Ориз с кладница и... пиле

Тази рецепта трябваше да бъде само ориз с кладница, но три поредни ястия без месо дойдоха в повече на по-добрата половинка у нас  и така прибавих пиле, което обаче не е толкова много, колкото в пилето с ориз, което приготвям обикновено.
Ястието можете да приготвите и само с гъби, като не е задължително да използвате само кладница. Може да комбинирате с печурки или пък да използвате само печурки или гъби, с каквито разполагате. Ако пропуснете пилето, може да увеличите двойно количеството на гъбите в рецептата.
Има и друг вариант - да увеличите пилето 

Продукти:

250 г кладница
1/2 пиле
1 1/2 ч.ч. ориз
1 глава лук
1 морков
1 малка зелена чушка (може и без нея, ако нямате)
4 1/2 ч.ч. вода (вместо вода можете да използвате и бульон)
черен пипер
сол

чаената чаша, която ползвам е с вместимост 200 мл.

Пилето се нарязва на парчета, измива се и се подсушава. Лукът, морковите и чушката се режат на ситно. Гъбите се накъсват на ленти. Оризът се измива.

В 3-4 с.л. загрята мазнина се слагат парчетата пиле първо с кожата надолу за кратко, колкото да се запечатат от всички страни. Изваждат се и в същата мазнина се изсипват лука, морковите и чушките. Задушават се докато омекнат. Слагат се гъбите. Те вероятно ще си пуснат малко вода. Готви се, докато водата напълно се изпари. След това се прибавя ориза. Готви се при постоянно бъркане, докато оризът промени цвета си. Налива се една чаша от водата.
Тази смес се прехвърля в тавата, в която ще се пече яситето. Налива се останалата вода. Разбърква се хубаво. Посолява се на вкус и се подправя с черен пипер.
Подрежда се месото и оризът с кладница и пиле се слага да се пече в загрята фурна на 180 градуса.

Постна картофена яхния с грах

Постната картофена яхния си е класика в българската кухня. А по време на постите направо си е спасение :) Прави се много бързо и сравнително често присъства у нас. Понякога я разнообразявам с добавка на грах, както и в този случай. Обикновено използвам грах от буркан или консерва, но понякога слагам и замразен. Е, ако има пресен, става друга работата. Но сега пресен няма, тъй че ще се съсредоточим върху рецептата съобразно наличностите. 

Сигурно много от вас знаят как се готви картофена яхния с грах, но има и такива, които сега прохождат в кухнята, та тази рецепта е за тях. Включително тия дни си дадох сметка, че скоро, живот и здраве и на моята госпожица ще бъдат нужни такива простички рецепти. А тази е още по-вкусна, защото я предлагам, както на мен ми е готвена като дете 

Продукти:

около 1 кг картофи
1 глава лук
1 голям морков
1 малка зелена чушка (ако има)
половин буркан грах
1  настърган домат или 1 ч.ч. от консерва (в моята консерва имаше и печени чушки)
1 1/2 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица (или на вкус)

2 с.л. брашно
магданоз

много обичам на финала да добавя малко джоджен или девесил, ако обичате тези подправки, опитайте и вие

Картофите се почистват, измиват и нарязват, може и на кръгчета.
Лукът, морковът и чушката се нарязват на ситно и се слагат в 4-5 с.л. загряно олио. Ако предпочитате да задушите зеленчуците, а не да ги изпържите, добавете 2 с.л. вода. Готвят се докато омекнат. Сипват се картофите и се разбъркват 2-3 пъти, така че всички парченца да минат през огъня. Прибавя се червения пипер и отново хубаво и бързо се бърка, като се внимава да не загори червения пипер.
Налива се вода - почти да покрие картофите. Посолява се. Оставя се да къкри на слаб огън. Когато картофите леко омекнат, се прибавят доматите и граха, чубрицата и черния пипер. Продължава да се готви до пълна готовност на картофите.
Брашното се размива в малко вода, като се стараете да не остават бучки. Изсипва се бавно при непрекъснато бъркане към яхнията и се оставя още две минути да къкри на слаб огън. Ако слагате джоджен или девесил, сложете сега.
Отмества се от огъня и се поръсва с пресен магданоз.

На мен страхотно ми върви с добавката на тези люти чушки, които открих тази година и много, много ми харесаха.

И в заключение, нищо, че няма връзка с тази рецепта, искам да благодаря на всички, които четете блога и тайничко си готвите рецепти от него. Много съм щастлива всеки път, когато случайно разбера, че някой познат или непознат готви рецептите, които съм споделила.
Благодаря, че се отбивате тук!

Бързи содени питки със сирене

Тези бързи содени питки могат да се нарекат първи братовчеди на Мързеливките, но в същото време и доста се различават от тях. Можете да  приготвите содените питки със сирене както за закуска, така и за добавка към обяда или вечерята. Както повечето хлебчета със сода, така и тези содени питки се приготвят много бързо. Не е необходимо тестото да втасва или да престоява. Замесват се и веднага се пекат. Освен сирене, по желание можете да им добавите и кашкавал, шунка или колбас, или каквото прецените по ваш избор и вкус.

Продукти:

около 700-800 г брашно
150 мл прясно мляко
150 мл разбито кисело мляко
1 яйце и 1 белтък
150 мл олио
1/2 ч.л. сода
10 г бакпулвер
1 с.л. мед или захар
1 ч.л. сол

200 г сирене

1 жълтък за намазване
сусам за поръсване

Содата се разтваря в киселото мляко.
Брашното се пресява. От него се отделя половината и се смесва с бакпулвера.
В голяма купа се смесват киселото мляко със содата, прясното мляко, яйцето и белтъка, солта, меда и олиото. Разбъркват се с тел. Към тях се прибавя брашното с бакпулвера и се разбърква хубаво. След това постепенно се добавя от останалото брашно и се замесва мекичко тесто. На мен ми отидоха 750 г брашно. Прибавя се натрошеното сирене.  Меси се, докато спре да лепне, ако е нужно, добавете още малко брашно. (Моето сирене малко се изгуби, явно не е било много сирене, но пак се получиха вкусни питчици.)
Разделя се на 16 еднакви части, които се оформят на топчета.
Подреждат се в застлана тава с хартия за печене, която много леко е намазана с олио или добре намаслена тава. Не е нужно да се слагат на много голямо разстояние, защото не се разливат настрани много.
Намазват се с разбития с лъжичка вода жълтък и се поръсват със сусам.
Пекат се в загрята фурна на 170 градуса, докато хванат хубав загар.
Охлаждат се около 20 минути преди консумация.

От замесването на тестото до изпичането на втората тава, ми отне 1 час и 20 минути. Не знаех дали няма да се надуят много, затова ги сложих на по-голямо разстояние и използвах 2 тави. Но вече ще ги подреждам само в една и времето за приготвянето на тези вкусни питки ще бъде още по-кратко.

Пълнени чушки с картофи, кайма и ориз :)

В нашия край или поне в моето семейство не са се приготвяли пълнени чушки с картофи. За тях четох преди време и се впечатлих. Сигурна бях, че на мен ще ми харесат, но на половинът нямаше да допаднат особено във варианта, в който ги четох - сварени намачкани картофи, подправки и по желание сирене. Затова реших да ги направя по мой си начин, нарязах на кубчета картофите, добавих кайма и малко ориз за заблуда на противника :D После видях, че и други приготвят чушки по този начин :)
Получиха се много вкусни. Може да опитате и вие.

Продукти:

10-14 чушки (зависи от големината)

250 г кайма
2 средни картофа
1/2 к.ч. ориз
1 глава лук
1 морков
2-3 скилидки чесън
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
черен пипер
сол

2 с.л. доматено пюре

брашно

Лукът се реже на ситно, а морковът се настъргва. Картофите се режат на ситни кубчета. Оризът се измива. Чушките се почистват от семките и леко се срязват на върха, без да се стига до край.
В малко загрята мазнина се слагат лука и морковите и се готвят до омекване. Слага се каймата и се разбърква хубаво - да стане на трохи. После се сипват картофите, наситнения чесън и ориза. Готвят се още минута-две, като се бъркат и се налива 1 кафена чашка вода. Оставя се къкри на слаб огън, докато водата напълно се поеме от ориза.
Тиганът се измества от огъня и се добавят подправките, като се разбърква много хубаво.
Чушките се пълнят с приготвената плънка. Потапят се в малко брашно откъм отвора и се подреждат в приготвена тава.
Доматеното пюре се слага в тигана, в който е била сместа за пълнене и се налива вода, като се посолява леко. Разбърква се добре. Излива се върху чушките и ако е необходимо, се налива ще вода в тавата - така, че да покрие около 2/3ти от чушките.
Пекат се в загрята фурна на 180 градуса. Като се запекат от горната страна, се обръщат, за да се запекат и от другата страна. Готвят се до готовност.

Медена питка със сирене

Направих тази медена питка за отминалия скоро рожден ден на една медена госпожица :)
Медена питка е, защото тестото направих с мед. Напоследък ми харесва да слагам малко повече мед или захар в тестата, които меся и резултатът е отличен. А ароматът, който се носеше от фурната, докато се печеше тази питка, е просто фантастичен! За оформянето се спрях на тази идея на Ева.

Продукти:

11 г  суха мая
250 мл прясно мляко
6 с.л. кисело мляко
1 яйце+1 белтък
8 с.л. олио
около 700 г брашно
1 с.л. сол
2 с.л. мед

около 50 г масло за намазване на питките, разтопено с 3 с.л. олио
около 200-300 г сирене

1 жълтък разбит с малко мляко и олио за намазване

Маята се разтваря в прясното мляко заедно с меда и 2 големи шепи брашно. Сместа се оставя да втаса или да хване шапка. В брашното се прави кладенче и там се слагат останалите продукти. Изсипва се и шупналата мая. Меси се меко тесто. Оставя се да втаса.
Втасалото тесто се разделя на 12 равни части. 3 от тях се разделят на още две - тези по-малките 6 ще се ползват за средния ред на питката. 
Всяко парче се разточва на елипса с дължина около 25 см., а по-малките около 18-20 см.
Намазва се с разтопеното масло и се поръсва  със сирене. Завива се на рулце по дългата част, а след това и на охлюв.
Така подготвените охлюви се подреждат в застлана с хартия за печене и леко намаслена тава, като в средата се слага един голям, следват шестте малки около него и накрая се поставят останалите големи.
Жълтъкът се смесва с 1 с.л. прясно мляко и 1 ч.л. олио и питката се намазва.
Слага се да се пече веднага, като се поставя в студена фурна и чак, когато питката е вътре, фурната се включва на 18- градуса.
Пече се до готовност. При необходимост, за да не прегори отгоре, може да се покрие с хартия или фолио, след като леко се е зачервила.

Свинско печено с бира

Обичам изпечено голямо парче свинско месо. Рецепти за свинско с бира съм предлагала и друг път, но не са били за цяло парче месо. В случая съм използвала свинска плешка, но би се получило добре и със свински врат например.Рецептата за свинско печено с бира се приготвя лесно, но изисква повече време за печене. Но ние обичаме бавно печените меса. Да станат вкусни и сочни и да се топят в устата. А какъв вкусен сос се получава от печеното. Мммм, добре, че има още малко от него.... :) Няма да се размотавам повече, направо ще ви напиша рецептата.

Продукти:

около 1,5 кг свинска плешка

3 с.л. олио
5 с.л. соев сос
2 с.л. балсамов оцет
2 с.л. сос от нар (може и да се пропусне, ако нямате)
4 с.л. кетчуп
2 равни с.л. кафява захар
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. лют червен пипер (по желание)
1 ч.л. риган
1 к.л. куркума
черен пипер на вкус
сол на вкус (1 с.л. сложих аз)

250 мл бира

5-6 листа салвия

2 плика за печене

Всички продукти от олиото до солта се смесват в купа и се разбъркват хубаво. Месото се почиства от ципите и мазнините, измива се и се подсушава. Намазва се добре с приготвената смес и се оставя в хладилник минимум за 2 часа, по-добре за 8-10 или от предната вечер, като 3-4 пъти се полива с маринатата.
Така приготвеното месо се поставя в плик за печене. В плика се излива  всичко, което е останало от соса и се налива бирата. Върху месото се слага и салвията.  Пликът се завързва и се поставя в още един плик, за по-голяма сигурност. Слагат се в тава.  Поставя се в загрята фурна на 200 градуса и се пече на тази температура докато сосът вътре заври. След това фурната се намалява на 160 градуса и се пече 2,5 - 3 часа, докато месото хубаво се изпече.
След това пликовете се разрязват и месото и сосът внимателно се преместват в тавата.
Ако искате да използвате соса, ви препоръчвам да го сгъстите с 1-2 лъжици нишесте, разтворено в малко вода, които да излеете в соса, както е направо в тавата.
След това тавата с месото и соса се връща във фурната и се запича отново на 200 градуса, докато месото хване лека коричка отгоре. 

Панагюрски тутманик

Обичам стари рецепти, които носят българския дух. Винаги с удоволствие ги преглеждам и приготвям, когато имам възможност. Смятам, че е добре да се съхраняват традициите ни и се радвам, че макар и по нищожен начин, мога да спомогна за това, приготвяйки и споделяйки такива рецепти.
За първи път видях панагюрски тутманик, показан от Тошко Поптолев и веднага се влюбих в него. Нали е тестеничко :D как да не ми хареса?!? Панагюрският тутманик прилича малко на нашата наложена баница, но и се различава доста от нея. Оформянето му е интересно, а и начинът на изпичане, предложен от Тошко също е много добър, защото идея си нямате каква прекрасна хрупкава долна коричка си има :)
Трябва да знаете, че панагюрски тутманик се прави без мая в тестото. То е обикновено, като за баница. Доколкото разбрах, някои му казват стрелчански или пък брациговски, но става въпрос все за едно и също печиво. 
Приготвянето му не ми отне кой знае колко време и беше доста лесно. От замесването на тестото през оформянето и изпичането отне два часа. 

Продукти:

за тестото:
1 кг брашно (аз използвах за баница)
500 мл хладка вода
1 ч.л. сол
1 с.л. олио
1 с.л. оцет

и още:

125 г краве масло
100 мл олио

около 300 г сирене

Маслото се смесва с олиото и се загрява, докато маслото се стопи. Оставя се да се охлади леко. През това време от изброените продукти за тестото се замесва тесто. Разделя се на 10 части, които се оформят на топчета. Топчетата се поставят в тава, в която е изсипано маслото с олиото, като се омазват хубаво в маслената смес. Оставят се да престоят около 20 минути.
След това се взима първата топка и се разтегля на възможно най-тънка кора. Поръсва се с около 2 с.л. от маслото, в което почива останалото тесто и със сирене. Кората се сгъва на пакет и се оставя настрана.
Взима се втората топка, разтегля се, полива се с мазнина и се поръсва със сирене. Взима се първия оформен пакет и се поставя в средата на разтеглената кора и тази кора се затваря като пакет върху първия. По същия начин се постъпва и с останалите кори. Получава се пакетче в пакетче в пакет в пакет в пакетище :D

Може да застелите тавата, в която ще печете с хартия за печене, както съветва Тошко, но аз избрах да намажа тавата добре с мазнина и да поставя директно панагюрския тутманик, защото без хартия се образува още по-хубава коричка. 

След като се сложи в тавата, тестото се притиска леко, като се разстила така, че да заеме цялата тава. 

Отгоре се намазва с останалото масло с олио, а ако не е останало от него, се поръсва добре с парченца масло. Важно е да има повече мазнизнина, за да се изпече добре и да не остане клисав. 

Слага се да се пече в загрята фурна на 200 градуса, като първите 20 минути се пече само отдолу,  а после печката се включва и отгоре. Пече се, докато се зачерви много хубаво.

След като леко се зачерви отгоре, аз го покрих с хартия и го доопекох с нея, защото ме беше страх да не изгори отгоре, а да остане суров вътре.

Като се извади от фурната, се поръсва леко с вода и се покрива с чиста кърпа. 

Послушах съвета на Тошко и не го ядохме горещ, а изчакахме да поизстине. 

Тъй като снимките на Тошко не излизат в горния линк, си позволявам да ги пусна от тази връзка, защото са стъпка по стъпка и можете да се ориентирате лесно. http://www.liveinternet.ru/users/eva_nikolova/post336178594/