неделя, 19 октомври 2014 г.

Пиле с ориз на фурна


Имате ли любима рецепта за пиле? Моята е  пиле с ориз. Много не обичам да ме питам кое е любимото ми ястие, но... ако някой ме попита, може би ще отговоря, че е това.  Пиле с ориз. Вкусотия голяма. Много обичано ястие от всички. Вероятно и от вас.
Ще споделя два начина за приготвянето на тази рецепта, които се различават само в подготовката на пилето. И двата са много вкусни, така че вие сами можете да изберете как да го сготвите. Ако имате домашно пиле и искате да го сготвите с ориз обаче, препоръчвам първия вариант. Втория вариант е подходящ за купено пиле, на което не е нужна дълга обработка.

Продуктите са едни и същи.

1 пиле
1 1/2 ч.ч. ориз
1 глава лук
1 морков
1 домат - настърган или от  консерва
черен пипер
чубрица
сол
3-4 с.л. олио

Вариант 1:

Пилето се нарязва на порции. Слага се да се вари с черен пипер на зърна и малко сол. Когато месото омекне (не е сварено напълно), се изважда. Олиото се загрява и в него се поставят ситно нарязания лук и морков. Задушават се около  пет минути и се прибавя почистеният и измит ориз. Готви се при постоянно бъркане докато оризът промени цвета си. Прибавят се настъргания домат и подправките. Изсипва се в тавата, в която ще се пече и се налива 4 1/2 ч.ч. от бульона, в който е вряло пилето. Подрежда се пилето и се пече в загрята фурна на 180*.

Вариант 2:

Пилето се реже на порции. Малко мазнина се загрява и в нея се слагат парчетата пиле за кратко, колкото да се запечатат. Изваждат се и в същата мазнина се изсипват лука и морковите. Задушават се, както в горната рецепта и се добавя ориза, а след малко и доматите. Разбърква се, слагат се подправките и се налива чаша вода. Посолява се, оризът се изсипва в тава и върху него се подреждат пилешките парчета. Добавя се още 3 1/2 ч.ч. вода и се пече в загрята на 180* фурна.

Така приготвям пилето аз и така се харесва вкъщи. Опитвала съм вариант без домати, моркови и подправки, но не беше добре приет. Също така, към ориза можете да добавите грах. Получава се много добре.

Вкусове разни.... Варианти за пиле с ориз разни и разнообразни...


неделя, 5 октомври 2014 г.

Печени зелени домати



Това е още една рецепта, която изпробвах от книжката "Стара ловешка кухня". Исках да я пробвам още за  Варошлийските вечери, но за съжаление тогава не успях да се сдобия със зелени домати.
Е, днес ми донесоха и изобщо не се замислих да ги правя или не. Получи се нещо чудно на вкус, което надхвърли моите очаквания. Всъщност изобщо нямах очаквания, ако трябва да съм честна.
Единственото, което промених в рецептата е количеството на захарта. В рецептата е дадена 1 кафена чашка, но на мен ми се стори прекалено много и сложих само половин. Наистина, с една щеше да е много сладко. Ако на вас и моята половинка ви се струва повече, можете спокойно да намалите захарта.




Рецептата както е в книжката:

Измиват се 1 кг зелени домати и се нарязват на филийки в тавичка. Поръсват се със сол на вкус, половин кафена чаша захар и олио колкото за салата. Така приготвената тава се пече във фурната като от време на време доматите се разбъркват да не загорят. Като омекнат се пресипват в салатиера, прибавят се печени чушки, нарязани на парчета, скълцан чесън на вкус и магданоз. 
Може да се обърка с майонеза (нова добавка към старата рецепта).
                                                        
                                                                                                 Пенка Ненчева


Ще напиша отделно продуктите, за да ви е по-лесно:

1 кг зелени домати
1/2 к.ч. захар (или по-малко)
олио - около 30 мл, ако ви харесва, сложете и малко повече
8 печени чушки (аз избрах червени за контраст)
1 глава чесън (може и по-малко)
магданоз
сол
Аз направих домашна майонеза, която поднесох като добавка, но не съм обърквала всичко. 


Това е. Лесно, бързо, вкусно!

събота, 27 септември 2014 г.

Лучник с кайма и гъби


 Продукти:

За тестото:
25 г прясна мая
300 мл топла вода
6 с.л. кисело мляко
6 с.л. олио
1 яйце
1 ч.л. захар
1 с.л. сол (равна)
около 700 г брашно

За пълнежа:
4 стръка праз
500 г кайма
300 г гъби
2 сухи чушки
черен пипер
1 с.л. чубрица
5-6 листенца джоджен
сол



Маята се разтваря в топлата вода заедно със захарта. Добавят се две-три шепи брашно, разбърква се и се оставя да втаса, докато се образува шапка. В останалото брашно се прави кладенче и там се слагат останалите продукти за тестото. Изсипва се и маята и се замесва меко, нелепнещо тесто. Разделя се на две части - едната да е малко по-голяма от другата, покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса. През това време се приготвя плънката.
Празът се нарязва на не много едро. Малко мазнина се загрява и в нея се изсипва празът. Добавя се 1 с.л. вода и се оставя да се задушава около 7-8 минути. Към каймата се добавят 4-5 с.л. вода и се разбърква, докато хубаво я поеме. Гъбите се нарязват на ситно. Към задушения праз се прибавя каймата, готви се няколко минути и се прибавят гъбите. Оставя се на слаб огън, докато изври водата и остане само на мазнина. Накрая се прибавят нарязаните сухи чушки и подправките. Разбърква се добре. 
По-голямата част от тестото се разточва на кора, по-голяма от размера на тавата - така че, като се постави, краищата на кората да покриват страните на тавата и да висят извън нея. Изсипва се пълнежът. Другото тесто се разточва на кора с размер колкото е диаметърът на тавата. Поставя се върху пълнежът. Краищата на долната кора се обръщат, като покриват хубаво лучника отстрани. Отгоре се намазва леко с олио , надупчва се с нож леко на няколко места отгоре и се слага да се пече в незагрята  фурна на170*. Като се изпече, за да стане мекичък се поръсва с малко вода. Ако искате да запазите хрупкава коричката, пропуснете тази стъпка.



петък, 26 септември 2014 г.

Варошлийски тутманик


Ето, че дойде ред и на тутманика, за който писах в тази публикация.

Ще напиша рецептата, както е дадена в книгата "Стара ловешка кухня". Там пише, че е записана от Анастасия Иванова, жител на ловешкия квартал Вароша.

"Замесва се малко тесто от 1 яйце, 4 лъжици прясно мляко, 6 лъжици кисело мляко, малко сол, мая като кибритена кутийка и една чаена чаша вода. Прави се на две топки и всяка се точи на пита не много дебела. Натрошва се половин кг сирене и се обърква с 4 яйца. Разтопява се краве масло (сегашна мярка 1 пакетче). Питите се наръсват със сместа и се поливат с маслото. Навиват се на руло и се режат на по-дебели парчета. Нареждат се в подмазана тава, така че рязаното да бъде отдолу и отгоре. Заливат се с останалата мазнина и се пекат."

Изпълних рецептата точно. Но тъй като не пише кога и как втасва тестото, след като го замесих, го разделих на две топки, които оставих да втасат. Тогава ги разточих и оформих тутманика. Единственото, което добавих от себе си беше едно цяло разбито яйце, което смесих с останалото масло и залях тутманика отгоре.
Пекох на 170* без да загрявам предварително фурната.
                                                                                                           


понеделник, 22 септември 2014 г.

Яйца по панагюрски



Яйцата по панагюрски са един от любимите български аламинути.
Но колкото и бързо и лесно да се приготвя, е нужно да се знаят някои тънкости за успешното ни представяне.
Спомням си как преди много години, когато се опитах да ги направя за първи път, претърпях провал. Днес вече имам много повече опит и знам как да ги приготвя така, че яйцата да останат цели и да не се разпенят белтъците 

Продукти за две порции:

1,5 л вода
1 с.л. оцет
сол
6 яйца
1 кофичка кисело мляко
200 г сирене
1-2 скилидки чесън (ако не ви харесва, може и без него)
1 с.л. краве масло +3 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
магданоз

Водата се слага да заври заедно със солта. През това време е хубаво да се приготви сосът. Чесънът се счуква с щипка сол и се прибавя към киселото мляко заедно с натрошеното сирене. Разбърква се добре и се разпределя в чиниите, в които ще се сервират яйцата.
Друг вариант е тук да сложите само киселото мляко, а сиренето да добавите върху яйцата. Въпрос на предпочитания, направете така, както се харесва у вас.
Когато водата заври, към нея се прибавя оцета. Яйцата се чупят едно по едно внимателно, като се слагат в черпак. Черпакът плавно се потапя във врящата вода и постепенно водата залива яйцето, след което то леко се изсипва вътре. Слага се следващото яйце. Хубаво е наведнъж в тенджерата да има не повече от три яйца. Варят се около пет минути, ако ги обичате твърди и около 3 минути, ако ги предпочитате рохки.
Изваждат се внимателно с решетъчна лъжица, изцеждат се от водата и се поставят върху млякото.
Маслото и олиото се загряват и в тях се слага червения пипер за около 30 секунди.
С тази смес се поливат готовите яйца.
По желание се поръсва със ситно нарязан пресен магданоз.

Сега... тук идва моментът да спомена за това, че хората от Панагюрище твърдят, че това не са яйца по панагюрски. Доколкото съм чувала, на тази рецепта те казват "Подлучени яйца", а яйцата по панагюрски приготвят по подобен начин, но ги сервират само върху сирене и ги заливат с масло и червен пипер. Тук е хубаво, като поставяте яйцата върху сиренето, да добавите и две-три лъжици от водата, в която са варени яйцата, за да се получи вкусно сосче.

Е, аз приготвих и този начин. (Не защото съм предвиждала този вариант, но някои хора вкъщи заявиха, че няма да ядат мляко )

Но и втория вариант се оказа много вкусен, така че, ако решите да ги приготвяте,  съвсем няма да сбъркате. Да ви е вкусно!

неделя, 21 септември 2014 г.

Млечен млин - Варошлийски вечери 2014


 "На 19 и 20 септември 2014 г. в Ловеч за шести пореден път се състояха традиционните „Варошлийски вечери”. Те се провеждат от 2009 г. През тези пет предишни години цикълът “Варошлийските вечери” и неговите организатори – Регионален исторически музей – Ловеч, неотклонно следват своята първоначална идея – да насочат вниманието към градската култура, такава, каквато все още си я спомнят днешните среброкоси поколения ловчалии. Съвсем естествен център на събитието става квартал Вароша, с неговите уютни улички и чардаклии къщи - тук е романтичното сърце на града ни. Времето на провеждане също се определя съвсем естествено –  краят на септември. Прастарият традиционен годишен ритъм повелява, че летните жеги вече са отминали, а зимата е още далеч и това е прекрасното време душата да се отпусне и да се повесели. А и има какво да се разказва: специалистите на музея разкриват пред зрители и слушатели красотата на архитектурата, звучат песни, леят се разкази за ловешки чешити и градски потайности. Градската култура се показва в нейното единство и завършеност. В началото „Варошлийските вечери” “живеят” в залите на музея и в закътани дворчета, но от миналата година събитието “излиза” на площад „Тодор Кирков”. Защото известно е: всяко дело в малките градчета започва и свършва на мегдана, пред очите на всички…
Най-атрактивната „Варошлийска вечер”, разбира се, е тази, посветена на кулинарното изкуство. Тя е неизменна част от събитието през всичките шест години. Кулинарна изложба  за втори път тази Варошлийска вечер се представи  в нова премяна. Събитието вече има и състезателен характер. Надпреварата беше в 3 категории: солена баница, сладко от плодове и традиционно варошлийско ястие."
                                                                ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА   
                             


И ние с колежките ми от сдружение "Екомисия 21 век" се включихме в кулинарната надпревара. За нея аз приготвих този  вкусен ретро млин от книжката на РИМ Ловеч "Стара ловешка кухня" и един тутманик, за който ще напиша по-късно.  Рецептата на млина е в първата част на книжката, в която са събрани рецепти от края на 19ти век. 



За мен беше истинско предизвикателство да го приготвя, тъй като в рецептата за някои от съставките не са посочени точни количества. Докато я четях, се сетих за тази рецепта на Far breton, (един френски сладкиш), която съм приготвяла преди време. И наистина, получи се вариант много близък до нея, но без плодовете вътре. 

И съм много щастлива да отбележа, че нашите прабаби достойно могат да се конкурират с френските :)

Тук е мястото за рецептата на млечния млин, както я приготвих аз, а по долу ще ви разкажа за кухнята в Ловеч в онези времена. 

Продуки: 

6 яйца
1 с.л. масло
щипка сол
1 1/2 ч.ч. брашно
400 мл прясно мляко

1/2 ч.ч. захар и 1 ч.л. канела (или на вкус) за поръсване

Яйцата се разбиват добре заедно със солта и маслото. Постепенно на порции се добавя брашното, като се бърка добре. (Аз използвах миксер).  Разрежда се със свареното прясно мляко и продължава да се бърка. В книжката пише 15-20 минути, аз просто го поразбърках с тел за 2-3:). Излива се в тава, намазана добре с масло, можете да застелите с хартия за печене. Пече се в загрята фурна на 170* за около половин час. Аз се притеснявах да не остане суров, все пак го правих за конкурс  и затова намалих още малко температурата и го пекох по-дълго време. Докато се пече, е нормално доста да се надигне. Като се зачерви добре, се изважда от фурната. Пише, че се нарязва на парчета, изважда се в чинии и се поръсва със захар, смесена с канела. Поднася се докато е топъл. По принцип .  Но се оказа, че и студен е много вкусен.

Тъй като аз трябваше да го занеса цял, го извадих от тавата и го поръсих със захар, После го разрязах и не успях да овалям хубаво целите парченца със захар. Но със сигурност няма да е първото и последното правене, така че следващия път ще опитам другия начин.

Трябва да знаете, че вътрешността се получава като крем и ако опитате да прободете с клечка, ще видите, че колкото и да печете, все ще излиза влажна. Така че щом се зачерви хубаво отвсякъде, го извадете от фурната.

Сега бих искала да ви представя книжката "Стара ловешка кухня".


"Тя е резултат от дългогодишни усилия на специалистите от Регионалния исторически музей - Ловеч, водени от идеята, че кухнята е онази неотделима част от ежедневната ни култура, соято предизвиква постоянен и непресъхващ интерес поради стремежа на всяка домакиня да зарадва близките си, да обогати с нещо ново и вкусно традиционния списък на домашните семейни рецепти. Точно затова и първите издания на предлаганите рецепти отдавна са изчерпани. Всъщност именно по тази причина настоящата книжка съдържа своите две групи рецепти.

Част първа - "Из старите тефтери", предлага градска кухня от 1893 г. Рецептите са 105 на брой и са притежание на музея в Ловеч. Оригиналът всъщност представлява кулинарните записки на Д. Войникова, изписала собственоръчно в края им пояснителна бележка: "Всичко до тук е преписано от тетрадката на госпожиците Лукса и Янка Тошкови, незабравимите ми обични приятелки - гр. Ловеч, 10/24 юни 1893 г."
Съвременният читател и изпълнител на рецептите ще остане впечатлен от разнообразието на продуктите. В опровержение на представите ни за стара градска кухня тук присъстват рецепти за приготвяне на различни меса и риби, гъби, зеленчуци, варива и плодове, през деликатесно приготвените език и мозък, та чак до мекотелите  - миди и охлюви, а дори и октопод. Изцяло липсват постни ястия. За сметка на това ще откриете рецепти за приготвяне на дивеч, както и изобилие от десерти. Всичко това иде да покаже, че на тогавашните домакини не са липсвали възможности да  набавят необходимите продукти, които са присъствали на пазара. Друга отличителна черта на предлаганите  в първата част рецепти е, че при тях технологията на приготвянето няма нищо общо със съвременното забързано ежедневие - всичко се готви бавно и спокойно, за да бъде полезно и вкусно. Понякога се изискват часове, а друг път подготовката започва от предния ден.
...........................................
Ако се зачетете в рецептите, ще откриете, че те се доближават силно до съвременната теория за разделното хранене. Ястието запазва естествения аромат и вкус на основния продукт, избягва се употребата на брашно, не се  използва червен пипер, липсва продължителното запържване, а всичко се задушава. Топлинната обработка е на умерен, а не на силен огън.
........................................
Така бихме открили, че приеманите с години от нас за традиционни блюда, всъщност доста са се отдалечили от първоначалния си вид. Но не може да бъде и иначе, защото домакините също са се променили. В онези времена жените се грижат основно за семействата си, съществува професия домакиня, а времето за приготвяне на храната е практически без ограничения. За добро или лошо, днес това е невъзможно. Животът налага други промени - тогава голяма част от продуктите са домашно производство и затова рецептите са записани чисто практически, с известна неточност в мерките, а и се забелязва определено разточителство. Затова и често се срещат изрази от типа на "шекер, колкото да стане сладко" или "колкото искате яйца"... и това зависи от индивидуалния вкус на всяко семейство. Умиление предизвикват и някои указания от рецептите - препоръчва се дълго бъркане или финално изпращане на фурната. Това е лесно обяснимо - тогава просто е нямало електричество, затова миксерът е още в бъдещето, а всяка махала е имала фурна, която ежедневно е събирала печивата на домакините.
..............................................
Втората част на книжката  - "На гости във Вароша", носи съвсем друг привкус. Тук ще откриете 56 ястия, които са изпитани във времето и всеки знае, че са задължителна част от традицията на всяко едно домакинство. Първата част може да ви се стори трудно изпълнима, официална и изискваща много време, но ще откриете неизбежно, че рецептите от втората част са изпитани в практиката и не по-малко вкусни. Те ще ви напомнят за ястията на майки и баби, които всеки от нас си "поръчва" при своето пристигане след дълъг път по широкия свят у дома за празниците. И после на свой ред приготвя за децата си.

...............................................
Всичко казано дотук няма да има смисъл без дългогодишното убеждение на специалистите от отдел "Етнография" на Регионалния исторически музей - Ловеч, че старата кухня от нашия район заслужава внимание, защото е част от историческото наследство, от онова богатство, което позволява да се запази начинът ни на мислене като българи. Нито едно етноложко изследване не бива да подминава храната - от една страна тя играе важна роля в ежедневието ни, а от друга носи основната характеристика на живото наследство - предава се от поколение на поколение и практиката е нейният съдник.

ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА
етнолог от Регионалния исторически музей - Ловеч"

Из предговора на книжката "Стара ловешка кухня"

С големи благодарности към РИМ - Ловеч, че ми позволиха да използвам материала от книжката за настоящата публикация!

Ако и на вас ви е станало инетерсно поне колкото и на мен и ви се е приискало поне за момент да се потопите в духа на онези времена, ако имате път към нашия прекрасен град Ловеч, посетете Етнографския музей и ако имате късмет, можете да си закупите това прекрасно книжле, събрало в себе си повече от столетие българска кухня.




неделя, 14 септември 2014 г.

Шоколадов сладкиш с ябълки и грис


Един от любимите ми чуждоезични блогове е този. Вчера, разхождайки се из него, попаднах на рецептата за този сладкиш. Хареса ми комбинацията от грис, ябълки и шоколад, в съчетание с орехи и на секундата реших да го направя.
Преди съм правила комбинация между ябълки и шоколад или ябълки и грис, но ми хареса идеята да пробвам всичко заедно. Получи се много вкусен сладкиш. Леко влажен и не прекалено сладък.  Много съм доволна!

Продукти:

1 ч.ч. грис (с вместимост 200 мл)
200 мл прясно мляко


1 ч.ч. захар
3 ябълки - обелени и настъргани
1 яйце
1/2 ч.ч. олио
1/2 ч.ч. прясно мляко
3 с.л. какао
3 с.л. брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. счукани орехи

За глазурата:

150 г шоколад (аз използвах тъмен)
6 с.л. прясно мляко
60 г захар
60 г краве масло

Гриста се смесва прясното мляко (200 мл) и се оставя да попие един час (при мен стоя повече от два часа, защото се наложи да изляза). Към тази смес де добавят останалите продукти по реда, изписан по-горе, като всичко внимателно се разбърква с тел. Изсипва се в застлана с хартия за печене тава и се пече в загрята на 170* фурна.  През това време продуктите за глазурата се смесват и се разтопяват на водна баня до пълното разтваряне на захарта. След като сладкишът се изпече, се залива с глазурата. Оставя се да се охлади напълно преди да се разреже.