четвъртък, 29 април 2021 г.

Питка за празник

 


Тази прекрасна питка приготвих за Цветница, но като всяка друга питка, може да се приготви за всякакъв друг повод, а и без повод :) Получи се доста красива, а на вкус също беше чудесна. Е, Цветница мина, а аз не успях да напиша публикацията на време, но  идват и други светли празници. Може да послужи за идея на някой. Всъщност пропуснах да кажа, че оформлението на питката е по идея на Валентина Зуркан. Не съм правила снимки стъпка по стъпка, защото Валентина е направила много хубаво видео, от което да се ориентирате кое как се случва. Видеото споделям най-долу в публикацията.

Питката не е голяма и се прави много лесно и приятно. Ако си търсите идеи за празнични питки, може да разгледате тези, които съм събирала в блога през годините. 

Продукти:

150 мл прясно мляко

5 с.л. кисело мляко

20 г прясна мая

1 яйце

1 белтък

4 с.л. олио

1 ч. л. сол

1 ч. л. захар

около 500-550 г брашно

30 г разтопено краве масло

1 жълтък за намазване


Маята се разтваря в топлото прясно мляко, добавя се захарта и 3 с.л. брашно. Разбърква се хубаво и се оставя сместа да шупне. Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Там се изсипват останалите продукти. Сипва се и шупналата мая. Замесва се меко нелепнещо тесто и се разделя на 4 еднакви части. Оформят се на топки, покриват се с чиста кърпа или найлоново фолио и се оставят да втасат. 

Втасалите питки се разточват на кръг с диаметър около 22-25 см. Подреждат се на купчинка, като по между се намазват с разтопеното масло. Най-горната питка не се маже. След това тестото се разрязва и оформя така, както е дадено във видеото долу. Дори не се сещам за подходящи думи, с които да опиша някои от стъпките по оформянето, така че, моля, изгледайте видеото. 


Така оформената питка се намазва с разбития с 1 с.л. прясно мляко или вода жълтък, поръсва се с малко сусам или мак и се слага да се пече. Аз традиционно я слагам веднага в студената фурна, включвам фурната на 180 градуса и докато тя загрява, питката си втасва и започва да се пече. Ако е нужно, по средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не прегори.

Пожелавам ви Светли и уютни Великденски празници! Бъдете здрави!

събота, 24 април 2021 г.

Яхния от свинско и картофи на фурна

 

От доста време ня бях готвила яхния и днес реших да направя. Колебаех се дали да е свинско с картофи или свинско с ориз. После си дадох сметка, че не съм писала рецепта за яхния от свинско с картофи в блога, макар и да го пиша вече... почти 13 години. Еми, ето, сега пък ще напиша. Избрах в случая да пека в тава във фурната, но и вариант в тенджера или пък в глинен гювеч също се получава много вкусно. Изобщо аз яхнии си обичам от малка. Получават се с един такъв вкусен сос. Но тогава се готвеше у нас само в тенджера. После открих колко лесно се прави в гювеч, защото хвърляш всичко вътре, мяташ във фурната и през това време можеш да свършиш много други неща. Но! Трябва да кажа, че разлика във вкуса между яхнията в гювеч и яхнията в тава има, и за мен по-добрия вариант е този в тавата, защото течността извира повече, месцето и картофите много приятно се запичат и сосът остава един такъв великолепен, макар и по-малко като количество.

Сега ще споделя как точно я приготвих в този вид и ще спомена как да си я приготвите в гювеч или в тенджера. 

Продуктите могат да варират, като задължително остават месо, картофи, лук, моркови, домати и подправки. Вино може да сложите, ако имате, ако нямате, пак ще хапнете вкусно. Целина и чушка по същия начин. Длъжна съм тук да кажа, че яхниите с печена чушка също се получават много добре.

Продукти:

800 г свинско месо

800 г картофи

1 глава лук

1 морков

1 зелена чушка (може и 2 печени да сложите)

1 парче целина (около 50 г)

1 настърган домат (или около 150 мл домати от консерва)

1 глава чесън, разделена на скилидки

100 мл червено вино

2 с.л. брашно

1 с.л. червен пипер

2-3 листенца дафинов лист

чубрица

джоджен

черен пипер

сол



Месото се нарязва на парчета, големината може да варира според вашите предпочитания. Зеленчуците също се нарязват. На мен ми харесва морковите да са на по-едро, а останалите зеленчуци на ситно. Картофите се обелват, измиват и нарязват на по-едри парчета.

В тенджера се загряват 3-4 с.л. олио и се изсипват месото и зеленчуците. Посоляват се и се готвят като непрекъснато се разбъркват, докато месото се запечата хубаво от всички страни. Не е нужно да се пържи до златисто, достатъчно е да побелее леко. Прибава се червения пипер, разбърква се и се налива виното. Оставя се да поври 2-3 минути и се наливат 700 мл вода. Слагат се скилидките чесън, като не е нужно да се почистват от люспите. Оставя се да заври.

След това всичко това се пресипва в подходяща по размер тава. Слагат се нарязаните картофи, доматите и подправките. Брашното се размива с малко вода на кашичка и се изсипва в тавата. Всичко се разбърква много внимателно и се слага да се пече в загрята фурна на 200 градуса. Докато се пече, се разбърква 2-3 пъти. 

Вариант на яхния със свинско в глинен гювеч.

Месото се запечатва в мъничко мазнина на тиган. Слага се в гювеч, в който се поставят и всички останали продукти сурови. Не нужно да се пържи нищо преди това. Пробвала съм и със сурово месо, но не ми харесва. Залива се с вода, да покрие почти продуктите - не наливайте прекалено много вода, защото ще стане рядко и ще остане много сос. Слага се да се пече за около 2 часа първо в студена фурна - включва се  на 220 г, докато заври и после се намалява на 180. Пече се до готовност на месото.

Вариант в тенджера.

Месото се запържва в малко мазнина, прибавят се нарязаните зеленчуци и сол. Готви се около 3-4 минути. Прибавя се червения пипер. Налива се виното. Ври 3-4 минути и се налива водата. Прибавя се дафиновия лист. Когато месото омекне добре, се слагат картофите и подправките, а 10 мнути по-късно и доматите. Гозбата ври на тих огън до готовност на месото и картофите. Накрая се прибавя брашното, разтворено в малко вода. Оставя се още 2-3 минути на котлона и е готово.

Това е. Да ви е вкусно! На нас ни беше много.


вторник, 20 април 2021 г.

Пълнени патладжани с пилешко и моцарела

 


... е, ако трябва да съм точна, и сирене има в пълнежа на тези вкусни пълнени патладжани :) Ама не става много за заглавие на публикация. Та така, ще си останат пълнени патладжани с пилешко и моцарела. Идеята възникна спонтанно в главата ми, след като прибирайки се преди малко от работа, минах през магазина и се влюбих в 3 прекрасни патладжанчета. Като цяло по това време на годината почти не купувам патладжани, но всяко правило си има изключение, както е добре известно. Мислех да ги сготвя по любимата ми рецепта с кайма и доматен сос, но ми хрумна да ги направя с пилешко филе. И моцарелата чудесно допълни комбинацията. А за да не е много скучно, добавих и хубаво бяло сирене.

Ето и рецептата.

Продукти:

3 патладжанчета (моите бяха около 800 г)

250 г пилешко филе

1по-малък  настърган домат или около 150 мл домати от консерва

3-4 скилидки чесън

150 г сирене

1/2 ч.л. червен пипер

1 с.л. риган (или на вкус)

2-3 щипки мащерка

1 к.л. кимион

черен пипер

сол

щипка захар

1 домат

125 г моцарела

зехтин за изпичавнето на патладжаните

Патладжаните се измиват и се разполовяват по дължина. Месото им се реже на ромбоиди или квадратчета, като се внимава да не се стига до краищата и да не се разрязва кората - както е на снимката.


Поливат се с малко зехтин и се посоляват. Слагат се да се пекат в загрята фурна, докато омекнат толкова, че да може вътрешността им да се издълбае. 

През това време пилешкото и сиренето се нарязват на ситни кубчета. 1 с.л. зехтин се загрява и в нея се изсипва пилешкото. Готви се като се разбърква, докато побелее от всички страни. Изсипват се доматите, посолява се малко и се добавя захарта. Оставя се да къкри на слаб огън, докато водата от доматите поизври. След това се добавя нарязания на ситно чесън и се изсипват кубчетата сирене. Разбърква се хубаво. 

Изпечените патладжани се изваждат от фурната и се издълбават внимателно с лъжичка. Внимавайте да не ги разкъсате. Издълбаната част се прибавя към пилешкото, добавят се и подправките и се разбърква много добре. Опитвайте и добавяйте на вкус, пълнежът обича подправки. С така приготвената смес се напълват патладжаните. Доматът се нарязва на тънки резенчета, които се поставят върху напълнените патладжани. Леко се посоляват и се поливат с много малко зехтин. Връщат се във фурната и се пекат, докато доматите отгоре омекнат. Изваждат се и се слага моцарелата отгоре. Връщат се във фурната само за няколко минути, колкото да се стопи моцарелата. Сервират се веднага.


Създавайте вкусни спомени на вашите деца и внуци. След години те ще ги топлят. Много вкусни, лесни и достъпни рецепти, придружени от уютни истории можете да намерите в книгата "И замириса на бабини гозби и спомени" на Ивинела Самуилова и Илиана Николова, която може да видите и поръчате тук https://ikhermes.bg/i-zamirisa-na-babini-gozbi-i-spomeni.html#additional



събота, 27 март 2021 г.

Супа със свинско месо

 


Като пишех заглавието на супата, се замислих как точно трябва да напиша тази супа. Супа от свинско месо или супа със свинско месо? Очевидно е какво съм решила, но тази мисъл продължи да занимава главата ми 😃 При пилешката супа е лесно. Там просто си казваш пилешка супа, но като кажеш свинска супа и някак не звучи много приятно 😂 Но няма как да избягаме от реалността и тази свинска работа... т.е. супа ще си има рецепта днес.

Преди да я напиша обаче, ще кажа, че тук е хубаво да има някакво кокалче, а не само месо. Може да заложите на комбинация от месо и рагу например. Ще се получи чудесно. Не, че само с месо няма да се получи вкусно, но бульонът се обогатява повече, ако добавите 2-3 парчета рагу. Всъщност и супата от рагу е много вкусна, но при нея трябва да обезкостите месото, след като се свари. 

Приготвяла съм я и с котлети, по стечение на обстоятелствата, като съм добавяла кокалчетата вътре. Какво месо и какви кости ще изберете, зависи само от вас и продуктите, с които разполагате.

Няма да се мотая повече и бързам да напиша рецептата.


Продукти:

около 500 г свинско месо

2-3 малки парчета рагу (ако имате)

3-4 с. л. олио

1 глава лук

1 морков

1 чушка (може и печена да бъде, както е в случая на снимката)

парче целина, ако имате

2 средни картофа

1 к.ч. домати от консерва или настъргани пресни

½ топка фиде

чубрица

черен пипер

сол

За застройката:

 2 жълтъка

2-3 с.л. лимонов сок



 Месото се нарязва на кубчета, толкова големи, че да са подходящи за взимане с лъжица. Лукът, морковите, чушката и целината се нарязват. Сега… тук трябва да напиша, че мазнината се загрява и в нея се изсипва месото и костите. Запържва се, като се разбърква и се добавят зеленчуците. Обаче напоследък действам съвсем мързеливо и изобщо не ме е срам да го споделя с вас. Слагам месото и зеленчуците да се готвят заедно и ги бъркам няколко пъти. Така, докато месото побелее. После продължавам нататък.

Налива се около 2 литра вода, после, ако ви се стори гъста супата, може да долеете малко. Посолява се и се оставя да се вари на тих огън.

Когато месото се свари, се прибавят нарязаните на кубчета картофи и подправките. Ако сте сложили рагу, го извадете и обезкостете, а после върнете месото в супата. 10 минути по-късно се изсипват доматите. Супата се вари още няколко минути и се прибавя фидето. Вари се до готовност на картофите и фидето. Отмества се от огъня.

Приготвя се застройката, като жълтъците се разбиват с лимоновия сок на вкус.

Към тях се изсипва по мъничко от супата и се бърка, за да се темперират. Достатъчни са 2-3 черпака.

Тази смес се излива в супата и се разбърква хубаво.

По желание се поръсва с нарязан на ситно магданоз.

Създавайте вкусни спомени на вашите деца и внуци. След години те ще ги топлят. Много вкусни, лесни и достъпни рецепти, придружени от уютни истории можете да намерите в книгата "И замириса на бабини гозби и спомени" на Ивинела Самуилова и Илиана Николова, която може да видите и поръчате тук https://ikhermes.bg/i-zamirisa-na-babini-gozbi-i-spomeni.html#additional



понеделник, 8 февруари 2021 г.

Лъжлива баница

 


Рецептата за тази лъжлива или мързелива баница видях преди време в едно видео и много ми се понрави. Хем си е една вкусна питка със сиренце и кашкавал, хем е приготвена по малко по-различен начин. Тестото промених мъничко, но като цяло запазих идеята за оформяне, макар и да разделих тестото на две части и се получи много вкусна… да кажем баничка. 

Продукти:

150 мл топло прясно мляко

150 мл топла вода

7 г суха мая

50 мл олио

1 яйце и 1 белтък

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

около 650 г брашно за меко тесто


150 г сирене

150 г кашкавал

1 жълтък за намазване

50 г краве масло за поръсване

 


За замесване на тестото аз използвах хлебопекарна, но може да се замеси лесно и по класическия начин. Тестото се замесва от изброените продукти и се оставя да втаса. Разделя се на две части.

Приготвят се две тави, застлани с хартия за печене. Хартията се намазва с по около 1 с.л. олио, която се разстила равномерно.

Кашкавалът се настъргва на ситно ренде и се смесва със ситно натрошеното сирене.

Жълтъкът се разбива с лъжичка вода.

Ръцете се намасляват хубаво и първата част от тестото се разстила върху хартията за печене на кора с дебелина около 6-7 мм. С пръсти се правят вдлъбнатини в тестото, като  следват формите на баница. Намазва се хубаво с половината от разбития жълтък. Във вдлъбнатините се слага половината от сместа със сирене и кашкавал, като леко се притиска. Поръсва се половината масло, нарязано на ситно.

Така приготвената фалшива баница се слага да се пече в загрята на 200 градуса фурна до приятен загар.

Докато първата част от тестото се пече, се приготвя втората по описания по-горе начин.

Ето и видеото, за да можете по-лесно да се ориентирате в оформянето, ако идеята ви харесва.



събота, 6 февруари 2021 г.

Супа от червена леща, булгур и спанак

 


Има известно разнообразие в приготвяне на супите с червена леща. Днес избрах да я приготвя с булгур и спанак и се получи невероятна вкусотия. Не само, че е много вкусна тази супичка от червена леща, но се приготвя много бързо и е здравословна.

За приготвянето й използвах ситен булгур и замразен спанак, защото не бях планирала да приготвям нещо спаначено, за да се снабдя с пресен предварително, пък замразения ме чакаше във фризера у дома. Но ако на вас ви хареса тази рецепта и решите да си я приготвите, може да предвидите около 200 г пресен спанак за нея. Безспорно, замразеният е в пъти по-удобен, но с пресен е по-добре.

Продукти:

Чаената ми чаша е с вместимост 200 мл.

1 ч.ч. червена леща

1/3 ч.ч. булгур

1 глава лук

1 морков

около 50 г глава целина (ако имате, не е задължително, но е по-вкусно)

2 кубчета замразен спанак или около 200 г пресен

1 к.ч. домати от консерва или нарязани на кубчета пресни

2 скилидки чесън

1 с.л. краве масло

1 с.л. олио

1 ч.л. червен пипер

джоджен

черен пипер

сол


Лукът, морковът, целината и чесънът се нарязват. Загряват се маслото и олиото и в мазнината се изсипват зеленчуците. Готвят се докато омекнат леко. Сипват се доматите и се оставят да поврат около 5 минути. Прибавят се лещата, булгура и червения пипер. Наливат се около 6 ч.ч. вода. Прибавя се и спанака.  Оставя се да ври на тих огън, докато всички продукти се сготвят. Накрая се добавят черния пипер и джоджена. По желание се поръсва с пресен магданоз.

Това е. Бързо, лесно и много вкусно.



петък, 29 януари 2021 г.

Кифли-кашкавалки

 


От 20 години мъжът ми разказва как на времето е обожавал кифлите кашкавалки, които са се продавали някъде в Ловеч. Аз така и не си ги спомням, но неговите спомени са живи. Един ден реших да се опитам да му направя (макар и да мина много време от правенето до публикуването на рецептата).

 Имам много рецепти за кифлички, но тези някак ми се струваха предизвикателни и реших да потърся по-различна рецепта. Тогава попаднах на тази за кифли с мак по БДС на Марчева, която е извадена от учебника по кулинария от 1960 г и е автентична за направата на истинските макови кифли. Стори ми се доооста цялото това втасване, но реших, че ще опитам. Отделих си няколко часа за тях, но уверявам ви, резултатът е наистина много добър. Дори и да не си търсите рецепта за кифли кашкавалки, а просто си търсите страхотна, уникална, много добра рецепта за истински кифли от закусвалня, направете ги, макар и без кашкавала, а само поръсени с мак.

Продукти:

700 г брашно 

125 г захар 

106 мл олио 

3 - 4 яйца 

7 г суха мая 

1 щипка сол 

200 мл топло прясно мляко 

      300 г кашкавал

 

Ако разполагате с планетарен миксер, ще ви бъде по-удобно и лесно да изпълните рецептата за кифли кашкавалки. Ако не, замесете тестото така, както се меси тесто за козунак. Аз го правих с миксер и ще опиша процеса с него.

В купата първо се изсипват пресятото брашно, захарта и сухата мая, без да е активирана предварително. Разбърква се. Добавят се яйцата едно по едно като след всяко се разбърква, прибавя се и топлото прясно мляко и щипката сол. Тестото се меси на слаба степен на миксера, докато се образува хубава топка. След това внимателно започва да се прибавя мазнината лъжица по лъжица. Месенето продължава, докато  мазнината се свърши и тестото започне да се отделя от стените на купата.

Тестото се изважда от купата на миксера и се прехвърля в намаслена голяма купа, завива се със свежо фолио и се оставя да втаса за около 70-80 минути. Добре втасалото тесто се изсипва на работната повърхност и от него се оформят еднакви топчета - зависи колко големи искате да станат вашите кифли. Аз следвах рецептата на Марчева точно и оформих всяка кифла от около 130 г тесто. Оставят се да втасат за още 15 минути. Върху намаслена повърхност се разточват топчетата тесто, на елипса, поръсват се с настърган кашкавал и се завиват кифлите. Подлеждат се в подготвени намаслени тави на разстояние около 3 см една от друга. Втасват още 30 минути.

Намазват се с разбито яйце и отново се оставят да втасат за още 15 минути. След това отново се намазват с яйце. Слагат се да се пекат в добре загрята фурна на 180-200 градуса около 7 минути, изваждат се и се поръсват обилно с кашкавал. Пекат се докато хванат хубав приятен тен, като внимавате да не се препече кашкавала.

Създавайте вкусни спомени на вашите деца и внуци. След години те ще ги топлят. Много вкусни, лесни и достъпни рецепти, придружени от уютни истории можете да намерите в книгата "И замириса на бабини гозби и спомени" на Ивинела Самуилова и Илиана Николова, която може да видите и поръчате тук https://ikhermes.bg/i-zamirisa-na-babini-gozbi-i-spomeni.html#additional





неделя, 24 януари 2021 г.

Яхния от грах с кюфтенца

 


Яхния от грах с кюфтенца е вкусна идея за бързо ястие, което се получава лесно и без много предварителна подготовка. Знаете, домашните ястия често се приготвят по различен начин във всяка кухня. Аз избрах да не пържа кюфтетата в тази гозба, защото така повече ми харесват. Но ако вие обичате с пържени кюфтета, може да изпържите леко първо тях в малко мазнина, а после в същата мазнина да сложите лука и моркова. На мен този вкус ми идва тежък и когато приготвям кюфтенца на някаква яхния, обикновено предпочитам да ги варя.

Продукти:

500 г кайма 

1 глава лук 

1 морков 

450 г замразен грах или грах от консерва

1 к.ч. домати от консерва или настъргани

1 с.л. червен пипер

1 с.л. брашно

1 дафинов лист

черен пипер

чубрица

джоджен

сол


Каймата се овкусява с малко черен пипер и чаена лъжика чубрица, сол (ако не е солена предварително) или други ваши любими подправки. Размесва се много добре, за да се разпределят подправките хубаво в нея. Оформят 12 кръгли кюфтенца.

Лукът и молковите се нарязват и се запържват до златисто в 2-3 с.л. загрята мазнина. Прибавя се червения пипер, бързо се разбърква и се наливат 600 мл вода. След като водата заври, в нея се пускат кюфтенцата и дафиновият лист. Може водата да не покрива съвсем кюфтенцата, но не наливайте повече, защото ще стане прекалено рядка яхнията. Кюфтенцата ще се сготвят и така. Може да ги обърнете 2-3 пъти докато врат. Оставя се да ври на тих огън около 10 минути и се прибавя грахът. Ястието се вари до готовност на продуктите. Когато грахът и кюфтенцата са вече добре сварени, се прибавят доматите и подправките. Оставя се да се вари още 5-6 минути.

Брашното се разрежда с мъничко вода и се разбива на кашичка. Изсипва се в яхнията,  оставя се да се вари още 2-3 минути и се отстранява от огъня. По желание може да поръсите с пресен копър и магданоз.





неделя, 10 януари 2021 г.

Джолан чорба

 


Джолан чорба е рецепта, която от доста време беше в плановете ми за готвене и ето, че най-накрая стигнах и до нея. Тази чорбица от свински джолан прилича малко на шкембе чорбата, но лично за мен е доста по-добра. Изключително си пасва със студените зимни дни, но не виждам никаква причина да си я приготвяме и целогодишно. Още повече, знаейки колко колаген има в джолана, това го прави предпочитано месо у дома. Разбира се, освен в този вариант, могат да се приготвят и други видове супи със свински джолан. Може скоро да приготвя още някоя.

А сега - към рецептата.

Продукти:

1 хубав заден джолан с кост

1 глава лук

1 морков

40-50 г целина глава

3-4 скилидки чесън

1 дафинов лист

1 ч.л. черен пипер на зърна

250 мл прясно мляко

30 г краве масло

2 с.л. брашно

1 с.л. червен пипер

сол


Джоланът се поставя в подходяща тенджера и се залива с вода - да го покрие. Слага се да се вари с малко сол, като се отпенва. След това зеленчуците се нарязват на едро и се прибавят към джолана заедно с дафиновия лист и черния пипер. Всичко се вари, докато месото от джолана започне да пада само от костта. 

Свареният джолан се изважда от бульона, обезкостява се и се накъсва или нарязва на парченца. 

Бульонът се прецежда и се връща на огъня. Към него се прибавя прясното мляко.

Отделно се загрява кравето масло, към него се прибавя брашното и се пържи до златисто. Сипва се червения пипер, разбърква се и се наливат няколко черпака от бульона, като всичко се разбърква старателно, за да не остават бучки. Сместа се изсипва в бульона. Обезкостеното месо също се връща там. 

Понеже аз не обичам да изхвърлям зеленчуците, които се прецеждат от бульона, ги претривам през цедка и ги връщам в супата, като отстранявам зърната черен пипер и дафиновия лист.

Така приготвената супа се оставя да поври на слаб огън още десетина минути. По желание се сервира със счукан чесън и оцет. Аз обаче не го обичам и затова си сложих от сока от лютите чушки :) Също така супата няма да бъде същата, ако не добавите малко лют пипер към нея. 


събота, 9 януари 2021 г.

Панирани свински котлети или котлети по милански


 Тези прекрасни котлети по милански скоро видях при Мими и се изкуших да ги приготвя. Дали са котлети по милански, които по принцип се приготвят с телешко или са просто панирани свински котлети е без значение, защото са много вкусни и се приготвят бързо и лесно. 

Аз приготвих два котлета като за първи опит, но съм сигурна, че ще са чест гост в нашата кухня.

Котлетите се пържат в пречистено масло или смес от краве масло и зехтин. Аз в случая нямах пречистено масло, затова ги изпържих в смес. Който и вариант да изберете, със сигурност ще получите вкусен и отличен резултат.

Продукти:

2 свински котлета с кост по около 250 г всеки (ако намерите телешки, още по-добре)

1-2 яйца (на мен ми отиде 1 голямо)

около 100 г галета

смес от зехтин и краве масло или пречистено масло за пържене (около 100 г)


Мазнините и жилите се отстраняват от котлетите, за да може да не се свиват при пърженето. Начукват се хубаво и равномерно. Яйцата се разбиват в широка чиния. Всеки котлет се овалва хубаво в галета. След това се потапят в яйцата да покрият добре и отново хубаво се овалват в галета. Поставят се върху дъска и с обратната страна на ножа се правят няколко" разреза" като решетка, които помагат да се задържи добре панировката. 

В широк тиган се загрява мазнината на средна степен на котлона, за да не се препържи котлета отвън и да остане суров отвътре. Приготвените котлети се пържат по около 4 минути от всяка страна. Изваждат се и се изцеждат върху салфетка. Поръсват се с едра сол и се сервират още горещи.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...