събота, 17 ноември 2018 г.

Хумус с патладжан


Хумусът е типично ястие за Близкия изток, което основно се приготвя от нахут и сусамов тахан. Към основната рецепта се срещат различни добавки и аз избрах да приготвя хумус с патладжан. Рецептата за хумус се приготвя много лесно и с нея биха се справили и начинаещи в кухнята. Може да се намаже на филийка, да се сложи като сос на фалафел, да се използва като разядка или гарнитура. А на мен много ми харесва да си поръся салатата с него :)
Количествата в рецептата, която ще предложа са ориентировъчни и може да намалите или увеличите нещо според вкуса си (зехтина, чесъна, тахана или лимоновия сок и подправките).

Хумус с патладжан

Продукти:

1 бр патладжан (около 400г)
350 г сварен и отцеден нахут (може и от консерва)
2-3 скилидки чесън
4 с.л. тахан
4 с.л. зехтин
сок от 1/2 лимон
1 к.ч. кимион
черен пипер

за поръсване:
червен пипер
зехтин
магданоз



За приготвянето на хумус с патладжан първо започваме с изпичане на патладжана. Той се измива, надупчва се с дървен шиш на няколко места (иначе понякога гърми във фурната (изпробвано е). Слага се да се пече в згрята фурна на 180 градуса докато омекне хубаво. Изважда се и се поставя в съд с капак, за да се задуши и се обели по-лесно. 
Докато патладжанът се пече, нахутът се слага да се отцеди.
Патладжанът се бели и всички продукти се пасират заедно. Ако сметнете, че сместа е прекалено гъста, може да добавите 1-2-3 с.л. от водата на нахута. 

Сервира се в подходяща чиния или купичка, като се прави кладенче, което се пълни със зехтин. Отгоре може да се поръси с малко червен пипер и пресен магданоз.

Лично на мен ми е най-вкусен, след като престои поне едно денонощие в хладилника. 





понеделник, 5 ноември 2018 г.

Слоеста навита питка със солен пълнеж


В последните 7-8 месеца се опитвах да подтисна страстта си към тестените изделия, но напоследък положението стана нетърпимо и вече се поддавам редовно на изкушението да замеся нещо. Така стана и с тази слоеста навита питка с пълнеж. Питката видях тук и веднага я приготвих с леееки промени. Много е вкусна. Пухкава вътре и с апетитни корички отгоре и долу.
Наличието на пълнеж вътре я прави подходяща и за самостоятелно похапване, с айрянче например или с чаша чай. Муцунка! Да ви кажа честно, и виното ще се впише добре тук, като се замисля...
Няма да се бавя много и ще напиша рецептата, че вече има и желаещи за нея.

Продукти:

за тестото:

200 мл прясно мляко
200 мл кисело мляко
100 мл топла вода
100 мл олио
1 белтък
40 г прясна мая
1 ч.л. бакпулвер (ще стане и без него)
2 с.л. захар
1 с.л. сол
около 900 г брашно

за пълнежа:

125 г краве масло на стайна температура
125 г крема сирене
100 г краве сирене
100 г пушено филе или шунка

за намазване:

1 жълтък
1 ч.л. олио
1 ч.л. прясно мляко

сусам за поръсване



Маята се разтваря в топлото прясно мляко. Прибавя се захарта и 3-4 с.л. брашно и се разбърква. Покрива се и се оставя да втаса, докато шупне хубаво.
Брашното се пресява, в него се прави кладенче и се изсипват всички останали продукти за тестото. Добавя се и шупналата мая и се замесва меко нелепнещо тесто. Оформя се на топка, покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса.
За приготвянето на пълнежа е необходимо филето или шунката да се нарежат на ситни кубчета. Сиренето се намачква или настъргва и всички продукти се смесват и разбъркват, докато се получи хомогенна маса.
Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с размери около 60/40 см. сместа за пълнежа се разпределя върху тестото и се намазва равномерно. Разрязва се на 8 еднакви ленти.


Подготвя се тава за печене (при мен с диаметър 32 см-събра се точно), като се застила с хартия и се намазва с 1 с.л. олио.
Взима се една лента от тестото и се навива на руло.



Поставя се в средата на тавата и след това се взима внимателно следващата лента, като се завива около първото руло така, че краищата да съвпадат и е хубаво леко да се прищипват, за да не се разпадне питката.


Жълтъкът се смесва с олиото и млякото и с тази смес хубаво се маже вече приготвената питка.
Поръсва се със сусам и се слага да се пече. Аз традиционно слагам печивата в студена фурна и я включвам след като съм поставила тавата вътре. Така докато загрява фурната, питката втасва равномерно и се изпича. Пече се до готовност на 180 градуса. След като се запече леко отгоре, покривам с хартия за печене, за да не загори. Ако фурната ви е много силно, може да намалите още малко температурата.

Ако решите да приготвите тази вкусна вита питка с пълнеж, имайте предвид, че е доста голяма. Ако сте по-малко хора, намалете дозата :)




неделя, 4 ноември 2018 г.

Още един вид прясно постно зеле


Нали знаете онези моменти, в които баба ви е готвила, а вие сте спали.
Така е било и при мен, когато баба ми е готвила прясно постно зеле. Все съм спала. Дори не си спомням да съм я виждала да реже зеле, нито пък да го готви. Обаче колко много от него съм яла... Ми така е. Спала съм, спала... Мина много време в опити да сготвя постно прясно зеле, което поне малко да прилича на нейното. Все неуспешни опити. Макар и да имам една публикувана рецепта за постно зеле вече, която също е вкусна, но се различава доста от бабината като резултат.
Вчера реших да попитам момичетата от нашата група във Фейсбук как си приготвят зелето и благодарение на техните съвети достигнах за първи път максимално близо до търсения вкус. Момичета, отново ви благодаря!

И така, записвам си рецептата, за да си я имам и да не я забравям. А може и на вас да се хареса. Продуктите са малко, приготвянето е семпло.



Продукти:

1,5 кг прясно зеле
100 мл олио
1/2 буркан домати (настъргани пресни или от консерва)
1 с.л. червен пипер
сол
по желание малко черен пипер
пресен магданоз

За приготвянето на прясно постно зеле е необходимо първо да нарежете зелето. Добре е докато го режете, да му премахвате твърдите жилки. След това се посолява (внимавайте със солта, не солете прекалено) и се намачква хубаво.
Взима се голяма тенджера и в нея се сипва олиото. Загрява се хубаво и в него се изсипва намачканото зеле. Ако тенджерата ви не е достатъчно голяма и не можете да съберете зелето наведнъж, това не е драма. Разбъркайте и оставете няколко минути да се готви, обемът му ще спадне и ще има място за още. Но все пак е по-добре да го съберете наведнъж.
След като зелето е добре разбъркано с мазнината, се изсипват доматите. Ястието се оставя да ври на по-слаб огън и под капак, като се разбърква често, за да не залепва. Готви се, докато изври цялата вода и зелето остане само на мазнина. За да се изпари по-бързо течността, в средата на готвенето можете да отхлупите малко капака на тенджерата и да продължите готвенето така.
След като течността вече е напълно извряла, се прибавя червения пипер. Хубаво се разбърква, оставя се още 2-3 минути на котлона, като се бърка, защото вече има сериозен риск да залепне. Ако желаете, подправете и с малко черен пипер.
Отстранява се от огъня и се поръсва обилно с пресен магданоз.
Това е. Проста рецепта, но много, много вкусна.



събота, 3 ноември 2018 г.

Спагети със сметаново-доматен сос и пържено пиле


Тези спагети със сметаново-доматен сос се появиха след като дъщеря ми ми изпрати едно видео за приготвяне на спагети. Е, рецептата, която приготвих няма почти нищо общо с оригинала (освен основата на соса), но все пак ми послужи за идея. Не мога да посоча линк към видеото, тъй като не ползвам Инстаграм, а то е от там.

Пилешкото филе си става много вкусно и можете да си го приготвите и без спагетите, както и някои у нас го хапнаха.

Може би рецептата, която ще напиша, няма да е много кратка, но пък за сметка на това, приготвянето изобщо няма да ви затрудни и да ви отнеме време.

Пиша с уговорката, че сосът се оказа достатъчен за 2/3 пакет спагети. Добре ще бъде и за половин пакет, но за цял ми се струва малко.



Продукти:

2/3 пакет спагети

за соса:

4-5 скилидки чесън
2 с.л. доматено пюре
1/2 ч.л. кайенски пипер (лют е, ако не обичате люто, го махнете или намалете)
200 мл течна сметана за готвене
1/2 ч.ч. настърган пармезан
2 с.л. олио
1 с.л. краве масло
сол
пресен магданоз


за пилето:

2 бр пилешки гърди (едно филе пеперуда)
около 1/2 ч.ч. брашно
сол
черен пипер
1 к.л. куркума
2-3 щипки риган

4 яйца

галета



Първата стъпка в рецептата е приготвянето на спагетите. Те се сваряват според указанията на опаковката.

След това се прави подготовка за пилешкото.

Пилешките филета се разрязват на пържолки с дебелина около 7-8 мм. Посоляват се.
Брашното се смесва с черен пипер, куркумата и ригана в една чиния.
Галетата се изсипва в друга чиния.
Две от яйцата се разбиват в подходящ съд, в който могат да се потопят филетата.


Всяко филе се овалва в брашно, топи се хубаво в яйцата и се овалва в галетата. Всички филета се подреждат в голяма чиния или подходяща тавичка, покриват се с найлоново фолио и се прибират за 20 минути в хладилника (или докато им дойде времето).

След като спагетите се сварят, се изсипват в гевгир да се отцедят, като водата, в която са се варили се запазва.

Следва приготвянето на соса.
За целта чесънът се нарязва на ситно и се запържва за не повече от минута в загрятите олио и масло. Към него се прибавя доматеното пюре и кайенския пипер. Разбърква се много хубаво. Излива се сметаната. Разбърква се. Прибавя се пармезана. Опитва се за сол и се посолява, ако е необходимо. към така приготвения сос се наливат 2-3 черпака от водата на спагетите, която заделихме по-нагоре. Разбърква се и в соса се изсипват сварените спагети. Объркват се в соса и, ако е необходимо се прибавя още малко вода от варенето на спагетите. Трябва да се получат сочни, а не сухи спагети, защото после сосът стяга. Поръсва се със ситно нарязан магданоз.

И за финал - пилешките филета се изваждат от хладилника. Разбиват се останалите две яйца.
Загрява се мазнина, в която да се изпържи месото.
Всяко филе се топи в разбитите яйца и се изпържва до златисто в загрятата мазнина.

Спагетите се сервират в подходяща чиния и върху тях се подреждат нарязани парченца месо.



неделя, 28 октомври 2018 г.

Пържен паламуд и картофена салата с едрозърнеста горчица


По принцип много хора твърдят, че паламуд не се пържи. Е да, ама аз го изпържих. И да ви кажа много му отива по този начин. Това си е лично мое мнение. Не ангажирам никого с него. И понеже блогът си е мой Tongue, ще си напиша рецептата. Grin

Идеята видях в една Фейсбук група от г-н  Стоян Иванов. Той беше приготвил пържен паламуд, предварително маринован в ябълков оцет и олио. Идеята много ми хареса и тъкмо три големички екземпляра мръзнеха у нас вече почти месец, реших да ги направя така.
Ето, че сега пиша рецептата за пържен паламуд - одобри се от всички, които го опитаха.
Във варианта на г-н Иванов паламудът се маринова в ябълков оцет и олио в съотношение 50:50. На мен това количество олио ми се стори много и го намалих. Ще напиша какво съм сложила аз, а вие сами може да решите дали да промените нещо.



В тази публикация ще намерите две рецепти - една за рибата и една за картофената салата. Моята приятелка във Фейсбук Цвети Димитрова скоро ми подшушна за подобна салата и аз реших да опитам. Рецепта открих тук, но не я приготвих точно по нея. Ще напиша по-надолу как. Цвети, благодаря ти за споделянето. girl_in_love Тази картофена салата ще се задържи трайно у дома. girl_in_love

Първо пиша за рецептата за паламуд. Продуктите пиша за 3 едри риби. Вие може да прецените и да ги нагодите според количеството риба, което имате.



Продукти:

3 едри черноморски паламуда
80 мл олио
120 мл ябълков оцет
сол

брашно за овалване
олио за пържене

Рибата се нарязва  на шайби. Изчиства се много хубаво и се измива добре. Посолява се. Оцетът и олиото се смесват и се разбъркват. Рибата се полива с тях. Прибира се в хладилник за 2-3 часа, като се разбърква един-два пъти през това време.

След това се изважда и се овалва в брашно. Пържи се от двете страни в загрята мазнина до зачервяване. Не пържете на максимална степен на котлона, за да не изгорите рибата.

Това е. Лесна и вкусна рецепта за пържен паламуд.

Сега за салатата.


750 г картофи
70 мл телешки бульон
2 с.л. олио
1 1/2 с.л. ябълков оцет
2 с.л. олио
2 с.л. едрозърнеста горчица (може да използвате и друга по ваш вкус)
сол
черен пипер
4-5 стръкчета пресен магданоз

Картофите се сваряват. Обелват се и докато са още топли, се заливат с топлия телешки бульон. Разбъркват се. Олиото, оцетът и горчицата се смесват. Към тях се прибавя сол и черен пипер. Разбъркват се. С тази смес се поливат картофите. Отново се разбърква. Тук е момента да опитата и ако прецените, че картофената салата има нужда от още сол или нещо друго, да добавите. Накрая се слага ситно нарязания пресен магданоз. Салатата се обърква и се прибира да отлежи поне час в хладилник.
По принцип в салатата се слага и нарязан лук, но тъй като аз не съм му фен, го пропуснах.

В сайта, в който гледах рецептата, има и видео в края на публикацията, така че лесно може да видите как се прави салатата  и без моите промени.




неделя, 21 октомври 2018 г.

Кюфтета от кайма и картофи


Пържени кюфтета, кюфтета на фурна, кюфтета на скара, кюфтета от кайма, кюфтета от картофи, кюфтета от боб, кюфтета от леща, кюфтета от грах, кюфтета от спанак или лапад, кюфтета от коприва, кюфтета със сос, магданозени кюфтета, кюфтета от тиквички, кюфтета, кюфтета, кюфтета...
Толкова разнообразни рецепти за кюфтета има и всичките са много вкусни и обичани. Не знам дали има някой, който да не обича поне някой вид кюфтета. Обикновено се приготвят лесно и сравнително бързо, а дали ще бъдат пържени или приготвени по по-здравословен начин е въпрос на избор и вкус.
Днес избрах да ви покажа рецепта за пържени кюфтета с варени картофи, която много ни харесва. Всъщност у дома често добавяме картофи към каймата, но не знам защо не съм писала досега рецепта. Картофите могат да бъдат сварени или сурови - получават се различни. Напоследък предпочитанията ми са към сварените картофи, но ако нямате време, можете да сложите и настъргани сурови картофи. За целта ги настържете, посолете съвсем леко, разбъркайте и изцедете леко. След това добавете към каймата.



Продукти:

1 кг кайма
350 г сварени картофи
4 с.л. галета
2 яйца
1 малка глава лук (по желание)
1 ч.л. чесън на прах
2 с.л. соев сос
1 ч.л. сода
1 с.л. оцет
1/2 ч.л. млян кориандър
4-5 клонки нарязан на ситно магданоз
чубрица
черен пипер
сол (ако използвате купена кайма, много внимавайте със солта, защото тя обикновено е добре посолена)

галета за овалване (може да се замени и с брашно)

За да направите кюфтетата от кайма и картофи, първо е необходимо картофите да се настържат. След това каймата се поставя в голяма купа и се добавят всички изброени продукти, като содата се шупва в оцета. Черния пипер и чубрицата сложете  на вкус. У дома чубрицата е много обичана и аз слагам малко повече от 2 равни супени лъжици от нея. Все пак количеството за овкусяване е доста. Сместа е необходимо да се омеси много добре. Месете продължително с ръце. След като каймата е добре омесена, се оставя поне за час в хладилник.
От готовата смес се оформят кюфтетата. Аз първо ги правя на топчета, след това овалвам всяко топче в галета. И преди да ги сложа в тигана, ги сплесквам в желаната форма.
Кюфтетата се изпържват в загрята мазнина  до придобиване на хубав загар. Не пържете кюфтетата на максималната степен на котлона, защото рискувате да се изпекат отвън, а да останат сурови вътре.



понеделник, 15 октомври 2018 г.

За баниците и бюреците и рецепта за един невероятно вкусен бюрек със сирене

Оказа се, че имам доста дълго предисловие този път за баниците и бюреците и затова, ако се интересувате само от рецептата, може да прескочите моите писания J и директно да слезете надолу към рецептата.

Целта на тази публикация не е да се установи разликата между баниците и бюреците, нищо че за мен толкова време си остана загадка. Интересно е как на едно и също нещо (почти) в различните краища на България казваме по различен начин. И тук нямам предвид например бюреците, които можете да хапнете в Турция например или другаде в съседство. Там те си се казват бюрек. Интересно ми е, че в България различни неща могат да се нарекат бюрек, а те са твърде сходни с баницата, че и с тутманика понякога. Има и рецепти за бюрек с мая, пък има и такива за тутманик без мая – за справка виж Панагюрски тутманик.
Днешната рецепта например е за бюрек. Обаче този бюрек доста прилича на наложената дърпана баница, която едната ми баба прави на село. Разлика има в продуктите за тестото и донякъде в подредбата. И точно това беше нещото, което ме накара да го направя почти веднага, след като го видях споделен в една група във Фейсбук. Снимката изглеждаше толкова апетитно, че честно ви казвам, изобщо не се сдържах. Бях навън, минах през магазина и напазарувах каквото ми липсваше у нас, прибрах се и веднага го започнах. Мда. Тестяната страст не ме е напускала, макар и да не показвам много тестени напоследък.


Преди да напиша рецептата, ми се иска да споделя какво е важно за мен, за да имам добър краен резултат, когато правите дърпана баница или пък такъв бюрек.
На първо място това е брашното. Спомням си преди години, когато на село още мелеха брашно, след като се върнеха от мелницата с новото брашно, баба веднага правеше баница, за да разбере дали то е достатъчно добро или ще има да се ядосва с поредния чувал и няма да може да направи свястна баничка за внуците J
Добре е специално за баница или бюрек да избирате качествено брашно. Днес на пазара можете да намерите директно брашно за баница, в което съдържанието на протеин е по-високо и това позволява на тестото да стане по-еластично и разтегливо. Вярно е, че е малко по-скъпо, но пък по този начин си спестявате неприятности с дърпането или точенето, особено ако нямате много опит.
След това идва сиренето. Аз избирам не много солено и не много мокро сирене. Не е добре, ако има много вода в сиренето, защото рискувате да остане клисаво вашето печиво. Ако имате такова, оставете го да се поизцеди от водата няколко часа и тогава го използвайте.
Мазнината може да бъде различна. Едно време едната ми баба, която прави само дърпани баници, използваше само и единствено мас. После спряха да се гледат прасета на село и премина на краве масло, смесено с малко олио. Това препоръчвам и аз. Ароматът, който ще се носи от баничката ви, ако използвате хубаво масло, ще бъде изключителен и неустоим. А иначе може да се използва и маргарин. Само казвам. Всеки си знае за себе си дали да го използва или не.
И на последно място – най-важното нещо, което ви е необходимо, за да направите идеалната баница или бюрек – това е желанието. Приготвянето на такива печива е магия и без желание и любов, няма да се получи добър резултат.

Стана доста дълго, дори не знам кога го написах целия този текст. 


Продукти:

около 1 кг брашно (на мен ми отиде почти целия килограм, без 2 шепи)
250 мл хладко прясно мляко
250 мл хладка вода
1 яйце
2 с.л. олио
1 ч.л. захар
1 с.л. сол

125 г краве масло
5 с.л. олио

около 400 г сирене

Брашното се пресява и в него се прави кладенче.Изсипват се хладкото прясно мляко, водата, яйцето, олиото, солта и захарта. Замесва се меко и нелепнещо  тесто. Може да не ви отиде цялото брашно – както при мен, а е възможно и да използвате малко повече от килограм. Зависи от самото брашно.
Тестото се оформя на топка и се намазва с 1 с.л. олио. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да почине 30 минути. След това се разделя на 21 сравнително еднакви части, които се оформят на топчета.


Маслото се смесва с олиото и се разтопява. Ако топите маслото в микровълнова, имайте предвид, че е възможно да гръмне (не се смейте, личен опит споделям), така че го наглеждайте и го сложете на по-ниска температура. Най-добре си го стопете на котлона, за да нямате разправии после J
Всяко топче се намазва с разтопено масло, покриват се и се оставят да постоят още 15 минути. През това време тавата за печене (с диаметър 28 см) също се намазва с масло и се прибира в хладилника, за да стегне маслото и да не се събира бюрека в тавата.
За разлика от наложената баница, която баба прави, тук корите се дърпат на добре намазнена повърхност, а не директно в тавата. Затова ви е необходима намаслена повърхност за дърпане.
Взима се едно топче и се потапя в разтопеното масло. Гледайте мазнината ви да е топличка постоянно. Ако изстине, леко затоплете отново.
Топчето внимателно се раздърпва с ръце върху намазнения плот. Може в началото да използвате точилка, ако така ви е по-лeсно, но аз ги дърпах директно без точене. Ако ползвате точилка, разточете на кръгла питка с диаметър около 15 см и след това започвате да дърпате, докато се получи кора с диаметър колкото диаметъра на тавата. Внимателно преместете готовата кора в тавата. И понеже маслото е стегнало, няма да има опасност тя да се събере. 


Взимате второ топче, потапяте в топлата мазнина и тъй като след като го извадите от мазнината, то ще тече, най-добре е да накапете с излишната мазнина предната кора, която вече сте поставили в тавата. След това го раздърпвате и го поставяте върху първата кора. Така се постъпва и с останалите топчета тесто, като след всеки 3 кори от тестото поръсвате със сирене.
И понеже първата кората, която ще поставите върху сиренето може да ви се окаже проблемна, по-добре я раздърпайте с около 1 см по-широка от диаметъра на тавата. А по-горните кори задължително ще трябва да са по-големи, тъй като бюрекът се издува от сиренето.


Бюрекът се завършва с 3 кори и най-отгоре се намазва с останалата мазнина. Гледайте да имате поне 2 с.л. от нея за намазване. Ако не ви остане, разтопете малко масло и намажете.
Така приготвения бюрек се пече в загрята фурна на 190 градуса до готовност. За да избегнете препичане отгоре, след като леко се зачерви отгоре, покрийте с хартия и продължете печенето така. Пече се докато хубаво се зачерви – при мен около 50 минути.
След като се извади, бюрекът се поръсва с вода и се покрива с чиста кърпа. Оставя се да постои поне 15 минути, преди да се разреже.
Има невероятно хрупкави корички и е чудесен. А дали ще го консумирате с айрян, с чай или дори с компот, вие избирате J
Да ви е сладко!

По идея от тук и госпожа Таня Иванова.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...