четвъртък, 21 август 2014 г.

Бухти със сирене

Бухтите, които познавам по принцип са тези, които се правят със сода в тестото, разточват се и се изрязват на ромбоиди или други формички.  Или пък тези, които се обръщат сами, докато се пържат. Обаче последния път, ровейки за бухти със сирене в тестото, попаднах на рецептата на Мария, която ми разкри по-лесен начин за правене. По-точно, без да се разточва тестото. Привърженик съм на лесното и без колебание реших да пробвам. Към моята традиционна рецепта за бухти добавих сирене и приложих нейната техника. Е, моите - за разлика от нейните се получиха продълговати, но пък са много, много вкусни.

Продукти:

3 яйца
1 кофичка кисело мляко
1 ч.л. сол
1 1/2 ч.л. сода
около 1 кг брашно
350 г сирене

Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Содата се кипва в киселото мляко и се изсипва в кладенчето, където се слагат и яйцата, натрошеното сирене и солта. Меси се нелепнещо тесто. Оставя се поне 20 минути да почине. Разделя се на две части. Всяка част се оформя на фитил с диаметър около 10 см, който се нарязва на кръгчета с дебелина около един сантиметър. Всяко кръгче се дърпа с ръце докато се оформи желаната по дебелина и форма бухтичка. Ако тестото лепне, се потапя в малко брашно преди да се оформи. Загрява се повече олио и бухтичките се изпържват от двете страни до златисто. Хубаво е да си оформите предварително десетина и тогава да започнете да ги пържите. 

неделя, 17 август 2014 г.

Готвим вкусно с Лидл... Паеля със заешко и пилешко месо

В началото на тази седмица Лидл България ме изненадаха много приятно с ето този прекрасен подарък. Тиган за паеля, чудесно  бяло вино, ароматен зехтин, 3 вида испански сирена и бяла испанска нуга с бадеми  мед.

Нямах търпение и първото нещо, което изпитах беше... тиганът. Направих Паеля със заешко и с пилешко месо. Хубавото на паелята е, че има много разнообразни начини на приготвяне. Аз избрах да я приготвя само с пилешко и заешко месо, без да добавям морски дарове, защото този вариант се предпочита вкъщи.

Продукти:

300 г пилешко месо (филе или на по-дребни парчета)
300 г заешко на парчета
5 с.л. зехтин
1 глава лук
5-6 скилидки чесън
200 г зелен боб (аз използвах от консерва, може да е пресен или замразен)
200 г грах
1 голям морков
1 голяма чушка
3 домата
1 1/2 ч.ч. ориз
4 1/2 ч.ч. пилешки бульон или вода
щипка шафран (може да се замени с куркума)
сол
черен пипер

Тъй като тиганът е доста голям, а котлоните ми са малки, реших да готвя на два котлона 
Лукът се реже на ситно, а морковът и чушката на дълги ивици.  Зехтинът се загрява хубаво и в него се слага месото да се запържи от всички страни. Изважда се и в същата мазнина се изсипва лукът и морковът. Като омекнат, към тях се добавя чуката, зеления боб, грахът и доматите - обелени и ситно нарязани. Разбърква се добре, готви се около 5 минути и се изсипват оризът и чесънът. Разбърква се, докато оризът си промени цвета, слага се шафрана или куркумата,  месото се връща в тигана и се залива с бульона. Подправя се със сол и черен пипер. След като заври, се готви на слаб огън.
Хубаво е да не се бърка, за да може да хване коричка отдолу, а оризът като цяло трябва да не е преварен.
Накрая се поръсва с магданоз.

Всъщност ястието се приготвя съвсем лесно и е много вкусно.



Освен паелята, се оказа, че тиганът може да служи много успешно и като нормален тиган, когато трябва да готвим за повече хора.
Реших да опитам зехтина с подправки в една друга наша любима рецепта за свински хапки със зеленчуци, но направени в тигана за паеля. Получи се фантастично! Много, много вкусно!


Благодаря на Лидл България за милия жест, за прекрасните продукти и за незабравимите емоции, с които ме дари!

събота, 16 август 2014 г.

Богата погача

За оформлението на тази погача използвах идеята на Ева, но тестото е малко по-различно от нейното. Това разбира се не попречи да се радваме на тази красавица и да  си хапнем много вкусно 

Продукти:

1 кубче прясна мая
300 мл прясно мляко
6 с.л. кисело мляко
6 с.л. олио
2 яйца
1 ч.л. захар
1 с.л. сол
около 700-800 г брашно
около 60 г  разтопено краве масло и малка бучка за намазване след изпичане

Маята се разтваря в топлото прясно мляко, добавя се захарта и две шепи брашно. Разбърква се и се оставя да шупне хубаво. Почти винаги втасвам предварително маята, независимо дали е прясна или суха. Съветвам и вас да го правите, защото това е най-лесния начин да разберете дали маята е добра. Случвало ми се е няколко пъти да попадам на лоша, която не може да се активира. Тогава, вместо да се ядосвам, че съм съсипала цялото тесто, просто слагам ново мляко/вода с нова мая и започвам отначало.
По-голямата част от брашното се изсипва в съда, в който ще се меси, прави се кладенче и в него се слагат леко разбитите яйца, киселото мляко, олиото и солта. Прибавя се вече втасалата мая с прясното мляко и се замесва нелепнещо меко тесто.  Не слагайте всичкото брашно в началото, защото така по-лесно ще прецените колко още трябва да добавите и дали изобщо има нужда от повече брашно. Има различни видове брашна и е много трудно да се определи точното количество, което ще поеме тестото. Затова в началото сложете около 2/3 от брашното и замесете. После добавяйте по малко, докато тестото стане меко, но нелепнещо.
Така приготвеното тесто се оставя да втаса, докато удвои обема си, покрито с чиста кърпа. След това се разделя на 11 равни части, които се оформят на топчета. 10 от топчетата се разточват на квадрат със страна около 20 см. Мажат се с разтопеното масло. Тестото се прегъва по диагонал и краищата се изравняват. Двата остри върха се прегъват към правия ъгъл и получената фигура се прегъва на две.


Много по-трудно е да се напише, отколкото да се направи 

Всички триъгълници се подреждат с върха навътре в предварително приготвена тава, дъното и стените на която са намаслени добре. (Най-добре е на дъното да се сложи хартия за печене).
Последното топче се разточва на дълъг правоъгълник с размер около 30 на 8 см, намазва се с масло, прегъва се на две и се завива на руло. Поставя се в средата на погачата.
Питката се намазва с разтопено масло и се оставя да втаса. Намазва се още веднъж с масло и се пече в загрята фурна на 180*.
Като се извади, още гореща се намазва с бучката масло и се покрива с кърпа. Оставя се да почине 10-15 минути.

 Обяснението изглежда малко сложно, но всъщност е много лесно. Наистина ми отне по-малко време да оформя питката, отколкото да напиша рецептата. Така че, действайте смело, заслужава си. Ако мислите, че ще се объркате, изрежете един квадрат от хартия и опитайте да сгънете по описания начин. Да ви е сладко!
 По желание можете да сложите сирене, след като сте намазали квадрата с масло, преди да започнете прегъването.


понеделник, 11 август 2014 г.

Заек по градинарски в гювеч


Заешкото месо е едно от любимите ми. Откакто се помня на село се гледат зайци и имам много вкусни спомени с тях. Знам, че са много мили и много сладки животинки, но това не им пречи и да са много вкусни. Доскоро гледах на зайците само като храна... (дано дъщеря ми не прочете това... тя не опитва заешко и винаги е много сърдита, когато се готви  у нас). Кой да ти предположи, че ще гледам заек като домашен любимец??? Не съм си и помисляла, но ето - факт. Моли дойде вкъщи като подарък за последния рожден ден на дъщеря ми и стана част от семейството ни.

А иначе заешкото се смята за най-диетично и полезно месо и много лекари и диетолози  препоръчват пилешкото и свинското да се заменят с него. Препоръчва се за консумация за здравословен начин на живот, спазване на диета и при хората, страдащи от високо кръвно налягане, заболявания на храносмилателната система, черния дроб и сърдечно-съдовата система, при малокръвие и атеросклероза.
Заешкото е особено полезно за хора, които упражняват екстремни професии – летци, водолази, спортисти, работещи при вредни условия и жители на замърсени райони. инфо от тук

А как се готви заек по градинарски? 
Лесно. Ще ви кажа как го сготвих аз. Отидох в градината на баба и си набрах от почти всичко, което намерих там. Вие можете да сложите това, с което разполагате в момента, а можете и да ме допълните. Много съжалих, че патладжаните още не бяха станали готови. Иначе и патладжан щях да добавя. А, да. И грах нямах. И гъби. Ако имате, добавете. 
И да знаете, ако откъснете (изровите) всичко в момента преди да готвите, ще се получи още по-вкусно. 

Продукти:

1 заек, нарязан на парчета
1 голяма глава лук
1 стрък праз
5 с.л. олио
2 моркова
1 тиквичка
250 г зелен боб
3 домата
400 г картофи
4 печени чушки
100 мл червено вино
3-4 глави чесън
4-5 дафинови листа
2 с.л. брашно
1 с.л. червен пипер
чубрица
черен пипер
сол
магданоз

Всички зеленчуци се почистват и нарязват. Само чесънът остава на глави.
Нарежете ги така, както ще ви се харесат. Аз оставих тиквичката на по-едри парчета, за да не се разври. Зеленият боб се залива с вряла вода и се оставя да постои около 5 минути. Изважда се и се изсипва в гювеча. Там се слагат останалите зеленчуци без лука и праза. 

Олиото се загрява и в него се слага месото, колкото да се запечата. изважда се и се слага в гювеча. В същата мазнина се изсипват лукът и празът. Задушават се за пет минути. Добавят се червения пипер и брашното, разбърква се добре и се налива виното. Прибавят се подправките и се готви още 3-4 минути. Всичко се изсипва в гювеча и се разбърква. Налива се вода, да покрие минимум 2/3 от продуктите. Слага се във фурната. Както е известно, когато печем в гювеч, го поставяме в студена фурна. Включва се на 200 *. Когато течността в гювеча заври, температурата се намалява на 170. Пече се около два часа или до готовност на всички продукти. 

Това е. Да ви е вкусно!

вторник, 5 август 2014 г.

Пълнена пъстърва с миди


Преди време четох една книга, в която на плажа готвиха риба и я напълниха с миди. Този момент се запечата трайно в съзнанието ми и днешната рецепта е плод точно на тази идея.
Първоначално бях решила да пълня лаврак, но после ми хрумна, че може би ще се получи добре да вдъхна на сладководна риба морски аромат.
Така и стана. Мидите приготвих  по тази фантастична рецепта.

После почистих и измих пъстървата - около 1 килограм. Подсуших на кухненска салфетка и подправих със сол, черен пипер и сока от 1 лимон. Оставих да поеме подправките за час в хладилник и през това време си приготвих мидите. Напълних пъстървите, сложих ги в тава, застлана с хартия за печене, нарязах един домат и един лимон отгоре, поръсих с малко зехтин, нарязан чесън и пресен риган и сложих да се изпекат в загрята фурна на 170*.

Толкова просто, а тооолкова вкусно.

Налейте си чаша изстудено бяло вино и се насладете на прекрасния вкус!

събота, 2 август 2014 г.

Миди с бекон

Скоро получих малко миди ядки от брат ми, който живее във Варна и се чудих как да ги приготвя. Питах приятели във Фейсбук, които ми предложиха много рецепти, но аз се спрях на предложението на Ванката. Всъщност, той ми препоръча тази рецепта на Гответе с мен.

Като я видях, всички останали предложения отидоха на заден план. И трябва да ви кажа, че се получи уникално вкусна комбинация. Ако гледате скептично на това съчетание на продукти, уверявам ви, недейте. Просто трябва да опитате. Наистина е пиршество за сетива. Много, много вкусно!!!

Мидите приготвени така са уникални. Друг е въпросът, че аз реших да пробвам още нещо с тях и ако се е получило, ще споделя съвсем скоро.


Но сега да се съсредоточим върху тази рецепта. Моите миди бяха малко повече от тези в основната рецепта. Затова ще напиша как ги направих аз.

Продукти:

300 г замразени миди - ядки
130 г пушен бекон
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
1 с.л. краве масло
сол
черен пипер

Мидите се размразяват и се подсушават. Беконът се нарязва на лентички - моите са по-тънки, защото обичам да е добре препечен. Маслото и зехтинът се загряват в тиган и към тях се прибавя беконът. Пържи се 4-5 минути и се добавят мидите и чесънът. Разбърква се и се готви още десетина минути. Подправя се със сол и черен пипер.
Това е. Много бързо и невероятно вкусно!

Остава само да си налеете чаша хубаво бяло вино и да хапнете с наслада.
И не забравяйте, храната е по-вкусна, когато е споделена с близки или приятели :)

четвъртък, 31 юли 2014 г.

Лятна селска манджа


Лято е. Пазарите и градините са пълни с прекрасни пресни зеленчуци и ние задължително трябва да се възползваме от това богатство. Днес искам да ви покажа как да си приготвите  ето тази лятна гозбичка. Ако вземете и парче топъл хляб, става съвсем неустоима.

Продукти:

1 глава лук
1 патладжан
1 тиквичка
6 бр. печени чушки
1 морков
500 г домати
5-6 с.л. олио
няколко скилидки чесън - на вкус
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
сол



Патладжанът се изпича - най-добре е на котлон и се обелва. Печените чушки се обелват. Всички зеленчуци се режат на ситно. В загрятото олио се изсипват лука и морковите. Задушават се докато омекнат. Прибавят се тиквичките и червения пипер. Разбърква се и се готви 7-8 минути. Добавят се обелените и нарязани на кубчета домати. Оставя се да къкри на слаб огън, докато ястието остане на мазнина. Изсипват се нарязаният на филийки чесън, патладжаните и печените чушки.  Подправя се със сол и черен пипер. Готви се още 5 минути, като се разбърква периодично.
Поръсва се с пресен магданоз.

* Ако обичате люто, спокойно можете да нарежете вътре и една люта чушка



събота, 26 юли 2014 г.

Пилешко руло със сушени домати



Малко закъснях с публикацията на рецептата за това руло, което приготвих преди седмица за личен празник вкъщи, но ето, че дойде и нейния ред. Всъщност имах опаковка пилешки пържоли от бут, които дълго се чудих как да приготвя. Накрая се сетих, че имам буркан сушени домати от Лидл и реших да ги направя на руло с тях. Естествено, не откривам топлата вода. Когато потърсих в Гугъл, подобна рецепта, се оказа, че Таня  е представила точно такава, по мой вкус. Като цяло се водих по нея, само мъничко промених някои неща.

Уверявам ви, че ако направите това руло, изобщо няма да сбъркате. Можете да го приготвите за делник и празник, все ще бъде вкусно!

Продукти:

около 700 г пържоли от пилешки бутчета (без кожата)
100 г сушени домати в олио или зехтин
1/2 ч.ч. сирене
2 скилидки чесън
3 с.л. пресен магданоз
100 г крема сирене
100 г пушен бекон
3 с.л. соев сос
2 с.л. балсамов оцет
3 с.л. олио
сол
черен пипер

За соса:

1/2 ч.ч. течна сметана
2 ч.л. балсамов оцет
2 скилидки чесън
1 с.л. горчица

Пържолите се подправят с малко сол и черен пипер и се заливат със соевия сос, оцета и олиото. Разбъркват се и се оставят в хладилник да се овкусят ( аз приготвих предната вечер, но ако нямате време, оставете поне за час). Доматите, сиренето, чесънът и магданозът се пасират или нарязват на много ситно и се смесват добре. Върху найлоново фолио се поставят пържолите, като леко се застъпват, за да се получи един голям правоъгълник. Намазват се с крема сиренето и върху него се разстила доматената смес.
Внимателно, с помощта на фолиото се завива стегнато руло. Премества се в застлана с хартия за печене тава и внимателно се обвива с лентичките бекон. Пече се в загрята на 190* фурна до готовност на пилешкото.

За да приготвите соса, сложете всички продукти в огнеупорен съд и варете до сгъстяване.

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Супа от картофи и зелен боб





Продукти:

1 глава лук
1 морков
1 чушка
250 г зелен боб (при мен лилав, който после промени цвета си и стана зелен)
3 картофа
1 голям настърган домат (или домати от консерва)
3 с. л. олио
черен пипер
чубрица
сол
магданоз

Зеленият боб се почиства от краищата, нарязва се на парчета с големина каквато предпочитате. Попарва се с гореща вода. Лукът, морковът и чушката се нарязват и се поставят в 1,5 л. вода да заврят. След завирането им се добавя зеленият боб, добре изцеден от водата. Супата се вари 15 минути и след това се добавят нарязаните на кубчета картофи. Готви се докато картофите омекнат и се прибавят доматите и подправките. Оставя се да ври още пет-шест минути и е готова.
Поръсва се с пресен магданоз. 

сряда, 23 юли 2014 г.

Нож и вилица

Днес на гости ми е Лили. Лили от Шматкология. Познавате ли я? Ако не, то бързичко се запознайте. Сигурна съм, че ще откриете нещичко от себе си при нея. Нищо, че блогът не е строго кулинарен. И тя готви. И то добре :) 
Но освен, че готви, Лили и пише много, много добре. 
Преди да ви оставя на нейното перо, ще ви кажа, че съм много щастлива, че я познавам, било то само виртуално. И се надявам скоро да се срещнем реално. Защо не в Париж?! (Не съм забравила, Лили. Чакам си нашето.)



Здрасти ( голяма усмивка) 

"Може и в Ловеч".- така ми каза Ил. Но аз идвам тук,На гости в един много специален блог, при много специална приятелка, която много обичам . Никога не съм срещала прекрасните очи на Ил, но я обичам.С нея се запознахме в добре познатия форум на Гответе с мен, където случайно търсех по-добра рецепта за макарони на фурна.Сега като се замисля...то пък колко рецепти да има...После дойдоха блоговете, скайп, фейсбук. И най-сетне встъпителната реч е готова. 
А за мен...ами аз съм Шматкология.В цялата си лудост, цветна палитра и псувни.



{нож.вилица.шматка.блог}

Не, няма да готвя.Макар и на гости на прекрасната Илиaнка, все още си оставам повече дегустатор ( познавам всеки вкус ей) , отколкото готвач.
„Ама хич ли не готвиш ?” – очакван въпрос
“Много даже”- неочакван отговор
Но днес съм на гости и ще кусам и давам акъли.
Та! Нож и вилица.Колко простичко , нали ?! Да, ама не!
От доста дълго време се замислям как тук , в така необичания от мен остров, децата се раждат с нож в дясната и вилица в лявата ръце.Вярно е! И полезно.
Още си спомням как един италианец омете пиле фрикасе с вилица и нож пред очите ми.Барабар със соса!Да!А аз се мъчех на сандвич, който се опитваше ( доста успешно при това) да се разлее по физиономията , блузката, панталончето, та чак то десния крак на обувката ми.Ами, забърсах се и продължих да си се срамувам от недокоснатите нож и вилица пред мен.Пиле фрикасе бе!
Забравих случая с приключването на работния обяд.После минах на клечки.Бях се обсебила от китайски храни , и не чак толкова , и бодях, въртях, суках , смуках ( леко с фантазиите) всичко що е възможно.
И това мина. После дълго време използвах вилица.лъжица.няма нож.
Пристигнах в Англия. Ножове бол.Но нещо не се харесвахме.Нож за пържола-да.Нож за салата- вие луди ли сте бе?!
Jamie обаче ми се навря у физионимията!Накара ми се, нахока ме, наплю ме и ме закачи нож на врата.С връвка и неспирно мрънкане ( подмина и мен самата дори).После гледах видеа, много видеа.Кулинарни предавания, много кулинарни предавания.Четох, рових, интересувах се.
Сега използвам нож и вилица всекидневно.Без да ми се изплъзват от лапичките, без да стържат по чинията, без да си телепортирам пържолата на съседната маса, без да мисля дори.
Нож и вилица, колко простичко.
И удобно, и полезно, и толкова изтънчено.Фръц!
Да, няма да ви е удобно да се пльоснете пред телевизора с шопската и ракията и да забиете ножа в голямото парче домат от градината.Но, можете да опитате.
Много ясно, че имам готов отговор в подкрепа на горе-издраскането.Всичко от личен опит.Тествано, изтренирано и продължително натъртвано.
Сами ще се изумите, дори ококорите какво се случва , когато някак насила се опитвате да се храните с нож и вилица.
Ще се чудите дълго време защо по еди какво си ми е притрябвал нож , когато пред мен има огромна овчарска с много мат’рал.
Ще се пробвате усилено.Ще се дивите на не-възможностите си да изядете пиле фрикасе с въпросния нож, така че да оставите бяла чиния и кокал ( евентуално) . После пак можете да се оригнете, дори и опитът да е неуспешен.
Ще забравите колко много ви се е искало да се научите да използвате ножа по предназначение
Тук някъде ще се появи някой работен обяд с важна клечка, бос, шеф , директор, от когото или зависите пряко, или увеличението ви е засегната косвено.И ще има нож.
Стягайте се и започвайте.
-ножът от дясно ( дори и при левичарите)
Кой нож?! ( ахааа, знаех си!)
Ето малко допълнителна информация.


Но нека приемем , че имаме само един нормален български нож
Важно: Не си мислете, че ножът е само за рязане.Не.Грешка.Абсурд.Не. Ножът се използва като лопатка ( аз така си го обеснявам) . Тоест поддържате хапката храна . Помага.Няма разпилени трътки по съседните маси  или в скута ви.В най-лошият случай обърната чиния и сос върху новата блуза, която ви струва половин заплата. И също така можете да си добавите ( с ножа) сос от ястието. То е хубаво и с коматче хляб да си омажете чинийката, но нека мислим за работа, бизнес, шеф.
Тренирайте.Храненето с нож помага да ограничим количеството храна.Придава още по-голямо удоволствие от ястието  ( важи за чревоугодници като мен) . И опеределно ви помага при работни срещи.
Сещам се и за приложението на лъжица , в комбинация с вилица, но за спагетите друг път.
 И за това ви трябва нож!



Та на острова не винаги е толкова скучно.Ям с нож и виличка.Режа си калмарите и си пия виното и пет паунда не давам какво се случва на съседната маса, където мазна лелка сърба лучена супа.Да, това изказване не е в мой стил ( или може и да е),но по-важното е че ми харесва тоя нож.Обичам големи ножове, с инкрустирана дръжка и по възможност назъбени до половинката. Нещо такова :
Може би не чак толкова помпозно, но да прилича пък.

Написах статията на един дъх.Планирах я отдавна за моя блог, но Ил ме изпревари. А и няка си приляга на това разкошно, уютно и толкова вкусно място.
Не подценявам възможностите на никого, само своите! Приемете съветът ми като намигване, усмихнете се и давайте както си знаете.Всеки има право на без нож ( да му се не види).
Благодаря!

Ил , поръчвам си супа при теб ! :намиг:

Поздрави от шматката с ножа!


х♥х♥х