За баниците и бюреците и рецепта за един невероятно вкусен бюрек със сирене

Оказа се, че имам доста дълго предисловие този път за баниците и бюреците и затова, ако се интересувате само от рецептата, може да прескочите моите писания J и директно да слезете надолу към рецептата.

Целта на тази публикация не е да се установи разликата между баниците и бюреците, нищо че за мен толкова време си остана загадка. Интересно е как на едно и също нещо (почти) в различните краища на България казваме по различен начин. И тук нямам предвид например бюреците, които можете да хапнете в Турция например или другаде в съседство. Там те си се казват бюрек. Интересно ми е, че в България различни неща могат да се нарекат бюрек, а те са твърде сходни с баницата, че и с тутманика понякога. Има и рецепти за бюрек с мая, пък има и такива за тутманик без мая – за справка виж Панагюрски тутманик.

Днешната рецепта например е за бюрек. Обаче този бюрек доста прилича на наложената дърпана баница, която едната ми баба прави на село. Разлика има в продуктите за тестото и донякъде в подредбата. И точно това беше нещото, което ме накара да го направя почти веднага, след като го видях споделен в една група във Фейсбук. Снимката изглеждаше толкова апетитно, че честно ви казвам, изобщо не се сдържах. Бях навън, минах през магазина и напазарувах каквото ми липсваше у нас, прибрах се и веднага го започнах. Мда. Тестяната страст не ме е напускала, макар и да не показвам много тестени напоследък.

Преди да напиша рецептата, ми се иска да споделя какво е важно за мен, за да имам добър краен резултат, когато правите дърпана баница или пък такъв бюрек.

На първо място това е брашното. Спомням си преди години, когато на село още мелеха брашно, след като се върнеха от мелницата с новото брашно, баба веднага правеше баница, за да разбере дали то е достатъчно добро или ще има да се ядосва с поредния чувал и няма да може да направи свястна баничка за внуците J

Добре е специално за баница или бюрек да избирате качествено брашно. Днес на пазара можете да намерите директно брашно за баница, в което съдържанието на протеин е по-високо и това позволява на тестото да стане по-еластично и разтегливо. Вярно е, че е малко по-скъпо, но пък по този начин си спестявате неприятности с дърпането или точенето, особено ако нямате много опит.

След това идва сиренето. Аз избирам не много солено и не много мокро сирене. Не е добре, ако има много вода в сиренето, защото рискувате да остане клисаво вашето печиво. Ако имате такова, оставете го да се поизцеди от водата няколко часа и тогава го използвайте.
Мазнината може да бъде различна. Едно време едната ми баба, която прави само дърпани баници, използваше само и единствено мас. После спряха да се гледат прасета на село и премина на краве масло, смесено с малко олио. Това препоръчвам и аз. Ароматът, който ще се носи от баничката ви, ако използвате хубаво масло, ще бъде изключителен и неустоим. А иначе може да се използва и маргарин. Само казвам. Всеки си знае за себе си дали да го използва или не.

И на последно място – най-важното нещо, което ви е необходимо, за да направите идеалната баница или бюрек – това е желанието. Приготвянето на такива печива е магия и без желание и любов, няма да се получи добър резултат.

Стана доста дълго, дори не знам кога го написах целия този текст. 

Продукти:

около 1 кг брашно (на мен ми отиде почти целия килограм, без 2 шепи)

250 мл хладко прясно мляко

250 мл хладка вода

1 яйце

2 с.л. олио

1 ч.л. захар

1 с.л. сол

125 г краве масло

5 с.л. олио

около 400 г сирене

Брашното се пресява и в него се прави кладенче.Изсипват се хладкото прясно мляко, водата, яйцето, олиото, солта и захарта. Замесва се меко и нелепнещо  тесто. Може да не ви отиде цялото брашно – както при мен, а е възможно и да използвате малко повече от килограм. Зависи от самото брашно.

Тестото се оформя на топка и се намазва с 1 с.л. олио. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да почине 30 минути. След това се разделя на 21 сравнително еднакви части, които се оформят на топчета.

Маслото се смесва с олиото и се разтопява. Ако топите маслото в микровълнова, имайте предвид, че е възможно да гръмне (не се смейте, личен опит споделям), така че го наглеждайте и го сложете на по-ниска температура. Най-добре си го стопете на котлона, за да нямате разправии после J

Всяко топче се намазва с разтопено масло, покриват се и се оставят да постоят още 15 минути. През това време тавата за печене (с диаметър 28 см) също се намазва с масло и се прибира в хладилника, за да стегне маслото и да не се събира бюрека в тавата.

За разлика от наложената баница, която баба прави, тук корите се дърпат на добре намазнена повърхност, а не директно в тавата. Затова ви е необходима намаслена повърхност за дърпане.

Взима се едно топче и се потапя в разтопеното масло. Гледайте мазнината ви да е топличка постоянно. Ако изстине, леко затоплете отново.

Топчето внимателно се раздърпва с ръце върху намазнения плот. Може в началото да използвате точилка, ако така ви е по-лeсно, но аз ги дърпах директно без точене. Ако ползвате точилка, разточете на кръгла питка с диаметър около 15 см и след това започвате да дърпате, докато се получи кора с диаметър колкото диаметъра на тавата. Внимателно преместете готовата кора в тавата. И понеже маслото е стегнало, няма да има опасност тя да се събере. 

Взимате второ топче, потапяте в топлата мазнина и тъй като след като го извадите от мазнината, то ще тече, най-добре е да накапете с излишната мазнина предната кора, която вече сте поставили в тавата. След това го раздърпвате и го поставяте върху първата кора. Така се постъпва и с останалите топчета тесто, като след всеки 3 кори от тестото поръсвате със сирене.

И понеже първата кората, която ще поставите върху сиренето може да ви се окаже проблемна, по-добре я раздърпайте с около 1 см по-широка от диаметъра на тавата. А по-горните кори задължително ще трябва да са по-големи, тъй като бюрекът се издува от сиренето.

Бюрекът се завършва с 3 кори и най-отгоре се намазва с останалата мазнина. Гледайте да имате поне 2 с.л. от нея за намазване. Ако не ви остане, разтопете малко масло и намажете.

Така приготвения бюрек се пече в загрята фурна на 190 градуса до готовност. За да избегнете препичане отгоре, след като леко се зачерви отгоре, покрийте с хартия и продължете печенето така. Пече се докато хубаво се зачерви – при мен около 50 минути.

След като се извади, бюрекът се поръсва с вода и се покрива с чиста кърпа. Оставя се да постои поне 15 минути, преди да се разреже.

Има невероятно хрупкави корички и е чудесен. А дали ще го консумирате с айрян, с чай или дори с компот, вие избирате J
Да ви е сладко!

По идея от тук и госпожа Таня Иванова.