Пълнени патладжани с кайма и доматен сос и една разходка

След кратко отсъствие се завръщам отново с една рецепта с патладжани - този път патладжани, пълнени с кайма и печени в доматен сос. Вече не знам коя патладжанена рецепта да нарека фаворит, защото всяка следваща  ни харесва поне толкова, колкото и предходната. Но сезонът, макар и толкова горещ, е изключително благодатен с цялото изобилие на зеленчуци около нас и затова нека се възползваме максимално и да приготвяме разнообразни предложения за трапезата ни.
Освен рецептата за тези вкусни пълнени патладжани, днес съм ви подготвила и една разходка в снимки до връх Васильов. За нас беше удоволствие да се разходим до хижа Васильов и след кратка почивка да щурмуваме върха, който всъщност се оказа и най-високия връх в Предбалкана - 1490 м надморска височина.

Но първо рецептата.

Продукти:

4 не много големи патладжана

500 г  кайма

1 глава лук

1 морков

1 малка зелена чушка

2-3 скилидки чесън (може и повече, според вкуса)

4-5 големи домата

1 ч.л. червен пипер

черен пипер

сол

микс от подправки Котани от домати  и билки (може да замените с подправки по ваш вкус)

200 г кашкавал

1 с.л. захар

Патладжаните се разрязват на лодки, издълбават се, посоляват се добре и се обръщат с отвора надолу, за да изтече горчилката - трябва да престоят около 30 минути. Въпреки някои твърдения, че днешния патладжан може да се готви и директно като се пропусне горната процедура, на мен не ми харесват и винаги си ги приготвям така. Издълбаната част се посолява добре и се залива с вода. Също се оставя около 30 минути.
През това време се нарязват лука, чесъна и чушката на ситно. Морковите се настъргват на едро ренде. Доматите се настъргват.

Патладжаните се измиват от чернилката и солта. Издълбаната част също се измива, подсушава и нарязва на дребни кубчета.
В 3-4 с.л. загрята мазнина се изсипват лука, морковите, чесъна и чушката. Готвят се като се разбъркват, докато омекнат. Добавят се патладжаните на кубчета (аз сложих около половината от тях, защото иначе щеше да ми се получи повече плънка отколкото ми е необходимо). Каймата се смесва с 1 ч.ч. от настърганите домати и се размесва много хубаво. Като се задушат зеленчуците, се изсипва и каймата. Готви се, като се разбърква на тих огън, докато водата се изпари. отмества се от котлона и към сместа се добавя сол, червения пипер, черен пипер на вкус и 1 1/2 с.л. от подправката на Котани или подправки, които се харесват на вас - чубрица, риган, босилек... Разбърква се хубаво.
В подходяща по размер тава се изсипват останалите настъргани домати. Посоляват се и се подправят с черен пипер и от горната подправка - две-три щипки. Добавя се 1 с.л. захар, 1 ч.ч. вода и 2 с.л. олио. Разбъркват се. Издълбаните патладжани се пълнят с горната смес и се подреждат върху доматите. Слагат се да се пекат в загрята на 180 градуса фурна до готовност на патладжаните и извиране на доматения сос.
Поръсват се с настърган кашкавал и се връщат за още десетина минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи.

А ето и обещаната разходка до връх Васильов.

Решението да отидем взехме спонтанно, по време на краткия ни престой в незаслужено пренебрегвания според мен през последните години курорт Минерални бани Шипково. 

Може да стигнете до върха по няколко начина, но с нашия водач Любо избрахме да тръгнем по пътя от Шипково към Рибарица. След около 10 км преди превала вдясно има указателни табели и място за паркиране на автомобили. От там до хижа Васильов на нас ни отне около час и половина пеша. Маршрутът не беше никак тежък за нетренирани хора като нас, които на всичкото отгоре бяха тръгнали с гуменки и маратонки. Разстоянието е около 3,5 км, а пътят е черен с насип от чакъл.

връх Васильов

Покрай пътя може да попаднете на боровинки - в случая вече повече бяха червени. Въоръжете се с бурканчета, защото ние се оказахме съвсем неподготвени :) Е, успяхме добре да похапнем, но можеше да си наберем за сладко например.

Пътят към хижата...

И самата хижа, в която ни посрещнаха гостоприемните домакини. Починахме си, подкрепихме се с хубав чай  и продължихме към върха. 

Улица Върхът

От хижата, по черен път или пък директно през поляните, се стига до върха. Поляните са осеяни с боровинки и буквално се ходи върху тях. Ние се спирахме многократно - хем да си почиваме, хем да похапваме вкусно, вкусно :) Толкова много боровинки не съм яла наведнъж досега.

А край върха свободно пасе стадо коне. 

Моя милост на върха :)

И уникалната гледка, която се разкрива от горе.

Ветрогенераторите...

И боровинките...

Така се берат боровинки...