Вита дърпана баница - тесто с яйца

Напоследък любимото ми тесто за баница е с повече яйца. Тази рецепта за вита дърпана баница дойде като експеримент, защото веднъж докато си подреждах продуктите, видях пакетчето суха мая и реших да ръсна малко от него. Резултатът толкова много ми хареса, че много скоро след това повторих. И ето, най-накрая баницата намира място и в блога. 

По принцип преди печенето се залива с яйце, но последните пъти, когато я приготвях, полях с малко от мазнината, в която престояват питките и като че ли така ми хареса повече.

Другото, което искам да кажа е, че така и не се научих да правя баници с 200-300 г сирене. В моите вити баници сиренето винаги е поне 600 грама, не знам кас, но все така я докарвам 😄

Продукти:

За тестото:

около 800 г брашно
3 яйца
1 ч.л. с връх сол
3 с.л. олио
1 с.л. оцет
250 мл топла вода

3 г суха мая

още:
100 мл олио за

и 100 г краве масло
около 600 г сирене

Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Яйцата се разбиват леко с тел и се смесват с водата, солта, оцета и олиото. Прибавя се и маята, като се поръсва в горната смес. Замесва се тесто, което трябва да се получи малко по-твърдо от тестото за питка. Разделя се на 6 части, които се оформят на топчета. Олиото и маслото се загряват  леко до стопяване на маслото, но все пак е добре сместа да не пари, топчетата тесто се приплескват на питки и се слагат в олиото, като се покриват добре с мазнина. Покриват се с фолио и се оставят да престоят в олиото около 30-40 минути, като се обръщат 2-3 пъти. 
Работната повърхност (маса е най-удобно) се застила с голяма чиста кърпа или чаршаф за тези цели. Взима се една топка от тестото и се раздърпва с въртеливи движения, после се поставя върху кърпата. Тестото се дърпа, докато се изтънят краищата му и се образува голяма, тънка и равномерно раздърпана кора. Върху нея се посипва от натрошеното сирене и се покапват по около 3 с.л. от мазнината, в соято са стояли питките. С помощта на кърпата кората се навива и се оформя на охлюв. Слага се в средата на намаслена тава. Всяка следваща кора се прави по този начин и се завива около центъра. 

Витата дърпана баница се  намазва с още малко от мазнината и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около 25-30 минути.

Баницата може да се намаже и с яйце преди печене. В този случай не я мажете с мазнина. 

Вита дърпана баница 

Питки със зехтин на тиган

 

Тези симпатични  и ароматни питки със зехтин се правят лесно и със сигурност ще се харесат на всички, на които ги предложите. В последните години пърленките са широко разпространени и тези питчици приличат доста на тях. Дори смело може също да ги наречем пърленки. През годините съм правила различни варианти, но най-любими ми остават класическите пърленки, които може да прочетете тук http://ilrai.blogspot.com/2008/09/blog-post_7466.html, а тези питки със зехтин категорично заемат втора позиция. 

Не веднъж съм казвала, че простичките неща са най-вкусни, а за прясно изпечения хляб това важи с пълна сила! Да не ви обяснявам, че най-любимата ми комбинация е пърленки с шишчета и всъщност и този път се получи точно така. Имах едно пилешко филе, което стана на тези мммного добри пилешки шишчета http://ilrai.blogspot.com/2023/05/blog-post.html. После реших, че нещо месено ще им подхожда много и се сетих за този вкусен вариант. Освен към вечерята, както се случи при нас, питките със зехтин биха били и идеално предложение за закуска :) с добавки по избор.

Продукти:

250 мл топла вода

20 г прясна мая 

около 500 г брашно

1 ч.л. бакпулвер

3 с.л. зехтин

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

още зехтин за намазване

Маята се разтваря в топлата вода, добавя се захарта и 3-4 с.л. от брашното. Разбърква се добре и се оставя да втаса, докато се надигне хубаво. 

В брашното се прави кладенче и се добавят зехтина, бакпулвера и солта. Изсипва се шупналата мая и се замесва тесто. Оставя се да втаса, покрито с чиста кърпа или найлоново фолио. След това се разделя на 10 части, които се оформят на топчета. Всяко топче се разточва на питка с дебелена не по-малка от 5-6 мм. Питките се подреждат върху чиста кърпа и се покриват с друга кърпа или найлон. След като разточите всички питки, започвате да ги печете.

За изпичането аз използвах чугунен тиган и покривах с капак. Ако нямате чугунен, може да използвате друг подходящ тиган, но е добре да слагате капак. Котлонът се загрява добре и се оставя на 3/4 мощност. 

Взимате първо тези питки, които сте разточили най-напред, защото те вече са повтасали. Взимате една питка и я набождате с вилица. Намазвате я със зехтин и я слагате да се пече в загрятия тиган откъм намазаната страна. Набождате и другата страна, която идва отгоре и отново намазвате с малко зехтин. Слагате капак. Печете докато се зачерви апетитно и обръщате. Повтаряте процеса с всички останали питки. Като ги изваждате, ги поставяйте в подходящ съд и ги завивайте с кърпа, за да останат топли и меки до сервирането им.

Пилешки шишчета

 

Пилешките шишчета се правят много лесно в домашни условия, а са толкова вкусни! Дори не е нужно да ги печете на скара, може да я заместите с грил тиган, както направих аз. Този път избрах рецепта само с месо, но ще се пилешките шишчета ще се получат прекрасни, ако добавите и някакви зеленчуци към тях - чушка, лук, тиквичка, гъби. 

Приготвени по този начин, шишчетата са сочни и крехки. Маринатата се прави от зехтин, лимон, чесън и подправки. Ако им добавите домашни питки на тиган, както направих аз, вечерята ви ще стане още по-вкусна. Като добавка аз предложих печени тиквички, домати, краставици, чушка, сирене и сосче. Перфектно съчетание. Толкова просто, а така вкусно. В този случай използвах пилешко филе, но ще се получат много успешно и с месо от бутче. 

Ето и необходимите продукти:

около 800 г пилешко (филе или бутче, а може и комбинация от двете)

4 с.л. зехтин

2 с.л. прясно изцеден лимонов сок

1 с.л. настъргана лимонова кора

1 ч.л. червен пипер

1 с.л. сух риган

1 ч.л. сушена мащерка

3 скилидки чесън, нарязани на много ситно

черен пипер

сол

Месото се нарязва на хапки по около 2 см. Всички останали продукти се смесват в купа и се разбъркват добре. Изсипва се месото, разбърква се хубаво и се оставя за поне 2 часа да се маринова, като се разбърква периодично. Ако го оставите по-дълго, би било още по-добре. 

Месото се нанизва на шишчета. Пече се на загрят грил тиган или скара, докато се сготви напълно. Хубаво е да се сервира веднага.

Ако пък си търсите хубава рецепта за шишчета от свинско месо, горещо ви препоръчвам моята. Обожавам ги приготвени така http://ilrai.blogspot.com/2008/09/blog-post_07.html?m=0

Солен кекс с брашно от спелта и овесени трици

 

Този солен кекс е балансиран и пропорциите в него са спрямо режима на хранене, който спазвам в момента - Зоната. Но дори и да не спазвате подобен режим, може да опитате кекса като вариант на здравословно хранене. Ще дам обяснения за вложените продукти в грамове за тези от вас, които не са наясно в Зоната, но ще дам и количеството на блоковете, за да може да се ориентират по-бързо и тези, които спазват режима. 

Преди това обаче ще се похваля с новата си силиконова форма за печива. Много съм доволна, идеално се изпече кекса ми. Съжалявам, че чак сега се сдобивам с такава формичка, защото наистина е прекрасно улеснение, особено за Зоната, тъй като тук се използват много малки количества мазнини, а понякога даже никакви. А с нея е супер удобно, нищо не залепва, много лесно се измива и поддържа. Ако ви стана интересно, може да проверите при моя личен консултант на Tupperware за повече информация тук https://www.facebook.com/groups/684498606433797. 

Преди да напиша рецептата, само искам да кажа, че кексът се получава доста влажен, но това е нормално предвид малкото сухи съставки в него.

Ето и необходимите продукти за кекса:

3 яйца - 3 блока протеини

120 г извара - 3 блока протеини (по етикет-това е за тези, които са запознати с режима)

120 г сирене - 3 блока протеини

56 г кашкавал - 2 блока протеини

95 г овесени трици - 5 блока въглехидрати

78 г брашно от спелта - 6 блока въглехидрати (сметнати по етикет)

200 г кисело мляко 2% - 1 блок протеини и въглехидрати

4 ч.л. зехтин - 12 блока мазнини

сол на вкус

Приготвянето е супер лесно. Просто претегляте всички продукти, смесвате ги и ги разбърквате хубаво. Ако печете в силиконова форма, е нужно преди това да я намокрите със студена вода и да изсипете сместа в нея. Другия вариант да приготвите този солен кекс в здравословен вариант е да застелите дъното и стените на правоъгълна форма за кекс или малка тавичка с хартия за печене и да изсипете сместа. Пече се в загрята фурна на 180 градуса. 

Маслена погача със сирене

Имаше период, в който постоянно правех питки и погачи, но от доста време не съм. Днес обаче ме сполетя вдъхновение и приготвих тази прекрасна, много ароматна, много хрупкава отвън, а и мекичка вътре и мнооого вкусна погача.

Сигурно ще ви се стори странна комбинацията на пълнежа, ноооо, уверявам ви, прекрасна е!

Бързам да напиша рецептата, няма повече да ви увещавам да си я направите.

Продукти:

200 мл топло прясно мляко

200 мл топла вода

1 кубче прясна мая

2 с.л. захар

100 мл олио

1 яйце и 1 белтък

1 с.л. сол

около 900 г брашно

около 100 г краве масло на стайна температура

350 г сирене

200 г заквасена сметана*

1 жълтък за намазване

сусам за поръсване

*Рецептата по принцип се приготвя със заквасена сметана, но аз в случая имах под ръка течна 30% и реших да използвам нея. Гарантирано се получи разкошна погача.

Млякото се смесва с водата, прибавя се захарта и маята. Разбърква се хубаво. Прибавят се 3 с.л. брашно, отново се разбърква и се оставя да втаса.

В брашното се прави кладенче и в него се слагат солта, олиото, яйцата и солта. Изсипва се втасалата мая и се замесва хубаво тесто. Оставя се да втаса, покрито с чиста кърпа или найлоново фолио. Разделя се на 6 части, които се оформят на топчета. Покриват се с кърпа и се оставят за кратко.

През това време се сиренето се натрошава и се смесва със сметаната. Разбърква се хубаво. 

Взима се едно топче и се разточва на кръгче с диаметър около 30 см. Намазва се с малсо. Разточва се друго топче, пак се маже с масло и се поставя върху първата кора. Така се постъпва с всички топчета, като последната кора не се маже с масло. Така подготвената купчинка се разточва на кора с диаметър поне 50 см.

Намазва се сместа със сиренето и сметаната. 

Завива се на стегнато руло. 

Тава с диаметър 32 см се застила с хартия за печене и се намазва с олио. 

Рулото се нарязва на парченца с дебелина около 2 см. 

Подреждат се в тавата, като лекичко се застъпват.

Погачата се намазва с разбит с малко прясно мляко или вода жълтък и се поръсва със сусам.

Слага се веднага в студена фурна. Фурната се включва на 180 градуса и погачата се пече.

За да не прегори отгоре, след като се зачерви леко, покривам погачата с хартия и я пека така, докато се изпече добре.

 

Пухкави сиренки

 

Пухкави, мекички, ароматни и с вкусна хрупкава долна коричка се получиха тези прекрасни сиренки. 

Днес реших да направя нещо тестено за Никол и дълго се чудих какво да бъде. Дали да е рецепта, която вече използвам? Или да опитам нещо ново? Е, сигурно вече сами си отговорихте на въпроса :) щом има нова рецепта в блога. Получиха се просто фантастични тези сиренки и много се радвам, че ги приготвих. Толкова ми харесаха, че реших веднага да ги напиша.

Ето и рецептата за пухкави сиренки.

Продукти:

200 мл топло прясно мляко

200 мл топла вода

1 кубче прясна мая

150 мл олио

1 цяло яйце 

1 белтък

4 с.л. захар

1 с.л. сол

около 1 кг брашно

около 400 г сирене

1 жълтък за намазване

сусам за поръсване

Смесват се топлото мляко, топлата вода и захарта. Прибавя се маята и хубаво се разбърква. Добавят се 4 с.л. брашно и отново се разбърква. Покрива се и се оставя да втаса. 

Половината от брашното се изсипва в голяма купа. Прибавят се солта, олиото, яйцето и белтъка. Сипва се втасалата мая и всичко се разбърква много хубаво. Постепенно се прибавя от останалото брашно, докато се замеси хубаво меко тесто. Разделя се на 20 части, от които се оформят топчета. Покриват се с чиста кърпа или найлоново фолио и се оставят да втасат.

Фурната се включва на 180 градуса. 

Използвах две тави, в които пекох сиренките, които намазах с олио. Разбира се, може да ги застелите с хартия за печене, но няма да получите тази хрупкава коричка.

Сиренето се натрошава.

След като тестото втаса, се  взима едно топче и леко се разточва на кръгче с диаметър около 10-12 см. По средата се слага от сиренето и се прегъват. Краищата се притискат се с пръсти. Подреждат се в тава и се оставят да втасат.*

Намазват се с разбития с малко вода жълтък и се поръсват със сусам. След това се слагат да се пекат до апетитен загар. 

Нашето пътуване до Неапол и Амалфийското крайбрежие

 

Отдавна ми се искаше да напиша тази статия, но все не ми достигаше време. Но ето, че и това се случи.

Може би ще се запитате защо ми е в кулинарен блог да пиша за миналогодишните ни приключения в Италия. Ами сега ще ви кажа. Организирахме си пътуването сами и ми се иска да споделя моя опит в това приключение до Неапол и Амалфийското крайбрежие. Със сигурност ще има и други като мен, които много са се чудили и ще се чудят как точно да си организират пътуванията до района, така че ще ви разкажа как постъпихме ние.

Част от вас знаят, други не, но през миналата година с Пепа и в компанията на още две дами, решихме да се разходим до Амалфийското крайбрежие. Всичко започна една сутрин през май, когато нашата многоуважаема Светла Иванова споделяше най-безсрамно снимки от своето пътуване там. Написах аз коментар, че и на мен отдавна ми е мечта. Има-няма две минути по-късно в Месинджър цъфна съобщение от Пепа. „Хайде да отидем“.  „Ами, хайде!“ – без колебание отговорих аз. Ей така стават хубавите неща. Решението за тях се взима за секунди. Така започна нашето приключение.

А както може би повечето от вас знаят, подготовката за пътуването е също толкова вълнуваща, колкото и самото пътуване. Гледахме оферти на туристически агенции, но в крайна сметка решихме, че ще се справим и сами. И успяхме. Имахме едно прекрасно пътуване, в което посетихме Неапол, Соренто, Амалфи, Позитано, Помпей и Херкулан. За жалост единия ни ден беше свръх дъждовен и опитът ни да видим Равело се оказа неуспешен. Е, аз все пак се докопах до него самичка и много мокра, но пороят беше толкова жесток, че беше абсолютно невъзможно да видя каквото и да е.

Сега ще се опитам да ви разкажа как се получиха нещата при нас.

Първо си определихме периода в който да пътуваме. Беше ни удобно да е след 20 септември и започнахме да търсим  самолетни билети  до Неапол на по-изгодни цени. Сдобихме се със заветните билети още през май. Пътувахме с Райанейр. Билети купих директно от сайта на компанията и понеже ме беше доста страх дали ще се осъществи пътуването, предвид неясната обстановка, веднага ги застраховах.

След това започна голямото четене и чудене къде да нощуваме. Разбрахме, че ако искаме да посетим Амалфи,Позитано и Равело, трябва да си организираме нещата така, че да имаме сравнително близко място, което да ни е отправна точка. Колебаехме се между Соренто, Салерно, Виетри сул Маре и още някои по-малки населени места. В крайна сметка, както повечето коментари, които прочетох, и ние се спряхме на Соренто. И не сбъркахме. Градчето е прекрасно, гледките са уникални, вижда се Везувий. Има редовен транспорт до всички места, които искахме да посетим. И не на последно място – цените на нощувките ни удовлетворяваха.

Нощувките – това беше и следващата задача. Къде? Тъй като кацнахме в Неапол към 10 сутринта, веднага се запътихме към Соренто и там спахме 4 нощи. За целта резервирахме апартамент. Последната нощ изкарахме в Неапол – там пренощувахме в близост до гарата. Знам, че ще кажете, че е опасно и т. н. Ми не беше. Беше много мръсно наоколо, но пък и много удобно, защото бяхме на точно 5 минути от гарата и от спирката на автобуса за летището, което се оказа много удобно, защото рано сутринта в 5.30 си е предизвикателство да стигнеш до този автобус и после до летището. Е, вярно че съществува и опцията такси, но с автобуса си беше много удобно  и значително по-евтино.

Тук може би е момента да кажа, че ако и вие като нас искате да си застраховате нощувките, трябва да прегледате условията на застрахователите за минималния период от време между нощуването и момента на застраховането. Ако имате по-малко от 10 дни до пътуването, вероятно няма да успеете да си направите застраховка, така че си платете нощувките по-рано и ги застраховайте. Това разбира се е по желание, но предвид динамичните времена, в които живеем, за мен си е разумен ход.

И така, вече имаме закупени самолетни билети, резервации за нощувки и застраховки и остава да почакаме, докато дойде мечтаната дата 22 септември.

И дойде. И всичко беше наред. Като по план 😊 Нашият план. Ето как се организирахме.

За всички вас, които планирате да пътувате от Неапол веднага за Соренто, ще ви кажа, че има директен автобус от летището в Неапол до Соренто. Вярно, че малко трудно открихме къде точно спират автобусите, но щом ние се справихме, ще се справите и вие. Всъщност паркират на около 7-8 минути от изхода на летището. Билетът струваше 10 евро. Пускам снимка на разписанието на автобусите към момента, в който ние пътувахме, като не мога да ви гарантирам, че и при вас ще бъде точно така.
Има и друг вариант да стигнете до Соренто – с влак. Тогава обаче ще трябва от летището да стигнете до гарата, а от там да си хванете влака. С автобус пътувахме почти два часа, макар и в разписанието да пише, че пътуването трае час и 15 минути. Пътят е тесен, с много завои и придвижването е бавно.

В този пътепис няма да се спирам много на това, което сме видяли и посетили, а по-скоро искам да ви дам детайлна информация за начинът, по който се придвижвахме.

Така че, ето ни в Соренто. Първия ден посветихме на обиколка на нашия град-домакин.

Следващия ден беше за Позитано и Амалфи – местата, които си мечтаехме да видим. Има два варианта да стигнете от Соренто до Амалфи и Позитано – по суша и по море. За нашето първо посещение, ние избрахме да се разходим по море. Тук предпочитам да ви спестя, че почти умрях на лодката, преди да стигнем до Амалфи, но после нещата се подредиха и се насладихме на прекрасно преживяване. Само ще ви кажа, че ако решите да пътувате с такова туристическо корабче, гледайте да седнете на местата най-горе. Едно, че водата няма да ви окъпе, второ -гледките са невероятни и трето – рискът да ви прилошее е по-нисък. Нашият домакин Пепоне ни предложи да пътуване по вода и ние го приехме без да се чудим много. Цената беше 55 евро, като включваше трансфер от апартамента, в който бяхме настанени и обратно до там.

Другият вариант е да пътувате с автобус. Автобусите за Амалфи и Позитано спират пред гарата. Билети може да си купите от касата, която се намира в левия край на сградата на гарата. Автобуси пътуват пред половин час. Билетът струва 10 евро и с него в рамките на целия ден можете да пътувате до всички изброени на гърба му градчета, които включват Позитано, Амалфи, Равело и доста други. Много държа тук да ви кажа, че туристите, които пътуват по този маршрут от Соренто са много. Не, че не го очаквах и аз, но все пак не бях подготвена за това, което видях. Вият се дълги опашки в хора, които чакат да се качат на автобуса. Пристига един, качват се хора, докато се напълни, останалите чакат следващите. Същото е и в  обратната посока от Амалфи. Затова бъдете предвидливи и отидете по-рано на спирката. Особено в обратна посока. Аз пътувах от Амалфи до Соренто с хора, които бяха успели да се качат чак в третия автобус – т.е. са чакали на опашката час и половина. По някакво стечение на обстоятелствата, аз се качих на този курс без да чакам и минута, но това е тема на друг разговор. Просто исках да ви предупредя, за да сте подготвени.

Другото нещо, за което трябва да сте подготвени е, че въпреки много краткото разстояние от Соренто до Амалфи, всъщност пътуването отнема около 2 часа. Завоите са наистина много, а пътищата много тесни. Въпреки всичко ви уверявам, че всяко преживяване си струва. Изобщо не съжалявам, че предприех пътуването по време на червен код за дъжд, не съжалявам, че ме валя в автобуса 😊, не съжалявам, че се намокрих зверски в Равело (Слава Богу, останах здрава!). Всяка секунда от тази изживяна моя мечта си заслужава и ще ме топли завинаги.

Мда. Продължавам нататък. Освен, че си мечтаех да видя Позитано, си мечтаех да посетя и Херкулан. Е, и Помпей, но повече Херкулан. В един ден посетихме и двата града. Помпей е огромен и ми се струва, че дори и цял ден на му бяхме отделили, нямаше да ни стигне. Пристигнахме сутринта, преди да го отворят, почакахме малко, пихме по едно кафе, влязохе, походихме около 4 часа и решихме да отидем в Херкулан. Придвижването става много лесно, с влак. Има много влаколе от Соленто до Неапол, а с тях може да пътувате до тези две места.Билети си купихме от гишета на гарите, само не трябва да забравяте да ги валидирате преди да се качите на влака.

Не сме си купували предварително билети за вход за Помпей и Херкулан. Решихме, че ще купуваме на място. Нямахме идея колко струват, видяхме в интернет. Като отидохме на място, се оказа, че цената е по-ниска. За Помпей платихме по 16 евро, а за Херкулан по 13 евро.

Няма да се спирам и да ви обяснявам какво е Помпей и какво е Херкулан. Предполагам, че ако четете тук, вече знаете, а ако не – моля информирайте се. Само ще ви кажа, че както и очаквах, мен Херкулан ме впечатли много повече от Помпей, защото има доста къщи, които са запазени напълно, за разлика от тези в Помпей, и вътре могат да се видят добре запазени мозайки и стенописи на около цели 2000 години. Ако поназнайвате английски, може да си организирате екскурзовод, който ще ви разкаже наистина интересни истории за онова време. Ние нямахме, но пък така се случи, че все се движехме край някоя група с екскурзовод и успявахме да чуем това-онова.

Следва неуспешното ни посещение до Равело. Тръгнахме от Соренто за Амалфи. Силният дъжд отказа Пепа и компания, но аз все пак тъпо и упорито реших, че щом съм стигнала до там, ще ида и до Равело. За да стигнете от Соренто до Равело, първо трябва да се доберете до Амалфи. Така се случи, че ние слязохме  и аз веднага не качих в автобус за Равело. Пътят не е дълъг. Може би около 20 минути, но отново по баири и завои. Е, аз стигнах до там, но само успях да изпия едно капучино и да се върна. Така силно валеше, че не беше възможно да се обикаля и да се види каквото и да е. И така – върнах се в Соренто, където тъкмо изгряваше слънце.

Последният ден от нашето пътуване отделихме на Неапол. Обаче пак валеше и валеше, и валеше… до следобед. Все пак тръгнахме на разходка и успяхме да посетим Катедралата на  Неапол, която е и главният религиозен храм в града. В нея се съхранява и най-голямата реликва в цялата катедрала – свещената кръв на Свети Януарий, който се смята за закрилник на Неапол.

И знаете ли какво? Видяхме стъкленицата с кръвта на Св. Януарий. Съвсем непланирано се оказахме в катедралата, без да знаем много за нея. Но и такива неща се случват понякога. Чудеса!

А иначе на мен лично Неапол много ми хареса. Въпреки всичко, което видях или пък точно за това.

Пожелах си да се върна отново там, за да имам повече време за този чуден и странен, живописен, предизвикателен, шумен, мръсен, „ароматен“, пренаселен, но и толкова вълнуващ град. А и защото не успях да видя Равело и той все още е в списъка с мечтите ми.

 Надявам се този разказ да ви е бил полезен или пък да ви предизвика и вие да си кажете като нас с Пепа „Хайде!“.