Пържен паламуд и картофена салата с едрозърнеста горчица

По принцип много хора твърдят, че паламуд не се пържи. Е да, ама аз го изпържих. И да ви кажа много му отива по този начин. Това си е лично мое мнение. Не ангажирам никого с него. И понеже блогът си е мой , ще си напиша рецептата. 

Идеята видях в една Фейсбук група от г-н  Стоян Иванов. Той беше приготвил пържен паламуд, предварително маринован в ябълков оцет и олио. Идеята много ми хареса и тъкмо три големички екземпляра мръзнеха у нас вече почти месец, реших да ги направя така.
Ето, че сега пиша рецептата за пържен паламуд - одобри се от всички, които го опитаха.
Във варианта на г-н Иванов паламудът се маринова в ябълков оцет и олио в съотношение 50:50. На мен това количество олио ми се стори много и го намалих. Ще напиша какво съм сложила аз, а вие сами може да решите дали да промените нещо.

В тази публикация ще намерите две рецепти - една за рибата и една за картофената салата. Моята приятелка във Фейсбук Цвети Димитрова скоро ми подшушна за подобна салата и аз реших да опитам. Рецепта открих тук, но не я приготвих точно по нея. Ще напиша по-надолу как. Цвети, благодаря ти за споделянето.  Тази картофена салата ще се задържи трайно у дома. 

Първо пиша за рецептата за паламуд. Продуктите пиша за 3 едри риби. Вие може да прецените и да ги нагодите според количеството риба, което имате.

Продукти:

3 едри черноморски паламуда
80 мл олио
120 мл ябълков оцет
сол

брашно за овалване
олио за пържене

Рибата се нарязва  на шайби. Изчиства се много хубаво и се измива добре. Посолява се. Оцетът и олиото се смесват и се разбъркват. Рибата се полива с тях. Прибира се в хладилник за 2-3 часа, като се разбърква един-два пъти през това време.

След това се изважда и се овалва в брашно. Пържи се от двете страни в загрята мазнина до зачервяване. Не пържете на максимална степен на котлона, за да не изгорите рибата.

Това е. Лесна и вкусна рецепта за пържен паламуд.

Сега за салатата.

750 г картофи
70 мл телешки бульон
2 с.л. олио
1 1/2 с.л. ябълков оцет
2 с.л. олио
2 с.л. едрозърнеста горчица (може да използвате и друга по ваш вкус)
сол
черен пипер
4-5 стръкчета пресен магданоз

Картофите се сваряват. Обелват се и докато са още топли, се заливат с топлия телешки бульон. Разбъркват се. Олиото, оцетът и горчицата се смесват. Към тях се прибавя сол и черен пипер. Разбъркват се. С тази смес се поливат картофите. Отново се разбърква. Тук е момента да опитата и ако прецените, че картофената салата има нужда от още сол или нещо друго, да добавите. Накрая се слага ситно нарязания пресен магданоз. Салатата се обърква и се прибира да отлежи поне час в хладилник.
По принцип в салатата се слага и нарязан лук, но тъй като аз не съм му фен, го пропуснах.

В сайта, в който гледах рецептата, има и видео в края на публикацията, така че лесно може да видите как се прави салатата  и без моите промени.

Кюфтета от кайма и картофи

Пържени кюфтета, кюфтета на фурна, кюфтета на скара, кюфтета от кайма, кюфтета от картофи, кюфтета от боб, кюфтета от леща, кюфтета от грах, кюфтета от спанак или лапад, кюфтета от коприва, кюфтета със сос, магданозени кюфтета, кюфтета от тиквички, кюфтета, кюфтета, кюфтета...
Толкова разнообразни рецепти за кюфтета има и всичките са много вкусни и обичани. Не знам дали има някой, който да не обича поне някой вид кюфтета. Обикновено се приготвят лесно и сравнително бързо, а дали ще бъдат пържени или приготвени по по-здравословен начин е въпрос на избор и вкус.
Днес избрах да ви покажа рецепта за пържени кюфтета с варени картофи, която много ни харесва. Всъщност у дома често добавяме картофи към каймата, но не знам защо не съм писала досега рецепта. Картофите могат да бъдат сварени или сурови - получават се различни. Напоследък предпочитанията ми са към сварените картофи, но ако нямате време, можете да сложите и настъргани сурови картофи. За целта ги настържете, посолете съвсем леко, разбъркайте и изцедете леко. След това добавете към каймата.

Продукти:

1 кг кайма
350 г сварени картофи
4 с.л. галета
2 яйца
1 малка глава лук (по желание)
1 ч.л. чесън на прах
2 с.л. соев сос
1 ч.л. сода
1 с.л. оцет
1/2 ч.л. млян кориандър
4-5 клонки нарязан на ситно магданоз
чубрица
черен пипер
сол (ако използвате купена кайма, много внимавайте със солта, защото тя обикновено е добре посолена)

галета за овалване (може да се замени и с брашно)

За да направите кюфтетата от кайма и картофи, първо е необходимо картофите да се настържат. След това каймата се поставя в голяма купа и се добавят всички изброени продукти, като содата се шупва в оцета. Черния пипер и чубрицата сложете  на вкус. У дома чубрицата е много обичана и аз слагам малко повече от 2 равни супени лъжици от нея. Все пак количеството за овкусяване е доста. Сместа е необходимо да се омеси много добре. Месете продължително с ръце. След като каймата е добре омесена, се оставя поне за час в хладилник.
От готовата смес се оформят кюфтетата. Аз първо ги правя на топчета, след това овалвам всяко топче в галета. И преди да ги сложа в тигана, ги сплесквам в желаната форма.
Кюфтетата се изпържват в загрята мазнина  до придобиване на хубав загар. Не пържете кюфтетата на максималната степен на котлона, защото рискувате да се изпекат отвън, а да останат сурови вътре.

За баниците и бюреците и рецепта за един невероятно вкусен бюрек със сирене

Оказа се, че имам доста дълго предисловие този път за баниците и бюреците и затова, ако се интересувате само от рецептата, може да прескочите моите писания J и директно да слезете надолу към рецептата.

Целта на тази публикация не е да се установи разликата между баниците и бюреците, нищо че за мен толкова време си остана загадка. Интересно е как на едно и също нещо (почти) в различните краища на България казваме по различен начин. И тук нямам предвид например бюреците, които можете да хапнете в Турция например или другаде в съседство. Там те си се казват бюрек. Интересно ми е, че в България различни неща могат да се нарекат бюрек, а те са твърде сходни с баницата, че и с тутманика понякога. Има и рецепти за бюрек с мая, пък има и такива за тутманик без мая – за справка виж Панагюрски тутманик.

Днешната рецепта например е за бюрек. Обаче този бюрек доста прилича на наложената дърпана баница, която едната ми баба прави на село. Разлика има в продуктите за тестото и донякъде в подредбата. И точно това беше нещото, което ме накара да го направя почти веднага, след като го видях споделен в една група във Фейсбук. Снимката изглеждаше толкова апетитно, че честно ви казвам, изобщо не се сдържах. Бях навън, минах през магазина и напазарувах каквото ми липсваше у нас, прибрах се и веднага го започнах. Мда. Тестяната страст не ме е напускала, макар и да не показвам много тестени напоследък.

Преди да напиша рецептата, ми се иска да споделя какво е важно за мен, за да имам добър краен резултат, когато правите дърпана баница или пък такъв бюрек.

На първо място това е брашното. Спомням си преди години, когато на село още мелеха брашно, след като се върнеха от мелницата с новото брашно, баба веднага правеше баница, за да разбере дали то е достатъчно добро или ще има да се ядосва с поредния чувал и няма да може да направи свястна баничка за внуците J

Добре е специално за баница или бюрек да избирате качествено брашно. Днес на пазара можете да намерите директно брашно за баница, в което съдържанието на протеин е по-високо и това позволява на тестото да стане по-еластично и разтегливо. Вярно е, че е малко по-скъпо, но пък по този начин си спестявате неприятности с дърпането или точенето, особено ако нямате много опит.

След това идва сиренето. Аз избирам не много солено и не много мокро сирене. Не е добре, ако има много вода в сиренето, защото рискувате да остане клисаво вашето печиво. Ако имате такова, оставете го да се поизцеди от водата няколко часа и тогава го използвайте.
Мазнината може да бъде различна. Едно време едната ми баба, която прави само дърпани баници, използваше само и единствено мас. После спряха да се гледат прасета на село и премина на краве масло, смесено с малко олио. Това препоръчвам и аз. Ароматът, който ще се носи от баничката ви, ако използвате хубаво масло, ще бъде изключителен и неустоим. А иначе може да се използва и маргарин. Само казвам. Всеки си знае за себе си дали да го използва или не.

И на последно място – най-важното нещо, което ви е необходимо, за да направите идеалната баница или бюрек – това е желанието. Приготвянето на такива печива е магия и без желание и любов, няма да се получи добър резултат.

Стана доста дълго, дори не знам кога го написах целия този текст. 

Продукти:

около 1 кг брашно (на мен ми отиде почти целия килограм, без 2 шепи)

250 мл хладко прясно мляко

250 мл хладка вода

1 яйце

2 с.л. олио

1 ч.л. захар

1 с.л. сол

125 г краве масло

5 с.л. олио

около 400 г сирене

Брашното се пресява и в него се прави кладенче.Изсипват се хладкото прясно мляко, водата, яйцето, олиото, солта и захарта. Замесва се меко и нелепнещо  тесто. Може да не ви отиде цялото брашно – както при мен, а е възможно и да използвате малко повече от килограм. Зависи от самото брашно.

Тестото се оформя на топка и се намазва с 1 с.л. олио. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да почине 30 минути. След това се разделя на 21 сравнително еднакви части, които се оформят на топчета.

Маслото се смесва с олиото и се разтопява. Ако топите маслото в микровълнова, имайте предвид, че е възможно да гръмне (не се смейте, личен опит споделям), така че го наглеждайте и го сложете на по-ниска температура. Най-добре си го стопете на котлона, за да нямате разправии после J

Всяко топче се намазва с разтопено масло, покриват се и се оставят да постоят още 15 минути. През това време тавата за печене (с диаметър 28 см) също се намазва с масло и се прибира в хладилника, за да стегне маслото и да не се събира бюрека в тавата.

За разлика от наложената баница, която баба прави, тук корите се дърпат на добре намазнена повърхност, а не директно в тавата. Затова ви е необходима намаслена повърхност за дърпане.

Взима се едно топче и се потапя в разтопеното масло. Гледайте мазнината ви да е топличка постоянно. Ако изстине, леко затоплете отново.

Топчето внимателно се раздърпва с ръце върху намазнения плот. Може в началото да използвате точилка, ако така ви е по-лeсно, но аз ги дърпах директно без точене. Ако ползвате точилка, разточете на кръгла питка с диаметър около 15 см и след това започвате да дърпате, докато се получи кора с диаметър колкото диаметъра на тавата. Внимателно преместете готовата кора в тавата. И понеже маслото е стегнало, няма да има опасност тя да се събере. 

Взимате второ топче, потапяте в топлата мазнина и тъй като след като го извадите от мазнината, то ще тече, най-добре е да накапете с излишната мазнина предната кора, която вече сте поставили в тавата. След това го раздърпвате и го поставяте върху първата кора. Така се постъпва и с останалите топчета тесто, като след всеки 3 кори от тестото поръсвате със сирене.

И понеже първата кората, която ще поставите върху сиренето може да ви се окаже проблемна, по-добре я раздърпайте с около 1 см по-широка от диаметъра на тавата. А по-горните кори задължително ще трябва да са по-големи, тъй като бюрекът се издува от сиренето.

Бюрекът се завършва с 3 кори и най-отгоре се намазва с останалата мазнина. Гледайте да имате поне 2 с.л. от нея за намазване. Ако не ви остане, разтопете малко масло и намажете.

Така приготвения бюрек се пече в загрята фурна на 190 градуса до готовност. За да избегнете препичане отгоре, след като леко се зачерви отгоре, покрийте с хартия и продължете печенето така. Пече се докато хубаво се зачерви – при мен около 50 минути.

След като се извади, бюрекът се поръсва с вода и се покрива с чиста кърпа. Оставя се да постои поне 15 минути, преди да се разреже.

Има невероятно хрупкави корички и е чудесен. А дали ще го консумирате с айрян, с чай или дори с компот, вие избирате J
Да ви е сладко!

По идея от тук и госпожа Таня Иванова.

Гриловани зеленчуци с халуми

Халуми е традиционно кипърско сирене, което обикновено се приготвя от овче и козе мляко. Прилича на свежо сирене, но е доста солено. За разлика от много други сирена, халуми позволява да се пече, без да се разтопява. Това го прави доста атрактивно при поднасяне. Може да се изпече на грил, да се изпържи в зехтин или масло или пък да се пече на фурна.
Съчетава се много добре със зеленчуци и с месо. Също е подходящо за сандвичи. Разбира се, халуми може да поднесете и без да го обработвате термично. В съчетание с хубав домат, аз го предпочитам пред моцарелата, защото е соленичко :)

Днес го предлагам в комбинация с гриловани зеленчуци, като за някои това предложение може да се окаже основно ястие, а за други само салатата :)

Продукти:

1 патладжан

1 тиквичка

2 домата или шепа-две чери домати

2 червени чушки

2 зелени чушки

4 моркова

100 г гъби

2-3 с.л. зехтин

1 опаковка халуми

за дресинга:

3 с.л. зехтин

3 с.л. балсамов оцет

3-4 ситно нарязани скилидки чесън (или на вкус)

1 с.л. сос от нар

щипка черен пипер

риган на вкус

сол

Патладжанът се нарязва на кръгчета, посолява се и се оставя да постои поне 30 минути, за да му излезе горчилката. След това се измива и се подсушава. 

Морковите се сваряват за десетина минути – леко да омекнат. След това се срязват на две по дължина.

Тиквичката се нарязва на кръгчета.

Чушките се режат на големи дълги парчета (след изпичане ще се нарежат на по-малки) . Ако гъбите са големи, може да се нарежат на филийки, ако са малки – оставете ги цели.

На мен ми харесва свежестта на суровите домати в тази така да нарека салата, но вие може да си ги изпечете, ако предпочитате. Затова аз ги режа накрая. Ако ще ги печете обаче – нарежете ги на дебелички около 5 мм филийки.

Зеленчуците се смесват, тук се слагат и морковите, както са на половинки.

Поливат със зехтина и се разбъркват хубаво.

И сега е време за голямото печене.

Всички зеленчуци се изпичат на грил тиган или скара, сварените моркови също.

Слагат се в голяма купа, в която ще е удобно да се разбъркват. Чушките и морковите вече се режат на по-малки и удобни парчета. Продуктите за дресинга се смесват много хубаво и с тях се поливат зеленчуците.

Оставят се поне за час да поемат вкусовете.

Ако ще слагате свежи домати, сега е времето да се нарежат и да се пуснат в салатата – преди да се сервира. Слагат се и се разбърква отново добре. Опитвате и ако смятате, че има нужда от още зехтин, оцет или сол, може да добавите според вашия вкус. 

През това време халумито се нарязва на парченца и хубаво се подсушава. Възможно е, въпреки старателното сушене, да има още доста течност, така че като го метнете в тигана да си пусне. Това да не ви притеснява. Течността ще изври.

В загрят тиган се сипва около 1 с.л. зехтин и парченцата халуми се изсипват вътре.

Запичат се хубаво от всички страни и се изсипват върху запечените зеленчуци.