Пилешко с доматен сос

 

Вярно е, че имам и други рецепти за пиле с доматен сос в блога, но тази е една идея по-различна.

И сега ще ви кажажа как се получи 😁

Да ви кажа лиии, да не ви ли казвам... добре де, ще ви кажа 😁

Ядеше ми се скумрия с доматен сос, обаче само аз обичам скумрия у нас... пък да си сготвя само за себе си... не. 

Имах едно пилешко филе и реших да си приготвя подобна рецепта. По-добре ще се получи с други пилешки части или пържола от бутче, но и така беше чудесно.

Ще се опитам да разкажа рецептата. 

Продукти: 

Аз използвах около 600 г пилешко филе, може да замените с бутчета или пържоли от бутче 

1 1/2 буркан консервирани домати

2 с.л. доматено пюре

100 мл червено вино

1 глава лук

1 морков

4-5 кисели краставички

5-6 скилидки чесън 

2 зърна бахар

2 дафинови листа

1/2 с.л. черен пипер на зърна 

1/2 ч.л пушен червен пипер

1 ч.л. обикновен червен пипер

1/2 ч.л. кимион

1 с.л. захар или на вкус

Сол

Пилешкото се нарязва на подходящи парчета. Лукът се нарязва на ситно, морковът се настъргва.

В малко олио се слага месото да се запечата от всички страни. Прибавят се лука и моркова, посолява се и се готви при разбъркване около две минути. Слагат се двата вида червен пипер, бързо се разбърква, като се внимава да не загори пипера и се изсипва виното. Слагат се дафиновите листа, бахара и черния пипер. Оставя се да поври 2-3 минути на слаб огън и се добавят доматите. Слага се доматеното пюре, налива се 1 ч.ч. вода и се разбърква хубаво. Оставя се да ври на бавен огън. След около 20 минути се добавя нарязания чесън и кимиона. Ястието се оставя да ври, докато сосът се сгъсти и мазнината се отдели напълно на повърхостта. На финала се слагат киселите краставички, които не е нужно да се готвят повече от минутка.

По желание се поръсва с пресен магданоз

​Пухкав омлет с коприва и кашкавал: Бърза и полезна пролетна рецепта

​

С настъпването на първите топли дни природата ни дарява с един от най-ценните си продукти – копривата. Тя е истинска витаминна бомба, богата на желязо и идеална за справяне с пролетната умора. Често ме питате за нови идеи с този полезен листен зеленчук и след вашите предложения в коментарите, реших да опитам нещо различно.

​Снощи заложих на нещо бързо, сезонно и невероятно вкусно! Резултатът? Един от най-сочните омлети, които съм опитвала. Тайната е в добавянето на кашкавал, който придава кремообразна текстура и перфектно балансира свежия вкус на копривата. Този пухкав омлет с коприва е идеалната лека вечеря или засищаща пролетна закуска.

😊

Необходими продукти:

• 1 шепа коприва

• 2 яйца

• 3 с.л. прясно мляко

• 60 г кашкавал

• 1 парченце краве масло

• сол

Копривата измих, попарих с гореща вода и нарязах на ситно. Не я подсушавам – така си пуска малко влага и става по-крехка при готвенето.

Яйцата разбих с вилица, добавих млякото, щипка сол и половината кашкавал. (Тук спокойно може да замените кашкавала със сирене – също става чудесно.)

В тиган разтопих маслото, сложих копривата и я задуших, докато се изпари течността. (Ако нямате коприва – лапад или спанак вършат същата работа.) След това залях с яйчената смес.

Намалих котлона и похлупих с капак – така омлетът става пухкав и сочен.

Когато се запече отдолу, внимателно го обърнах,  сложих останалия кашкавал, прегънах и след още минутка беше готов.

Сервирах със свежа салата, макар и на снимката да има само доматче. Бързах да снимам и затова се получи така 😁

​Често задавани въпроси

​Може ли да се използва замразена коприва?

Да, можете да използвате и замразена коприва, като я размразите и отцедите леко преди готвене. Вкусът остава същият, макар прясната винаги да е за предпочитане.

​Как да разберем кога омлетът е готов за обръщане?

Когато краищата започнат да се отделят лесно от тигана, а повърхността е почти стегнала, е време за обръщане. Използвайте широка шпатула за по-голямо удобство.

​Подходяща ли е рецептата за деца?

Категорично да! Копривата е изключително полезна за подрастващите, а съчетана с яйца и кашкавал, се приема много добре дори от по-капризните малчугани.

А и аз като дете съм изяла много коприва, защото баба честичко ми готвеше 😁

​👉 Вие правили ли сте омлет с коприва досега? Аз опитах за първи път и резултатът надмина очакванията ми. Ще се радвам да споделите вашите варианти в коментарите!

Каша от коприва с яйца

Много обичам коприва във всякакви разновидности. Дали ще е супа от коприва, каша от коприва, кюфтенца с коприва, ориз с коприва или пък нещо друго, все ми е любимо. Всъщност копривата ми е най-любима от всички зелении. Не че не обичам и не готвя останалите, но тя най-много ми харесва. Днес имах едно пакетче от нея, което си бях набрала миналата седмица и вече беше крайно време за готвене. Мислех да е отново на супа, но така ми се дояде с яйца, че бързо си промених решението и ето я. Много вкусна версия на копривата - каша от коприва с яйца.

Някои я обичат и със сирене, аз предпочитам само с яйца. Така вкусът се запазва по-чист някак.

Постен ориз със спанак и гъби на фурна

 

Ако си търсите постна рецепта или пък просто в момента сте на "зелена вълна", това ястие е точно за вас. Рецептата за Ориз със спанак и гъби може да е семпла, но е много вкусна и засищаща. Спанакът тук може да се замени с лапад или коприва или пък да се сложат всякакви зелении в комбинация.

Гозба с коприва и яйца

 

Ако копривата е сред любимите ви неща за хапване, не е нужно да чакате до пролетта, за да си я приготвите. През есента също има млада коприва и е така вкусна и крехка, както и през пролетта. Може да си наберете, но може и по бързата процедура да си закупите от някоя мила баба, която продава на пазара. Ето, за една седмица аз сготвих два пъти коприва - тази гозбичка и една супичка от коприва и лапад. 

Свинско "Ожени се за мен"

 

В плановете ми готвене през тази седмица беше популярната напоследък рецепта за пиле "Омъжи се за мен".

Катино мезе

 

Има различни твърдения откъде идва рецептата за това вкусно Катино мезе. Дали е от Банско или от Плевен? Дали Катя е негов автор? Има различни твърдения, но да ви кажа, мен не ме интересуват. Единствено ме интересува това, че за жалост не съм приготвяла Катино мезе досега и това ми е първият опит. Да, за жалост, защото се оказа изумително вкусно, въпреки или точно заради простичките три основни съставки. 

Пиле с ориз по тракийски

 

Вече имам една рецепта за пиле с ориз в блога, която обикновено много се харесва на тези, които са я опитали. Днешната рецепта пак е за пиле с ориз, но по тракийски. Има няколко съществени разлики между двете рецепти, които ги правят и доста различни на вкус. Това са наличието на доста домати, зелени пиперки и естрагон. 

Свински джолан с хрупкава коричка и доматен сос

 Това ястие може да не изглежда много симпатично на вид, но ви уверявам, че е превъзходно на вкус. Комбинацията на добре сварения джолан, запечен с кашкавал и пармезан и положен върху ароматен доматен сос е просто вълшебна. Дълго се чудих как точно да го приготвя този джолан, който ме чакаше в хладилника и накрая избрах този вариант. 

Ястието може да сервирате и без соса, ще бъде превъзходно мезе и за вино, и за бира. Много ми хареса, наистина. Приготвянето е лесно, макар и да отнема време, защото джоланът трябва да се свари добре, преди да се запече. Но пък си заслужава. Аз го сварих в мултикукър Инстант пот и така си спестих време. А с бульона направих супа. Не си и помисляйте да изхвърляте бульон от джолан. Той е много богат на естествен желатин и затова аз го претворих във вкусна супа.

И така. Рецептата.

Продукти за джолана

1 свински джолан - при мен беше преден, но задния е с повече месо и може би е по-добре

10 зърна черен пипер

3-4 зърна бахар

1 дафинов лист

сол

за запичането

1 ч.л. червен пипер

смлян черен пипер

4 с.л. галета

4 с.л. натърган пармезан

100 г кашкавал

5-6 клонки магданоз

около 1 равна ч.л. чесън на прах

2 с.л. олио

20 г краве масло

Продукти за соса

1 компотен буркан настъргани домати или от консерва

4-5 скилидки чесън

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. захар или на вкус

200 мл вода

чубрица

риган

черен пипер

сол

Джоланът се измива и се слага в тенджера. Залива се с вода, посолява се и се слагат бахара, черния пипер на зърна и дафиновия лист. Слага се да се вари, докато се свари добре.

В Инстант пот го сварих на високо налягане за 40 минути. Ако джоланът е заден, може да увеличите времето за варене с 5-10 минути. 

Докато джоланът се вари, се слага и соса. В тенджера или по-голям тиган се изсипват доматите, посоляват се и се подправят със захар. Сипва се водата и се оставят да се варят, докато водата изври. След като се редуцират,  се слага нарязания на филийки чесън, мазнината и подправките. Разбърква се хубаво и се оставя на котлона за още две-три минути да къкри на слаб огън.

Фурната се загрява на 190 градуса.

Смесват се настърганите кашкавал и пармезан с галетата, чесъна на прах и нарязания на ситно магданоз.

Свареният джолан се изважда от бульона, оставя се малко да изстине и се обезкостява, като се нарязва на големи парчета. Месото се слага в тава, прибавят се двете лъжици олио, червен и черен пипер, разбърква се добре. Залива се с 2 черпака от бульона и отгоре се нарязва кравето масло на парченца. Така се слага да се запече в загрятата фурна. След като леко хване загар, без да се препича, се поръсва с кашкавала и пармезана. Връща се да се запече, докато леко порозовее. Не е нужно да го препичате, за да не стане на подметка.

Сервира се върху доматения сос и се хапва горещо. 

Както казах и в началото, рецептата спокойно може да мине и без доматения сос и да си имате едно страхотно мезе.

Топеница с месо, сирене и кашкавал

 

Застудяването навън повлия много бързо на ястията у дома. Бързо се ориентирахме към нещо топло, питателно и леко пикантно. Преди време бях виждала рецепта за родопска топеница, но така и не разбрах дали това е автентична рецепта, която се приготвя в Родопите или пък е само кръчмарска такава, затова нямам претенции да предлагам автентична рецепта. Предлагам ви обаче едно много вкусно и лесно ястие, което да си приготвите. Дали ще го споделите с приятна компания или пък с чаша вино, си е ваше решение. Моята отговорност е само до вкусната рецепта.

Адаптирах количеството според нашите необходимости, като следва да спомена, че съм използвала комбинация от свинско и пилешко, но вие може да използвате и само един вид месо.

Продукти

500 г свинско месо - използвах плешка

500 г пилешко - пържола от бутче, без кожа

1 голяма глава лук

4-5 скилидки чесън

250 г гъби

8 броя печени чушки

2 настъргани домата или около 1 ч.ч. домати от консерва

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. захар

чубрица

риган

черен пипер

сол

около 150 г сирене

кашкавал за поръсване - количеството е по желание

Месото се нарязва на хапки. Лукът се реже на полумесеци, чесънът и гъбите-на филийки. Печените чушки се режат на ленти. 

За приготвяне на рецептата за тази вкусна топеница е необходимо да се използва по-голям тиган с капак или тенджера. В 3-4 с.л. загрято олио се задушава месото на слаб огън. Като пусне течност, се захлупва и се готви, като се разбърква няколко пъти, докато се изпари течността. Като остане само на мазнина, се запържва, докато се зачерви и се прибавят лука, чесъна и гъбите. Разбърква се добре и се готви, докато лукът поомекне. Прибавят се печените чушки и доматите. Слагат се подправките на вкус, поръсва се захарта и солта. Ястието се готви на тих огън до готовност на месото и докато остане почти на мазнина. Ако прецените, че има нужда месото да се готви още, а течността е извряла, долейте малко вода. 

 Сиренето се нарязва на парчета и се прибавя в гозбата, като е необходимо само да се стопли вътре и да се отпусне. Може да настържете кашкавал директно в тигана или да го сервирате горещо и да го поръсите в чиниите. Най-отгоре може да сложите ситно нарязан магданоз.

Ястието се сервира горещо, с настърган кашкавал.

Най-вкусното пържено месо с меден сос

 

Рецептата за най-вкусното пържено пиле в меден сос по китайски на Дарина (Kalina Malina| за първи път опитах почти веднага, след като я сподели. Само че я пробвах със свинско месо. Оттогава съм влюбена в рецептата и съм я приготвяла както със свинско, така и с пилешко месо. Невероятно вкусна и пристрастяваща е и я препоръчвам, когато искате да се поглезите. За моя вкус рецептата се получава по-добре със свинско месо, но и с пилешко също се получава доста добре. За приготвяне на месото се използва метода на двойното пържене, който дава чудесен резултат и прави всяко късче месо неустоимо. 

Давам рецептата, както я е публикувала Дарето, но често аз приготвям по-голямо количество месо, като се напасвам продуктите според него. 

Продукти:

около 500 г свинско (аз най-често използвам плешка, но и с филе се получава добре) или пилешко филе 

За маринатата:

2 с.л. соев сос

1 с.л. настърган джинджифил

1 с.л. ябълков оцет

1 с.л. зехтин

1/2 ч.л. черен пипер

2 с.л. царевично нишесте

За медения сос:

3 с.л. зехтин

парче джинджифил, колкото орех, нарязан на тънки пръчици

5 скилидки чесън, нарязан на ситно

50 мл вода

4 с.л. кетчуп

2 равни с.л. мед

За паниране на хапките:

около 100 г брашно 

3 с.л. царевично нишесте

олио за пържене

сусам за поръсване

*Понякога приготвям рецептата без джинджифил, защото дъщеря ми не го харесва

Месото се нарязва на хапки и към него се прибавят соевия сос, зехтина, оцета, нишестето и джинджифила. Оставя се да се маринова за около час. Тук трябва да кажа, че ми се е случвало да нямам време да го мариновам цял час, но пак се получава добре.

Смесват се брашното и нишестето за панировката. Хапките месо се овалват в нея и се оставят да постоят около 5минути. 

Загрява се мазнина в дълбок тиган и месото се пържи за около 5 минути. Аз го пържа но порции, защото използвам касерола, която не може да събере цялото количество наведнъж. Месото се изважда и се изцежда върху домакинска хартия. Престоява около 5 минути, за да се отцеди добре от мазнината и отново се изпържва за още по около 5 минути в сгорещено олио, докато хапките покафенеят хубаво. и станат хрупкави. Изваждат се върху хартия, за да се отцедят.

Меденият сос се приготвя като в тиган се загрява зехтина и в него се запържват нарязания чесън и джинджифила. Като омекнат, се прибавят водата, кетчупа и меда. Всичко се разбърква и се оставя да заври. Изсипват се хапките, разбърква се добре, така че всяка хапка да се покрие със сос.

Изваждат се и се поръсват със сусам.

Пилешки шишчета

 

Пилешките шишчета се правят много лесно в домашни условия, а са толкова вкусни! Дори не е нужно да ги печете на скара, може да я заместите с грил тиган, както направих аз. Този път избрах рецепта само с месо, но ще се пилешките шишчета ще се получат прекрасни, ако добавите и някакви зеленчуци към тях - чушка, лук, тиквичка, гъби. 

Приготвени по този начин, шишчетата са сочни и крехки. Маринатата се прави от зехтин, лимон, чесън и подправки. Ако им добавите домашни питки на тиган, както направих аз, вечерята ви ще стане още по-вкусна. Като добавка аз предложих печени тиквички, домати, краставици, чушка, сирене и сосче. Перфектно съчетание. Толкова просто, а така вкусно. В този случай използвах пилешко филе, но ще се получат много успешно и с месо от бутче. 

Ето и необходимите продукти:

около 800 г пилешко (филе или бутче, а може и комбинация от двете)

4 с.л. зехтин

2 с.л. прясно изцеден лимонов сок

1 с.л. настъргана лимонова кора

1 ч.л. червен пипер

1 с.л. сух риган

1 ч.л. сушена мащерка

3 скилидки чесън, нарязани на много ситно

черен пипер

сол

Месото се нарязва на хапки по около 2 см. Всички останали продукти се смесват в купа и се разбъркват добре. Изсипва се месото, разбърква се хубаво и се оставя за поне 2 часа да се маринова, като се разбърква периодично. Ако го оставите по-дълго, би било още по-добре. 

Месото се нанизва на шишчета. Пече се на загрят грил тиган или скара, докато се сготви напълно. Хубаво е да се сервира веднага.

Ако пък си търсите хубава рецепта за шишчета от свинско месо, горещо ви препоръчвам моята. Обожавам ги приготвени така http://ilrai.blogspot.com/2008/09/blog-post_07.html?m=0

Пълнени сухи чушки с боб

Чудя се цял ден как да започна тази публикация за пълнени сухи чушки с боб. Дали да пиша, че тази рецепта приготвям традиционно у дома за Бъдни вечер или просто да я напиша като една мнооого любима от детството още постна рецепта? Така и не мога да избера нищо и просто ще публикувам как правя тези толкова любими постни сухи чушки с боб. Вече написах, че много, много ги обичам и освен това мога да ги ям по всяко време на годината. Сушените чушки придават невероятен вкус във всяко ястие, в което попаднат. Обичам да ги пълня, обичам да добавям по една-две в боба, докато се вари, обичам да ги слагам като подправка - нарязани на ситно в различни пълнежи. А има едно по-скоро пролетно ястие - комбус, за което съм писала тук и в него прекрасно се комбинират със зелении, яйца и сирене - http://ilrai.blogspot.com/2018/04/blog-post_19.html. Обаче пак да си кажа - за мен най-фантастичната комбинация е пълнени сухи чушки с боб. Точка. 

Ето и рецептата:

Продукти:

1 буркан готов сварен боб  (признавам си, че напоследък използвам готов сварен боб от буркан, защото времето ми е кът, но вие може да си сварите боба и да го отцедите преди да го използвате за тази рецепта)

около 10 сухи чушки (тук броя зависи и от размера им)

2 глави лук

около 70 мл олио

1 с.л. червен пипер

1 с.л. брашно

сух джоджен

сух девесил

чубрица

сол

Изчистват се чушките от семки, ако има и се накисват в гореща вода, докато омекнат.

През това време се реже на  ситно лука и се изпържва много добре на по-слаб огън, докато се карамелизира по крайчетата. Добавя се 1 равна с.л. брашно и се запържва за минутка. Слага се червения пипер и се махва от котлона. Прибавя се сварения и добре изцеден боб и подправки на вкус.

Чушките се отцеждат от водата и се пълнят с малка лъжичка с приготвената бобена смес. По желание се потапят откъм отвора в брашно. 
Подреждат се в тава, която е намазана с малко мазнина. Наливат се 150-200 мл  вода и се поливат с тънка струйка олио отгоре.

Пекат се на 180 градуса докато се запекат леко. Следете ги, защото ако дагорят прекалено, няма да са така вкусни и ще станат много твърди.

Кюфтета от кайма с трахана

 

Често се питам, ако интернетът не беше толкова достъпен и масово използван от всички нас, дали регионалните кухни щяха да станат така популярни в цялата страна, както са сега. И не само местните регионални. Дали примерно щяхме да знаем толкова много за кухнята в Италия или пък в Гърция, или където и да е. В момента всеки, който се интересува поне малко от храна, може с няколко букви и един клик да достигне до какво ли не. 

Например траханата за мен досега е била съвсем непонятен продукт. Допреди няколко години изобщо не бях чувала за такова нещо, още по-малка представа имах как се ползва. Да си призная, днес още ми е малко мъгляво. Има една популярна чорба, за която може да прочетете рецепти при Светлето и при Пепи, която винаги съм гледала с интерес. На Светлето публикацията за приготвянето дори съм чела многократно, но досега идея си нямах какво е това нещо трахана.

Е, вече имам. Скоро с мен се свързаха от Старите рецепти с предложение да ми пратят трахана и домашна юфка, за да ги опитам. Чорбата ще оставя за по-нататък, но пък да ви кажа, супер кюфтета стават от кайма и трахана. Замених хляба или галетата, които обикновено използвам за приготвяне на пържени кюфтета и имам прекрасен резултат. Много по-добър от традиционните кюфтета. Траханата е много ароматна и придава неустоим вкус на кюфтетата. Освен трахана, Старите рецерти предлагат и домашна юфка с много добро качество. Можете да откриете продуктите на страницата им във Фейсбук https://www.facebook.com/profile.php?id=100067174391672 или на сайта.

И така, ето рецептата.

Продукти за 10 кюфтета:

400 г кайма смес

4 с.л. трахана

3 с.л. ситно нарязан лук

1 яйце

чубрица

черен пипер

ситно нарязан пресен магданоз

брашно за овалване

Траханата се залива с мъничко гореща вода, колкото да се покрие и се оставя около 15 минути. След това се отцежда, ако има излишна вода и се смесва с каймата и останалите продукти.  Омесва се много добре и продължително. Оставя се поне половин час да постои. Оформят се кюфтетата и се овалват в брашно. Пържат се в загрята мазнина от двете страни.

Да ви е вкусно!
А аз скоро ще си сваря юфка J

Панирани свински котлети

 

Ако търсите начин как котлетите ви да останат сочни и да не остават сухи, както често се случва при приготвянето им, това е един от начините. Вярно е, че са пържени, но пък на вкус са разкошни, така че ако си търсите добра рецепта, ви препоръчвам тази. Тази рецепта за панирани свински котлети е комбинация от две вече публикувани тук рецепти - за котлети по милански и тези хрупкави пилешки шницели. Тези две рецепти сами по себе си са много добри, но комбинацията тук е още по-успешна. 

Напоследък ми харесва да използвам в доста рецепти сушен магданоз и успешно го внедрих и тук. Смятам, че не му отдаваме достатъчно внимание, а той заслужава. Ето и рецептата.

Продукти:

4 свински котлета

2 яйца

1 с.л. горчица

около половин чаша брашно

около 1 чаша галета (зависи и колко големи ще са котлетите)

1 с.л. червен пипер

1 с.л. сушен магданоз

черен пипер

сол

Котлетите се почистват от мазнините отстрани, посоляват се и се начукват равномерно. Яйцата се разбиват заедно с горчицата. Галетата се смесва с червения пипер, черния пипер, магданоза и малко сол, като се разбърква добре. Котлетите се овалват добре в брашното, после се потапят в яйцата и накрая се овалват в галетата, като се внимава да ги покрие равномерно. С обратната страна на ножа се правят няколко "разреза" като решетка, които помагат да се задържи по-добре панировката.

В широк тиган се загрява олио, смесено с парче краве масло. Котлетите се пържат на средна степен на котлона по около 4 минути от всяка страна. Изваждат се и се изцеждат върху салфетка.

Ако правите повече котлети, не ги поставяйте един върху друг, за да могат да останат хрупкави. Аз директно ги вадя в отделни чинии.

Сервирах ги с картофено пюре и запечени домати с чесън и зехтин. 

Още едно пиле фрикасе и за едни прекрасни 14

 

С кое да започна, с кое? С фрикасето или с прекрасните 14?Ми може да не е типична почерпката с пиле фрикасе, но пък що не? Щом това е една от любимите ми рецепти напоследък, защо да не ви я поднеса за 14-годишния рожден ден на Щъркелово гнездо :) Така де :) С удоволствие ви съобщавам, че вчера станаха точно 14 години от създаването на блога. 14 години вдъхновение, 14 години страст, любов и удоволствие, 14 години търпение, 14 години всеотдайност, 14 години споделени моменти, прекрасни приятелства и удовлетворение. 

Бих искала да благодаря на себе си, че въпреки всички предизвикателства успях да продължа да пиша тук. Благодаря на вас, че продължавате да ме четете тооолкова дълго време и да изпробвате рецептите ми! Благодаря на всички партньори на блога, че повярваха в мен и ми помогнаха да се развивам повече!  

Мислех си да пиша повече неща, но май казах най-важното. И то е БЛАГОДАРЯ!

Затова ще мина на рецептата, щото може да реша да пиша още нещо, пък то няма нужда.

Рецептата за това прекрасно Пиле фрикасе видях при Ирма преди известно време. И я приготвях няколко пъти, но така и не стигна до блога. Е, ето я сега изпълненена и споделена с вас. Имам една рецепта за пиле фрикасе написана отдавна, но пиша и тази, защото ми е фаворит и се яде от всички у нас. При Ирма е вариант с телешко, но у нас е с пилешко.

За изпълнението на рецептата може да използвате и останало печено пиле, и сварено пиле. Тук важното е, че не се използва бульон, в който е варено пилето, а се слага само прясно мляко. Така че може да използвате каквото месо решите. На мен така и не ми остава печено пиле, затова си варя за фрикасето. 

Правила съм вариант с гъби и вариант без гъби. Ще ви дам този с гъбите, а вие ако нямате в момента, просто ги пропуснете и давайте нататък от запържването на брашното.

И така, ето моето изпълнение на рецептата.

Продукти за 4 порции:

4 пилешки бутчета

250 г гъби

5 с.л. масло

5 с.л. олио

1 литър прясно мляко

3-4 с.л. заквасена сметана

3 с.л. брашно

сок от половин лимон (може да добавите и повече, ако ви харесва)

2 жълтъка

куркума по желание и на вкус

черен пипер

сол

Бутчетата се почистват и се слагат да се сварят добре в подсолена вода. След като се сварят, се обезкостяват.

Гъбите се нарязват на филийки. 3 с.л. от маслото и олиото се смесват в подходящ съд и се загряват. Изсипват се гъбите и се пържат за кратко до зачервяване. Гъбите се изваждат и се добавят останалите 2 лъжици масло. Като се разтопи маслото, се сипва брашното и се запържва 30-40 секунди. Започва да се налива по малко от млякото, като се разбърква непрекъснато, докато стане гладък сос. Добавя се заквасената сметана, солта и черния пипер. Бърка се постоянно, докато сосът заври и стане плътен. 

Жълтъците се смесват с лимоновия сок. Сосът се измества настрана от котлона и на тънка струйка се прибавят жълтъците. Изсипват се гъбите и накъсаното пилешко месо. Връща се на котлона да поври още минута-две, като се бърка.  

Може да стане дълго писането, но изпълнението е действително много бързо. Опитайте :)

Ветрила от патладжани с моцарела и песто

 

Няма как започвайки тази публикация, да не спомена от кой за първи път преди вече мнооого години видях патладжаните ветрило. Е как при кого? При Пепчо, разбира се. Само че не в блога й Храна за мойте канибали, а във форума на Гответе с мен. Толкова отдавна беше, че дори не мога да повярвам как това време е отлетяло безвъзвратно. Но все пак ние още сме тук. И още пишем блогове. Леле, Щъркелово гнездо съвсем скоро тия дни ще празнува цели 14 години от създаването си. Мдааа.... Въпреки всичко, което ми се е случило през тези години, все пак съм щастлива, че продължих да пиша. Но по тази тема може би ще отделя някой друг ред след няколко дни.

Връщам се на патладжана. Исках да кажа, че след като Пепи ни показа тази рецепта, тя се превърна в любима на много от нас. И претърпя много импровизации. Такава е и днешната рецепта. Скоро във Фейсбук една дама - Звездалина Стамова беше публикувала супер апетитна снимка на ветрила от патладжани с моцарела и песто и аз реших бързо да я приготвя. При нея пестото беше от магданоз, а при мен е босилеково, но съм сигурна, че което и да изберете, все ще е супер.  Комбинацията е много добра, така че смело опитвайте, ако се чудите какво да готвите.

Преди да напиша рецептата, правя уточнението, че аз харесвам тъмносините/лилави патладжани. Белите и шарените не ми допадат много. И независимо от твърденията, че днешните сортове не пускат горчилка, на мен не са ми приятни на вкус, ако не ги оставя да постоят посолени 20-30 минути, за да си пуснат горчивината. Така, изказах се, ето и рецептата.

Продукти за 3 порции:

3 по-малки патладжана

2 домата

4 с.л. босилеково или магданозено песто

зехтин

2-3 скилидки чесън

125 г моцарела (може и повече)

Патладжаните се измиват и се режат на филийки около 5-7 мм, като не се разрязват до края, а се оставя около 1 см преди да се достигне дръжката. Хубаво се посоляват филийките и се оставят за 20-30 минути. След това се измиват добре от солта и горчивият сок и се подсушават. 

Пестото се смесва с намачкания чесън и зехтин, така, че да стане приятно рядко и да може лесно да се маже. Патладжаните се намазват много хубаво от двете страни на всяка филийка. 

Тава се застила с хартия за печене и така подготвените патладжани се слагат да се пекат в загрята фурна за около 30 минути на 200 градуса или докато омекнат приятно. 

Доматите се нарязват на тънки кръгчет и леко се посоляват. Патладжаните се изваждат и внимателно с помощта на нож между филийките се подреждат кръгчета домати. Връщат се във фурната и се пекат още около 20 минути. 

Изваждат се и върху тях се слага нарязана моцарела. Връщат се във фурната, докато моцарелата се разтопи и веднага се изваждат. Поръсват се с още малко песто преди сервиране.

Това е. Лесно и много вкусно лятно ястие.

Гозбата на България: Изгори ли копривата Патрисия и Евгени?

 

Тази пролет баба Живка

почна да бере копривка.

Аз в двора съм до нея,

искам да помагам,

но не смея.

Вкусна каша става от коприва,

ала знам я колко е парлива.

Имало желязо в нея

гледам, гледам и се смея.

Става ли желязна закачалка

от такава билка малка.

 Иван Иванов

Съвпадението на името на баба Живка от стихчето горе и леля Живка от Гара Бов, която бе домякиня на Патрисия и Евгени в последния епизод на”Гозбата на България”, вероятно е чисто съвпадение J Обаче пък е толкова хубаво J В стихчето баба Живка явно ще готви каша от коприва, а в „Гозбата” леля Живка ни я сготви наистина. И то как! Така, както и аз не съм виждала… Признавам си без бой, не знам всичко и имам много още да уча в кулинарията. Честно, изненада ме леля Живка и с това, че приготви вкусна копривена каша със сушена коприва, и с това, че вместо обичайното за кашите бяло брашно, тя използва царевично, а даже и с това, че нямаше подправки.

Свикнала съм на друг вид каша. Баба ми някога правеше мнооого хубава каша от коприва, но доста по-богата от показаната във видеото. Знаем как в миналото хората са приготвяли храна от минимум продукти, с които да нахранят пълна къща. Вероятно и тази рецепта идва от тогава. Вода, сушена коприва, царевично брашно, сол и малко олио. Стига толкова. И пак вкусно, а? Не е ли изумително. Много съм щастлива, че именно такива рецепти помагам да се запазват. Вероятно почти всеки може да приготви какво ли не със скъпи и луксозни продукти, но е истинско майсторство да нахраниш семейството с минимум и на много ниска себестойност. Точно такава е днешната рецепта. Другото й предимство е, че със сушена коприва може да си готвим каша почти през цялата година. Е, само трябва да се внимава да не й мине времето и да започне да горчи.

Използвала съм сушена коприва като добавка към супи и яхнии – по една лъжица за вкус и цвят. Но за каша наистина не бях чувала. Много съм впечатлена явно, щом като отново се връщам на тази тема. Ами ще взема да си изсуша и аз, че да пробвам. Такова любопитство ме обзе. Иначе, все пак като представител точно на времето, в което живеем, ще ви кажа, че копривата може да се съхрани и като се замрази. Простичко е. Дори не е нужно да се бланшира. Измива се хубаво, оставя се да се изцеди продължително и се слага в пликчета във фризера.Това е философията. Просто и лесно. А сушенето си е по-продължителен процес. След като я изсушите, трябва да я стриете или смелите на прах. Хубаво е да се съхранява в хартиени пликове или в картонени кутии.

А знаете ли как хубаво действа на косата  отвара от коприва? Опитайте и ще разберете. Аз знам J

Обаче сега да се върнем към последния епизод на „Гозбата на България”. Като разбрах, че ще готвят каша от коприва, много се надявах Патрисия и Евгени да трябва да си  наберат сами парещото растение. То пък какво се оказа… тя готова изсушена дойде при тях. Ех, нищо. Ще преживея това разочарование, но някак ми е трудно да преживея, че тези двама хубавци отново постигнаха загуба… И то с такава уж простичка рецепта. Всъщност, както писах и малко по-горе – изненада тук няма. Защото майсторството на кулинара се крие точно в приготвянето на такива рецепти. С прости продукти и с малко подправки.

Всъщност епизода можете да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/djurkana-kopriva-ot-gara-bov/

Предлагам да вземем да им организираме някой урок на Патрисия и Евгени, че ми домъчня все да губят. Честно.

Иначе с джуруляка разбраха какво се прави. J Джурка се. Баба много го използваше да каша и за тиква с мляко. Нямяше пасатори на село тогава, пък и с пасатор е друго, няма как да се постигне същия резултат. Много обичах този уред и я гледах с нескрит интерес как го върти. Детски работи разни. Така де и аз съм била дете. Сякаш съвсем не беше отдавна, макар и като преброя годините, хич да не е така… Ама сега няма да се натъжваме от това. Напротив. Благодарна съм, че съм изживяла точно тези моменти и имам точно тези спомени. Жалко само, че бях калпазанка и не се научих да правя някои неща, които баба правеше…  вече е късно, уча се сама. В някои успявам, в някои хич. Но то май е масово явление това, внучките да не могат да приготвят ястията на бабите си точно както те са ги готвили.

Върнах се много назад във времето с тази каша от коприва. Ех… какви спомени само. Сигурно с тази публикация ще събудя спомените и на други хора. Нека оживеят в нас и ни донесат шепа щастие по детски J

Както е тръгнало, сигурно ще очаквате да ви споделя рецепта за каша от коприва. Е да, ама няма. Избрах да ви споделя изключително любима моя рецепта за супа от коприва, която обаче може да си приготвите и с лапад или спанак, а може и в комбинация на различни зелении.

 

Продукти:

300 г прясна коприва
1 малка глава лук
1 морков
3 с.л. олио
2 малки картофа
1 к.ч. фиде (не пълна)
1 к.ч. домати от консерва или настърган пресен домат
1 1/2 с.л. брашно
1 ч.л. червен пипер
джоджен
черен пипер
сол

1 яйце
3 с.л. сок от лимон
1 ч.л. натурално нишесте

 

Копривата се измива и се попарва с вряла вода. Оставя се да постои десетина минути. Прецежда се и се нарязва на дребно.
Лукът и морковът се нарязват и се задушават в загрятата мазнина. Прибавят се брашното и червения пипер, разбърква се хубаво и се налива вода - около 1,5 л. Добавя се копривата и се оставя да заври. През това време се обелват картофите и се нарязват на ситно. Добавят се към врящата супа. Готви се докато картофите омекнат леко и се добавя фидето. Оставя се да ври, докато картофите и фидето се сварят добре и се прибавят доматите и подправките. Вари се още около пет минути и се отмества от огъня.

Оставя се за около 10 минути да поизстине и се застройва. За застройката се смесват яйцето, лимоновият сок и нишестето и се разбъркват много добре с тел в голяма купа. Сипва се по малко от супата към застройката, като се разбърква добре (4-5 черпака са достатъчни) и цялата смес се връща обратно в тенджерата.  Разбърква се и се оставя около 15 минути без капак, за да не се пресече застройката.

Балсамови свински котлети

 

Ако свинските ви котлети се получават все сухи, това е рецепта като за вас. Тези са крехки и сочни и оказа се, много вкусни. Донесоха одобрение от детето и мъжа, значи смело ще ги препоръчам и на вас. Балсамовите котлети се готвят сравнително бързо и с тях могат да се справят и начинаещи в кухнята. В рецептата присъства сладко от боровинки и ако имате, не го пропускайте. Ако пък нямате, може да го замените с друго подходящо - от ягоди, от кайсии, дори и от сливи. Нямам какво повече да кажа за тази рецепта, мисля, че снимките се получиха толкова апетитни, колкото са и котлетите.

Продукти:

4 свински котлета

2 ч.л. мед

6 с.л. балсамов оцет

2 с.л. сладко от боровинки (може да замените с друго)

2 с.л. зехтин

2 скилидки  ситно нарязан чесън

1 ч.л. горчица

1 с.л. едрозърнеста горчица

2 с.л. соев сос

черен пипер

сол

клонче салвия - по желание

допълнително около 50 мл бяло вино, и 50 мл пилешки бульон или вода

1 ч.л. натурално нишесте за сгъстяване на соса

Върху котлетите се правят тънки прорези от двете страни и се посоляват. Всички съставки от меда до черния пипер се смесват в купа и котлетите се овалват добре в тази смес. Оставят се да постоят поне 30 минути, може и цяла нощ. 

В тиган се сгорещяват 2 с.л. зехтин и 2 с.л. краве масло. Слага се салвията. Поставят се котлетите и се готвят под капак до придобиване на хубав загар (между 3 и 5 минути от всяка страна). Моите котлети бяха големи и се наложи да ги слагам на два пъти по два. Като ги обърнете, добавете по още едно парче масло - около половин супена лъжица. Готовите котлети се изваждат.

В тигана се изсипва осталата марината, добавя се виното и бульона или водата. Оставя се да поври 2-3 минути. Нишестето се разтваря в мъничко вода и се изсипва към сместа. След като заври, се опитва и ако имате нужда от повече кисело, повече сладко или по-солено, съответно добавете още малко оцет, мед или пък сол.

Това е. Бързо се пише тази рецепта и също така бързо се готви.

Аз сервирах с печени на фурна картофки, поръсени с пармезан.