Пържено тофу със сладко-кисел сос

 

Последната рецепта, която някога бих си представила, ме ще пиша преди Коледа в блога е за тофу. Обаче това тофу със сладко-кисел сос си го сготвих тази вечер и го показах в групата ни във Фейсбук. И се случи чудо :) Рецептата предизвика интерес и затова ще я споделя и тук, защото може да е полезна на още хора.

Честно казано досега никога не ми е харесвало тофу. Обаче нали знаете, че са пости в момента и аз се изкуших отново да си купя, защото го видях в Лидл и би внесло малко разнообразие в постната ми храна. Беше пушено тофу, но предполагам, че рецептата успешно ще се получи и с друг вид. И да ви призная, внесе разнообразие. Дори си го хапнах с голямо удоволствие, защото се получи доста приятно на вкус :) Дори съжалявам, че го открих чак сега...

Ето и семплата рецепта.

Продукти:

200 г тофу (в случая е пушено)

3-4 с.л. натурално нишесте

черен пипер

за соса:

1-2 скилидки чесън, нарязан на ситно или счукан

3 с.л. мед

около 6-7 с.л. соев сос

3-4 с.л. прясно изцеден лимонов сок

1 с.л. оцет

сусам за поръсване

Нишестето се смесва с мъничко черен пипер. Тофуто се нарязва на кубчета с големина по желание. Овалва се в нишестето и се оставя да постои, докато нишестето се овлажни. Пържи се в тиган с малко мазнина, докато се зачерви от всяка страна. Изважда се в чиния.

В същия съд с останалата мазнина се слага чесъна. Оставя се за не повече от минутка и се прибавят всички останали продукти за соса. Те са ориентировъчни. Ще бъде необходимо да опитвате и да добавяте повече мед, повече соем сос или повече оцет, в зависимост от вашия вкус. Сосът се вари, докато се редуцира и се посгъсти. Не го сгъстявайте прекалено много, защото като се охлади леко, се сгъстява още. 

С готовия сос се полива тофуто. Ако искате да запази хрупкавата си коричка, може да не го заливате, а да топите всяко парченце в купичка сос. По желание се поръсва със сусам.

Бонбони от моркови

 

Дори са постни/веган тези прекрасни бонбони от моркови. Не подхождайте със снизхождение към тази рецепта. Трябва да ви кажа, че всички, които ги опита, се изненадаха от вкуса им. А доста хора имаха възможност да ги опитат :) Всъщност това е едната от рецептите, които приготвих за моето участие в предаването "Гозбата на България". :) За тези от вас, които не са успели да го гледат, уточнявам, че скоро ще бъде качено на сайта на телевизия Евроком ето тук https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya и ако ви представлява интерес как се справих, можете да го гледате :)

Постните бонбони от моркови могат да бъдат чудесно допълнение към трапезата ви за Бъдни вечер, ако и вие като мен се стремите понякога да я разнообразите. Вярно е, че традициите са традиции и е хубаво да се спазват, но пък не е лошо понякога да добавим и нещо различно. В този ред на мисли, да ви кажа, че ето тук съм събрала всичките си постни рецепти, а те изобщо не са малко. Цели 115 са, така че все нещо може да си харесате. https://ilrai.blogspot.com/search/label/%D0%9F%D0%BE%20%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8

Май вече да минавам към рецептата за постни бонбони от моркови.

Продукти:

500 г моркови

150 г пудра захар

настъргана кора от един портокал

1-2 с.л. ароматен алкохол - коняк, уиски, ром, а може и ликьор - с каквото разполагате в момента.

ванилия

50 г смлени орехи

50 г кокосови стърготини

по желание плодове от сладко или вишни от вишновка

още орехи или кокосови стърготини за овалване

Приготвянето е лесно. Морковите се настъргват - по-добре е на ситното ренде, но не е проблем и на по-едро да са. Слагат се в тенджерка или в друг подходящ съд. Към тях се прибавя кората от портокал, пудрата захар и алкохола. Сместа се слага на котлона докато течността се изпари напълно. Препоръчвам ви да бъркате почти постоянно, за да не загорят морковите. Когато водата се изпари, морковите придобиват леко карамелен цвят и вече са готови. Отместват се, охлаждат се малко и към тях се прибавя ванилията, орехите и кокоса. Всичко се смесва много добре. 

Оформят се топчета, като в средата им по желание се поставя вишна или друго плодче от сладко по желание. Овалват се в кокосови стърготини или в орехи. На мен повече ми харесаха тези в орехите. 

Добре е да престоят поне 24 часа преди консумация, за да се смесят вкусовете и да се отпуснат ароматите ,но и веднага да ги хапнете, пак не е лошо :)

„Гозбата на България”: Родопската кухня се опря на Патрисия и Евгени

 

Три  вкусни ястия приготвиха в изминалия епизод на предаването „Гозбата на България” Патрисия и Евгени. Въпреки старанието им обаче, победата се изплъзна от ръцете им и отиде при техните домакини от с. Кутела, община Смолян – Снежи и Диди. Макар напоследък да си личеше, че Пати и Евгени са понатрупали опит, този път родопската кухня се оказа препъни камък и те се озоваха в ролята на губещи.  Какво ги препъна? Една огромна тиква, два клина и една пъстърва с Холандез. Мда.

Признавам си, че Снежи много приятно ме изненада с две автентични рецепти за клин, които никога не бях чувала, какво остава пък да видя как се приготвят – тиквов клин и кутелски клин. За разлика от Патрисия и Евгени, аз поне знам, че в Родопите приготвят клинове. Срещала съм много рецепти за тях, но не и точно в такива варианти.

Какво е клин?  Това вероятно ще се запита още някой, който не е чувал за тези ястия от нашата кухня. Накратко това е вид родопска баница, която се състои от две кори, по средата на които се изсипва целия пълнеж. Така приготвения клин се пече на котлон или върху печка (не във фурна), като на дъното на тавата се слага повече мазнина, за да може да не залепва. Като се изпече от едната страна, се обръща от другата  и се доизпича. Пълнежите могат да бъдат и сладки, и солени. Като че ли на-често съм срещала рецепти с ориз, но с много различни добавки към него.

Тиквеният клин на Снежи е с доста семпли продукти. Тестото се замесва с минимум съставки, а към тиквата се добавят захар и царевично брашно. Интересно ми е какъв е вкуса на тиквата, примесена с толкова царевично брашно. На финала определено ми изглеждаше много вкусен, но друго си е да опита човек.

Кутелският клин пък е с нещо като кексово тесто между корите. Как се изпича на котлон тази смес, поставена между две кори, също и е интересно. Може пък някой ден да им отида на гости и аз в село Кутела. Кой знае…

Младата домакиня Диди ни изненада с модерно ястие на фона на дълбоките родопски традиции. Тя приготви пъстърва, при това не каква да е, а филетирана. Определено се опита да покаже майсторство, а дали й се получи, може да видите сами, ако изгледате епизода – ако все още не сте. Пъстървата няма да коментирам. Обаче сосът към нея… не знам. Почти сос Холандез, ама не точно.  Направи ми впечатление, че Диди каза, че ползва основата на Холандез, само че не го сложи на водна баня, както обикновено се подготвят яйцата за него, преди да им се добави маслото. Вярвам, че и нейната импровизация се е получила сполучлива и е била много вкусна.

Още повече, че Пати и Евгени май се справиха най-добре със соса J Много се измъчиха милите с пустото точене на кори. Пък и то тънко трябваше да бъде. Трудна работа е това. Доста трудна даже. А за филетирането на рибата няма да отварям изобщо дума. Не е по тяхната част. Дано да репетират и  през следващата година да покажат повече майсторство. Може би ги очакват още по-сложни задачи от тази година.

Хм. Сега се сещам да ви кажа, че тази събота може да гледате моето съревнование с Пати и Евгени в „Гозбата на България” J Точно така – на 10 декември 2022 г. И аз очаквам с нетърпение да видя как ще се представим дружно. Не, че не знам какво се случи, но друго е с трепет да очакваш появата си на екран J Признавам си, вълнувам се и съм нетърпелива J

Ако ви е интересно как се приготвят автентични родопски клинове,  може да ги видите подробно в последния епизод на „Гозбата на България”, който е достъпен онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод с моето участие може да гледате на малкия екран в събота – 10.12.2022 г. от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

 

Дойде ред и за моята рецепта. Понеже говорихме за сладък тиквов клин, реших да ви покажа тиквената баница на моята баба Станка. Тиквена баница с точени кори.

Продукти:

За тестото:

300 мл топла вода
1 ч.л. оцет
2 с.л. олио
1 ч.л. сол
около 500-600 г брашно за замесване (аз използвам брашно за баница)
и още брашно за разточване

още:

около 600-800 г тиква (зависи колко богат пълнеж обичате)
олио
захар на вкус
1 с.л. канела (може по-малко или повече)

От посочените продукти за тестото се омесва меко, гладко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Поставят се в наръсена с брашно тава, покриват се с кърпа и се оставят да си починат минимум 20 минути.
През това врече тиквата се почиства и се настъргва на ситно ренде. Всяка тиква има различна сладост, а и всеки има свой вкус, така че захарта и канелата, които се добавят към настърганата тиква са на вкус. Разбъркват се. Някои тикви пускат много течност, други по-малко. За приготвянето на баница с тиква и точени кори е по-добре да отцедите течността, за да не стане много клисава баницата.

Всяко топче се разточва на тънка кора, като се ръси постоянно с брашно, за да не залепва. Поръсва се с 1/4 от тиквата  и с 2-3 с.л. олио, хубаво върху цялата кора и се завива на рехаво руло. След това първата кора се свива на охлюв и се слага в намазана с олио тава по средата.
Останалите кори се навиват наоколо. Оформената баница се намазва много леко с олио, като внимавайте да не натискате при намазването, защото ще се сплеска.
Пече се до златисто в загрята фурна на 180  градуса. По средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не загори.
След като се извади от фурната, се оставя хубаво да се охлади и се поръсва обилно с пудра захар.

Да ви е сладко!

Пълнени сухи чушки с боб

Чудя се цял ден как да започна тази публикация за пълнени сухи чушки с боб. Дали да пиша, че тази рецепта приготвям традиционно у дома за Бъдни вечер или просто да я напиша като една мнооого любима от детството още постна рецепта? Така и не мога да избера нищо и просто ще публикувам как правя тези толкова любими постни сухи чушки с боб. Вече написах, че много, много ги обичам и освен това мога да ги ям по всяко време на годината. Сушените чушки придават невероятен вкус във всяко ястие, в което попаднат. Обичам да ги пълня, обичам да добавям по една-две в боба, докато се вари, обичам да ги слагам като подправка - нарязани на ситно в различни пълнежи. А има едно по-скоро пролетно ястие - комбус, за което съм писала тук и в него прекрасно се комбинират със зелении, яйца и сирене - http://ilrai.blogspot.com/2018/04/blog-post_19.html. Обаче пак да си кажа - за мен най-фантастичната комбинация е пълнени сухи чушки с боб. Точка. 

Ето и рецептата:

Продукти:

1 буркан готов сварен боб  (признавам си, че напоследък използвам готов сварен боб от буркан, защото времето ми е кът, но вие може да си сварите боба и да го отцедите преди да го използвате за тази рецепта)

около 10 сухи чушки (тук броя зависи и от размера им)

2 глави лук

около 70 мл олио

1 с.л. червен пипер

1 с.л. брашно

сух джоджен

сух девесил

чубрица

сол

Изчистват се чушките от семки, ако има и се накисват в гореща вода, докато омекнат.

През това време се реже на  ситно лука и се изпържва много добре на по-слаб огън, докато се карамелизира по крайчетата. Добавя се 1 равна с.л. брашно и се запържва за минутка. Слага се червения пипер и се махва от котлона. Прибавя се сварения и добре изцеден боб и подправки на вкус.

Чушките се отцеждат от водата и се пълнят с малка лъжичка с приготвената бобена смес. По желание се потапят откъм отвора в брашно. 
Подреждат се в тава, която е намазана с малко мазнина. Наливат се 150-200 мл  вода и се поливат с тънка струйка олио отгоре.

Пекат се на 180 градуса докато се запекат леко. Следете ги, защото ако дагорят прекалено, няма да са така вкусни и ще станат много твърди.