Постен ориз със спанак и гъби на фурна

 

Ако си търсите постна рецепта или пък просто в момента сте на "зелена вълна", това ястие е точно за вас. Рецептата за Ориз със спанак и гъби може да е семпла, но е много вкусна и засищаща. Спанакът тук може да се замени с лапад или коприва или пък да се сложат всякакви зелении в комбинация.

Хрупкави пържени тиквички

 Търсите ли рецепта за хрупкави пържени тиквички? Ето, открихте си чудесна такава! Не са тиквичките по гръцки, които се топят във вода. Това е съвсем друга рецепта :) и съм много щастлива да ви я разкажа. Тези тиквички, както е видно на снимката, са на пръчици. Но не само това.

Печени чушки с доматен сос

 

Сигурно голяма част от вас си имат ястия-спомени. От онези времена, когато сте били деца и сте били безгрижни. И сте били на село през лятото. И баба ви е приготвяла едни вкусотии със зеленчуци от градината... Тези дни Светлето от "За каквото и да е..."  на страницата си във Фейсбук сподели тази лятна манджа с друг нейн спомен. Но на мен веднага ми напомни на летата при баба и дядо на село. Не се стърпях и си я направих веднага. Честно ви казвам, бях забравила тази рецепта, но вкусът се получи точно такъв, какъвто помня при баба.

Пържено тофу със сладко-кисел сос

 

Последната рецепта, която някога бих си представила, ме ще пиша преди Коледа в блога е за тофу. Обаче това тофу със сладко-кисел сос си го сготвих тази вечер и го показах в групата ни във Фейсбук. И се случи чудо :) Рецептата предизвика интерес и затова ще я споделя и тук, защото може да е полезна на още хора.

Честно казано досега никога не ми е харесвало тофу. Обаче нали знаете, че са пости в момента и аз се изкуших отново да си купя, защото го видях в Лидл и би внесло малко разнообразие в постната ми храна. Беше пушено тофу, но предполагам, че рецептата успешно ще се получи и с друг вид. И да ви призная, внесе разнообразие. Дори си го хапнах с голямо удоволствие, защото се получи доста приятно на вкус :) Дори съжалявам, че го открих чак сега...

Ето и семплата рецепта.

Продукти:

200 г тофу (в случая е пушено)

3-4 с.л. натурално нишесте

черен пипер

за соса:

1-2 скилидки чесън, нарязан на ситно или счукан

3 с.л. мед

около 6-7 с.л. соев сос

3-4 с.л. прясно изцеден лимонов сок

1 с.л. оцет

сусам за поръсване

Нишестето се смесва с мъничко черен пипер. Тофуто се нарязва на кубчета с големина по желание. Овалва се в нишестето и се оставя да постои, докато нишестето се овлажни. Пържи се в тиган с малко мазнина, докато се зачерви от всяка страна. Изважда се в чиния.

В същия съд с останалата мазнина се слага чесъна. Оставя се за не повече от минутка и се прибавят всички останали продукти за соса. Те са ориентировъчни. Ще бъде необходимо да опитвате и да добавяте повече мед, повече соем сос или повече оцет, в зависимост от вашия вкус. Сосът се вари, докато се редуцира и се посгъсти. Не го сгъстявайте прекалено много, защото като се охлади леко, се сгъстява още. 

С готовия сос се полива тофуто. Ако искате да запази хрупкавата си коричка, може да не го заливате, а да топите всяко парченце в купичка сос. По желание се поръсва със сусам.

Бонбони от моркови

 

Дори са постни/веган тези прекрасни бонбони от моркови. Не подхождайте със снизхождение към тази рецепта. Трябва да ви кажа, че всички, които ги опита, се изненадаха от вкуса им. А доста хора имаха възможност да ги опитат :) Всъщност това е едната от рецептите, които приготвих за моето участие в предаването "Гозбата на България". :) За тези от вас, които не са успели да го гледат, уточнявам, че скоро ще бъде качено на сайта на телевизия Евроком ето тук https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya и ако ви представлява интерес как се справих, можете да го гледате :)

Постните бонбони от моркови могат да бъдат чудесно допълнение към трапезата ви за Бъдни вечер, ако и вие като мен се стремите понякога да я разнообразите. Вярно е, че традициите са традиции и е хубаво да се спазват, но пък не е лошо понякога да добавим и нещо различно. В този ред на мисли, да ви кажа, че ето тук съм събрала всичките си постни рецепти, а те изобщо не са малко. Цели 115 са, така че все нещо може да си харесате. https://ilrai.blogspot.com/search/label/%D0%9F%D0%BE%20%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8

Май вече да минавам към рецептата за постни бонбони от моркови.

Продукти:

500 г моркови

150 г пудра захар

настъргана кора от един портокал

1-2 с.л. ароматен алкохол - коняк, уиски, ром, а може и ликьор - с каквото разполагате в момента.

ванилия

50 г смлени орехи

50 г кокосови стърготини

по желание плодове от сладко или вишни от вишновка

още орехи или кокосови стърготини за овалване

Приготвянето е лесно. Морковите се настъргват - по-добре е на ситното ренде, но не е проблем и на по-едро да са. Слагат се в тенджерка или в друг подходящ съд. Към тях се прибавя кората от портокал, пудрата захар и алкохола. Сместа се слага на котлона докато течността се изпари напълно. Препоръчвам ви да бъркате почти постоянно, за да не загорят морковите. Когато водата се изпари, морковите придобиват леко карамелен цвят и вече са готови. Отместват се, охлаждат се малко и към тях се прибавя ванилията, орехите и кокоса. Всичко се смесва много добре. 

Оформят се топчета, като в средата им по желание се поставя вишна или друго плодче от сладко по желание. Овалват се в кокосови стърготини или в орехи. На мен повече ми харесаха тези в орехите. 

Добре е да престоят поне 24 часа преди консумация, за да се смесят вкусовете и да се отпуснат ароматите ,но и веднага да ги хапнете, пак не е лошо :)

Пълнени сухи чушки с боб

Чудя се цял ден как да започна тази публикация за пълнени сухи чушки с боб. Дали да пиша, че тази рецепта приготвям традиционно у дома за Бъдни вечер или просто да я напиша като една мнооого любима от детството още постна рецепта? Така и не мога да избера нищо и просто ще публикувам как правя тези толкова любими постни сухи чушки с боб. Вече написах, че много, много ги обичам и освен това мога да ги ям по всяко време на годината. Сушените чушки придават невероятен вкус във всяко ястие, в което попаднат. Обичам да ги пълня, обичам да добавям по една-две в боба, докато се вари, обичам да ги слагам като подправка - нарязани на ситно в различни пълнежи. А има едно по-скоро пролетно ястие - комбус, за което съм писала тук и в него прекрасно се комбинират със зелении, яйца и сирене - http://ilrai.blogspot.com/2018/04/blog-post_19.html. Обаче пак да си кажа - за мен най-фантастичната комбинация е пълнени сухи чушки с боб. Точка. 

Ето и рецептата:

Продукти:

1 буркан готов сварен боб  (признавам си, че напоследък използвам готов сварен боб от буркан, защото времето ми е кът, но вие може да си сварите боба и да го отцедите преди да го използвате за тази рецепта)

около 10 сухи чушки (тук броя зависи и от размера им)

2 глави лук

около 70 мл олио

1 с.л. червен пипер

1 с.л. брашно

сух джоджен

сух девесил

чубрица

сол

Изчистват се чушките от семки, ако има и се накисват в гореща вода, докато омекнат.

През това време се реже на  ситно лука и се изпържва много добре на по-слаб огън, докато се карамелизира по крайчетата. Добавя се 1 равна с.л. брашно и се запържва за минутка. Слага се червения пипер и се махва от котлона. Прибавя се сварения и добре изцеден боб и подправки на вкус.

Чушките се отцеждат от водата и се пълнят с малка лъжичка с приготвената бобена смес. По желание се потапят откъм отвора в брашно. 
Подреждат се в тава, която е намазана с малко мазнина. Наливат се 150-200 мл  вода и се поливат с тънка струйка олио отгоре.

Пекат се на 180 градуса докато се запекат леко. Следете ги, защото ако дагорят прекалено, няма да са така вкусни и ще станат много твърди.

Супа от червена леща, булгур и спанак

 

Има известно разнообразие в приготвяне на супите с червена леща. Днес избрах да я приготвя с булгур и спанак и се получи невероятна вкусотия. Не само, че е много вкусна тази супичка от червена леща, но се приготвя много бързо и е здравословна.

За приготвянето й използвах ситен булгур и замразен спанак, защото не бях планирала да приготвям нещо спаначено, за да се снабдя с пресен предварително, пък замразения ме чакаше във фризера у дома. Но ако на вас ви хареса тази рецепта и решите да си я приготвите, може да предвидите около 200 г пресен спанак за нея. Безспорно, замразеният е в пъти по-удобен, но с пресен е по-добре.

Продукти:

Чаената ми чаша е с вместимост 200 мл.

1 ч.ч. червена леща

1/3 ч.ч. булгур

1 глава лук

1 морков

около 50 г глава целина (ако имате, не е задължително, но е по-вкусно)

2 кубчета замразен спанак или около 200 г пресен

1 к.ч. домати от консерва или нарязани на кубчета пресни

2 скилидки чесън

1 с.л. краве масло

1 с.л. олио

1 ч.л. червен пипер

джоджен

черен пипер

сол

Лукът, морковът, целината и чесънът се нарязват. Загряват се маслото и олиото и в мазнината се изсипват зеленчуците. Готвят се докато омекнат леко. Сипват се доматите и се оставят да поврат около 5 минути. Прибавят се лещата, булгура и червения пипер. Наливат се около 6 ч.ч. вода. Прибавя се и спанака.  Оставя се да ври на тих огън, докато всички продукти се сготвят. Накрая се добавят черния пипер и джоджена. По желание се поръсва с пресен магданоз.

Това е. Бързо, лесно и много вкусно.

Постен сладкиш с какао

Рецептата за този постен сладкиш, както е видно от името е подходяща за постите, но разбира се, може да се използва и от всички. В същността си рецептата е доста икономична, но аз имах ядки и сушени плодове, които реших да сложа вътре, за да го дообогатя. Ако нямате ядки и сушени плодове, можете смело да ги пропуснете. В този случай съм използвала сладко от портокалови корички и сладко от вишни, защото имах такова, но вие може да използвате всяко сладко, което имате. Чудесно би се получило с парченца круши, праскови, дюли, но и с вкусен мармалад. Тук не съм слагала канела, но смятач, че една чаена лъжичка чудесно ще подхожда.

Продукти

чаената чаша е с вместимост 200 мл.

1 ч.ч. топла вода
1 ч.ч. захар
3 с.л. кафе еспресо или варено кафе
2 с.л. прясно изцеден сок от лимон
80 мл олио
1 щипка сол
10 г бакпулвер
3 с.л. какао
2 ч.ч. брашно
ванилия
1/2 ч.ч. ядки и сушени плодове, нарязани на ситно (аз използвах микс, но може и да ги пропуснете напълно или да сложите само орехи)
2 с.л. сладко от портокалови корички
3 с.л. сладко от вишни (пак казвам, можете да използвате каквото сладко решите - общо количество 5 с.л.)

Брашното се смесва с какаото, солта и бакпулвера. Разбъркват се хубаво до хомогенна смес без бучици с помощта на телена бъркалка.
Захарта се смесва с топлата вода и се разбърква, докато се разтвори. Прибавят се олиото, кафето и лимоновия сок. Разбърква се добре. Течните съставки се прибавят постепенно към сухите, като внимателно се разбърква, докато се получи гладка хомогенна смес. Изсипват се сладкото и ядките със сушените плодове. Бърка се много добре.

Правоъгълна твичка се застила с хартия за печене, която съвсем леко се намазва с олио и сместа се изсипва вътре. Постният сладкиш се пече в загрята на 180 градуса фурна до суха клечка.

Чорба от кисело зеле

Тази чорба от кисело зеле беше вдъхновена от рецептата за Клин чорба. Но тъй като у дома такава не е приготвяна и аз нямам автентична рецепта за Клин чорба, след направено проучване и консултация с приятели от нашата група във Фейсбук, реших да я приготвя по начин, който аз сметнах за удачен. Не я кръстих Клин чорба, защото реших да сложа освен киселото зеле и ориза, и картофи вътре, а не срещнах такава комбинация никъде. И за да няма хора, които ще кажат, че картофи в Клин чорбата не се слагат, кръстих рецептата простичко - Чорба от кисело зеле.
Да си призная, бях лееееко скептична първоначално. Но пък пак ще кажа, мога да си избирам сама вариантите на ястията, които приготвям и да ги нагаждам така, че да ми харесат. Дали ми хареса крайния резултат? Ооооо, да! И то много! Супата се получи гъстичка, киселка и много вкусна. Гарантирам, че с нея можете да изпиете доста ракия, нищо, че е постна. А пък, ако ракията е греяна.... ех....

Продукти:

1 стрък праз
50 мл олио
1/4 малка кисела зелка
1 к.ч. ориз
2 по-малки картофа
1 суха люта чушка
1 сушена сладка чушка
1 л. вода
около 1 л. зелева чорба
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. брашно
1 с.л. чубрица
черен пипер
сол, ако сметнете, че е нужно

Празът се нарязва на ситно.  Киселото зеле също се реже ситничко. Олиото се загрява и в него се изсипва празът. Добавя се щипка сол и се изпържва, докато омекне хубаво. поръсва се с брашното, разбърква се докато брашното лекичко порозовее и се прибавя червения пипер. Бърка се хубаво и бързо, за да не прегори червения пипер, се прибавя зелето. Разбърква се отново и се налива водата. Слага се запечената люта чушка и нарязаната на ситно сушена сладка чушка. Оставя се да ври на тих огън, докато зелето омекне. След това се прибавят нарязаните на кубчета картофи и ориза. Добавя се и чубрицата. Оставя се да поври, докато оризът и картофите са почти готови. Налива се зелевата чорба. Не я изливайте всичката наведнъж.
Налейте първоначално малко повече от половината, оставете супата да заври и опитайте. Всеки човек понася различно кисело, затова добавяйте от зелевата чорба колкото прецените, че ви допада. Имайте предвид и това, че вкусът се променя, след като поври малко, затова не опитвайте веднага, след като добавите зелевия сок, а оставете да ври няколко минути и тогава опитвайте. Това е основно философията на тази супа.
Накрая се поръсва с препечена стрита сушена чушка и малко черен пипер. Мммм! Великолепно!
Добре е да се консумира гореща. Пак ще си направя скоро. Много ми хареса.

Боб с печени чушки на фурна

Бързам да публикувам тази рецепта за печен боб с печени чушки, за да можете да я прочетете и ако ви допадне да я включите в менюто си за Бъдни вечер. Рецептата е семпла и домашна. Каза ми я колежка. По принцип това ястие се приготвя, след като вече сте сварили боб, веднъж сте хапнали по-рядкото, а после с гъстия остатък си правите тази манджа. Хитро. Варите боба веднъж и ядете две различни ястия. Разбира се, в днешно време рецептата може да се адаптира и да се използва готов сварен боб от консерва, който може да се купите във всеки магазин.
Все пак аз реших да направя рецептата приблизително така, както ми е казана и така ще я кажа и на вас. Само съкратих това с рядката част :)

Продукти:

за варенето:

250 г боб
1 глава лук
1 морков
4 с.л. домати от консерва
1 с.л.
джоджен
чубрица
сол

за запръжката:

1 малка глава лук
6-7 печени чушки
5-6 парченца сушени гъби, ако имате
1 ч.л. червен пипер
2 с.л. брашно
6 с.л. домати от консерва
сол
черен пипер
чубрица
джоджен
девесил

Бобът се накисва от предната вечер. Слага се да се вари, след като заври се излива първата вода, измива се и се налива нова - около 2-3 пръста над боба. Когато заври боба за втори път, към него се прибавят олиото, нарязания лук и моркови . В края на варенето се посолява и се слагат доматите и подправките. Вари се още десетина минути или докато доматите се сварят.

След това, ако бобът е станал по-рядък, е добре да се поизцеди или да се изгребе само гъстата част. Гъбите се накисват в малко вода за десетина минути.
Лукът се запържва в 4 с.л. олио до златисто и към него се прибавят нарязаните чушки и отцедените гъбите. Готвенето продължава още 2-3 минути, като се разбърква често. Прибавя се брашното и червения пипер. Продължава да се готви, като се разбърква още малко. Изсипва се боба. Прибавят се доматите. Разбърква се и се изсипва в тавичка. Слагат се подправки. Нищо, че вече сте сложили на сварения боб. Сега отново ястието ще има нужда да бъде добре подправено. Носи на подправки, така че опитвайте според вкуса си.
Сложете да печете на 180 градуса, докато се запече апетитно. 

Бонбони с какаово масло

Много бързо се получават тези сурови бонбони с какаово масло и без захар и за моя голяма изненада се оказаха невероятно вкусни. Какаовото масло и фурмите ги правят толкова богати на вкус, макар и веган (постни), че бият много други шоколадови бонбони, които обичам. Използвах рецептата на Софи, която е много точна. Тя много добре е обяснила как се използва какаовото масло, което за мен беше много полезно, защото това е моят първи опит с него. Имах едно бурканче, което си стоеше 7-8 месеца и си чакаше реда за употреба (няма да ви казвам кокосовото от колко време стои в хладилника...). Но така е, когато се сдобия с неспецифични за моята кухня продукти и рядко ги използвам. Сега за остатъка от бурканчето си търся други идеи. Мога обаче да ви кажа, че наистина си заслужава човек да си има бурканче какаова скъпоценност, защото какаовото масло придаде страхотен вкус на тези простички иначе бонбонки.

Към рецептата на Софи аз реших да добавя само още щипка канела.

А сега и продуктите:

100 мл какаово масло
12 фурми
20 г кокосови стърготини
50 г сурови ядки по избор (при мен са орехи)
1 щипка канела

Ако ще работите за първи път с какаово масло, е добре да знаете, че то е твърдо и не се размеква при стайна температура. Когато е в бурканче, не можете да извадите от него с лъжица. Това налага да се разтопи на водна баня и да се използва чак след това. За целта в по-голям подходящ съд се загрява вода до степен преди завиране. Отмества се от котлона и бурканчето с масло се слага вътре. Маслото бавно ще започне да се разтопява. Отнема малко време, няма как да стане веднага. Бъдете търпеливи. Може да разклащате бурканчето. За да използвате маслото за приготвянето на тези бонбони, то трябва да е напълно втечнено.

След това фурмите (без костилките, разбира се), какаовото масло и кокосовите стърготини се поставят в мощен блендер, робот или чопър. Сместа се пюрира. Накрая се прибавят смлените ядки и канелата и се разбърква на ръка. Бонбонките се разпределят в силиконови формички (аз нямах толкова формички и половината оформих на топчета). След това се слагат във фризера за около 20 минути, за да стегнат.
Това е. Бързи, лесни, вкусни и здравословни бонбонки.

Ако  харесвате моите рецепти и готвите по тях, ще бъда изключително щастлива да оставите коментар под рецептата или да споделите на моята страница във Фейсбук тук https://www.facebook.com/ilrai.blogspot/?ref=bookmarks, или пък ако публикувате снимка във Фейсбук, да сложите хаштаг #щъркеловогнездо, защото винаги, когато виждам вашите снимки, се чувствам много, много щастлива!

Хумус с патладжан

Хумусът е типично ястие за Близкия изток, което основно се приготвя от нахут и сусамов тахан. Към основната рецепта се срещат различни добавки и аз избрах да приготвя хумус с патладжан. Рецептата за хумус се приготвя много лесно и с нея биха се справили и начинаещи в кухнята. Може да се намаже на филийка, да се сложи като сос на фалафел, да се използва като разядка или гарнитура. А на мен много ми харесва да си поръся салатата с него :)

Количествата в рецептата, която ще предложа са ориентировъчни и може да намалите или увеличите нещо според вкуса си (зехтина, чесъна, тахана или лимоновия сок и подправките).

Хумус с патладжан

Продукти:

1 бр патладжан (около 400г)

350 г сварен и отцеден нахут (може и от консерва)

2-3 скилидки чесън

4 с.л. тахан

4 с.л. зехтин

сок от 1/2 лимон

1 к.ч. кимион

черен пипер

за поръсване:

червен пипер

зехтин

магданоз

За приготвянето на хумус с патладжан първо започваме с изпичане на патладжана. Той се измива, надупчва се с дървен шиш на няколко места (иначе понякога гърми във фурната (изпробвано е). Слага се да се пече в згрята фурна на 180 градуса докато омекне хубаво. Изважда се и се поставя в съд с капак, за да се задуши и се обели по-лесно. 

Докато патладжанът се пече, нахутът се слага да се отцеди.

Патладжанът се бели и всички продукти се пасират заедно. Ако сметнете, че сместа е прекалено гъста, може да добавите 1-2-3 с.л. от водата на нахута. 

Сервира се в подходяща чиния или купичка, като се прави кладенче, което се пълни със зехтин. Отгоре може да се поръси с малко червен пипер и пресен магданоз.

Лично на мен ми е най-вкусен, след като престои поне едно денонощие в хладилника. 

Още един вид прясно постно зеле

Нали знаете онези моменти, в които баба ви е готвила, а вие сте спали.
Така е било и при мен, когато баба ми е готвила прясно постно зеле. Все съм спала. Дори не си спомням да съм я виждала да реже зеле, нито пък да го готви. Обаче колко много от него съм яла... Ми така е. Спала съм, спала... Мина много време в опити да сготвя постно прясно зеле, което поне малко да прилича на нейното. Все неуспешни опити. Макар и да имам една публикувана рецепта за постно зеле вече, която също е вкусна, но се различава доста от бабината като резултат.
Вчера реших да попитам момичетата от нашата група във Фейсбук как си приготвят зелето и благодарение на техните съвети достигнах за първи път максимално близо до търсения вкус. Момичета, отново ви благодаря!

И така, записвам си рецептата, за да си я имам и да не я забравям. А може и на вас да се хареса. Продуктите са малко, приготвянето е семпло.

Продукти:

1,5 кг прясно зеле
100 мл олио
1/2 буркан домати (настъргани пресни или от консерва)
1 с.л. червен пипер
сол
по желание малко черен пипер
пресен магданоз

За приготвянето на прясно постно зеле е необходимо първо да нарежете зелето. Добре е докато го режете, да му премахвате твърдите жилки. След това се посолява (внимавайте със солта, не солете прекалено) и се намачква хубаво.
Взима се голяма тенджера и в нея се сипва олиото. Загрява се хубаво и в него се изсипва намачканото зеле. Ако тенджерата ви не е достатъчно голяма и не можете да съберете зелето наведнъж, това не е драма. Разбъркайте и оставете няколко минути да се готви, обемът му ще спадне и ще има място за още. Но все пак е по-добре да го съберете наведнъж.
След като зелето е добре разбъркано с мазнината, се изсипват доматите. Ястието се оставя да ври на по-слаб огън и под капак, като се разбърква често, за да не залепва. Готви се, докато изври цялата вода и зелето остане само на мазнина. За да се изпари по-бързо течността, в средата на готвенето можете да отхлупите малко капака на тенджерата и да продължите готвенето така.
След като течността вече е напълно извряла, се прибавя червения пипер. Хубаво се разбърква, оставя се още 2-3 минути на котлона, като се бърка, защото вече има сериозен риск да залепне. Ако желаете, подправете и с малко черен пипер.
Отстранява се от огъня и се поръсва обилно с пресен магданоз.
Това е. Проста рецепта, но много, много вкусна.

Пърлени питки

Тези пърлени питки приготвяше моята баба от с. Голяма Брестница. Тестото е най-обикновено, без мазнина и мляко, приготвя се само с вода, мая, сол и брашно. Аз обаче добавям и щипка захар. По принцип биха се получили и с друго тесто, не съм опитвала обаче и вероятно резултатът няма да е съвсем същия.

Рецептата по принцип се приготвя на печка на дърва.
Питките се слагат на плочата на печката отгоре, да се опърлят леко, но не прекалено. Трябва да хванат лек кафяв загар и от двете страни. След това веднага се преместват във фурната на печката на дърва, като не се поставят в тава, а се пекат директно в нея.
Но аз промених малко начина на приготвяне за тези от нас, които не разполагат с печка на дърва. Обаче за целта са необходими най-обикновен котлон с обикновена плоча  и една по-стара тава. Сега ще напиша как.

Продукти за две малки питки, приготвени на котлон:

250 мл вода
15 г прясна мая
1 ч.л. сол
1 щипка захар
около 450-500 г брашно

Маята се разтваря в хладката вода. В пресятото брашно се прави кладенче и вътре се изсипват разтворената мая, солта и захарта. Замесва се меко и нелепнещо тесто.
Ако рецептата ще се изпълнява на котлон, е необходимо тестото да се раздели на две топчета, за да могат питките да се съберат на котлона.  Ако имате печка на дърва, оставете тестото на една топка. Тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса.
Котлонът се включва на не повече от 2/3 от мощността и се загрява.
Стара тава се поставя във фурната, като се обръща с дъното нагоре. Фурната се загрява на 180 градуса заедно с тавата.
Взима се едното топче тесто и се разплесква на кръгла питка с дебелина около 1 см. Поставя се на загрятия котлон и се пече до лек кафяв загар. Обръща се да се опърли и от другата страна.
Веднага се поставя във фурната върху загрятата тава. Пече се докато хубаво покафенее цялата.
Понеже другото топче тесто е втасало по същото време, а не може да се приготви веднага, след като сложа първата питка във фурната, аз го премесвам и разплесквам на питка, след което го завивам с кърпа и го оставям да втаса отново. По този начин, докато първата питка се пече във фурната, втората втасва  и е готова за печене, когато извадим първата. От тук нататък и с втората питка се постъпва като с първата. Пърли се на котлона от двете страни и се премества във фурната.
Опечените питки се увиват в месал и още 1-2 кърпи и се оставят да си обиколят нивката около 30 минути.
След това са вкусни всякак. И само с шарена сол, и с масло, и със сиренце, и с нещо месно, както ви душа иска. Но най-вкусно ми е с кротмач с печени чушки.

Плакия от тиквички

Рецептите с тиквички могат да бъдат толкова разнообразни, стига да имате желание да си готвите с тях. Днес ви представям рецепта за плакия от тиквички, взета от книгата на София Смолницка с малки изменения. Досега не бях приготвяла плакия от тиквички и се изненадах приятно от свежестта и лекотата на ястието. Лимонът допълва чудесно вкуса, ако се чудите какво е мястото му в рецептата.

Продукти:

1 кг пресни тиквички
3 моркова
1/2 глава целина
2 връзки пресен лук (замених с 1 глава стар)
2-3 домата
1 с.л. брашно
1/2 лимон
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър
черен пипер
сол
1/3 ч.ч. от 200 мл олио  или зехтин

Морковите, целината и лукът се нарязват на ситно. Задушават се до омекване с 3-4 с.л. мазнина и 1-2 с.л. вода. Тиквичките се измиват и се нарязват на кръгчета. Посоляват се. Подреждат се в намазана с мазнина тавичка, като се застъпват една с друга като керемидки. Върху тях се изсипват задушените зеленчуци, смесени с черния пипер, копъра и магданоза.
Така приготвеното ястие се покрива с нарязаните на кръгчета домати и резени лимон. Залива се с останалото олио. Слага се да се пече за десетина минути в загряна фурна на 180 градуса. Изважда се и се залива с 1/2 ч.ч. гореща вода. Връща се да се пече още около 20 минути.
Брашното се размива с 1/2 ч.ч. вода и ястието се залива с него.
Връща се във фурната и се пече до готовност на зеленчуците.

Леща с коприва

Идеята за леща с коприва дойде, след като скоро си спомних за чукан боб с коприва - нещо, което хапвах преди време в Троянско. Реших, че щом може да има боб с коприва, ще може и леща да стане. И разбира се, не се оказах първата, която прави подобна комбинация.
Вариантите, които можете да изберете да сготвите това ястие са различни, може да е като супа, като яхния, сгъстена с повече брашно, може и крем супа да направите.
Аз избрах тази простичка комбинация, която много ми хареса и която е добър вариант да съчетаете зелениите с още нещо в едно постно ястие.

Продукти:

250 г леща
100 г коприва
1 глава лук
1 морков
няколко скилидки чесън
1/2 ч.ч. домати от консерва или 1 настърган домат
3 с.л. олио
1 с.л. брашно
1/2 ч.л. червен пипер
около 1 ч.л. сух джоджен
девесил (ако имате)
черен пипер
сол
пресен магданоз

Лещата се измива и се накисва за няколко часа. (Може и да пропуснете тази стъпка, ако нямате време, но препоръчвам да я накиснете предварително.)
Копривата се почиства и измива. Попарва се с вряла вода за няколко минути, след което се нарязва.
Зеленчуците също се нарязват.
Лещата се измива отново и се залива с около 1 л вода. Слага се да ври. След като заври, към нея се прибавят лука, морковите и нарязания чесън. Огънят се намалява и ястието се оставя да ври тихо. Ако водата поизври повече, може да долеете малко, но да не става прекалено рядко.
След като лещата омекне хубаво, се прибавят нарязаната коприва, доматите, подправките и олиото.  Оставя се да ври още десетина минути.
Брашното се разбива с малко вода. Изсипва се в ястието и се оставя още 2-3 минути на огъня.

Ако имате пресни подправки - магданоз, девесил и джоджен, би било прекрасно да ги използвате, като поръсите накрая и си спестете сухите горе.

Ловчански пирян

Ловчански пирян е едно семпло ястие с три основни съставки, което обаче си е много вкусно и доказва за пореден път моето твърдение, че простите и семпли неща са най-добри.
Спомням си, че едната ми баба приготвяше това ястие през летните ваканции и още тогава ми беше много любимо. Да си призная, каня му се от доста време да го предложа у дома, но доста отлагах. А не е трябвало, защото ловчанският пирян се хареса на всички и ми поръчаха да го включвам редовно в менюто.

Продукти:

около 1 кг картофи
1/2 ч.ч. ориз
1 ч.ч. пасирани домати (независимо дали са от консерва или пресни)
1 малка глава лук или 1/2 по-голяма
1 домат
чубрица
черен пипер
сол

1 с.л. оцет
2-3 скилидки чесън
2-3 клонки пресен магданоз

Лукът се нарязва на ситно и се задушава в 3-4 с.л. мазнина и 1 с.л. вода докато омекне. Към него се прибавя оризът и се готви, като се бърка 2-3 минути. Отстранява се от котлона и към ориза се прибавят сол, черен пипер и чубрица.
Картофите се обелват, измиват и се нарязват на по-дебели кръгчета (около 1 см).

Хубаво е пирянът да се пече в глинен съд, но би се получил добре и в йенска или керамична тава, а дори и в най-обикновена.
Дъното на тавата се намазва леко с олио и отгоре се подреждат картофените кръгчета на един ред, така че да покрият колкото е възможно най-плътно дъното. Посоляват се. Изсипва се оризът и се разстила равномерно върху картофите. Отгоре се изсипват пасираните домати.
Върху доматите се подрежда още един ред картофи. Отново се посоляват картофите. Поръсват се с малко чубрица и черен пипер.

Доматът се нарязва на кръгчета и се подрежда върху картофите. Ако 1 домат е малко, може да нарежете повече. Леко се посолява. Отгоре се поръсва с тънка струйка олио.
Ястието се залива с вода - така че да се покрие и горния слой картофи. На мен ми отиде малко повече от една и половина чаена чаша.
Пирянът се слага да се пече в студена фурна, тъй като глинения съд трябва да се загрява равномерно и ако се сложи в гореща фурна, има голяма опасност да се спука.
Фурната се включва на 180 градуса и се пече, до готовност на  картофите и ориза. Ако се случи така, че оризът се окаже суров, а водата е извряла, долейте още мъничко вода и допечете.

Чесънът се счуква и се смесва с оцета и нарязания магданоз. Тази смес се излива върху горещото ястие.
Това последното е по рецепта. Но аз не бях сигурна как ще се приеме чесъна от девойката у нас и затова го пропуснах. След като извадих ястието, го напръсках леко с балсамов оцет и поръсих с магданоза.

Печена тиква

Печена тиква

Живееш ли със тиква - животът е чудесен,
до тебе крачи тиква в петмезената есен.
Ако със тебе тиква добро и зло споделя,
животът се протяга и става на неделя.

                                              Автор: Marta

Мда, така е. Тиквени размисли за печена тиква има при мен днес. Не че е кой знае какво да опечеш тиква. Но пък обещах да напиша как я правя аз и ето, появи се и тази публикация. Баба на времето режеше тиквата на парчета с кората, мяташе я във фурната на печката на дърва и я забравяше там. После вадеше едни велики парчета с карамелизирана коричка и ви казвам направо да не спираш да ядеш. Е да, ама сега е друго. Мисля, че никога няма да мога да опека такава тиква, затова и не се опитвам. Макар че знае ли човек. Може пък да ми се получи на слаба фурна и по-продължително време.

Днес ще напиша начините, които съм приготвяла аз и по които най-много ми харесва печената тиква. Уточнявам, че я пека със захар. Ако на някой не се харесва този факт, да не чете нататък.

Първи начин - тиквата на снимката горе. Тиквата е тип продълговата (дългошиеста или не знам точно как се казва, защото се изгубих в разнообразието от тиквени сортове). Тиквата се срязва на две по дължина, като се преценява да се реже така, че двете половини спокойно да могат да си стоят прави в тавата, а не да се наклоняват настрани. Не се бели. Ако е необходимо, може да се среже мъничко от дъното на тиквата, за да се закрепи. Внимателно се изчиства от семките и се измива. Поставя се в тавата, в която ще се пече и се поръсва със захар. Хубаво е, ако имате време, да изчакате захарта да се разтопи върху тиквата. Ако нямате, пак ще се получи, но все пак е добре да изчакате 20 минути поне. След това се ръси с още захар, колкото да може хубаво да се покрие или пък на вкус. Може да я оставите още десетина минути след второто слагане на захар и след това да я сложите във фурната, а може и веднага.

На дъното на тавата се налива вода около 2 пръста. Тя ще изври по време на печенето и ще се налага да доливате вероятно поне 2 пъти. 

Така подготвената тиква се слага в загрята фурна на 180 градуса. Когато захарта започне да се стопява, ще се образува сироп, който би трябвало да изпълни дупката на тиквата (зависи колко вода има в нея, но поне малко ще се образува). Това да не ви притеснява. Не го отстранявайте. 

Печенето продължава и като започне да хваща лек загар отгоре, фурната се намалява на 160-170 градуса и тиквата може да се покрие леко с фолио, за да не загаря (не да се обвива цялата тава, а просто се слага лист фолио върху самата тиква).. Така се пече до пълното й омекване и карамелизиране отгоре.

Печена тиква

Друг любим начин за печене на тиква ми е този. Тук използвам бяла голяма тиква. Реже се на парченца, които се обелват. Измиват се и се нареждат в тавата, в която ще се пекат. Ръсят се обилно със захар и тиквата се оставя, докато захарта се стопи и обикновено върху парченцата се появяват капчици. В тавата се налива вода - да покрива 1/3 от парчетата тиква. Ако е необходимо, може да се долее още малко по време на печенето, но да се внимава, защото в края водата трябва почти да се е изпарила. Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност.

Преди сервиране много ми харесва да я поръся с канела.

Пълнена печена тиква

И тук ще припомня още един вид тиква, който обикновено приготвям по празници - това е пълнената тиква. Рецептата съм публикувала преди време ето тук. 

Тя подлежи на импровизация според сушените плодове, които вие предпочитате, но на нас ни харесва най-много с тези, които съм посочила. Внимавайте с меда или захарта, тъй като сушените плодове традиционно са си много сладки, а има и локум.

Постна картофена яхния с грах

Постната картофена яхния си е класика в българската кухня. А по време на постите направо си е спасение :) Прави се много бързо и сравнително често присъства у нас. Понякога я разнообразявам с добавка на грах, както и в този случай. Обикновено използвам грах от буркан или консерва, но понякога слагам и замразен. Е, ако има пресен, става друга работата. Но сега пресен няма, тъй че ще се съсредоточим върху рецептата съобразно наличностите. 

Сигурно много от вас знаят как се готви картофена яхния с грах, но има и такива, които сега прохождат в кухнята, та тази рецепта е за тях. Включително тия дни си дадох сметка, че скоро, живот и здраве и на моята госпожица ще бъдат нужни такива простички рецепти. А тази е още по-вкусна, защото я предлагам, както на мен ми е готвена като дете 

Продукти:

около 1 кг картофи
1 глава лук
1 голям морков
1 малка зелена чушка (ако има)
половин буркан грах
1  настърган домат или 1 ч.ч. от консерва (в моята консерва имаше и печени чушки)
1 1/2 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица (или на вкус)

2 с.л. брашно
магданоз

много обичам на финала да добавя малко джоджен или девесил, ако обичате тези подправки, опитайте и вие

Картофите се почистват, измиват и нарязват, може и на кръгчета.
Лукът, морковът и чушката се нарязват на ситно и се слагат в 4-5 с.л. загряно олио. Ако предпочитате да задушите зеленчуците, а не да ги изпържите, добавете 2 с.л. вода. Готвят се докато омекнат. Сипват се картофите и се разбъркват 2-3 пъти, така че всички парченца да минат през огъня. Прибавя се червения пипер и отново хубаво и бързо се бърка, като се внимава да не загори червения пипер.
Налива се вода - почти да покрие картофите. Посолява се. Оставя се да къкри на слаб огън. Когато картофите леко омекнат, се прибавят доматите и граха, чубрицата и черния пипер. Продължава да се готви до пълна готовност на картофите.
Брашното се размива в малко вода, като се стараете да не остават бучки. Изсипва се бавно при непрекъснато бъркане към яхнията и се оставя още две минути да къкри на слаб огън. Ако слагате джоджен или девесил, сложете сега.
Отмества се от огъня и се поръсва с пресен магданоз.

На мен страхотно ми върви с добавката на тези люти чушки, които открих тази година и много, много ми харесаха.

И в заключение, нищо, че няма връзка с тази рецепта, искам да благодаря на всички, които четете блога и тайничко си готвите рецепти от него. Много съм щастлива всеки път, когато случайно разбера, че някой познат или непознат готви рецептите, които съм споделила.
Благодаря, че се отбивате тук!