Не хляб, а терапия...
Работата с тесто за мен наистина е терапия. Когато съм ядосана, нервна или тъжна, ръцете ми посягат към брашното. Тестото мигновено ме успокоява и омагьосва. Изгубвам се някъде в друг свят...
Днес се изгубих в света на гризините.
Беше интересно преживяване. Не очаквах, че ще е толкова връткаво. Опитах няколко начина за оформяне и все не оставах доволна. Накрая стигнах до вида, който ме удовлетворява.
Продукти:
400 мл вода на стайна температура
около 600-700 г брашно
7 г суха мая
1 1/2 с.л. сол
2 с.л. зехтин
В брашното се прави кладенче. Наоколо се изсипва маята и солта. В кладенчето се сипват зехтина и водата. Меси се меко тесто. Аз го оставих доста меко и леко лепкаво. Оставя се да втаса. Разделя се на 4 части. Всяка част се разточва на правоъгълник с размери около 30 на 20 см. С нож за пица или с остър нож се режат лентички по около 1 см широки. Така разрязаното тесто се намазва с олио и се поръсва със сусам и мак. Всяка лентичка се прегъва на две и се усуква като леко се изтегля. Готовите гризини се подреждат в тава, застлана с хартия за печене. Отново се намазват с олио и се поръсват със сусам. Пекат се на 200* в загрята фурна докато покафенеят.