Тиквен пай

​Ако търсите интересна рецепта с тиква, която да замени класическия тиквеник, този тиквен пай с готови кори е точно за вас. Комбинацията от хрупкава основа и нежен млечно-яйчен крем превръща обикновените продукти в изискан десерт. Аз обичам традицията, но този път добавям щипка модерност за превъзходен вкус.

​Защо този тиквеник със сметана е толкова специален?

Вита дърпана баница - тесто с яйца

Напоследък любимото ми тесто за баница е с повече яйца. Тази рецепта за вита дърпана баница дойде като експеримент, защото веднъж докато си подреждах продуктите, видях пакетчето суха мая и реших да ръсна малко от него. Резултатът толкова много ми хареса, че много скоро след това повторих. И ето, най-накрая баницата намира място и в блога. 

По принцип преди печенето се залива с яйце, но последните пъти, когато я приготвях, полях с малко от мазнината, в която престояват питките и като че ли така ми хареса повече.

Другото, което искам да кажа е, че така и не се научих да правя баници с 200-300 г сирене. В моите вити баници сиренето винаги е поне 600 грама, не знам кас, но все така я докарвам 😄

Продукти:

За тестото:

около 800 г брашно
3 яйца
1 ч.л. с връх сол
3 с.л. олио
1 с.л. оцет
250 мл топла вода

3 г суха мая

още:
100 мл олио за

и 100 г краве масло
около 600 г сирене

Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Яйцата се разбиват леко с тел и се смесват с водата, солта, оцета и олиото. Прибавя се и маята, като се поръсва в горната смес. Замесва се тесто, което трябва да се получи малко по-твърдо от тестото за питка. Разделя се на 6 части, които се оформят на топчета. Олиото и маслото се загряват  леко до стопяване на маслото, но все пак е добре сместа да не пари, топчетата тесто се приплескват на питки и се слагат в олиото, като се покриват добре с мазнина. Покриват се с фолио и се оставят да престоят в олиото около 30-40 минути, като се обръщат 2-3 пъти. 
Работната повърхност (маса е най-удобно) се застила с голяма чиста кърпа или чаршаф за тези цели. Взима се една топка от тестото и се раздърпва с въртеливи движения, после се поставя върху кърпата. Тестото се дърпа, докато се изтънят краищата му и се образува голяма, тънка и равномерно раздърпана кора. Върху нея се посипва от натрошеното сирене и се покапват по около 3 с.л. от мазнината, в соято са стояли питките. С помощта на кърпата кората се навива и се оформя на охлюв. Слага се в средата на намаслена тава. Всяка следваща кора се прави по този начин и се завива около центъра. 

Витата дърпана баница се  намазва с още малко от мазнината и се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около 25-30 минути.

Баницата може да се намаже и с яйце преди печене. В този случай не я мажете с мазнина. 

Вита дърпана баница 

Гозбата на България: Добре дошла, Поли!

Има ново попълнение в предаването „Гозбата на България” и това е Паулина Ванегас. Тя новата половинка на Милен и двамата си партнираха чудесно в последния епизод на предаването. Поздравявам Поли с добре дошла и пожелавам успех на техния дует с Милен. Крайно време е вече да запишат победа. Да, ама ще е друг път. И този път не успяха да се докопат до нея. Ех! А къде и какво готвиха? Техни домакини бяха от бутиковата семейна винарска изба Шато Бургозоне край Оряхово, а местните ястия показа Виолета Тачева. В последния епизод на „Гозбата на България” Виолета показа как се готви Дунавска рибена саламура и Оряховска баница със стафиди. Доста се постараха Поли и Милен, но не успяха да преборят Виолета.

И така… какво е това нещо саламура? В случая това е прекрасен вид супа с риба. Среща се и саламура с пилешко месо, а също и с агнешко. Рибните саламури доколкото ми е известно са основно два вида – такива с пържена риба и другите с печена. С пържена риба се приготвят в дунавския район, а саламурата с печена риба е от тетевенския край. И в двата вида присъстват домати, но технологията на приготвяне е малко по-различна. Хубаво е саламурата да се приготви с няколко вида дребни рибки, но за случая бе избран сом. Е, сомът си е една великолепна риба и аз не се съмнявам във вкуса на крайния продукт. В предаването ми направи впечатление, че не видяхме пълното приготвяне на саламурата – нито от Виолета, нито от Поли и Милен. Все пак аз ще ви разкажа на кратко какво видяхме и ще предложа мой вариант как да довършите саламурата, ако решите да си  я приготвите у дома. Всъщност накрая ще ви предложа и моята рецепта за тетевенска саламура, така че да може да си изберете тази, която повече ви е на сърце.

Виолета започна с почистване на рибата. Първо натърка сома със сол и после го изми добре. Тази процедура се прави, за да не се хлъзга рибата, докато я обработвате. Рибата се почиства от вътрешностите, нарязва се и се посолява. Оставя се около десетина минути и след това се овалва в царевично брашно и се изпържва.
Домати и чушки се изпичат и се нарязват. Слагат се в тенджера с вода или рибен бульон и от тук пълна мъгла. Виолета поне  изброи съставките за саламурата и по тях може да гадаем какво се случва по-нататък. Остава ни някак да наместим чесън, олио, оцет, сол, черен пипер на зърна и магданоз. А защо Поли и Милен сипаха бяло вино, това е съвсем друг въпрос J

Аз бих довършила саламурата така: Ще обезкостя изпържената риба и ще я накъсам на парченца. В тенджерата с доматите и чушките ще добавя сол, черен пипер на зърна, малко олио и няколко скилидки счукан чесън. Разбира се, могат да се добавят и други подправки на вкус, а също и две-три люти чушлета. Прибавя се и обезкостената риба и се вари докато добре се сварят доматите и се смесят вкусовете. Накрая се слага пресния магданоз, а може и пресен девесил, който чудесно ще допълни вкуса на тази чудесна рибена супа. При сервиране се добавя оцет или лимонов сок.

Милен и Поли добре започнаха с приготвянето на саламурата, но пак не са опитвали тези хора. Пак нещо не са докарали на вкус и пак изгубиха битката.

Оряховската баница ме изненада с присъствието на стафиди в нея. Баница с грозде съм виждала, но нямам спомен да съм чувала за баница със стафиди. Сигурна съм обаче, че е била вкусна. Е, разбира се, вкусна е, ако е приготвена и изпечена добре. Явно и тук не им се получи хич добре баницата на Поли и Милен. Даже журито я нарече „течна”. Иначе баница като нормална баница със сирене, но върху плънката от яйца и сирене се поръсват стафиди и накрая изпечената баница се поръсва с пудра захар.

Бих искала да обърна внимание за печенето. За да се изпече равномерно баницата, е добре да се пече на по-ниска температура. Аз я пека на 200 градуса, като може в средата на печенето да намаля фурната на 180. Също така, за да се избегне прегаряне отгоре, а и за да сме сигурни, че вътре е добре изпечена, като се зачерви леко отгоре, може да се покрие с хартия и да продължи да се пече до готовност. Когато правя баница или питка и ги приготвям за повод – с повече хора, винаги се притеснявам дали ще са изпечени добре. Затова ги пека на по-слаба фурна и ги покривам с хартия.  Веднъж донесоха у нас прекрасна на вид питка, но беше много сурова отвътре. От тогава ме гони параноя дали моите неща са добре изпечени J и това е моята препоръка и към вас. Пропуснах да кажа, че при печенето на питки и баници никога не включвам фурната с вентилатор.

Ако сте пропуснали последния епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком 

Дойде време да ви предложа и моята изпитана рецепта за саламура – в случая това е тетевенска саламура и ви гарантирам, че ако я приготвите така, ща получите една вълшебна рибена чорба.

Обикновено тази рецепта се приготвя с прясна речна риба. Има твърдения, според които трябва задължително да се прави с  пъстърва, пъстърва в комбинация с други по-дребни рибки, а има и такива, според които рибата трябва да е само дребна. Също така могат да се срещнат варианти с пресни домати, които се изпичат преди да се прибавят в супата, със сурови домати или пък  само с консервирани домати, вариант, който избрах и аз. Друго важно нещо е прибавянето на 2-3 речни рака. Ако има. Аз нямах и я приготвих само с пъстърва, защото не се сдобих и с раци...

Продукти:

2 бр. пъстърва
500 г цели домати от консерва
3 люти чушки (може и повече и по-малко - зависи колко люто обичате)
2-3 скилидки чесън
1/2 връзка копър
оцет (или мен 2 1/2 с.л.)
сол

Доматите се обелват и намачкват. Не е нужно да се пасират, само се намачкват добре. Смесват се с около 1,2 л вода в тенджера и се слагат да заврат със сол. В същото време на жар, скара, ламарина или грил тиган се запича рибата от двете страни. Там се слагат и лютите чушки да се запекат. Ако имате и раци, сложете 2-3 броя също да се изпекат. Не е нужно да печете рибата дълго. Тя по принцип се готви бързо, а в случая ще се готви и още малко в супата.
Запечената риба се пуска във врящите домати директно от скарата, както е гореща. По принцип тетевенци казват, че трябва да се чуе един характерен звук при докосването на горещата риба и течността, нещо като "фъссс". Освен рибата, вътре се пускат и лютите чушки, както са цели.
Така чорбата се оставя няколко минути да ври. След това рибата и чушките се изваждат. Рибата се почиства от костите и се накъсва на парчета заедно с кожата. Лютите чушки се почистват от семената, а може и от ципите, за да не стане прекалено люта супата.
Ако използвате дребни рибки, може да ги оставите директно цели и да пропуснете обезкостяването.
Рибата и чушките се връщат в супата. Ако прецените, че е нужно, може да долеете още малко вода. Оставя се да ври още 20-30 минути.
Чесънът се нарязва на ситно и се прибавя десетина минути преди края на варенето на чорбата.
Накрая тетевенската саламура се подправя с оцет на вкус и се поръсва с нарязания копър.

Гозбата на България: Как се приготвя малиновски бюрек с кокошка?

 

Здравейте, приятели! С удоволствие ви информирам, че от днес започвам нова рубрика в блога. Всяка седмица ще ви запознавам с интересни рецепти и видеа, които са представени  в кулинарното риалити „Гозбата на България”. Новото кулинарно шоу се излъчва онлайн всяка сряда от 21.00 ч. по телевизия ММ.

В предаването двама кулинари - пътешественици, пълни аматъори в кухнята, се съревновават със своите домакини от различни кътчета на България, приготвяйки традиционни или фамилни местни рецепти, понякога пречупени през съвременен прочит. Това са млади хора, които откриват красотата и смесицата от вкусове на традиционната кухня през погледа на обикновените хора, населяващи градовете и селата на родината ни. Задачата им е да гостуват на различни семейства и да приготвят представената от домакините им рецепта. Но това не е единственото предизвикателство пред тях. Освен да приготвят рецептата, те трябва да открият и продуктите, с които да я сготвят в същото населено място, срещайки се с интересни хора и нови изпитания. В предаването участват два отбора младежи - в Отбор 1 са Патрисия Господинова и Евгени Коцев, а в Отбор 2 - Лиaна Николова и Милен Николчев.

Но стига приказки, нека ви разкажа какво се случи в последния епизод на „Гозбата на България”. Може би не е случайно, но първото ми включване ще бъде за ловешкото село Малиново. И пак не е случайно, че съм имала удоволствието да опитам техния уникален (не преувеличавам) бюрек. Бюрек с кокошка по малиновски. Как ви звучи? Нямам търпение да уверя всички недоверчиви хора, които четат в момента. Това е изключително удоволствие за небцето, което не се забравя дълго време. Освен с кокошка, бюрекът може да се приготви и с патешко и ви уверявам, че по нищо не отстъпва на кокошката.   

Честно казано, аз съм опитвала това изкушение, но не знаех тънкостите при приготвянето му. Домашно разточените кори - запечени, дори леко опърлени, прекрасната домашна кокошка и невероятния бульон, който дава, са напълно достатъчни за прекрасния резултат, който ви гарантирам, ако решите да изпълните рецептата. Всъщност, това не е нова за мен техника, като цяло. Прилича на къпаната баница, която е много популярна, но тук се използват месо и бульон, а не сирене и вода. Подправките също допринасят за добрия вкус на ястието – специфичното тук е, че се освен до болка познатите ни червен и черен пипер, се използват кориандър и сминдух. И не, те не се прибавят към месото, а домакините ги сложиха в бульона, с който заляха корите.

В продуктите за тестото няма изненади. Приготвя се като нормално обикновено тесто за баница – вода, брашно, оцет и сол. Трябва да е средно меко, за да може да се точи добре. Разбира се, за да се отпусне глутена и да може да се точи или дърпа една кора, трябва да престои. 20-30 минути са достатъчни, за да започнете с точенето. Доколкото разбирам, тестото се разделя на 7 равни части, които се оформят на топчета.  Точи се не много голяма кора, горе-долу с размера на тавата и се запича върху фолио, поставено на котлона или както в случая, на печка на дърва. Пекат се 6 кори, едната се оставя неизпечена. Любопитно е, че 5 от запечените  кори  не се използват цели, както обикновено сме свикнали, а се накъсват на по-големи парчета, след което се заливат с ароматния бульон и се накисват за кратко.

Интересно е също, че вместо традиционните мазнини за баници и бюреци, тук се използва мазнината, която си е пуснала кокошката при варенето. Дори тавата се намазва с нея. Неопечената кора се слага на дъното на тавата и започва подреждането. Слага се накъсаното кокоше месо, после от напоените с бульон кори, малко мазнина и отново се редуват месо, кори и мазнина. Накрая се завършва с последната кора, която остана цяла и се намазва с мазнина. А за финал отново имаме изненада. Не печем като обикновена баница. След 30-40 минути печене, бюрекът се обръща с помощта на капак, връща се отново в тавата, допича се и се залива се с още малко бульон.

Какво да ви кажа… вдъхновяващо, нали? За да не ви става скучно от много четене, ви предлагам да изгледате видеото, а да не се чудите какво се случва и каква е тази причудлива рецепта. А ако решите да я приготвите, очаквам непременно да се похвалите! Ето и линк към видеото, но после обещайте да се върнете тук и да прочетете публикацията до края, защото съм ви приготвила още една рецепта за бюрек.  https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/epizod-9-bjurek-s-kokoshka-ot-selo-malinovo/

Стана ли ви интересно? А как ли ще се справят с предизвикателството Патрисия и Евгени? Ще гледаме с интерес следваща сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

Това вкусно ястие ми напомни за много рецепти, които са ми познати. Първо се сетих за бюрек с кайма и много тънко дърпани кори, който се завива по интересен начин. След това се сетих за рецептата за Макарина – това е вид къпана баница, в която корите се режат на квадрати със страна десетина сантиметра, след което се варят за кратко в подсолена вода. Подрежда се като първо се слага една цяла, неразрязана и несварена кора, след това се подреждат сварени кори, които се поливат с олио и се поръсват със сирене и се редуват така. Накрая се завършва с цяла кора. Прилича много на подредбата на днешния бюрек, нали?

Асоциация, макар и по-далечна, направих и с лесната къпана баница, с бюрека със сирене, в който тестото се приготвя с прясно мляко, а дори и с една доста по-далeчна рецепта за бюрек със сирене и кашкавал, в който обаче тестото е с мая. Последно ви казвам за  катмер бюрекът, който съм правила сравнително скоро. А бюреци и баници за правене има още цяла Вселена. Но никоя няма да се сравни с рецептата от днешното видео. Надявам се да съм късметлийка и много скоро отново да опитам бюрека, приготвен от умятните ръце на дамите от видеото, а ако пък за моя жалост не, ще си го приготвя сама J

Обаче, рецептата която ще ви споделя днес, е за бюрек с кайма. Каква кайма ще използвате, решете вие, според вашето желание и предпочитания.

Продукти:

За тестото:

около 500 г брашно

300 мл топла вода

1 ч.л. сол

1 с.л. олио

1 ч.л. оцет

 

освен това 100 г свинска мас

100 мл олио

 За пълнежа:

 700 г кайма

1 малка глава лук

1 малък домат

1 чушка

черен пипер

1 ч.л. червен пипер

магданоз

 Първо се приготвя плънката, като се слагат нарязаните ситно лук и чушка да се задушават в 2-3 с.л. олио. След това се прибавя каймата и се бърка, докато стане на трохи. Прибавят се настърганите домати и черния пипер. Оставя се да се готви на тих огън, докато остане на мазнина. Прибавят се  червения пипер и ситно нарязания магданоз. Разбърква се добре.

 От посочените продукти за тестото се   замесва средно меко тесто и се разделя на четири топки. Оставя се да почива около 20 минути. Смесва се с олиото и маста и се загрява, докато маста се разтопи. Оставя се леко да се охлади. Топчетата тесто се разточват на питки с диаметър около 20 см и се потопят в мазнината. Ако мазнината не може да ги покрие всичките, потапяйте ги една по една, за да се омазнят добре от двете страни. Натрупват се обратно в съда с мазнината една върху друга.  Оставят се да престоят около 20-30 минути.

 Първата питка се прехвърля на маса или плот и се разтегля от средата към краищата. Тегли се докато кората стане прозрачна. Не е проблем, ако някъде се появи малка дупчица. После ще можете да замаскирате :) Кората се поръсва с 1/4 от сместа за пълнеж в средата си - така че да заеме около 1/3 от кората. Сгъва се на плик и се оставя на страна. Взима се следващата питка и се дърпа по същия начин. Слага се кайма - този път на по-голяма част от кората. Взима се първия пакет и се поставя по средата на втората кора като я захлупите със сгънатите краища надолу към масата. Загънете краищата на втората върху първата кора, без да се стяга, по-скоро да остане рехаво.  Постъпва се по същия начин и с останалите две кори. Бюрекът се прехвърля в намаслена тава. Намазва се с мазнина и се пече в загрята фурна на 180 градуса.

 

Катмер бюрек

 

Катмер бюрек, който се приготвя с прясно мляко и бакпулвер. Досега бях виждала и правила само с мая, но този предизвика любопитството ми, когато Кокона го сподели и нямаше как да не го пробвам. Прекрасен е. Бих казала, че ми харесва повече от онзи с мая. Е, пак си има месене, точене, отнема си време, но просто е с по-различен вкус. Може да се приготви само от кори и масло, но на мен, също като на Дарина, ми харесва идеята да сложа сирене. Дори, честно да си призная, количеството, което сложих ми беше малко :)

Водих се изцяло по нейната рецепта, като тук-там съкратих времето за почиване на тестото, защото ме чакаха няколко гладни човека. Не съм поръсвала със сусам или нещо друго, защото нямах в момента подходящи семена, но със сигурност с тях ще е по-вълнуващ вкусът на точи чудесен катмер бюрек. От това тесто се получават 2 бюрека. А ето тук може да видите видео, от което да се ориентирате как се случват нещата.

 

Продукти:

300 мл прясно мляко

60 г кисело мляко

7 г бакпулвер

1 равна ч.л. сол

550 г брашно за тестото и още малко за разточване

около 150 г разтопено краве масло за разточване на корите

около 300 г сирене (ако обичате повече, можете смело да сложите 400 г)

1 жълтък, смесен с 20 г разтопено масло за намазване

По желание за поръсване може да използвате сусам, маково семе, черен кимион

Прясното мляко се смесва с киселото мляко, бакпулвера и солта. Разбърква се и се прибавя брашното на порции, като първо се разбърква, а после се замесва меко тесто. Разделя се на 8 приблизително еднакви части, които се оформят на топчета, покриват се със свежо фолио или с кърпа и се оставят да почиват 10-15 минути.

След това едно топче се разточва на кръг с диаметър около 23-24 см., намазва се с разтопено масло. Разточва се друго топче и се поставя върху първото, отново се маже с масло. Така се постъпва и с третото топче, а четвъртото се разточва и поставя върху останалите, като не се маже повече с масло. 

По същия начин се приготвят и останалите 4 топки за втория бюрек.

Сега тук би трябвало така приготвените две купчинки да се покрият с фолио и да се оставят да почиват 30 минути. Аз ги покрих със свежо фолио и изчаках 10 минути. След това първата купчинка от 4 кори се взима и се разточва на голяма кора с помощта на малко брашно. Не е нужно да се точи много тънко, но все пак е добре да се разточи колкото е възможно по-хубаво. След това този голям кръг отново се намазва с разтопено масло и се поръсва с половината от сиренето, което разбира се трябва да е натрошено. Навива се на руло, а то се навива на охлюв. Покрива се със свежо фолио.

По същия начин се постъпва и с втората купчинка с намазани с масло кори. 

След като приключите с навиването на втория бюрек, се включва фурната да  загрява на 170 градуса. Жълтъкът за намазване се смесва с разтопеното краве масло.

На лист хартия за печене се поставя първият навит на охлюв бюрек, леко се притиска с ръце, за да се сплеска малко и след това се разточва върху хартията с помощта на точилка - така, че да стане с диаметър около 25 см. Намазва се с разбития с масло жълтък и се минава леко с вилица, за да се образуват шарки, без да се пробожда. Тук може да се поръси и със семена. 

Пече се около 35-40 минути на 170 градуса на второто ниво отдолу нагоре. 

Изважда се от фурната и след 5 минути е готов за консумация. Внимание: Не се реже с нож, а се разчупва.

По същия начин се приготвя и вторият бюрек.

Това е. Да ви е сладко!

Лъжлива баница

 

Рецептата за тази лъжлива или мързелива баница видях преди време в едно видео и много ми се понрави. Хем си е една вкусна питка със сиренце и кашкавал, хем е приготвена по малко по-различен начин. Тестото промених мъничко, но като цяло запазих идеята за оформяне, макар и да разделих тестото на две части и се получи много вкусна… да кажем баничка. 

Продукти:

150 мл топло прясно мляко

150 мл топла вода

7 г суха мая

50 мл олио

1 яйце и 1 белтък

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

около 650 г брашно за меко тесто

150 г сирене

150 г кашкавал

1 жълтък за намазване

50 г краве масло за поръсване

 

За замесване на тестото аз използвах хлебопекарна, но може да се замеси лесно и по класическия начин. Тестото се замесва от изброените продукти и се оставя да втаса. Разделя се на две части.

Приготвят се две тави, застлани с хартия за печене. Хартията се намазва с по около 1 с.л. олио, която се разстила равномерно.

Кашкавалът се настъргва на ситно ренде и се смесва със ситно натрошеното сирене.

Жълтъкът се разбива с лъжичка вода.

Ръцете се намасляват хубаво и първата част от тестото се разстила върху хартията за печене на кора с дебелина около 6-7 мм. С пръсти се правят вдлъбнатини в тестото, като  следват формите на баница. Намазва се хубаво с половината от разбития жълтък. Във вдлъбнатините се слага половината от сместа със сирене и кашкавал, като леко се притиска. Поръсва се половината масло, нарязано на ситно.

Така приготвената фалшива баница се слага да се пече в загрята на 200 градуса фурна до приятен загар.

Докато първата част от тестото се пече, се приготвя втората по описания по-горе начин.

Ето и видеото, за да можете по-лесно да се ориентирате в оформянето, ако идеята ви харесва.

Улични банички

Банички по време на карантина или изолация явно са възможни само в домашни условия. Или поне в нашия град е така. Миналата вечер Никол и Никола си говорят колко много им се ядат купени банички и как няма откъде да си купят. Слушах ги, слушах ги, пък им викам, че ще им направя. И те с огромно недоверие: Ти не можеш! Веднага им припомних, че вече съм правила, макар и преди много години по тази рецепта, но и двамата не си спомняха. Е, сигурно и аз съм си виновна, че улични банички за толкова време не съм повторила да направя. Но веднага се коригирах и им натрих носовете с тези прекрасни, страхотни, уханни и много хрупкави улични банички, приготвени вкъщи, а дори и по-добри от много купени. Трябва да поработя по оформянето още малко, но скоро ще ми се получават по-добри.
Този път реших да използвам рецептата на Дарина, която много добре обяснява как се правят улични банички, обаче я утроих, тъй като е само за 3 банички, а на нас ни трябват повече :)
Баничките се получиха прекрасни, много хрупкави и много вкусни. Но имайте предвид, че една баничка от тези не отговаря по големина на една купена баничка. За нас тримата 9 си бяха точното количество.

Продукти:

300 мл вода на стайна температура
3 ч.л. оцет
3 ч.л. олио
2-3 щипки сол
около 600 г брашно

олио
сирене

Аз замесвам тестото, като смесвам 400 г от брашното с изброените продукти и замесвам. След това добавям по малко от останалото брашно и меся, добавям и меся, докато тестото престане да лепи. По принцип тестото за баница не бива да е лепкаво и да е меко, защото е възможно да не може да се раздърпа добре. Постарайте се да измесите средно твърдо тесто.
Омесеното тесто се разделя на 9 равни части, които се оформят на топчета. Всяко топче се разточва на малка питка, около 10 см и се намазва хубаво с олио. Потриват се с чиста кърпа и се оставят да си починат около 30 минути.
След това се взима една питка (останалите стоят покрити, за да не съхнат) и се поставя върху намаслената повърхонст, на която ще дърпате баничката. Дарина дърпа върху кърпа, аз дърпах върху намаслена повърхност. Внимателно с ръце започвате да раздърпвате корите от средата навън. И така-докато стане тъничка кора. Кората се наръсва с олио, поръсва се сирене и се сгъва, като се прегъва от едната страна до средата, после от другата до средата и двете крайни страни се прегъват по-малко. И след това се оформя баничката на правоъгълник. Внимавайте като ги прегъвате, за да остане въздух вътре и да се издуят приятно при печене, а не да се сплескат.
Така приготвените банички се подреждат в намаслена тава, намазват се внимателно с още малко олио с четка (гледайте да не ги притискате, окато ги мажете) и се пекат в загрята на 200 градуса фурна за около 20 минути.
След като се извадят от фурната, се намазват съвсем леко с вода, както правят в баничарницата :)

Млечна баница на розички

Допреди години, когато още не бях започнала да се занимавам с кулинария, млечната баница за мен беше тази, която се приготвяше у дома. Един вид - с юфка. Тогава все още не бях открила необятния интернет и си знаех това, с което съм израстнала. После разбрах, че млечна баница може да се прави и по други начини :)
И днес ви предлагам най-новия, който видях скоро в едно видео, което се разхождаше във Фейсбук.
Променила съм количествата на продуктите в заливката и съм добавила нещо от себе си, защото посочените в рецептата ми се сториха малко за корите, които имах. П-долу ще споделя видеото, за да  видите как се приготвя баницата, но за количеството кори, които съм използвала, имайте предвид да използвате и заливката от ецептата, която споделям.

Продукти:

400 г фини кори за баница
половин чаена чаша разтопено масло

За заливката:
5 яйца
1 ч.ч. захар
400 мл прясно мляко
100 г кисело мляко
1 щипка сол
1 с.л. натурално нишесте
2 ванилии

Тава с диаметър около 28 см се застила с хартия за печене. Всяка кора се намазва с масло, сгъва се като хармоника по дългата страна и се завива на розичка. Розичките се подреждат в тавата. Слагат се да се пекат в загрята фурна на 180 градуса, докато се зачервят леко. Гледайте да не ги препичате много, защото после ще се пекат отново и има риск да прегорят отгоре.

Ето и видеото, в което може да видите оформянето.

Всички продукти за заливката се разбиват до гладкост с телена бъркалка. Тавата със запечените розички се изважда и сместа се изсипва върху тях, като внимателно с лъжица се стараете да запълните и розичките със заливката.

Връща се във фурната и се пече до готовност. Като се запече леко, ако е необходимо, за да предпазите от изгаряне корите, можете да покриете с хартия и да продължите печенето до готовност.

Млечната баница се изважда от фурната и розичките се намазват по желание с прясно мляко, ако искате да станат по-меки. Ако желаете да са хрупкави, пропускате тази стъпка. Оставяте да поизстине и поръсвате с пудра захар.

Това е. Да ви е сладко!

Жестоката вита дърпана баница на Ирма

Рядко слагам гръмки заглавия на рецептите си, но витата дърпана баница на Ирма наистина има самочувствие с покритие. Преди няколко дни се ровех нещо в блоговете и си припомних тази рецепта. Толкова апетитна ми се стори, че не мирясах, докато не я направих. Ама то имало защо да не ми дава мира тази рецепта за вита дърпана баница. Казвам ви, невероятна се получи. Дърпана баница с такива нежни, чак копринени кори не съм приготвяла. Тук да се разбира, че корите са като копринени след изпичането на баницата. Едновременно с това има прекрасна лека коричка и цялостното усещане е за една изключителна хапка. А вкусният пълнеж от сирене тотално довършва сетивата.
Сигурно толкова поетично описание за дърпана баница никога не съм правила, но наистина съм много впечатлена, а аз доста баници досега съм опитала.

Нямах време да снимам стъпка по стъпка, но Ирма се е постарала и в нейната публикация можете да разгледате снимки, ако имате нужда от това.

Тъй като нейната рецепта е с 1 кг брашно, а за мен това количество е твърде голямо, аз намалих продуктите и приготвих една голяма вита баница в тава с диаметър 35 см.

Продукти:

за тестото:

300 мл студена вода
около 600 г брашно (аз използвах брашно за баница и ми отидоха точно 600 г)
1 равна с. л. сол
1 с.л. оцет
1 с.л. олио

за оформяне на корите

60 г краве масло
25 мл олио
4 с.л. брашно (пълни)

за пълнежа

400 г сирене
3 яйца
1/2 ч.ч. кисело мляко

още около 20 г масло за поръсване

Брашното се пресява и в него се прави кладенче.
В него се изсипват водата, солта, олиото и оцета. Замесва се гладко и еластично тесто, което не бива да лепне и се оформи хубава гладка топка.
Тестото се разделя на две части, които се оформят на фитили. Всеки фитил се нарязва на 6 равни части. Получават се общо 12 парчета тесто.
Всяко парченце се оформя на хубаво топче върху добре намаслена повърхност. Топчетата трябва да са напълно гладки.
Оставят се да почиват около 15 минути завити с кърпа. След това се натискат с длан, за да се сплескат на малки плоски питки и отново се оставят да починат около 10 минути.
През това време маслото и олиото се смесват и се разтопяват. Към тях се добавя брашното. Трябва да се получи каша, която капе на едри парцали, а не да тече. Ако е необходимо, добавете още мъничко брашно.
Взимат се една питка. Във средата й се поставя  1 с.л. от брашняната смес. Покрива се с друга питка, като краищата много старателно се слепват с пръсти. Трябва да имате 6 готови за дърпане питки, които се завиват с кърпа, за да не изсъхват. (Тук е добре да кажа, че от брашняната смес ще остане и това е най-хубавото, защото после ще се използва в баницата.)

Тавата за печене се намазва хубаво с мазнина по дъното и стените. Пак казвам, аз пекох в тава с диаметър 35 см и баницата се побра идеално, без да й е тясно и да се намачква. Не препоръчвам да печете в по-малка тава.

Сиренето се натрошава и се смесва с яйцата и киселото мляко. Разбърква се хубаво.

Необходима ви е по-голяма повърхност за дърпане, затова препоръчвам да използвате кухненската маса. Повърхността, на която ще дърпате се намазва хубаво с мазнина - при мен с олио. Поставя се една питка и се разточва с точилка внимателно, толкова, колкото можете да разточите. След това започва дърпането на кората. Изтънява се първо в средата и постепенно към краищата. Хубаво е корите да не се късат, но и да се скъсат, няма да дойде края на света. Не е драматично, не се тревожете. Корите се раздърпват максимално, така че да станат прозрачни и както се казва, да се чете вестник през тях.

Готовата кора се напръсква с остатъка от мазнината с брашното и после се ръси от сиренето с яйцата. Навива се внимателно, като се стараете да не мачкате много корите, а съвсем леко да навивате. След това от краищата се изрязва по около 1 см и така завитите рула се поставят в подготвената тава, като се завива баницата на охлюв. Внимавайте да не навивате прекалено плътно, защото баницата няма да се получи добре, ако е много плътно завита.
По същия начин се процедира и с останалите кори. Така приготвената баница се напръсква с остатъка от брашняната смес (ако имате още останала) и се поръсва с парченца краве масло.
Пече се в силно загрята фурна на 220 градуса около 15 минути или до готовност. Трябва да има хубава златиста коричка (при мен стана малко по-препечена, но не се оплаквам от това).
След като се извади от фурната, баницата веднага се напръсква с малко вода и се покрива с чиста кърпа, за да омекне около 15 минути.

Това е. Жестока е наистина тази баница и препоръчвам да се понацапате и да я направите на вашите близки. Сигурна съм, че заслужават :)
На мен ми отне точно 2 часа от замесването до изпичането, така че не губете време.
Аз я обичам с чаша зелева чорба (хаха, детски спомени), но иначе върви чудесно с айрянче, бозичка, компот и даже чай.
Да ви е сладко!

Баница с месо

Тази баница с месо правих още миналия месец, но по принудителни причини не успях да я запиша. Обаче тази рецепта за  баницата с месо се получи много сполучлива и затова ще я споделя с вас. Още повече, че  обещах рецептата още тогава. Е, доста позакъснях, но ето, тя е факт.
Има различни рецепти за баница с кайма или мляно месо, но тази е с доста богата плънка и на практика спокойно човек може да обядва или да вечеря с нея. А всъщност тази рецептата за баница с месо заслужава да бъде и на празничните маси, независимо по какъв повод ги приготвяме. Баниците заемат сериозно място на нашата трапеза, независимо с какъв пълнеж са, а в блога можете да намерите различни и разнообразни рецепти за тях. Както за такива с готови кори, така и за такива с домашно тесто - дърпани или точени. Можете да ги откриете в този линк https://ilrai.blogspot.com/search/label/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8
Другото, което искам да кажа преди да напиша рецептата е, че се получава доста голяма баницата. Така че преценете сами количествата.

Продукти:

500 г кори за баница
500 г смляно месо
250 г гъби
2 глави лук
100 г бекон
200 г кашкавал
1 с.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
1 ч.л. ритан
1 к.л. мащерка
черен пипер
сол

За заливката:

200 г заквасена сметана
400 г кисело мляко
4 яйца
1 бакпулвер - 10 грама

Приготвянето на баницата с месо започва с подготовката на продуктите. Необходимо е лука, гъбите и бекона да се нарежат на ситно. Кашкавалът се настъргва на едро ренде.
В 4 с.л. мазнина се запържват лука. Добавят се и гъбите. Слагат се мляното месо и бекона. Готвенето продължава при непрекъснато бъркане, докато каймата стане на трохи и омекне.
Измества се от котлона и се прибавят подправките.

Тава с диаметър 30 см. се намазва с мазнина. Поставят се 2 кори и върху тях се сипва от плънката. Поръсва се малко от кашкавала. После се поставят още 2 кори, плънка, кашкавал и така се редуват до изчерпване на продуктите, като накрая се завършва с 2 кори за баница.
Така приготвената баница се нарязва на квадрати.

Приготвя се заливката. За целта яйцата се разбиват с тел. Към тях се прибавят заквасената сметана, киселото мляко и бакпулвера. Всичко се разбърква много добре. Баницата с месо се залива с тази смес.
Пече се в предварително загряна фурна на 180 градуса докато хване апетитен загар.

Баницата е вкусна както топла, така и студена.

Адаптирано от тук.

Малки вити банички с мая

В нашата кухня има толкова много видове баници, че човек направо може да се изгуби. И макар да се опитвам да пробвам нови и нови рецепти, си мисля, че още много години правене на различни баници няма да са ми достатъчни, за да опитам всички варианти.

Разбира се, много е лесно да направиш баница с готови кори. Освен, че е лесно, е и много бързо.

Обаче, няма такова удоволствие, като това сам да си замесиш тестото и да си направиш корите. Независимо дали баницата е дърпана или е точена. Честно ви казвам. А пък удоволствието да видиш колко прекрасна баница си сътворил накрая и как всички, които опитват, се наслаждават и похапват с кеф... е просто несравнимо. И да. Трудно би намерил откъде да си купиш такава баница. Затова запрятайте ръкави и, ако още не можете да дърпате или точите баница, се научете. Няма нищо сложно. Щом аз мога, значи всеки може.

Пък и наскоро в Белгия са определили българската баница за едно от най-добрите ястия в света. Разумни хора са това. Поздравявам ги за добрия вкус.

За основа на тестото на днешните банички, се спрях на рецептата на Живето, която измених малко. Но пък искам да ви кажа, че при нея има толкова много рецепти на банички, разни и разнообразни, от хубави, по-хубави, сладки и солени, с най-различни плънки и ви гарантирам, че ако влезете в нейния блог да поразгледате, в никой случай няма да останете равнодушни и със сигурност ще пожелаете да приготвите нещо.

Ъъъм, ето  и рецептата.

Продукти:

250 мл прясно мляко

2 яйца

1 к.ч. кисело мляко

15 г прясна мая

1 с.л. оцет

1 с.л. захар

1 ч.л. сол

около 650 г брашно (най-добре е да използвате брашно за баница или такова с високо съдържание на протеин)

За плънката:

около 500 г сирене

2 яйца

4 с.л. заквасена сметана (или много гъсто кисело мляко в краен случай)

още брашно за разточване

олио за корите

около 50 г краве масло за намазване накрая

Прясното мляко и киселото мляко се смесват, като се разбъркват хубаво и се затоплят леко. Маята се разтваря в така приготвеното мляко заедно със захарта. Добавят се 3 с.л. брашно и сместа се оставя да шупне.

Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Там се изливат леко разбитите яйца, солта и оцета. Излива се и втасалата мая. Замесва се меко и нелепнещо тесто.

Когато точа кори, не правя тестото много твърдо, защото по време на точенето се добавя още доста брашно и има риск баницата да се получи много корава и суха. За тези продукти 650 г брашно би трябвало да е напълно достатъчно за замесването, като после ще добавите още малко брашно.

Замесеното тесто се разделя на 12 части, които се оформят на хубави топчета. Покриват се с чиста кърпа и се оставят да втасат на топло около 20 минути.
През това време сиренето се натрошава и се смесва с яйцата и сметаната.

Много важно за приготвянето на хубава баница е да има достатъчно мазнина, за да не става прекалено суха, клисава и да се разделят хубаво слоевете. И ако при дърпаните баници обикновено топим тестото обилно в мазнина и след това дърпаме, то при варианта на точена баница аз лично поливам обилно разточената кора с мазнина, за да съм сигурна в много добър резултат. Затова, да не ви е чудно, че слагам толкова мазнина по-нататък.

Аз използвах две тави, в които  изпекох по 6 банички. За целта е необходимо тавите да се застелят с хартия за печене, която леко да се намаже с олио.

След като тестото втаса, се взима едно топче и се разточва на тънка кора с диаметър около 22-25 см. Ако ви е трудно да точите, опитайте да разточите поне кора около 20 см. И тя ще ви свърши работа. 

След това тестото се поръсва с 2-3 чаени лъжички олио. Разпределя се плънка и се завива на рехаво руло. Сега вече ако сте разточили по-малка кора, можете да издърпате рулото лекичко в двете страни, като внимавате да не го скъсате, за да стане малко по-дълго и тънко. След това рулото леко се усуква и се оформя мъничка баничка. Така приготвените банички се подреждат в тавата за печене. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса до хубаво златисто. Ако видите, че бързо започват да се препичат отгоре, ги завийте с хартия и продължете да печете още малко.

След като се извадят, още горещи, хубаво се намазват с краве масло.

И накрая навсякъде ухае божествено!

Аз ги сервирах с айрян, но може и с чай, с компот или с каквото обичате J

Без бой си признавам, това са може би най-хубавите банички, които някога съм правила. И да, трябва да ги направя на баба ми :) Сигурна съм, че тя ще се гордее с мен.