понеделник, 15 октомври 2018 г.

За баниците и бюреците и рецепта за един невероятно вкусен бюрек със сирене

Оказа се, че имам доста дълго предисловие този път за баниците и бюреците и затова, ако се интересувате само от рецептата, може да прескочите моите писания J и директно да слезете надолу към рецептата.

Целта на тази публикация не е да се установи разликата между баниците и бюреците, нищо че за мен толкова време си остана загадка. Интересно е как на едно и също нещо (почти) в различните краища на България казваме по различен начин. И тук нямам предвид например бюреците, които можете да хапнете в Турция например или другаде в съседство. Там те си се казват бюрек. Интересно ми е, че в България различни неща могат да се нарекат бюрек, а те са твърде сходни с баницата, че и с тутманика понякога. Има и рецепти за бюрек с мая, пък има и такива за тутманик без мая – за справка виж Панагюрски тутманик.
Днешната рецепта например е за бюрек. Обаче този бюрек доста прилича на наложената дърпана баница, която едната ми баба прави на село. Разлика има в продуктите за тестото и донякъде в подредбата. И точно това беше нещото, което ме накара да го направя почти веднага, след като го видях споделен в една група във Фейсбук. Снимката изглеждаше толкова апетитно, че честно ви казвам, изобщо не се сдържах. Бях навън, минах през магазина и напазарувах каквото ми липсваше у нас, прибрах се и веднага го започнах. Мда. Тестяната страст не ме е напускала, макар и да не показвам много тестени напоследък.


Преди да напиша рецептата, ми се иска да споделя какво е важно за мен, за да имам добър краен резултат, когато правите дърпана баница или пък такъв бюрек.
На първо място това е брашното. Спомням си преди години, когато на село още мелеха брашно, след като се върнеха от мелницата с новото брашно, баба веднага правеше баница, за да разбере дали то е достатъчно добро или ще има да се ядосва с поредния чувал и няма да може да направи свястна баничка за внуците J
Добре е специално за баница или бюрек да избирате качествено брашно. Днес на пазара можете да намерите директно брашно за баница, в което съдържанието на протеин е по-високо и това позволява на тестото да стане по-еластично и разтегливо. Вярно е, че е малко по-скъпо, но пък по този начин си спестявате неприятности с дърпането или точенето, особено ако нямате много опит.
След това идва сиренето. Аз избирам не много солено и не много мокро сирене. Не е добре, ако има много вода в сиренето, защото рискувате да остане клисаво вашето печиво. Ако имате такова, оставете го да се поизцеди от водата няколко часа и тогава го използвайте.
Мазнината може да бъде различна. Едно време едната ми баба, която прави само дърпани баници, използваше само и единствено мас. После спряха да се гледат прасета на село и премина на краве масло, смесено с малко олио. Това препоръчвам и аз. Ароматът, който ще се носи от баничката ви, ако използвате хубаво масло, ще бъде изключителен и неустоим. А иначе може да се използва и маргарин. Само казвам. Всеки си знае за себе си дали да го използва или не.
И на последно място – най-важното нещо, което ви е необходимо, за да направите идеалната баница или бюрек – това е желанието. Приготвянето на такива печива е магия и без желание и любов, няма да се получи добър резултат.

Стана доста дълго, дори не знам кога го написах целия този текст. 


Продукти:

около 1 кг брашно (на мен ми отиде почти целия килограм, без 2 шепи)
250 мл хладко прясно мляко
250 мл хладка вода
1 яйце
2 с.л. олио
1 ч.л. захар
1 с.л. сол

125 г краве масло
5 с.л. олио

около 400 г сирене

Брашното се пресява и в него се прави кладенче.Изсипват се хладкото прясно мляко, водата, яйцето, олиото, солта и захарта. Замесва се меко и нелепнещо  тесто. Може да не ви отиде цялото брашно – както при мен, а е възможно и да използвате малко повече от килограм. Зависи от самото брашно.
Тестото се оформя на топка и се намазва с 1 с.л. олио. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да почине 30 минути. След това се разделя на 21 сравнително еднакви части, които се оформят на топчета.


Маслото се смесва с олиото и се разтопява. Ако топите маслото в микровълнова, имайте предвид, че е възможно да гръмне (не се смейте, личен опит споделям), така че го наглеждайте и го сложете на по-ниска температура. Най-добре си го стопете на котлона, за да нямате разправии после J
Всяко топче се намазва с разтопено масло, покриват се и се оставят да постоят още 15 минути. През това време тавата за печене (с диаметър 28 см) също се намазва с масло и се прибира в хладилника, за да стегне маслото и да не се събира бюрека в тавата.
За разлика от наложената баница, която баба прави, тук корите се дърпат на добре намазнена повърхност, а не директно в тавата. Затова ви е необходима намаслена повърхност за дърпане.
Взима се едно топче и се потапя в разтопеното масло. Гледайте мазнината ви да е топличка постоянно. Ако изстине, леко затоплете отново.
Топчето внимателно се раздърпва с ръце върху намазнения плот. Може в началото да използвате точилка, ако така ви е по-лeсно, но аз ги дърпах директно без точене. Ако ползвате точилка, разточете на кръгла питка с диаметър около 15 см и след това започвате да дърпате, докато се получи кора с диаметър колкото диаметъра на тавата. Внимателно преместете готовата кора в тавата. И понеже маслото е стегнало, няма да има опасност тя да се събере. 


Взимате второ топче, потапяте в топлата мазнина и тъй като след като го извадите от мазнината, то ще тече, най-добре е да накапете с излишната мазнина предната кора, която вече сте поставили в тавата. След това го раздърпвате и го поставяте върху първата кора. Така се постъпва и с останалите топчета тесто, като след всеки 3 кори от тестото поръсвате със сирене.
И понеже първата кората, която ще поставите върху сиренето може да ви се окаже проблемна, по-добре я раздърпайте с около 1 см по-широка от диаметъра на тавата. А по-горните кори задължително ще трябва да са по-големи, тъй като бюрекът се издува от сиренето.


Бюрекът се завършва с 3 кори и най-отгоре се намазва с останалата мазнина. Гледайте да имате поне 2 с.л. от нея за намазване. Ако не ви остане, разтопете малко масло и намажете.
Така приготвения бюрек се пече в загрята фурна на 190 градуса до готовност. За да избегнете препичане отгоре, след като леко се зачерви отгоре, покрийте с хартия и продължете печенето така. Пече се докато хубаво се зачерви – при мен около 50 минути.
След като се извади, бюрекът се поръсва с вода и се покрива с чиста кърпа. Оставя се да постои поне 15 минути, преди да се разреже.
Има невероятно хрупкави корички и е чудесен. А дали ще го консумирате с айрян, с чай или дори с компот, вие избирате J
Да ви е сладко!

По идея от тук.


сряда, 3 октомври 2018 г.

Гриловани зеленчуци с халуми


Халуми е традиционно кипърско сирене, което обикновено се приготвя от овче и козе мляко. Прилича на свежо сирене, но е доста солено. За разлика от много други сирена, халуми позволява да се пече, без да се разтопява. Това го прави доста атрактивно при поднасяне. Може да се изпече на грил, да се изпържи в зехтин или масло или пък да се пече на фурна.
Съчетава се много добре със зеленчуци и с месо. Също е подходящо за сандвичи. Разбира се, халуми може да поднесете и без да го обработвате термично. В съчетание с хубав домат, аз го предпочитам пред моцарелата, защото е соленичко :)

Днес го предлагам в комбинация с гриловани зеленчуци, като за някои това предложение може да се окаже основно ястие, а за други само салатата :)

Продукти:

1 патладжан
1 тиквичка
2 домата или шепа-две чери домати
2 червени чушки
2 зелени чушки
4 моркова
100 г гъби
2-3 с.л. зехтин
1 опаковка халуми

за дресинга:

3 с.л. зехтин
3 с.л. балсамов оцет
3-4 ситно нарязани скилидки чесън (или на вкус)
1 с.л. сос от нар
щипка черен пипер
риган на вкус
сол

Патладжанът се нарязва на кръгчета, посолява се и се оставя да постои поне 30 минути, за да му излезе горчилката. След това се измива и се подсушава. 
Морковите се сваряват за десетина минути – леко да омекнат. След това се срязват на две по дължина.
Тиквичката се нарязва на кръгчета.
Чушките се режат на големи дълги парчета (след изпичане ще се нарежат на по-малки) . Ако гъбите са големи, може да се нарежат на филийки, ако са малки – оставете ги цели.
На мен ми харесва свежестта на суровите домати в тази така да нарека салата, но вие може да си ги изпечете, ако предпочитате. Затова аз ги режа накрая. Ако ще ги печете обаче – нарежете ги на дебелички около 5 мм филийки.
Зеленчуците се смесват, тук се слагат и морковите, както са на половинки.
Поливат със зехтина и се разбъркват хубаво.
И сега е време за голямото печене.
Всички зеленчуци се изпичат на грил тиган или скара, сварените моркови също.
Слагат се в голяма купа, в която ще е удобно да се разбъркват. Чушките и морковите вече се режат на по-малки и удобни парчета. Продуктите за дресинга се смесват много хубаво и с тях се поливат зеленчуците.
Оставят се поне за час да поемат вкусовете.
Ако ще слагате свежи домати, сега е времето да се нарежат и да се пуснат в салатата – преди да се сервира. Слагат се и се разбърква отново добре. Опитвате и ако смятате, че има нужда от още зехтин, оцет или сол, може да добавите според вашия вкус. 
През това време халумито се нарязва на парченца и хубаво се подсушава. Възможно е, въпреки старателното сушене, да има още доста течност, така че като го метнете в тигана да си пусне. Това да не ви притеснява. Течността ще изври.
В загрят тиган се сипва около 1 с.л. зехтин и парченцата халуми се изсипват вътре.
Запичат се хубаво от всички страни и се изсипват върху запечените зеленчуци.



неделя, 30 септември 2018 г.

Пилешки пържоли от бутче на фурна


Пилешките пържоли се приготвят много лесно и бързо и често ни спасяват в забързаното ни ежедневие. Тези пилешки пържолки от бутче са подходящи както за хубав обяд или вечеря, така и за замезване с приятели. Горещо ги препоръчвам, защото освен, че се приготвят доста бързо, се пекат и на фурна, като няма никакво пържене. В същото време разнообразните подправки правят вкуса превъзходен. Днес ги приготвих за първи път, но вече се запасихме с още пържолки, за да си приготвим пак. Толкова много ни харесаха и затова бързам да споделя рецептата с вас.


Продукти:

650 г пилешки пържоли от бутче без кожа
1/2 ч.л. смлян кимион
1/2 ч.л. куркума
1/2 ч.л. смлян кориандър
1/2 ч.л. чесън на прах
1/2 ч.л. червен пипер
1/2 ч.л. кайенски пипер (предвид, че е доста лют, може да пропуснете, да го намалите или пък да го увеличите)
сол
сок от 1/2 лимон
1 с.л. соев сос
3-4 с.л. зехтин
150 мл бяло вино



Пилешкото месо се посолява. Може да го нарежете на по-малки парчета, ако предпочитате. На мен по-малките ми харесват повече. Всички подправки (без да слагате повече сол) се смесват в малка купичка. Посоленото пилешко месо се поръсва с подправките и се разбърква много добре. Сипват се лимоновия сок, соевия сос и зехтина. Разбърква се много добре. Така приготвеното месо се прибира за поне 1 час в хладилник. Хубаво е да престои няколко часа, но ако нямате време, печете веднага. Пак ще се получи.
След като е починало на студено, месото се подрежда в тавичка за печене. Полива се с бялото вино и се слага да се пече в загрята фурна на 180 градуса, докато остане на мазнина.

Аз сервирах с картофено пюре и гриловани зеленчуци. Вие можете да помислите за друга комбинация.



петък, 28 септември 2018 г.

Ирландски соден хляб


Ирландски соден хляб е изключително лесен за приготвяне и много бърз домашен хляб. Може да го приготвите в спешни случаи или просто защото искате да си направите хляб. За моя изненада се одобри от всички, които го опитаха и се унищожи за отрицателно време.
Рецептата се изпълнява добре и с брашно от лимец, с ръжено или с пълнозърнесто брашно, макар и да не бухва толкова. Възможно е и да се направи комбинация от два вида брашно. Въпрос на вкус и предпочитание.Също така по принцип се приготвя с мътеница, но тъй като аз нямам, избрах да го направя във вариант с кисело мляко.

Продукти:

5 ч.ч брашно
2 ч.ч кисело мляко 
1 ч.л. сол 
1 ч.л. захар 
1 1/2 ч.л. сода

Брашното се пресява и се смесва със захарта и солта. Содата се слага в киселото мляко и се разбърква, за да шупне. Излива се в брашното и се меси тесто. Не се изисква много месене, само колкото да се оформи тестото. Възможно е да се получи доста лепкаво. Не добавяйте повече брашно.  
Тестото се оформя на топка и се слага в застлана с хартия за печене тава. Върху така приготвения хляб се правят разрези на кръст с остър нож.
Слага се да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса. Пече се до готовност. Ако е необходимо, за да не прегаря отгоре, след като се запече леко, може градусите да се намалят на 180 и да се покрие с хартия.
Може да се консумира и топъл, и охладен. Но ако е топъл, по-добре го разчупете, а не го режете.

понеделник, 24 септември 2018 г.

Свинско Салтимбока

Салтимбока е ястие от италианската кухня, което традиционно се приготвя с телешко месо, но то успешно може да бъде заменено със свинско, с пилешко, с пуешко, а дори и с риба.
Характерното в рецептата за салтимбока е, че в нея присъстват прошуто и салвия. И независимо какъв точно вариант за приготвяне ще изберете, на практика технологията е почти една и съща. Е, има малко вариации и по тази тема. Например може да срещнете рецепти, в които месото е обвито цялото в прошуто, има и такива (като моята), в които прошуто се поставя върху месото. Салвията може да е между месото и прошутото, а може и най-отгоре. Може да има лимон, а може и без него. Има рецепти с брашно и такива без... Може да се изпълнят на тиган, а и на фурна също стават, дори и на барбекю. Може да се направи с вино Марсала, но може и с бяло вино.

Аз избрах да приготвя рецептата по най-прост начин. Всъщност изобщо не бях планирала да правя такова нещо, но наличието на салвия в двора на село ме провокира и набързо се организирах. За добавка приготвих пюре от картофи и моркови и пюре от грах с мента.

Ето и моят вариант на тема Свинско Салтимбока.

Продукти:

около 600 г свинско филе
прошуто - толкова резени, на колкото парчета ще разрежете месото
същия брой листа салвия + още 3-4
1 пълна с.л. краве масло
2-3 с.л. зехтин
100 мл бяло вино
1 с.л. коняк
около 50 мл месен бульон
брашно за овалване
сол
черен пипер

Свинското филе се нарязва на филийки с дебелина около 1 см. Изтънява се под свежо фолио до около 5 мм. Подправя се със сол и черен пипер.
Върху всяко парче месо се слага парче прошуто и листенце салвия. Забожда се с клечка за зъби.


Зехтинът се загрява заедно с маслото. Всяко парче се овалва хубаво в брашно, като излишното се изтупва. Допълнителните 3-4 листа салвия се поставят в тигана, за да овкусят мазнината.  Месото се постява в тигана първо от страната с прошутото и се пържи по 2-3 минути от всяка страна.
Излива се виното заедно с коняка и бульона и се оставя да къкри на слаб огън докато сосът се редуцира повече от половината.
И това е. Свинско Салтимбока е готово.

Тук трябва да кажа, че месото не ми се събра в най-големия тиган и аз го разделих на две. Приготвих го в два тигана на два котлона едновременно, като всеки тиган получи по 100 мл вино и 50 мл бульон.

Както казах, аз избрах да сервирам с два вина пюре. Едното е от картофи и моркови - като това, но без топеното сирене.

А другото - от грах и мента.

Ето какво ви е нужно:

1 пакет замразен грах
1 пълна с.л. с връх краве масло
1-2 с.л. течна готварска сметана
3-4 листенца мента (може и повече - въпрос на вкус)
щипка сол
черен пипер

Грахът се сварява в подсолена вода, докато омекне добре. Смила се в блендер заедно с маслото, ментата и сметаната. Накрая се подправя с мъничко червен пипер.


събота, 15 септември 2018 г.

Хачапури по аджарски


Хачапури е грузинско тестено ястие, което може да срещнете приготвено по различни начини. Като цяло най-общо това е оформено по няколко начина тесто с богат пълнеж - често от сирена, но може да бъде и с месо или пък с картофи, а дори и с фасул. Пълнежът  може да е вътре в тестото, а може и да е отворено хачапури. А тестото пък може да е с мая или содено.

Днес аз избирам да ви представя рецептата за хачапури по аджарски. Те се приготвят във формата на лодка, като характерно тук е, че яйцето трябва да остане рохко (разбира се, за тези от вас, които обичат). Най хубаво е, когато си отчупиш препечено крайче и го потопиш в рохкото яйце или си гребнеш от пълнежа. Просто чудно!

По принцип и естествено, за изпълнение на рецептата за хачапури се използва грузинско сирене. Но тъй като тук няма как да намеря такова, го замених с нашенско сирене и кашкавал.

Продукти:

За тестото:

200 мл прясно мляко
125 мл вода
7 г прясна мая
1 ч.л. сол
2 ч.л. захар
4 с.л. олио
1 белтък
около 500-600 г брашно

За пълнежа:

350 г  сирене
150 г  кашкавал
100 г краве масло
5 яйца

1 жълтък за намазване



Млякото се смесва с водата и се затоплят леко, без да се сгорещяват, за да не се попари маята. Смесват се със захарта и маята и се прибавят 4-5 с.л. брашно. Разбърква се и се оставя да втаса, докато хване шапка.
В пресятото брашно се прави кладенче и в него се прибавят солта, олиото и белтъка. Излива се втасалата мая. Замесва се меко и нелепнещо тесто. Разделя се на 5 еднакви части, които се оформят на топки. Покриват се с чиста кърпа и се оставят да втасат.
През това време сиренето се натрошава и се смесва с настъргания кашкавал.
Маслото се разтопява и се излива в сиренето. Разбърква се много хубаво.
Става смес с много приятен маслен вкус, която може да се изкушите да си хапнете и така :)

След като тестото е втасало, се взима една питка и се разточва на тънък правоъгълник или овал (или нещо приблизително подобно). В краищата се поставя малко от сиренето - по начина, посочен на снимката.


Тестото се завива от двете страни към средата като руло. След това краищата се съединяват и се прищипват така, че да се образува формата на лодка.



Имайте предвид, че е необходимо краищата да се прищипят добре, защото при печене е възможно хачапурито да се отвори. Също така, за да не се отворят рулата,  е хубаво с върховете на пръстите да ги натиснете към долната част на тестото.
В празното пространство в "лодката" се поставя от сместа със сирене.


Така приготвените хачапури се преместват в тава, застлана с хартия за печене. Намазват се с разбития жълтък с малко прясно мляко и се пекат в загрята фурна на 180 градуса.
Аз ги пекох по 2 в една тава, последното остана да се пече самотно. :)

Когато са почти готови, се изваждат от фурната и в тях се чуква по едно яйце. Връщат се обратно и се пекат за 2-4 минути така, че белтъкът да стегне, а жълтъкът да остане течен.

*ТУК ще сложа една забележка и ще кажа, че ако обичате добре изпечени яйца, можете да ги поставите още в началото и така да изпечете вашето хачапури.

Хачапури по аджарски се сервира горещо или поне топло.

Много добре се връзва с домат и нашенска си шарена сол.


Адаптирано от тук.


четвъртък, 6 септември 2018 г.

Гръцка мусака



Приготвих тази рецепта за гръцка мусака по желание на един специален почитател на блога :)
Не знам защо съм отлагала до сега да направя гръцка мусака, но ето я. Идва. Специално за една прекрасна дама!
Може би голяма част от вас знаят какво представлява гръцката мусака. Но все пак ще кажа и аз две-ти думи :)
Гръцката мусака се приготвя задължително с патладжани, които са нарязани на филийки. В нея може да се сложат и картофи, и тиквички, но не е задължително. Можете да я приготвите и само с патладжани. За днешната рецепта аз избрах да добавя и картофи. Друго много характерно нещо е, че патладжаните и картофите (и тиквичките) не се слагат сурови, а предварително се изпържват (може и да се изпекат). Е, срещала съм вариант и със сурови зеленчуци, но не е автентичния. Мусаката се подрежда на пластове, а не се омесва като в нашата си мусака и между тях се ръси сирене - кефалотири в Гърция, но може да се замени с пармезан много успешно, а знаете - пармезан има почти във всеки уважаващ себе си магазин у нас :)
И последното, което имам да кажа е, че обикновено за заливка се приготвя сос бешамел, като има различни варианти на соса - някои го предлагат с яйца, други само с жълтъци, а в трети вариант може да срещнете пак с добавка на сирене кефалотири, а дори и с крема сирене. 
Всъщност това си е една домашна рецепта и има много варианти за приготвянето й.
Хм, май написах повече от две-три думи...

Няма повече да плямпам. Ето как аз избрах да приготвя тази рецепта.

Излъгах, сетих се още нещо. Гръцката мусака се приготвя бавно. Ако сте добре организирани и чевръсти, три часа трябва да ви стигнат. И... само да си знаете, цапат се много съдове :D




Продукти за 8 порции:

около 1,200 кг патладжани
около 800 г картофи
1 голяма глава лук
5-6 скилидки чесън
800 г кайма (обикновено се използва телешка, моята е домашна смес)
около 500 г домати
1 с.л. доматено пюре
100 мл бяло вино (има и рецепти с червено, така че можете да замените)
1 ч.л. захар
1 к.л. канела (може и малко повече, ако смятате, че ще ви се хареса)
1-2 гвоздейчета карамфил
1 дафиново листо
1 равна с.л. риган
1/2 ч.л. смлян кимион
черен пипер
сол

50  г кефалотири или пармезан

За соса:
800 мл прясно мляко
50 г краве масло
70 г брашно
2 жълтъка
50 г кефалотири или пармезан
сол
1 щипка индийско орехче
бял пипер

И така. Първо ви съветвам да започнете с патладжаните. Измиват се и се нарязват на дълги ленти или шайби с дебелина около 5-6 мм. Посоляват се и се оставят поне 30 минути да си пуснат горчилката. 
През това време се захващаме с приготвянето на плънката с кайма. 
Лукът и чесънът се нарязват на ситно. Доматите се настъргват или се използват такива от консерва.  В 2-3 с.л. сгорещен зехтин се изсипва лука и се пържи докато омекне. Прибавя се каймата, като се разбърква хубаво, така че да стане на трохи. Задушава се 5-6 минути, като се разбърква. Изсипва се бялото вино. Прибавят се доматите, захарта, дафиновия лист, канелата, чесъна и доматеното пюре. Посолява се и се разбърква. Оставя се да къкри на тих огън, като се разбърква периодично. Готви се, докато остане на мазнина. Накрая се слагат подправките - риган, кимион и черен пипер. Отмества се от огъня и се оставя на топло.
Патладжаните се измиват и подсушават. Може да ги изпържите за кратко, а може и да ги изпечете. Тава се застила с хартия за печене и се намазва леко със зехтин. Подреждат се патладжани не един ред и се поливат малко със зехтин. Пекат се в загряна фурна до полуготовност. Аз ги изпекох на два пъти. 
Картофите се нарязват на филийки. Може да използвате сварени картофи, но аз предпочетох да ги запържа леко  по минута-две от всяка страна. 

Накрая се прави бешамела.
Маслото се разтопява. Изсипва се брашното и се разбърква с телена бъркалка около 30 секунди. Постепенно се налива хладкото мляко и се бърка хубаво, докато се сгъсти и стане идеално гладък. Отмества се от огъня и към него се прибавят жълтъците, сиренето и подправките. Разбърква се много добре.

И сега следва сглобяването.




Тавата за печене се намазва много леко със зехтин. Отгоре се подреждат картофите на един ред. Върху тях се слагат половината от патладжаните. Поръсва се със сирене - кефалотири или пармезан (около 25 г). Отгоре се изсипва цялото количество кайма. Покрива се с останалите патладжани, поръсват се другите 25 г кефалотири или пармезан и се изсипва бешамела, като се заглажда хубаво.

Пече се в загряна фурна на 180 градуса докато се зачерви добре. 

Преди да се резреже, е необходимо да изчакате около половин час, за да не се разтече соса :)

Поръсва се хубаво с магданоз.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...