понеделник, 23 май 2016 г.

Кюфтенца от леща и киноа


Втората рецепта, с която гостувам на Катето е тази за кюфтенца от леща и киноа.
Рецептата е веган или постна по нашенски ;)
Оказа се, че комбинацията между леща и киноа е много вкуса и много засищаща. Рецептата е подходяща за пости и не само.
А на продуктите с марка Крина  винаги можете да се доверите.


Продукти:

1 ч.ч. леща Крина
1 ч.ч. киноа Крина
6 с.л. доматено пюре
6 с.л. галета
2  равни с.л. риган
1 с.л. чубрица
1 ч.л. босилек
1 с.л. черен пипер
чесън на прах на вкус
2 с.л. сушен лук (ако нямате, можете да го пропуснете или да го замените с малка глава лук, нарязан на ситно и задушен в малко масло)
5-6 стръка пресен магданоз, нарязан на ситно
сол

Лещата се почиства, измива и се слага да се свари, докато омекне хубаво. Киноата се измива много добре и продължително под течаща вода. Слага се да се вари – сваряването й отнема около 20 минути след като водата заври.
И киноата, и лещата се изцеждат добре от водата в гевгир. Лещата се пасира и двете съставки се смесват в купа.  Прибавят се доматеното пюре, галетата и всички подправки. Обърква се до хомогенна смес.
Тавата, в която ще се пекат кюфтенцата се застила с хартия за печене. С лъжица се взима от сместа и с намазани с олио ръце се оформят топчета. Поставят се в тавата и се пекат в загрята на 200 градуса фурна около 20 минути или докато хванат хубава коричка отгоре и съвсем леко се напукат.
От тази смес ми излязоха 20 кюфтенца с големината на малко яйце.




Ягодов сладкиш

Ягодов сладкиш

Правя си прическа, обличам си рокля и слагам високите токчета. Защо? Защото отивам на гости.
И ще се настаня на едно специално канапе. На канапето на Катето.
Все ми се искаше да остана с ролките на главата, да си сложа пеньоара и да си обуя удобните пантофи, но…няма как. Поканата е специална. И изисква специална подготовка.
Чакам с нетърпение да се настаня на канапето в приятната компания на Катето, с която е крайно време това лято да се срещнем на живо, на бира, на вино… или поне на кафе…
И за това посещение съм приготвила две рецепти. Едната е веган, но с удоволствие се консумира от месоядните, а другата е сладкиш - за приятен завършек на гостуването.

Сега ви представям ягодовия сладкиш, а по-късно ще дойде времето и на кюфтенцата.


Продукти:

2 яйца
200 г захар
200 г кисело мляко
300 г брашно
100 г  масло
8 с.л. олио
1 с.л. бакпулвер
ванилия
купичка почистени и измити ягоди
около 8 с.л. захар + 1 с.л. канела за овалване на плодовете




Яйцата се разбиват със захарта до побеляване.  Прибавят се разтопеното и охладено масло, олиото и киселото мляко. Разбърква се добре. Бакпулверът се смесва с брашното и се прибавят към основната смес заедно с ванилията. Разбива се отново с миксер до хомогенна  смес.
Форма за печене с диаметър 26-28 см се застила с хартия за печене. Изсипва се тестото. Смесват се захарта и канелата. Плодовете се овалват в нея и се подреждат върху тестото. Ако имате желание, можете да отделите част от тестото и да прибавите какао в него. След това да изсипете бялата смес и с лъжица да сложите какаовите петна отгоре.
Така приготвения сладкиш се пече в загрята на 180 градуса фурна до готовност. Проверява се с дървен шиш.
Оставя се да изстине, поръсва се с пудра захар и чак тогава се разрязва.




събота, 21 май 2016 г.

Свински уши на скара


Сигурно на мнозина тази публикация няма да допадне, но да ви кажа честно, не знаят какво пропускат.
Баща ми е специалист на тези уникални мезета и аз ги ям откакто се помня. Свински ушенца, свински краченца... чудна история. Само пача не обичам, но то е заради многото чесън и оцет  вътре.
А в Стара Загора свинските уши на скара са класика и можеш да си ги поръчаш в заведение. Чудно мезе. И аз бях там, и аз ядох! Сервират ги със соев сос, но на мен са ми по-вкусни натурални.
Всъщност няма нищо сложно в приготвянето им.


Продукти:

4 бр. свински уши (количеството всъщност можете да си определите и сами - могат да са 2 или 6, или повече)
сол
по желание лук
лимон
соев сос

Свинските уши се сваряват с малко сол - около 40 минути. Добре е да останат леко жилави, а да не се преваряват, за да не залепнат за скарата. Изваждат се, охлаждат се за кратко и се нарязват на големи парчета.
Пекат се на силно загрята скара от двете страни, докато се запекат хубаво. След като се изпекат, се нарязват на ивички или на парчета, каквито ви харесват.
По желание се сервират с лук, лимон и соев сос.

Ами това е. Свинските уши на скара са готови.


петък, 20 май 2016 г.

Ловеч - замъка на Иван Александър

Източник на снимката: http://www.bulgariainside.com/gallery.php?action=view_album&id=359

от Проф. дин Николай Овчаров

Няма да крия, че да посетя отново прекрасния Ловеч, важна роля изиграха старите пътешественици. През вековете за него с възхищение пишат хора като Хаджи Калфа, Ами Буе, Феликс Каниц. Но най-поетичното описание оставя англичанинът Джеймс Бейкър в навечерието на Руско-турската война от 1877-1878 г. "Ловеч е един от най-живописните и красиви градове, които съм виждал". А после британецът отделя и специално внимание на прелестите на тукашните моми, "особено хубави в този край!"


Като археолог първо се запътвам към белокаменната средновековна крепост на хълма "Хисаря", възстановена в значителни части с европейски средства. Минавам по калдъръмената улица и влизам през възстановената порта. Гледката отгоре ме кара да се замисля за древната история на града, започнала още преди 6000 години през каменно-медната епоха. Древното поселение е наследено от тракийско селище, откъдето са открити множество местни съдове, но и вносни от елинските градове. Няма как да е иначе, защото в околностите на Ловеч са намерени две забележителни тракийски съкровища - Луковитското и Летнишкото.


В спокойния римски период хората се преместват в равнината край буйния Осъм, но след началото на варварските нашествия в III в. отново се сещат за естествено защитения хълм. Първите средновековни находки на "Хисаря" са от IХ-Х в., а столетие по-късно се появява и първото писмено сведение за града. От византийските хронисти Михаил Аталиат и Скилица Кедрин научаваме, че през 1059 г.


вождът на войнствените печенези Селте опитва да се укрепи в крепостта,


но е прогонен от войските на император Исакт Комнин.
Особено драматични събития стават около града в края на ХII в. по време на освободителната война на българите срещу ромеите. В 1188 г. именно тук е спряна армията на император Исак II Ангел. Историкът Никита Хониат описва тежката тримесечна обсада на крепостта от византийците и героичната отбрана на българите. Те устояват и накрая е сключен т. нар. Ловешки мир, с който е призната официално независимостта на Второто българско царство.


За трети път здравата крепост е спомената през ХIII в. при въстанието на Ивайло (1277-1278). В следващите десетилетия тя е родов замък на Шишмановци, а до избирането си за цар през 1331 г. там резидира деспот Иван Александър. Вероятно в Ловеч към 1324-1325 г. е роден Иван Срацимир, син на деспота и влахинята Теодора Басараб, който по-късно ще стане цар на Видинското царство.


Още от ранновизантийската епоха селището на хълма е важно християнско духовно средище. През ХIII-ХIV в. Ловеч става и митрополитски център, а в Синодика на цар Борил са изброени петима архиереи - Лонгин, Милетий, Киприан, Симеон I и Симеон II. Според Житието на св. Теодосий Търновски ловешкият митрополит Партений участва в 1360 г. в свикания от Иван Александър в Търновград II антиеретически събор срещу юдеите.
Данните от археологическите разкопки изцяло подкрепят историческите данни за блясъка на Ловеч през ХIII-ХIV в. Твърдината е природно защитена от стръмните скали, а от три страни е изградена и мощна каменна крепостна стена. Във вътрешността са разкрити останките от няколко жилищни сгради, както и руините на 7 християнски храма от различни периоди. Най-ранната е построена още през V-VI в. и е от типа на куполните базилики с рядък и интересен план. Подобни на нея са единствено "Успение Богородично" в Никея (днес Изник в Мала Азия) и манастира Хора (Кахрие-джами) в Истанбул.


Останалите църкви са от периода на Второто царство и са по-прости като план. Повечето са еднокорабни с притвор и засводена централна част. Долепения непосредствено до портата храм обаче има и купол, подобно на запазилите се днес


Боянска църква и "Св. Апостоли Петър и Павел" в Никопол. Под него археолозите откриват и подземна крипта, където са били погребвани видни духовни личности.


Разкопките в крепостта дават и богати материали от Средновековието. Намерени са множество изящни накити, оръдия на труда, оръжие, красива керамика. Особено интересни са двете съкровища от сребърни монети с ликовете на цар Иван Александър и сина му Михаил. Едната находка е от 16 поставени в гърне аспри, а другата -


от цели 1450 монети, сложени в стомна


Животът през ХIII-ХIV в. далеч не е бил концентриран само в крепостта. Градът се е развивал и по склоновете и край реката, където са се намирали жилищните и производствените квартали. През 1951 г. в отстоящата югоизточно от Ловеч местност Башбунар е разкрит средновековен некропол, просъществувал от Х до ХIII в. Разкопани са 85 погребения, повечето от които притежават богат инвентар. Археолозите откриват десетки бронзови гривни с орнаменти, сребърни и бронзови пръстени, копчета, токи, керамични съдове и монети. Всичко говори за заможната класа на търговци и занаятчии, живели в подножието на замъка.


В края на ХIV в. България е завладяна от османците и Ловеч не избягва злощастната съдба. Вероятно крепостта за няколко месеца е била освободена при похода на полския крал Владислав Ягело и трансилванския воевода Ян Хуниади през 1444 г. С този епизод завършва свободният период на града, но и в тежките години на османското робство Ловеч успява да се развива и процъфтява.


 Легендите за превземането му от турците


Както за много български крепости, така и за тази на Ловеч съдим по народните предания. Така за падането на твърдината под османските удари са запазени две легенди. Едната разказва за жената на цар Иван Шишман, намерила убежище в замъка. Тя хвърля скъпоценните си накити и сребърния стан в един кладенец, който зазидали. Другото предание е за двама боляри, посочили на турците подземния вход. Крепостта се брани от воеводата Станко по прякор Кусан, заради красивите си коси. Когато вижда, че не може да опази Ловеч, той се спуска със свои съратници от стените и става хайдутин. Още се пее песента за Кусан: "Не мога, Милане, да пея; че тук ходи Кусан воевода; с триста юнаци да коли; турци потурнаци; той ме беше залюбил; кога беше воевода; на Ловеча града голяма."

Източник: standartnews

събота, 14 май 2016 г.

Солена торта с тиквички


Тази солена торта от тиквички е чудесно безмесно ястие, което у дома се хареса и от месоядните :) Прави се лесно и изглежда по-интересно от традиционни подобни с тиквички.
Тиквичките са любими у дома в различни варианти, но тази торта се добавя към най-предпочитаните, наред с мусаката и пълнените тиквички.


Продукти за форма с диаметър 26 см:

4 филии хляб
2 домата
1 кг тиквички
6 яйца
60 г пармезан
150 г настърган кашкавал
200 мл течна готварска сметана
6 с.л. галета

3-4 с.л. олио
30-40 г краве масло

1 с.л. песто Дженовезе
1 с.л. риган
щипка-две мащерка
черен пипер
сол



Тиквичките се настъргват на едро ренде. Посоляват се леко и се слагат в гевгир. Притискат се, за да се отцедят и се оставят да постоят около час в гевгира. След това се загрява олиото и в него се слагат тиквичките. Готвят се докато омекнат. Оставят се да се охладят.
През това време яйцата се разбиват с тел с малко сол и черен пипер и към тях се прибавя сметаната. Филийките се разрязват на половинки. Форма за торта с диаметър 26 см се застила с хартия за печене и се намазва по дъното и стените обилно с парченце масло. Филийките се потапят за кратко в яйчената смес, отцеждат се от излишната течност и се подреждат плътно по стените на формата. Слагат се в загрята на 200 градуса фурна за 5-6 минути леко да се запекат.
Докато филийките са във фурната, охладените тиквички се изсипват при яйцата и сметаната. Слага се настъргатия кашкавал, от който трябва да оставите 2-3 с.л. за поръската. Прибавят се подправките, 3 с.л. от галетата и пестото. Всичко се разбърква хубаво. Така приготвената смес се изсипва в средата на формата с филийките. Отгоре се подреждат кръгчета домати, които леко се солят.
Смесват се настъргания пармезан, останалия кашкавал, 3 с.л. от галетата и по щипка риган и мащерка. Поръсват се върху доматите. Отгоре се наръсва останалото краве масло, нарязано на малки парченца. Фурната се намалява на 180 градуса и ястието се слага да се пече. Готово е за около 50 минути. При необходимост (за да не загаря отгоре) може да се покрие с хартия към края на печенето.




Адаптирано от тук.


четвъртък, 12 май 2016 г.

Печен боб със зеленчуци


Не знам дали сте разбрали, но и тази година моят блог Щъркелово гнездо е номиниран за Годишните награди на Блоговодител за кулинарни блогове за 2015-та година в две категории - "Гозбите на баба" и "Топло от фурната". Категорията "Гозбите на баба" се подкрепя тази година от марката Крина и компанията SuiCo. Те бяха много любезни и предоставиха на номинираните блогове техни продукти, които да изпробваме. 




Бобът, който получих е от серията "Имало едно време" - български, от региона на Добруджа и Плевен.  На опаковката можете да прочетете повече за производството на боб в България през годините. На мен ми беше много интересно. 

Доста се чудих каква рецепта да предложа и накрая се спрях на тази за печен боб със зеленчуци. Като че ли подобна комбинация не е много популярна, но трябва да ви кажа, че ястието, макар и веган, е изключително вкусно!

Продукти:

300 г боб Крина
1 тиквичка
150 г гъби
1 голям морков
1 глава лук
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 1/2 ч.л. червен пипер
2 равни с.л. брашно
сол
черен пипер
и по желание ... любимата ви комбинирана подправка за месо - около 1 равна с.л. или на вкус
пресен джоджен
пресен девесил

 Бобът се накисва във вода за 8-12 часа. Сварява се в малко вода без да му се добавя нищо друго. Зеленчуците се измиват и се нарязват на ситно. Изпържват се в загрята мазнина докато  омекнат добре в тази последователност - първо се слагат лук и морков, към тях се добавят гъбите, после идват чушките и накрая тиквичката. Прибавя се червения пипер и брашното. Разбърква се хубаво за минутка и се отмества от котлона.Добавя се бобът и се слагат останалите подправки. Разбърква се хубаво и се изсипва в съд за печене. Добавя се малко  от водата, в която е врял боба-  да има съвсем малко течност в ястието, за да не е съвсем сухо, но наистина да не плува във вода.
Пече се на 180 градуса докато леко хване загар. Поръсва се с пресен магданоз и девесил.

Това е. Отново ви казвам - невероятно вкусно ястие.
Препоръчвам горещо.

А вие, ако имате желание, можете да ме подкрепите с вашия глас за наградата на публиката.
Благодаря ви :)


неделя, 8 май 2016 г.

Дроб - сарма


Дроб-сармата е вкусно българско ястие, което традиционно се приготвя с агнешки дреболии, но те успешно мога да се заменят с дреболии от друг произход (за тези, които не обичат особено агнешкото), а също така може да се направи и вегетариански вариант с няколко вида гъби :)
Агнешка дроб-сарма обикновено приготвяме около пролетните празници Гергьовден и Великден, но може да се приготви и по друго време.
Аз малко закъснях с публикацията тази година, пускам я следпразнично, но ще я напиша. Може пък на някой да послужи занапред.

По принцип, както си личи и от името, плънката трябва да се завие на сармички в агнешкото було и отгоре да се запече със заливката. Но напоследък булото е много рядко срещано по магазините и рецептата за съжаление се преформя в настоящия вариант. Обаче, ако имате було, задължително си я направете с него. Няма да съжалявате.
На някои места не слагат черния дроб в ястието, а си го консумират отделно. Също така може вътре да се добави и малко агнешко месо. В моята рецепта го няма.
Всъщност предложената рецепта за дроб-сарма е много лесна и опростена.



А знаете ли, че ориз Баланс на Крина съчетава полезните хранителни качества на кафявия ориз с мекия и деликатен вкус на белия? С него може да приготвите по здравословен начин всички традиционни български рецепти с бял ориз – дроб-сарма, пълнени чушки, пиле с ориз и мляко с ориз, както и ризото. Ориз Баланс Крина е обработен по специална технология, така че да се запазят голяма част от полезните вещества, съдържащи се в околоплодната обвивка на оризовите зърна. Едновременно с това Ориз Баланс се сварява по-бързо от кафявия ориз и става мек и пухкав като белия.


Продукти:


1 по-малък ангешки комплект - най-добре пресен, а не замразен
2 ч.ч. ориз Баланс на Крина
6 ч.ч вода
2 връзки пресен лук
1-2 стръка пресен чесън
250 г гъби
1 с.л. чубрица
десетина листа пресен джоджен
два-три стръка пресен девесил
черен пипер
сол

За заливката:

3 яйца
500 г кисело мляко
2 с.л. брашно
щипка сол
щипка сода
3-4 листенца пресен джоджен
и няколко листенца пресен девесил

Стъпките за приготвяне на агнешката дроб-сарма са прости.
Ангешкият комплект се слага да се свари. След като заври може да се отпенва, но ние предпочитаме да го измием и отново да го сложим да се вари.
След като се е сварил се изважда и се охлажда. Нарязва се на ситно. Ако прецените, че е много, може да оставите половината за още една тава или да си го приберете за друго ястие.

Лукът и чесънът се нарязват на ситно, гъбите също. В сгорещено олио се изпържват лук и чесън. Добавят се гъбите. Готви се при непрекъснато бъркане 3-4 минути и се прибавя измития ориз. Бърка се докато си промени цвета. Добавят се нарязаните дреболии и всички подправки и се посолява. Залива се с водата и се слага да се пече докато оризът поеме течността.

Приготвя се заливката като всички продукти се разбъркват с тел и се добавят ситно нарязаните подправки.

След като оризът е готов, ястието се изважда от фурната и се залива със заливката. Пече се на горен реотан докато се зачерви апетитно.