събота, 20 април 2019 г.

Козунак с кондензирано мляко


Рецептата за козунак с кондензирано мляко опитах още миналата година за Великден и резултатът много ми хареса, но тогава не успях да я напиша. Тази година повторих опита и отново беше много сполучлив. Ето, сега ще успея да я кача, дори и преди Великден, за да може да имате още една идея за вкусен домашен козунак.

От тази доза сега направих два малки козунака, но миналата година пекох един. Интересно беше, че изобщо не съм баяла на тестото и не съм се старала в нищо и въпреки всичко, се получи много добре. Изключвам факта, че малко го препекох, но то с козунаците често ми се случва...
Бях решила, че ще меся козунак в този ден. Обаче ми се обадиха приятели, с които не се бях виждала много време и трябваше да изляза. Замесих тестото и го зарязах на балкона на по-хладно  (за да не втасва бързо вътре в топлата стая) за около три часа. Като се върнах, си беше станало повече двойно и невероятно хубаво втасало. Тъй че тия бабини приказки за 30 градуса в стаята не са особено актуални към днешна дата. Козуначеното тесто с мая си втасва добре и на по-хладно, че и в хладилник. :)


Ето и рецептата.

Продукти:

200 мл прясно мляко
100 г захар
30 г прясна мая
2 яйца и 1 белтък
6 пълни с.л. подсладено кондензирано мляко
6 с.л. олио
кора от половин лимон
1 капсула ванилия
около 700 г брашно
50 г разтопено краве масло

1 жълтък за намазване и захар за поръсване

Маята се разтваря с топлото прясно мляко и 1 с.л. от захарта. Добавят се 2-3 с.л. брашно и сместа се оставя да хване шапка.
Брашното се пресява. В него се прави кладенче и вътре се изсипват олиото, яйцата, кондензираното мляко и ванилията. Слага се и шупналата мая. Замесва се тесто - да не лепне. На мен ми отидоха точно 700 г брашно, но при вас може да има малко разлика. Зависи от самото брашно и големината на яйцата.
Към края на месенето се прибавят лимоновите корички и тестото продължава да се меси. След това започва да се прибавя по мъничко от кравето масло и тестото продължава да се доизмесва, това продължава, докато се усвои всичкото масло. И тъй като това е козунак, ще месим още. Има една техника, с която топката тесто се хваща от единия край, ръцете се повдигат и тестото се оставя да пада към плота, като се разпъва надолу. После се събира и отново така, и пак, и пак, като внимавате разпъването да е само в една посока. Това се повтаря около 50 пъти :D, а може и повече, стига да имате време и нерви да го правите. После тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса хубаво.
След това се оформят козунаците и се поставят в съдовете, в които ще се пекат.  Пак се покриват с кърпа и се оставят да втасат още веднъж. Мажат се с разбит с малко вода жълтък и се поръсват със захар. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса.

Оформянето е въпрос на избор, напоследък на мен повече ми харесват в кръгли форми. Можете да им сложите различни пълнежи - от смлени орехи с прясно мляко, локум, мармалад, плодчета от конфитюр, бадеми, стафиди и други благинки по желание.

Това е козунака от миналата година.



вторник, 16 април 2019 г.

Таратор с репички и краставица


Сигурно всеки знае как се прави таратор. Друг е въпросът, че все още не му е съвсем сезона, но пък има ли тараторът сезон? В днешно време май няма. Е, зависи. Не всеки обича да консумира пресни зеленчуци целогодишно. Все още има хора, които консумират само сезонни плодове и зеленчуци. И сигурно имат право. Но това е друга тема. Все пак е април и краставиците на пазара стават все по-хубави, а и днешната рецепта е със съвсем сезонните репички, тъй че все пак си е точно на време тази рецепта.
Предлагам ви рецепта за таратор с репички и краставици. Разбира се, можете да си направите и само с репички, и само с краставици, ако решите.
Дълго време много недолюбвах да правя таратор. Таратор и паниран кашкавал като ми кажеха да направя и направо се изприщвах. Не че не мога, просто не обичам. Сега положението с кашкавала продължава да е на същото ниво, но нещата с таратора се попромениха. Вече го правя с удоволствие и го ям с удоволствие.
Преди да напиша рецептата, ще кажа, че наличието на чесън е въпрос на вкус и тези от вас, които не ядат чесън, могат да си направят таратор без чесън или пък да го заменят с по-малко миризливия чесън на прах. А също така количеството чесън отново е по желание. Някой може да обича с 5 скилидки, а друг с 1-2. Това ще оставя на вас да си изберете. Освен това аз добавям задължително и малко сух копър. Това доста променя нещата вкусово, според нашия вкус в положителна посока, разбира се. 


Ето моят вариант на таратор. А дали ще го направите с репички и краставици, само с репички или само с краставици, изборът е ваш.



Продукти:

1 връзка репички
1 средна краставица
1 кофичка пълномаслено кисело мляко
същата кофичка  пълна с вода
1 ч.л. сух копър
2 скилидки чесън
3-4 с.л. олио или на вкус (аз обичам и със зехтин)
сол
пресен копър



Първо се започва с чесъна. Обелва се и се нарязва на ситно. Счуква се с малко сол и чаена лъжичка олио. Репичките и краставицата се измиват и се нарязват на ситни кубчета. (Може и да се настържат, но аз все пак предпочитам краставицата на кубчета.) Смесват се с чесъна в по-голяма купа или тенджера.
Сега следва млякото. По принцип повечето рецепти казват, че млякото се разбива и се прибавя към краставиците. Обаче ще ви кажа какво правя аз и как млякото става гладко и без да го разбивам.
Просто го изсипвам при зеленчуците в купата и добавям сол. След това разбърквам с лъжица няколко пъти и то вече е гладко разбито и прекрасно. Прибавям водата, като разбърквам много добре. Подправям със сухия копър. Ако е необходимо, посолявам още малко. Изсипвам олиото и поръсвам с няколко стръкчета ситно нарязан пресен копър.
След като се приготви, тараторът се слага да се охлади в хладилник.
Това му е философията.
Да ви е сладко!

вторник, 9 април 2019 г.

Салтимбока с пилешко




Вече съм опитвала една рецепта за Салтимбока със свинско, а днешната е  Салтимбока с пилешко. Много ми хареса представянето в Бон апети и бързичко направих и аз в мой вариант.
Приготвено по този начин на симпатични малки рулца, ястието е много ефектно. Така или иначе салтимбока буквално преведено означава  „скача в устата”, на малки рулца  е далеч по-лесно изпълнението на това упражнение J
Повече за Салтимбока съм писала в тази рецепта за Свинско Салтимбока и сега няма да се повтарям.

Истината е, че приготвиш ли веднъж това ястие, след това то ще се завърне отново на трапезата ти по един или друг начин. Дали ще избереш класиката с телешко, ще заложиш на пилешко, свинско или риба, или пък дори на тиквички... не е важно. Важно е, че винаги ще имаш вкусен и впечатляващ резултат. А приготвянето е мноого лесно.



1 пилешко филе пеперуда
около 150 г прошуто
малки листенца салвия
50 мл бяло вино (Поради липсата на Марсала, използвах бяло вино и коняк. Ако имате Марсала, сложете 50 мл)
1 с.л. коняк
50 г краве масло
4 с.л. зехтин
сол и черен пипер на вкус

250 г гъби (по желание)

Месото се разрязва с остър нож. Първо филетата се режат напречно на 3 или 4 тънички филийки и след това се разрязват на лентички около 2-3 см. Лентите прошуто аз разрязах на две по дължина.
Пилешкото се посолява и подправя с черен пипер.
Върху всяка лентичка прошуто се поставя лентичка пилешко, слага се листенце салвия и се завива на рулце. Забожда се с клечка за зъби.

Гъбите се почистват и се отстраняват пънчетата.



Зехтинът се загрява с 1 лъжица масло и в тигана се поставят приготвените рулца. Готвят се от всички страни до придобиване на вкусен загар. (Аз ги готвих под капак, защото много пръскат.) Заливат се с виното и коняка и готвенето продължава докато течността се редуцира на половина. Пилешкото се изважда.
В тигана се добавя останалото масло да се разтопи. Поставят се гъбите първо с отвора нагоре и се готвят докато станат златисти. След това се обръщат и готвенето продължава  и от другата страна. Накрая пак се обръщат с дупките нагоре, посоляват се и се изваждат от тигана.

Може да сервирате като във всяка гъбка поставите рулце Салтимбока и ако ви е останал сос от тигана, може да полеете леко с него.

Това е. Да ви е сладко!

събота, 6 април 2019 г.

Мусака с лапад и ориз


С тази мусака с лапад и ориз дообогатявам колекцията от рецепти за мусака в блога.
Всъщност истината е, че торбата с лапад трябваше да стане на тези сарми, но.... ами какво да ви кажа... малко ме домързя и сармите станаха на мусака.
Трябва да се възползваме максимално от даровете на пролетта и да ги включваме често в менюто си. Лапад, коприва, спанак... не само много полезни, но и много вкусни. А предложенията с тях са безкрайно много. Само трябва да си изберете и запрятайте ръкави, не губете време.



Продукти:

500 г кайма
1 ч.ч. (от 200 мл) ориз
30 листа от лапад
2 връзки зелен лук
2 с.л. доматено пюре
3 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица
1 ч.л. джоджен
черен пипер
сол

за заливката:

2 яйца
300 г кисело мляко
2 с.л. брашно
1 щипка сода
100 г кашкавал



Листата лапад се почистват от дебелата жилка, попарват се с вряла вода и се нарязват.
Каймата се смесва с доматеното пюре и 100 мл вода. Разбърква се много хубаво.
Оризът се измива.
Лукът се нарязва на ситно и се изпържва в 3 с.л. олио. Прибавя се оризът и се готви, като се разбърква, докато си промени цвета. Изсипва се и каймата. Готвенето продължава на котлона, докато каймата стане на трохи. Прибавят се подправките.
Сместа се прехвърля в тавата, в която ще се пече мусаката от лапад и ориз. Прибавя се нарязания спанак и се разбърква хубаво.
Наливат се 2 1/2 ч.ч. (от 200 мл) вода.
Слага се да се пече в загрята фурна на 180 градуса докато водата изври и до готовност на продуктите.

Приготвя се заливката за мусаката с лапад и ориз.
Брашното се размива с малко вода да стане на рядка каша. Добавят се яйцата и се бърка хубаво с тел. Прибавя се киселото мляко, смесено със содата. Разбърква се добре и накрая се изсипва настъргания кашкавал.

Мусаката се изважда и се залива. Връща се във фурната и се допича до хубав загар на заливката.




петък, 5 април 2019 г.

Пържена пъстърва на шайби


Пъстървата е доста постна за мен риба, тъй като има доста ниско съдържание на мазнини. Но пък е полезна рибка, богата на Омега 3 мастни киселини и витамини А и D и присъства редовно в менюто ни. Обикновено  приготвям пъстърва по бързата процедура във фурната (по тази рецепта), но този път реших да я изпържа. По принцип я пържа цяла, сега реших да я нарежа на шайбички, по идея на колежка :) Диде, благодаря! 
Резултатът определено се хареса повече, отколкото цяла пъстърва, така че рецептата се настанява трайно у дома. Няма никаква философия в приготвянето. 

То и рецепта точна няма да има.
Трябва ви пъстърва, лимон, сол, бяло брашно и царевично брашно.

Рибата се почиства много хубаво. Често, дори и купена почистена, има люспи, които трябва да се отстранят. Те са много ситнички и се чистят много лесно. Има хора, които избират да не ги чистят, но аз ги почиствам. След това пъстървата се измива старателно, като се стараете да почистите и тъмната линия до гръбнака, тъй като ако я оставите, може да горчи.
Приключихме със сложната част. :)
Почистената пъстърва се нарязва на шайби.Посолява се. Полива се с лимонов сок на вкус. Всеки знае колко лимон понася. На нас ни харесва с по около 1 с.л. на рибка. Може и да увеличите малко, ако рибите са по-големи. Оставя се да престои 30 минути в хладилник.
Смесват се равни части бяло брашно и царевично брашно. Рибата се овалва в брашното и се изпържва в загрята мазнина.
Това е цялата философия за приготвяне на пържена пъстърва на шайби.
Да ви е сладко! 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...