неделя, 29 юли 2018 г.

Пърлени питки


Тези пърлени питки приготвяше моята баба от с. Голяма Брестница. Тестото е най-обикновено, без мазнина и мляко, приготвя се само с вода, мая, сол и брашно. Аз обаче добавям и щипка захар. По принцип биха се получили и с друго тесто, не съм опитвала обаче и вероятно резултатът няма да е съвсем същия.

Рецептата по принцип се приготвя на печка на дърва.
Питките се слагат на плочата на печката отгоре, да се опърлят леко, но не прекалено. Трябва да хванат лек кафяв загар и от двете страни. След това веднага се преместват във фурната на печката на дърва, като не се поставят в тава, а се пекат директно в нея.
Но аз промених малко начина на приготвяне за тези от нас, които не разполагат с печка на дърва. Обаче за целта са необходими най-обикновен котлон с обикновена плоча  и една по-стара тава. Сега ще напиша как.



Продукти за две малки питки, приготвени на котлон:

250 мл вода
15 г прясна мая
1 ч.л. сол
1 щипка захар
около 450-500 г брашно

Маята се разтваря в хладката вода. В пресятото брашно се прави кладенче и вътре се изсипват разтворената мая, солта и захарта. Замесва се меко и нелепнещо тесто.
Ако рецептата ще се изпълнява на котлон, е необходимо тестото да се раздели на две топчета, за да могат питките да се съберат на котлона.  Ако имате печка на дърва, оставете тестото на една топка. Тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса.
Котлонът се включва на не повече от 2/3 от мощността и се загрява.
Стара тава се поставя във фурната, като се обръща с дъното нагоре. Фурната се загрява на 180 градуса заедно с тавата.
Взима се едното топче тесто и се разплесква на кръгла питка с дебелина около 1 см. Поставя се на загрятия котлон и се пече до лек кафяв загар. Обръща се да се опърли и от другата страна.
Веднага се поставя във фурната върху загрятата тава. Пече се докато хубаво покафенее цялата.
Понеже другото топче тесто е втасало по същото време, а не може да се приготви веднага, след като сложа първата питка във фурната, аз го премесвам и разплесквам на питка, след което го завивам с кърпа и го оставям да втаса отново. По този начин, докато първата питка се пече във фурната, втората втасва  и е готова за печене, когато извадим първата. От тук нататък и с втората питка се постъпва като с първата. Пърли се на котлона от двете страни и се премества във фурната.
Опечените питки се увиват в месал и още 1-2 кърпи и се оставят да си обиколят нивката около 30 минути.
След това са вкусни всякак. И само с шарена сол, и с масло, и със сиренце, и с нещо месно, както ви душа иска. Но най-вкусно ми е с кротмач с печени чушки.




събота, 28 юли 2018 г.

Вкусните люти чушки със сос от кисело мляко на Ася и Йоли


Тази рецепта за люти чушки с много вкусен сос от кисело мляко Йоли сподели преди доста време, като тя самата я е научила от Ася и рецептата стана много популярна като Лютите чушки на Ася. Лютите чушки, поднесени по този начин, изглеждат толкова апетитно и предизвикаха много хора да ги направят. Е, и аз съм сред тях :)
Какво да ви кажа. Рецептата е семпла и много вкусна. Освен като апетитка, с топъл хляб направо може и да си се наядете само с това :) Топите сосче и хапвате чушчица. Направо мечта.
Между другото, ако не сте любители на лютото или пък не ви понася по някаква причина, можете да си ги приготвите със сладък сорт чушлета.

Ще ви напиша как ги приготвих аз :)

Продукти:

около 20 люти чушлета
4-5 с.л. олио
1 с.л. захар
3-4 с.л. оцет
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
1 ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер

За соса с кисело мляко:

1 ч.ч. кисело мляко
1-2 скилидки счукан чесън
копър и магданоз по 2-3 стръкчета
сол



Първата стъпка при мен е да си приготвя киселото мляко, за да ми е готово, защото после всичко се случва много бързо.
Киселото мляко се разбърква до гладкост със солта. Прибавят се наситнените чесън, копър и магданоз. Разбърква се добре.

Чушките се измиват и се подсушават добре.
Пробождат се с нож или игла. НЕ ПРОПУСКАЙТЕ тази стъпка, защото преди много време на мен нямаше кой да ми каже и още имам белег от гръмналата чушка... Мда, човек се учи от грешките си... Понякога истински болезнени.

Олиото се загрява и чушките се изпържват до зачервяване - под капак или покрити с вестник, защото пръскат много и си е леко опасно занимание.  След като се изпържат от всички страни, в тигана си прибавят солта, захарта, оцета и чесъна. Разбърква се добре. Чушките се изваждат с помощта на щипка или решетъчна лъжица и се поставят в чиния за сервиране.
Към соса от пърженето се слага червения пипер и се разбърква. Отмества се от огъня.

Чушките се заливат с приготвения сос от кисело мляко, а отгоре се разпределя сосът от тигана с червения пипер.

Въоръжавате се с пресен домашен хляб и... да ви е сладко! :)

Пропуснах да кажа, че чушките са много вкусни и без киселото мляко. Така че, ако не обичате мляко, просто го пропуснете и само си ги изпържете с другия сос. Обещавам, няма да съжалявате :)

четвъртък, 26 юли 2018 г.

Миди с масло и бяло вино

Много обичам миди. Обичам ги от лятото, в което бях в четвърти клас и бяхме на море. Тогава една вечер група родители запалиха огън и пекоха миди на ламарина. За първи път ги опитах и завинаги вкусът им се запечата в съзнанието ми. И така, днес аз, любителката на миди ви предлагам тази много вкусна рецепта за миди с масло и бяло вино. Повече време отнема да ги почистите и измиете, отколкото да ги сготвите, но това едва ли е проблем, защото докато са в ръцете ви, вече мечтаете да ги опитате...

Предполагам, че повечето от вас знаят как се почистват мидите, но все пак е напиша.
Трябва хубаво да се почисти черупката на мидите. След това е необходимо да се отстранят мустачетата. Нещо много важно: ако има отворени миди, изхвърлете ги, не ги гответе. Трябва да са добре затворени преди готвенето. Всяка мида се измива старателно с много вода. Мидите се отцеждат от водата и се поставят в тенджера.

Продукти:

1 кг миди
150 мл бяло вино
70 г краве масло
2 с.л. зехтин
4-5 скилидки чесън
черен пипер
девесил
магданоз
сол

В по-голяма тенджера се слагат маслото и зехтина и се загряват. Прибавя се чесъна и се готви около 30 секунди, като се разбърква. Почистените и измити миди (по начина, който описах по-горе) се слагат в тенджерата. Изсипва се бялото вино и тенджерата се захлупва с капак. Мидите се готвят, докато се отворят. След като са се отворили, вече са готови. Поръсват се с малко сол, черен пипер и пресните подправки.
Преди сервиране, ако има миди, които не са се отворили по време на приготвянето, се отстраняват и се изхвърлят.
Мидите се поставят в подходящ съд и се поливат със соса от готвенето.

Това е. Много лесно, много лятно, много любимо. Миди с масло и бяло вино. Да си оближеш пръстите!


вторник, 10 юли 2018 г.

Тънки селски питки със сирене и кашкавал

Тънки селски питки, гарнирани с вкусно сирене и кашкавал. Ако добавките са от овче мляко, толкова по-добре. А ако са домашно производство, още по-добре. Ех, мечти... Времената се менят и вече много малко хора гледат животни на село. Уви...
Но темата днес няма да бъде какво имаше някога и с какъв вкус беше, защото тя е безкрайна, а и не виждам смисъл да я разисквам точно тук.
Затова ще се съсредоточа върху рецептата за тези тънки питки. Избрах да ги направя в два варианта. Единият вариант е подобен на пица или пърленка със сирена, но питката се получава мекичка, а другият вариант е този на горната снимка, в който пълнежът е скрит вътре. Който и вариант да изберете, със сигурност ще останете доволни. А може да направите като мен - да приготвите две питки по двата начина.

Продукти:

200 мл вода
200 мл пълномаслено кисело мляко 

1/2 кубче мая
2 пълни с. л. свинска мас
1 с.л олио
1 яйце
1 с.л сол
1 ч.л захар 

около 700 г брашно

за пълнежа:

около 200 г сирене
около 200 г кашкавал

краве масло за намазване
чубрица за поръсване



Млякото се смесва с водата, разбърква се много хубаво и така приготвения айрян се затопля леко. В него се разтваря маята. В брашното се прави кладенче и се изсипват всички продукти. Не е необходимо маста да е разтопена. Сложете я в твърдо състояние. Тя лесно ще се разтопи от топлия айрян и от топлината на ръцете ви, докато месите. Меси се меко нелепнещо тесто. Дели се на 2 топки, покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса.

Кашкавалът и сиренето се настъргват (сиренето може и да се натроши).
Едната топка се разточва на кръг с дебелина около 5 мм. В средата й на купчинка се слагат половината от сиренето и кашкавала. Краищата на тестото се събират нагоре и се прищипват върху сиренето. Леко се притискат, за да излезе въздуха колкото може и се разточват на тънка кръгла питка с диаметър около 28 см първо от затворената страна, а после и от гладката. Тавата за печене се намазва с олио по дъното и стените (може да сте по-щедри, не е необходимо да мажете съвсем леко с четка, а изсипете малко повече олио, като не прекалявате съвсем да плува в мазнина; около 1 1/2 с.л. са достатъчни). 
Питката внимателно се премества в тавата със събраната част надолу, леко се притиска с върховете на пръстите, да оставят отпечатъци, намазва се с малко разтопено масло - около 2 с.л., поръсва се с малко едра сол и с чубрица. Пече се в загряна на 180 градуса фурна до готовност. По време на печенето е възможно да се надигне доста и да се получи като балон. Това да не ви притеснява. Значи, че се е получила много добре. После ще спадне :) 


Докато първата питка се пече, можете да приготвите втората. Тя се прави по-лесно. 
За нея реших да намажа тавата със свинска мас. Беше ми любопитно как ще се получи. Оказа се, че е много вкусно. 
Тестото се разточва на кора с дебелина около 5 мм. Прехвърля се в тавата за печене. Намазва с с 2 с.л. разтопено масло. Отгоре се слага сиренето и кашкавала. Поръсва се с чубрица. Аз добавих и по едно резенче салам, което се изпече много хрупкаво, но може и да спестите. Поръсва се с чубрица. Пече се в загряна фурна на 180 градуса.
 

събота, 7 юли 2018 г.

Пържен барбун и пържени картофи под капак



Барбунът се нарича още "Царска риба". Има изключително вкусно, бяло и леко месо, което има много приятен и различен вкус. Може да се приготви  на скара, пържен, а дори и в цитрусова марината, както Пепи предложи преди време тук. Като за първа среща с тази риба, аз избрах да я приготвя пържена по класическия начин. Оваляна в смес от царевично и пшенично брашно. Получи се превъзходно и следващ път, ако попадна на такава рибка, няма да я пропусна в магазина. Тогава бих експериментирала по-смело.

Освен рибата, в тази публикация ще споделя и начин за приготвяне на прекрасни пържени пресни картофки, начинът за приготвяне на които заимствах от Мариана Видева. Получават се прекрасни пържени картофки.


Първо ще се спра на картофките. Приготвят се много лесно. Пресните картофи се измиват много хубаво, като се почистват с четка. Така, че да могат да се използват заедно с кората, без да се белят. Подсушават се и се нарязват на не много тънки резени.
В касерола или подходящ тиган се наливат около два пръста и половина олио. Загрява се много хубаво. Част от картофите се пускат във врящата мазнина. Не слагайте прекалено много картофи наведнъж. Върху касеролата или тигана се поставя капак и картофите се оставят да се пържат под капака. Разбъркват се веднъж-два пъти по време на пърженето. Пържат се до златисто. Изваждат се, изцеждат се от мазнината и се посоляват. Това е. Простичко и много вкусно.



А сега рецептата за барбуна. Тя също е проста.

Продукти:

барбун
царевично брашно и пшенично брашно в съотношение 50:50
сол
черен пипер

мазнина за пържене (зехтин или олио)

Рибата се почиства от люспите и вътрешностите. Измива се много добре, подсушава се и се посолява и поръсва с малко черен пипер. Ако попаднете на дребни екземпляри, това е всичко. Но ако рибите ви са по-едри, като моите, тогава преди да ги посолите, им направете разрези от двете старни, за да могат да се посолят и изпържат рибките по-добре.

Двата вида брашно се смесват и в тях се овалва рибата.
Изтупва се от излишното брашно и се пържи в загряна мазнина от двете страни. Изважда се върху кухненска хартия, за да се изцеди излишната мазнина.




петък, 6 юли 2018 г.

Супа от манатарки


Да приготвиш гъбена супа всъщност е много лесно. А гъбената супа от манатарки си е направо фантастична. Приготвих супата от манатарки с пресни гъби,  които ме намериха случайно. Не съм гъбар и нищо не разбирам от гъби. Само мога да ги готвя и ям, но и това не е малко girl_blum
В рецептата, която ви предлагам, можете да замените манатарките с друг вид гъби, с които разполагате в момента. А ако пък ги смесите, още по-добре thumbup Аз сложих малко картофи, така ми хареса - за по-голяма плътност. Затова е хубаво да си готвим вкъщи, слагаме тези продукти, с които ни харесва най-много ястието.
Стига съм плямпала, ето и рецептата.

Продукти:

500 г манатарки
1 малка глава лук
1 морков
1 картоф
3-4 скилидки чесън
1 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло
3-4 с.л. зехтин или олио
черен пипер (или меланж, ако имате)
сол
магданоз


Гъбите се почистват, като не се мият. Режат се на едри парчета. Лукът се нарязва на дребно. Морковът се настъргва на ситното ренде. Картофите се режат на дребни кубчета.
Маслото и зехтина се загряват в тенджера. Вътре се изсипват лука и морковите и се готвят, като се разбъркват докато омекнат. Прибавят се картофите, разбъркват се хубаво и се готвят около 2 минути. Изсипват се и гъбите. Всичко се задушава, като се разбърква често, докато гъбите спаднат на 2/3 от първоначалния си обем. Налива се вода - в зависимост от това колко гъста искате да е супата ви, като отчетете, че накрая ще се добави и прясното мляко.
Прибавя се наситнения чесън и супата се оставя да ври на слаб огън около половин час.
Налива се прясното мляко и супата се посолява и подправя с черен пипер. Може да добавите и мъничко мащерка, ако харесвате тази подправка. Оставя с да заври и се отмества от котлона.
Поръсва се с пресен магданоз.
Случайно установих, че и девесил пасва добре на гъбената супа от манатарки.

вторник, 3 юли 2018 г.

Суджукакя


Суджукакя е популярно гръцко ястие, което на пръв поглед може да ви изглежда като простички кюфтенца с доматен сос, но всъщност... хм! Това са най-вкусните кюфтенца с доматен сос, които съм опитвала и правила някога. Рецептата знам отдавна, но скоро Мария ми я припомни и аз реших да опитам. Разрових в интернет и видях, че рецепти има и при Йоана, и при Креми. Харесах си по щипка от всяка рецепта и така сглобих моето ястие.

Продукти:


За кюфтенцата:

500 г кайма 
1 яйце 
3 с.л. галета
1 ч.л. кимион
1 скилидка чесън, нарязан на ситно
3 с.л. ситно нарязан магданоз
черен пипер и сол  

брашно за овалване

За соса:

1 глава  лук
2 скилидки чесън
120 мл червено вино, може и бяло 
1 компотен буркан домати  на кубчета или настъргани (може и консерва)
3 с.л. доматено пюре
1 ч.л. захар
черен пипер
сол



За направата на суджукакя първо се започва с кюфтенцата. За целта каймата се омесва с всички посочени продукти. От нея се оформят 12 кюфтенца с продълговата вретеновидна форма. Овалват се в брашно и се изтупват от излишното.
Изпържват се за кратко в малко загрято олио от всички страни. Подреждат се в тавата, в която ще се пекат. 



В същото олио се слага нарязания на ситно лук и 2 скилидки скълцан чесън. Оставя се да се запържи за кратко и се изсипват 120 мл червено вино. Като заври виното, се изливат доматите. Добавят се и  доматеното пюре.
Оставя се на котлона да поври десетина минути. Подправя се с черен пипер и сол, слага се и малко захар на вкус и се излива върху кюфтенцата в тава. Слага се да се пече в загряна фурна докато водата от соса хубаво изври. 

Могат да се сервират с ориз или картофено пюре или с нещо което вие обичате.



Забележка: Понеже приготвих ястието два пъти за няколко дни, на горната снимка е в една доза, но на снимката в началото на публикацията е двойна доза. Също така, към двойната доза прибавих люта чушка, срязана по дължина към соса за допълнителна пикантност на ястието. 

неделя, 1 юли 2018 г.

Кюфтета от тиквички


Кюфтетата от тиквички са много вкусно нещо, но и доста трудоемко за мен. Затова не ги правя особено често през сезона на тиквичките и затова досега толкова години не са намерили място в блога. Изпробвала съм различни рецепти, търсейки перфектната. Все още не съм я открила, но мераклийските кюфтета на Жани най-много се доближават до нея.
Изпробвала съм рецептата на Жани , като съм спестила лука от нея, а тези горе на снимката са с допълнение от варени картофи. С картофите повече ми харесват, отколкото само с тиквички кюфтенцата.
На горната снимка реших да опитам два варианта - и пържени, и печени. И двата вида са много вкусни, но мнозинството хареса повече пържените.

Казах по-горе, че за мен тези кюфтенца от тиквички са доста трудоемки, защото тиквичките за тях трябва да се изцедят изключително добре преди да се приготвят. Все още за съжаление не съм открила бърз и лесен начин за това и карам по стария и изпитан метод - изцеждане с ръце :) Хубаво би било, ако има някой, който да ви помага в тази задача.


Кюфтета от тиквички без картофи

Продукти:

около 1,2 кг тиквички
около 400 г сварени картофи
около 200 г натрошено сирене
2 яйца
7 с.л. галета
4 с.л. брашно
1 ч.л. бакпулвер
2 скилидки чесън
няколко стръкчета копър
няколко стръкчета магданоз
2-3 връхчета пресен джоджен или 1/2 ч.л. сух
сол

Печени кюфтета от тиквички
Тиквичките се настъргват и се посоляват. Хубаво се разбъркват и се оставят около час да си пуснат водата. След това следва най-неприятната част с изцеждането. Тиквичките се изцеждат колкото може по-добре от водата, като се изстискват с ръце. Сварените картофи се настъргват. Всичко се слага в голяма тава или купа. Добавят се останалите съставки и сместа се обърква много добре.
Ако е нужно, се добавя още галета, за да стане по-стегната сместа. Оформят се кюфтенца, които се пържат до златисто в загрята мазнина.
Другият вариант е кюфтенцата да се пекат. За целта тавата се застила с хартия за печене, която много леко се намазва с мазнина. Подреждат се оформените кюфтенца, които отгоре се поливат леко със струйка олио. Пекат се в загряна фурна на 180 градуса до готовност.

Пържени кюфтета от тиквички

понеделник, 25 юни 2018 г.

Чийзкейк с лимон и боровинки


Днес ви представям една рецепта за чийзкейк с лимон и боровинки, която избрах да приготвя за скромен празник у дома тези дни. Рецептата реших да приготвя още в момента, в който я видях в този блог. Леко я промених, но пак се получи чудесен вкус.
Този чийзкейк е печен. Знам, че като че ли има повече фенове на чийзкейк без печене, но този наистина се получи доста добре. Да знаете, че ухае невероятно и вкусът му  е много добре балансиран. Има от всичко - и сладост и лека кисела нотка и аромат на боровинки и масло.
Прави се доста лесно и сравнително бързо.



Продукти:

300 г маслени какаови бисквити (или други, по ваш избор)
100 г краве масло

600 г крема сирене (аз използвах българско)
300 г захар
200 г заквасена сметана
5 яйца
настъргана кора от един лимон
сок от 1/2 лимон
3 ванилии
100 г боровинки



Фурната се загрява на 180 градуса.
Бисквитите се смилат на фини трохи и към тях се прибавя внимателно разтопеното масло, като се разбъркват много хубаво, така че трохите да попият равномерно цялото масло.
Бисквитите се изсипват на дъното на форма за торта с диаметър 26 см и се притискат много добре, като се оформя борд леко нагоре по стените. Поставят се в загряната фурна и се пекат около 7-8 минути.
Крема сиренето се слага в голяма купа и към него се прибавя захарта. Разбива се с миксер, докато се смесят добре. Прибавят се яйцата едно по едно и сместа се разбива добре. Накрая се изсипва и заквасената сметана и се разбърква до гладкост. Прибавят се ванилията, лимоновите сок и кора и боровинките. Разбърква се хубаво, като се внимава да не се намачкат плодчетата.
Сместа се изсипва върху хрупкавата бисквитена основа. Пече се в загряна фурна около 50 минути.
Преди сервиране се оставя да се охлади добре. 

сряда, 20 юни 2018 г.

Пиле с картофи и зеленчуци на фурна


От просто пиле с картофи и зеленчуци на фурна, тази рецепта се превърна в много, много, много любима у дома. Беше си чиста проба експеримент, но доста успешен. Правих я миналата седмица пробно, ей така, без определени очаквания. На финала реших спонтанно да добавя 2 лъжички сладко от вишни, които ми бяха останали от прясно приготвеното тазгодишно сладко. Резултатът се оказа одобрен и изяден за норматив. Днес реших да повторя. Само че не ми се отваряше бурканче сладко за две лъжички. И понеже днес купих пресни боровинки, бързо смених сладкото с тях. Каквото и сладко да решите да сложите от двете, няма да сбъркате. Но не го пропускайте. Придава страхотен вкус. Накрая се получава вкусно, пикантно и много ароматно ястие. Ако не обичате люто, пропуснете лютите чушки. Ако пък обичате, преценете колко люто можете да понесете и сложете толкова чушки, колкото решите. Разбира се, в зависимост от тяхната лютивина.

Преди да започна за пиша рецептата за пиле с картофи и зеленчуци, искам да уточня, че аз смесих 2 с.л. с връх боровинки с 2 с.л. кафява захар и ги загрях за почти минута в микровълновата. Но спокойно можете да използвате сладко от вкусните плодчета.



Продукти:

около 1 кг пилешко, нарязано на не много големи парчета

За мариноване:

2 с.л. зехтин
1 с.л. Уорчестър сос
1 с.л. сос от нар
2 с.л. балсамов оцет
2 скилидки чесън, нарязан на ситно
1 ч.л. пушен червен пипер
1 ч.л. черен пипер
сол

Още:

1 кг дребни картофи
200 г моркови
около 400 г тиквички
300 г гъби
1 голям домат
1 зелена чушка
1 глава лук
2 люти чушки
6 резенчета лимон
2 с.л. зехтин
1 с.л. риган
1 ч.л. червен пипер
3-4 стръка магданоз
черен пипер
сол
1/2 ч.ч. топла вода
2 ч.л. с връх сладко от боровинки или вишни

Независимо от дългия списък продукти, пилето с картофи и зеленчуци се приготвя много лесно.

Първо се започва с мариноване на пилето. За целта пилешкото месо се почиства, нарязва и измива. Подсушава се и се маринова, като се смесват всички изброени съставки горе и парчетата пиле се овалват хубаво в маринатата в голяма купа. Прибира се в хладилник и се оставя за 2-3 часа (може и повече).
Следват картофите. Ако са пресни, не е нужно да се белят. Просто ги изчеткайте хубаво и измийте добре. Ако са стари, тогава ги обелете. Оставят се цели. Всички зеленчуци и гъбите се режат на едри парчета и се слагат в тава. Лютите чушки се режат на 2 по дължина и се прибавят към останалите зеленчуци. Слагат се и резените лимон и всичко се подправя добре с изброените подправки и зехтина и се разбърква така, че всяко резенче да се чувства добре подправено.



Отгоре се подреждат парчетата пиле.  В купата трябва да е останала малко от маринатата. Към нея се прибавя топлата вода и сладкото и се разбърква добре. Внимателно с лъжица се полива пилето отгоре, като сокът се стича в тавата.



Така приготвеното ястие се завива с фолио и се слага да се пече в загряна на 180 градуса фурна. Пече се около час с фолиото, след което то се премахва и ястието се връща обратно да се запече до апетитен загар и готовност на всички продукти. Накрая се образува сосче, което е много вкусно и пикантно.



събота, 16 юни 2018 г.

Сладко от бели череши

Сладко от бели череши с цели плодове! Боже, това не е просто сладко! Това е магия, това е изкушение, това е вкусът на живота... Вкусът на сладкото от бели череши препуска през спомените ми от детството неспирно и немирно, оставяйки ме без дъх! Понякога, когато бяхме деца, получавахме подарък бурканче от семейни приятели и това беше истински празник за мен! Но признавам си, от дете не бях опитвала сладко от бели черешки. И ето, в сряда, докато обикалях пазара в Ловеч, видя на едно място да продават скъпоценните бели плодчета. Доста се чудих дали да взема, защото малко преди това бях купила вишни за сладкото в предната публикация. Направих обиколка и все пак се върнах при белите череши. Съжалявам, че купих само килограм и половина. Не знаех дали ще го докарам като това в спомените. Но вече знам и следващия път, в който попадна на тях, ще купя отново.



Всъщност сладкото се прави много лесно. Както и повечето видове сладка. Само трябва да внимавате да не го преварите, защото ще стане една гъста лепкава маса, която не е изобщо приятна за хапване.

Продукти:

1,5 кг бели череши
1 кг захар
1 ч.л. лимонена киселина



Черешите се измиват, почистват се от дръжките и от костилките. Поръсват се със захарта и се прибират в хладилник за няколко часа. Моите череши стояха цяла нощ и сварих сладкото на следващата сутрин. Понеже черешите не си бяха пуснали достатъчно сок, се наложи да добавя към тях 150 мл вода. И така, черешите се слагат да врат на слаб огън. Оптенват се често, за да се получи хубав и бистър сироп. Периодично се разбъркват внимателно, за да не се намачкат плодчетата.
Сладкото се вари, докато капка от сиропа, капната върху чиния запази формата си и не се разлива. Пак казвам, внимавайте да не изпуснете момента и да го преварите.
Добавя се лимонтозуто и се вари още 2-3 минути. Насипва се в чисти и сухи бурканчета, които се обръщат надолу с капачката. Аз ги завивам и с 2 кърпи и ги държа така, докато изстинат напълно.


петък, 15 юни 2018 г.

Сладко от вишни


Едно от любимите ми домашни сладка е сладкото от вишни. До скоро първенец за мен беше сладкото от смокини, но сладкото от вишни достойно го конкурира. (Да не ви обяснявам, че имам съвсем ново сладко фаворит, което ще споделя в следващата публикация...) интересно как се променят вкусовете и това, което съм харесвала много тооолкова дълго дреме, отстъпва място на други вкусове. Чудесно е да си имате в шкафа няколко бурканчета сладко от вишни. Дали ще го използвате за палачинки, за сладкиши, за добавка съм сладолед или просто ще си хапнете на филийка с масло зависи изцяло от вас. Аз мога да си хапна и просто ей така, директно от буркана. Хахах! А, да! И с цедено кисело мляко е върхът!
Досадното при приготвянето на сладкото от вишни е почистването на плодовете. Заредете се с доза търпение и около час време за целта. 
По принцип, когато приготвям сладко, рядко спазвам съотношение между плодове и захар 1:1. Но в случая на сладкото от вишни, това за мен е задължително, заради киселината на подовете. 



Продукти:

2 кг вишни
2 кг захар
1 ч.л. лимонена киселина

Вишните се измиват, почистват се от дръжките и им се премахват костилките. Аз използвам онзи уред за премахване на костилки, но успешно можете да ги извадите и с безопасна игла или фиба. 
Почистените плодове се поръсват със захарта и се разбъркват. Оставят се в хладилник за 7-8 часа. След като ги извадите, ще бъдат пуснали доста сок.



За приготвянето на сладко от вишни не е нужно да се налива вода, тъй като плодовете са си пуснали доста сок, но все пак, ако нямате време да чакате и ще варите сладкото веднага, налейте 1 чаша вода. Ако вишните ви са били в съд различен от тенджера, вече може да ги сложите в подходяща тенджера, в която да сварите сладкото.
Слагат се да врат на слаб огън. Сладкото се отпенва постоянно, докато се образува пяна и се разбърква периодично. 
Сладкото се вари докато капка, капната в суха чиния спре да се разтича. Също така може да забележите, че сиропът ще промени леко цвета си към карамелено. Това е сигурен признак, че сладкото вече е готово и трябва да го отстраните от котлона. 
Накрая се прибавя лимонтузуто и сладкото се вари още 2-3 минути с него.
Насипва се горещо в предварително подготвени сухи бурканчета, които се затварят веднага и се обръщат с капачката надолу. Аз ги завивам с 2 кърпи  и ги оставям да стоят така, докато изстинат. Чак след това прибирам в шкафа. 


понеделник, 11 юни 2018 г.

Тетевенска саламура


Тетевенската саламура е вид рибена чорба, която е характерна за района на Тетевен, както е видно от името й. И в други райони на страната се приготвя рибена саламура (най-често в населените места около р. Дунав), но тя се прави по малко по-различен начин. Отдавна се каня да я направя, но след като преди няколко месеца я опитах в Тетевен, съвсем й наближи времето. Всъщност това е една простичка рецепта само с няколко съставки, но пък е толкова вкусна!
При нея специфичното е, че се приготвя с повечко домати и рибата се пече на жар, скара, ламарина или в краен случай тиган, преди да се сложи вътре. Вкусът е е доста солен, кисел и лют едновременно. Супата е подходяща за консумация както топла, така и студена. Идеална за след тежка нощ :).
Обикновено тази рецепта се приготвя с прясна речна риба. Има твърдения, според които трябва задължително да се прави с  пъстърва, пъстърва в комбинация с други по-дребни рибки, а има и такива, според които рибата трябва да е само дребна. Също така могат да се срещнат варианти с пресни домати, които се изпичат преди да се прибавят в супата, със сурови домати или пък  само с консервирани домати, вариант, който избрах и аз по препоръка на Йоли. Друго важно нещо е прибавянето на 2-3 речни рака. Ако има. Аз нямах и я приготвих само с пъстърва, защото не се сдобих с раци...

Всъщност, стига съм плямпала. Преминавам директно към рецептата, така както я направих аз.



Продукти:

2 бр. пъстърва
500 г цели домати от консерва
3 люти чушки (може и повече и по-малко - зависи колко люто обичате)
2-3 скилидки чесън
1/2 връзка копър
оцет (или мен 2 1/2 с.л.)
сол

Доматите се обелват и намачкват. Не е нужно да се пасират, само се намачкват добре. Смесват се с около 1,2 л вода в тенджера и се слагат да заврат със сол. В същото време на жар, скара, ламарина или грил тиган се запича рибата от двете страни. Там се слагат и лютите чушки да се запекат. Ако имате и раци, сложете 2-3 броя също да се изпекат. Не е нужно да печете рибата дълго. Тя по принцип се готви бързо, а в случая ще се готви и още малко в супата.
Запечената риба се пуска във врящите домати директно от скарата, както е гореща. По принцип тетевенци казват, че трябва да се чуе един характерен звук при докосването на горещата риба и течността, нещо като "фъссс". Освен рибата, вътре се пускат и лютите чушки, както са цели.
Така чорбата се оставя 2-3 минути да ври. След това рибата и чушките се изваждат. Рибата се почиства от костите и се накъсва на парчета заедно с кожата. Лютите чушки се почистват от семената, а може и от ципите, за да не стане прекалено люта супата.
Ако използвате дребни рибки, може да ги оставите директно цели и да пропуснете обезкостяването.
Рибата и чушките се връщат в супата. Ако прецените, че е нужно, може да долеете още малко вода. Оставя се да ври още 20-30 минути.
Чесънът се нарязва на ситно и се прибавя десетина минути преди края на варенето на чорбата.
Накрая тетевенската саламура се подправя с оцет на вкус и се поръсва с нарязания копър.


На финал, за да видите нагледно как се прави тетевенската саламура, ви споделям това видео, в което Йоли я приготвя и дава подробни разяснения за нея.



събота, 9 юни 2018 г.

Плакия от тиквички


Рецептите с тиквички могат да бъдат толкова разнообразни, стига да имате желание да си готвите с тях. Днес ви представям рецепта за плакия от тиквички, взета от книгата на София Смолницка с малки изменения. Досега не бях приготвяла плакия от тиквички и се изненадах приятно от свежестта и лекотата на ястието. Лимонът допълва чудесно вкуса, ако се чудите какво е мястото му в рецептата.

Продукти:

1 кг пресни тиквички
3 моркова
1/2 глава целина
2 връзки пресен лук (замених с 1 глава стар)
2-3 домата
1 с.л. брашно
1/2 лимон
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър
черен пипер
сол
1/3 ч.ч. от 200 мл олио  или зехтин



Морковите, целината и лукът се нарязват на ситно. Задушават се до омекване с 3-4 с.л. мазнина и 1-2 с.л. вода. Тиквичките се измиват и се нарязват на кръгчета. Посоляват се. Подреждат се в намазана с мазнина тавичка, като се застъпват една с друга като керемидки. Върху тях се изсипват задушените зеленчуци, смесени с черния пипер, копъра и магданоза.
Така приготвеното ястие се покрива с нарязаните на кръгчета домати и резени лимон. Залива се с останалото олио. Слага се да се пече за десетина минути в загряна фурна на 180 градуса. Изважда се и се залива с 1/2 ч.ч. гореща вода. Връща се да се пече още около 20 минути.
Брашното се размива с 1/2 ч.ч. вода и ястието се залива с него.
Връща се във фурната и се пече до готовност на зеленчуците.


четвъртък, 7 юни 2018 г.

Щъркелово гнездо на 10!!!


Неусетно изминаха цели 10 години от момента, в който написах първата буква в Щъркелово гнездо. 10 години всеотдайност, труд, постоянство, любов и истинска страст!
Днес няма да пиша дежурните неща, които обикновено се пишат по такъв повод.
Ще ги пропусна.
Само простичко искам да благодаря на моите читатели и на тези, които опитват рецептите тук и ми се доверяват за приготвянето на поредната вечеря. Благодаря ви от сърце, защото ако не бяхте вие, нямаше да оцелея цели 10 години! И нямаше да се развивам по този начин.
10 години са дълъг път... Но извървян неусетно, защото удоволствието, което ми носи писането тук е огромно.
А в момента, случайно или не, се занимавам с още нещо, за което реших да ви разкажа точно на този ден.
В последните дни посещавам ДЦДВУ към сдружение "Закрила" Ловеч, където с младежите се учим на много неща. Месихме тесто, разбивахме с миксер, правихме бисквитки и соленки, учим се да правим кексчета и хапки и разни други неща.
Удоволствието да се работи с тях е изключително голямо и усещането е удовлетворяващо. Винаги отивам с усмивка, а те ме посрещат с прегръдка :)
Бих искала да благодаря на Мария Недялкова за поканата да работим заедно!

Сега ще ви покажа малко снимки от съвместната ни работа и изчезвам, защото днес ще правим баница и още нещо :)















Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...