вторник, 5 февруари 2019 г.

Малки вити банички с мая



В нашата кухня има толкова много видове баници, че човек направо може да се изгуби. И макар да се опитвам да пробвам нови и нови рецепти, си мисля, че още много години правене на различни баници няма да са ми достатъчни, за да опитам всички варианти.
Разбира се, много е лесно да направиш баница с готови кори. Освен, че е лесно, е и много бързо.
Обаче, няма такова удоволствие, като това сам да си замесиш тестото и да си направиш корите. Независимо дали баницата е дърпана или е точена. Честно ви казвам. А пък удоволствието да видиш колко прекрасна баница си сътворил накрая и как всички, които опитват, се наслаждават и похапват с кеф... е просто несравнимо. И да. Трудно би намерил откъде да си купиш такава баница. Затова запрятайте ръкави и, ако още не можете да дърпате или точите баница, се научете. Няма нищо сложно. Щом аз мога, значи всеки може.
Пък и наскоро в Белгия са определили българската баница за едно от най-добрите ястия в света. Разумни хора са това. Поздравявам ги за добрия вкус.

За основа на тестото на днешните банички, се спрях на рецептата на Живето, която измених малко. Но пък искам да ви кажа, че при нея има толкова много рецепти на банички, разни и разнообразни, от хубави, по-хубави, сладки и солени, с най-различни плънки и ви гарантирам, че ако влезете в нейния блог да поразгледате, в никой случай няма да останете равнодушни и със сигурност ще пожелаете да приготвите нещо.

Ъъъм, ето  и рецептата.

Продукти:

250 мл прясно мляко
2 яйца
1 к.ч. кисело мляко
15 г прясна мая
1 с.л. оцет
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
около 650 г брашно (най-добре е да използвате брашно за баница или такова с високо съдържание на протеин)

За плънката:

около 500 г сирене
2 яйца
4 с.л. заквасена сметана (или много гъсто кисело мляко в краен случай)

още брашно за разточване
олио за корите
около 50 г краве масло за намазване накрая



Прясното мляко и киселото мляко се смесват, като се разбъркват хубаво и се затоплят леко. Маята се разтваря в така приготвеното мляко заедно със захарта. Добавят се 3 с.л. брашно и сместа се оставя да шупне.
Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Там се изливат леко разбитите яйца, солта и оцета. Излива се и втасалата мая. Замесва се меко и нелепнещо тесто.

Когато точа кори, не правя тестото много твърдо, защото по време на точенето се добавя още доста брашно и има риск баницата да се получи много корава и суха. За тези продукти 650 г брашно би трябвало да е напълно достатъчно за замесването, като после ще добавите още малко брашно.

Замесеното тесто се разделя на 12 части, които се оформят на хубави топчета. Покриват се с чиста кърпа и се оставят да втасат на топло около 20 минути.
През това време сиренето се натрошава и се смесва с яйцата и сметаната.

Много важно за приготвянето на хубава баница е да има достатъчно мазнина, за да не става прекалено суха, клисава и да се разделят хубаво слоевете. И ако при дърпаните баници обикновено топим тестото обилно в мазнина и след това дърпаме, то при варианта на точена баница аз лично поливам обилно разточената кора с мазнина, за да съм сигурна в много добър резултат. Затова, да не ви е чудно, че слагам толкова мазнина по-нататък.

Аз използвах две тави, в които  изпекох по 6 банички. За целта е необходимо тавите да се застелят с хартия за печене, която леко да се намаже с олио.




След като тестото втаса, се взима едно топче и се разточва на тънка кора с диаметър около 22-25 см. Ако ви е трудно да точите, опитайте да разточите поне кора около 20 см. И тя ще ви свърши работа. 
След това тестото се поръсва с 2-3 чаени лъжички олио. Разпределя се плънка и се завива на рехаво руло. Сега вече ако сте разточили по-малка кора, можете да издърпате рулото лекичко в двете страни, като внимавате да не го скъсате, за да стане малко по-дълго и тънко. След това рулото леко се усуква и се оформя мъничка баничка. Така приготвените банички се подреждат в тавата за печене. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса до хубаво златисто. Ако видите, че бързо започват да се препичат отгоре, ги завийте с хартия и продължете да печете още малко.
След като се извадят, още горещи, хубаво се намазват с краве масло.

И накрая навсякъде ухае божествено!

Аз ги сервирах с айрян, но може и с чай, с компот или с каквото обичате J

Без бой си признавам, това са може би най-хубавите банички, които някога съм правила. И да, трябва да ги направя на баба ми :) Сигурна съм, че тя ще се гордее с мен.

неделя, 3 февруари 2019 г.

Курбан чорба от свинско месо


Тази седмица ходих на обяд в едно заведение и от обедното меню привлече вниманието ми курбан чорба със свинско месо. Поръчах си и много ми хареса. Веднага се опитах да разгадая съставките на супата и естествено, реших, че ще се пробвам и аз.
Тъй като в моя край и в семейството и никога не се е приготвяло нещо, което да се казва курбан чорба, направих проучване в интернет за въпросната супа и намерих рецепта, подобна на това, което ядох. Направих някоя друга промяна в рецептата, според сезона и това, което сметнах, че ще обогати чорбата и се получи ето тази вкусна и прекрасна гледка.

Продукти:

600 г свинска плешка
1 глава лук
1 по-голям морков
50 г целина (глава)
2 сухи чушки (може да се сложи 1 зелена прясна чушка в летния сезон)
2 домата или 1 ч.ч. домати от консерва (250 мл)
1 к.ч. ориз
1/2 ч.л. червен пипер
1 к.л. лют червен пипер
1 1/2 с.л. брашно
1 1/2 с.л. олио
1 пълна с.л. краве масло
сол
черен пипер
джоджен (около 1 ч.л. сух сложих аз)
2 яйца



Месото се нарязва на 6-7 големи парчета. В тенджера се наливат 3 литра вода и месото се слага да се вари, като се посолява леко. Лукът, морковите, целината и сухите чушки се нарязват. След като месото поомекне, към него се прибавят нарязаните зеленчуци.
Когато месото се свари напълно, се изважда. Към бульона се изсипва измитият ориз и доматите (настъргани, ако са пресни) и варенето продължава.
Месото се разкъсва на нишки и се връща в супата. Ако е необходимо, се долива още малко гореща вода. Супата трябва да стои доста гъста, но имайте предвид, че като добавите брашното и яйцата накрая, ще се сгъсти още. Подправя се със сол и половината от джоджена.
Вари се, докато оризът се свари напълно.

Олиото и маслото се загряват в тиганче. Към тях се прибавя брашното. Разбърква се и се оставя на котлона, докато леееко промени цвета си. Слагат се червените пипери.
Отмества се от огъня и се излива в супата. Разбърква се, оставя се да заври. Подправя се с останалия джоджен и черен пипер.
Яйцата се разбиват с тел или вилица. Изсипват се във врящата супата през цедка или ситен гевгир внимателно, като целта е да се образуват конци. Ако яйцата не вървят лесно през цедката, отгоре ги разбърквайте с лъжица, за да минат по-бързо :)
Супата се поръсва с пресен магданоз.



неделя, 27 януари 2019 г.

Пълнена кисела зелка с кайма


Вече съм изпробвала два варианта на пълнени кисели  зелки, като тази със свинското ни е особено любима. Сега обаче имах кайма и реших да направя вариант между двете рецепти, които съм приготвяла. Получи се и още как. Много вкусно е зелето, приготвено така, а е и ефектно. Препоръчвам тази рецепта с две ръце.
Аз я приготвих с повече продукти, защото имах такива налични, но вие бихте могли да спестите някои от тях, ако ги нямате в момента - като гъбите и целината например, а дори и суджука. Беконът не препоръчвам да пропускате, тъй като от него ястието придобива един по-добър вкус, но не е проблем да се направи и без него. И така - задължителни се оказват киселата зелка, каймата, ориза, лук, морков, домати и подправки. Но все пак с екстрите е по-добре :)
Аз пекох ястието в чугунена тенджера с капак, но може да го приготвите и в обикновена тава, само трябва да покриете с фолио.

Продукти:

1 кисела зелка с диаметър около 20-22 см
500 г кайма (при мен смес)
100 г пушен бекон
1 парче суджук - не много сух (или сурова наденица 1 парче)
3-4 парчета сушени гъби (ако имате)
1 глава лук
2 моркова
1 суха чушка
50 г целина
1/2 ч.ч. ориз
4 с.л. домати от консерва
1 1/2 ч.ч. вода
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
1 к.л. джоджен
черен пипер
мъничко сол
олио



От зелката се отделят най-външните две листа и се запазват. Издълбава се откъм кочана, като се внимава да се запазят външните слоеве листа и целостта на зелката да се запази.
Издълбаната част се нарязва на ситно. Лукът се реже на ситно, целината на кубчета, а морковите се настъргват на ситно ренде. Оризът се измива хубаво.
Около 40 мл олио се нагряват и в него се изсипват лука, морковите, целината, нарязаната на ситно сушена чушка и нарязания на кубчета бекон. Посоляват се съвсем малко и се готвят, докато омекнат зеленчуците. Изсипва се ориза и се бърка, докато оризът си промени цвета. Налива се водата и се прибавят доматите и нарязаните на парченца гъби. Котлонът се намалява и се сместа се оставя да къкри на слаб огън, докато течността  се поеме от ориза. Към края се слага и нарязания на по-дебели парчета суджук. Отмества се от огъня и се добавят подправките. Разбърква се добре.
Към тази смес се добавя суровата кайма и всичко се разбърква много хубаво.
Издълбаната зелка се напълва с така приготвената смес.


Остатъка от каймата и ориза се смесва с нарязаното зеле. Разстила се в съда, в който ястието ще се пече. Отгоре се полага напълнената зелка. Тази прелест се залива с около 200 мл зелева чорба и около 100 мл вода или толкова, че слоя зеле, с който сме застлали дъното, да се покрие добре. Самата зелка също се полива с част от тази течност, след което се покрива с отделените в началото листа. Намазва се отгоре с малко олио и съдът се захлупва или се покрива с фолио.
Пече се в загрята фурна на 180  градуса до готовност.


събота, 26 януари 2019 г.

Телешко по провансалски


Нямам много рецепти с телешко в блога, защото е трудно да се намери хубаво телешко месо в наши дни. Ако все пак ви попадне такова, можете да го приготвите наистина вкусно. Искаше ми се да пробвам нещо по-различно от обикновеното телешко с грах например, затова избрах тази рецепта за телешко по провансалски. Приготвя се по-продължително, но пък се получава много вкусно и ароматно ястие. Ако нямате телешко, може да приготвите същата яхния със свинско, с глиган, дори и с агнешко.


Продукти:

800 г телешко месо
100 г пушен бекон
600 г гъби
2 моркова
2 глави лук
5-6 малки скилидки чесън
200 г целина
7-8 черни маслини
150 г доматено пюре
2,5 ч.ч. телешки бульон
1 1/2 ч.ч. червено вино
около 60 мл зехтин
1 дафиново листо
кора от половин портокал
2-3 клонки прясна мащерка
черен пипер
сол



Аз приготвих ястието в чугунена тенджера, която първо използвах на котлона и после сложих във фурната. Но, ако нямате такъв съд, можете да използвате голям тиган или тенджена и после да прехвърлите ястието в глинен гювеч.
Беконът се нарязва на ситни кубчета. Месото се реже на по-малки парчета. Лукът, морковите, целината и чесънът се почистват. Лукът се реже на полумесеци, морковите на по-дебели кръгчета, целината на кубчета, чесънът - на филийки.
Нарязаният на ситни кубчета бекон се запържва в сух тиган/тенджера до златисто. Изважда се в подходящ съд. След това се добавя около 20 мл зехтин и в него се поставя на два пъти нарязаното на кубчета телешко месо и се пържи до златисто. Изважда се и се поръсва със сол и черен пипер.



В тигана се добавят още около 20 мл от зехтина и в него се изсипват почистените и нарязани гъби. Запържват се бързо и се изваждат. Налива се останалия зехтин и в него се изсипват нарязаните лук, морков, целина и чесън. Готвят се, докато поомекнат. Налива се виното и след като алкохолът заври и се поизпари, се прибавя доматеното пюре. Разбърква се и се налива бульона. Когато заври, към ястието се връщат бекона, месото и гъбите (или всички компоненти се смесват в глинен съд с капак). Прибавят се маслините, клончетата мащерка, портокаловата кора на 2-3 големи парчета, дафиновия лист, черен пипер и сол на вкус. Внимавайте със солта, защото сосът ще изври и ястието може да стане солено. Така приготвеното ястие се пече на 180 градуса поне 2 часа или до готовност. Ако използвате глинен съд, го поставете в студена фурна и след това включете, за да се загрее равномерно, за да не се спука.
Преди сервиране, извадете портокаловата кора.


Адаптирано от тук

понеделник, 14 януари 2019 г.

Спаначена супа с прясно мляко



Имам няколко рецепти за спаначена супа, но рецепта за спаначена супа с прясно мляко нямах. Реших да изпробвам нов вариант за мен, от който да ви кажа честно много съм доволна. Постигнах сериозен успех. Дъщеря ми за първи път реши да опита супа от спанак. Тъй като не успях да намеря пресен спанак, а твърдо бях решила да правя спаначена супа, се наложи да използвам замразен спанак. Че то много лесно и удобно. J Няма да миеш три часа, да режеш още един и така нататък. Слагаш директно в тенджерата и си готов. Улеснение е голямо. Е, все пак, когато има пресен, няма да го заменя ;)  





Продукти:

200 г замразен спанак
1 глава лук
1 морков
3 с.л. олио или зехтин (може и смес краве масло и олио)
4 с.л. ориз
6 с.л. домати от буркан или настъргани домати
1 ½ ч.ч. прясно мляко
1 с.л. нишесте
4 с.л. прясно изцеден сок от лимон
1 яйце
1 ч.л. червен пипер
чубрица
джоджен девесил
черен пипер
пресен магданоз

по желание - 4-5 листенца свежа мента





В загрятата в подходяща тенджера мазнина се изсипват ситно нарязания лук и нарязания морков. Добавя се 1 с.л. вода и се задушават с малко сол, докато омекнат. Слага се червения пипер и се разбърква. Налива се 1,5 литра гореща вода. Вари се 10 минути на слаб огън. След това се добавя спанака (не го размразявам предварително). Оставя се да заври и се изсипва ориза. Разбърква се. Прибавят се сол, ако е нужно, чубрица и джоджен на вкус.
Когато оризът е готов, се изсипват и доматите. Оставя се да поври още 5-6 минути. Подправя се с черен пипер, девесил и още малко джоджен на вкус. Налива се прясното мляко и се изчаква супата да заври с него.
Отмества се от огъня.
Яйцето се смесва с нишестето и лимоновия сок в голяма купа. Разбърква се хубаво с тел.
Супата се застройва, като с черпак се взима по малко от нея и се изсипва на тънка струйка към яйцето, като се разбърква много добре. Така се прибавя от супата към яйцето, докато се напълни купата. Всичко се връща обратно в тенджерата. Разбърква се и се връща на котлона колкото да заври. Не се притеснявайте, няма да се пресече.
Вече около 3 години правя такава или подобна застройка и се получава много успешно.
Супата се отмества от огъня и се оставя да постои без капак поне 10 минути. След това се поръсва със ситно нарязаните мента и магданоз.
При сервиране може да добавите към горещата супа лъжичка заквасена сметана и/или натрошено сиренце. 



събота, 5 януари 2019 г.

Чорба от кисело зеле


Тази чорба от кисело зеле беше вдъхновена от рецептата за Клин чорба. Но тъй като у дома такава не е приготвяна и аз нямам автентична рецепта за Клин чорба, след направено проучване и консултация с приятели от нашата група във Фейсбук, реших да я приготвя по начин, който аз сметнах за удачен. Не я кръстих Клин чорба, защото реших да сложа освен киселото зеле и ориза, и картофи вътре, а не срещнах такава комбинация никъде. И за да няма хора, които ще кажат, че картофи в Клин чорбата не се слагат, кръстих рецептата простичко - Чорба от кисело зеле.
Да си призная, бях лееееко скептична първоначално. Но пък пак ще кажа, мога да си избирам сама вариантите на ястията, които приготвям и да ги нагаждам така, че да ми харесат. Дали ми хареса крайния резултат? Ооооо, да! И то много! Супата се получи гъстичка, киселка и много вкусна. Гарантирам, че с нея можете да изпиете доста ракия, нищо, че е постна. А пък, ако ракията е греяна.... ех....


Продукти:

1 стрък праз
50 мл олио
1/4 малка кисела зелка
1 к.ч. ориз
2 по-малки картофа
1 суха люта чушка
1 сушена сладка чушка
1 л. вода
около 1 л. зелева чорба
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. брашно
1 с.л. чубрица
черен пипер
сол, ако сметнете, че е нужно



Празът се нарязва на ситно.  Киселото зеле също се реже ситничко. Олиото се загрява и в него се изсипва празът. Добавя се щипка сол и се изпържва, докато омекне хубаво. поръсва се с брашното, разбърква се докато брашното лекичко порозовее и се прибавя червения пипер. Бърка се хубаво и бързо, за да не прегори червения пипер, се прибавя зелето. Разбърква се отново и се налива водата. Слага се запечената люта чушка и нарязаната на ситно сушена сладка чушка. Оставя се да ври на тих огън, докато зелето омекне. След това се прибавят нарязаните на кубчета картофи и ориза. Добавя се и чубрицата. Оставя се да поври, докато оризът и картофите са почти готови. Налива се зелевата чорба. Не я изливайте всичката наведнъж.
Налейте първоначално малко повече от половината, оставете супата да заври и опитайте. Всеки човек понася различно кисело, затова добавяйте от зелевата чорба колкото прецените, че ви допада. Имайте предвид и това, че вкусът се променя, след като поври малко, затова не опитвайте веднага, след като добавите зелевия сок, а оставете да ври няколко минути и тогава опитвайте. Това е основно философията на тази супа.
Накрая се поръсва с препечена стрита сушена чушка и малко черен пипер. Мммм! Великолепно!
Добре е да се консумира гореща. Пак ще си направя скоро. Много ми хареса.



петък, 4 януари 2019 г.

Домашни питки за бургери


Уникални меки, пухкави, ароматни и вкусни се получиха тези домашни питки за бургери.
Трябваше да приготвя домашни бургери преди Коледа, заедно с питките. И понеже имаше останало вкусно домашно картофено пюре, реших да го вложа в питките, защото картофеното тесто се получава уникално. Предполагам, че на някои от вас рецептата ще се стори с прекалено различни продукти за едни прости питки за бургери, но според мен истински си заслужава. Пък и да ви призная честно, баба ми ги хареса страшно много и много ме похвали :) Кажете сега, как да не споделя рецептата след такава похвала?
Плюс това от това тесто може да се направи и голяма питка.

Освен рецептата за питките за тези апетитни бургери, ще споделя и рецептата за самите бургери, ако някой проявява интерес :)

Продукти за питките:

250 мл топло прясно мляко
5 с.л. цедено кисело мляко
1 ч.ч. от 250 мл домашно картофено пюре, приготвено с прясно мляко и краве масло
3 с.л. захар
1 с.л. сол
1 кубче прясна мая
около 1 кг брашно (на мен ми отиде съвсем малко повече)
5 с.л. меко краве масло

1 яйце за намазване
сусам за поръсване



Маята се разтваря в топлото мляко заедно с 1 с.л. от захарта. Добавят се 3-4 с.л. брашно, разбърква се и се оставя да шупне.
Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Слагат се солта, останалата захар, картофеното пюре и цеденото мляко. Изсипва и се и шупналата мая и се замесва мекичко, нелепнещо тесто. Измесва се хубаво и в края на месенето се прибавя кравето масло, като тестото се меси старателно с него, докато добре поеме цялото количество.
Тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса.
Понеже питките се подреждат в тавата за печене на разстояние една от друга, за да може като се надуят, да не се слепват, са необходими 2 тави. Тавите се застилат с хартия за печене и съвсем леко се намасляват.
Тестото се разделя на 12 еднакви части. Те се оформят на топчета, поставят се на разстояние в тавата и леко се притискат с длан, за да станат по-плоски.
Яйцето се разбива добре и към него се прибавят 2-3 капки олио. Питките се намазват с помощта на четка с яйцето и се поръсват със сусам.
Поставят се да се пекат веднага, без фурната да е загрята предварително. Фурната се включва на 180 градуса и се пекат питките до готовност. Ако бързо се запекат отгоре, се покриват с хартия и печенето продължава на 170 градуса.

Както казах по-горе, тестото може да се оформи и по друг начин и отново ще се получи чудесно печиво.

За 12-те питки направих и 12 бургера.
Мда, беше доста трудоемка цялата тази работа за толкова хора, но пък си заслужаваше.

Продукти за 12 бургера: 
(може да редуцирате количеството, според нуждите си)

1,5 кг мляно месо (обикновено се използва телешко, но може и смес)
1, 5 с.л. сос Уорчестър
100 г пушен бекон
2 яйца
4 с.л. галета
сол, ако е необходимо
черен пипер



Всички тези продукти се омесват много хубаво и се оставят да постоят около час преди приготвянето. Разделят се на 12 части, които се оформят на топки. След това всяка топка се оформя на бургер. Оформяйте бургера така, че да е по-голям от диаметъра на питката, защото след изпичане се свива. За да не се надуват и свиват много бургерите, в тях се прави лека вдлъбнатина с пръсти. 
Пекат се в равномерно загрят тиган с много малко мазнина от двете страни - по около 4-5 минути от всяка страна, докато хванат апетитен кафяв загар, без да прегарят. 

За сглобяването на бургерите аз приготвих един сос от 3 с.л. майонеза, 1,5 с.л. кетчуп и 
5-6 мъънички кисели краставички, нарязани на много ситно. 

Ще са ви необходими още: пържени картофи (да, трябва освен всичко останало, да се погрижите и за това), листа зелена салата, домати на кръгчета, листчета топено сирене, сосът, който написах горе и по желание още кетчуп или пък сос барбекю. Разбира се може да сложите и нещо друго, което обичате. 

Не забравяйте след като разрежете питката, леко да я запечете на скара или грил от вътрешната страна, за да получи онзи така апетитен загар и чак тогава да подреждате всичко.Това е.
Да ви е вкусно!
Нека омазването започне сега :)



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...