Гозбата на България: С аромат на лавандула и… свински уши в село Средно градище

 

В новия епизод на „Гозбата на България” изненадващо попадаме в лавандулова прегръдка. Всъщност  колко да е изненадващо? Оказва се, че Средно градище си е лавандулово село. Дори  първите насаждения на лавандула в България са засадени именно там. Обаче домакините Нина и Тони няма да ни предложат нищо с лилав цвят и лавандулов аромат. За сметка на това обаче, те смело запрятат ръкави и представят нещо доста типично за района – свински уши.

Сладкодумната Нина много увлекателно ни разказва за Националния фестивала на лавандулата и за други лилави вдъхновения, но за жалост обаче не видяхме как точно се приготвя тази вкусотия свински уши на скара, която сигурна съм почти всеки, който е отишъл в Старозагорския регион, е опитал. Така се случи и с мен, разбира се. Преди години не бях изобщо чувала за уши на скара. У нас се ядяха само варени. Но след като животът ме „сблъска” с моята вярна дружка Пепа Стоева, как бих могла да избягам от ушите? Никак. Просто няма как. Отидох в Стара Загора на гости, а там оказа се, че почти във всяка кръчма има уши на скара. Обаче това беше преди години. Сега ушите на скара станаха толкова популярни, че можете да си ги купите дори в кварталния супермаркет. Е, вкусът им няма как да докара домашно приготвените. Тъй че, не бъдете мързеливи, а се стегнете и си ги пригответе сами. Уникално мезе са и не изискват кой знае каква техника и ресурс. В края на публикацията, ще ви споделя и рецепта.

Имайте предвид, че ушите са чудесно мезе, към което върви и бира, и вино, но все пак внимавайте да не преяждате, защото са си тежко ястие. Преди да се пекат, ще трябва да се сварят в подсолена вода за 30-40 минути, но не бива да се преваряват, защото после ще залепнат на скарата. При варенето може да добавите лук и подправки като черен пипер и дафинов лист например. Аз ги предпочитам само със сол, но вкус другар няма, както е известно на всички.Също така, много е популярно ушите да се хапват обилно поляти със соев сос. Това също си го спестявам, харесват ми натурални и толкоз.

Всъщност видеото с новия епизод на „Гозбата на България” от Средно градище може да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/svinski-ushi-nadenici-v-selo-sredno-gradishte/

А следващия епизод на „Гозбата на България” може да гледате идната сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/.

 В този епизод домакините от Средно градище ни предложиха и свинско в гювеч. Нарязва се свинско месо на късчета, гъби на едро, праз и моркови също на едро. Всичко се слага в гювеч, прибавя се бахар и черен пипер на зърна, сол, дафинов лист. Залива се с малко червено вино и се пече на бавен огън до хубаво омекване.

Интересно ми е какъв ще бъде вкуса на така приготвената рецепта. Разбирам желанието за здравословно готвене, но на мен лично ми липсва мазнина. Аз бих запечатала месото в малко мазнина преди да го пъхна в гювеча. Минала съм през етапите на експерименти в гювеч и те категорично казват, че е много по-вкусно, ако месото се запечата преди да се пече. Всички останали продукти слагам напълно сурови, но месото предпочитам да е минало през тигана, преди да отиде в гювеча. Ако пък решите да пропуснете тази стъпка, то тогава задължително сложете някаква мазнина в гювеча. Така ще получите много по-вкусно ястие. 

Редовните читатели на блога знаят, че аз много обичам да готвя в гювеч. Там си готвя и яхнии с месо и картофи, и боб с джолан, леща, сарми, заешко, бавно печено месо с бира, свинско със зеле, джолани с бира, ароматно агнешко, а и какво ли още не. Само супа не съм пробвала да правя май J Много е удобно. Слагам всичко, пъхам във фурната и забравям за известно време. Само ароматът на ястието и топлината от фурната ми напомнят нежно, че нещо се готви. А аз използвам времето си за други любими неща.

 Има едно старо правило, което спазвам при приготвяне на ястие в гювеч, а дори и в обикновени гювечета. Фурната не се загрява предварително, защото има опасност глиненият съд да се спука. Едва ли има някой, който ще се зарадва на спукан гювеч, изтекла манджа и дим от фурната… Тъй че – не бързайте. Това е съд за бавно готвене, ще ви сготви много вкусно, но и вие се отнасяйте добре към него. Все пак в тази връзка, през годините си измислих една хитринка, която спазвам и за голям гювеч, и за малки гювечета. Включвам фурната да се загрява на 100 градуса, докато си правя предварителната подготовка. След това слагам глинения съд вътре и усилвам. Така нито фурната е прекалено гореща, нито пък е супер студена и загряването й отнема по-малко време.

Малко се колебаех каква рецепта а ви предложа тук, но все пак по-горе обещах свински уши на скара и ето я и нея.

Продукти:

4 бр. свински уши (количеството всъщност можете да си определите и сами - могат да са 2 или 6, или повече)
сол
по желание лук
лимон
соев сос

Свинските уши се сваряват с малко сол - около 40 минути. Добре е да останат леко жилави, а да не се преваряват, за да не залепнат за скарата. Изваждат се, охлаждат се за кратко и се нарязват на големи парчета.
Пекат се на силно загрята скара от двете страни, докато се запекат хубаво. След като се изпекат, се нарязват на ивички или на парчета, каквито ви харесват.
По желание се сервират с лук, лимон и соев сос.

Ами това е. Свинските уши на скара са готови.

Все пак, не мога да се въздържа и ще ви напиша още една рецепта – за свинско с бира, печено в гювеч. Много ми е любим този начин на приготвяне, вярвам, че ще се хареса и на вас.

 

Продукти:

около 700 г свинска плешка

2 големи глави лук

2 моркова

130 мл бира

1 с.л. ракия

120 мл вода

3-4 зърна бахар

15 зърна черен пипер

смлян черен пипер

сол

 

Месото се нарязва на по-големи парчета, лукът - на полумесеци и морковите също.

3-4 с.л. мазнина се загряват и в тях се слага месото, за да се запечата. Прехвърля с в гювеч. В същата мазнина се слагат лука и морковите и се готвят при често разбъркване около 5 минути. Прибавят се подправките. 

Всичко се изсипва при месото. Залива се с бирата, ракията и водата.

Поставете гювеча в незагрята фурна (за да не се спука) и загрейте чак тогава. Печете първо на 200 градуса, докато течността заври, а след това намалете на 160 и печете докато стане крехко и започне почти да се разпада. Аз сервирам с пухкаво картофено пюре с много масло и прясно мляко. 

Напомням, че видеото с новия епизод на „Гозбата на България” от Средно градище може да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/svinski-ushi-nadenici-v-selo-sredno-gradishte/

А в следващия епизод  ще видим как Нина, Тони и Веселин ни показват тяхната рецепта за тиквеник. Нали знаете, че тиквеникът е нещо за ядене, а не нарицателно на човек с куха глава? J Какво е тиквеник, как го готвят в Средно градище и как Патрисия и Евгени ще се справят с цялото това голямо меню,  може да гледате на 4 май в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/. Аз лично чакам с нетърпение.

Не забравяйте – аромат на лавандула, вкус на свински уши и тиквеник,  и всичко това в завладяващия ритъм на рокмузика …

Такава сложна симбиоза е възможно да преживеете само в „Гозбата на България”!

 

Печено свинско с песто

 

Отдавна не бях приготвяла цяло парче месо у дома. В един период много обичах да пека в различни варианти, но това някак отмина. Ето ме сега с едно ново предложение, което се получи доста успешен експеримент. А на всичкото отгоре е и много лесно. Аз го приготвих със свинско филе и се получи чудесно. Но първоначалната ми идея беше да го направя с врат. Обаче, като отидох в магазина, се оказа, че няма врат, имаше само рибица. И така, ето ме с рибица. Тя както знаете, често става по-сухичка, обаче така доста ни хареса.

Все пак препоръчвам да използвате врат, плешка или джолан за изпълнението на тази рецепта. Аз следващия път ще пробвам с джолани. Другото нещо, което беше абсолютен експеримент е, че сложих пресен джоджен и пресен естрагон. Идеята ми беше да сложа салвия, но забравих да си откъсна, а в същото време в хладилника ми се намираха тези два екземпляра. Успешен е експериментът. Затова го публикувам.

За изпълнението на рецептата ви е нужен глинен гювеч. Ако парчето месо не може да се събере цялото в гювеча, разрежете го на две или три части. 

Продукти:

около 1,2 кг свинско месо, според предпочитанията и наличностите

4 с.л. босилеково песто

200 мл бяло вино

сол

2-3 стръкчета пресен джоджен

1 стрък пресен естрагон 

*ако няма налични пресни подправки, заменете със сушени

И тук ще напиша - ако парчето месо е голямо и няма да можете да го съберете в гювеча, го разрежете на две. Подсушете го и го посолете. Ако имате време, го оставете поне за час-два в хладилника да поеме солта. 

След това месото се намазва хубаво с пестото и се слага в гювеча. Накъсват се листенцата джоджен и естрагон и се пускат върху и около месото. Налива се бялото вино. 

И това е. Слагате капача на гювеча и го мятате във фурната. За да не се спука гювечът, го поставяме в студена фурна. Фурната се включва на 220 градуса, докато течността в гювеча заври. После се намалява на 170 градуса и се пече до готовност на месото.

Аз го сервирах с печени картофи и сос от кисело мляко, заквасена сметана, настъргана лимонова кора и нарязан пресен джоджен.

Гозбата на България: Изненада в с. Малиново. Бюрекът се оказа лесна топка за Патрисия и Евгени

Ето, че дойде време и за продължението на Малиновската сага в „Гозбата на България” и приготвянето на бюрек с кокошка от отбора на Патрисия и Евгени. В епизода видяхме, че месенето на тесто от младежи без опит в кухнята си е истинско предизвикателство. Е, някои от нас си спомниха своя първи самостоятелен опит за приготвяне на питка, резултатът от който спокойно можеше да се използва за опит за убийство… толкова твърда беше… Спокойно, жертви няма JВсе пак, добре, че няколко години по-късно си намерих едни добри хора в един форум, които толкова много ме впечатлиха и мотивираха, че тестото стана една от най-големите ми страсти. Всъщност, който редовно чете блога Щърткелово гнездо, вече знае това.

Какво да ви кажа, отплеснах се в спомени, а трябваше да ви разкажа как се справиха Патрисия и Евгени. Сигурно това, че повикаха Лео Меси на помощ, се оказа много добър коз в техните ръце, защото в крайна сметка… те се оказаха победители. Изненадани ли сте? Честно казано и аз. Макар да видях някои пропуски в изпълнението им, журито категорично се изказа в тяхна полза. Няма да се спирам на това, което ми липсва и няма да ги критикувам. Вярвам на преценката на журито. Вместо това обаче, ще използвам тази публикация и ще ви дам някои съвети за месене, които ще послужат на съвсем начинаещи. А вие можете сами да гледате видеото тукhttps://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/patrisia-i-evgeni-gotviat-v-malinovo/

А следващия епизод на „Гозбата на България” може да гледате идната сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

А ако сте пропуснали предната публикация, в която разнищихме бюрека с кокошка, можете да я прочетете тук http://ilrai.blogspot.com/2022/04/blog-post.html

Преди обаче да премина към Патрисия и нейните затруднения, ще вметна, че малиновската баклава, която видяхме във видеото е наистина чудесна. Аз засега само съм я опитвала и ви уверявам, че си заслужава. И ако имате възможност, наесен посетете Празника на баклавата. Кой знае, и мен може да срещнете там J А аз обещавам да потърся рецепта и в подходящ случай да я направя и споделя и на вас.

Сега се връщаме към представянето на нашите главни герои Патрисия и Евгени. Видяхме, че Патрисия се затрудни в замесването на тестото и целите  ѝ ръце до края се оказаха плътно в рядко тесто. За да избегнете този момент, ако и вие сте начинаещ кулинар, на който много му се иска най-накрая да си замеси едно тесто у дома, има един прост метод, който работи чудесно. Методът на лъжицата. J Да ви призная, едно от нещата, които хич не обичам, е да ми лепне тестото по ръцете. И прибягвам до този или подобен трик. Правя уговорката, че този прийом може да използвате, ако нямате модерни кухненски уреди, които напоследък се използват доста често и улесняват живота на хората. Е, на някои от тях. Аз все още предпочитам да си меся на ръка повечето теста, макар да имам и планетарен миксер, и хлебопекарна. Честно, друго си е да усетиш тестото, да изпиташ удоволствие, че твориш с ръцете си и да се понацапаш малко J

Така. Какво е важно да запомните тук. Изсипете си течността в голяма купа. В случая имаме вода и оцет, но би могло това да е вода, прясно мляко, яйца, кисело мляко… Ако рецептата ви е с мая, прибавете и нея, като следвате указанията в рецептата. Добавете солта и ако има нещо друго. Разбъркайте с телена бъркалка. Смесете си течностите и постепенно към тях започнете да добавяте брашното. Не го изсипвайте всичкото наведнъж. Нищо, че в рецептата може да пише точно количество, често се случва, когато месим, да ни отиде повече или по-малко брашно. Причините за това могат да бъдат различни, но в този пост няма да ги коментираме. И така, изсипете половината от посоченото в рецептата брашно и разбъркайте много хубаво, докато всички съставки се смесят. След това започнете да добавяте по малко от брашното и продължавайте да бъркате с лъжицата. Продължете, докато тестото стане много, много тежко и трудно за разбъркване. Тогава вече, ще трябва да се прежалите и да пуснете ръцете в действие, но пък няма да се нацапате толкова, обещавам ви. Тук вече трябва да започнете да месите. Ще ви бъде по-удобно, ако прехвърлите тестото на плот и продължите процеса там. Продължавайте да добавяте по мъничко от брашното и месете, докато тестото го поеме добре и докато тестото стане меко и спре да лепне. Трябва обаче да внимавате, защото ако сложите повече от нужното количество брашно, тестото ще стане прекалено твърдо и няма да имате добър резултат. Затова отново ви казвам, добавяйте по мъничко от брашното и го измесвайте, докато прецените, че тестото вече не лепне прекалено и е мекичко.

Това ви препоръчвам, независимо дали ще месите тесто за питка или за баница, а защо не и козунак.

Козунак ли казах? Ами да, на прага на Великден сме  и кулинарното пространство е залято от публикации за яйца, козунаци, агнета и други вкусни лакомства, които традиционно се сервират на трапезата в тези празнични дни. И няма как да е иначе. Всички обичаме да се съберем със семействата си и да им предложим най-вкусното, което сме способни да приготвим. А традициите… те май се променят в годините. Но пък традиции можем да си създадем и ние, в нашето си семейство и с тези традиции да израстнат децата ни.

Най-важното на Великден са традиционните боядисани и украсени яйца. Те са символ на възраждането на природата и духа, на победата на живота над смъртта.

В последните години агнешкото навлезе като традиционно за Великден, макар и аз да не съм много съгласна с това. В моето детство не си спомням никога на Великден да е имало агнешко. Винаги агнетата са били за Гергьовден. Това ме провокира да направя проучване сред близките ми хора, което установи, че и при тях не е имало агнешко на великденската трапеза. Все пак, както казах, традиции можем да си създадем и сами, за нашето си семейство. Така че какво месо ще изберете за Великден, е въпрос на избор и предпочитания. Чела съм все пак, че в някои краища на страната се яде пиле. Приемам този вариант и дори и аз мисля да заложа на пилешки изкушения в неделя. Каквото и да изберете вие, сигурна съм, че ще ви бъде вкусно.

Другото задължително нещо, което сигурна съм ще има във всеки дом, са козунаците. Дали ще си купите или ще си приготвите домашен козунак, не знам. Но знам, че няма да го пропуснете. Много мислих дали да ви споделя моята любима козуначена рецепта или пък да ви кажа кое агнешко ми е фаворит, но няма да го направя. Интернет пространството кипи от подобни предложения, затова реших да ви предложа рецепта за една фантастична торта, която се прави с… козунак.

Така де, истина е, че покрай Великден дни наред ядем останали яйца и козунаци и като че ли краят им никога не се вижда. Но аз ще ви предложа рецепта за торта, в която можем да оползотворим някое друго парче останал козунак. Рецептата наистина е чудесна и горещо ви я препоръчвам.

В рецептата използвам и бишкоти, но вие може да ги замените с още един ред козунак.

 

Торта с козунак

За приготвянето на тази торта с козунак и бишкоти съм използвала купен козунак, който ни беше подарък и който беше с тегло 500г. Ако използвате домашен, най-вероятно ще ви трябва повече, тъй като той е доста по-тежък от купения.

Продукти за форма с диаметър 26 см:

1 козунак
около 300 г бишкоти

1 л прясно мляко
2 пакета пудинг ванилия
12 с.л. захар
4 жълтъка
50 г краве масло
2 ванилии

400 г заквасена сметана
250 г маскарпоне

1/2 бурканче сладко от боровинки
2 с.л. ром
прясно мляко за потапяне на бишкотите и сиропиране на козунака

шоколадови стърготини
бадеми

Приготвянето на тортата с козунак започва с  направата на  пудинга. Тъй като трябва да е напълно охладен, можете да направите това доста по-рано.

850 мл от млякото се слага да заври със захарта. Пудингът се смесва с останалото мляко и жълтъците и се разбърква добре. След като млякото заври, тенджерата се измества от котлона и към млякото бавно при непрекъснато бъркане се прибавя горната смес.
Връща се на котлона, като се бърка постоянно и се държи докато заври отново и сместа се сгъсти. Слага се маслото и се бърка, докато се стопи.

Оставя се да се охлади напълно.

Смесват се маскарпонето, заквасената сметана и ванилията, като задължително се разбъркват с вилица или тел и в никой случай с миксер.

Прибавят се лъжица по лъжица към охладения пудинг и всичко се разбърква добре до идеално гладка смес. Без да използвате миксер, за да не се разводни заквасената сметана.

Сладкото се смесва с рома и малко вода, за да стане леко течно.

Взима се ринга от формата за торта и стените се облепват с хартия за печене. Поставя се направо върху тортената чиния, върху която ще се сервира тортата.

Козунакът се нарязва на филии с дебелина 1 см. 

На дъното на чинията се подреждат филии козунак, като всички дупки между парченцата се запълват внимателно. Козунакът се сиропира с прясно мляко. Отгоре се сипва от крема, а върху него 1/3 от сладкото. Бишкотите се топят една по една много бързо в мляко и се подреждат върху крема. 
Следва нов слой крем и сладко и отново един ред бишкоти, крем и последното сладко. 
Най-отгоре се завършва с ред козунак, който леко се сиропира с мляко. Намазва се с крем и тортата се прибира поне за 6 часа в хладилника (при мен стоя цяла нощ). Накрая от крема трябва да остане за доизмазване, който също се прибира в хладилника.
Кремът на пръв поглед изглежда много, но на мен ми отиде цялото количество.
Изважда се и внимателно се освобождава от формата. Измазват се стените с крем, ако отгоре се е напукал креместия слой, също се маже със свежа доза крем.
Украсява се с филирани бадеми и шоколадови стърготини.

Гозбата на България: Как се приготвя малиновски бюрек с кокошка?

 

Здравейте, приятели! С удоволствие ви информирам, че от днес започвам нова рубрика в блога. Всяка седмица ще ви запознавам с интересни рецепти и видеа, които са представени  в кулинарното риалити „Гозбата на България”. Новото кулинарно шоу се излъчва онлайн всяка сряда от 21.00 ч. по телевизия ММ.

В предаването двама кулинари - пътешественици, пълни аматъори в кухнята, се съревновават със своите домакини от различни кътчета на България, приготвяйки традиционни или фамилни местни рецепти, понякога пречупени през съвременен прочит. Това са млади хора, които откриват красотата и смесицата от вкусове на традиционната кухня през погледа на обикновените хора, населяващи градовете и селата на родината ни. Задачата им е да гостуват на различни семейства и да приготвят представената от домакините им рецепта. Но това не е единственото предизвикателство пред тях. Освен да приготвят рецептата, те трябва да открият и продуктите, с които да я сготвят в същото населено място, срещайки се с интересни хора и нови изпитания. В предаването участват два отбора младежи - в Отбор 1 са Патрисия Господинова и Евгени Коцев, а в Отбор 2 - Лиaна Николова и Милен Николчев.

Но стига приказки, нека ви разкажа какво се случи в последния епизод на „Гозбата на България”. Може би не е случайно, но първото ми включване ще бъде за ловешкото село Малиново. И пак не е случайно, че съм имала удоволствието да опитам техния уникален (не преувеличавам) бюрек. Бюрек с кокошка по малиновски. Как ви звучи? Нямам търпение да уверя всички недоверчиви хора, които четат в момента. Това е изключително удоволствие за небцето, което не се забравя дълго време. Освен с кокошка, бюрекът може да се приготви и с патешко и ви уверявам, че по нищо не отстъпва на кокошката.   

Честно казано, аз съм опитвала това изкушение, но не знаех тънкостите при приготвянето му. Домашно разточените кори - запечени, дори леко опърлени, прекрасната домашна кокошка и невероятния бульон, който дава, са напълно достатъчни за прекрасния резултат, който ви гарантирам, ако решите да изпълните рецептата. Всъщност, това не е нова за мен техника, като цяло. Прилича на къпаната баница, която е много популярна, но тук се използват месо и бульон, а не сирене и вода. Подправките също допринасят за добрия вкус на ястието – специфичното тук е, че се освен до болка познатите ни червен и черен пипер, се използват кориандър и сминдух. И не, те не се прибавят към месото, а домакините ги сложиха в бульона, с който заляха корите.

В продуктите за тестото няма изненади. Приготвя се като нормално обикновено тесто за баница – вода, брашно, оцет и сол. Трябва да е средно меко, за да може да се точи добре. Разбира се, за да се отпусне глутена и да може да се точи или дърпа една кора, трябва да престои. 20-30 минути са достатъчни, за да започнете с точенето. Доколкото разбирам, тестото се разделя на 7 равни части, които се оформят на топчета.  Точи се не много голяма кора, горе-долу с размера на тавата и се запича върху фолио, поставено на котлона или както в случая, на печка на дърва. Пекат се 6 кори, едната се оставя неизпечена. Любопитно е, че 5 от запечените  кори  не се използват цели, както обикновено сме свикнали, а се накъсват на по-големи парчета, след което се заливат с ароматния бульон и се накисват за кратко.

Интересно е също, че вместо традиционните мазнини за баници и бюреци, тук се използва мазнината, която си е пуснала кокошката при варенето. Дори тавата се намазва с нея. Неопечената кора се слага на дъното на тавата и започва подреждането. Слага се накъсаното кокоше месо, после от напоените с бульон кори, малко мазнина и отново се редуват месо, кори и мазнина. Накрая се завършва с последната кора, която остана цяла и се намазва с мазнина. А за финал отново имаме изненада. Не печем като обикновена баница. След 30-40 минути печене, бюрекът се обръща с помощта на капак, връща се отново в тавата, допича се и се залива се с още малко бульон.

Какво да ви кажа… вдъхновяващо, нали? За да не ви става скучно от много четене, ви предлагам да изгледате видеото, а да не се чудите какво се случва и каква е тази причудлива рецепта. А ако решите да я приготвите, очаквам непременно да се похвалите! Ето и линк към видеото, но после обещайте да се върнете тук и да прочетете публикацията до края, защото съм ви приготвила още една рецепта за бюрек.  https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/epizod-9-bjurek-s-kokoshka-ot-selo-malinovo/

Стана ли ви интересно? А как ли ще се справят с предизвикателството Патрисия и Евгени? Ще гледаме с интерес следваща сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

Това вкусно ястие ми напомни за много рецепти, които са ми познати. Първо се сетих за бюрек с кайма и много тънко дърпани кори, който се завива по интересен начин. След това се сетих за рецептата за Макарина – това е вид къпана баница, в която корите се режат на квадрати със страна десетина сантиметра, след което се варят за кратко в подсолена вода. Подрежда се като първо се слага една цяла, неразрязана и несварена кора, след това се подреждат сварени кори, които се поливат с олио и се поръсват със сирене и се редуват така. Накрая се завършва с цяла кора. Прилича много на подредбата на днешния бюрек, нали?

Асоциация, макар и по-далечна, направих и с лесната къпана баница, с бюрека със сирене, в който тестото се приготвя с прясно мляко, а дори и с една доста по-далeчна рецепта за бюрек със сирене и кашкавал, в който обаче тестото е с мая. Последно ви казвам за  катмер бюрекът, който съм правила сравнително скоро. А бюреци и баници за правене има още цяла Вселена. Но никоя няма да се сравни с рецептата от днешното видео. Надявам се да съм късметлийка и много скоро отново да опитам бюрека, приготвен от умятните ръце на дамите от видеото, а ако пък за моя жалост не, ще си го приготвя сама J

Обаче, рецептата която ще ви споделя днес, е за бюрек с кайма. Каква кайма ще използвате, решете вие, според вашето желание и предпочитания.

Продукти:

За тестото:

около 500 г брашно

300 мл топла вода

1 ч.л. сол

1 с.л. олио

1 ч.л. оцет

 

освен това 100 г свинска мас

100 мл олио

 За пълнежа:

 700 г кайма

1 малка глава лук

1 малък домат

1 чушка

черен пипер

1 ч.л. червен пипер

магданоз

 Първо се приготвя плънката, като се слагат нарязаните ситно лук и чушка да се задушават в 2-3 с.л. олио. След това се прибавя каймата и се бърка, докато стане на трохи. Прибавят се настърганите домати и черния пипер. Оставя се да се готви на тих огън, докато остане на мазнина. Прибавят се  червения пипер и ситно нарязания магданоз. Разбърква се добре.

 От посочените продукти за тестото се   замесва средно меко тесто и се разделя на четири топки. Оставя се да почива около 20 минути. Смесва се с олиото и маста и се загрява, докато маста се разтопи. Оставя се леко да се охлади. Топчетата тесто се разточват на питки с диаметър около 20 см и се потопят в мазнината. Ако мазнината не може да ги покрие всичките, потапяйте ги една по една, за да се омазнят добре от двете страни. Натрупват се обратно в съда с мазнината една върху друга.  Оставят се да престоят около 20-30 минути.

 Първата питка се прехвърля на маса или плот и се разтегля от средата към краищата. Тегли се докато кората стане прозрачна. Не е проблем, ако някъде се появи малка дупчица. После ще можете да замаскирате :) Кората се поръсва с 1/4 от сместа за пълнеж в средата си - така че да заеме около 1/3 от кората. Сгъва се на плик и се оставя на страна. Взима се следващата питка и се дърпа по същия начин. Слага се кайма - този път на по-голяма част от кората. Взима се първия пакет и се поставя по средата на втората кора като я захлупите със сгънатите краища надолу към масата. Загънете краищата на втората върху първата кора, без да се стяга, по-скоро да остане рехаво.  Постъпва се по същия начин и с останалите две кори. Бюрекът се прехвърля в намаслена тава. Намазва се с мазнина и се пече в загрята фурна на 180 градуса.