четвъртък, 31 юли 2014 г.

Лятна селска манджа


Лято е. Пазарите и градините са пълни с прекрасни пресни зеленчуци и ние задължително трябва да се възползваме от това богатство. Днес искам да ви покажа как да си приготвите  ето тази лятна гозбичка. Ако вземете и парче топъл хляб, става съвсем неустоима.

Продукти:

1 глава лук
1 патладжан
1 тиквичка
6 бр. печени чушки
1 морков
500 г домати
5-6 с.л. олио
няколко скилидки чесън - на вкус
1 ч.л. червен пипер
черен пипер
сол



Патладжанът се изпича - най-добре е на котлон и се обелва. Печените чушки се обелват. Всички зеленчуци се режат на ситно. В загрятото олио се изсипват лука и морковите. Задушават се докато омекнат. Прибавят се тиквичките и червения пипер. Разбърква се и се готви 7-8 минути. Добавят се обелените и нарязани на кубчета домати. Оставя се да къкри на слаб огън, докато ястието остане на мазнина. Изсипват се нарязаният на филийки чесън, патладжаните и печените чушки.  Подправя се със сол и черен пипер. Готви се още 5 минути, като се разбърква периодично.
Поръсва се с пресен магданоз.

* Ако обичате люто, спокойно можете да нарежете вътре и една люта чушка



събота, 26 юли 2014 г.

Пилешко руло със сушени домати



Малко закъснях с публикацията на рецептата за това руло, което приготвих преди седмица за личен празник вкъщи, но ето, че дойде и нейния ред. Всъщност имах опаковка пилешки пържоли от бут, които дълго се чудих как да приготвя. Накрая се сетих, че имам буркан сушени домати от Лидл и реших да ги направя на руло с тях. Естествено, не откривам топлата вода. Когато потърсих в Гугъл, подобна рецепта, се оказа, че Таня  е представила точно такава, по мой вкус. Като цяло се водих по нея, само мъничко промених някои неща.

Уверявам ви, че ако направите това руло, изобщо няма да сбъркате. Можете да го приготвите за делник и празник, все ще бъде вкусно!

Продукти:

около 700 г пържоли от пилешки бутчета (без кожата)
100 г сушени домати в олио или зехтин
1/2 ч.ч. сирене
2 скилидки чесън
3 с.л. пресен магданоз
100 г крема сирене
100 г пушен бекон
3 с.л. соев сос
2 с.л. балсамов оцет
3 с.л. олио
сол
черен пипер

За соса:

1/2 ч.ч. течна сметана
2 ч.л. балсамов оцет
2 скилидки чесън
1 с.л. горчица

Пържолите се подправят с малко сол и черен пипер и се заливат със соевия сос, оцета и олиото. Разбъркват се и се оставят в хладилник да се овкусят ( аз приготвих предната вечер, но ако нямате време, оставете поне за час). Доматите, сиренето, чесънът и магданозът се пасират или нарязват на много ситно и се смесват добре. Върху найлоново фолио се поставят пържолите, като леко се застъпват, за да се получи един голям правоъгълник. Намазват се с крема сиренето и върху него се разстила доматената смес.
Внимателно, с помощта на фолиото се завива стегнато руло. Премества се в застлана с хартия за печене тава и внимателно се обвива с лентичките бекон. Пече се в загрята на 190* фурна до готовност на пилешкото.

За да приготвите соса, сложете всички продукти в огнеупорен съд и варете до сгъстяване.

четвъртък, 24 юли 2014 г.

Супа от картофи и зелен боб





Продукти:

1 глава лук
1 морков
1 чушка
250 г зелен боб (при мен лилав, който после промени цвета си и стана зелен)
3 картофа
1 голям настърган домат (или домати от консерва)
3 с. л. олио
черен пипер
чубрица
сол
магданоз

Зеленият боб се почиства от краищата, нарязва се на парчета с големина каквато предпочитате. Попарва се с гореща вода. Лукът, морковът и чушката се нарязват и се поставят в 1,5 л. вода да заврят. След завирането им се добавя зеленият боб, добре изцеден от водата. Супата се вари 15 минути и след това се добавят нарязаните на кубчета картофи. Готви се докато картофите омекнат и се прибавят доматите и подправките. Оставя се да ври още пет-шест минути и е готова.
Поръсва се с пресен магданоз. 

сряда, 23 юли 2014 г.

Нож и вилица

Днес на гости ми е Лили. Лили от Шматкология. Познавате ли я? Ако не, то бързичко се запознайте. Сигурна съм, че ще откриете нещичко от себе си при нея. Нищо, че блогът не е строго кулинарен. И тя готви. И то добре :) 
Но освен, че готви, Лили и пише много, много добре. 
Преди да ви оставя на нейното перо, ще ви кажа, че съм много щастлива, че я познавам, било то само виртуално. И се надявам скоро да се срещнем реално. Защо не в Париж?! (Не съм забравила, Лили. Чакам си нашето.)



Здрасти ( голяма усмивка) 

"Може и в Ловеч".- така ми каза Ил. Но аз идвам тук,На гости в един много специален блог, при много специална приятелка, която много обичам . Никога не съм срещала прекрасните очи на Ил, но я обичам.С нея се запознахме в добре познатия форум на Гответе с мен, където случайно търсех по-добра рецепта за макарони на фурна.Сега като се замисля...то пък колко рецепти да има...После дойдоха блоговете, скайп, фейсбук. И най-сетне встъпителната реч е готова. 
А за мен...ами аз съм Шматкология.В цялата си лудост, цветна палитра и псувни.



{нож.вилица.шматка.блог}

Не, няма да готвя.Макар и на гости на прекрасната Илиaнка, все още си оставам повече дегустатор ( познавам всеки вкус ей) , отколкото готвач.
„Ама хич ли не готвиш ?” – очакван въпрос
“Много даже”- неочакван отговор
Но днес съм на гости и ще кусам и давам акъли.
Та! Нож и вилица.Колко простичко , нали ?! Да, ама не!
От доста дълго време се замислям как тук , в така необичания от мен остров, децата се раждат с нож в дясната и вилица в лявата ръце.Вярно е! И полезно.
Още си спомням как един италианец омете пиле фрикасе с вилица и нож пред очите ми.Барабар със соса!Да!А аз се мъчех на сандвич, който се опитваше ( доста успешно при това) да се разлее по физиономията , блузката, панталончето, та чак то десния крак на обувката ми.Ами, забърсах се и продължих да си се срамувам от недокоснатите нож и вилица пред мен.Пиле фрикасе бе!
Забравих случая с приключването на работния обяд.После минах на клечки.Бях се обсебила от китайски храни , и не чак толкова , и бодях, въртях, суках , смуках ( леко с фантазиите) всичко що е възможно.
И това мина. После дълго време използвах вилица.лъжица.няма нож.
Пристигнах в Англия. Ножове бол.Но нещо не се харесвахме.Нож за пържола-да.Нож за салата- вие луди ли сте бе?!
Jamie обаче ми се навря у физионимията!Накара ми се, нахока ме, наплю ме и ме закачи нож на врата.С връвка и неспирно мрънкане ( подмина и мен самата дори).После гледах видеа, много видеа.Кулинарни предавания, много кулинарни предавания.Четох, рових, интересувах се.
Сега използвам нож и вилица всекидневно.Без да ми се изплъзват от лапичките, без да стържат по чинията, без да си телепортирам пържолата на съседната маса, без да мисля дори.
Нож и вилица, колко простичко.
И удобно, и полезно, и толкова изтънчено.Фръц!
Да, няма да ви е удобно да се пльоснете пред телевизора с шопската и ракията и да забиете ножа в голямото парче домат от градината.Но, можете да опитате.
Много ясно, че имам готов отговор в подкрепа на горе-издраскането.Всичко от личен опит.Тествано, изтренирано и продължително натъртвано.
Сами ще се изумите, дори ококорите какво се случва , когато някак насила се опитвате да се храните с нож и вилица.
Ще се чудите дълго време защо по еди какво си ми е притрябвал нож , когато пред мен има огромна овчарска с много мат’рал.
Ще се пробвате усилено.Ще се дивите на не-възможностите си да изядете пиле фрикасе с въпросния нож, така че да оставите бяла чиния и кокал ( евентуално) . После пак можете да се оригнете, дори и опитът да е неуспешен.
Ще забравите колко много ви се е искало да се научите да използвате ножа по предназначение
Тук някъде ще се появи някой работен обяд с важна клечка, бос, шеф , директор, от когото или зависите пряко, или увеличението ви е засегната косвено.И ще има нож.
Стягайте се и започвайте.
-ножът от дясно ( дори и при левичарите)
Кой нож?! ( ахааа, знаех си!)
Ето малко допълнителна информация.


Но нека приемем , че имаме само един нормален български нож
Важно: Не си мислете, че ножът е само за рязане.Не.Грешка.Абсурд.Не. Ножът се използва като лопатка ( аз така си го обеснявам) . Тоест поддържате хапката храна . Помага.Няма разпилени трътки по съседните маси  или в скута ви.В най-лошият случай обърната чиния и сос върху новата блуза, която ви струва половин заплата. И също така можете да си добавите ( с ножа) сос от ястието. То е хубаво и с коматче хляб да си омажете чинийката, но нека мислим за работа, бизнес, шеф.
Тренирайте.Храненето с нож помага да ограничим количеството храна.Придава още по-голямо удоволствие от ястието  ( важи за чревоугодници като мен) . И опеределно ви помага при работни срещи.
Сещам се и за приложението на лъжица , в комбинация с вилица, но за спагетите друг път.
 И за това ви трябва нож!



Та на острова не винаги е толкова скучно.Ям с нож и виличка.Режа си калмарите и си пия виното и пет паунда не давам какво се случва на съседната маса, където мазна лелка сърба лучена супа.Да, това изказване не е в мой стил ( или може и да е),но по-важното е че ми харесва тоя нож.Обичам големи ножове, с инкрустирана дръжка и по възможност назъбени до половинката. Нещо такова :
Може би не чак толкова помпозно, но да прилича пък.

Написах статията на един дъх.Планирах я отдавна за моя блог, но Ил ме изпревари. А и няка си приляга на това разкошно, уютно и толкова вкусно място.
Не подценявам възможностите на никого, само своите! Приемете съветът ми като намигване, усмихнете се и давайте както си знаете.Всеки има право на без нож ( да му се не види).
Благодаря!

Ил , поръчвам си супа при теб ! :намиг:

Поздрави от шматката с ножа!


х♥х♥х

неделя, 20 юли 2014 г.

Питка за Илинден




Какво е празник без хубава питка? Нямаше как да пропусна да съм вкъщи и да не направя питка за своя ден. Дълго се чудих как да я оформя и реших вместо да търся ново оформление, да дам шанс на една позабравена шарка, която и преди много време съм представяла, но като Питка със сирене и кашкавал. Питката е повече от прекрасна. Тестото съм променила и сега ще напиша как точно я направих.

Продукти:

25 г прясна мая
200 мл прясно мляко
3 с.л. кисело мляко
5 с.л. олио
1 яйце + 1 белтък
1 ч.л. мед
1 с.л. сол
около 500-600 г брашно

50 г разтопено масло за намазване
1 жълтък



Маята се разтваря в топлото прясно мляко заедно с меда, добавят се 3-4 шепи брашно, разбърква се и се оставя да шупне. В брашното се прави кладенче и се поставят солта, олиото, киселото ляко и яйцата. Втасалата мая се изсипва вътре и се меси не твърдо тесто. Оставя се да втаса, покрито с чиста кърпа. След като е втасало, тестото се дели на две части. От всяка се точи правоъгълник с размери около 40 на 30 см. Единия пръвоъгълник се намазва с половината масло, поставя се втория отгоре. Хубаво се разточват с точилката до получаване на кора с размер 50 на 40 см. Намазва се с останалото масло и се завива на стегнато руло. Правят се разрези около 1,5 см, като не се реже до края. Тук можете да видите как. След това разрязаното руло внимателно се премества в застлана с хартия за печене тава. Кръгчетата се подреждат, като едното остава на мястото си, а следващото се завива навътре. Аз изрязах краищата на рулото и ги сложих в средата на питката, като розички. Така приготвената питка се намазва с разбития с малко мляко жълтък и се пече в незагрята предварително фурна на 170*. Ако ви се стори, че отгоре се запича, а вътре е още сурова, можете да покриете с хартия за печене, да намалите малко температурата и да оставите да се доизпече.


Честит празник на всички именници! Бъдете здрави и щастливи! 

Днес православната църква почита Свети Пророк Илия. Имен ден празнуват: Илия, Илин, Илина, Илинка, Илиана, Илко, Илка, Личо, Лина, Илияна. Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, е наричан Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Народните представи рисуват Свети Илия като господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята.
Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
Свети Пророк Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Живял около 900 години пр. Христа в град Тесвия (Палестина), по времето на израилския цар Ахав.
Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името - означава "крепост Господня".
Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.
При смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.


събота, 19 юли 2014 г.

Постно прясно зеле



Зеле. Постно. Но много вкусно. Ще напиша начина, по който го правя аз и който много ни харесва. Иначе има и други начини. Някои го приготвят без лук, също е вкусно. Други го правят с малко домати, въпрос на вкус. Правила съм и само пържено в мазнина, без вода. Отново е вкусно. Но сега ще споделя рецептата, която съм приготвила и снимала.

Продукти:

1 малка зелка или половин по-голяма
1 малка глава лук
1 морков
3 домата
3-4 скилидки чесън
2/3 к.ч. олио
1 к.ч. вода
1 с.л. чубрица
черен пипер
сол
магданоз

Зелето се нарязва и претрива с малко сол. Внимавайте, като солите, защото после може да се окаже прекалено солено. Лукът и морковът се режат на ситно. Доматите се настъргват (може да се ползват и от консерва). Олиото се загрява и в него се изсипват лука и морковите. Пържат се, докато омекнат и се прибавя зелето. Ако тенджерата ви е малка и не може да го събере наведнъж, сложете го на две-три части. Обемът му намалява. Пържи се около 5 минути, като се бърка често и после се налива водата. Оставя се на тих огън около 30-40 минути - докато омекне добре. Сипват се доматите, чубрицата и черния пипер, разбърква се  и се оставя да къкри, докато водата изцяло изври и зелето остане на мазнина. Минутки преди да се отстрани от котлона, се добавя нарязания на ситно чесън. Поръсва се с пресен магданоз. 

петък, 18 юли 2014 г.

Задушени картофи



Не, не. Не гледайте надениците. Те са само за украса.
Тези картофи са ми много любими и идея си нямам защо досега не съм ги написала в блога. Не, че са нещо специално, но са ужасно вкусни. Предполагам, че рецептата ще бъде полезна на начинаещи готвещи и затова ще я напиша. Всъщност начините, по които ги приготвям са два и са различни, така че ще използвам тази публикация да напиша и двата варианта.

Вариант 1 - подходящ за 90-дневната диета

Продукти:

около 700-800 г картофи
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
50 мл олио
1 к.ч. вода
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър
сол

Лукът се реже на полумесеци, чесънът - на ситно. Картофите се обелват, измиват и нарязват на едри парчета. Олиото се загрява и в него се изсипва лукът. Оставя се да се задушава около 5 минути под капак, добавя се чесъна и се готви още минутка. Изсипват се картофите и се разбърква хубаво. Налива се водата, посоляват се, захлупват се с капак и се готвят на слаб огън, като периодично се разбъркват внимателно или се раздрусват леко, за да не залепнат. Готвят се, докато изври водата. Обикновено с извирането на водата са готови, но ако все още не са - долейте още много малко вода и върнете на котлона докато се задушат добре. Накрая поръсете със ситно нарязаните пресни подправки и разбъркайте.

Вариант 2

Продукти:

700-800 г картофи
40 г краве масло
сол
черен пипер
магданоз
копър

 Картофите се обелват, измиват и нарязват на едри парчета. Слагат се в тенджера и се посоляват. Наливат се около два пръста вода и картофите се поставят на огъня да се задушават под капак. След като заврят, котлонът се намалява  на минимална степен. Периодично се разбъркват внимателно и се готвят докато изври водата. Ако видите, че картофите са готови, а вода все още има, излейте я. Маслото се слага върху картофите, слага се черен пипер и нарязани пресни подправки. Разбърква се до стопяване на маслото.

Това е. Който и вариант да изберете, няма да сбъркате и спокойно можете да пропуснете наденичките :)

неделя, 6 юли 2014 г.

Хляб със сушени домати и маслини


































Продукти:

5 ч. ч. брашно + 4 с. л. за месене и поръсване

2 ½ ч. л. сол

7 г суха мая Д-р Йоткер

2 ч. ч. хладка вода

1 ч. л. мед

1 с. л. царевично брашно или грис

60 г сушени домати в олио или зехтин

15 черни маслини

1 1/2 с.л. сух риган или клонче - две пресен


Брашното се пресява и към него се добавя маята, солта, меда и хладката вода. Става много лепкава смес, която се разбърква или с миксер с бъркалките за тесто, или с лъжица за кратко - колкото да се смесят съставките. Оставя се да втаса, докато удвои обема си, покрито с найлоново фолио.



 След това внимателно се посипва с останалото брашно - 3 с.л. в краищата. Поръсва се с нарязаните на ситно домати, маслини и риган и се меси леко, като външните ръбове се обръщат навътре и се стараете да влиза повече въздух в тестото. Не е нужно да се меси много. Само толкова, колкото да сте сигурни, че доматите и маслините са се разпределили равномерно.Оставя се отново да втаса под найлоново фолио, докато удвои обема си.
Включете печката да се загрява на 200*
Застелете тава с хартия за печене и разпръснете царевичното брашно по нея. Оформете тестото във формата на хляб, като внимателно подпъхвате краищата отдолу, докато получи желания вид.
Премества се в тавата - поставя се върху царевичното брашно. Поръсва се с една супена лъжица брашно и отгоре се правят разрези с остър нож. Преди да се сложи да се пече е добре да напръскате във фурната малко вода с пръскало като тези за цветята - 4-5 впръсквания. След това се слага хлябът. Пече се 10 минути на 200*, след което фурната се намалява на 180 и хлябът се изпича до готовност. Докато се пече, е добре да напръскате още три-четири пъти вода във фурната, за да може да хване хубава коричка.



Оставя се да се охлади, преди да се разреже.

събота, 5 юли 2014 г.

Тиквички с картофи и ориз


Тази рецепта отново е съобразена с 90 дневната диета, а също е подходяща и за пости. Но разбира се, това в никой случай не означава, че трябва да я приготвите само и единствено тогава. Напротив, вкусна е, макар и постна :) У нас с охота се хапна от всички. (Е, някои си допълниха с месо :) )


Продукти:

1 глава лук
2 тиквички
400-500 г картофи
1/2 ч.ч. ориз
200 г гъби
1 морков
5-6 скилидки чесън
1-2 домата
4-5 с.л. олио
черен пипер
джоджен
чубрица
сол

Лукът, морковите, чесънът и гъбите се режат на ситно. Тиквичките и картофите се режат на колелца. Мазнината се загрява и в нея се изсипват лукът и морковите. Оставят се да се задушат под капак, докато омекнат. Добавят се гъбите и чесъна, разбъркват се и се готвят докато изгубят част от обема си. Прибавя се измития ориз. Разбърква се добре.Слагат се подправките.
В тавата, в която ще се пече ястието се подреждат първо картофите, изсипва се половината ориз, слагат се ред тиквички (половината), останалия ориз и отгоре отново се подреждат тиквички.  Накрая се подреждат кръгчета домати. В топла вода се разтваря малко сол и ястието се залива с нея - почти до ръба на тавата. Не я пълнете, защото може да изкипи. Ако е нужна още вода, после можете да долеете. Пече се в загрята на 180* фурна до готовност.

петък, 4 юли 2014 г.

Пълнено пиле със зеленчуци



Предполагам, че на всички е познат варианта на пълнено пиле с ориз. Независимо дали към ориза има добавени гъби, грах, зеленчуци, кайма, дробчета, воденички, сърчица или някакви други неща. Или пък пиле, пълнено със сирена и изпечено върху картофи... мммммм, много вкусно. Или пък с плънка, в която основно място заемат картофите.
Да, и аз съм чувала, правила, хапвала. Обаче сега бях изправена пред предизвикателството да го напълня само със зеленчуци. Налага се заради хранителния режим, който спазвам от известно време. Но се получи. Фантастично.

Независимо дали спазвате хранителен режим или просто обичате вкусната храна, ако ви се хапва пиле, пригответе си го. Месото се овкусява много добре от зеленчуците и подправките вътре, докато се пече и става вкусотия.

Продукти:

1 пиле (1 300 - 1 500г)
ако пилето има вътрешности, сложете и тях
3 с.л. олио
1 глава лук
2 моркова
200 г гъби
1 малък патладжан
1 малка тиквичка
4-5 скилидки чесън
1 домат
сол
черен пипер
стрък - два пресен риган
3-4 листа мента
клонче прясна мащерка
пресните подправки можете да замените със сухи, в количества, които ви харесват
1 ч.ч. пилешки или зеленчуков бульон (ако нямате, може да използвате вода)

Пилето се почиства, измива и посолява леко. Оставя се да стои в хладилник, докато се подготви пълнежа.
Патладжанът се обелва и се реже на кубчета. Посолява се и се оставя да си пусне горчилката, докато се подготвят останалите зеленчуци.
Дреболиите, лукът, морковите, тиквичките и гъбите се режат на по-ситно. Чесънът се почиства и реже също на ситно. Мазнината се загрява и в нея се слагат дреболиите. Пържат се около минута и към тях се добавят лука и морковите. Посолява се леко и се задушава под капак на слаб огън около 7-8 минути. Добавят се измитите патладжани, гъбите и тиквичките. Налива се половината бульон и се готви докато остане на мазнина. Отмества се от огъня и се добавят нарязаните подправки и чесъна. Разбърква се. Пилето се пълни плътно със зеленчуците и се зашива. Намазва се леко с олио. Поставя се в тава и около него се изсипва останалия пълнеж. Върху зеленчуците отстрани се разпределят нарязани парчета домати. В тавата се излива останалата част от бульона. Всичко се покрива с фолио и се слага да се пече в загрята на 200* фурна за 15 минути, след което температурата се намалява на 160* и се пече още 45 минути. Фолиото се махва  и пилето се доизпича до златиста коричка и готовност.