неделя, 12 януари 2020 г.

Жестоката вита дърпана баница на Ирма


Рядко слагам гръмки заглавия на рецептите си, но витата дърпана баница на Ирма наистина има самочувствие с покритие. Преди няколко дни се ровех нещо в блоговете и си припомних тази рецепта. Толкова апетитна ми се стори, че не мирясах, докато не я направих. Ама то имало защо да не ми дава мира тази рецепта за вита дърпана баница. Казвам ви, невероятна се получи. Дърпана баница с такива нежни, чак копринени кори не съм приготвяла. Тук да се разбира, че корите са като копринени след изпичането на баницата. Едновременно с това има прекрасна лека коричка и цялостното усещане е за една изключителна хапка. А вкусният пълнеж от сирене тотално довършва сетивата.
Сигурно толкова поетично описание за дърпана баница никога не съм правила, но наистина съм много впечатлена, а аз доста баници досега съм опитала.

Нямах време да снимам стъпка по стъпка, но Ирма се е постарала и в нейната публикация можете да разгледате снимки, ако имате нужда от това.

Тъй като нейната рецепта е с 1 кг брашно, а за мен това количество е твърде голямо, аз намалих продуктите и приготвих една голяма вита баница в тава с диаметър 35 см.

Продукти:

за тестото:

300 мл студена вода
около 600 г брашно (аз използвах брашно за баница и ми отидоха точно 600 г)
1 равна с. л. сол
1 с.л. оцет
1 с.л. олио

за оформяне на корите

60 г краве масло
25 мл олио
4 с.л. брашно (пълни)

за пълнежа

400 г сирене
3 яйца
1/2 ч.ч. кисело мляко

още около 20 г масло за поръсване



Брашното се пресява и в него се прави кладенче.
В него се изсипват водата, солта, олиото и оцета. Замесва се гладко и еластично тесто, което не бива да лепне и се оформи хубава гладка топка.
Тестото се разделя на две части, които се оформят на фитили. Всеки фитил се нарязва на 6 равни части. Получават се общо 12 парчета тесто.
Всяко парченце се оформя на хубаво топче върху добре намаслена повърхност. Топчетата трябва да са напълно гладки.
Оставят се да почиват около 15 минути завити с кърпа. След това се натискат с длан, за да се сплескат на малки плоски питки и отново се оставят да починат около 10 минути.
През това време маслото и олиото се смесват и се разтопяват. Към тях се добавя брашното. Трябва да се получи каша, която капе на едри парцали, а не да тече. Ако е необходимо, добавете още мъничко брашно.
Взимат се една питка. Във средата й се поставя  1 с.л. от брашняната смес. Покрива се с друга питка, като краищата много старателно се слепват с пръсти. Трябва да имате 6 готови за дърпане питки, които се завиват с кърпа, за да не изсъхват. (Тук е добре да кажа, че от брашняната смес ще остане и това е най-хубавото, защото после ще се използва в баницата.)

Тавата за печене се намазва хубаво с мазнина по дъното и стените. Пак казвам, аз пекох в тава с диаметър 35 см и баницата се побра идеално, без да й е тясно и да се намачква. Не препоръчвам да печете в по-малка тава.

Сиренето се натрошава и се смесва с яйцата и киселото мляко. Разбърква се хубаво.

Необходима ви е по-голяма повърхност за дърпане, затова препоръчвам да използвате кухненската маса. Повърхността, на която ще дърпате се намазва хубаво с мазнина - при мен с олио. Поставя се една питка и се разточва с точилка внимателно, толкова, колкото можете да разточите. След това започва дърпането на кората. Изтънява се първо в средата и постепенно към краищата. Хубаво е корите да не се късат, но и да се скъсат, няма да дойде края на света. Не е драматично, не се тревожете. Корите се раздърпват максимално, така че да станат прозрачни и както се казва, да се чете вестник през тях.



Готовата кора се напръсква с остатъка от мазнината с брашното и после се ръси от сиренето с яйцата. Навива се внимателно, като се стараете да не мачкате много корите, а съвсем леко да навивате. След това от краищата се изрязва по около 1 см и така завитите рула се поставят в подготвената тава, като се завива баницата на охлюв. Внимавайте да не навивате прекалено плътно, защото баницата няма да се получи добре, ако е много плътно завита.
По същия начин се процедира и с останалите кори. Така приготвената баница се напръсква с остатъка от брашняната смес (ако имате още останала) и се поръсва с парченца краве масло.
Пече се в силно загрята фурна на 220 градуса около 15 минути или до готовност. Трябва да има хубава златиста коричка (при мен стана малко по-препечена, но не се оплаквам от това).
След като се извади от фурната, баницата веднага се напръсква с малко вода и се покрива с чиста кърпа, за да омекне около 15 минути.

Това е. Жестока е наистина тази баница и препоръчвам да се понацапате и да я направите на вашите близки. Сигурна съм, че заслужават :)
На мен ми отне точно 2 часа от замесването до изпичането, така че не губете време.
Аз я обичам с чаша зелева чорба (хаха, детски спомени), но иначе върви чудесно с айрянче, бозичка, компот и даже чай.
Да ви е сладко!


четвъртък, 9 януари 2020 г.

Малка вита питка със сирене


Понякога на човек му се иска да си омеси питка. Нпретенциозна и малка питка, без кой знае какво оформяне и пудрене. Знаете моята страст към тестото, но и на мен понякога ми се приискват по-прости неща. Тази питка е доста лесна, не се точи, а всичко се прави само с ръце. И въпреки това си е много вкусна и пухкава. А сиренцето и маслото я правят още по-добра. Тестото е с айрян. И друг път съм приготвяла тесто с айрян и се получава много сполучливо. Мекичко, приятно за работа и пухкав резултат накрая.

Продукти:

150 мл гореща вода
150 мл кисело мляко
20 г прясна мая
1 белтък
6 с.л. олио
1с.л. захар
1 ч.л. сол
около 550 г брашно (на мен ми отидоха точно 550г)

30 г краве масло
2 с.л. олио
150-200 г сирене (може и малко повече, според вкуса и желанието)

1 жълтък за намазване



Аз използвам киселото мляко директно от хладилника, затова постъпвам така.
В горещата вода изсипвам млякото и разбърквам с телена бъркалка до хомогенна и гладка смес.
Ако вашето мляко обаче е на стайна температура, е необходимо да съобразите и да загреете по-малко водата, така че като се изравнят температурите на двете, да се получи приятно топла течност, в която да се разтвори маята и да не се унищожат нейните дрожди.
Друг вариант е да смесите студена вода и студено мляко, да разбъркате хубаво и да ги загреете леко.
И така - във топлата течност се разтваря маята, добавя се захарта и се слагат 3-4 с.л. брашно. Разбърква се отново с телена бъркалка и се оставя да шупне хубаво.
В съд за месене се изсипва по-голямата част от брашното и се прави кладенче. Там се слагат солта, белтъка и олиото. Тъй като питката е малка, аз сложих и половината от жълтъка в нея, а останалата половинка оставих за намазване.
Изсипва се и шупналата мая и се замесва меко нелепнещо тесто, като постепенно се прибавя по малко и от заделеното настрана брашно и се меси, прибавя се и се измесва и така, докато усетите, че тестото е приятно за работа, меко е, но все пак не лепи. Писала съм и друг път, пак ще напиша, че това го правя, за да не се сложи прекалено количество брашно и да тестото да стане много твърдо и сбито. Като добавяте по малко брашно, по-трудно ще сбъркате колко да сложите. Всяко брашно е различно и е трудно да се напише точното количество. Затова аз лично процедирам така.
След като тестото е замесено, се разделя на 4 части, които се оформят на топчета, покрива се с кърпа и се оставя да втаса.

Маслото и олиото се смесват и мазнината се загрява, докато маслото се разтопи.

След това всяко топче с намаслени длани се разплесква на кора с размери около 30 на 15 см.
Кората се намазва с мазнина и се поръсва със сирене. Върху нея се поставя следващата кора, маже се с мазнина и се ръси със сирене, след това третата кора и пак мазнина и сирене. Четвъртата кора се поставя най-отгоре и се намазва само с мазнина.
След това тази купчинка се разплесква с ръце до по-голям и тънък правоъгълник - колкото ви е възможно. Навива се на руло, което отново се изтънява с длани, усуква се и се поставя в тава застлана с хартия за печене, като се навива.
Жълтъкът се смесва с 1 ч.л. вода и се разбърква хубаво. Питката се намазва добре.
Слага се да се пече веднага в студена фурна. Фурната се включва на 180 градуса и питката се пече до готовност. Ако е необходимо, за да не прегори отгоре, може да се покрие с хартия или фолио в средата на печенето.





вторник, 31 декември 2019 г.

Жу-жу погача


Изпращаме 2019-та година с тази интересна маслена погача, която не знам защо, се нарича Жу-жу погача. Преди време я видях в едно видео и идеята ми хареса. После прегледах в нета и видях, че има и други рецепти и не всички погачи изглеждат като тази в клипчето. Сега ще споделя аз как я направих. Тъй като във видеото се вижда, че се използва форма за торта, но лично на мен не ми стана ясно с какъв размер, реших да ползвам средната, която имам - 26 см. Когато започнах да подреждам погачата, ми стана ясно, че формата ще е голяма и моята жу-жу погача няма да изглежда точно като на клипчето. Обаче не ми се занимаваше да мажа 24-сантиметровата форма и да местя в нея и така моята погача си остана в по-голямата. Това не е драма. От друга страна пък питката се изпече много добре, тъй като не стана прекалено висока.
Така че, ако решите да правите тази питка, имайте предвид моите бележки и сами преценете какъв резултат искате да постигнете.

Иначе в оформянето няма нищо сложно. Само че в рецептата се вижда, че маслото, което посочват е 200 грама, обаче ясно личи и че не го използват всичкото. Аз реших да го намаля на 100 грама и пак ми остана малко разтопено, което ще отиде на баницата тази вечер. Затова по-долу в продуктите съм написала 80-100 грама. Също така аз обичам да си замесвам по друг начин питките и не съм спазила техния начин, но вие направете така, както ви е по-лесно. Аз почти винаги си активирам маята предварително и след това замесвам тестото.



Продукти:

200 мл прясно мляко
200 мл вода
2 яйца
4 с.л. олио
30 г прясна мая
2 с.л. захар
1 равна с.л. сол
около 800-900 грама брашно (на мен ми отидоха малко повече от 850)

80-100 г краве масло
сусам за поръсване

Смесват се водата и млякото и се затоплят леко. Към тях се прибавя маята и захарта. Разбърква се с телена бъркалка и се добавят 3-4 с.л. брашно. Отново се разбърква и се оставя маята да се активира, докато хване "шапка".
Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Там се слагат яйцата, солта и олиото. Изсипва се и активираната мая. Замесва се меко нелепнещо тесто. Както често съветвам, не слагайте цялото брашно от началото, а добавяйте по малко и месете докато тестото ви хареса.
Така замесеното тесто се разделя на 8 равни части, които се оформят на топчета. Завиват се с чиста кърпа и се оставят да втасат.



След това се взима едно топче се разточва на кора с диаметър около 15 см. Намазва се хубаво с разтопено масло. Точи се второ топче, което се поставя върху първото и също се намазва с масло. Така се постъпва с всички топчета, като накрая последната кора не се маже. Тази купчинка се покрива с кърпа и се оставя да втаса около 15 минути. След това се разточва на по-голяма кора, която се оформя на правоъгълник с размери около 25 на 35 см.
Разрязва се на квадрати със страна около 4 см.
Формата за печене се намазва хубаво с масло. Започва се подреждането на погачата, като на дъното в средата се слагат крайните безформени парчета, а после се подреждат останалите, както може да видите във видеото тук.


Така оформената питка се покрива и се оставя да втаса отново около 20 минути.
Накрая погачата се намазва с още от разтопено масло и се поръсва със сусам.
Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност.
След като я извадих от фурната, аз я намазах с още от маслото, което ми беше останало и я покрих с кърпа.
Трябва да ви кажа, че питката при мен не омекна отгоре и отстрани, а остана с хрупкава коричка. Това е.

Пожелавам ви от сърце весело посрещане на Новата 2020-та година! Нека да е здрава, мирна, много щастлива и успешна за всички нас!

понеделник, 30 декември 2019 г.

Баница с месо


Тази баница с месо правих още миналия месец, но по принудителни причини не успях да я запиша. Обаче тази рецепта за  баницата с месо се получи много сполучлива и затова ще я споделя с вас. Още повече, че  обещах рецептата още тогава. Е, доста позакъснях, но ето, тя е факт.
Има различни рецепти за баница с кайма или мляно месо, но тази е с доста богата плънка и на практика спокойно човек може да обядва или да вечеря с нея. А всъщност тази рецептата за баница с месо заслужава да бъде и на празничните маси, независимо по какъв повод ги приготвяме. Баниците заемат сериозно място на нашата трапеза, независимо с какъв пълнеж са, а в блога можете да намерите различни и разнообразни рецепти за тях. Както за такива с готови кори, така и за такива с домашно тесто - дърпани или точени. Можете да ги откриете в този линк https://ilrai.blogspot.com/search/label/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Другото, което искам да кажа преди да напиша рецептата е, че се получава доста голяма баницата. Така че преценете сами количествата.

Продукти:

500 г кори за баница
500 г смляно месо
250 г гъби
2 глави лук
100 г бекон
200 г кашкавал
1 с.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
1 ч.л. ритан
1 к.л. мащерка
черен пипер
сол

За заливката:

200 г заквасена сметана
400 г кисело мляко
4 яйца
1 бакпулвер - 10 грама



Приготвянето на баницата с месо започва с подготовката на продуктите. Необходимо е лука, гъбите и бекона да се нарежат на ситно. Кашкавалът се настъргва на едро ренде.
В 4 с.л. мазнина се запържват лука. Добавят се и гъбите. Слагат се мляното месо и бекона. Готвенето продължава при непрекъснато бъркане, докато каймата стане на трохи и омекне.
Измества се от котлона и се прибавят подправките.

Тава с диаметър 30 см. се намазва с мазнина. Поставят се 2 кори и върху тях се сипва от плънката. Поръсва се малко от кашкавала. После се поставят още 2 кори, плънка, кашкавал и така се редуват до изчерпване на продуктите, като накрая се завършва с 2 кори за баница.
Така приготвената баница се нарязва на квадрати.

Приготвя се заливката. За целта яйцата се разбиват с тел. Към тях се прибавят заквасената сметана, киселото мляко и бакпулвера. Всичко се разбърква много добре. Баницата с месо се залива с тази смес.
Пече се в предварително загряна фурна на 180 градуса докато хване апетитен загар.

Баницата е вкусна както топла, така и студена.

Адаптирано от тук.




петък, 29 ноември 2019 г.

Картофена крем супа


Крем супата от картофи вероятно е една от най-известните, правени и консумирани крем супи. Някои казват, че си спомнят крем супата от картофи от столовете от едно време или от детските градини, но аз нямам такива спомени. Казах здравей на крем супите чак когато отидох като ученичка за първи път в чужбина. Аз много обичам крем супи, но за съжаление домочадието не им е много голям фен и рядко ги приготвям. Но тази рецепта е по молба на другарче и затова се постарах с нея. Истината е, че картофената крем супа може да бъде доста семпла, но пък аз обичам крем супи, богати на вкусове и аромати и затова я приготвих специално за моя вкус. Надявам се да се хареса и на вас.
Набързо ще спомена варианти за приготвяне, преди да напиша моя. Бихте могли да си сварите зеленчуците, които са в тази рецепта, да ги пасирате и да приключите с приготвянето. Също така има вариант на супа само от картофи, масло и прясно мляко, но на мен ми е по-вкусно с повече зеленчуци. Има варианти, в които картофите се сваряват, прецеждат се от водата, пюрират се и към тях се прибавят прясно мляко, а в някои случаи масло и сметана. Е, моята и такава не е. Различни хора, различни вкусове, различни супи. Това е положението. Също така, ако имате хубав пилешки или зеленчуков бульон, залейте с него картофите при варенето. Ако нямате, не е драма, сложете вода. Друго, което искам да кажа е, че аз избирам да задушавам предварително зеленчуците за кратко. Така повече ми харесва. Но вие можете директно да сложите всички продукти и да ги сварите до пълната им готовност.

И така, стига съм плямпала повече, че стана май доста дълго. ето и моята рецепта за крем супа от картофи.
Мда, появи се още едно уточнение. Имах на разположение един малък сладък картоф и го сложих в супата, но това съвсем не е нещо задължитено, така че ако решите да я правите и нямате сладки картофи под ръка, просто сложете 1 кг нормални картофи.



Продукти:

750 г картофи
250 г сладък картоф (и да е повече или по-малко, няма да е проблем)
1 малка глава лук
1 голям морков
80 г целина глава

ако имате пилешки или зеленчуков бульон, колкото да се покрият картофите

200 мл течна сметана за готвене
300-400 мл прясно мляко (за желаната гъстота)
30 г краве масло

риган
мащерка
черен пипер
сол



Картофите се обелват, измиват и нарязват на големи парчета. Лукът се реже на полумесеци, морковът и целината също на по-едри парчета.
В 3 с.л. зехтин и 1 с.л. вода се задушават лука, морковите и целината, като се разбъркват докато лука омекне. Добавят се картофите и всичко се разбърква отново. Налива се вода или бульон, колкото да се покрият картофите. Посолява се малко и се сваряват до пълната им готовност.
Тенджерата се отмества от котлона.
Това, което аз правя е, че към горещите картофи добавям студената сметана, за да охладя леко сместа и да не я пасирам гореща. Така че това е. Към картофите, както са заедно с течността, се добавя сметаната, маслото и половината от прясното мляко. Внимателно започва да се пасира с пасатор. Друг вариант е да се направи с блендер, но на мен пасаторът ми е по-удобен. не цапам много :)
След като се пасира до кадифена гладкост, към супата се добавя още прясно мляко - толкова, че да постигнете гъстотата, която на вас ви харесва. Прибавяйте по малко, за да не разредите прекалено много.
Накрая се посолява още малко, ако е необходимо и се добавят подправките на вкус. При мен не са много - щипка мащерка, около1 равна чаена лъжичка риган и малко черен пипер. Може да добавите и мъничко лимонов сок.

Сервира се с крутони. В моя случай си ги правя сама. 3 филии хляб се нарязват на възможно по-малки кубчета, слагат се в тава, заливат се с 3 с.л. зехтин, поръсват се с 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. риган и щипка мащерка, разбъркват се мнооого добре и се пекат на 180 градуса в загрята фурна до готовност.

Това е. Много е вкусна супата. Надявам се да се хареса и на вас.


вторник, 26 ноември 2019 г.

Зимна супа от свинско, зеленчуци и зелев сок



Макар че зимата все още официално не е встъпила в правомощията си, реших да кръстя тази супа зимна, защото много подхожда на студеното мрачно време (а не е ли сега точно такова?).
Всъщност идеята ми беше да направя добрата стара куркудена чорба, но тъкмо се бях върнала от пазар с пълна торба зеленчуци и реших да направя нещо ново, по подобие на куркудената чорба, но по-богата. Супите с добавка на зелев сок се получават много хубави на вкус. Зелевата чорба им придава една щедра пикантност и са толкова сгряващи в студеното време. Публикувала съм няколко рецепти за такива супи, като фаворит са ми куркудената и чорбата от кисело зеле, която е в постен вариант, но въпреки това е просто уникална на вкус.
Така че, съветвам ви да се възползвате максимално, докато имате зелева чорба на разположение.

Продукти:

500 г свинско месо
1 глава лук
1 морков
1 червена чушка (ако имате, а може и сушена)
50 г целина (глава)
150 г гъби
200 г картофи
1 к. ч. ориз
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
чубрица
джоджен
сол

1,8 л вода
около 500 мл зелева чорба (или на вкус)

за застройката:

1 с.л. с връх брашно
6 с.л. кисело мляко
1 жълтък



Лукът, морковите, целината, чушката, картофите и гъбите се режат на ситно. Месото също се нарязва на дребни кубчета.
За началото на тази супа със свинско и зелев сок заимствах начина на приготвяне на куркудената чорба. Т.е. сложих водата да заври с половината лук в тенджерата, а в тиган изпържих месото и добавих останалия лук, докато омекна добре. Към месото се добавя червения пипер и всичко се изсипва във врящата вода. Прибавят се морковите, чушката, целината и гъбите. Посолява се съвсем леко и се оставя да ври на тих огън, докато месото омекне добре. Прибавят се нарязаните на дребни кубчета картофи и измития ориз. Готвенето продължава на слаб огън докато добре се сварят всички продукти. Изсипва се зелевата чорба, като внимавате, тъй като може да е много солена. Изсипете първо около 300 мл, изчакайте супата да поври 2-3 минути и опитайте. Ако не е достатъчно солена и кисела, добавете и отаналия зелев сок. Прибавят се подправките - на вкус. Аз слагам по около 1 с.л. чубрица и джоджен, а черния пипер на око :)
Супата ври още около пет минути.
През това време се приготвя застройката, като брашното се разтваря в мъничко вода за гъста каша, добавя се киселото мляко и жълтъка и се разбърква с тел. След това супата се застройва, като се сипва по мъничко от горещия бульон в купата със застройката и се разбърква добре, докато се изравнят температурите и всичко се връща обратно  в тенджерата и супата се поставя отново на котлона - колкото да заври за минутка.
Накрая по желание се поръсва с лют червен пипер (чили).



За приготвянето на тази зимна супа използвах новият ориз Екстра на Крина, който бях поканена да тествам. Резултатът е чудесен и с удоволствие ще се настани в моята кухня, както и другите продукти на Крина, които използвам.
Тествах ориза и в мляко с ориз и определено съм доволна. С ориз Екстра от Крина няма драма.





неделя, 24 ноември 2019 г.

Пюре от броколи


Ето я обещаната рецепта за пюре от броколи. Всъщност с това пюре разнообразих малко тредиционните гарнитури, които обикновено се почитат у дома. Прие се добре, стана вкусно, с интересен цвят и мек вкус и  може да бъде една приятна добавка към различни меса и риби.

Приготвянето на пюрето от броколи е много простичко.
Необходими са ви следните продукти:

150-200 г картофи
400 г броколи (пресни или замразени)
80 г крема сирене
20 г краве масло



Картофите се обелват и нарязват на средни кубчета. Броколите се накъсват на розички. Слагат се заедно в тенджера и се заливат с вода, колкото да ги покрие. Посоляват се и се варят до пълна готовност. Изцеждат се хубаво от водата. Към тях се добавят крема сиренето и маслото и докато са още горещи се пюрират. По желание може да се добави мъничко черен пипер и още малко сол, ако е необходимо.

Това е. Много бързо и лесно. И зелено :)
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...