Оказа се, че имам доста дълго предисловие този път за
баниците и бюреците и затова, ако се интересувате само от рецептата, може да
прескочите моите писания J и директно да слезете надолу към рецептата.
Целта на тази публикация не е да се установи разликата между
баниците и бюреците, нищо че за мен толкова време си остана загадка. Интересно
е как на едно и също нещо (почти) в различните краища на България казваме по
различен начин. И тук нямам предвид например бюреците, които можете да хапнете
в Турция например или другаде в съседство. Там те си се казват бюрек. Интересно
ми е, че в България различни неща могат да се нарекат бюрек, а те са твърде
сходни с баницата, че и с тутманика понякога. Има и рецепти за бюрек с мая, пък
има и такива за тутманик без мая – за справка виж
Панагюрски тутманик.
Днешната рецепта например е за бюрек. Обаче този бюрек доста
прилича на наложената
дърпана баница, която едната ми баба прави на село.
Разлика има в продуктите за тестото и донякъде в подредбата. И точно това беше
нещото, което ме накара да го направя почти веднага, след като го видях
споделен в една група във Фейсбук. Снимката изглеждаше толкова апетитно, че
честно ви казвам, изобщо не се сдържах. Бях навън, минах през магазина и
напазарувах каквото ми липсваше у нас, прибрах се и веднага го започнах. Мда.
Тестяната страст не ме е напускала, макар и да не показвам много тестени
напоследък.
Преди да напиша рецептата, ми се иска да споделя какво е
важно за мен, за да имам добър краен резултат, когато правите дърпана баница
или пък такъв бюрек.
На първо място това е брашното. Спомням си преди години,
когато на село още мелеха брашно, след като се върнеха от мелницата с новото
брашно, баба веднага правеше баница, за да разбере дали то е достатъчно добро
или ще има да се ядосва с поредния чувал и няма да може да направи свястна
баничка за внуците J
Добре е специално за баница или бюрек да избирате качествено
брашно. Днес на пазара можете да намерите директно брашно за баница, в което
съдържанието на протеин е по-високо и това позволява на тестото да стане
по-еластично и разтегливо. Вярно е, че е малко по-скъпо, но пък по този начин
си спестявате неприятности с дърпането или точенето, особено ако нямате много
опит.
След това идва сиренето. Аз избирам не много солено и не
много мокро сирене. Не е добре, ако има много вода в сиренето, защото рискувате
да остане клисаво вашето печиво. Ако имате такова, оставете го да се поизцеди
от водата няколко часа и тогава го използвайте.
Мазнината може да бъде различна. Едно време едната ми баба, която прави само
дърпани баници, използваше само и единствено мас. После спряха да се гледат
прасета на село и премина на краве масло, смесено с малко олио. Това препоръчвам и аз.
Ароматът, който ще се носи от баничката ви, ако използвате хубаво масло, ще
бъде изключителен и неустоим. А иначе може да се използва и маргарин. Само
казвам. Всеки си знае за себе си дали да го използва или не.
И на последно място – най-важното нещо, което ви е
необходимо, за да направите идеалната баница или бюрек – това е желанието.
Приготвянето на такива печива е магия и без желание и любов, няма да се получи
добър резултат.
Стана доста дълго, дори не знам кога го написах целия този
текст.
Продукти:
около 1 кг брашно (на мен ми отиде почти целия килограм, без
2 шепи)
250 мл хладко прясно мляко
250 мл хладка вода
1 яйце
2 с.л. олио
1 ч.л. захар
1 с.л. сол
125 г краве масло
5 с.л. олио
около 400 г сирене
Брашното се пресява и в него се прави кладенче.Изсипват се
хладкото прясно мляко, водата, яйцето, олиото, солта и захарта. Замесва се меко
и нелепнещо тесто. Може да не ви отиде
цялото брашно – както при мен, а е възможно и да използвате малко повече от
килограм. Зависи от самото брашно.
Тестото се оформя на топка и се намазва с 1 с.л. олио.
Покрива се с чиста кърпа и се оставя да почине 30 минути. След това се разделя
на 21 сравнително еднакви части, които се оформят на топчета.
Маслото се смесва с олиото и се разтопява. Ако топите маслото
в микровълнова, имайте предвид, че е възможно да гръмне (не се смейте, личен
опит споделям), така че го наглеждайте и го сложете на по-ниска температура.
Най-добре си го стопете на котлона, за да нямате разправии после J
Всяко топче се намазва с разтопено масло, покриват се и се
оставят да постоят още 15 минути. През това време тавата за печене (с диаметър
28 см) също се намазва с масло и се прибира в хладилника, за да стегне маслото
и да не се събира бюрека в тавата.
За разлика от наложената баница, която баба прави, тук
корите се дърпат на добре намазнена повърхност, а не директно в тавата. Затова
ви е необходима намаслена повърхност за дърпане.
Взима се едно топче и се потапя в разтопеното масло.
Гледайте мазнината ви да е топличка постоянно. Ако изстине, леко затоплете
отново.
Топчето внимателно се раздърпва с ръце върху намазнения
плот. Може в началото да използвате точилка, ако така ви е по-лeсно, но аз ги
дърпах директно без точене. Ако ползвате точилка, разточете на кръгла питка с
диаметър около 15 см и след това започвате да дърпате, докато се получи кора с
диаметър колкото диаметъра на тавата. Внимателно преместете готовата кора в
тавата. И понеже маслото е стегнало, няма да има опасност тя да се събере.
Взимате второ топче, потапяте в топлата мазнина и тъй като
след като го извадите от мазнината, то ще тече, най-добре е да накапете с
излишната мазнина предната кора, която вече сте поставили в тавата. След това
го раздърпвате и го поставяте върху първата кора. Така се постъпва и с
останалите топчета тесто, като след
всеки 3 кори от тестото поръсвате със сирене.
И понеже първата кората, която ще поставите върху сиренето
може да ви се окаже проблемна, по-добре я раздърпайте с около 1 см по-широка от
диаметъра на тавата. А по-горните кори задължително ще трябва да са по-големи,
тъй като бюрекът се издува от сиренето.
Бюрекът се завършва с 3 кори и най-отгоре се намазва с
останалата мазнина. Гледайте да имате поне 2 с.л. от нея за намазване. Ако не
ви остане, разтопете малко масло и намажете.
Така приготвения бюрек се пече в загрята фурна на 190
градуса до готовност. За да избегнете препичане отгоре, след като леко се
зачерви отгоре, покрийте с хартия и продължете печенето така. Пече се докато
хубаво се зачерви – при мен около 50 минути.
След като се извади, бюрекът се поръсва с вода и се покрива
с чиста кърпа. Оставя се да постои поне 15 минути, преди да се разреже.
Има невероятно хрупкави корички и е чудесен. А дали ще го
консумирате с айрян, с чай или дори с компот, вие избирате J
Да ви е сладко!
По идея от
тук и госпожа Таня Иванова.