Печено пиле с хариса и чушки

Вчера видях тази рецепта на Джейми Оливър по телевизията и понеже в хладилника ми се моташе от известно време тубичка с хариса, веднага реших да я пробвам. Прекрасно пиле с хариса. Въпреки че не сложих цялото количество хариса от рецептата на Джейми, понеже ме беше страх да не подлютя прекалено домочадието, пак се получи много добре. Зеленчуците станаха прекрасно, но количеството им след печенето значително се смали. Затова следващ път ще сложа двойно. Всъщност добавих и един голям морков от мен, което в никой случай не влоши вкуса :)
Какво е хариса за тези, които не са запознати? Това накратко е паста от люти чушки с чесън, зехтин и подправки. Може да се приготви в домашни условия, но може и да се закупи готова.
Има една интересна легенда, която е свързана със създаването на  пастата хариса и която можете да прочетете тук.

Продукти:

1 цяло пиле
3 чушки (аз намерих само червени, но и така беше прекрасно)
2 глави лук
1 голям морков
2 с.л. хариса
3 с.л. зехтин
2 с.л. винен оцет
сол
черен пипер

пресен магданоз (в оригинал рецептата е с прясна мента, аз замених с магданоз, понеже не всеки у нас яде мента)

Приготвянето на пилето с хариса е много лесно. Чушките се измиват и изчистват от семената. Накъсват се грубо на едри парчета в тавата за печене. Лукът се почиства и се разрязва на четвъртини. Всяка четвъртинка се разделя на отделните пластове лук. Морковът се реже на кръгчета. Подправят се със сол и черен пипер и се смесват с половин лъжица от харисата. Поливат се със зехтина и оцета. Разбъркват се.
Идва ред на пилето. Цялото пиле се разрязва откъм гърба и се разтваря. Върху него се правят дълбоки разрези с нож (върху бутчетата и гърдите). Посолява се добре и се намазва с останалата паста хариса от всички страни. Поставя се върху зеленчуците.
Така приготвеното ястие се поставя да се пече в загрята фурна на 180 градуса за около 1 час или до готовност.

Тъй като течността беше много малко и зеленчуците започнаха да прегарят леко на дъното, аз налях мъничко вода и пекох така. Накрая се получи фантастичен леко лют сос, който чудесно се допълвеше с месото и зеленчуците.
Приготвена по този начин, рецептата е леко пикантна, но в никой случай прекалено люта. Повечето лютивина отиде в зеленчуците и в соса, а пилето се овкуси много добре.
Опитайте. Прекрасно ястие!

Броколи със сметана и сирена

Аз обичам броколи и дъщеря ми също ги обича. Скоро ме помоли да й направя броколи със сметана и сирена и ето, бързо се отзовах. Това апетитно ястие се прави много лесно и не е необходимо да имате кой знае какви умения да го приготвите, а може да впечатлите близките или приятелите си. Ако разбира се, те обичат броколи. Защото както е добре известно, не всички са почитатели на този изключително полезен зеленчук.

Продукти:

около 500 г броколи
400 мл течна готварска сметана
100 г топено сирене
50 г синьо сирене
50 г пармезан
100 г кашкавал
2 с.л. галета
сол
черен пипер

Броколите се разделят на розички. Слагат се във вряща подсолена вода и се варят около 2-3 минути. Изваждат се и се поливат веднага със студена вода да се охладят, за да си запазят цвета. Изцеждат се от водата.
Сметаната се налива в малка тенджерка и се слага да кипне на котлона. В нея се добавят топеното сирене и синьото сирене, оставя се за кратко на котлона, колкото сирената да се разтопят вътре, като се разбърква.
в подходяща тавичка се изсипва половината сметанова смес. Подреждат се броколите и се заливат с останалата смес.
Кашкавалът и пармезанът се настъргват и се смесват с галетата много добре. Тази смес се поръсва равномерно върху залетите със сос броколи и ястието се слага да се пече на 180 градуса докато хубаво се зачерви отгоре.
Това е. Бързо и много вкусно.

Боб със свински джолан

Боб с джолан или джолан с боб, ама и с манатарки този път.
Отдавна джоланите с боб ми бодат очите във групите за храна и ето, че най-накрая имах възможност и аз да си направя. Купих прекрасен джолан с кожа и ето ме. Готова съм. За щастие имах и малко манатарки във фризера, които прибавих и се получи много, много вкусно ястие.
Джолан с боб можете да си приготвите по различни начини. Аз избрах предварително да сваря малко и джолана, и боба, но можете и да сложите всичко заедно в суров вид в гювеча и да го забравите във фурната за няколко часа.
Но пък при моя вариант можете предварително да си посварите джолана и боба предния ден и дори да добавите сварен боб от консерва, ако нямате време и желание да варите вкъщи.


Продукти:

1 свински джолан (при мен с кожа, но може и без, а може и обезкостен направо да си сложите)
десетина зърна черен пипер
2 зърна бахар

350 г зрял боб
1 глава лук
1 голям морков
няколко резена манатарка (по желание и възможност)
1 червена чушка или 2 сушени
1 настърган домат или от консерва
2 ч.л. червен пипер
1 1/2 с.л. брашно
чубрица
черен пипер
щипка-две мащерка
девесил
джоджен
сол
пресен магданоз

Първата стъпка е накисването на боба. Бобът се почиства, ако има от какво и се измива. Залива се с вода. Оставя се да кисне няколко часа или от предната вечер.
Джоланът се почиства от косъмчета, ако има такива останали. Може дори леко да се опърли с подръчни средства. Поставя се в голяма тенджера и се залива с вода. Добавят се зърната черен пипер и бахар и се посолява. Слага се да се вари на не много силен огън около час и половина. Размествайте джолана от време на време, за да не залепне за дъното на тенджерата, особено в началото на варенето. Може и да го обърнете 1-2 пъти докато се вари.
Когато се появи пяна, е необходимо да се отпени хубаво, защото бульонът ще е необходим по-късно.

Минаваме към боба. Излива се водата, в която е киснал и се налива нова вода. Слага се да се вари без нищо около час, час и половина, докато поомекне.
След като бобът поври, се прецежда от водата. Лукът, чушките и морковът се нарязват. Запържват се в 4-5 с.л. олио с малко сол до златисто и към тях се прибавя червения пипер и брашното. Готви се на котлона още 30-40 секунди, като се разбърква и се отмества от огъня. Бобът се изсипва в съд за печене. Може да е глинен гювеч, обикновена тава или както в моя случай чугунена тенджера.
Към него се прибавя запръжката и се разрежда с прецедения бульон от варенето на джолана. Първо добавете бульон, колкото да покрие боба и разбъркайте много хубаво. Прибавят се доматите, манатарките-нарязани на парченца и подправките - по желание. Аз сложих по около 1 супена лъжица сухи чубрица, девесил и джоджен, мащерка и черен пипер. Посолява се на вкус. Разбърква се. Джоланът се поставя в средата на боба, като се намества така, че отдолу под него да има малко боб, а повечето да е встрани. Сега отново трябва да се прецени течността в ястието. Трябва да добавите още толкова бульон, че да покрива малко повече от един пръст, дори и два боба.
Ако печете в гювеч или тенджера, похлупете ястието и го сложете да се пече. За гювеч - слагате в студена фурна и включвате на 200 градуса, за чугунена тенджера или тава - слагате в загрята фурна на 200 градуса.
Ако печете в тава, много леко намажете джолана с олио отгоре, за да не залепва и опаковайте във фолио като в средата на печенето лекичко разпуснете фолиото отстрани, за да може течността да извира по-лесно.
След като ястието заври на 200 градуса, намалете температурата на 170 и оставете да се пече до пълната готовност на джолана и боба. Изваждайте ястието 2-3 пъти, за да го разбъркавта. Ако е необходимо, може да долеете още малко бульон или вода.
Може да проверите готовността на джолана, като набодете с нож. Ако ножът влиза лесно, без съпротивление на месото, значи джоланът е готов.
След като извадите, поръсете с пресен магданоз.
А ако готвите боб със свински джолан, когато има пресни подправки, сложете пресен джоджен и девесил. Ще бъде още по-великолепно.

Да ви е сладко!

Чеснови франзели с песто и кашкавал

Напоследък чесновите франзели, закупени от някои вериги са доста популярни. Но всъщност можете лесно да си приготвите чеснови франзели вкъщи. Гарантирам, че ще ви харесат повече от купените. Правят се лесно и лично за мен вкусът им е в пъти по-добър от магазинските.
Всъщност идеята за ароматно пълнено чесново хлебче вече присъства в блога, но пък точно франзели не бях правила. Ето, че дойде и техния ред.
Преди време Пепи показа такива и аз се водих от нейната рецепта.

Аз приготвих 3 багети с дължина около 30 см.

За тях ми бяха необходими:

около 50 г краве масло на стайна температура
1 ч.л. сух чесън (може да се замени със 1-2 скилидки много фино настърган или намачкан чесън)
песто от босилек (или друг вид)
около 80-100 г кашкавал

Пестото в рецептата можете да замените с много ситно нарязан магданоз или смес от зелени подправки, каквито вие обичате, които е необходимо да нарежете на ситно и да смесите с маслото и чесъна.

Мекото масло се смесва с чесъна, като се разбърква много хубаво и се прибавя съвсем мъничко сол.
Върху франзелите се правят разрези по диагонал през около 1,5-2 см, като се внимава да не се разрязват до края.
Разрезите се разтварят внимателно и първо се намазват с малко масло. След това се поставя по малко песто, а накрая се слага тъничко парченце кашкавал.

Така приготвените франзели се завиват във фолио и се пекат в загрята на 200 градуса фурна 6-7 минути или до придобиване на хрупкавост  и препеченост по ваше желание.

Също по желание и вкус, след като изпечете чесновите франзели, можете да ги разопаковате леко от фолиото и да поръсите с настърган пармезан и да върнете за още минутка-две във фурната да се запекат.

Аз сервирах чесновите франзелки като добавка на фантастичните крилца "3 лъжици", отново на Пепи, които ако все още не сте приготвили, а обичате пилешки крилца, си пригответе бързо. Обещавам, че ще ви харесат.

Гответе с любов и удоволствие!
Бон Апети!

Малки вити банички с мая

В нашата кухня има толкова много видове баници, че човек направо може да се изгуби. И макар да се опитвам да пробвам нови и нови рецепти, си мисля, че още много години правене на различни баници няма да са ми достатъчни, за да опитам всички варианти.

Разбира се, много е лесно да направиш баница с готови кори. Освен, че е лесно, е и много бързо.

Обаче, няма такова удоволствие, като това сам да си замесиш тестото и да си направиш корите. Независимо дали баницата е дърпана или е точена. Честно ви казвам. А пък удоволствието да видиш колко прекрасна баница си сътворил накрая и как всички, които опитват, се наслаждават и похапват с кеф... е просто несравнимо. И да. Трудно би намерил откъде да си купиш такава баница. Затова запрятайте ръкави и, ако още не можете да дърпате или точите баница, се научете. Няма нищо сложно. Щом аз мога, значи всеки може.

Пък и наскоро в Белгия са определили българската баница за едно от най-добрите ястия в света. Разумни хора са това. Поздравявам ги за добрия вкус.

За основа на тестото на днешните банички, се спрях на рецептата на Живето, която измених малко. Но пък искам да ви кажа, че при нея има толкова много рецепти на банички, разни и разнообразни, от хубави, по-хубави, сладки и солени, с най-различни плънки и ви гарантирам, че ако влезете в нейния блог да поразгледате, в никой случай няма да останете равнодушни и със сигурност ще пожелаете да приготвите нещо.

Ъъъм, ето  и рецептата.

Продукти:

250 мл прясно мляко

2 яйца

1 к.ч. кисело мляко

15 г прясна мая

1 с.л. оцет

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

около 650 г брашно (най-добре е да използвате брашно за баница или такова с високо съдържание на протеин)

За плънката:

около 500 г сирене

2 яйца

4 с.л. заквасена сметана (или много гъсто кисело мляко в краен случай)

още брашно за разточване

олио за корите

около 50 г краве масло за намазване накрая

Прясното мляко и киселото мляко се смесват, като се разбъркват хубаво и се затоплят леко. Маята се разтваря в така приготвеното мляко заедно със захарта. Добавят се 3 с.л. брашно и сместа се оставя да шупне.

Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Там се изливат леко разбитите яйца, солта и оцета. Излива се и втасалата мая. Замесва се меко и нелепнещо тесто.

Когато точа кори, не правя тестото много твърдо, защото по време на точенето се добавя още доста брашно и има риск баницата да се получи много корава и суха. За тези продукти 650 г брашно би трябвало да е напълно достатъчно за замесването, като после ще добавите още малко брашно.

Замесеното тесто се разделя на 12 части, които се оформят на хубави топчета. Покриват се с чиста кърпа и се оставят да втасат на топло около 20 минути.
През това време сиренето се натрошава и се смесва с яйцата и сметаната.

Много важно за приготвянето на хубава баница е да има достатъчно мазнина, за да не става прекалено суха, клисава и да се разделят хубаво слоевете. И ако при дърпаните баници обикновено топим тестото обилно в мазнина и след това дърпаме, то при варианта на точена баница аз лично поливам обилно разточената кора с мазнина, за да съм сигурна в много добър резултат. Затова, да не ви е чудно, че слагам толкова мазнина по-нататък.

Аз използвах две тави, в които  изпекох по 6 банички. За целта е необходимо тавите да се застелят с хартия за печене, която леко да се намаже с олио.

След като тестото втаса, се взима едно топче и се разточва на тънка кора с диаметър около 22-25 см. Ако ви е трудно да точите, опитайте да разточите поне кора около 20 см. И тя ще ви свърши работа. 

След това тестото се поръсва с 2-3 чаени лъжички олио. Разпределя се плънка и се завива на рехаво руло. Сега вече ако сте разточили по-малка кора, можете да издърпате рулото лекичко в двете страни, като внимавате да не го скъсате, за да стане малко по-дълго и тънко. След това рулото леко се усуква и се оформя мъничка баничка. Така приготвените банички се подреждат в тавата за печене. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса до хубаво златисто. Ако видите, че бързо започват да се препичат отгоре, ги завийте с хартия и продължете да печете още малко.

След като се извадят, още горещи, хубаво се намазват с краве масло.

И накрая навсякъде ухае божествено!

Аз ги сервирах с айрян, но може и с чай, с компот или с каквото обичате J

Без бой си признавам, това са може би най-хубавите банички, които някога съм правила. И да, трябва да ги направя на баба ми :) Сигурна съм, че тя ще се гордее с мен.

Курбан чорба от свинско месо

Тази седмица ходих на обяд в едно заведение и от обедното меню привлече вниманието ми курбан чорба със свинско месо. Поръчах си и много ми хареса. Веднага се опитах да разгадая съставките на супата и естествено, реших, че ще се пробвам и аз.
Тъй като в моя край и в семейството и никога не се е приготвяло нещо, което да се казва курбан чорба, направих проучване в интернет за въпросната супа и намерих рецепта, подобна на това, което ядох. Направих някоя друга промяна в рецептата, според сезона и това, което сметнах, че ще обогати чорбата и се получи ето тази вкусна и прекрасна гледка.

Продукти:

600 г свинска плешка
1 глава лук
1 по-голям морков
50 г целина (глава)
2 сухи чушки (може да се сложи 1 зелена прясна чушка в летния сезон)
2 домата или 1 ч.ч. домати от консерва (250 мл)
1 к.ч. ориз
1/2 ч.л. червен пипер
1 к.л. лют червен пипер
1 1/2 с.л. брашно
1 1/2 с.л. олио
1 пълна с.л. краве масло
сол
черен пипер
джоджен (около 1 ч.л. сух сложих аз)
2 яйца

Месото се нарязва на 6-7 големи парчета. В тенджера се наливат 3 литра вода и месото се слага да се вари, като се посолява леко. Лукът, морковите, целината и сухите чушки се нарязват. След като месото поомекне, към него се прибавят нарязаните зеленчуци.
Когато месото се свари напълно, се изважда. Към бульона се изсипва измитият ориз и доматите (настъргани, ако са пресни) и варенето продължава.
Месото се разкъсва на нишки и се връща в супата. Ако е необходимо, се долива още малко гореща вода. Супата трябва да стои доста гъста, но имайте предвид, че като добавите брашното и яйцата накрая, ще се сгъсти още. Подправя се със сол и половината от джоджена.
Вари се, докато оризът се свари напълно.

Олиото и маслото се загряват в тиганче. Към тях се прибавя брашното. Разбърква се и се оставя на котлона, докато леееко промени цвета си. Слагат се червените пипери.
Отмества се от огъня и се излива в супата. Разбърква се, оставя се да заври. Подправя се с останалия джоджен и черен пипер.
Яйцата се разбиват с тел или вилица. Изсипват се във врящата супата през цедка или ситен гевгир внимателно, като целта е да се образуват конци. Ако яйцата не вървят лесно през цедката, отгоре ги разбърквайте с лъжица, за да минат по-бързо :)
Супата се поръсва с пресен магданоз.