Шопска баница

Така се случи, че в две поредни публикации ви показвам точени баници. Тази обаче не е просто точена баница, а шопска баница. Нея я видях преди много време, предложена от Блонди. Още тогава ме впечатли, но чак сега й дойде времето.
Интересното тук е, че разточената кора се маже с масло, сгъва два пъти и се разточва отново и така се получава многослойна кора.
Изключително удовлетворена съм от направата на баницата, защото бе оценена много високо от всички, които я опитаха.

Продукти:

(чаената чаша е с вместимост 250 мл)

1 яйце
3 с.л. олио
1 с.л. оцет
1 ч.ч. хладка вода 
1 ч.л. сол
около 4 ч.ч. брашно 

200 г краве масло или смес от 125 г масло и 100 мл олио

около 350 г сирене
2 яйца

още брашно за точенето

Брашното се пресява. 
В голяма купа се смесват яйцето, солта, олиото, оцета и водата. Постепенно се прибавя от брашното и се замесва нелепнещо тесто. Може да не се наложи да изразходите цялото брашно. Прибавяйте по малко, докато ви хареса тестото. 
След като се замеси, тестото се разделя на 5 части, които се оформят на топчета. Поставят се в набрашнена тава и се покриват с кърпа. Оставят се да постоят поне 20 минути. 
Маслото (смесено с олио) се разтопява.

След това се взима първата топка тесто и се разточва на тънка колкото можете кора, като се поръсва с брашно.  Не се опитвайте да я правите прекалено тънка, защото ще се скъса. Аз не съм снимала как се точи тесто, но ще си позволя да ви покажа това видео на Мария, в което се показва добре начинът на разточване.

След като се разточи достатъчно тънка кора, се намазва с масло. Сгъва се на две, пак се намазва и отново се сгъва. Така се подготвят всички топки тесто.
Сиренето се натрошава и се смесва с яйцата.
Всяка от подготвените кори се разточва отново и се поръсва със сиренето. Отгоре се ръси с 2 с.л. от маслото. Навива се на рехаво руло и се навива  в тава не много плътно. Така се постъпва и с останалите топки тесто, като се навиват на охлюв в тавата.
Баницата се намазва с останалото масло и се пече в загрята фурна на 180 градуса до златисто.

По желание можете да я поръсите с вода и да я завиете с кърпа, за да омекне, но аз обичам хрупкава баница и пропуснах тази стъпка.

Вита баница с тиква и точени кори

Баницата с тиква и точени кори е част от моите детски спомени. Поредното парченце от спомени :) Едната ми баба правеше само точени баници, а другата само дърпани. Не знам защо никоя не правеше и двата вида, но хубавото е, че аз мога да правя и двете. До съвсем скоро разточването на хубави тънки кори за баница ми се струваше като нещо, на което няма никога да се науча. Така е като не съм се научила от баба, когато е трябвало... Е, оказа се, че и сама мога да го направя много добре и то без някой да ме учи. Явно не съм си вярвала достатъчно.
Та баба Станка, която правеше точените баници, правеше освен баница със сирене и баница с тиква. Обикновено, когато се събирахме всички за празници, приготвяше две тиквени баници - едната с канела, а другата без. Да угоди за всички вкусове :)
Сега аз я приготвям с канела, но тя може и да се пропусне, ако не обичате този вкус.
Освен това по желание можете да добавите счукани орехи.
Аз ги пропуснах и направих баницата в чист вид със сурова тиква - така, както си спомням, че баба я правеше.

Продукти:

За тестото:

300 мл топла вода
1 ч.л. оцет
2 с.л. олио
1 ч.л. сол
около 500-600 г брашно за замесване (аз използвам брашно за баница)
и още брашно за разточване

още:

около 600-800 г тиква (зависи колко богат пълнеж обичате)
8 с.л. олио
захар на вкус
1 с.л. канела (може по-малко или повече)

От посочените продукти за тестото се омесва меко, гладко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Поставят се в наръсена с брашно тава, покриват се с кърпа и се оставят да си починат минимум 20 минути.
През това врече тиквата се почиства и се настъргва на ситно ренде. Всяка тиква има различна сладост, а и всеки има свой вкус, така че захарта и канелата, които се добавят към настърганата тиква са на вкус. Разбъркват се. Някои тикви пускат много течност, други по-малко. За приготвянето на баница с тиква и точени кори е по-добре да отцедите течността, за да не стане много клисава баницата.

Всяко топче се разточва на тънка кора, като се ръси постоянно с брашно, за да не залепва. Поръсва се с 1/4 от тиквата  и с 2 с.л. олио, хубаво върху цялата кора и се завива на рехаво руло. След това първата кора се свива на охлюв и се слага в намазана с олио тава по средата.
Останалите кори се навиват наоколо. Оформената баница се намазва много леко с олио, като внимавайте да не натискате при намазването, защото ще се сплеска.
Пече се до златисто в загрята фурна на 180  градуса. По средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не загори.
След като се извади от фурната, се оставя хубаво да се охлади и се поръсва обилно с пудра захар.

Да ви е сладко!

Пържени банички със сирене и кашкавал

 

Тези от вас, които четат редовно Щъркелово гнездо, може би знаят, че много обичам да приготвям стари рецепти, а още повече обичам да правя стари рецепти с тесто.  Такава е и тази рецепта, спомен от баба. В случая е обогатена с кашкавал, но по принцип се прави със сирене само.

Продукти:

350 мл хладка вода
1/2 ч.л. сол
около 700 г брашно

30 г краве масло за намазване

За пълнежа:

250 г сирене
100 г кашкавал
2 яйца

От водата, солта и брашното се замесва хубаво тесто - като за баница. Тестото става много приятно, еластично и гладко. Направо като кадифе. На мен ми отидоха точно 700 г брашно, но е възможно на вас да отиде повече или по-малко. Затова първоначално сложете около две трети от посоченото количество и после добавяйте по малко и измесвайте, докато се получи гладко тесто, което не лепне.
Тестото се разделя на 4 части, които се оформят на топки. Оставят се да починат поне 20 минути, завити с чиста кърпа.
Маслото се разтопява.
След това всяка топка се разточва на дебела питка с диаметър около 20 см. Три от питките се намазват с разтопеното масло и се подреждат една върху друга, като четвъртата се слага най-отгоре и не се маже.
Така оформената купчинка старателно се разточва на много голяма кръгла кора - минимум с диаметър от 70 см. Мислено се разделя на две части. Ако е останало от разтопеното масло, е хубаво да го намажете отгоре.
Яйцата се разбиват много леко с вилица и се размазват върху половината кора. Поръсва се натрошеното сирене и настъргания кашкавал и празната половина от кората се захлупва върху пълнежа. Леко се разточва с точилката, като не се натиска много и се внимава да не излезе пълнежа.
След това тестото се разрязва на квадратчета със страна 5-6 см с ръба на чиния или с ръба на капак на тенджера (може и къдраво ножче), за да може да се затворят краищата. В случая на снимката не са рязани с капак и се разтвориха, но вие ако ги правите, трябва да ги разрежете с него или с чиния.

Така приготвените банички се пържат на маслена баня в добре загрята мазнина.

Леща с пушени ребра

 

Да сготвиш леща с пушени ребра изобщо не е трудно, а резултатът е вкусно и питателно ястие. Обичам да комбинирам лещата с какво ли не - с месо, с картофи, с гъби, с патладжани, с тиквички, дори с ориз. Когато влязох в магазина и видях едни примамливи пушени ребърца, веднага разбрах какво искам да сготвя. Точно с леща си ги представих. Макар че можеше и на боб или грах да ги сложа, пак щяха добре да си паснат. Обаче този път това беше комбинацията, която ми се хапваше.

Ястието се приготвя много лесно и става сравнително бързо. Колко му е да се свари една леща? Нищо работа.

Продукти:

около 500 г пушени свински ребра

300 г леща

1 глава лук

1 морков

1 парче целина

1/2 ч.ч. домати на кубчета или от буркан

5-6 скилидки чесън

1 ч.л. червен пипер

черен пипер

чубрица

джоджен

сол

Лещата се почиства и измива добре. Добре е да се накисне за около 8 часа, но може да се пропусне. 

Ребрата се нарязват на парченца - между кокалчетата.

Лукът, морковите и целината се режат. Чесънът също се реже на ситно. 

В 5 с.л. загрято олио се изсипват нарязаните лук, морков и целина. Добавя се 1 с.л. вода и се задушават, докато омекнат. Слага се червения пипер и се налива 1,2 л вода. Изсипва се измитата леща, слагат се и нарязаните ребърца. Оставя се да ври докато лещата се сготви добре. Ястието не трябва да е рядко, но все пак - ако водата изври, налейте още мъничко - толкова, че над лещата да остане максимум 1 пръст течност.

Когато лещата е готова, се изваждат ребрата и се обезкостяват.

Доматите се изсипват в лещата заедно с чесъна.

Месото се реже на ситни кубчета и се връща в тенджерата. (Аз си оставих 2 парченца с кокал за снимката.) Слагат се подправките.

Ястието се готви още 7-8 минути.

По желание, ако е останала прекалено много течност, можете да сгъстите с 1 с.л. брашно. На мен не ми беше необходимо.

Поръсва се с пресен магданоз.

Да ви е сладко!

Печена тиква

Печена тиква

Живееш ли със тиква - животът е чудесен,
до тебе крачи тиква в петмезената есен.
Ако със тебе тиква добро и зло споделя,
животът се протяга и става на неделя.

                                              Автор: Marta

Мда, така е. Тиквени размисли за печена тиква има при мен днес. Не че е кой знае какво да опечеш тиква. Но пък обещах да напиша как я правя аз и ето, появи се и тази публикация. Баба на времето режеше тиквата на парчета с кората, мяташе я във фурната на печката на дърва и я забравяше там. После вадеше едни велики парчета с карамелизирана коричка и ви казвам направо да не спираш да ядеш. Е да, ама сега е друго. Мисля, че никога няма да мога да опека такава тиква, затова и не се опитвам. Макар че знае ли човек. Може пък да ми се получи на слаба фурна и по-продължително време.

Днес ще напиша начините, които съм приготвяла аз и по които най-много ми харесва печената тиква. Уточнявам, че я пека със захар. Ако на някой не се харесва този факт, да не чете нататък.

Първи начин - тиквата на снимката горе. Тиквата е тип продълговата (дългошиеста или не знам точно как се казва, защото се изгубих в разнообразието от тиквени сортове). Тиквата се срязва на две по дължина, като се преценява да се реже така, че двете половини спокойно да могат да си стоят прави в тавата, а не да се наклоняват настрани. Не се бели. Ако е необходимо, може да се среже мъничко от дъното на тиквата, за да се закрепи. Внимателно се изчиства от семките и се измива. Поставя се в тавата, в която ще се пече и се поръсва със захар. Хубаво е, ако имате време, да изчакате захарта да се разтопи върху тиквата. Ако нямате, пак ще се получи, но все пак е добре да изчакате 20 минути поне. След това се ръси с още захар, колкото да може хубаво да се покрие или пък на вкус. Може да я оставите още десетина минути след второто слагане на захар и след това да я сложите във фурната, а може и веднага.

На дъното на тавата се налива вода около 2 пръста. Тя ще изври по време на печенето и ще се налага да доливате вероятно поне 2 пъти. 

Така подготвената тиква се слага в загрята фурна на 180 градуса. Когато захарта започне да се стопява, ще се образува сироп, който би трябвало да изпълни дупката на тиквата (зависи колко вода има в нея, но поне малко ще се образува). Това да не ви притеснява. Не го отстранявайте. 

Печенето продължава и като започне да хваща лек загар отгоре, фурната се намалява на 160-170 градуса и тиквата може да се покрие леко с фолио, за да не загаря (не да се обвива цялата тава, а просто се слага лист фолио върху самата тиква).. Така се пече до пълното й омекване и карамелизиране отгоре.

Печена тиква

Друг любим начин за печене на тиква ми е този. Тук използвам бяла голяма тиква. Реже се на парченца, които се обелват. Измиват се и се нареждат в тавата, в която ще се пекат. Ръсят се обилно със захар и тиквата се оставя, докато захарта се стопи и обикновено върху парченцата се появяват капчици. В тавата се налива вода - да покрива 1/3 от парчетата тиква. Ако е необходимо, може да се долее още малко по време на печенето, но да се внимава, защото в края водата трябва почти да се е изпарила. Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност.

Преди сервиране много ми харесва да я поръся с канела.

Пълнена печена тиква

И тук ще припомня още един вид тиква, който обикновено приготвям по празници - това е пълнената тиква. Рецептата съм публикувала преди време ето тук. 

Тя подлежи на импровизация според сушените плодове, които вие предпочитате, но на нас ни харесва най-много с тези, които съм посочила. Внимавайте с меда или захарта, тъй като сушените плодове традиционно са си много сладки, а има и локум.

Как да си направим домашни пуканки - вариант в микровълнова

Да си направим пуканки вкъщи, но не от пакетче от магазина, в което не сме сигурни какво точно има, всъщност е много лесно.
Като бях дете, си спомням как баба пукаше пуканки. Беше истински ритуал през зимата и аз винаги с нетърпение го очаквах. Първо палеше много печката и ставаше адски горещо в кухнята. Отваряхме прозорците  и чак тогава почваше истинската работа. Баба си имаше една специална тенджера, която държеше само за пуканки. Беше възстара и очукана, но за случая вършеше перфектна работа. Слагаше тенджерата на загрятата печка, сипваше олио и пуклива царевица и слагаше капак.  След това започваше чевръсто да плъзга тенджерата напред-назад по печката и пуканките започваха да пукат. Голям празник ви казвам беше! Изсипваше ги в тава и ние с брат ми с нетърпение чакахме първите, които изяждахме за отрицателно време, докато се появят следващите .
Мда. Хубави времена бяха, но баба отдавна я няма...

Сега и аз съм приготвяла на котлон в тенджера, но се нямам специална за пуканки, а те понякога леко залепват за дъното и не ми се иска да си съсипя тенджерите с тях.

Затова днес избрах да ви покажа този вариант в микровълнова. Много лесно се правят и не висиш на котлона, а само завърташ копчето и чакаш.
Е, за тези, които не използват микровълнова, си остава класическия вариант на котлон.

И още нещо. Искам да ви кажа, че най-вкусните домашни пуканки, които някога съм опитвала, са правени със свинска мас. Не мога да опиша колко са вкусни!

Стига приказки вече. Ето и начинът на приготвяне.

Нужни са  ви  пуклива царевица, олио, сол и йенска тенджера, която да се събира в микровълновата.

Важно е да знаете, че е хубаво царевицата да е със стайна температура преди да започнете пукането. 
Също така важен момент е, че йенската тенджера трябва да е леко загрята преди началото.  Аз я слагам празна за около минута в микровълновата. Така пуканките стават по-лесно и почти не остават "циганчета".

На дъното на йената се сага олио. На нас ни харесват по-мазнички и дозата, която съм си определила е 1 с.л. олио на 1 моя малка шепа царевица. Важно е като се сложи царевицата, да бъде толкова, че да покрива цялото дъно на тенджерата, но само на един ред.

При мен се събират 4 шепи царевица, съответно слагам 4 с.л. олио. Ако харесвате по-сухи пуканки, сложете по-малко мазнина. Като направите веднъж, можете да прецените дали ви харесват и дали да намалите или добавите още олио.
Разбърквам царевицата в олиото и затварям с капак.
След това слагам в микровълновата за около 5 минути. Понякога са нужни и 6. Аз слагам на максималната степен, но моята е 800 W. Ако вашата фурна е по-мощна, може би ще трябва по-малко време или пък ги правете на тази мощност. Слушате ги дали пукат и когато пукането се разреди през максимум 6-7 секунди, е време да ги махнете.
Когато ги вадите, внимавайте, защото йената пари много. Аз ги вадя на дъска и прехвърлям в купа и посолявам, след което зареждам следващите и така, докато направя достатъчно за всички желаещи 

Медени мъфини

Тези медени мъфини са по рецептата на Наталина и са много подходящи да ги приготвите за Коледните празници. Всъщност, подходящи са по всяко време, когато ви се хапва сладко, но заради аромата им, са много подходящи и за Коледа.

Продукти:

1 яйце
150 мл. прясно мляко  и кисело мляко - толкова, че да се получи гъст айрян - 250 мл.
70 гр. разтопен мед
50 мл. олио ( според мен носят на повече мазнина, друг път бих увеличила на 80 мл)
300 гр. брашно
100 гр. захар 
10 г бакпулвер 
1 с. л. тъмно качествено какао
2 ч.л готова подправка за меденки (аз сложих 1 ч.л. канела и 2 щипки смлян карамфил)

сладко или течен шоколад за пълнеж (моето беше от боровинки)
шоколадови капки или ситно нарязан шоколад за поръсване

Сухите съставки (брашно, захар, бакпулвер, какао и подправки)  се смесват в голяма купа. Течните (яйце, прясно и кисело мляко, мед и олио) се смесват в друга купа и се разбъркват много хубаво. Прибавят се постепенно, при непрекъснато бъркане към сухата смес. Хубаво се разбърква до хомогенна смес.
Във формичките за мъфини се сипва по 1 с.л. от готовата смес, след това отгоре се слага по 1 ч.л. сладко или шоколад) и се завършва с останалата смес. Поръсват се със ситно нарязания шоколад или шоколадови капки. 
Пекат се в загрята фурна на 180 градуса. 

Ябълкови сладки

Тези ябълкови сладки видях при Лабрекс скоро и веднага ги сложих в списъка за правене. Правят се много лесно, като най-пипкавата част е беленето на ябълките. Иначе всичко е съвсем просто. Продуктите за ябълковите сладки само се разбъркват, с лъжица се слага в тавата от сместа и се пекат.
Понеже дозата на Лабрекс беше много мъничка за моите нужди, се наложи да я утроя. Да, да. Точно така. Трябваха ми повече сладки. Е, и попромених някъде нещо. Но пак се получиха много вкусни, меки и влажни сладки.

Ако си търсите лесни рецепти за Коледните празници, спокойно може да се доверите и на тази.
Но да знаете, че е хубаво да ги направите ден-два преди празника, защото сладките се консумират веднага и не е нужно да престояват дълго време.

Ще напиша рецептата така, както я приготвих аз. От посочените продукти изпекох 6 тави сладки.

Продукти:

450 г брашно
150 г масло и олио (сложих 70 г масло и допълних чашата с олио, докато общо стана 150 г)
15 с.л. захар (аз използвах кафява)
5 с.л. кисело мляко
4 с.л. заквасена сметана
3 яйца
1 капсула ванилия
10 г бакпулвер
1/4 ч.л. сол
3 ябълки (моите  бяха средни)
1 ч.л. канела
50 г нарязан на ситно шоколад или шоколадови капки
1/3 ч.ч. счукани орехи
1 пакетче захар с аромат на ром (по желание)

Ябълките се обелват и се настъргват на едро ренде.
Маслото с олиото се загрява, докато маслото се стопи.
Яйцата се смесват със захарта, ванилията, ромовата захар и солта. Разбъркват се хубаво с тел. Прибавя се маслото, млякото, сметаната и канелата.
Брашното се смесва с бакпулвера и постепенно се прибавя към горната смес, като се разбърква много хубаво.
Добавят се настърганите ябълки. Разбърква се много добре, така че да не остават струпани ябълки никъде, а хубаво да се размесят с останалата смес.
Слагат се шоколада и орехите. Отново се разбърква.

Две тави се застилат с хартия за печене. От сместа се взима с лъжица и с помощта на друга лъжица се поставят купчинки тесто в тавата, на разстояние една от друга.
Пекат се в загрята фурна на 180 градуса до приятно зачервяване.
Докато едната тава се пече, си приготвяте другата тава със сладки и така ги сменяте във фурната.

По желание след като изстинат, може да ги поръсите с пудра захар.

Ориз с кладница и... пиле

Тази рецепта трябваше да бъде само ориз с кладница, но три поредни ястия без месо дойдоха в повече на по-добрата половинка у нас  и така прибавих пиле, което обаче не е толкова много, колкото в пилето с ориз, което приготвям обикновено.
Ястието можете да приготвите и само с гъби, като не е задължително да използвате само кладница. Може да комбинирате с печурки или пък да използвате само печурки или гъби, с каквито разполагате. Ако пропуснете пилето, може да увеличите двойно количеството на гъбите в рецептата.
Има и друг вариант - да увеличите пилето 

Продукти:

250 г кладница
1/2 пиле
1 1/2 ч.ч. ориз
1 глава лук
1 морков
1 малка зелена чушка (може и без нея, ако нямате)
4 1/2 ч.ч. вода (вместо вода можете да използвате и бульон)
черен пипер
сол

чаената чаша, която ползвам е с вместимост 200 мл.

Пилето се нарязва на парчета, измива се и се подсушава. Лукът, морковите и чушката се режат на ситно. Гъбите се накъсват на ленти. Оризът се измива.

В 3-4 с.л. загрята мазнина се слагат парчетата пиле първо с кожата надолу за кратко, колкото да се запечатат от всички страни. Изваждат се и в същата мазнина се изсипват лука, морковите и чушките. Задушават се докато омекнат. Слагат се гъбите. Те вероятно ще си пуснат малко вода. Готви се, докато водата напълно се изпари. След това се прибавя ориза. Готви се при постоянно бъркане, докато оризът промени цвета си. Налива се една чаша от водата.
Тази смес се прехвърля в тавата, в която ще се пече яситето. Налива се останалата вода. Разбърква се хубаво. Посолява се на вкус и се подправя с черен пипер.
Подрежда се месото и оризът с кладница и пиле се слага да се пече в загрята фурна на 180 градуса.

Постна картофена яхния с грах

Постната картофена яхния си е класика в българската кухня. А по време на постите направо си е спасение :) Прави се много бързо и сравнително често присъства у нас. Понякога я разнообразявам с добавка на грах, както и в този случай. Обикновено използвам грах от буркан или консерва, но понякога слагам и замразен. Е, ако има пресен, става друга работата. Но сега пресен няма, тъй че ще се съсредоточим върху рецептата съобразно наличностите. 

Сигурно много от вас знаят как се готви картофена яхния с грах, но има и такива, които сега прохождат в кухнята, та тази рецепта е за тях. Включително тия дни си дадох сметка, че скоро, живот и здраве и на моята госпожица ще бъдат нужни такива простички рецепти. А тази е още по-вкусна, защото я предлагам, както на мен ми е готвена като дете 

Продукти:

около 1 кг картофи
1 глава лук
1 голям морков
1 малка зелена чушка (ако има)
половин буркан грах
1  настърган домат или 1 ч.ч. от консерва (в моята консерва имаше и печени чушки)
1 1/2 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица (или на вкус)

2 с.л. брашно
магданоз

много обичам на финала да добавя малко джоджен или девесил, ако обичате тези подправки, опитайте и вие

Картофите се почистват, измиват и нарязват, може и на кръгчета.
Лукът, морковът и чушката се нарязват на ситно и се слагат в 4-5 с.л. загряно олио. Ако предпочитате да задушите зеленчуците, а не да ги изпържите, добавете 2 с.л. вода. Готвят се докато омекнат. Сипват се картофите и се разбъркват 2-3 пъти, така че всички парченца да минат през огъня. Прибавя се червения пипер и отново хубаво и бързо се бърка, като се внимава да не загори червения пипер.
Налива се вода - почти да покрие картофите. Посолява се. Оставя се да къкри на слаб огън. Когато картофите леко омекнат, се прибавят доматите и граха, чубрицата и черния пипер. Продължава да се готви до пълна готовност на картофите.
Брашното се размива в малко вода, като се стараете да не остават бучки. Изсипва се бавно при непрекъснато бъркане към яхнията и се оставя още две минути да къкри на слаб огън. Ако слагате джоджен или девесил, сложете сега.
Отмества се от огъня и се поръсва с пресен магданоз.

На мен страхотно ми върви с добавката на тези люти чушки, които открих тази година и много, много ми харесаха.

И в заключение, нищо, че няма връзка с тази рецепта, искам да благодаря на всички, които четете блога и тайничко си готвите рецепти от него. Много съм щастлива всеки път, когато случайно разбера, че някой познат или непознат готви рецептите, които съм споделила.
Благодаря, че се отбивате тук!

Бързи содени питки със сирене

Тези бързи содени питки могат да се нарекат първи братовчеди на Мързеливките, но в същото време и доста се различават от тях. Можете да  приготвите содените питки със сирене както за закуска, така и за добавка към обяда или вечерята. Както повечето хлебчета със сода, така и тези содени питки се приготвят много бързо. Не е необходимо тестото да втасва или да престоява. Замесват се и веднага се пекат. Освен сирене, по желание можете да им добавите и кашкавал, шунка или колбас, или каквото прецените по ваш избор и вкус.

Продукти:

около 700-800 г брашно
150 мл прясно мляко
150 мл разбито кисело мляко
1 яйце и 1 белтък
150 мл олио
1/2 ч.л. сода
10 г бакпулвер
1 с.л. мед или захар
1 ч.л. сол

200 г сирене

1 жълтък за намазване
сусам за поръсване

Содата се разтваря в киселото мляко.
Брашното се пресява. От него се отделя половината и се смесва с бакпулвера.
В голяма купа се смесват киселото мляко със содата, прясното мляко, яйцето и белтъка, солта, меда и олиото. Разбъркват се с тел. Към тях се прибавя брашното с бакпулвера и се разбърква хубаво. След това постепенно се добавя от останалото брашно и се замесва мекичко тесто. На мен ми отидоха 750 г брашно. Прибавя се натрошеното сирене.  Меси се, докато спре да лепне, ако е нужно, добавете още малко брашно. (Моето сирене малко се изгуби, явно не е било много сирене, но пак се получиха вкусни питчици.)
Разделя се на 16 еднакви части, които се оформят на топчета.
Подреждат се в застлана тава с хартия за печене, която много леко е намазана с олио или добре намаслена тава. Не е нужно да се слагат на много голямо разстояние, защото не се разливат настрани много.
Намазват се с разбития с лъжичка вода жълтък и се поръсват със сусам.
Пекат се в загрята фурна на 170 градуса, докато хванат хубав загар.
Охлаждат се около 20 минути преди консумация.

От замесването на тестото до изпичането на втората тава, ми отне 1 час и 20 минути. Не знаех дали няма да се надуят много, затова ги сложих на по-голямо разстояние и използвах 2 тави. Но вече ще ги подреждам само в една и времето за приготвянето на тези вкусни питки ще бъде още по-кратко.

Пълнени чушки с картофи, кайма и ориз :)

В нашия край или поне в моето семейство не са се приготвяли пълнени чушки с картофи. За тях четох преди време и се впечатлих. Сигурна бях, че на мен ще ми харесат, но на половинът нямаше да допаднат особено във варианта, в който ги четох - сварени намачкани картофи, подправки и по желание сирене. Затова реших да ги направя по мой си начин, нарязах на кубчета картофите, добавих кайма и малко ориз за заблуда на противника :D После видях, че и други приготвят чушки по този начин :)
Получиха се много вкусни. Може да опитате и вие.

Продукти:

10-14 чушки (зависи от големината)

250 г кайма
2 средни картофа
1/2 к.ч. ориз
1 глава лук
1 морков
2-3 скилидки чесън
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
черен пипер
сол

2 с.л. доматено пюре

брашно

Лукът се реже на ситно, а морковът се настъргва. Картофите се режат на ситни кубчета. Оризът се измива. Чушките се почистват от семките и леко се срязват на върха, без да се стига до край.
В малко загрята мазнина се слагат лука и морковите и се готвят до омекване. Слага се каймата и се разбърква хубаво - да стане на трохи. После се сипват картофите, наситнения чесън и ориза. Готвят се още минута-две, като се бъркат и се налива 1 кафена чашка вода. Оставя се къкри на слаб огън, докато водата напълно се поеме от ориза.
Тиганът се измества от огъня и се добавят подправките, като се разбърква много хубаво.
Чушките се пълнят с приготвената плънка. Потапят се в малко брашно откъм отвора и се подреждат в приготвена тава.
Доматеното пюре се слага в тигана, в който е била сместа за пълнене и се налива вода, като се посолява леко. Разбърква се добре. Излива се върху чушките и ако е необходимо, се налива ще вода в тавата - така, че да покрие около 2/3ти от чушките.
Пекат се в загрята фурна на 180 градуса. Като се запекат от горната страна, се обръщат, за да се запекат и от другата страна. Готвят се до готовност.