петък, 18 ноември 2022 г.

Много люто в „Гозбата на България”

 

В последния епизод предаването „Гозбата на България” отново гостува във Варненския край. Този път в село Страшимирово, Община Белослав. Любезни домакини бяха Дарина Родинова и дъщеря й Славена от „Лютата ферма”. Те доста се постараха да подлютят живота на Патрисия и Евгени, но въпреки кашлящото, потящо и плачещо предизвикателство, нашите младежи отново се справиха отлично. Част от нещата, които домакинята предложи, бяха нови и за нея самата, тъй като тя е приела доста сериозно предизвикателството на предаването. Така вместо да готви традиционни български гозби, е решила да измисли нови, с които тепърва да създава традиции. Е, нови, нови… колко да са нови… Досега за каквото съм се сещала, все съм го намирала направено от много хора преди мен. Дори на пръв поглед доста странни комбинации, се оказват традиция за някоя кухня. Хората отдавна комбинират несъвместими за някои други разбирания продукти. А всъщност в кулинарията ограничения няма. И ако вие искате да експериментирате и опитвате нови неща, изобщо не се съобразявайте с това, че някой ви казва например „Ама как така ще готвиш патладжан с шоколад???” Ами ей така. Щом ми е хрумнало, значи мога да го сготвя, а дори и да го изям, защото е вкусно.



Та и в предаването се оказва така. Срещат се рецепти за баници с люти чушки, макар и в по-различни варианти, но ги има. А предложената баница например на мен ми се стори доооста суха. Носеше още някое яйчице и мазнина в пълнежа. Дори можеше яйцата да бъдат оставени сурови. Стори ми се напълно излишно яйцето да е сготвено, преди да се пече баницата. Но това е решение на домакинята. А по отношение на доматчето, ми направи впечатление начина на белене. Няма лошо и в този начин, но най-добре домати се белят, като им се направи един недълбок разрез. След това се пускат за няколко минути в гореща вода. Веднага след това се прехвърлят в студена вода и се държат толкова, колкото да се охладят и да не ви парят. След това кожата леко се дръпва там, където е разреза и доматите се белят много лесно, като се отделя само ципата, без да се взима от месестата им част.



По отношение на бонбоните от люти чушки, не се изненадах. Люти чушки, които са потопени в шоколад не са новост в кулинарния свят. Аз може и да не показвам такива рецепти, но пък достатъчно се интересувам и съм виждала различни варианти. От друга страна шоколад с люти чушки по магазините се продава отдавна, а в някои заведени има и горещ шоколад с люти чушки. Дори и бонбони трюфели има с люти чушки. Все пак оценявам високо подготовката на Дарина, а още повече оценявам това, че много искаше Патрисия и Евгени да спечелят. Дори приложи и хитрост, като пробута на журито стара баница J

Без малко да забравя да ви кажа и за предястието от халапеньо със сирене. Помните ли онзи епизод на предаването от с. Българево, в който Красимир предложи рецепта за люти чушки със сирене? Тогава първата рецепта, която исках да ви напиша, беше точно за такива чушчици.Обаче в последния момент реших да я сменя и предложих друга рецепта. Е, явно е имало защо да не я пиша – защото я видяхме в много добро изпълнение от Дарина и Славена. А тази рецепта е много популярна и я има в различни изпълнения. И аз съм я правила. Получава се много добре и на скара J



Много люти чушки имаше в това предаване. И много им лютя на Патрисия и на Евгени J, докато готвиха. И въпреки всичко, се представиха доста прилично и победиха за пореден път. Е, все пак имам да им кажа нещичко и на тях. Трябва да знаете например, че когато правите баница, е добре плънката да се размазва по цялата кора и да се мачкат корите, а по-скоро да се накапва по нея. И още – при навиването не трябва да се притиска така душмански, защото всички обичаме пухкави банички, пък като се натисне, не става добре. Навивайте по-рехаво баниците си, внимателно, без да ги притискате, за да е сочна баницата. Иначе поздравявам най-сърдечно Пати и Евгени с успеха и много им се радвам на напредъка в кухнята.

Ако сте пропуснали как се подлютиха Патрисия и Евгени, може да видите последния епизод на „Гозбата на България” онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J


Сега е мой ред да ви подлютя. Няма да търся засукани рецепти, а ще ви предложа една моя много любима такава за люти чушки в буркани. Колко много я обичаме, говори и количеството, което направихме тази година – цели 40 буркана J Е, може да ни останат и за следващата година, но със сигурност са трайни, така че това не е проблем. Освен, че е много вкусна, харесвам тази рецепта и защото няма нужда бурканите да се варят или пък да се добавя аспирин. Лютивината на чушките и захарта са достатъчни,  за да издържа доста време без да се развалят вкусовите качества на чушлетата.

 

Пукани люти чушлета в сладко-кисел сос

 

Продукти:

3 кг люти чушки (добре е да са смесени сортове и цветове – най-много ми харесва с камбички, рибки и шипки например)
1 кг захар
1 л оцет
60 г сол
2-3 глави чесън (или по ваш вкус)

4 средни моркова
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър

 

Дръжките на чушлетата се изрязват толкова, че да остане малка дръжчица, колкото да може да се хване чушката. Измиват се, подсушават се и се опукват. (По време на печенето/пукането на чушлетата, може да гърмят. За да предотвратите това, ако имате време и здрави нерви, преди печенето  може да продупчите леко всяко чушле с остър нож. Аз такива нерви нямам и ги пека с каска. Шегувам се :)
Опуканите чушлета се слагат в голям съд, в който ще се съберат заедно с маринатата. Например голяма тенджера.
Оцетът, захарта и солта се смесват и се слагат да кипнат, докато захарта напълно се разтвори.
Към опуканите чушлета се прибавя нарязания чесън и нарязаните моркови, заедно със ситно нарязаните копър и магданоз.
Заливат се с горещата марината и се оставят да престоят 3-4 часа.
Пълнят се с буркани, като чушките не се притискат прекалено много, за да може да поемат повече от соса. След това се заливат с останалия сос и се запечатват. Прибират се на тъмно и хладно място.


петък, 11 ноември 2022 г.

Гозбата на България: Добре дошла, Поли!


Има ново попълнение в предаването „Гозбата на България” и това е Паулина Ванегас. Тя новата половинка на Милен и двамата си партнираха чудесно в последния епизод на предаването. Поздравявам Поли с добре дошла и пожелавам успех на техния дует с Милен. Крайно време е вече да запишат победа. Да, ама ще е друг път. И този път не успяха да се докопат до нея. Ех! А къде и какво готвиха? Техни домакини бяха от бутиковата семейна винарска изба Шато Бургозоне край Оряхово, а местните ястия показа Виолета Тачева. В последния епизод на „Гозбата на България” Виолета показа как се готви Дунавска рибена саламура и Оряховска баница със стафиди. Доста се постараха Поли и Милен, но не успяха да преборят Виолета.


И така… какво е това нещо саламура? В случая това е прекрасен вид супа с риба. Среща се и саламура с пилешко месо, а също и с агнешко. Рибните саламури доколкото ми е известно са основно два вида – такива с пържена риба и другите с печена. С пържена риба се приготвят в дунавския район, а саламурата с печена риба е от тетевенския край. И в двата вида присъстват домати, но технологията на приготвяне е малко по-различна. Хубаво е саламурата да се приготви с няколко вида дребни рибки, но за случая бе избран сом. Е, сомът си е една великолепна риба и аз не се съмнявам във вкуса на крайния продукт. В предаването ми направи впечатление, че не видяхме пълното приготвяне на саламурата – нито от Виолета, нито от Поли и Милен. Все пак аз ще ви разкажа на кратко какво видяхме и ще предложа мой вариант как да довършите саламурата, ако решите да си  я приготвите у дома. Всъщност накрая ще ви предложа и моята рецепта за тетевенска саламура, така че да може да си изберете тази, която повече ви е на сърце.


Виолета започна с почистване на рибата. Първо натърка сома със сол и после го изми добре. Тази процедура се прави, за да не се хлъзга рибата, докато я обработвате. Рибата се почиства от вътрешностите, нарязва се и се посолява. Оставя се около десетина минути и след това се овалва в царевично брашно и се изпържва.
Домати и чушки се изпичат и се нарязват. Слагат се в тенджера с вода или рибен бульон и от тук пълна мъгла. Виолета поне  изброи съставките за саламурата и по тях може да гадаем какво се случва по-нататък. Остава ни някак да наместим чесън, олио, оцет, сол, черен пипер на зърна и магданоз. А защо Поли и Милен сипаха бяло вино, това е съвсем друг въпрос
J


Аз бих довършила саламурата така: Ще обезкостя изпържената риба и ще я накъсам на парченца. В тенджерата с доматите и чушките ще добавя сол, черен пипер на зърна, малко олио и няколко скилидки счукан чесън. Разбира се, могат да се добавят и други подправки на вкус, а също и две-три люти чушлета. Прибавя се и обезкостената риба и се вари докато добре се сварят доматите и се смесят вкусовете. Накрая се слага пресния магданоз, а може и пресен девесил, който чудесно ще допълни вкуса на тази чудесна рибена супа. При сервиране се добавя оцет или лимонов сок.


Милен и Поли добре започнаха с приготвянето на саламурата, но пак не са опитвали тези хора. Пак нещо не са докарали на вкус и пак изгубиха битката.

Оряховската баница ме изненада с присъствието на стафиди в нея. Баница с грозде съм виждала, но нямам спомен да съм чувала за баница със стафиди. Сигурна съм обаче, че е била вкусна. Е, разбира се, вкусна е, ако е приготвена и изпечена добре. Явно и тук не им се получи хич добре баницата на Поли и Милен. Даже журито я нарече „течна”. Иначе баница като нормална баница със сирене, но върху плънката от яйца и сирене се поръсват стафиди и накрая изпечената баница се поръсва с пудра захар.


Бих искала да обърна внимание за печенето. За да се изпече равномерно баницата, е добре да се пече на по-ниска температура. Аз я пека на 200 градуса, като може в средата на печенето да намаля фурната на 180. Също така, за да се избегне прегаряне отгоре, а и за да сме сигурни, че вътре е добре изпечена, като се зачерви леко отгоре, може да се покрие с хартия и да продължи да се пече до готовност. Когато правя баница или питка и ги приготвям за повод – с повече хора, винаги се притеснявам дали ще са изпечени добре. Затова ги пека на по-слаба фурна и ги покривам с хартия.  Веднъж донесоха у нас прекрасна на вид питка, но беше много сурова отвътре. От тогава ме гони параноя дали моите неща са добре изпечени J и това е моята препоръка и към вас. Пропуснах да кажа, че при печенето на питки и баници никога не включвам фурната с вентилатор.

Ако сте пропуснали последния епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком 


Дойде време да ви предложа и моята изпитана рецепта за саламура – в случая това е тетевенска саламура и ви гарантирам, че ако я приготвите така, ща получите една вълшебна рибена чорба.

Обикновено тази рецепта се приготвя с прясна речна риба. Има твърдения, според които трябва задължително да се прави с  пъстърва, пъстърва в комбинация с други по-дребни рибки, а има и такива, според които рибата трябва да е само дребна. Също така могат да се срещнат варианти с пресни домати, които се изпичат преди да се прибавят в супата, със сурови домати или пък  само с консервирани домати, вариант, който избрах и аз. Друго важно нещо е прибавянето на 2-3 речни рака. Ако има. Аз нямах и я приготвих само с пъстърва, защото не се сдобих и с раци...

Продукти:

2 бр. пъстърва
500 г цели домати от консерва
3 люти чушки (може и повече и по-малко - зависи колко люто обичате)
2-3 скилидки чесън
1/2 връзка копър
оцет (или мен 2 1/2 с.л.)
сол

Доматите се обелват и намачкват. Не е нужно да се пасират, само се намачкват добре. Смесват се с около 1,2 л вода в тенджера и се слагат да заврат със сол. В същото време на жар, скара, ламарина или грил тиган се запича рибата от двете страни. Там се слагат и лютите чушки да се запекат. Ако имате и раци, сложете 2-3 броя също да се изпекат. Не е нужно да печете рибата дълго. Тя по принцип се готви бързо, а в случая ще се готви и още малко в супата.
Запечената риба се пуска във врящите домати директно от скарата, както е гореща. По принцип тетевенци казват, че трябва да се чуе един характерен звук при докосването на горещата риба и течността, нещо като "фъссс". Освен рибата, вътре се пускат и лютите чушки, както са цели.
Така чорбата се оставя няколко минути да ври. След това рибата и чушките се изваждат. Рибата се почиства от костите и се накъсва на парчета заедно с кожата. Лютите чушки се почистват от семената, а може и от ципите, за да не стане прекалено люта супата.
Ако използвате дребни рибки, може да ги оставите директно цели и да пропуснете обезкостяването.
Рибата и чушките се връщат в супата. Ако прецените, че е нужно, може да долеете още малко вода. Оставя се да ври още 20-30 минути.
Чесънът се нарязва на ситно и се прибавя десетина минути преди края на варенето на чорбата.
Накрая тетевенската саламура се подправя с оцет на вкус и се поръсва с нарязания копър.

петък, 4 ноември 2022 г.

Гозбата на България: Люти ли са лютите чушки в село Българево?

 


В изминалия епизод на предаването „Гозбата на България” водещите Лиана и Милен се озоваха в известното като столицата на гагаузите сeло Българево, а техен домакин беше Красимир Митев. Той ги посрещна в къща за гости Левана, която носи името на неговата баба и всъщност е преустроен обор. Даа, правилно прочетохте. Къщата за гости е била обор. Но сега това място е превърнато в привлекателно кътче за отдих и от бившия обор, в който са гледани 300 овце, вече няма и помен.




Живи са само спомените на домакина Красимир. И кулинарните спомени също. И това е много хубаво! Тези от вас, които четат отдавна блога ми, знаят колко държа да предавам и разпространявам старите български рецепти. Прекрасно е, че съм създала това място и имам възможност да вдъхвам живот на кулинарните ни съкровища, защото наистина го смятам за важно.


Дядо  Коста и баба  Левана


И ето, обогатих се с още една стара рецепта. А тя е за Люто сирене. Може би някои от вас ще си кажат какво пък толкова? Едни прости люти чушки със сирене!


Да, ама не! За мен истината е, че простите неща са най-вкусни. Я си представете този прекрасен аромат, който се носи от тигана, докато се запържват лютите чушки, хем на чушка, хем на лютичко и мнооого апетитно. А после, като прибавите добро количество прекрасно, мазничко домашно овче сирене, което хем да се запържи, хем да се поразтопи леко в чушките. Ех, направо се размечтах. И ако тази прекрасна картинка се допълни от една дебела филия хубав хляб и от резенчета на добре узрял топъл от слънцето домат, няма ли да бъдете в рая?

Гарантирам ви, че тази разядка, би обрала овациите, ако я приготвите добре.

Мдаа… като казах добре, се сетих за Лиана и Милен, които за малко, но пак изтърваха победата. Така и не мога да разбера защо не опитват, когато готвят? Не си представям да сервирам на някого нещо, което не съм опитала преди това и не съм преценила става ли за поднасяне на други хора или не, пък какво остава да готвиш за състезание. Ех, дано да прочетат Лиана и Милен този съвет. Моля ви, опитвайте винаги гозбите си. Дали е сурово или вече е готово, дали е безсолно или пък е много солено, дали има нужда от още малко подправки или пък няма… Опитвайте не само накрая готовото ястие, опитвайте и докато го приготвяте, защото ако нещо сте объркали, вероятно ще имате време и да го поправите. Вярно е, че на вкус другар няма и може вашият вкус да е малко по различен от този на гостите ви или на хората, които ще опитват вашето творение, но пък си гарантирате, че на вас ще ви хареса. Това между другото е предимството да готвиш – приготвяш нещата така, както на теб ти харесва J

Връщам се пак на лютите чушки и искам да ви кажа, че ако ви се наложи да режете много от тях и много люти, е добре да използвате ръкавици. Аз поне си използвам. Освен това Лиана и Милен (а и не само те)  е добре да знаят, че като прибавят червен пипер към нещо, което се пържи, е хубаво да го прибавят в края, за да не прегаря.  

Гагаузи


Стана ли ви интересно? Напомням ви, че ако сте пропуснали лютия епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

 


А сега и аз ще ви предложа моя много любима рецепта с люти чушки J Че каква друга рецепта след този епизод на „Гозбата”?

 

Люти чушки със сос от кисело мляко

 

Продукти:

около 20 люти чушлета (хубаво е да са шарени – и зелени, и червени)
5 с.л. олио
1 с.л. захар
3-4 с.л. оцет
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
1 ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер

За соса с кисело мляко:

1 ч.ч. кисело мляко
1-2 скилидки счукан чесън
копър и магданоз по 2-3 стръкчета
сол

Първо се  приготвя киселото мляко, за да е готово, защото после всичко се случва много бързо.
Киселото мляко се разбърква до гладкост със солта. Прибавят се наситнените чесън, копър и магданоз. Разбърква се добре.

Чушките се измиват и се подсушават добре.
Пробождат се с нож или игла. Съветвам ви да не пропускате тази стъпка, защото преди много време на мен нямаше кой да ми каже и още имам белег от гръмналата чушка... Така е, човек се учи от грешките си... Понякога истински болезнени.

Олиото се загрява и чушките се изпържват до зачервяване - под капак или покрити с вестник или хартия, защото пръскат много и си е леко опасно занимание.  След като се изпържат от всички страни, в тигана се прибавят солта, захарта, оцета и чесъна. Разбърква се добре. Чушките се изваждат с помощта на щипка или решетъчна лъжица и се поставят в чиния за сервиране.
Към соса от пърженето се слага червения пипер и се разбърква. Отмества се от огъня.

Чушките се заливат с приготвения сос от кисело мляко, а отгоре се разпределя сосът от тигана с червения пипер.

Ако пък не обичате кисело мляко, може да пропуснете соса. Чушките са вкусни дори и без него. Но все пак със сос рецептата е великолепна. Нужен ви е само хубав топъл хляб да си натопите залъче, за да стане завършено изживяването.

И отново ви казвам, простичките неща са най-вкусни.

Пазете старите рецепти и ги предавайте на младите поколения. Има много вкус и много мъдрост в тях.


събота, 29 октомври 2022 г.

Домашни милинки с галета

 


Много, много бързам да ви споделя  рецептата за милинките, които направих тази вечер. Вече имам една рецепта за вкусни милинки в блога, която съм писала през далечната 2008 г. http://ilrai.blogspot.com/2008/08/blog-post_08.html. Тя категорично е много добра, но уверявам ви, настоящата рецепта я превъзхожда. Няма как да ви опиша колко са вкусни, пухкави и мекички са тези милинки с галета. Просто хапки съвършенство.

Продукти:

150 мл прясно мляко

150 мл вода

20 г прясна мая

1 с.л. захар

1 с.л. сол

60 мл олио

около 500 г брашно

около 200 г сирене

За заливката:

80 г краве масло

60 мл олио

3 с.л. галета


Млякото се смесва с водата и се затоплят леко. Прибавя се маята и захарта и се разбърква хубаво. Добавят се 3 с.л. брашно и отново се разбърква. Оставя се да втаса, докато хване хубава шапка.

Около 300 г от брашното се изсипват в голяма купа. Прави се кладенче, в което се слагат солта и олиото. След като сместа с маята втаса, също се изсипва в купата. Разбърква се добре, докато се усвои цялото брашно и постепенно се прибавя останалото брашно, като тестото се меси, докато се получи нелепнещо тесто. Ако е необходимо, може да добавите още малко брашно, докато тестото спре да лепне.Тестото веднага се нарязва на парченца колкото орех. От тях се оформят топчета, в средата на които се слага малко сиренце. Така приготвените топчета се подреждат в тава, която е добре намаслена. Аз пекох в тава с диаметър 28 см.

Между топчетата се натрошава по още малко сирене. 


Малслото се смесва с олиото за заливката в подходящ съд и се загрява на котлона, докато се разтопи. Прибавя се и галетата и се пържи около 2 минути. С тази смес внимателно се заливат всички топчета. Пекат се веднага в загрята фурна на 180 градуса около 30 минути.

Наистина се получават вълшебни милинки с галета. Опитайте и вие!



петък, 28 октомври 2022 г.

Гозбата на България: Банатски вкусотии от село Асеново

 


В последния епизод на Гозбата на България Патрисия и Евгени бяха посрещнати от известната майсторка на банатски гозби Мария Иванова от село Асеново, община Никопол. С нея се запознах през пролетта на тази година и ви уверявам, че тя има много какво да покаже  и със сигурност заслужава титлата „Пазител на традициите на банатските българи”. Традициите – не само кулинарни, но и традициите, свързани с автентичните облекла, песни, танци и обреди на банатските българи. Мария вече над 50 години е секретар на Народно читалище „Петър Парчевич – 1927 г.” и неуморно и всеотдайно работи за съхраняването и популяризирането на традициите на местната банатска общност.  Май пропуснах да ви кажа, че не само я познавам, но и имах удоволствието да опитам от тяхната кухня, защото те дойдоха в Ловеч, за да участват в Кулинарния конкурс, който се проведе по време на традиционния ни празник Цветница. Както се казва, дойдоха, видяха и победиха. Така де… победиха в Ловеч, ноооо… в „Гозбата на България” друг победи J



Хич вече не е случайно, че Патрисия и Евгени побеждават. С всеки изминал епизод си личи, че стават все по-уверени в кухнята. Хм, дали ще успеят някой ден да победят и мен J

Рецептите на ястията, които приготви Мария Иванова, са доста добре представени във видеото и няма да ви ги преразказвам подробно. Ако сте пропуснали миналия епизод,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.

Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J



Много интересни рецепти предложи Мария – не само като приготвяне, но и като имена – саланкарчета, саланкарева пита и галушки. Галушките не са ми непознати, вече съм срещала такива рецепти, макар и да не съм ги опитвала. Но като цяло приличат на прясна паста. Доколкото разбрах, има два вида – такива които са бъркани и тестото е сравнително редичко и такива от твърдо тесто. Мария ни показа бъркани галушки, които явно са по-лесни  и бързи за приготвяне, защото не е нужно тестото да се меси и после от него да се оформят галушки и чак тогава да се варят. При бърканите е по-лесно. Нужна е само лъжица и по малко от гъстата каша се пуска във вряща вода. Това е. После сварените тестени изделия се заливат с препържени хлебни трохи с червен пипер.  Отгоре по желание може да се настърже сирене. Освен това има още нещо мнооого вкусно – специално панирано пушено месо, местен деликатес.



Името на саланкарчетата пък идва от тамошното наименование на амонячната сода – саланкар. Всъщност това са сладки с мас, на които се добавя само амонячна сода. От същото тесто се приготвя и саланкаревата пита. Тестото се разточва на две кори, първата се слага в тава, покрива се с настъргани ябълки, а върху тях се поставя втората кора. Правят се шарки с вилица и сладкишът се пече. Интересен ми е вкуса на питата, след като сокът от ябълките апетитно се е поел от масленото тесто.



Както виждате, рецептите изобщо не са трудни за приготвяне, но пък са доста интересни. Как се справиха Патрисия и Евгени с тях? При галушките си пролича, че кашичката им беше по-гъста, отколкото показа Мария, но не беше и съвсем твърдо тесто. Може би точно затова станаха по-добри? Кой знае? Не съм ги опитала, за да сравня, но пък видях J При месенето на тестото за саланкарчетата си пролича, че Патрисия действа доста уверено. Не знам дали се е упражнявала между снимките или просто е придобила повече опит, но определено е задобряла доста. Омеси и разточи тестото с лекота. И после последва забавление. Е, всички деца обичат а изрязват сладки с формички. J Разбирам ги.Обаче важното е, че се отнесоха отговорно към задачата и се справиха чудесно. Толкова, че да победят J Поздравявам ги за старанието и за победата! Сигурна съм, че им предстоят още много такива.


Тъй като нямам нищо общо с банатските българи и техните гозби, бих искала да ви предложа една чудесна рецепта за сладки с мас, която е от моето детство и която е едно от първите неща, които съм започнала да приготвям преди мнооого години, още като ученичка.

 

Сладки „Розички”

 

Продукти:


4 жълтъка

2 ч.ч.свинска мас

2 ч.ч.захар

6 с.л. кисело мляко

1 ч.л. сода

2 прахчета ванилия

брашно за не много меко тесто - около 800 г

 От посочените продукти се замесва  тесто. Тестото да не е меко и лепкаво, защото сладките ще се разлеят, докато се пекат. Шприцоват се в подходяща тава, която не се маже с мазнина, нито се застила с хартия. Оформят се малки топчета, които се поставят върху сладките. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна  докато станат златисти. Изваждат се много внимателно, защото лесно се трошат. След като изстинат се слепват с мармалад. Колкото повече стоят, толкова по-хубави стават. 




петък, 21 октомври 2022 г.

Гозбата на България: Как кмета на Каварна разби Лиана и Милен


 


В последния епизод на „Гозбата на България” водещите Лиана и Милен претърпяха истинско корабокрушение на черноморския бряг край Каварна.

Те преживяха тежка загуба от кмета на града г-жа Елена Балтаджиева, която ги победи в приготвянето на прекрасна морска храна.

Благодарение на гостоприемната г-жа Балтаджиева научихме вкусна рецепта за кефал с морски дарове. Всъщност тя предложи две рецепти – едната е тази, която вече споменах, а другата беше печен на фурна кефал във фолио. По отношение на втората рецепта нямам какво да кажа. Тя е от вида просто и много вкусно. Казвала съм и друг път, че простичко приготвената храна е най-вкусната и за уменията на един кулинар може да се съди именно по този тип храна. Ако умееш да приготвиш с малко продукти нещо много вкусно, поздравления! 






Иначе със скъпи и луксозни продукти ще се справят повечето хора. Обаче дали сред тях са и Лиана и Милен? Май…. Не. Все се надявам да успея да видя поне една тяхна победа, но все още поне засега май не съм станала свидетел на такава.




В епизода много добре се вижда начина на приготвяне на рецептите и нужните за тях продукти, така че аз няма да се спирам на това. Може да гледате предаването „Гозбата на България”, ако сте го пропуснали  на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. Иначе следващия епизод може да видите на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J


Връщам се отново на темата с готвенето. Много ми хареса комбинацията в рецептата за кефал с морски дарове. Да си призная, понякога завиждам на хората, които живеят край морето за това, че имат достъп до прясна морска храна. Е, скаридите, които бяха използвани в рецептата не бяха черноморски, но пък това едва ли е проблем, при положение, че се е получила толкова вкусно ястие. Всъщност да се комбинират различни видове риба и морски дарове си е нещо познато сред ценителите на този тип храна. Дори и рибената чорба се получава най-вкусна, когато се прави от комбинация от риби, а ако вътре пуснете по 2-3 скариди и миди или дори само черупките от тях, ще получите изумителен вкус.

В днешната рецепта видяхме хармонично съчетание на кефал, миди и скариди с доматен сос. Прекрасна комбинация на вкусове, аромати и текстури. При приготвянето на рецептата ми хареса, че г-жа Балтаджиева използва и соса, в който се вариха мидите. Така гарантирано е получила още по-силен и богат вкус на своето ястие. Поздравления за госпожата, много ми хареса нейната рецепта.

Между другото, докато пишех този текст, си дадох сметка, че тук не разказвам нищо, свързано с моите спомени от детството например. И разбира се, това е напълно нормално, защото не съм израсла край морето и рибата не е била сред основните неща, с които са ни хранили като деца. Изключвам момента, в който с брат ми ходехме за риба на близкия язовир и си хващахме основно таранки, които после си чистехме и даже пържехме сами, макар и според днешните критерии да сме били доста малки за това.

Доколкото разрбах, темата на следващото предаване „Гозбата на България” утре ще е отново нещо малко познато за мен – а именно банатски вкусотии. Тях ще представи майсторката на банатски гозби Мария Иванова, която пък аз имах възможността да срещна лично през тази година. Чакам с интерес новия епизод на гозбата, за да обогатя моите знания и да видя как Патрисия и Евгени ще се спуснат в това предизвикателство. Напомням ви, че може да гледате предаването „Гозбана на България” в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, по телевизия Евроком.

 

Дълго се чудих каква рецепта да ви предложа към този епизод на Гозбата. Както вече казах, тук нямам някаква традиционна рецепта, тъй като не съм израсла край морето. Колебаех се между рецепти със скариди, миди, риба… рецепти, които обаче не са част от нашата кухня. Затова ще ви предложа вкусна рибена чорба, а вие може да я приготвите с каквато риба имат под ръка – дали е морска или сладководна, или пък комбиняция от двете, все ще стане вкусна, гарантирам ви. А ако пък решите да добавити скариди или миди… ех, размечтах се!

 

Рибена чорба

Продукти:

Около 700 г риба (най-добре да смесите няколко вида)
2 глави лук
3 картофа
2 моркова
2 домата(може и от консерва)
1 лимон
1 ч.л. сол
1/2 глава целина
магданоз
девесил
черен пипер


Рибата, предварително измита и почистена, се вари в около 1,5 - 2 литра вода за около 15 минути, докато омекне. Зеленчуците се режат на кубчета. Когато рибата стане готова, се изважда от бульона. В малко олио се задушават лука, целината и морковите за около 3-4 мин. Добавя се прецедения през цедка рибен бульон и след като кипне, се слагат картофите, доматите и солта. Оставя се на тих огън за около 20 мин. През това време се обезкостява рибата и се махват кожата и тлъстините, ако има. Връща се в супата. Ври още 5 мин. Накрая се поръсва със ситно нарязан магданоз и девесил, и черен пипер. Подправя се с лимоновия сок.

Да ви е вкусно!
Гответе с любов и всеотдайност и ястията ви ще се отблагодарят с прекрасен вкус.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...