​Пухкав омлет с коприва и кашкавал: Бърза и полезна пролетна рецепта

​

С настъпването на първите топли дни природата ни дарява с един от най-ценните си продукти – копривата. Тя е истинска витаминна бомба, богата на желязо и идеална за справяне с пролетната умора. Често ме питате за нови идеи с този полезен листен зеленчук и след вашите предложения в коментарите, реших да опитам нещо различно.

​Снощи заложих на нещо бързо, сезонно и невероятно вкусно! Резултатът? Един от най-сочните омлети, които съм опитвала. Тайната е в добавянето на кашкавал, който придава кремообразна текстура и перфектно балансира свежия вкус на копривата. Този пухкав омлет с коприва е идеалната лека вечеря или засищаща пролетна закуска.

😊

Необходими продукти:

• 1 шепа коприва

• 2 яйца

• 3 с.л. прясно мляко

• 60 г кашкавал

• 1 парченце краве масло

• сол

Копривата измих, попарих с гореща вода и нарязах на ситно. Не я подсушавам – така си пуска малко влага и става по-крехка при готвенето.

Яйцата разбих с вилица, добавих млякото, щипка сол и половината кашкавал. (Тук спокойно може да замените кашкавала със сирене – също става чудесно.)

В тиган разтопих маслото, сложих копривата и я задуших, докато се изпари течността. (Ако нямате коприва – лапад или спанак вършат същата работа.) След това залях с яйчената смес.

Намалих котлона и похлупих с капак – така омлетът става пухкав и сочен.

Когато се запече отдолу, внимателно го обърнах,  сложих останалия кашкавал, прегънах и след още минутка беше готов.

Сервирах със свежа салата, макар и на снимката да има само доматче. Бързах да снимам и затова се получи така 😁

​Често задавани въпроси

​Може ли да се използва замразена коприва?

Да, можете да използвате и замразена коприва, като я размразите и отцедите леко преди готвене. Вкусът остава същият, макар прясната винаги да е за предпочитане.

​Как да разберем кога омлетът е готов за обръщане?

Когато краищата започнат да се отделят лесно от тигана, а повърхността е почти стегнала, е време за обръщане. Използвайте широка шпатула за по-голямо удобство.

​Подходяща ли е рецептата за деца?

Категорично да! Копривата е изключително полезна за подрастващите, а съчетана с яйца и кашкавал, се приема много добре дори от по-капризните малчугани.

А и аз като дете съм изяла много коприва, защото баба честичко ми готвеше 😁

​👉 Вие правили ли сте омлет с коприва досега? Аз опитах за първи път и резултатът надмина очакванията ми. Ще се радвам да споделите вашите варианти в коментарите!

Каша от коприва с яйца

Много обичам коприва във всякакви разновидности. Дали ще е супа от коприва, каша от коприва, кюфтенца с коприва, ориз с коприва или пък нещо друго, все ми е любимо. Всъщност копривата ми е най-любима от всички зелении. Не че не обичам и не готвя останалите, но тя най-много ми харесва. Днес имах едно пакетче от нея, което си бях набрала миналата седмица и вече беше крайно време за готвене. Мислех да е отново на супа, но така ми се дояде с яйца, че бързо си промених решението и ето я. Много вкусна версия на копривата - каша от коприва с яйца.

Някои я обичат и със сирене, аз предпочитам само с яйца. Така вкусът се запазва по-чист някак.

Гозба с коприва и яйца

 

Ако копривата е сред любимите ви неща за хапване, не е нужно да чакате до пролетта, за да си я приготвите. През есента също има млада коприва и е така вкусна и крехка, както и през пролетта. Може да си наберете, но може и по бързата процедура да си закупите от някоя мила баба, която продава на пазара. Ето, за една седмица аз сготвих два пъти коприва - тази гозбичка и една супичка от коприва и лапад. 

Хрупкави пържени тиквички

 Търсите ли рецепта за хрупкави пържени тиквички? Ето, открихте си чудесна такава! Не са тиквичките по гръцки, които се топят във вода. Това е съвсем друга рецепта :) и съм много щастлива да ви я разкажа. Тези тиквички, както е видно на снимката, са на пръчици. Но не само това.

Печени чушки с доматен сос

 

Сигурно голяма част от вас си имат ястия-спомени. От онези времена, когато сте били деца и сте били безгрижни. И сте били на село през лятото. И баба ви е приготвяла едни вкусотии със зеленчуци от градината... Тези дни Светлето от "За каквото и да е..."  на страницата си във Фейсбук сподели тази лятна манджа с друг нейн спомен. Но на мен веднага ми напомни на летата при баба и дядо на село. Не се стърпях и си я направих веднага. Честно ви казвам, бях забравила тази рецепта, но вкусът се получи точно такъв, какъвто помня при баба.

Рулца от печени чушки с кашкавал

 

Подобни рулца от печени чушки ме преследват тия дни в интернет и нямаше как да ги пропусна с безразличие. Да ви призная, идеални са и търпят много импровизации. Аз ги приготвих по най-семплия начин, като в средата завих по малко парче кашкавал, но тези рулца от печени чушки могат да се приготвят и с различни пълнежи. Ако очаквате гости, това би било чудесно предястие, ароматно и много вкусно. А ако не очаквате гости, си ги направете само за вас :) 

Рецептата е много лесна. Ще се опитам да напиша примерни количества, макар че много зависи и от големината на чушките, които ще използвате, и от количеството кашкавал, което ще завиете в тях.

Продукти:

3 бр печени чушки (моите бяха големички)

25 г настърган пармезан

30 г галета

черен пипер

чесън на прах

около 100 г кашкавал

малко зехтин

Чушките се обелват и почистват от семената. Ако са големи като при мен, се разрязват на три по дължина. Ако са по-малки, разрежете на две или пък ги оставете цели, като само ги цепнете от едната страна, за да се разтворят. Аз не сложих сол и ми беше мъничко безсолно, за следващия път ще си посоля леко чушките. Пармезанът се смесва с галетата, малко черен пипер и чесън на прах. Всяко парченце чушка се овалва от двете страни в галетата. Кашкавалът се нарязва на пръчици, съобразени с големината на чушките. В края на чушката, от късата страна, се слага парченце кашкавал и се завива на рулце. Така приготвените рулца се подреждат в намазана с мъничко зехтин малка тавичка. 

Ако ви е останала от галетата с пармезан, поръсете я върху рулцата в тавата. Отгоре поръсете с мъничко зехтин.

Рулцата от печени чушки с кашкавал се пекат в загрята фурна на 180 градуса, докато хванат апетитен загар.

По желание се поръсват с малко пресен магданоз.

Кашкавалът според мен може да се замени със смес от крема сирене и сушени домати, със сирене, със смес от крема сирене, сирене и кашкавал и разни подправки. Може също така да се прибави и шунка или друг вид подходящ колбас.

Тиквички бюрек

 

Много години отлагах да направя тази рецепта за тиквички бюрек, защого все ми се струваше, че е голяма занимавка. Ами... не била чак такава, а резултатът е тооолкова добър, че сега съжалявам много. Както и да е, ще преглътна тази грешка и вече ще знам, че си заслужават. Всъщност веднъж опитах тиквички бюрек на фурна, но резултатът хич не ме удовлетвори. Е, тези са пържени, но са вкусниии! 

Има няколко варианта да ги направите. За да се получат добре бюреците, е необходимо тиквичките да минат първоначална обработка. Имате 4 варианта: да ги изпържите, да ги изпечете на грил или скара, да ги бланширате или да ги запечете на фурна. Аз избрах последния вариант, но вие да си знаете, че може и по друг начин. Освен това плънката може да бъде от сирене и яйце, но може да добавите и малко настърган кашкавал, а също така и наситнена шунка или пушено филе. Избрах панировка с галета, но може да бъде и само с брашно и яйце.

Горещо препоръчвам рецептата, която приготвих аз, така че ако ви се цапа, действайте!

Продукти:

3 тиквички

около 200-250 г сирене

1 яйце

2-3 стръка копър

За панировката:

брашно

2 яйца

около 1 ч.ч. галета (може да отиде и повече, зависи колко са големи тиквичките и коло броя ще бъдат бюреците)

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. сушен магданоз

1 ч.л. сушен копър

черен пипер

Тиквичките се измиват и се нарязват на ленти по дължина. Не е нужно лентите да са прекалено тънки. 5-6 мм би било добре. Посоляват се и се оставят да постоят около 15 минути. Подсушават се и се подреждат в голяма тава, леко намазана с олио. Отгоре се поръсват с тънка струйка олио и се слагат да се пекат в загрята фурна на 220 градуса. Не е нужно да се пекат прекалено дълго. Трябва леко да омекнат и да се извадят от фурната. НЕ ги пресготвяйте, за да не ви бъде после трудно сглобяването.

Изпечените тиквички се оставят да се охладят, за да може да се работи с тях. През това време сиренето се намачква добре и се смесва с яйцето и наситнения копър.

Взима се лента тиквичка, поставя се от сиренето и се покрива с подходяща по размер друга лента тиквичка. Така се сглобяват всички тиквички.

Галетата се смесва с подправките и се разбърква хубаво.

Яйцата се разбиват хубаво.

Подготвените тиквички се овалват много хубаво в брашно, после се потапят в разбитите яйца и накрая хубаво се овалват в галета. Препоръчвам ви преди пърженето, да приготвите всички тиквички до тази фаза с галетата.

Пържат се в силно сгорещена мазнина на маслена баня.

Много са вкусни с чеснов сос после :)

Ветрила от патладжани с моцарела и песто

 

Няма как започвайки тази публикация, да не спомена от кой за първи път преди вече мнооого години видях патладжаните ветрило. Е как при кого? При Пепчо, разбира се. Само че не в блога й Храна за мойте канибали, а във форума на Гответе с мен. Толкова отдавна беше, че дори не мога да повярвам как това време е отлетяло безвъзвратно. Но все пак ние още сме тук. И още пишем блогове. Леле, Щъркелово гнездо съвсем скоро тия дни ще празнува цели 14 години от създаването си. Мдааа.... Въпреки всичко, което ми се е случило през тези години, все пак съм щастлива, че продължих да пиша. Но по тази тема може би ще отделя някой друг ред след няколко дни.

Връщам се на патладжана. Исках да кажа, че след като Пепи ни показа тази рецепта, тя се превърна в любима на много от нас. И претърпя много импровизации. Такава е и днешната рецепта. Скоро във Фейсбук една дама - Звездалина Стамова беше публикувала супер апетитна снимка на ветрила от патладжани с моцарела и песто и аз реших бързо да я приготвя. При нея пестото беше от магданоз, а при мен е босилеково, но съм сигурна, че което и да изберете, все ще е супер.  Комбинацията е много добра, така че смело опитвайте, ако се чудите какво да готвите.

Преди да напиша рецептата, правя уточнението, че аз харесвам тъмносините/лилави патладжани. Белите и шарените не ми допадат много. И независимо от твърденията, че днешните сортове не пускат горчилка, на мен не са ми приятни на вкус, ако не ги оставя да постоят посолени 20-30 минути, за да си пуснат горчивината. Така, изказах се, ето и рецептата.

Продукти за 3 порции:

3 по-малки патладжана

2 домата

4 с.л. босилеково или магданозено песто

зехтин

2-3 скилидки чесън

125 г моцарела (може и повече)

Патладжаните се измиват и се режат на филийки около 5-7 мм, като не се разрязват до края, а се оставя около 1 см преди да се достигне дръжката. Хубаво се посоляват филийките и се оставят за 20-30 минути. След това се измиват добре от солта и горчивият сок и се подсушават. 

Пестото се смесва с намачкания чесън и зехтин, така, че да стане приятно рядко и да може лесно да се маже. Патладжаните се намазват много хубаво от двете страни на всяка филийка. 

Тава се застила с хартия за печене и така подготвените патладжани се слагат да се пекат в загрята фурна за около 30 минути на 200 градуса или докато омекнат приятно. 

Доматите се нарязват на тънки кръгчет и леко се посоляват. Патладжаните се изваждат и внимателно с помощта на нож между филийките се подреждат кръгчета домати. Връщат се във фурната и се пекат още около 20 минути. 

Изваждат се и върху тях се слага нарязана моцарела. Връщат се във фурната, докато моцарелата се разтопи и веднага се изваждат. Поръсват се с още малко песто преди сервиране.

Това е. Лесно и много вкусно лятно ястие.

Спагети с чесън и зехтин (Spaghetti aglio e olio)

Пиша тази рецепта за спагети с чесън и зехтин (Spaghetti aglio e olio)

с ясното съзнание, че винаги ще се намери някой, който да каже, че не се слага това или онова. Или се прави така, а не иначе. Обаче тъй като, когато споделих снимката с пастата в нашата група във Фейсбук, рецептата предизвика интерес, реших да я напиша тук по начина, по който я направих аз. Вече приготвям няколко пъти спагети с чесън и зехтин у дома. Преди първия път изгледах различни видеа и прочетох разни рецепти и я приготвих така, както ще я запиша по-долу и както на мен много ми харесва.

Всъщност, това си е едно домашно ястие и както в България всяка къща си има рецепта за боб например, така приемаме и тук индивидуалния подход и аз по никакъв начин не претендирам за оригиналност на рецептата.

Това, което искам да кажа, че спагетите се получават много, много вкусни, въпреки изключително простите съставки. Поредното потвърждение на максимата, че простите неща са най-вкусни. Плюс това времето, което отнема готвенето е наистина минимално и моментално рецептата за спагети Aglio e olio минава в графата „бърза вечеря“.

Продукти за две порции:

200 г спагети (може да изберете и друга паста)

40 мл зехтин

3 скилидки чесън

1 люта чушка (за предпочитане червена – италианците използват пеперончини, но и друга ще свърши работа, дори и зелена. Аз пък в случая използвах лют червен пипер от този на люспичките)

5 с.л. настърган пармезан

пресен магданоз за поръсване

И така – спагетите се сваряват според указанието на опаковката, като внимавате да не ги преварявате. В голям тиган се слага зехтина и нарязания на филийки чесън. Тиганът се слага на котлона и чак тогава котлонът се включва на по-слаба мощност. Най-много на 2/3 от мощността на котлона. Слага се и нарязаната люта чушка или лютият червен пипер. И сега внимание – важно е да готвите чесъна на ниска температура, докато омекне хубаво, за да може да си пусне ароматите без да прегори. Ако включите котлона на максимална мощност, чесънът ви ще прегори и няма да е вкусен за ядене, както се получава при бавното му готвене. За нас в случая е важно да остане ядлив, а не да го изхвърлим.  

След като чесънът е омекнал хубаво, се прибавят вече сварените спагети. Разбъркват се добре в зехтина и ако са много сухи, се прибавя малко от водата, в която са се варили спагетите. Прибавя се пармезана и отново се разбъркват. По желание могат да се поръсят със смлян черен пипер.

При сервиране се поръсват с още малко пармезан и ситно нарязан пресен магданоз. Това е. Изключително приятни, леко пикантни, много вкусни и много бързи за приготвяне спагети.

Да ви е вкусно!

Картофена крем супа

Крем супата от картофи вероятно е една от най-известните, правени и консумирани крем супи. Някои казват, че си спомнят крем супата от картофи от столовете от едно време или от детските градини, но аз нямам такива спомени. Казах здравей на крем супите чак когато отидох като ученичка за първи път в чужбина. Аз много обичам крем супи, но за съжаление домочадието не им е много голям фен и рядко ги приготвям. Но тази рецепта е по молба на другарче и затова се постарах с нея. Истината е, че картофената крем супа може да бъде доста семпла, но пък аз обичам крем супи, богати на вкусове и аромати и затова я приготвих специално за моя вкус. Надявам се да се хареса и на вас.
Набързо ще спомена варианти за приготвяне, преди да напиша моя. Бихте могли да си сварите зеленчуците, които са в тази рецепта, да ги пасирате и да приключите с приготвянето. Също така има вариант на супа само от картофи, масло и прясно мляко, но на мен ми е по-вкусно с повече зеленчуци. Има варианти, в които картофите се сваряват, прецеждат се от водата, пюрират се и към тях се прибавят прясно мляко, а в някои случаи масло и сметана. Е, моята и такава не е. Различни хора, различни вкусове, различни супи. Това е положението. Също така, ако имате хубав пилешки или зеленчуков бульон, залейте с него картофите при варенето. Ако нямате, не е драма, сложете вода. Друго, което искам да кажа е, че аз избирам да задушавам предварително зеленчуците за кратко. Така повече ми харесва. Но вие можете директно да сложите всички продукти и да ги сварите до пълната им готовност.

И така, стига съм плямпала повече, че стана май доста дълго. ето и моята рецепта за крем супа от картофи.
Мда, появи се още едно уточнение. Имах на разположение един малък сладък картоф и го сложих в супата, но това съвсем не е нещо задължитено, така че ако решите да я правите и нямате сладки картофи под ръка, просто сложете 1 кг нормални картофи.

Продукти:

750 г картофи
250 г сладък картоф (и да е повече или по-малко, няма да е проблем)
1 малка глава лук
1 голям морков
80 г целина глава

ако имате пилешки или зеленчуков бульон, колкото да се покрият картофите

200 мл течна сметана за готвене
300-400 мл прясно мляко (за желаната гъстота)
30 г краве масло

риган
мащерка
черен пипер
сол

Картофите се обелват, измиват и нарязват на големи парчета. Лукът се реже на полумесеци, морковът и целината също на по-едри парчета.
В 3 с.л. зехтин и 1 с.л. вода се задушават лука, морковите и целината, като се разбъркват докато лука омекне. Добавят се картофите и всичко се разбърква отново. Налива се вода или бульон, колкото да се покрият картофите. Посолява се малко и се сваряват до пълната им готовност.
Тенджерата се отмества от котлона.
Това, което аз правя е, че към горещите картофи добавям студената сметана, за да охладя леко сместа и да не я пасирам гореща. Така че това е. Към картофите, както са заедно с течността, се добавя сметаната, маслото и половината от прясното мляко. Внимателно започва да се пасира с пасатор. Друг вариант е да се направи с блендер, но на мен пасаторът ми е по-удобен. не цапам много :)
След като се пасира до кадифена гладкост, към супата се добавя още прясно мляко - толкова, че да постигнете гъстотата, която на вас ви харесва. Прибавяйте по малко, за да не разредите прекалено много.
Накрая се посолява още малко, ако е необходимо и се добавят подправките на вкус. При мен не са много - щипка мащерка, около1 равна чаена лъжичка риган и малко черен пипер. Може да добавите и мъничко лимонов сок.

Сервира се с крутони. В моя случай си ги правя сама. 3 филии хляб се нарязват на възможно по-малки кубчета, слагат се в тава, заливат се с 3 с.л. зехтин, поръсват се с 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. риган и щипка мащерка, разбъркват се мнооого добре и се пекат на 180 градуса в загрята фурна до готовност.

Това е. Много е вкусна супата. Надявам се да се хареса и на вас.

Рулца от патладжани със сирена и спанак

Рулца от патладжани съм правили и виждала най-различни, но тези със сирена и спанак ме впечатлиха доста и реших да ги опитам. И на вид са чудесни, и на вкус също така много ни допаднаха. В рецептата за рулца от патладжани със сирена и спанак, която видях в посочения сайт има и прошуто, но аз моето го подготвих и после забравих да поставя лентичките в рулцата. така че да си знаете, става и с прошуто /и с шунка или пушено филе също би се получило/, но може и съвсем без тях. И така много ни хареса. Доматения сос си направих както на мен ми допада, не съм спазвала пропорциите в рецептата. Вие също можете да приготвите сосът, който харесвате.
Основните стъпки при приготвянето на тези вкусни патладжанени рулца са следните: изпичане на патладжаните на грил тиган; приготвяне на доматен сос; оформяне на рулцата и печене. Изглежда дълго, но всъщност изобщо не е.

Ето и рецептата.

Продукти:

1 доста голям патладжан или два по-малки (както беше при мен)
100 г. крема сирене
100 г сирене
4 кубчета замразен спанак
зехтин


за доматения сос:

2 домата или половин буркан консервирани
2 печени пиперки (по желание)
4 с.л. доматено пюре
1 малка глава лук
2 скилидки чесън
1-2 ч.л. захар
1 с.л. риган
черен пипер
сол

около 50 г моцарела (или хубав кашкавал)

Патладжаните се режат на тънки ленти по дължина. посоляват се и се оставят да си пуснат горчилката. Измиват се и се подсушават. Намазват се със зехтин и се изпичат на грил тиган.
Смесват се крема сиренето с настърганото сирене и изцедения доколкото може спанак. Разбъркват се много хубаво.
Доматите се обелват и се нарязват на ситно, печените пиперки също. Лукът и чесънът се нарязват на ситно. В 2-3 с.л. загрят зехтин се изпържва лука и към него се прибавят чушките и доматите. Прибавят се солта и захарта. Слага се и доматеното пюре. Разбърква се хубаво. Оставя се да ври около 10 минути, прибавя се наситнения чесън и подправките.
Доматеният сос се излива на дъното на съда, в който ще се пекат рулцата.
Взима се лента патладжан, върху нея се поставя малко от сместа със сирене и спанак, навива се на рулце и се поставя върху доматения сос. Така се подреждат всички приготвени рулца.
Слагат се да се пекат в загряна на 200* фурна около 20 минути. Ястието се изважда от фурната и върху патладжанените рулца се слага моцарелата, нарязана на малки парченца. Връща се във фурната и се допича до разтопяване на моцарелата.
Преди сервиране се поръсва с магданоз.

Таратор с репички и краставица

Сигурно всеки знае как се прави таратор. Друг е въпросът, че все още не му е съвсем сезона, но пък има ли тараторът сезон? В днешно време май няма. Е, зависи. Не всеки обича да консумира пресни зеленчуци целогодишно. Все още има хора, които консумират само сезонни плодове и зеленчуци. И сигурно имат право. Но това е друга тема. Все пак е април и краставиците на пазара стават все по-хубави, а и днешната рецепта е със съвсем сезонните репички, тъй че все пак си е точно на време тази рецепта.

Предлагам ви рецепта за таратор с репички и краставици. Разбира се, можете да си направите и само с репички, и само с краставици, ако решите.

Дълго време много недолюбвах да правя таратор. Таратор и паниран кашкавал като ми кажеха да направя и направо се изприщвах. Не че не мога, просто не обичам. Сега положението с кашкавала продължава да е на същото ниво, но нещата с таратора се попромениха. Вече го правя с удоволствие и го ям с удоволствие.

Преди да напиша рецептата, ще кажа, че наличието на чесън е въпрос на вкус и тези от вас, които не ядат чесън, могат да си направят таратор без чесън или пък да го заменят с по-малко миризливия чесън на прах. А също така количеството чесън отново е по желание. Някой може да обича с 5 скилидки, а друг с 1-2. Това ще оставя на вас да си изберете. Освен това аз добавям задължително и малко сух копър. Това доста променя нещата вкусово, според нашия вкус в положителна посока, разбира се. 

Ето моят вариант на таратор. А дали ще го направите с репички и краставици, само с репички или само с краставици, изборът е ваш.

Продукти:

1 връзка репички

1 средна краставица

1 кофичка пълномаслено кисело мляко

същата кофичка  пълна с вода

1 ч.л. сух копър

2 скилидки чесън

3-4 с.л. олио или на вкус (аз обичам и със зехтин)

сол

пресен копър

Първо се започва с чесъна. Обелва се и се нарязва на ситно. Счуква се с малко сол и чаена лъжичка олио. Репичките и краставицата се измиват и се нарязват на ситни кубчета. (Може и да се настържат, но аз все пак предпочитам краставицата на кубчета.) Смесват се с чесъна в по-голяма купа или тенджера.

Сега следва млякото. По принцип повечето рецепти казват, че млякото се разбива и се прибавя към краставиците. Обаче ще ви кажа какво правя аз и как млякото става гладко и без да го разбивам.

Просто го изсипвам при зеленчуците в купата и добавям сол. След това разбърквам с лъжица няколко пъти и то вече е гладко разбито и прекрасно. Прибавям водата, като разбърквам много добре. Подправям със сухия копър. Ако е необходимо, посолявам още малко. Изсипвам олиото и поръсвам с няколко стръкчета ситно нарязан пресен копър.

След като се приготви, тараторът се слага да се охлади в хладилник.

Това му е философията.

Да ви е сладко!

Крем супа от тиквички

Не е много сезона на тиквичките, но пък тази крем супа от тиквички е толкова вкусна, че човек може да си я приготви по всяко време. А и тиквички отдавна има целогодишно на пазара и не е трудно да бъдат открити. Крем супата от тиквички е изключително свежа и приятна, много лека и галеща небцето. Можете да я консумирате както топла, така е студена. Изпитано е - много е вкусна, дори и изстудена. И нищо, че  сме само началото на март, можете да си я имате предвид за студена лятна супа.
На всичкото отгоре супата се прави много лесно и всеки, който може да реже с нож и си служи с пасатор, би трябвало да се справи с нея.

За да си направите вкусна крем супа от тиквички, са ви необходими следните продукти:

800 г тиквички

350 г картофи

1 голяям морков

1 ч.л. чесън на прах или 2-3 скилидки чесън

100 г крема сирене

100 г млечна течна сметана

50 г синьо сирене

50 г настърган пармезан или грана падано

50 г краве масло

черен пипер

пресен копър

2-3-4  или повече супени лъжици прясно изцеден лимонов сок (според вкуса)

Тиквичките, картофите и морковите се режат на по-едри парчета. Заливат се с 1,5 л топла вода и се слагат да се варят с малко сол. В края на варенето се слага нарязания на ситно чесън.  След като се сварят добре зеленчуците, към тях се прибавят крема сиренето, синьото сирене, маслото и сметаната. 

Оставя се десетина минути да се поохлади, добавя се копъра и се пасира. Подправя се с черния пипер и лимонов сок на вкус и се поръсва с настърган пармезан по желание.

* Забележка: Добавянето в супата на синьо сирене и пармезан е по желание и за по-богат вкус, те не са задължителни. Можете обаче да добавите и друг вид добре топящо се сирене, ако желаете. 

                   ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ НА БЛОГА! 

                       БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ВЕСЕЛИ!

Броколи със сметана и сирена

Аз обичам броколи и дъщеря ми също ги обича. Скоро ме помоли да й направя броколи със сметана и сирена и ето, бързо се отзовах. Това апетитно ястие се прави много лесно и не е необходимо да имате кой знае какви умения да го приготвите, а може да впечатлите близките или приятелите си. Ако разбира се, те обичат броколи. Защото както е добре известно, не всички са почитатели на този изключително полезен зеленчук.

Продукти:

около 500 г броколи
400 мл течна готварска сметана
100 г топено сирене
50 г синьо сирене
50 г пармезан
100 г кашкавал
2 с.л. галета
сол
черен пипер

Броколите се разделят на розички. Слагат се във вряща подсолена вода и се варят около 2-3 минути. Изваждат се и се поливат веднага със студена вода да се охладят, за да си запазят цвета. Изцеждат се от водата.
Сметаната се налива в малка тенджерка и се слага да кипне на котлона. В нея се добавят топеното сирене и синьото сирене, оставя се за кратко на котлона, колкото сирената да се разтопят вътре, като се разбърква.
в подходяща тавичка се изсипва половината сметанова смес. Подреждат се броколите и се заливат с останалата смес.
Кашкавалът и пармезанът се настъргват и се смесват с галетата много добре. Тази смес се поръсва равномерно върху залетите със сос броколи и ястието се слага да се пече на 180 градуса докато хубаво се зачерви отгоре.
Това е. Бързо и много вкусно.

Спаначена супа с прясно мляко

Имам няколко рецепти за спаначена супа, но рецепта за спаначена супа с прясно мляко нямах. Реших да изпробвам нов вариант за мен, от който да ви кажа честно много съм доволна. Постигнах сериозен успех. Дъщеря ми за първи път реши да опита супа от спанак. Тъй като не успях да намеря пресен спанак, а твърдо бях решила да правя спаначена супа, се наложи да използвам замразен спанак. Че то много лесно и удобно. J Няма да миеш три часа, да режеш още един и така нататък. Слагаш директно в тенджерата и си готов. Улеснение е голямо. Е, все пак, когато има пресен, няма да го заменя ;)  

Продукти:

200 г замразен спанак

1 глава лук

1 морков

3 с.л. олио или зехтин (може и смес краве масло и олио)

4 с.л. ориз

6 с.л. домати от буркан или настъргани домати

1 ½ ч.ч. прясно мляко

1 с.л. нишесте

4 с.л. прясно изцеден сок от лимон

1 яйце

1 ч.л. червен пипер

чубрица

джоджен девесил

черен пипер

пресен магданоз

по желание - 4-5 листенца свежа мента

В загрятата в подходяща тенджера мазнина се изсипват ситно нарязания лук и нарязания морков. Добавя се 1 с.л. вода и се задушават с малко сол, докато омекнат. Слага се червения пипер и се разбърква. Налива се 1,5 литра гореща вода. Вари се 10 минути на слаб огън. След това се добавя спанака (не го размразявам предварително). Оставя се да заври и се изсипва ориза. Разбърква се. Прибавят се сол, ако е нужно, чубрица и джоджен на вкус.

Когато оризът е готов, се изсипват и доматите. Оставя се да поври още 5-6 минути. Подправя се с черен пипер, девесил и още малко джоджен на вкус. Налива се прясното мляко и се изчаква супата да заври с него.

Отмества се от огъня.

Яйцето се смесва с нишестето и лимоновия сок в голяма купа. Разбърква се хубаво с тел.

Супата се застройва, като с черпак се взима по малко от нея и се изсипва на тънка струйка към яйцето, като се разбърква много добре. Така се прибавя от супата към яйцето, докато се напълни купата. Всичко се връща обратно в тенджерата. Разбърква се и се връща на котлона колкото да заври. Не се притеснявайте, няма да се пресече.

Вече около 3 години правя такава или подобна застройка и се получава много успешно.

Супата се отмества от огъня и се оставя да постои без капак поне 10 минути. След това се поръсва със ситно нарязаните мента и магданоз.

При сервиране може да добавите към горещата супа лъжичка заквасена сметана и/или натрошено сиренце. 

Чорба от кисело зеле

Тази чорба от кисело зеле беше вдъхновена от рецептата за Клин чорба. Но тъй като у дома такава не е приготвяна и аз нямам автентична рецепта за Клин чорба, след направено проучване и консултация с приятели от нашата група във Фейсбук, реших да я приготвя по начин, който аз сметнах за удачен. Не я кръстих Клин чорба, защото реших да сложа освен киселото зеле и ориза, и картофи вътре, а не срещнах такава комбинация никъде. И за да няма хора, които ще кажат, че картофи в Клин чорбата не се слагат, кръстих рецептата простичко - Чорба от кисело зеле.
Да си призная, бях лееееко скептична първоначално. Но пък пак ще кажа, мога да си избирам сама вариантите на ястията, които приготвям и да ги нагаждам така, че да ми харесат. Дали ми хареса крайния резултат? Ооооо, да! И то много! Супата се получи гъстичка, киселка и много вкусна. Гарантирам, че с нея можете да изпиете доста ракия, нищо, че е постна. А пък, ако ракията е греяна.... ех....

Продукти:

1 стрък праз
50 мл олио
1/4 малка кисела зелка
1 к.ч. ориз
2 по-малки картофа
1 суха люта чушка
1 сушена сладка чушка
1 л. вода
около 1 л. зелева чорба
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. брашно
1 с.л. чубрица
черен пипер
сол, ако сметнете, че е нужно

Празът се нарязва на ситно.  Киселото зеле също се реже ситничко. Олиото се загрява и в него се изсипва празът. Добавя се щипка сол и се изпържва, докато омекне хубаво. поръсва се с брашното, разбърква се докато брашното лекичко порозовее и се прибавя червения пипер. Бърка се хубаво и бързо, за да не прегори червения пипер, се прибавя зелето. Разбърква се отново и се налива водата. Слага се запечената люта чушка и нарязаната на ситно сушена сладка чушка. Оставя се да ври на тих огън, докато зелето омекне. След това се прибавят нарязаните на кубчета картофи и ориза. Добавя се и чубрицата. Оставя се да поври, докато оризът и картофите са почти готови. Налива се зелевата чорба. Не я изливайте всичката наведнъж.
Налейте първоначално малко повече от половината, оставете супата да заври и опитайте. Всеки човек понася различно кисело, затова добавяйте от зелевата чорба колкото прецените, че ви допада. Имайте предвид и това, че вкусът се променя, след като поври малко, затова не опитвайте веднага, след като добавите зелевия сок, а оставете да ври няколко минути и тогава опитвайте. Това е основно философията на тази супа.
Накрая се поръсва с препечена стрита сушена чушка и малко черен пипер. Мммм! Великолепно!
Добре е да се консумира гореща. Пак ще си направя скоро. Много ми хареса.

Боб с печени чушки на фурна

Бързам да публикувам тази рецепта за печен боб с печени чушки, за да можете да я прочетете и ако ви допадне да я включите в менюто си за Бъдни вечер. Рецептата е семпла и домашна. Каза ми я колежка. По принцип това ястие се приготвя, след като вече сте сварили боб, веднъж сте хапнали по-рядкото, а после с гъстия остатък си правите тази манджа. Хитро. Варите боба веднъж и ядете две различни ястия. Разбира се, в днешно време рецептата може да се адаптира и да се използва готов сварен боб от консерва, който може да се купите във всеки магазин.
Все пак аз реших да направя рецептата приблизително така, както ми е казана и така ще я кажа и на вас. Само съкратих това с рядката част :)

Продукти:

за варенето:

250 г боб
1 глава лук
1 морков
4 с.л. домати от консерва
1 с.л.
джоджен
чубрица
сол

за запръжката:

1 малка глава лук
6-7 печени чушки
5-6 парченца сушени гъби, ако имате
1 ч.л. червен пипер
2 с.л. брашно
6 с.л. домати от консерва
сол
черен пипер
чубрица
джоджен
девесил

Бобът се накисва от предната вечер. Слага се да се вари, след като заври се излива първата вода, измива се и се налива нова - около 2-3 пръста над боба. Когато заври боба за втори път, към него се прибавят олиото, нарязания лук и моркови . В края на варенето се посолява и се слагат доматите и подправките. Вари се още десетина минути или докато доматите се сварят.

След това, ако бобът е станал по-рядък, е добре да се поизцеди или да се изгребе само гъстата част. Гъбите се накисват в малко вода за десетина минути.
Лукът се запържва в 4 с.л. олио до златисто и към него се прибавят нарязаните чушки и отцедените гъбите. Готвенето продължава още 2-3 минути, като се разбърква често. Прибавя се брашното и червения пипер. Продължава да се готви, като се разбърква още малко. Изсипва се боба. Прибавят се доматите. Разбърква се и се изсипва в тавичка. Слагат се подправки. Нищо, че вече сте сложили на сварения боб. Сега отново ястието ще има нужда да бъде добре подправено. Носи на подправки, така че опитвайте според вкуса си.
Сложете да печете на 180 градуса, докато се запече апетитно. 

Бонбони с какаово масло

Много бързо се получават тези сурови бонбони с какаово масло и без захар и за моя голяма изненада се оказаха невероятно вкусни. Какаовото масло и фурмите ги правят толкова богати на вкус, макар и веган (постни), че бият много други шоколадови бонбони, които обичам. Използвах рецептата на Софи, която е много точна. Тя много добре е обяснила как се използва какаовото масло, което за мен беше много полезно, защото това е моят първи опит с него. Имах едно бурканче, което си стоеше 7-8 месеца и си чакаше реда за употреба (няма да ви казвам кокосовото от колко време стои в хладилника...). Но така е, когато се сдобия с неспецифични за моята кухня продукти и рядко ги използвам. Сега за остатъка от бурканчето си търся други идеи. Мога обаче да ви кажа, че наистина си заслужава човек да си има бурканче какаова скъпоценност, защото какаовото масло придаде страхотен вкус на тези простички иначе бонбонки.

Към рецептата на Софи аз реших да добавя само още щипка канела.

А сега и продуктите:

100 мл какаово масло
12 фурми
20 г кокосови стърготини
50 г сурови ядки по избор (при мен са орехи)
1 щипка канела

Ако ще работите за първи път с какаово масло, е добре да знаете, че то е твърдо и не се размеква при стайна температура. Когато е в бурканче, не можете да извадите от него с лъжица. Това налага да се разтопи на водна баня и да се използва чак след това. За целта в по-голям подходящ съд се загрява вода до степен преди завиране. Отмества се от котлона и бурканчето с масло се слага вътре. Маслото бавно ще започне да се разтопява. Отнема малко време, няма как да стане веднага. Бъдете търпеливи. Може да разклащате бурканчето. За да използвате маслото за приготвянето на тези бонбони, то трябва да е напълно втечнено.

След това фурмите (без костилките, разбира се), какаовото масло и кокосовите стърготини се поставят в мощен блендер, робот или чопър. Сместа се пюрира. Накрая се прибавят смлените ядки и канелата и се разбърква на ръка. Бонбонките се разпределят в силиконови формички (аз нямах толкова формички и половината оформих на топчета). След това се слагат във фризера за около 20 минути, за да стегнат.
Това е. Бързи, лесни, вкусни и здравословни бонбонки.

Ако  харесвате моите рецепти и готвите по тях, ще бъда изключително щастлива да оставите коментар под рецептата или да споделите на моята страница във Фейсбук тук https://www.facebook.com/ilrai.blogspot/?ref=bookmarks, или пък ако публикувате снимка във Фейсбук, да сложите хаштаг #щъркеловогнездо, защото винаги, когато виждам вашите снимки, се чувствам много, много щастлива!