Гозбата на България: Има ли круши в Крушуна и как готвят там?

Днес в публикацията ми, посветена на „Гозбата на България”, ще се спра на епизод 3 и епизод 4, в които домакини са младото семейство Джоневи от прекрасното село Крушуна. Техните предложения пък трябва да сготвят Лиана и Милен – другата двойка кулинарни ентусиасти, за които пиша за първи път. Предполагам мнозина от вас са чували за Крушунските водопади, които се намират близо до селото. Ако не сте, то задължително потърсете информация за тях и ги посетете, защото това наистина е място, което си заслужава да се види. Ще ви отправя само една препоръка, ако решите да отидете там  - гледайте да не е в много сух период. Районът е прекрасен и има с какво още да го комбинирате.

Май се отплеснах малко и забравих, че трябва да ви разкажа какво сготвиха семейство Джоневи, а не да ви предлагам туристически справочник… Така е то, когато има много неща за казване J Те предложиха интересни блюда на зрителите – пилешко филе на грил с гарнитура от пълнени с булгур патладжани и запечени круши в меден сос.

За филето нямам какво толкова да кажа – класика. Изглеждаше доста добре изпечено и сочно. Браво! Бих искала да маркирам няколко неща по отношение на патладжана обаче. Чудесен избор е плънката с булгур. По-различна е рецептата отколкото с ориз и по-здравословна, а явно домакините имат предпочитания към по-здравословни храни. Това е прекрасно и е въпрос на избор за всеки от нас.

Бих искала обаче да ви кажа, че по-лесно горчилката от патладжана ще излезе, ако първо го посолим добре и след това го оставим да постои около 30 минути, а може и повече. Освен този начин за премахване на горчилката, има и друг – поставяме нарязаните патладжани в посолена вода да киснат същото време. И след двата варианта зеленчукът се измива добре от горчилката и солта. Аз лично използвам и двата, зависи какво приготвям. Ако трябва да ги режа на кубчета, ги слагам във вода, в останалите случаи по-често ги посолявам и оставям така.

И ако приготвяме пълнен патладжан, в плънката на който прибавяме издълбаната част, то не забравяйте, че и от нея трябва да се премахне горчилката по същия начин, преди да се прибави към останалата част от пълнежа.

Освен това, ми направи впечатление, че ястието се приготвя на две части. Патладжанените кошнички се изпичат и плънката се приготвя на котлона. След това патладжаните се пълнят и е готово. Струва ми се обаче, че ако просто напълните патладжаните и веднага сервирате, сините домати ще си останат някак по-безвкусни, защото с нищичко не сме ги овкусили преди печенето. Затова бих препоръчала два, не два, а три начина. Кошничките могат да се овкусят с подправки по желание и да се намажат с мъничко мазнина преди да се сложат във фурната. След това могат да се напълнят по начина, предложен от домакините. Вариант 2: Пълним кошничките и ги оставяме да се охладят поне няколко часа, за да поемат от аромата на пълнежа. Вариант 3: Когато се приготвя плънката, може да се остави една идея по-сочна, да се напълнят патладжаните и да се върнат във фурната за още около 5 минути.

Всъщност при всичките варианти аз лично бих овкусила кошничките патладжани преди печенето им. Сигурна съм, че ще се получи доста апетитно ястие, което ще харесат и най-капризните.

За крушите май нямам какво да кажа… или почти. Изглеждат наистина великолепно и съм сигурна, че са мноооого вкусни. Жалко, че е сезона на ягодите и черешите, иначе щях да скокна и да си направя веднага. Само не разбрах къде отиде мащерката, която трябваше да им бъде сложена. Не видях нито Рени, нито Лиана и Милен да я слагат. Може да са я сложили, може и да не са. Но ако се чудите как трябва да бъде – ще ви кажа. Слага се при меда и маслото, преди да се сложи на котлона. За предпочитане е да ползвате мащерка на клонче, която после лесно ще отстраните, но ако нямате, не е драма да сложите и ронена. И за финал на крушите ще кажа, че страхотно ще вървят с топка сладолед и ядки (орехи, лешници, бадеми).

Епизод 3 от „Гозбата на България можете да видите тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/epizod-3-domakinite-gotviat-tristepenno-menu/

Сега да отделя малко внимание на представянето на Лиана и Милен. Това е тяхното първо самостоятелно готвене и това си личи. Ама как само. J Е нищо де, като за първи път е много добре и резултатът го показва. Дуелът завърши 1:1 и в Крушуна не излъчихме победител. Това, което горещо препоръчвам на тях, на Патрисия и Евгени, а и на всеки начинаещ в кухнята, е да опитвате. Опитвайте какво готвите през цялото време – дали е достатъчно солено и овкусено, дали е добре сварено, изпържено или изпечено ястието ви. Никога не сервирайте храна на други хора, без да сте я опитали. Е, изключвам моментите, когато готвите нещо, което вие лично не ядете. Макар че и тогава е добре да опитате по някакъв начин… Ако на вас не ви хареса, едва ли бихте го дали на други хора да ядат, нали? Аз поне не бих.

Епизод 4 с представянето на Лиана и Милен гледайте тук https://mmtvmusic.com/gozbata-na-bulgaria/epizod-4-kak-se-prigotviat-krushi-s-med-v-selo-krushuna/

Понеже повече време отделих на патладжаните в публикацията, ще ви предложа две мои рецепти с тях. Едната е с кайма, другата е постна. Постна, но невероятно ароматна и вкусна! Обожавам и двете рецепти и с удоволствие ги споделям с вас.

 

Пълнени патладжани с кайма и доматен сос

 Продукти:

4  не много големи патладжана

500 г  кайма

1 глава лук

1 морков

1 малка зелена чушка

2-3 скилидки чесън (може и повече, според вкуса)

4-5 големи домата

1 ч.л. червен пипер

черен пипер

сол

мащерка

риган

200 г кашкавал

1 с.л. захар

 

Патладжаните се разрязват на лодки, издълбават се, посоляват се добре и се обръщат с отвора надолу, за да изтече горчилката - трябва да престоят около 30 минути. Въпреки някои твърдения, че днешния патладжан може да се готви и директно като се пропусне горната процедура, на мен не ми харесват и винаги си ги приготвям така. Издълбаната част се посолява добре и се залива с вода. Също се оставя около 30 минути.
През това време се нарязват лука, чесъна и чушката на ситно. Морковите се настъргват на едро ренде. Доматите се настъргват.

Патладжаните се измиват от чернилката и солта. Издълбаната част също се измива, подсушава и нарязва на дребни кубчета.
В 3-4 с.л. загрята мазнина се изсипват лука, морковите, чесъна и чушката. Готвят се като се разбъркват, докато омекнат. Добавят се патладжаните на кубчета (аз сложих около половината от тях, защото иначе щеше да ми се получи повече плънка отколкото ми е необходимо). Каймата се смесва с 1 ч.ч. от настърганите домати и се размесва много хубаво. Като се задушат зеленчуците, се изсипва и каймата. Готви се, като се разбърква на тих огън, докато водата се изпари. Отмества се от котлона и към сместа се добавя солта и подправките. Разбърква се хубаво.
В подходяща по размер тава се изсипват останалите настъргани домати. Посоляват се и се подправят с черен пипер и риган. Добавя се 1 с.л. захар, 1 ч.ч. вода и 2 с.л. олио. Разбъркват се. Издълбаните патладжани се пълнят с горната смес и се подреждат върху доматите. Слагат се да се пекат в загрята на 180 градуса фурна до готовност на патладжаните и извиране на доматения сос.
Поръсват се с настърган кашкавал и се връщат за още десетина минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи.

Имамбаялдъ

Продукти:

около 1 кг по-малки патладжани

3 домата

1 голяма глава лук

2 моркова

3 печени чушки

1 глава чесън

сол

черен пипер

магданоз

На патладжаните се изрязва капаче по дължина и внимателно се издълбават. Посоляват се отвътре и се оставят да се отцедят. Издълбаната част също се посолява и се оставя да се отцеди от горчилката. 

През това време се нарязва лука на едро, настъргват се морковите, нарязват се печените чушки и чесъна. Два от доматите се нарязват на кубчета.

 В дълбок тиган се загряват 5-6 с.л. олио и се изсипват лука и морковите. Леко се посоляват и се готви при непрекъснато бъркане до омекване. Прибавя се издълбаната част от патладжаните и печените чушки и готвенето продължава докато патладжанът също омекне добре. Изсипват се доматите и чесъна. Готви се още около пет минути, като се бърка често. Подправя се със сол и пипер и се поръсва с магданоз.
 Издълбаните патладжани се изплакват със студена вода и се пълнят с приготвената зеленчукова смес. Отгоре се подреждат резенчета домати. Поставят се в намаслена с олио тава и се налива около 1 пръст топла вода.
Пекат се в загрята на 180 градуса фурна докато патладжанените лодки омекнат добре.

Гозбата на България: Изгори ли копривата Патрисия и Евгени?

 

Тази пролет баба Живка

почна да бере копривка.

Аз в двора съм до нея,

искам да помагам,

но не смея.

Вкусна каша става от коприва,

ала знам я колко е парлива.

Имало желязо в нея

гледам, гледам и се смея.

Става ли желязна закачалка

от такава билка малка.

 Иван Иванов

Съвпадението на името на баба Живка от стихчето горе и леля Живка от Гара Бов, която бе домякиня на Патрисия и Евгени в последния епизод на”Гозбата на България”, вероятно е чисто съвпадение J Обаче пък е толкова хубаво J В стихчето баба Живка явно ще готви каша от коприва, а в „Гозбата” леля Живка ни я сготви наистина. И то как! Така, както и аз не съм виждала… Признавам си без бой, не знам всичко и имам много още да уча в кулинарията. Честно, изненада ме леля Живка и с това, че приготви вкусна копривена каша със сушена коприва, и с това, че вместо обичайното за кашите бяло брашно, тя използва царевично, а даже и с това, че нямаше подправки.

Свикнала съм на друг вид каша. Баба ми някога правеше мнооого хубава каша от коприва, но доста по-богата от показаната във видеото. Знаем как в миналото хората са приготвяли храна от минимум продукти, с които да нахранят пълна къща. Вероятно и тази рецепта идва от тогава. Вода, сушена коприва, царевично брашно, сол и малко олио. Стига толкова. И пак вкусно, а? Не е ли изумително. Много съм щастлива, че именно такива рецепти помагам да се запазват. Вероятно почти всеки може да приготви какво ли не със скъпи и луксозни продукти, но е истинско майсторство да нахраниш семейството с минимум и на много ниска себестойност. Точно такава е днешната рецепта. Другото й предимство е, че със сушена коприва може да си готвим каша почти през цялата година. Е, само трябва да се внимава да не й мине времето и да започне да горчи.

Използвала съм сушена коприва като добавка към супи и яхнии – по една лъжица за вкус и цвят. Но за каша наистина не бях чувала. Много съм впечатлена явно, щом като отново се връщам на тази тема. Ами ще взема да си изсуша и аз, че да пробвам. Такова любопитство ме обзе. Иначе, все пак като представител точно на времето, в което живеем, ще ви кажа, че копривата може да се съхрани и като се замрази. Простичко е. Дори не е нужно да се бланшира. Измива се хубаво, оставя се да се изцеди продължително и се слага в пликчета във фризера.Това е философията. Просто и лесно. А сушенето си е по-продължителен процес. След като я изсушите, трябва да я стриете или смелите на прах. Хубаво е да се съхранява в хартиени пликове или в картонени кутии.

А знаете ли как хубаво действа на косата  отвара от коприва? Опитайте и ще разберете. Аз знам J

Обаче сега да се върнем към последния епизод на „Гозбата на България”. Като разбрах, че ще готвят каша от коприва, много се надявах Патрисия и Евгени да трябва да си  наберат сами парещото растение. То пък какво се оказа… тя готова изсушена дойде при тях. Ех, нищо. Ще преживея това разочарование, но някак ми е трудно да преживея, че тези двама хубавци отново постигнаха загуба… И то с такава уж простичка рецепта. Всъщност, както писах и малко по-горе – изненада тук няма. Защото майсторството на кулинара се крие точно в приготвянето на такива рецепти. С прости продукти и с малко подправки.

Всъщност епизода можете да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/djurkana-kopriva-ot-gara-bov/

Предлагам да вземем да им организираме някой урок на Патрисия и Евгени, че ми домъчня все да губят. Честно.

Иначе с джуруляка разбраха какво се прави. J Джурка се. Баба много го използваше да каша и за тиква с мляко. Нямяше пасатори на село тогава, пък и с пасатор е друго, няма как да се постигне същия резултат. Много обичах този уред и я гледах с нескрит интерес как го върти. Детски работи разни. Така де и аз съм била дете. Сякаш съвсем не беше отдавна, макар и като преброя годините, хич да не е така… Ама сега няма да се натъжваме от това. Напротив. Благодарна съм, че съм изживяла точно тези моменти и имам точно тези спомени. Жалко само, че бях калпазанка и не се научих да правя някои неща, които баба правеше…  вече е късно, уча се сама. В някои успявам, в някои хич. Но то май е масово явление това, внучките да не могат да приготвят ястията на бабите си точно както те са ги готвили.

Върнах се много назад във времето с тази каша от коприва. Ех… какви спомени само. Сигурно с тази публикация ще събудя спомените и на други хора. Нека оживеят в нас и ни донесат шепа щастие по детски J

Както е тръгнало, сигурно ще очаквате да ви споделя рецепта за каша от коприва. Е да, ама няма. Избрах да ви споделя изключително любима моя рецепта за супа от коприва, която обаче може да си приготвите и с лапад или спанак, а може и в комбинация на различни зелении.

 

Продукти:

300 г прясна коприва
1 малка глава лук
1 морков
3 с.л. олио
2 малки картофа
1 к.ч. фиде (не пълна)
1 к.ч. домати от консерва или настърган пресен домат
1 1/2 с.л. брашно
1 ч.л. червен пипер
джоджен
черен пипер
сол

1 яйце
3 с.л. сок от лимон
1 ч.л. натурално нишесте

 

Копривата се измива и се попарва с вряла вода. Оставя се да постои десетина минути. Прецежда се и се нарязва на дребно.
Лукът и морковът се нарязват и се задушават в загрятата мазнина. Прибавят се брашното и червения пипер, разбърква се хубаво и се налива вода - около 1,5 л. Добавя се копривата и се оставя да заври. През това време се обелват картофите и се нарязват на ситно. Добавят се към врящата супа. Готви се докато картофите омекнат леко и се добавя фидето. Оставя се да ври, докато картофите и фидето се сварят добре и се прибавят доматите и подправките. Вари се още около пет минути и се отмества от огъня.

Оставя се за около 10 минути да поизстине и се застройва. За застройката се смесват яйцето, лимоновият сок и нишестето и се разбъркват много добре с тел в голяма купа. Сипва се по малко от супата към застройката, като се разбърква добре (4-5 черпака са достатъчни) и цялата смес се връща обратно в тенджерата.  Разбърква се и се оставя около 15 минути без капак, за да не се пресече застройката.

Балсамови свински котлети

 

Ако свинските ви котлети се получават все сухи, това е рецепта като за вас. Тези са крехки и сочни и оказа се, много вкусни. Донесоха одобрение от детето и мъжа, значи смело ще ги препоръчам и на вас. Балсамовите котлети се готвят сравнително бързо и с тях могат да се справят и начинаещи в кухнята. В рецептата присъства сладко от боровинки и ако имате, не го пропускайте. Ако пък нямате, може да го замените с друго подходящо - от ягоди, от кайсии, дори и от сливи. Нямам какво повече да кажа за тази рецепта, мисля, че снимките се получиха толкова апетитни, колкото са и котлетите.

Продукти:

4 свински котлета

2 ч.л. мед

6 с.л. балсамов оцет

2 с.л. сладко от боровинки (може да замените с друго)

2 с.л. зехтин

2 скилидки  ситно нарязан чесън

1 ч.л. горчица

1 с.л. едрозърнеста горчица

2 с.л. соев сос

черен пипер

сол

клонче салвия - по желание

допълнително около 50 мл бяло вино, и 50 мл пилешки бульон или вода

1 ч.л. натурално нишесте за сгъстяване на соса

Върху котлетите се правят тънки прорези от двете страни и се посоляват. Всички съставки от меда до черния пипер се смесват в купа и котлетите се овалват добре в тази смес. Оставят се да постоят поне 30 минути, може и цяла нощ. 

В тиган се сгорещяват 2 с.л. зехтин и 2 с.л. краве масло. Слага се салвията. Поставят се котлетите и се готвят под капак до придобиване на хубав загар (между 3 и 5 минути от всяка страна). Моите котлети бяха големи и се наложи да ги слагам на два пъти по два. Като ги обърнете, добавете по още едно парче масло - около половин супена лъжица. Готовите котлети се изваждат.

В тигана се изсипва осталата марината, добавя се виното и бульона или водата. Оставя се да поври 2-3 минути. Нишестето се разтваря в мъничко вода и се изсипва към сместа. След като заври, се опитва и ако имате нужда от повече кисело, повече сладко или по-солено, съответно добавете още малко оцет, мед или пък сол.

Това е. Бързо се пише тази рецепта и също така бързо се готви.

Аз сервирах с печени на фурна картофки, поръсени с пармезан.

Руло от тиквички с прекрасен крем

 

Най-накрая всеизвестното руло от тиквички се появява и в моя блог. Дълго време имах чувството, че само аз не съм го правила. Е, ето го и него. Руло от тиквички с пълнеж от вкусен крем от крема сирене и шунка. По рецептата, която ще споделя, рулото се получи много вкусно и ви гаравтирам, че ако го направите, ще имате чудесно предястие на трапезата. Подходящо е да го поднесете и на гостите си, и на семейството си, и на празници, и на ежедневната трапеза. Рецепти с тиквички в блога има много - от супи и кюфтета от тиквички, през тиквички с ориз до пълнени тиквички с кайма и доматен сос... че и солена торта с тиквички. Ако си търсите идея за подобно ястие, може да разгледате предложенията, които съм събрала тук http://ilrai.blogspot.com/search/label/%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B2%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%B8

И така, ето и вкусната рецепта за руло от тиквички с вкусен крем.

Продукти:

3 средни тиквички

3 яйца

200 г настърган кашкавал

няколко стръкчета пресен копър

няколко стръкчета пресен магданоз

1/2 ч.л. млян кимион

3 с.л. брашно

1 ч.л. бакпулвер

черен пипер

сол

За крема:

3 пакетчета българско крема сирене от по 125 г (може да използвате и друго, въпрос на желание)

половин червена и половин зелена чушка

настъргана кора от един лимон

100 г настъргано бяло саламурено сирене

черен пипер

ако е нужно, малко сол

1 с.л. лимонов сок

по желание - шунка или пушено филе

Тиквичките се настъргват, посоляват се и се оставят да постоят около 10 минути. Внимателно се 

изтискват от водата. Старайте се да са добре изтискани, ако имате мъж на помощ, ще е по-добре. Честно да си кажа, много мразя тази част и затова рядко правя нещо с настъргани тиквички. В случая брат ми се справи чудесно със задачата. :)

Така подготвените тиквички се слагат в купа, добавят се яйцата, кашкавала, нарязаните на ситно пресни подправки и всички останали продукти за рулото. Всичко се разбърква много добре. Пекох го в тавата на фурната. Тавата се застила с хартия за печене и сместа се изсипва върху нея. Оформя се на правоъгълник и се слага да се пече в загрята на 180 градуса фурна докато хване приятен и апетитен златист загар. Изважда се и се обръща върху чиста кърпа заедно с хартията, която трябва да остане от горната част на блага. Хартията се отлепва внимателно и блата се навива с помощта на кърпа на руло. Оставя се да постои така, докато се приготви крема.

За приготвяне на крема - крема сиренето се слага в купа, прибавят се много ситно нарязаните чушки, копър и магданоз, настърганото сирене и останалите подправки. Бърка се много хубаво. 

Рулото се развива и се намазва равномерно с крема. Отгоре се подреждат резените шунка или филе по желание. Рулото се завива и се оставя да престои няколко часа в хладилник.

Аз бързах да снимам и не дочаках рулото да престои, затова парченцата ми не са стегнати много, но след като престои, става много по-добре.

Това е. Да ви е сладко!

Гозбата на България: За тиквите, виното и любовта

 

Любовта към готвенето и храната! В последния епизод на „Гозбата на България” видяхме как домакинята Нина от Средно градище приготви тиквеника, който очаквахме от миналата седмица. Освен това се пренесохме за кратко в магичния свят на виното - във винарска изба Алексанра Естейт. И разбира се успяхме да видим представянето на Патрисия и Евгени.  Ех, какво да кажа… Малко не им стигна на тези забавни млади хора. Честно казано, предвид ниската степен на трудност на приготвяне на ястията, макар и три, се надявах, че ще се представят доста по-добре. Но липсата на опит явно си каза думата и за жалост те не успяха да преборят сладкодумната Нина.

Тиквата е царицата на есента и с нея могат да се приготвят изключително вкусни рецепти – както сладки, така и солени. Вярно, не е много популярен соленият вариант по нашите ширини, но това не означава, че не бива да  сме отворени към нови вкусове и че щом баба ни не го  е приготвяла, ние няма да го ядем. Горещо препоръчвам да експериментирате с тиквата. Възможностите са неограничени: от супа, през яхния, пълнена тиква с месо, с булгур, с плодове, курабийки, торти, кремове, мусове… до пълнена тиква със сушени плодове и разбира се до любимия на почти всички у нас тиквеник.

Тиквеник аз ям откакто се помня и ми е много, много любим. Опитвала съм го в различни рецепти и всички те са ми много на сърце. Сега, ако ме питате коя ми е фаворит, няма начин да ви отговоря. Обичам ги всич-ки-те! Вярно, не знам коя е любимата ми рецепта, но знам какво обичам задължително да има в тиквеника. Това е канела. А в този епизод на „Гозбата” нямаше канела... Бих простила тази липса само, ако някой има силна непоносимост към тази подправка. Друго, което аз много обичам да добавям, са орехи. Обичам ги счукани, да се усещат парченцата. И тук ще ви издам една хитринка. Ако сложите пълнежа от тиква върху единия край на корите, както започна първоначално Патрисия, след това да завиете два пъти и после да поръсите орехите върху останалата част от корите и продължите да завивате рулото, орехите ще изпекат по-хрупкави и вкусът на тиквеника тотално ще се промени.

Хубав тиквеник ще ви се получи и със сурова, и със задушена тиква. Аз обаче повече обичам този със суровата. Спомням си как баба правеше вита баница с тиква. Струваше ми се като истинска магия, докато точеше корите, след това ръсеше върху тях със смесената със захар и канела тиква и завиваше. И после такъв аромат се разнасяше у дома, а аз бях така нетърпелива!!! Но това са минали времена, останали само в спомените. Днес много рядко срещам рецепти за тиквеник с домашно приготвени кори. Дори и аз самата предпочитам да го правя с готов кори. И това е съвсем нормално. Все по-често посягаме към по-бързото и по-лесното, дори и в кухнята.

И все пак, не бива да забравяме, че храната, която приготвяме бавно, търпеливо и с много любов – както за себе си, така и за любимите ни и близки хора, ни се отплаща. Отплаща ни се с вкуса и с удоволствието, което ни носи. И с удовлетворението, което изпитваме, като кулинари – че сме я приготвили, че сме я поднесли на близките си, на лицата на които се появяват блажени изражения J. Запомнете, че дори и да нямате кой знае какъв опит в кухнята, ако вложите любов, желание и повече време, храната ви ще бъде много вкусна. Не претупвайте нещата, опитайте се да бъдете търпеливи. Не мислете, че знаете всичко. Кулинарията няма граници. С едни и същи продукти можете да постигате различни резултати, прилагайки различни техники. Бъдете смели и влагайте цялата си страст, когато готвите! Уважавайте традициите, но и експериментирайте и опитвайте нови неща.

Ето нещо ново, което аз искам да опитам. Много се впечатлих от оранжевото вино на Алексанра Естейт и разбира се, пожелах да го опитам. Това, което отличава Alexandra Estate при отглеждането на лозята са принципите на органичното и биодинамичното земеделие. Alexandra Estate произвежда бели, червени и розе вина. Винификацията са извършва в съдове от инокс, както и във френски дъбови бъчви с капацитет 225 литра и 300 литра. Всички вина, с изключение на ALEXANDRA SAUVIGNON  BLANC, са ферментирали и отлежавали частично в бъчви, като дори и розето, в малък процент е ферментирало във френски дъб. Оранжевото вино се полученава от бели винени сортове грозде, които са прекарали известно време в контакт с гроздовите ципи. Ципите съдържат цветен пигмент, феноли и танини, които често се считат за нежелателни за белите вина, докато за червените, контакта с ципите е важна част от винопроизводството, която дава на червените вина цвят, аромат и консистенция. Оранжевите вина са получили името си от по-тъмния и наситен в сравнение с белите вина, леко оранжев оттенък, който може да варира до тъмнокехлибарен или цвят „сьомга“.

Повече за представянето на Патрисия и Евгени, както и за винарната, може да видите във видеото ето тук https://mmtvmusic.com/gozbata-na-bulgaria/tikvenik-s-oranjevo-vino-zashto-ne/

Новите епизоди на „Гозбата на България” пък може да гледате всяка сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

 

 А рецептата, която ще ви предложа днес, разбира се ще е за тиквеник – по-точно за сиропиран тиквеник. Тиквеник с оранжева тиква и чаша оранжево вино.  И няма как да не се сетя за онази детска песничка… „Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.“ Пожелавам ви цветен, пъстър и щастлив живот!

                                         
СИРОПИРАН ТИКВЕНИК

Продукти:

около 1 500 г тиква (при мен бяха почти 1 800г)
500 г кори за баница
около 100мл олио
около 150 мл прясно мляко
около 100 г грис
100 г захар
ванилия
канела

За сиропа:
250г захар
400 мл вода


От водата и захарта се сварява сироп и се оставя да изстине напълно.
Тиквата се настъргва и смесва със 100 г от захарта (количеството захар зависи от вкуса ви и захарността на тиквата). При мен беше малко повече, защото и тиквата ми беше повече. Олиото се загрява и тиквата се задушава в него за кратко. Важно е да си запази цвета и да остане леко хрупкава, а не да стане на каша. Тъй като аз я сложих в тигана, а той не я събра цялата,  разделих тиквата и олиото на три части и ги задуших поотделно. Накрая събрах всичката тиква и добавих ванилия и канела на вкус.
Тавата, в която ще се пече тиквеника се намазва с мазнина и се слагат 2 от корите за баница. Поливат се с две супени лъжици прясно мляко, слагат се около 3 с.л. тиква или малко повече и всичко се поръсва с 1 с.л. грис. След това отново две кори, прясно мляко, тиква и грис и така докато се изчерпят продуктите. Завършва се с две кори за баница, които добре се намазват навсякъде с прясно мляко и се поръсват с малко грис. Тиквеника се нарязва с остър нож на квадрати и се пече в загрята на 180* фурна. След като се извади от фурната се залива внимателно със студения сироп и се завива с чиста кърпа да попие добре.