Спагети с чесън и зехтин (Spaghetti aglio e olio)

Пиша тази рецепта за спагети с чесън и зехтин (Spaghetti aglio e olio)

с ясното съзнание, че винаги ще се намери някой, който да каже, че не се слага това или онова. Или се прави така, а не иначе. Обаче тъй като, когато споделих снимката с пастата в нашата група във Фейсбук, рецептата предизвика интерес, реших да я напиша тук по начина, по който я направих аз. Вече приготвям няколко пъти спагети с чесън и зехтин у дома. Преди първия път изгледах различни видеа и прочетох разни рецепти и я приготвих така, както ще я запиша по-долу и както на мен много ми харесва.

Всъщност, това си е едно домашно ястие и както в България всяка къща си има рецепта за боб например, така приемаме и тук индивидуалния подход и аз по никакъв начин не претендирам за оригиналност на рецептата.

Това, което искам да кажа, че спагетите се получават много, много вкусни, въпреки изключително простите съставки. Поредното потвърждение на максимата, че простите неща са най-вкусни. Плюс това времето, което отнема готвенето е наистина минимално и моментално рецептата за спагети Aglio e olio минава в графата „бърза вечеря“.

Продукти за две порции:

200 г спагети (може да изберете и друга паста)

40 мл зехтин

3 скилидки чесън

1 люта чушка (за предпочитане червена – италианците използват пеперончини, но и друга ще свърши работа, дори и зелена. Аз пък в случая използвах лют червен пипер от този на люспичките)

5 с.л. настърган пармезан

пресен магданоз за поръсване

И така – спагетите се сваряват според указанието на опаковката, като внимавате да не ги преварявате. В голям тиган се слага зехтина и нарязания на филийки чесън. Тиганът се слага на котлона и чак тогава котлонът се включва на по-слаба мощност. Най-много на 2/3 от мощността на котлона. Слага се и нарязаната люта чушка или лютият червен пипер. И сега внимание – важно е да готвите чесъна на ниска температура, докато омекне хубаво, за да може да си пусне ароматите без да прегори. Ако включите котлона на максимална мощност, чесънът ви ще прегори и няма да е вкусен за ядене, както се получава при бавното му готвене. За нас в случая е важно да остане ядлив, а не да го изхвърлим.  

След като чесънът е омекнал хубаво, се прибавят вече сварените спагети. Разбъркват се добре в зехтина и ако са много сухи, се прибавя малко от водата, в която са се варили спагетите. Прибавя се пармезана и отново се разбъркват. По желание могат да се поръсят със смлян черен пипер.

При сервиране се поръсват с още малко пармезан и ситно нарязан пресен магданоз. Това е. Изключително приятни, леко пикантни, много вкусни и много бързи за приготвяне спагети.

Да ви е вкусно!

Козунак със заквасена сметана-още една рецепта

Имам вече една рецепта за козунак със заквасена сметана в блога, но ще запиша и тази, която произхожда от предната, обаче има мъничко допълнения. Получи се много хубав козунак и искам да си запиша рецептата, за да я използвам и друг път. Засега това ми е най-сполучливият козунак, който съм приготвяла през годините и затова ще я споделя. Правя уговорката, че аз в случая използвах планетарен миксекр за омесването на тестото, но може да се меси на ръка или в хлебопекарна. Разбира се, можете да използвате и бъркалките за тесто на обикновен миксер до определена степен на месене.

Важно уточнение е, че всички продукти трябва да са на стайна температура - яйцата и сметаната също.

Продукти:

100 мл прясно мляко
1 кубче прясна мая
4 яйца и 1 белтък
200 г захар
200 г заквасена сметана
50 мл олио
60 г разтопено масло
1 с.л. сок от лимон
щипка сол
4 ванилии
кората на 1 лимон
около 800 г брашно

1 жълтък за намазване, смесен с 1 с.л. прясно мляко

захар за поръсване

В топлото прясно мляко се разтваря  кубчето прясна мая, една с.л. захар и 2 с.л. брашно, разбърква се с тел и се оставя да втаса.

Яйцата и белтъкът се разбиват  със  захарта в купата на планетарен миксер, докато захарта се разтопи. Прибавят се заквасената сметана на стайна температура, олиото, лимоновия, щипка сол и ванилията. Отново се разбърква с миксера.  

Изсипва се втасалата мая. Бъркалката за яйца се сменя с куката за месене на тесто. Изсипват се 500 г от брашното и миксерът се пуска да работи. След като цялото брашно се поеме от сместа, започват да се добавят по 2-3 с.л. от брашното, докато се поеме хубаво от тестото, после се слагат следващите две лъжици и така, докато стане тесто, което леко лепи и е меко. Не се притеснявайте, че лепи. Като му добавите мазнината, вече няма да е лепкаво.Тестото се меси в миксера около 15 мин., след което се прехвърля на плот и продължава да се меси на ръка, като към него се прибавят постепенно 60г разтопено масло. Гледайте да месито поне още 20 минути на ръка, като прибавяте маслото. И след като всичкото масло е поето, продължавайте да месите. 

Тестото се поставя в голяма тенджера, намазана с олио, покрива се с капак и се оставя да втаса в много топло помещение. Лично аз го сложих във фурната и я включих на 50 градуса, оставих го да втасва там. След 20мин. го извадих и леко премесих, затворих го с капак и го сложих да втаса отново, докато увеличи повече от два пъти обема си. За да познаете дали тестото е втасало добре, направете проба с пръст. Натиснете го леко и ако в него остане дупка, значи НЕ е втасало. Ако обаче тестото е много еластично и се връща в първоначалното си положение, значи вече е втасало.

Моето тесто се получи като живо, с огромни мехури в него.

Сега е време за оформянето – от това количество тесто аз приготвих три козунака. Можете да ги оплетете според желанието и уменията си. Разбира се, може да изберете и пълнеж по желание – сладко, локум, шоколад, смес от ситно смлени  орехи и горещо прясно мляко, стафиди, сушени плодове и още, и още. 

След поставянето на козунаците във формите те се оставят да втасат отново. Тогава се намазват с разбития с 1 с.л. прясно мляко жълтък. Тук може да изберете различни начини на изпичане. За получаване на вкусна и хрупкава захарна коричка препоръчвам да поръсите  обилно със захар. А може и както аз избрах миналата и тази години, да ги намажете само с разбития жълтък и да ги изпечете така, след което да ги намажете със захарен сироп и да ги поръсите със захар.  При първия вариант, слагайки захарта преди печенето, ще се получи по-вкусна коричка, но рискувате козунакът да прегори отгоре. При втория случай лично за мен козунакът придобива по-добър финален вид и не се препича отгоре. Спомням си още един вариант, който не съм правила от доста дълго време. При него козунакът се намазва леко с олио и се слага да се пече така, като в средата на печенето се изважда от фурната, намазва се с разбития жълтък, поръсва се със захар и се връща обратно във фурната, докато не се изпече.

Създавайте вкусни спомени на вашите деца и внуци. След години те ще ги топлят. Много вкусни, лесни и достъпни рецепти, придружени от уютни истории можете да намерите в книгата "И замириса на бабини гозби и спомени" на Ивинела Самуилова и Илиана Николова, която може да видите и поръчате тук https://ikhermes.bg/i-zamirisa-na-babini-gozbi-i-spomeni.html#additional

Улични банички

Банички по време на карантина или изолация явно са възможни само в домашни условия. Или поне в нашия град е така. Миналата вечер Никол и Никола си говорят колко много им се ядат купени банички и как няма откъде да си купят. Слушах ги, слушах ги, пък им викам, че ще им направя. И те с огромно недоверие: Ти не можеш! Веднага им припомних, че вече съм правила, макар и преди много години по тази рецепта, но и двамата не си спомняха. Е, сигурно и аз съм си виновна, че улични банички за толкова време не съм повторила да направя. Но веднага се коригирах и им натрих носовете с тези прекрасни, страхотни, уханни и много хрупкави улични банички, приготвени вкъщи, а дори и по-добри от много купени. Трябва да поработя по оформянето още малко, но скоро ще ми се получават по-добри.
Този път реших да използвам рецептата на Дарина, която много добре обяснява как се правят улични банички, обаче я утроих, тъй като е само за 3 банички, а на нас ни трябват повече :)
Баничките се получиха прекрасни, много хрупкави и много вкусни. Но имайте предвид, че една баничка от тези не отговаря по големина на една купена баничка. За нас тримата 9 си бяха точното количество.

Продукти:

300 мл вода на стайна температура
3 ч.л. оцет
3 ч.л. олио
2-3 щипки сол
около 600 г брашно

олио
сирене

Аз замесвам тестото, като смесвам 400 г от брашното с изброените продукти и замесвам. След това добавям по малко от останалото брашно и меся, добавям и меся, докато тестото престане да лепи. По принцип тестото за баница не бива да е лепкаво и да е меко, защото е възможно да не може да се раздърпа добре. Постарайте се да измесите средно твърдо тесто.
Омесеното тесто се разделя на 9 равни части, които се оформят на топчета. Всяко топче се разточва на малка питка, около 10 см и се намазва хубаво с олио. Потриват се с чиста кърпа и се оставят да си починат около 30 минути.
След това се взима една питка (останалите стоят покрити, за да не съхнат) и се поставя върху намаслената повърхонст, на която ще дърпате баничката. Дарина дърпа върху кърпа, аз дърпах върху намаслена повърхност. Внимателно с ръце започвате да раздърпвате корите от средата навън. И така-докато стане тъничка кора. Кората се наръсва с олио, поръсва се сирене и се сгъва, като се прегъва от едната страна до средата, после от другата до средата и двете крайни страни се прегъват по-малко. И след това се оформя баничката на правоъгълник. Внимавайте като ги прегъвате, за да остане въздух вътре и да се издуят приятно при печене, а не да се сплескат.
Така приготвените банички се подреждат в намаслена тава, намазват се внимателно с още малко олио с четка (гледайте да не ги притискате, окато ги мажете) и се пекат в загрята на 200 градуса фурна за около 20 минути.
След като се извадят от фурната, се намазват съвсем леко с вода, както правят в баничарницата :)

Домашни тортили питки

Предполагам, че много от вас обичат да си приготвят нещо с тортила питка. И ние така. Определено са много                 удобни за различни цели.

Обикновено ги купуваме готови от магазина, но трябва да ви кажа, че домашно приготвените тортили питки са просто неустоими и определено по-вкусни от магазинските. И всъщност приготвянето на домашни тортили  изобщо не е трудно, а е и доста бързо. Тестото е без мая и като всяко друго такова, не изисква продължително втасване. По принцип би трябвало да се приготвят само от царевично брашно, но аз избрах рецепта, в която използвам царевично и бяло. Определено са прекрасни. Може да опитам и само с царевично, но не съм сигурна дали наситения царевичен вкус ще се понрави у дома.

Тортилите произхождат от Южна Америка и по-специално  от Мексико. Твърди се, че са се приготвяли и преди 10 000 години. Дали това е така, аз не знам, но знам, че с тях можете да си приготвите много вкусно ястие, с което да зарадвате близките и гостите си. (Гости ли казах? Какви гости в тия корона времена, не знам, но дано скоро да можем да си поканим такива J)

Продукти:

1 ч.ч. е с вместимост 200 мл.

около 1 ½ ч.ч. бяло брашно

½ ч.ч. царевично брашно

150 мл топла вода

2 с.л. зехтин или олио

1 ч.л. бакпулвер

Приготвянето е лесно. В купа се смесват 1 чаша от бялото брашно, царевичното брашно и бакпулвера. Разбъркват се добре. Зехтинът се слага в топлата вода,  и тази смес се изсипва при брашното. Разбърква се хубаво. Прибавя се по малко от станалото брашно и се меси, докато тестото спре да лепи. Получава се тесто с много приятна консистенция и много нежно при допир. Разделя се на 8 части, които се оформят на топчета.  Покриват се с чиста кърпа или найлоново фолио и се оставят да си починат около 20 минути.

Всяко топче се разточва на тънко кръгче с диаметър около 20 см с помощта на още малко брашно. По принцип се точат лесно, но ако не можете да го раточите достатъчно голямо, може да си помогнете с дърпане (като дърпана баница).

Така се приготвят всички питки и се подреждат върху памучна кърпа или на подходяща повърхност, за да не залепнат. Понеже нямах много място, на което да сложа 8 питки, аз ги застъпвах и не ми се залепиха.

Тиган с незалепващо покритие се загрява без мазнина, като не се използва пълната мощност на котлона, а 2/3 от нея.

Тортилите се изпичат на тигана за около 40 секунди до минута от всяка страна – да не прегарят като пърленка. Следете кога точно да ги обърнете и извадите от тигана, така че да останат светли и непрепечени. Като се сложи питката, се появяват мехурчета и обикновено с тяхната поява, тестото е готово за обръщане.

Изпечените тортили се слагат една върху друга и се покриват с кърпа, за да не изсъхнат.

Приложението им е разнообразно.

Ние този път ги хапнахме с пилешко месо като това за дюнер, пържени картофи и зеленчуци.

Понякога – нещо много любимо на Никол от години, ги приготвям на джобове, пълни със сирене и кашкавал, които изпържвам за кратко. Интересна е технологията, защото се лепят с лепило от брашно J и Никол и приятелите й много ги обичат. Също така тортила питките са много подходящи за приготвяне на различни видове парти хапки. Ето тук имам една страхотна рецепта. Освен това можете да си приготвите много бърза пица с тъничък и хрупкав блат J
Домашните тортили питки могат бързо и удобно да се превърнат в нещо като крекери като се намажат със зехтин и се поръсят със сол и любими подправки, разрежат се на триъгълници  и се запекат леко във фурната.

Разбира се, като говорим за тортила питки, е редно да споменем , че са основа на много мексикански ястия като кесадили, енчилади, буритос, фахитас и такос.

 Изобщо приложения да искате. И все вкусни J

Ами… това е. Запрятайте ръкави J