Гозбата на България: Изгори ли копривата Патрисия и Евгени?

 

Тази пролет баба Живка

почна да бере копривка.

Аз в двора съм до нея,

искам да помагам,

но не смея.

Вкусна каша става от коприва,

ала знам я колко е парлива.

Имало желязо в нея

гледам, гледам и се смея.

Става ли желязна закачалка

от такава билка малка.

 Иван Иванов

Съвпадението на името на баба Живка от стихчето горе и леля Живка от Гара Бов, която бе домякиня на Патрисия и Евгени в последния епизод на”Гозбата на България”, вероятно е чисто съвпадение J Обаче пък е толкова хубаво J В стихчето баба Живка явно ще готви каша от коприва, а в „Гозбата” леля Живка ни я сготви наистина. И то как! Така, както и аз не съм виждала… Признавам си без бой, не знам всичко и имам много още да уча в кулинарията. Честно, изненада ме леля Живка и с това, че приготви вкусна копривена каша със сушена коприва, и с това, че вместо обичайното за кашите бяло брашно, тя използва царевично, а даже и с това, че нямаше подправки.

Свикнала съм на друг вид каша. Баба ми някога правеше мнооого хубава каша от коприва, но доста по-богата от показаната във видеото. Знаем как в миналото хората са приготвяли храна от минимум продукти, с които да нахранят пълна къща. Вероятно и тази рецепта идва от тогава. Вода, сушена коприва, царевично брашно, сол и малко олио. Стига толкова. И пак вкусно, а? Не е ли изумително. Много съм щастлива, че именно такива рецепти помагам да се запазват. Вероятно почти всеки може да приготви какво ли не със скъпи и луксозни продукти, но е истинско майсторство да нахраниш семейството с минимум и на много ниска себестойност. Точно такава е днешната рецепта. Другото й предимство е, че със сушена коприва може да си готвим каша почти през цялата година. Е, само трябва да се внимава да не й мине времето и да започне да горчи.

Използвала съм сушена коприва като добавка към супи и яхнии – по една лъжица за вкус и цвят. Но за каша наистина не бях чувала. Много съм впечатлена явно, щом като отново се връщам на тази тема. Ами ще взема да си изсуша и аз, че да пробвам. Такова любопитство ме обзе. Иначе, все пак като представител точно на времето, в което живеем, ще ви кажа, че копривата може да се съхрани и като се замрази. Простичко е. Дори не е нужно да се бланшира. Измива се хубаво, оставя се да се изцеди продължително и се слага в пликчета във фризера.Това е философията. Просто и лесно. А сушенето си е по-продължителен процес. След като я изсушите, трябва да я стриете или смелите на прах. Хубаво е да се съхранява в хартиени пликове или в картонени кутии.

А знаете ли как хубаво действа на косата  отвара от коприва? Опитайте и ще разберете. Аз знам J

Обаче сега да се върнем към последния епизод на „Гозбата на България”. Като разбрах, че ще готвят каша от коприва, много се надявах Патрисия и Евгени да трябва да си  наберат сами парещото растение. То пък какво се оказа… тя готова изсушена дойде при тях. Ех, нищо. Ще преживея това разочарование, но някак ми е трудно да преживея, че тези двама хубавци отново постигнаха загуба… И то с такава уж простичка рецепта. Всъщност, както писах и малко по-горе – изненада тук няма. Защото майсторството на кулинара се крие точно в приготвянето на такива рецепти. С прости продукти и с малко подправки.

Всъщност епизода можете да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/djurkana-kopriva-ot-gara-bov/

Предлагам да вземем да им организираме някой урок на Патрисия и Евгени, че ми домъчня все да губят. Честно.

Иначе с джуруляка разбраха какво се прави. J Джурка се. Баба много го използваше да каша и за тиква с мляко. Нямяше пасатори на село тогава, пък и с пасатор е друго, няма как да се постигне същия резултат. Много обичах този уред и я гледах с нескрит интерес как го върти. Детски работи разни. Така де и аз съм била дете. Сякаш съвсем не беше отдавна, макар и като преброя годините, хич да не е така… Ама сега няма да се натъжваме от това. Напротив. Благодарна съм, че съм изживяла точно тези моменти и имам точно тези спомени. Жалко само, че бях калпазанка и не се научих да правя някои неща, които баба правеше…  вече е късно, уча се сама. В някои успявам, в някои хич. Но то май е масово явление това, внучките да не могат да приготвят ястията на бабите си точно както те са ги готвили.

Върнах се много назад във времето с тази каша от коприва. Ех… какви спомени само. Сигурно с тази публикация ще събудя спомените и на други хора. Нека оживеят в нас и ни донесат шепа щастие по детски J

Както е тръгнало, сигурно ще очаквате да ви споделя рецепта за каша от коприва. Е да, ама няма. Избрах да ви споделя изключително любима моя рецепта за супа от коприва, която обаче може да си приготвите и с лапад или спанак, а може и в комбинация на различни зелении.

 

Продукти:

300 г прясна коприва
1 малка глава лук
1 морков
3 с.л. олио
2 малки картофа
1 к.ч. фиде (не пълна)
1 к.ч. домати от консерва или настърган пресен домат
1 1/2 с.л. брашно
1 ч.л. червен пипер
джоджен
черен пипер
сол

1 яйце
3 с.л. сок от лимон
1 ч.л. натурално нишесте

 

Копривата се измива и се попарва с вряла вода. Оставя се да постои десетина минути. Прецежда се и се нарязва на дребно.
Лукът и морковът се нарязват и се задушават в загрятата мазнина. Прибавят се брашното и червения пипер, разбърква се хубаво и се налива вода - около 1,5 л. Добавя се копривата и се оставя да заври. През това време се обелват картофите и се нарязват на ситно. Добавят се към врящата супа. Готви се докато картофите омекнат леко и се добавя фидето. Оставя се да ври, докато картофите и фидето се сварят добре и се прибавят доматите и подправките. Вари се още около пет минути и се отмества от огъня.

Оставя се за около 10 минути да поизстине и се застройва. За застройката се смесват яйцето, лимоновият сок и нишестето и се разбъркват много добре с тел в голяма купа. Сипва се по малко от супата към застройката, като се разбърква добре (4-5 черпака са достатъчни) и цялата смес се връща обратно в тенджерата.  Разбърква се и се оставя около 15 минути без капак, за да не се пресече застройката.