Картофено пюре с моркови и топено сирене

Досега не съм писала рецепта за картофено пюре в блога, макар че това е едно от първите неща, които съм започнала да правя още като ученичка. Не съм писала рецепта, защото никога нищо не меря. Всичко правя на око. Но този път реших да направя по-различно пюре и си поставих за цел да запомня какво слагам. Картофеното пюре с моркови и топено сирене се получи толкова вкусно, че за първи път от мнооого време свърши още същия ден, в който го направих.
Избрала съм да сложа по-малко моркови, за да не е натрапчив техния вкус и да доминира този на картофите, но количеството им може да се увеличи. В моето пюре парченцата морков леко се усещат, но ако искате да е много гладко, пасирайте сварените моркови с 2-3 с.л. от водата, в която са се варили и чак тогава ги добавете към картофите.

Продукти:

около 600 г картофи
130 г моркови
40 г краве масло
3 триъгълничета топено сирене
100 мл топло прясно мляко
сол

Картофите и морковите се обелват и се слагат във вряща посолена вода. Ако картофите са много големи, е добре да се нарежат на еднакви по големина парчета, за да се сварят по-бързо и равномерно. Аз ги сварих заедно с морковите и се получи добре.
Изваждат се в купа и към тях се прибавят 5 с.л. от водата, в която са се варили, кравето масло и триъгълничетата топено сирене. Похлупват се с капак, както са горещи и се оставят около 5 минути - да се стопи маслото. Аз избрах да сложа 2 натурални топени сирена и 1 с подправки и това много приятно овкуси цялото пюре. Но би се получило прекрасно и само с натурално топено сирене.
След това картофите и морковите се намачкват. Тук има два варианта. Единият е просто да ги намачкате с уред за мачкане на картофи, а другия е да ги разбиете с миксер, като постепенно добавяте от прясното мляко. Внимание - с миксер. Никога с пасатор, защото ще станат на лепило (освен, ако пасаторът няма специална приставка за пюре, но това е друга тема).
Както казах горе, правя картофено пюре  от миналия век и тогава винаги го разбивах с миксер. В онези години нямаше много и прясно мляко по магазините и затова редовно използвах сухо мляко. Така че и това е вариант - ако не ви се намира прясно мляко, разтворете си сухо. Но мисълта ми беше друга. Тогава много се събирахме по съседски и ме посъветваха да направя пюрето с пасатор. Получи се като за боклука и повече такива опити не съм правила. Не правете и вие.
Ако обичате по-гъсто пюре, не изсипвайте цялото количество мляко наведнъж, а добавяйте по малко от него, докато гъстотата ви хареса.

Пълнена питка и тесто с грис

За идея за тази пълнена питка използвах една по-стара моя рецепта за пълнена питка с кайма и кашкавал. Реших да публикувам и тази рецепта, тъй като тук има един нов елемент - малко грис в тестото. В случая малко импровизирах, тъй като бях решила да меся, но не знаех, че ми е останало само малко брашно. И за да не рискувам да не ми стигне брашното, реших да допълня с малко грис. И преди съм опитвала питки с грис, така че бях сигурна, че ще се получи. Тестото е интересно, не се усеща грис в изпечената питка :), но стои по-пръхкаво и хрупкаво. Всъщност ще тествам тази основа и за друг вид питки. Тук е мястото да ви припомня и онази прекрасна пълнена питка със заквасената сметана в пълнежа ,  която също е отлично попадение и много хора я направиха след като я споделих. Освен промяна в тестото, направих и малка промяна в пълнежа. Имах едни гъби в хладилника, които вече нямаха търпение да се натанят в някое ястие (щото чакаха по-дълго :D) и реших да сложа и тях.

Продукти:

За тестото:
около 500 г брашно
7 г суха мая (ползвам д-р Йоткер)
150 г грис
300 мл прясно мляко
1 яйце
1 белтък
1 ч.л. сол
1 ч.л. захар
6 с.л. олио

За пълнежа:
300 г кайма
2 с.л. доматено пюре
150 г сирене
4 с.л. кисело мляко
1 яйце
черен пипер
1 ч.л. риган
1 ч.л. чубрица
сол (ако каймата ви не е солена, но внимавайте, сиренето е солено)

200 г гъби
100 г пушено филе (може да се пропусне, както и гъбите)
150 г кашкавал
1 домат

1 жълтък за намазване
20 г краве масло

Маята се разтваря в топлото мляко и към нея се прибавя захарта и шепа брашно. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да шупне. Около 400 г от брашното се смесва с гриста и се прави кладенче, в което се изсипват всички продукти за тестото и шупналата мая. Замесва се тесто, като постепенно се прибавя от останалото брашно, докато стане меко, нелепнещо и еластично тесто. В моя случай отидоха точно 500 г брашно, но е възможно количеството да е по-малко или пък малко повече, така че не го слагайте всичкото наведнъж.
Тестото се покрива с кърпа и се оставя да втаса.
През това време каймата се смесва с доматеното пюре, яйцето, млякото, сиренето и подправките. Бърка се хубаво до хомогенна смес.

Гъбите се нарязват на филийки, филето и доматът също. Кашкавалът се настъргва. 

Втасалото тесто се разточва на кръг с диаметър по-голям от тавата, в която ще се пече. Тавата се застила с хартия за печене, която се намазва леко с олио отгоре. Разстила се разточеното тесто така, че краищата да излизат извън тавата. Надупчва се с вилица. Изсипва се каймата и се разстила равномерно.

Отгоре се подреждат гъбите.

Висящите краища тесто  се завиват внимателно върху гъбите и леко се намазват с разбития с малко вода жълтък, поръсват се с парченца краве масло. Отгоре също се надупчва внимателно с вилица.

Така приготвената пълнена питка се слага в загрята на 180 градуса фурна и се пече около 10 минути - докато тестото хване лека коричка, след което температурата се намалява на 160 градуса, питката се покрива с хартия, за да не загори и се пече още около 20 минути. Пекох я по този начин, защото се опасявах, че каймата и гъбите може да пуснат много течност и тестото долу да стане клисаво. Така се изпече идеално.
След това питката се изважда и се подрежда филето, отгоре нарязаните домати и накрая се поръсва с кашкавал. Връща се във фурната все още на по-слаби градуси и се пече още около 20 -25 минути. Ако е нужно накрая се усилва отново на 180, за да получи кашкавалът апетитен загар. Разбира се всяка фурна готви различно, така че ако при вас нещата се случват по-бавно, няма никакъв проблем да я печете по-продължително време. Важно е да не се пече по-бързо, за да не изгори отгоре тестото. Така че, времето за печене е само ориентировъчно.
Изважда се и се оставя да престои поне 20 минути преди да се разреже.

Предизвикателството "Тефал" - част втора и Tefal ActiFry Express XL

Както вече писах тук, преди време приех да участвам в предизвикателството на Тефал, част от кампанията на Тефал и Лора и Стоян от Бон Апети и да тествам някои продукти от серията серията Tefal Talents. Тогава имах възможност да тествам  Бавнопресоващата сокоизстисквачката Tefal Infiny Press Revolution и дълбок тиган с капак TEFAL So Intensive.

Втория уред, който ми предоставиха беше този невероятен уред за здравословно готвене Tefal ActiFry Express XL Snacking AH9518.  

 

Да си призная, въпреки многото положителни оценки, които съм чела за този тип уреди, винаги съм била резервирана към тях. След този тест, повярвайте, мнението ми се преобърна на 100%. 

Както виждате, този модел е снабден и с изключително удобна кошница, което позволява уредът да готви дори на две нива едновременно. 

Нямаше как да не поискам първо да направя картофки. Просто не устоях на тази възможност. Ще ви кажа и как приготвих три неща за по-малко от час почти заедно :)

Картофите са 1 кг и  сорт, подходящ за пържене - при мен са червени, от двора на село :)

Нарязани, се поставят във вода за 30 минути, след което внимателно се подсушават на чиста кърпа. Поставят се в уреда и се поливат с 1 мерителна лъжичка мазнина. Вие можете да изберете каква мазнина да използвате за най-добър вкус на вашите ястия. Включих ги на 40 минути, като в началото използвах бъркалката, както се вижда на снимката.

 Оставих ги да се готвят по този начин 12 минути, след което внимателно извадих бъркалката и поставих кошницата. В нея се озоваха предварително мариновани със соев сос, зехтин и подправки пилешки бутчета.

 Затворих уреда и пуснах отново да се готви, като разбърквах картофите допълнително още 3-4 пъти, а бутчетата обърнах на десетата минута от тяхното готвене. Пилето готвих общо 20 минути, но можете да проверявате и сами да прецените дали 20 минути са достатъчни или има нужда от още  време или пък от по-малко.

И тук идва един от най-хубавите моменти за мен.

И преди съм споменавала тук-там колко много не обичам да панирам кашкавал и сирене и как в същото време  вкъщи си умират за тях... Трябва да ви кажа, че уредът готви фантастично подобни неща.
И аз, и семейството бяхме изключително щастливи да установим този факт.

И така, след като извадих пилето, неговото място в кошницата заеха парчета сирене и кашкавал. Те са нарязани на подходящи парчета, потопени във вода, след това в брашно, в яйце и накрая в галета, смесена със сусам.

 

 Важен момент тук е, след като се сложат в кошницата, да се полеят съвсем леко с тънка струйка зехтин или олио. Готвят се около 7-8 минути и са готови.
Придобиват неустоим златист загар и невероятна хрупкава коричка и са много по-добри от всички панирани сирена и кашкавали на тиган, които съм опитвала някога някъде :)




















Тук са картофите и пилето, :)

 И още един опит. Отново разбира се е кашкавал :) Правих го достатъчно пъти, дано ме оставят на мира за следващите няколко месеца... но не вярвам да е така....

В тази кошница както виждате, има нова добавка и тя е от хляб. Франзелата е нарязана на филийки с дебелина около 3 см, полята със зехтин и поръсена с подправки и малко чесън на прах. Всичко се готви 7-8 минути заедно и в резултат получавате освен вкусния кашкавал и хрупкав вкусен хляб, който е толкова пристрастяващ, че можете да забравите за всичко друго на масата.

И така за отрицателно време, без никакви ядове имате прекрасно ястие, с което можете да  задоволите и най-големите капризи вкъщи.

Благодаря на Тефал за това изживяване!
Беше прекрасно! Сега с нетърпение очаквам срещата с Лора и Стоян :)

И не забравяйте - с малко вдъхновение и правилните уреди, всеки може да създава магия в кухнята, независимо от умения и опит. Вкусът на домашно приготвената храна е несравним и въпреки че има дни, в които нямаме вдъхновение, желание и дори сили, с правилните уреди лесно можем да създадем бързи и вкусни ястия.

Пилешки хапки със сос Барбекю

Пилешки хапки се приготвят доста често у нас по тази бърза и мързелива технология. Днес обаче Никол ме помоли да й направя хапките със сос Барбекю от това видео и аз нямаше как да откажа. Нищо, че хич не обичам да панирам и да ми се лепят разни неща по пръстите :D

Отдавна се каня да направя сос Барбекю в домашни условия, но все с каненето си оставам. И днес желанието на Никол ме изненада неподготвена и затова купих готов сос. Другото уточнение, което искам да направя е, че използвах пържола от бутче, защото с такова месо разполагах в момента. Независимо какво месо ще изберете да изпълните рецептата, гарантирам чудесен резултат. Спестих чилито от посочената рецепта и добавих малко куркума.

Продукти:

около 600 г пилешко филе или пържола от бутче
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. чесън на прах
1 к.л. куркума
около 1 ч.ч. брашно за овалване
2-3 яйца
сол на вкус

олио за пържене

1/2 ч.ч. сос Барбекю

Пилешкото се нарязва на хапки. Добавят се черния пипер, чесънът, солта и куркумата. Разбърква се. Брашното се изсипва в една купа, яйцата се разбиват с тел в друга купа. Всяка хапка се овалва в брашно, топи се в яйца и отново се овалва в брашно.
За да ми е по-лесно, първо овалях всички хапки в брашно и после поетапно ги потапях в яйцата и отново в брашното,след което  ги подредих на дъска всичките.
Загрява се мазнината за пържене. Добре е да се изпържат в повече мазнина. Хапките се изпържват докато станат хрупкави и златисти. Изваждат се върху кухненска хартия, за да се отцедят от мазнината.

Това е основата за пилешките хапки със сос Барбекю. Според източника на рецептата след като се приготви основата, нататък могат да се направят по 4 различни начина. Ние както стана ясно,  се спряхме на тези с  Барбекю сос.

В съд се загрява на умерен огън сосът. Хапките се изсипват в него и се объркват хубаво. Аз накрая поръсих със сусам.
С това количество сос успях да приготвя малко повече от половината панирани хапки. Останалите се ги хапнахме просто така. Пак бяха много вкусни.

Ябълков щрудел с маслено тесто

Такава прекрасна зима ни е налегнала, че на човек му се иска да си стои на топличко вкъщи и да съзерцава снежната картина навън, сгушен с чаша чай или кафе... и разбира се, нещо вкусно, което да допълва романтичната картина. Ако нещото ухае на канела и ванилия, още по-добре. У дома мирише на вкусен ябълков щрудел, чай от лайка и кафе. За всеки според вкуса и желанието.

А вкусът на щрудела е прекрасен. Нежното маслено тесто се съчетава съвършено с ябълково-канеления вкус и ти се иска да вземеш още едно парче и още едно, и още едно... А навън нека е студено и да има много сняг...

Продукти:

за тестото:

300 г брашно
125 г твърдо краве масло
50 г пудра захар
2 яйца
4 с.л. прясно мляко
2/3 пакетче бакпулвер
щипка сол

за пълнежа:

1 кг ябълки
6 с.л. захар или в зависимост от сладостта на ябълките и вашия вкус
1 ч.ч. смлени орехи
5 с.л. галета
2 ч.л. канела или на вкус
по желание стафиди

За този ябълков щрудел, а и за други рецепти с ябълки обикновено използвам плодове, които не са с най-добър вид - обикновено донесени от село. Ябълките се почистват, обелват и нарязват на много тънки резенчета.

Маслото се нарязва на малки парченца и се претрива с брашното да стане на трохи. Добавят се останалите продукти и се замесва тесто. Разделя се на две части и всяка от тях се разточва на кора - с размера на тавата за печене. Аз използвах тава 30 на 30 см.
Тавата се застила с хартия за печене или се намазва с малко мазнина.
Внимателно се поставя едната кора тесто. Отгоре се разпределят ябълките. На мен първоначално ми изглеждаха много, но не се притеснявайте, след печене ще загубят обема си. Поръсват се със захарта, канелата, орехите и накрая галетата. Тук е мястото да наръсите и стафиди, ако сте решили да сложите. 
Всичко се покрива с втората кора, като се внимава да не остава въздух. Краищата се притискат хубаво с пръсти, за да се слепят корите. 
Ябълковият щрудел се набожда с вилица и се пече в загрята фурна на 170 градуса до зачервяване. 
Охлажда се напълно и се поръсва с пудра захар.

Източник на рецептата: Наталина