Парени чушки със зеле и моркови

 Когато есента пристигне с багрите си и пазарите се изпълнят с червени чушки,

хрупкави моркови и прясно зеле, идва онзи специален момент от годината – времето за

зимнина. Това е ритуал, който събира семейството около масата и носи усещането за

дом и уют.

ПУКАНИ ЛЮТИ ЧУШЛЕТА С МОРКОВИ И КРАСТАВИЦИ

Пуканите люти чушлета са едни от най-предпочитаните  у дома за консумация от късна есен, през цялата зима, чак до ранната пролет. Затова приготвяме различни рецепти. Тази година реших да опитам една комбинация, която по принцип приготвям за хапване веднага. Пукани люти чушлета с моркови и краставици.

Туршия от бамя

 Туршията от бамя е сред най-любимите ни. Става хрупкава и много вкусна. А

приготвянето ѝ е много лесно, защото за целта използвам Пикант фикс на Д-р Йоткер.

С помощта на фикса приготвям сладко-киселата марината, с която съм сигурна, че

бамята няма да превтаса или да омекне, а ще остане хрупкава и стегната. Препоръчвам,

когато приготвяте тази рецепта, да подберете свежа и прясна бамя, без потъмнявания и

петна. Добре приготвената туршия е истински празник за сетивата и макар и рецептата

да изглежда семпла, всъщност е прекрасна и е поредното потвърждение, че

простичките неща са най-вкусни.

Продукти:

2 кг бамя

2 глави чесън

листа целина

1,75 л вода

300 мл оцет

150 г захар

1 пакетче Пикант фикс сладко-кисела марината на Д-р Йоткер

Бамята се измива добре и дръжките се изрязват. Подрежда се внимателно в буркани,

като се добавят почистени скилидки чесън и листа от целина.

Съдържанието на пакетчето Пикант фикс се смесва с водата, оцета и захарта. Слага се

да се вари на котлон и се оставя да ври за 3-5 минути, като се разбърква непрекъснато.

Подготвените буркани с бамя се заливат с горещата марината, разклащат се и ако е

необходимо се долива още. Бурканите се затварят веднага и се обръщат с капачките

надолу. Стоят така докато изстинат и се прибират на тъмно и хладно място. 

Съвет: Тъй като бамята е доста капризен зеленчук, следете бурканите. Ако видите,

че течността започва да става мътна, е необходимо да консумирате веднага

туршията.

Туршия от червени домати

 

Туршията от зрели червени домати е вкусна добавка към зимната трапеза. Сега пазарът изобилства от хубави консервни домати, които са много подходящи за приготвянето на тази зимнина. Една от любимите ми туршии е точно кисели червени домати, които баба на село приготвяше преди години. Никоя друга туршия не обичах толкова много, колкото тези домати. Днес ги приготвих по малко по-различен начин, като за улеснение използвах Пикант фикс на Д-р Йоткер. Получи се великолепен резултат.

Количествата на продуктите в рецептата са ориентировъчни, като много зависи как ги подреждате в бурканите и за колко течност остава място.

Продукти:

около 3 кг домати

около 500 г моркови

около 300 г люти чушки

3 глави чесън

листа целина

пресен копър

1,75 л вода

300 мл оцет

150 г захар

1 пакетче Пикант фикс на Д-р Йоткер

 

За рецептата за Туршия от червени домати е необходимо първо добре да се измият доматите, морковите и лютите чушки. След това морковите се обелват и се нарязват на кръгчета. Чесънът се обелва и се нарязва на едро. Дръжките на чушките леко се подрязват.

Доматите се надупчват на няколко места с игла. Ако са много големи, може да  нарежете част от тях на половинки, но за предпочитане е да останат цели.

В бурканите се подреждат домати, листа от целина, копър. Където остава празно пространство между доматите, се запълва с парченца моркови, чесън и люти чушки.

Съдържанието на пакетчето Пикант фикс се смесва с водата, оцета и захарта. Слага се да се вари на котлон и се оставя да ври за 3-5 минути, като се разбърква непрекъснато. Подготвените буркани се заливат с горещата марината, разклащат се и ако е необходимо се долива още от маринатата. Бурканите се затварят веднага и се обръщат с капачките надолу. Стоят така докато изстинат и се прибират на тъмно и хладно място. 

След около две седмици вече са готови за консумация.

 

 

Зимнина: Пълнени камбички със зеле и моркови

 

Продукти:

3 кг камби

400 г  моркови

1,5 кг зеле

100 г глава целина

листа целина

 

1 ч.ч. сол

1 ч.ч. захар

 

3 л вода

600 мл оцет

300 г захар

2 пакетчета Пикант фикс 

За тази рецепта е необходимо да се изберат по-дребни камби, за да могат да се подредят в буркан.

Камбите се измиват и почистват от дръжките и семките. Солта и захарта се смесват и камбите се посоляват хубаво отвътре с тази смес. Оставят се да престоят 6 часа. Зелето се накълцва на ситно, а морковите и целината се настъргват. Поръсват се с две-три щипки сол и се намачкват, като се разбъркват хубаво. Камбите се отцеждат от течността, която са си пуснали и се пълнят плътно със сместа от зеле, моркови и целина. Подреждат се в буркан и между тях се редят листата целина.

Съдържанието на пакетчетата Пикант фикс се разбърква с водата, оцета и захарта и се слага да заври за 3 до 5 минути. Заливат се приготвените буркани, разклащат се, ако има въздух да излезе и се долива още марината, ако е нужно. Затварят се плътно и се обръщат с капачките надолу. Стоят така докато изстинат. Прибират се на хладно и тъмно място.

 

Зимнина: Кисели динчета

 

Подобна рецепта за кисели динчета се приготвяше преди години на село, когато се садеше бостан. В края на сезона остават едни дребнички динчета, които разбира се не се изхвърлят, а се приготвят на туршия. Тогава киселите динчета се приготвяха цели в бъчва, но аз адаптирах рецептата за буркани по този начин. На пазара при нас все още могат да се намерят малки динчета, които да се приготвят за зимнина. 

Продукти:

около 3 кг динчета

1,75 л вода

300 мл оцет

150 г захар

1 пакетче Пикант фикс на Д-р Йоткер

 

За рецептата за кисели динчета е нужно да се изберат малки, не съвсем зрели, твърди динчета, които остават в края на сезона. Динчетата се измиват много добре и се подсушават. Нарязват се на малки триъгълничета, които могат да се поберат в буркан. Подреждат се колкото е възможно по-плътно в буркани, като се внимава да не се притискат, защото се мачкат. Съдържанието на пакетчето Пикант фикс се смесва с водата, оцета и захарта. Слага се да се на котлон и се оставя да ври за 3-5 минути, като се разбърква непрекъснато. Подготвените динчета се заливат с горещата марината, бурканите се разклащат и ако е необходимо се долива още от маринатата. Бурканите се затварят веднага и се обръщат с капачките надолу. Стоят така докато изстинат и се прибират на тъмно и хладно място. 

След две седмици вече са готови за консумация.

Сладко от бели череши

Сладко от бели череши с цели плодове! Боже, това не е просто сладко! Това е магия, това е изкушение, това е вкусът на живота... Вкусът на сладкото от бели череши препуска през спомените ми от детството неспирно и немирно, оставяйки ме без дъх! Понякога, когато бяхме деца, получавахме подарък бурканче от семейни приятели и това беше истински празник за мен! Но признавам си, от дете не бях опитвала сладко от бели черешки. И ето, в сряда, докато обикалях пазара в Ловеч, видя на едно място да продават скъпоценните бели плодчета. Доста се чудих дали да взема, защото малко преди това бях купила вишни за сладкото в предната публикация. Направих обиколка и все пак се върнах при белите череши. Съжалявам, че купих само килограм и половина. Не знаех дали ще го докарам като това в спомените. Но вече знам и следващия път, в който попадна на тях, ще купя отново.

Всъщност сладкото се прави много лесно. Както и повечето видове сладка. Само трябва да внимавате да не го преварите, защото ще стане една гъста лепкава маса, която не е изобщо приятна за хапване.

Продукти:

1,5 кг бели череши
1 кг захар
1 ч.л. лимонена киселина

Черешите се измиват, почистват се от дръжките и от костилките. Поръсват се със захарта и се прибират в хладилник за няколко часа. Моите череши стояха цяла нощ и сварих сладкото на следващата сутрин. Понеже черешите не си бяха пуснали достатъчно сок, се наложи да добавя към тях 150 мл вода. И така, черешите се слагат да врат на слаб огън. Оптенват се често, за да се получи хубав и бистър сироп. Периодично се разбъркват внимателно, за да не се намачкат плодчетата.
Сладкото се вари, докато капка от сиропа, капната върху чиния запази формата си и не се разлива. Пак казвам, внимавайте да не изпуснете момента и да го преварите.
Добавя се лимонтозуто и се вари още 2-3 минути. Насипва се в чисти и сухи бурканчета, които се обръщат надолу с капачката. Аз ги завивам и с 2 кърпи и ги държа така, докато изстинат напълно.

Сладко от вишни

Едно от любимите ми домашни сладка е сладкото от вишни. До скоро първенец за мен беше сладкото от смокини, но сладкото от вишни достойно го конкурира. (Да не ви обяснявам, че имам съвсем ново сладко фаворит, което ще споделя в следващата публикация...) интересно как се променят вкусовете и това, което съм харесвала много тооолкова дълго дреме, отстъпва място на други вкусове. Чудесно е да си имате в шкафа няколко бурканчета сладко от вишни. Дали ще го използвате за палачинки, за сладкиши, за добавка съм сладолед или просто ще си хапнете на филийка с масло зависи изцяло от вас. Аз мога да си хапна и просто ей така, директно от буркана. Хахах! А, да! И с цедено кисело мляко е върхът!

Досадното при приготвянето на сладкото от вишни е почистването на плодовете. Заредете се с доза търпение и около час време за целта. 

По принцип, когато приготвям сладко, рядко спазвам съотношение между плодове и захар 1:1. Но в случая на сладкото от вишни, това за мен е задължително, заради киселината на подовете. 

Продукти:

2 кг вишни

2 кг захар

1 ч.л. лимонена киселина

Вишните се измиват, почистват се от дръжките и им се премахват костилките. Аз използвам онзи уред за премахване на костилки, но успешно можете да ги извадите и с безопасна игла или фиба. 

Почистените плодове се поръсват със захарта и се разбъркват. Оставят се в хладилник за 7-8 часа. След като ги извадите, ще бъдат пуснали доста сок.

За приготвянето на сладко от вишни не е нужно да се налива вода, тъй като плодовете са си пуснали доста сок, но все пак, ако нямате време да чакате и ще варите сладкото веднага, налейте 1 чаша вода. Ако вишните ви са били в съд различен от тенджера, вече може да ги сложите в подходяща тенджера, в която да сварите сладкото.

Слагат се да врат на слаб огън. Сладкото се отпенва постоянно, докато се образува пяна и се разбърква периодично. 

Сладкото се вари докато капка, капната в суха чиния спре да се разтича. Също така може да забележите, че сиропът ще промени леко цвета си към карамелено. Това е сигурен признак, че сладкото вече е готово и трябва да го отстраните от котлона. 

Накрая се прибавя лимонтузуто и сладкото се вари още 2-3 минути с него.

Насипва се горещо в предварително подготвени сухи бурканчета, които се затварят веднага и се обръщат с капачката надолу. Аз ги завивам с 2 кърпи  и ги оставям да стоят така, докато изстинат. Чак след това прибирам в шкафа. 

Зимнина: Пукани люти чушлета в сладко-кисел сос

Да ви кажа, тези пукани люти чушлета в сладко-кисел сос са ми в главата от няколко години, откакто ги видях при Марги, а после и при Зиче, и при Пепи...  Ама пусто, обичам ги лютите чушки пресни. И все нещо не се решавах да ги правя. Тази година обаче вкусовете ми рязко се промениха и взех, че се пробвах с нови рецепти. Тази, лютите чушки с моркови на Весела и още една, която не е за консервиране. Харесаха ми и то много. Да знаете, препоръчвам ги. Единствено съжалявам, че почти всичките ми чушки бяха зелени, но... пак са чудесни!

Продукти:

3 кг люти чушки (при мен са смесени  сортове)
1 кг захар
1 л оцет
60 г сол
2-3 глави чесън (или по ваш вкус)
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър

Дръжките на чушлетата се изрязват толкова, че да остане малка дръжчица, колкото да може да се хване чушката. Измиват се, подсушават се и се опукват. (По време на печенето/пукането на чушлетата, може да гърмят. За да предотвратите това, ако имате време и здрави нерви, преди печенето  може да продупчите леко всяко чушле с остър нож. Аз такива нерви нямам и ги пека с каска. Шегувам се :)
Опуканите чушлета се слагат в голям съд, в който ще се съберат заедно с маринатата. Аз използвам голяма тенджера.
Оцетът, захарта и солта се смесват и се слагат да кипнат, докато захарта напълно се разтвори.
Към опуканите чушлета се прибавя нарязания чесън, заедно със ситно нарязаните копър и магданоз.
Заливат се с горещата марината и се оставят да престоят 3-4 часа.
Пълнят се с буркани, като не се притискат прекалено много, за да може да поемат повече от соса. След това се заливат с останалия сос и се запечатват. Прибират се на тъмно и хладно място. От това количество ми излязоха точно 6 компотени буркана.
Така приготвените чушлета според Марги издържат без да се варят поне година. Не вярвам да траят толкова дълго време, защото пробата показа, че наистина са много хубави и бързичко ще се приключат!

Зимнина: Доматен сос за паста и пица или сосът на Бети

Нали знаете, че много обичам мързеливите рецепти. Мързеливата лютеница и мързеливият тутманик са едни от най-посещаваните рецепти в блога. Днес имам удоволствието да ви предложа още една рецепта, която е изключително подходяща за тази категория.
Това е доматения сос на Бети, който тя ни предложи през изминалата седмица.
Когато прочетох какви количества от този сос приготвя Бети и колко лесно се прави, реших, че ще го опитам и аз. Пробвах с една доза, но ще купувам още домати.
Сосът се прави много лесно, защото няма отделяне на люспите и семките от доматите, няма белене, няма рязане или каквото и там да се прави при другите сосове. Тук е просто. Доматите се почистват и се разрязват на половинки и се слагат в тенджерата.
Но рецептата изисква помощник. За да я изпълните, ще ви е нужен пасатор.
За тези, които ще кажат, че има люспи, веднага ще отвърна, че не се усещат.
Може би и аз щях да реагирам така, но тъй като вече имам опит с мързеливата лютеница, в която доматите и чушките се пекат с люспите и после изобщо не се усещат, веднага реших да я пробвам.
И трябва да ви кажа, че съм много щастлива, че мога да разпространя тази рецепта.

Преди да пристъпя към продуктите, ще кажа още нещо. В рецептата има лук и чесън. Трябва да знаете, че вкусът не се усеща като манджа, както вече четох някакви коментари. Просто те допълват много приятно доматите и се получава един наистина страхотен доматен сос.

Продукти:

4 кг домати
2 глави лук
1 глава чесън
150 мл олио
сол на вкус (при мен отидоха 3 с.л.)
2-3 с-л. кафява захар
40 мл оцет

сушен риган и черен пипер (по вкус и желание може да добавите босилек, мащерка или каквото друго харесвате)

Доматите се измиват добре и се нарязват на половинки. След това се почистват от бялата част.
Възползвах се от предложението на Бети и отрязвах доматите така, че да не разполовявам мястото на дръжката, а то да остава от едната страна на домата.
След това лесно се почиства само едната част, без да се хаби време за почистване на две половинки.
Лукът се нарязва на по-едро, чесънът също. Олиото се загрява в доста голяма тенджера.
В него се запържва лука и чесъна за бързо, колкото лука да стане прозрачен.
Добавят се доматите и се разбърква няколко пъти, докато доматите започнат да пускат сок. Оставят се да къкрят на среден огън под капак, докато пуснат още течност. След това капакът се сваля и варенето продължава, докато течността се редуцира и нивото й падне под доматите.
Старайте се да варите повече, за да може течността, която са си пуснали доматите да се извари в максимална степен.
След пасирането ще бъде по-лесно, защото като се върне на котлона, ще пръска много повече.
На този етап сместа се пасира хубаво и се овкусява, като се добавят солта, захарта и оцета. Разбърква се и се опитва. Добавя се още сол или захар, ако сметнете, че има нужда.

Връща се на котлона на слаба степен и се разбърква между 3 и 5 минути. Опитва се отново и се добавят подправките според желанието - аз добавих черен пипер и риган. У дома така се харесва. Но вие можете да сложите по ваш вкус.

Готовия сос се пълни в бурканчета или бутилки с винт, които трябва да са добре изсушени.
Тенджерата със соса е нужно да стои на котлона на много слаба степен - колкото сосът да къкри, през цялото време, докато пълните бутилките. Пълните една бутилка, затваряте с капачката и веднага я обръщате надолу с капачката. Чак след това пълните следващата.
Бутилките или бурканчетата е нужно да стоят надолу с капачките около 20 минути. След това се обръщат обратно и се оставят до пълното им изстиване. Прибират се на хладно.
И чакат :)

Зимнина: Салата от мариновани чушки и патладжани

Една от най-любимите ми зимнини е тази със стоте чушки. Но когато скоро колежка спомена в обедната почивка за подобна рецепта, в която се слагат и патладжани, нямаше как  да не ми се прииска да направя и нея. Потърсих рецепта, намерих няколко и накрая си направих моя. Салатата от печени чушки и патладжани е чудесна комбинация за  зимата - за мезе на ракийката, за гарнитура към някое вкусно месо или пък за похапване на филийка. Успешно може да се разбърка и с майонеза - какъвто и вариант да изберете, няма да сбъркате. Стига да имате салатата :)

Продукти:

7 кг чушки
3 кг патладжани
250 мл оцет
200 г захар
5 с.л. сол (може и малко повече - на вкус)
250 мл олио
18-20 средни моркова
5-6 глави чесън
1 връзка магданоз

Чушките се измиват, почистват се семената и се опичат. След изпичането веднага  се слагат в голяма тенджера с капак, за да могат да се задушат и да се обелят по-лесно.
Патладжаните се измиват, подсушават и се надупчват с дървено шишче. Пекат се в загрята фурна докато омекнат.
Чушките и патладжаните се обелват и се накъсват на ленти по дължина.
Морковите се нарязват на кръгчета, чесънът  и магданозът се режат на ситно.
Всичко се слага в голям съд и се разбърква.
Смесват се оцета, захарта и солта и се разбъркват, докато се постопят. Поливат се зеленчуците.
Олиото се слага да заври и се излива върху зеленчуците.
Внимавайте много, като изливате врялото олио, защото пръска много.
Всичко се разбърква и се оставя да престои около 2-3 часа. Тук е момента да опитате и ако сметнете, че ви е безсолно например, да посолите още малко.
Насипва се в буркани, запечатва се и се стерилизира 10 минути (от завирането на водата с ключ).
Бурканите се изваждат веднага след изтичането на десетте минути. Оставят се да изстинат напълно и се прибират.

От тази доза напълних 8 компотени буркана и 3 от конфитюр.

Зимнина: Домати с печени чушки

Домати с печени чушки е една рецепта за зимнина, която вече много години подред приготвяме у дома. На мен лично ми е много любима така - с печени чушки. Чушките не са прекалено голямо количество при мен, но вие може да сложите по ваш вкус. През зимата ги използваме за различни ястия или просто така, като салата.

Както казах, съотношението между домати и печени чушки е препоръчително. Но аз слагам на около 5-6 кг домати около 12-15 печени чушки.

Няма значение какви чушки ще използвате - става и с червени, и със зелени.
Добре е доматите да са много добре узрели, за да могат лесно да се белят. Ако не могат да се белят, то тогава ще е нужно да се бланшират за около 1 минута в гореща вода. След това се прехвърлят в студена и вече лесно могат да бъдат обелени.

Чушките се измиват, почистват се от семената и се пекат. Слагат се в съд с капак, за да могат по-лесно да се обелят след това и се държат там поне 20 минути, за да се задушат добре.
Обелват се и се нарязват като за салата.

Доматите се обелват и се нарязват на парчета. Прибавят се и нарязаните чушки.
Разбърква се хубаво. Насипват се в буркани. На 1 компотен буркан се слага 1 равна ч.л. сол.
Запечатват се и се стерилизират за 10 минути от момента на завиране на водата с ключ.
След като минат десетте минути, бурканите се изваждат веднага от водата.

Оставят се да изстинат и тогава се прибират.

Сладко от френско грозде

Приятелството ми с френското грозде е вече дългогодишно. Спомням си, когато бях дете, на село имаше в една къща до дувара. Много обичах да ме водят там и докато баба и дядо се занимаваха с други неща, аз прекарвах дълго време до храста и сладко си похапвах, нищо че вкусът на френското грозде е доста тръпчив. Явно ми е харесвал. После продадоха тази къща и последва дълга раздяла с френското грозде за мен, останах си само със спомена. Доста години по-късно пак опитах, но количеството беше минимално. Обаче тази година добро другарче ми донесе цели три пъти порядъчни количества и успях да похапна свежо, да замразя, че и сладко да направя. Сърдечно благодаря!

А рецептата за сладко от френско грозде е проста. Изключвам момента с чистенето - изприщих се 15 пъти, докато го почистя, а като си представя, че има рецепти, в които съветват да се махват и семенцата с игла... това не е за мен :)
Добре е да знаете, че за да направите сладкото, ще ви отиде повече захар, отколкото с други плодове. Има рецепти, в които препоръчват съотношение 2:1 в полза на захарта. Аз чак дотам не стигнах, но сложих повече захар от 1:1. Друго, което искам да кажа предварително е, че френското грозде съдържа пектин и не е нужно да го сварявате прекалено гъсто, защото то ще се желира впоследствие.

Пиша рецептата с количествата, с които разполагах аз. Лесно можете да намерите съотношението, ако имате различно количество плод.

Продукти:

1,3 кг френско грозде
1,8 кг захар
600 мл вода
1 ч.л. лимонена киселина

Плодовете се почистват от чепките и измиват старателно. Изсипват се в тенджера. Поръсват се със захарта и е добре да се оставят на хладно за 3-4 часа. Но ако нямате време, можете да го направите и веднага. За разлика от други плодове, докато френското грозде престоява, поръсено със захар, няма да си пусне почти никакъв сок. Затова е необходимо да се налее вода.
Плодовете и захарта се заливат с водата и се разбъркват. Тенджерата се слага на котлона и сладкото се вари на слаб огън, като се отпенва постоянно и периодично се разбърква. Варенето продължава докато достигне необходимата гъстота. Предполагам почти всички знаят - като капнете върху порцеланова чинийка от сладкото, капката трябва да се запазва, а не да се разтича.
В този момент се добавя лимонената киселина и се вари още 3 минути.

Насипва се горещо в чисти, сухи и затоплени бурканчета със суха лъжица.

Бурканчетата се затварят и се обръщат надолу с капачките, докато изстинат напълно.

Зимнина: Стоте чушки или мариновани печени чушки

От няколко години се каня да приготвя рецептата за така наречените "Сто чушки", но все с каненето си оставах. И по това време на годината все гледах как толкова много хора си приготвят, а аз само се облизвах пред монитора... Е, до тази година. Има вече и у дома мариновани сто печени чушки :D

Ако се разровите, ще откриете, че има различни рецепти за стоте чушки. Най-общо - единия вариант са печените чушки като тези, а другия вариант е да се приготвят по-скоро като туршия. Там чушките не се пекат, а се накисват в разтвор от вода и много сол, след което се подреждат в буркани и се заливат с марината. Но това не е моята рецепта.

Моята е тази с печените чушки. И тук има различни варианти. Някъде маринатата се вари, другаде не. Могат да са нарязани или цели. Може да има повече олио в рецептата или по-малко, или пък въобще да няма... И така, вкусове разни... 

Другото нещо, което може да се срещне е, че някъде в рецептите присъства бройката от сто чушки, другаде са в килограми. 100 чушки могат да бъдат (в зависимост от големината) някъде между 10 и 12 килограма. Моите бяха малко над 11. Но ми остана от маринатата, така че дори вашите чушки да се окажат 12 кг, маринатата ще ви стигне.

Продукти:

100 чушки

1 ч.ч. оцет (200 мл)

1 1/2 ч.ч. олио

200 г захар

100 г сол

6-7-8 глави чесън

2 връзки магданоз

10-12 моркова (може и повече или по-малко, колкото ще ви се хареса)

Чушките се почистват от семената и се изпичат. След изпичането се слагат  в голяма тенджера с капак, за да се задушат, защото после се белят много лесно. Изпечените чушки се обелват и се слагат в голям съд - голяма тава или тенджера. Морковите се почистват и нарязват на кръгчета, чесънът и магданозът също се режат. Всичко се смесва. Продуктите за маринатата се смесват в купа и се разбъркват, докато се стопи захарта и солта. Към тях е хубаво да се прибави и сокът, който са отделили опечените чушки. Поне аз го слагам. С тази смес се заливат чушките. Всичко се разбърква внимателно с ръце, за да не се разкъсат чушките. Оставят се да престоят 2-3 часа, като се разбъркват няколко пъти през това време. 

Подреждат се в буркани. Моите отидоха в компотени буркани, като в един буркан се събраха по около 12 чушки. Но това разбира се зависи от големината на чушките ви. Между чушките се слагат моркови и чесън. Накрая се заливат със соса, който е останал. Бурканите се затварят с капачки и се стерилизират за 10 минути, след като водата заври. Изваждат се веднага след изтичането на десетте минути. 

Това е. Ако намерите някой, който да ви опече чушките, ще е още по-добре :)

Зимнина: Царска туршия с мед

Такааа... Настъпи ли есента, в много български домакинства започва подготовка на зимнина.
И ние спазваме тази традиция. Вече направихме доста неща, част от които споделих с вас в категорията Зимнина. Остана една рецепта обаче, която искам да приготвя от две години и все не се добирам до рецептата. Царска туршия с мед. Преди време в една колежка опитах туршия с мед и много, ама много ми хареса. А аз не харесвам всякаква туршия.  Така и не разбрах нейната рецепта, но тази година реших, че ще потърся в нета. И разбира се, открих. Реших да се доверя на Руми и не сбърках. Не само че приготвих туршията, но и днес я опитахме и реших, че е време да споделя рецептата и с вас, защото все още можете да се възползвате от нея. 


Продукти:

камби - зелени и червени (може и с по-дебели чушки)
моркови
карфиол
зеле
зелени домати
краставички
глава и листа целина
зърна черен пипер
по желание скилидки чесън


Количествата на зеленчуците зависят от това колко буркана искате да подготвите.

за саламурата:
5 ч.ч. оцет 6%
2 ч.ч. захар
1 ч.ч. мед
1 ч.ч. сол
1 ч.ч. олио
7 ч.ч. вода
По 2 аспирина на компотен буркан

Аз в случая нямах карфиол и направих само със зеле. Дори и да нямате един от продуктите, не е фатално, пак ще се радвате на вкусна туршия. 
Зеленчуците се измиват и нарязват. Подреждат се в буркани, като се слага и аспирина, и черен пипер.  Аз използвах различни буркани - и компотени, и трилитрови, и литър и половина. Такива имах в момента. 
Руми е писала, че тази  саламура стига за 6-7 еднолитрови буркана. Аз приготвих доза и половина и моите буркани бяха повечко . Лакомия. К`во да пра`иш. 

Всички съставки за саламурата се смесват в тенджера и се слагат да се затоплят до пълното разтопяване на захарта, солта и меда и се оставя да ври на котлона 4-5 минути. При мен се появи пяна от меда, която след като махнах от огъня, отстраних с решетъчна лъжица.
С горещата течност се заливат бурканите, затварят се и се обръщат с капачката надолу. Завиват се с подходящи кърпи или нещо друго, което използвате за такива цели, за да може топлината да се запази максимално дълго и капачките да се вакумират. След като се охладят напълно бурканите, се прибират.
Аз я правих преди около три седмици и днес е напълно готова за хапване.

Мила Руми, благодаря ти за вкусната рецепта!

Зимнина: Зелени домати - кисели цели зелени домати или пък нарязани в бурканче

Ще се опитам в една публикация да събера две различни рецепти.
Едната е за нарязани зелени домати, другата е за цели кисели зелени домати (която рецепта обаче се различава от тази за червените домати, които публикувах преди време).

Преди да напиша рецептите, държа да отбележа, че нарязаните домати се тестват за първи път у нас и все още не сме ги опитали, но пък горещо ни ги препоръчаха познати и решихме да си направим от тях.

Туршия от нарязани зелени домати

На дъното на компотен буркан се слагат:

2 стрити на прах аспирина
1 равна супена лъжица сол
1 чаена лъжичка захар
5 супени лъжици оцет

Доматите се режат на тънки кръгчета или резенчета каквито ви се харесват.
Нарязват се целина, магданоз и чесън в количества по желание (няколко стръка целина, връзка магданоз, 2-3 глави чесън), които се смесват в купичка.
От тази смес се слага на дъното на бурканите при останалите съставки - около 2 с.л. Подреждат се нарязаните домати, като по средата на буркана и отгоре отново се слага от магданоза и чесъна.
Така подготвените буркани се заливат с вряла вода - внимателно и по малко, за да не се спукат бурканите. Слагат се капачки, но не се запечатват окончателно. Оставят се три дни и се разклащат два пъти дневно (у нас с помощта на найлонова капачка). След това се запечатват с найлонова капачка и се прибират.

Кисели зелени домати

Правят се в трилитрови буркани.

На дъното на буркан се слагат:

половин глава лук, нарязан на филийки
5-6 зърна черен пипер
3 с.л. сол
3 ч.л. захар
6 с.л. оцет
9 стрити на прах аспирина

копър и целина

Подреждат се доматите, копър и целина в буркана и се долива студена вода. Бурканите не се запечатват окончателно. Поставя се капачка отгоре, но не се затваря плътно, за да не изкипят. Около дни всеки ден трябва да се разклащат поне веднъж, като им се поставя найлонова капачка. После тази капачка се махва и отново се слага друга капачка, без да се затваря плътно и бурканите се прибират.

Ще използвам тази публикация, за да напиша как е направена туршията в другия буркан на горната снимка.

На дъното на буркана се слагат:

3 с.л. сол
3 ч.л. захар
250 мл оцет
9 стрити аспирина

Подреждат се зелени домати, моркови, зеле, може да се сложат краставички и карфиол. Отгоре се слагат стръкове целина и се долива студена вода.
След това се процедира както в горната рецепта.

Двете рецепти са на свекърва ми и са многократно изпитвани у дома.

Зимнина: Пълнени камби с моркови и зеле

Нямам точни пропорции за тази рецепта, само знам, че така се получават много вкусни пълнени камби с моркови и зеле! Рецептата е от свекърва ми. Миналата година ги тествахме и много ни харесаха. Сега - повторение.

Моркови се настъргват и се смесват с фино нарязано зеле в съотношение 70:30 в полза на морковите. Смесват се и се омачкват  леко с малко сол. 
Нарязват се няколко стръка целина и връзка-две магданоз и се смесват с нарязан чесън (2-3 глави). 
Камбите се изчистват с остро ножче от семената и дръжките. Подреждат се в тавичка с отвора нагоре, посоляват се с щипка сол и захар и се поливат с тънка струйка олио. Пекат се в загрята фурна на 180* докато леко омекнат, но внимавайте формата им да се запази. 
Изваждат се и се пълнят с морковите и зелето. Поливат се отново леко с олио. Връщат се във фурната и се пекат докато морковите и зелето леко омекнат. 

На дъното на един компотен буркан се слагат:
2 счукани аспирина
5 с.л. оцет
1 с.л. от чесъна с магданоз и целина

След това с щипка се изваждат горещите камби и се слагат в буркана, като се притискат. Между тях се слагат по лъжица-две от магданоза и чесъна. Бурканът се запечатва и се обръща с капачката надолу. Завиват се с кърпа и се оставят така докато изстинат. След това се обръщат и се подреждат на подходящо място. Три дни се разклащат по два пъти дневно и се прибират да чакат да ги хапнем :)

Зимнина: Лютеница на фурна или най-бързата и мързелива лютеница

Всичко в домашната кухня е въпрос на вкус и предпочитание. Така е и с лютеницата. 

За мен най-вкусната домашна лютеница е тази, в която чушките са изпечени на жар. Но в градски условия това е трудно постижимо, освен, ако не запаля огън пред блока (и това се е случвало, но беше отдавна  ). Има моменти, в които няма как да си отида на село, а продуктите просто стоят и ми се молят да ги приготвя. Тогава прибягвам към мързеливи и лесни рецепти.

Напоследък фурната се е превърнала в предпочитан вариант за готвене на какво ли не за мен. (Май само супа не съм правила там, но и това ми е в главата )

И така - през почивните дни се оказах с голямо количество домати и чушки, които трябваше да оползотворя. Освен доматен сок, смлени домати и печени чушки с домати, реших да пробвам и лютеницата във фурната. За рецептата се доверих на Катето и действах като нея, само пропуснах лука, тъй като аз лично предпочитам да не го добавям в лютеница, но пък сложих повече чесън.

Понеже най-голямата ми тава, която се побира във фурната събира половин доза от посоченото количество зеленчуци, се наложи да пека на два пъти. Тавата е с размери 40 см дължина, 25 см широчина и 6 см  височина.

От посоченото количество продукти получих осем бурканчета вкусна домашна лютеница.

Продукти: 

3 кг  чушки (за предпочитане червени, но при мен имаше и доста зелени)
2 кг домати 
1 кг патладжан 
600 г моркови 
2/3 ч.ч. захар 
1/3 ч.ч.  смес от винен оцет и тъмен Балсамико в съотношение 50:50
3 с.л. сол (при мен отиде малко повече)
1 1/4 ч.ч. олио 
2 глави чесън 
1 1/2 връзки магданоз 
черен пипер
кимион (ако ви харесва - аз го пропуснах)

Първо си пригответе патладжанът. Обелва се и се нарязва на едри кубчета. Посолява се и се оставя да се отцеди. След това доматите се обелват и се нарязват на едро. Посоляват се леко и се оставят в тава под наклон, за да се отцеди по-голямата част от течността, която съдържат.
Морковите се почистват и нарязват на парчета, измитите чушки също се режат на едро. Поставят се в дълбока и голяма тава. Прибавят се доматите и измитите от горчилката патладжани. Захарта и солта се смесват и зеленчуците се поръсват с тях. Прибавят се двата вида оцет и олиото. Разбърква се хубаво.
Тавата със зеленчуците се поставя в загрята на 250 градуса фурна. Отгоре се поставя алуминиево фолио, не се запечатва тавата с него. Поставя се само за да не прегорят зеленчуците, тъй като фурната е силна. Не запечатвайте тавата, защото течността вътре трябва да се изпарява. Пече се докато течността се изпари и остане само на мазнина. Разбърква се периодично, докато се пече. При мен печенето отне два часа на тава.

След като зеленчуците се изпекат, фолиото се махва и  се прибавя нарязания на филийки чесън. Разбърква се и се връща във фурната без фолио за 7-8 минути. Изпечените зеленчуци се изваждат и към тях се прибавят подправките и нарязания магданоз.
Оставя се леко да се охлади и се пасира - колко едро ще пасирате, зависи от вашите предпочитания.

Готовата лютеница се поставя в измити и добре подсушени бурканчета и се стелиризира за 15 минути след като водата заври. Бурканчетата се изваждат внимателно от горещата вода и се обръщат с капачките надолу. Оставят се да изстинат.
Готовата лютеница се съхранява на тъмно и хладно място.