Тиквен пай

​Ако търсите интересна рецепта с тиква, която да замени класическия тиквеник, този тиквен пай с готови кори е точно за вас. Комбинацията от хрупкава основа и нежен млечно-яйчен крем превръща обикновените продукти в изискан десерт. Аз обичам традицията, но този път добавям щипка модерност за превъзходен вкус.

​Защо този тиквеник със сметана е толкова специален?

Печена тиква

Печена тиква

Живееш ли със тиква - животът е чудесен,
до тебе крачи тиква в петмезената есен.
Ако със тебе тиква добро и зло споделя,
животът се протяга и става на неделя.

                                              Автор: Marta

Мда, така е. Тиквени размисли за печена тиква има при мен днес. Не че е кой знае какво да опечеш тиква. Но пък обещах да напиша как я правя аз и ето, появи се и тази публикация. Баба на времето режеше тиквата на парчета с кората, мяташе я във фурната на печката на дърва и я забравяше там. После вадеше едни велики парчета с карамелизирана коричка и ви казвам направо да не спираш да ядеш. Е да, ама сега е друго. Мисля, че никога няма да мога да опека такава тиква, затова и не се опитвам. Макар че знае ли човек. Може пък да ми се получи на слаба фурна и по-продължително време.

Днес ще напиша начините, които съм приготвяла аз и по които най-много ми харесва печената тиква. Уточнявам, че я пека със захар. Ако на някой не се харесва този факт, да не чете нататък.

Първи начин - тиквата на снимката горе. Тиквата е тип продълговата (дългошиеста или не знам точно как се казва, защото се изгубих в разнообразието от тиквени сортове). Тиквата се срязва на две по дължина, като се преценява да се реже така, че двете половини спокойно да могат да си стоят прави в тавата, а не да се наклоняват настрани. Не се бели. Ако е необходимо, може да се среже мъничко от дъното на тиквата, за да се закрепи. Внимателно се изчиства от семките и се измива. Поставя се в тавата, в която ще се пече и се поръсва със захар. Хубаво е, ако имате време, да изчакате захарта да се разтопи върху тиквата. Ако нямате, пак ще се получи, но все пак е добре да изчакате 20 минути поне. След това се ръси с още захар, колкото да може хубаво да се покрие или пък на вкус. Може да я оставите още десетина минути след второто слагане на захар и след това да я сложите във фурната, а може и веднага.

На дъното на тавата се налива вода около 2 пръста. Тя ще изври по време на печенето и ще се налага да доливате вероятно поне 2 пъти. 

Така подготвената тиква се слага в загрята фурна на 180 градуса. Когато захарта започне да се стопява, ще се образува сироп, който би трябвало да изпълни дупката на тиквата (зависи колко вода има в нея, но поне малко ще се образува). Това да не ви притеснява. Не го отстранявайте. 

Печенето продължава и като започне да хваща лек загар отгоре, фурната се намалява на 160-170 градуса и тиквата може да се покрие леко с фолио, за да не загаря (не да се обвива цялата тава, а просто се слага лист фолио върху самата тиква).. Така се пече до пълното й омекване и карамелизиране отгоре.

Печена тиква

Друг любим начин за печене на тиква ми е този. Тук използвам бяла голяма тиква. Реже се на парченца, които се обелват. Измиват се и се нареждат в тавата, в която ще се пекат. Ръсят се обилно със захар и тиквата се оставя, докато захарта се стопи и обикновено върху парченцата се появяват капчици. В тавата се налива вода - да покрива 1/3 от парчетата тиква. Ако е необходимо, може да се долее още малко по време на печенето, но да се внимава, защото в края водата трябва почти да се е изпарила. Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност.

Преди сервиране много ми харесва да я поръся с канела.

Пълнена печена тиква

И тук ще припомня още един вид тиква, който обикновено приготвям по празници - това е пълнената тиква. Рецептата съм публикувала преди време ето тук. 

Тя подлежи на импровизация според сушените плодове, които вие предпочитате, но на нас ни харесва най-много с тези, които съм посочила. Внимавайте с меда или захарта, тъй като сушените плодове традиционно са си много сладки, а има и локум.

Сладък салам

Сладкият салам е любим десерт на много хора. За голяма част от нас е скъп спомен от детството :) а който не го е правил и опитвал, може би е време да направи вече.
Днес ще ви предложа малко по-различна рецепта от традиционната. Научих я от Юстина от Литва, за което много й благодаря! Лично на мен тази рецепта ми е фаворит. Приготвя се със сравнително малко съставки. Разбира се, можете винаги да добавите ядки, сушени плодове, локум или каквото ви душа иска, но ви съветвам, първо да пробвате рецептата в чистия й вид.
Сладкият салам се приготвя много лесно. Единственото досадно нещо е трошенето на бисквитите, освен ако нямате техника на помощ - блендер или робот. Аз имам, но пък това не ми попречи да си ги троша на ръка :)

Продукти:

320 г обикновени бисквити
200 г краве масло
1 консерва подсладено кондензирано мляко (~ 400 г)
4 пълни с.л. какао
сок от 1 лимон

Преди да започна да пиша начина на приготвяне, искам да направя уточнение, че ще ви трябва по-голям огнеупорен съд - може и тенджера, в който да можете да съберете всички съставки.
Бисквитите се натрошават или смилат на не много ситни парчета в робот или блендер.
Маслото се слага в тенджерата и се разтопява на котлона. Към него се прибавя кондензираното мляко и се разбърква добре. Прибавя се какаото, отново се бърка, а след това се излива и лимоновия сок. Сместа придобива леко странен вид, след като сложите лимона, но това да не ви притеснява. Бързо се изсипват и бисквитите и се разбърква, докато бисквитите хубаво се покрият със сместа.
Отмества се от котлона и се оставя да се охлади за около 20 минути.
Сместа се разделя на 2 части. Разпределя се внимателно върху две парчета найлоново фолио, оформя се "салам", завива се стегнато и  хубаво с фолиото и се прибира в хладилника да се стегне. Тук вече от вас зависи колко време ще го чакате преди да го срежете, но е добре да минат поне 10 часа :)
Преди да го разрежете, по желание може да го поръсите с какао.

Пастички "Ден и нощ"

Тези пастички "Ден и нощ" се оказаха доста бързи за правене и много вкусни за хапване :)
А и всички продукти бяха налични у нас, така че не се поколебах нито за момент да ги направя, след като видях подобни ето тук. Е, направих някои изменения, но това си е въпрос на вкус и продукти. И импровизация :)
Аз ги направих за 1 час и 15 минути. От разбиването на първия блат, през печенето и довършването на пастичките. Смятам, че за толкова време наистина мога да ги нарека бързи пастички.

Продукти:

За белия блат:

4 яйца
150 г захар
175 г брашно
1 равна ч.л. бакпулвер
2 с.л. олио
1 ванилия
1 щипка сол

За кафевия блат:

4 яйца
150 г захар
175 г брашно
1 равна ч.л. бакпулвер
2 с.л. олио
1 ванилия
1 щипка сол
30 г какао
5 с.л. вода

за крема:

200 г  Нутела (или друг течен шоколад)
50 г масло на стайна температура
5 с.л. сусамов тахан

за глазурата:

120 г шоколад
50 мл течна сметана

кокос за поръсване

Прави се първият блат като белтъците се разбиват с щипката сол и след това постепенно се прибавя захарта и се бият докато се сгъстят. Жълтъците се смесват с ванилията и олиото. Постепенно към жълтъците се прибавят белтъците и се разбърква внимателно, за да не спадне сместа.  Брашното се смесва с бакпулвера и се прибавя към горната смес, като се разбърква добре.
Сместа се изсипва в застлана с хартия за печене тава (моята е с размер 30 на 30 см), като се заглажда равномерно. Пече се в загрята на 180 градуса фурна до готовност.

Какаовият блат се приготвя като светлия, като към жълтъците се прибавя кашата от какао и вода.

За приготвяне на крема всички продукти се смесват в купа и се бъркат до получаване на хомогенна смес.

За глазурата: Шоколадът се разтопява на водна баня със сметаната и се разбърква до гладкост.

Сглобяване - първо се поставя тъмния блат, намазва се с крема, покрива се със светлия блат. Залива се с глазурата и се поръсва с кокос. Оставя се да се стегне глазурата, преди да се разреже.