понеделник, 31 декември 2018 г.

Пастички от бишкоти и сбогом, 2018-та!


В последния ден на 2018-та година бих искала да споделя с вас освен вкусна рецепта и едно прекрасно преживяване за мен, което се случи в началото на декември. Част от вас знаят от Фейсбук, но пък искам да се похваля и тук :)
Заедно с Пепи от Храна за мойте канибали имахме щастието да сме сред 12-те спечелили прекрасния конкурс на Метро "Кулинарното наследство на България". За мен участието в него беше много важно, защото наистина смятам, че трябва да запазим онези прекрасни рецепти на нашите баби и прабаби и да ги предадем на нашите деца. По този начин пазим традициите си и корените си и няма да забравим кои сме. Няма да навлизам повече в тази тема, защото публикацията може да придобие други краски... И така, връщам се на конкурса и наградата. Наградата беше да сготвим с шеф Токев  избраната рецепта. Събитието се състоя в първите дни на декември и аз смело мога да го определя като едно от най-хубавите неща, които ми се случиха тази година. Заедно сготвихме моята рецепта за Пълнен шаран и изживяването си беше една сбъдната мечта :) А фактът, че мигът беше споделен от добър приятел, го направи и много забавно :)
                                                                                 










И сега, публикацията няма да е без рецепта. Предлагам един много бърз и лесен десерт, без печене и варене. Пастички от бишкоти - бързо и вкусно!



Продукти:

300 г бишкоти
1/2 кутия дулсе де лече
3 пълни супени лъжици течен шоколад
1 пълна с.л. заквасена сметана

прясно мляко за потапяне
кокос за овалване

За ганаша:

40 мл течна сметана
65 г шоколад



Приготвянето на пастичките от бишкоти е лесно.
Започва се с направата на крема. Смесват се карамеленото мляко Дулсе де лече с течния шоколад и заквасената сметана. Хубаво се разбъркват. Бишкотите може да се мажат с лъжичка, може и кремът да се изсипе в пош и де се шприцова върху бишкотите. Както си изберете. 
Всяка бишкота се потапя съвсем леко в прясно мляко само от гладката долна страна. Поставя се крем и отгоре се захлупва с друга бишкота, потопена в мляко. Така приготвените бишкоти се овалват в кокосови стърготини там, където е избил крема отстрани. 



Накрая се заливат с ганаш, който се приготвя като сметаната се загрява, докато кипне и се изсипва върху шоколада. Разбърква се до пълното стопяване на шоколада и с помощта на лъжичка или с шприц с тънък накрайник се украсяват бишкотите. 


Благодарна съм за добрата година, която имах и си пожелавам още по-добра, здрава и успешна 2019-та!
На всички вас, които се отбивате тук, желая здраве и прекрасни моменти с вашите най-близки хора! Благодаря ви, че вече толкова време споделяме заедно вкусни моменти! Весело посрещане на 2019-та!
До догодина!

сряда, 19 декември 2018 г.

Сладки с орехи



Тази рецепта за сладки с орехи е проста и възрастна вече. Приготвяла ги е една баба преди 40-50 години, която вече не е между нас, но пък рецептата й попадна при мен и аз реших да ги опитам. Сладките са обикновени, но от тези обикновените, които всъщност са чудно вкусни. Това са старите рецепти. Малко и обикновени продукти, но за сметка на това учудващо вкусни. Обичам да приготвям такива. Хем имаш продуктите и не трябва да ходиш да пазаруваш специално, хем се правят бързо и много лесно. Месиш, оформяш топчета, овалваш в орехи и печеш. Супер просто.
Ако и на вас като на мен хем ви се иска да направите някоя сладка за Коледа, хем нещо не ви се прави нищо, може да опитате тези сладки с орехи. Няма да ви отнемат кой знае колко време и пак ще има доволни :)

Продукти:

За тестото:

2 жълтъка
5 с.л. прясно мляко
125 г краве масло
10 с.л. захар
около 300 г брашно
1 ч.л. амонячна сода
2 ванилии

за овалване:
2 белтъка
1 1/2 ч.ч. счукани орехи



От продуктите за тестото се замесва меко еластично тесто. Не трябва да лепне, трябва да е меко и да се работи леко и лесно с него.
Приготвят се две тави, които се покриват с хартия за печене.
Белтъците се разбиват с вилица.
От тестото се късат парченца, които се оформят на топчета с големина малко повече от лешник и по-малко от орех. Ама как само го обясних :) Топчето се потопява в белтъците и се овалва в орехи. Подреждат се в тавата на не много голямо разстояние една от друга.
Пекат се в загрята фурна на 200 градуса до леко зачервяване. Внимавайте да не ги препичате много, за да не прегорят орехите.

вторник, 11 декември 2018 г.

Зелеви сарми

Зелеви сарми с кайма и ориз
Сезонът на киселото зеле настъпва с пълна пара. И тази година, след толкова години водене на блог, най-накрая се наканих да напиша моята рецепта за вкусни зелеви сарми с кайма и ориз. Моята, моята... колко да е моята... не е моята. И нея научих от свекърва ми. Да е жива и здрава жената, научи ме да приготвям вкусно мусака, сарми и пълнени чушки.
Рецептата за зелеви сарми е традиционна за нашата кухня, но разбира се вариации си има доста. Аз най-много ги харесвам с кайма и ориз. Постните - за Бъдни вечер, вече съм споделяла рецепта за тях. Обикновено си приготвяме този вариант у дома. Макар че ги правим не много големи, аз май повече харесвам големшките. Ей тъй – сипеш си една и си се наял J Така ги правеха едно време на село. Аз лично ги харесвам с кисело мляко. 
Сега обаче ще ви кажа още нещо. :) Преди време в Хърватия опитах от тяхните сарми, които бяха малко по-различни от нашите и... за голяма моя изненада бяха сервирани с картофено пюре. Аз нали си знам как се ядат сарми (те ще ме учат мен...), погледнах доста скептично на комбинацията. Но знаете ли какво? Оказа се, че съм в грешка. И то каква... И така... знам си сега. Първо опитвам, после преценявам :) Отдавна искам и такава рецепта да ви направя, но един ден и това ще стане.
Какво да ви кажа още за сармите. С годините се научих, че най-вкусните сарми са с повечко лук, даже доста. Може и да мирише, но пък после е много вкусно. Изобилието на подправки също е много важно. Така че, не се стискайте, отпуснете му края и сложете обилно подправки. Другото нещо - може да не е здравословно, но така ни е най-вкусно - харесват ни с изпържена плънка, суровата плънка не е за мен. Това не мога да го ям и толкоз.
След като си навиете сармите, има различни начини да ги приготвите – да ги сварите в тенджера, да ги подредите в гювеч или пък в тава. Който чете моите рецепти, вероятно знае, че в последните години аз често прибягвам към готвенето в гювеч. Там си пека сармите, там си готвя яхниите, само супа още не съм варила в него. Но се е случвало и в тава да ги пека. Вижте това тенджерата и сармите - не е за моята кухня. Все нещо накриво ври, все въртиш напред-назад тенджерата на котлона... остави. Слагай ги в гювеча и ги забравяй във фурната. Те сами се пекат. Ако пък искаш да имат такъв симпатичен загар като тези на снимката долу, подреди си ги в тава и ги залей с водичка и малко зелева чорба.

Зелеви сарми в тава, в компанията на пълнени чушки

Продукти:

2-3 големи глави лук
½ ч.ч. ориз
400 г кайма
1 морков
1 с.л. червен пипер
60 мл олио
джоджен
чубрица
черен пипер
сол

листа от кисело зеле

Лукът и морковите се режат на ситно. Оризът се измива добре.
В загрятата мазнина се изсипват нарязания лук и морков, посоляват се и се готвят, докато лукът омекне. Добавя се измития ориз и се разбърква добре, докато оризът промени цвета си. Добавя се каймата. Бърка се хубаво и се готви, докато стане на трохи.  Отмества се от огъня и се добавят подправките – те са на вкус, но аз добавям повечко, както казах по-горе. По около 1 с.л. от чубрицата и джоджена, а от черния пипер както ви се харесва.
Сместа се разбърква много хубаво и се опитва.



Взима се зелев лист. Ако зелката е голяма, листото се разделя на две, като се изрязват дебелите жилки. Върху листата се слага по около 1 с.л. плънка и се завиват сармички, като двете страни се загъват към центъра, за да не излиза плънката и после се завива на рулце. Подреждат се в съда, в който ще се готвят. В моя случай в гювеча. Отгоре се завива с 2-3 зелеви листа и се поставя чиния, за да не се разместват по време на печенето. Налива се вода – колкото да покрие сармичките. Вариант е и да налеете и 2-3 пръста зелева чорба, ако харесвате да ви е по-киселко.
Така приготвения гювеч със зелеви сармички се поставя в студена фурна. Фурната се включва чак след като сте сложили гювеча вътре, за да не се спука глинения съд. Ястието се пече на 180 градуса до готовност. Зелето трябва с едно докосване на вилицата да се разкъсва. Това е сигурен знак, че сармичките са готови и отвътре, но все пак е добре да опитате и пълнежа, преди да ги извадите от фурната.
Със същия пълнеж може да напълните и някоя друга сушена чушка и да подредите сред сармите. Ммм, разкош!




понеделник, 10 декември 2018 г.

Боб с печени чушки на фурна


Бързам да публикувам тази рецепта за печен боб с печени чушки, за да можете да я прочетете и ако ви допадне да я включите в менюто си за Бъдни вечер. Рецептата е семпла и домашна. Каза ми я колежка. По принцип това ястие се приготвя, след като вече сте сварили боб, веднъж сте хапнали по-рядкото, а после с гъстия остатък си правите тази манджа. Хитро. Варите боба веднъж и ядете две различни ястия. Разбира се, в днешно време рецептата може да се адаптира и да се използва готов сварен боб от консерва, който може да се купите във всеки магазин.
Все пак аз реших да направя рецептата приблизително така, както ми е казана и така ще я кажа и на вас. Само съкратих това с рядката част :)

Продукти:

за варенето:

250 г боб
1 глава лук
1 морков
4 с.л. домати от консерва
1 с.л.
джоджен
чубрица
сол

за запръжката:

1 малка глава лук
6-7 печени чушки
5-6 парченца сушени гъби, ако имате
1 ч.л. червен пипер
2 с.л. брашно
6 с.л. домати от консерва
сол
черен пипер
чубрица
джоджен
девесил



Бобът се накисва от предната вечер. Слага се да се вари, след като заври се излива първата вода, измива се и се налива нова - около 2-3 пръста над боба. Когато заври боба за втори път, към него се прибавят олиото, нарязания лук и моркови . В края на варенето се посолява и се слагат доматите и подправките. Вари се още десетина минути или докато доматите се сварят.

След това, ако бобът е станал по-рядък, е добре да се поизцеди или да се изгребе само гъстата част. Гъбите се накисват в малко вода за десетина минути.
Лукът се запържва в 4 с.л. олио до златисто и към него се прибавят нарязаните чушки и отцедените гъбите. Готвенето продължава още 2-3 минути, като се разбърква често. Прибавя се брашното и червения пипер. Продължава да се готви, като се разбърква още малко. Изсипва се боба. Прибавят се доматите. Разбърква се и се изсипва в тавичка. Слагат се подправки. Нищо, че вече сте сложили на сварения боб. Сега отново ястието ще има нужда да бъде добре подправено. Носи на подправки, така че опитвайте според вкуса си.
Сложете да печете на 180 градуса, докато се запече апетитно. 

събота, 8 декември 2018 г.

Заек по ловджийски


Има различни рецепти за заек по ловджийски, някои много си приличат, други пък са съвсем  различни. Но това е домашна кухня, регионална кухня и във всяка къща всеки може да си сготви както си иска и с каквото има. Моята рецепта за заек по ловджийски е семпла, но много богата на вкус. Пушения бекон й придава много загадъчен пушен вкус, а гъбите чудесно завършват цялостната картинка. Виното и заешкото много се обичат и резултатът е много вкусно ястие.

Заешкото ми е много любимо месо и имам удоволствието да го приготвям често. Поне засега :)
Готвила съм много рецепти и всички ми харесват, но този заек по ловджийски по мое скромно мнение се получи много вкусен. Затова ще го предложа и тук.

Продукти:

1 заек
100 г пушен бекон
2 глави лук
1 голям морков
500 г гъби
150 мл бяло вино
300 мл домати от консерва
5-6 скилидки чесън + 1 малка цяла глава чесън
5-6 стръкчета пресен магданоз
1 ч.л. червен пипер
2 равни с.л. брашно
1 клонка прясна мащерка (ако нямате, сложете 1/2 ч.л. суха)
черен пипер
сол
зехтин или олио



Преди да започна да пиша начинът на приготвяне на това заешко по ловджийски, ще уточня, че приготвих рецептата в чугунена тенджера, в която и пържих, и пекох. Но спокойно може да я приготвите и в глинен гювеч, като съберете всичко вътре и сложите да печете без предварително да загрявате фурната, за да не се пукне гювеча.
Заешкото се нарязва на парчета, подсушава се с чиста кърпа или кухненска ролка и се поръсва със сол и черен пипер. Беконът се нарязва на парчета по желание. Изпържва се до златисто в малко загрята мазнина. Изважда се и в същата мазнина (ако е необходимо, се сипва още малко) се изпържва заешкото от двете страни. Това се случва на 2 или 3 пъти, в зависимост от големината на съда, в който пържите.
Изважда се и заешкото. В същия съд се изсипва нарязания на полумесеци лук, заситнените скилидки чесън (без цялата глава) и морковът, нарязан на дебели колелца. Готви се докато лукът омекне. Изсипват се нарязаните на филийки гъби, разбърква се и се готви още 2-3 минути. Слага се червения пипер. Изсипва се виното, оставя се 2-3 минути да поври и се прибавят доматите. Слага се цялата глава чесън, почистена от външните люспи и измита.
Добавя се нарязания на ситно магданоз, клонката мащерка, сол и черен пипер на вкус.
Брашното се разтваря в около 150 мл вода и се изсипва при зеленчуците. Всичко се разбърква хубаво.



Поставят се парчетата заек, като гледате да ги настаните така, че всички да са в соса.
Ако използвате чугунена тенджера като мен, слагате капака и печете в загрята фурна на 200 градуса докато заври и после на 170 градуса до готовност на месото.

Ако ще използвате гювеч, смесете всичко в него и както съм написала по-горе, го поставете в студена фурна. Включете да се загрява до 200 градуса, оставете ястието да се пече на тази температура, докато заври. След това намалете на 170 и печете до готовност.
На мен ми отне около час и половина да се изпече.


петък, 7 декември 2018 г.

Картофена салата с хрупкав бекон и пържен лук

Преди време в едно заведение опитах такава картофена салата с хрупкав бекон и пържен лук и неочаквано, доста ми хареса. Сега реших да я изпробвам и да я предложа на гостите си. Ще напиша рецептата, може да решите да  разнообразите някой път и вие обичайното картофено пюре или картофена салата с нещо по-различно. Увлечена в подготовката на менюто за празника снощи, пропуснах една съставка – киселите краставички. Ще ги включа в рецептата, за да не ги пропускам друг път, а и вие да знаете.

Продукти:

около 700 г картофи
100 г пушен бекон
1 малка глава червен лук или някои го наричат лилав (или половин по-голяма)
4-5 кисели краставички (ако са от онези дребничките, иначе от по-големите сложете 2-3)
2-3 стръкчета копър
2-3 стръкчета магданоз
3-4 с.л. лека майонеза (или каквато предпочитате)
черен пипер
лимонов сок на вкус
сол



Картофите се сваряват, обелват се и се настъргват на ситно ренде.
Беконът се нарязва на тънки лентички, ако не сте го купили нарязан и се запича от двете страни в нагорещен сух тиган. Нарязва се на ситни парченца.
В същия тиган, в който беконът си е пуснал мазнина (ако не е достатъчно мазнината, сипете още мъничко зехтин или олио) се изсипва ситно нарязания червен лук. ). Ако нямате червен лук, ще се получи и с жълт или бял – аз избрах червения заради контраста. Лукът се изпържва до златисто. Изважда се от мазнината и се изцежда, ако има много излишна мазнина.

Краставичките се нарязват на много ситни кубчета. 
В купа се смесват настърганите картофи, бекона, лука, киселите краставички. Добавят се майонезата, ситно нарязания копър и магданоз, сол на вкус , черен пипер и прясно изцеден лимонов сок също на вкус. Всичко се разбърква добре.
Може да се сервира веднага или да приготвите предварително и да престои на студено няколко часа преди сервирането.




четвъртък, 29 ноември 2018 г.

Бонбони с какаово масло


Много бързо се получават тези сурови бонбони с какаово масло и без захар и за моя голяма изненада се оказаха невероятно вкусни. Какаовото масло и фурмите ги правят толкова богати на вкус, макар и веган (постни), че бият много други шоколадови бонбони, които обичам. Използвах рецептата на Софи, която е много точна. Тя много добре е обяснила как се използва какаовото масло, което за мен беше много полезно, защото това е моят първи опит с него. Имах едно бурканче, което си стоеше 7-8 месеца и си чакаше реда за употреба (няма да ви казвам кокосовото от колко време стои в хладилника...). Но така е, когато се сдобия с неспецифични за моята кухня продукти и рядко ги използвам. Сега за остатъка от бурканчето си търся други идеи. Мога обаче да ви кажа, че наистина си заслужава човек да си има бурканче какаова скъпоценност, защото какаовото масло придаде страхотен вкус на тези простички иначе бонбонки.




Към рецептата на Софи аз реших да добавя само още щипка канела.

А сега и продуктите:

100 мл какаово масло
12 фурми
20 г кокосови стърготини
50 г сурови ядки по избор (при мен са орехи)
1 щипка канела

Ако ще работите за първи път с какаово масло, е добре да знаете, че то е твърдо и не се размеква при стайна температура. Когато е в бурканче, не можете да извадите от него с лъжица. Това налага да се разтопи на водна баня и да се използва чак след това. За целта в по-голям подходящ съд се загрява вода до степен преди завиране. Отмества се от котлона и бурканчето с масло се слага вътре. Маслото бавно ще започне да се разтопява. Отнема малко време, няма как да стане веднага. Бъдете търпеливи. Може да разклащате бурканчето. За да използвате маслото за приготвянето на тези бонбони, то трябва да е напълно втечнено.

След това фурмите (без костилките, разбира се), какаовото масло и кокосовите стърготини се поставят в мощен блендер, робот или чопър. Сместа се пюрира. Накрая се прибавят смлените ядки и канелата и се разбърква на ръка. Бонбонките се разпределят в силиконови формички (аз нямах толкова формички и половината оформих на топчета). След това се слагат във фризера за около 20 минути, за да стегнат.
Това е. Бързи, лесни, вкусни и здравословни бонбонки.

Ако  харесвате моите рецепти и готвите по тях, ще бъда изключително щастлива да оставите коментар под рецептата или да споделите на моята страница във Фейсбук тук https://www.facebook.com/ilrai.blogspot/?ref=bookmarks, или пък ако публикувате снимка във Фейсбук, да сложите хаштаг #щъркеловогнездо, защото винаги, когато виждам вашите снимки, се чувствам много, много щастлива!




събота, 17 ноември 2018 г.

Хумус с патладжан


Хумусът е типично ястие за Близкия изток, което основно се приготвя от нахут и сусамов тахан. Към основната рецепта се срещат различни добавки и аз избрах да приготвя хумус с патладжан. Рецептата за хумус се приготвя много лесно и с нея биха се справили и начинаещи в кухнята. Може да се намаже на филийка, да се сложи като сос на фалафел, да се използва като разядка или гарнитура. А на мен много ми харесва да си поръся салатата с него :)
Количествата в рецептата, която ще предложа са ориентировъчни и може да намалите или увеличите нещо според вкуса си (зехтина, чесъна, тахана или лимоновия сок и подправките).

Хумус с патладжан

Продукти:

1 бр патладжан (около 400г)
350 г сварен и отцеден нахут (може и от консерва)
2-3 скилидки чесън
4 с.л. тахан
4 с.л. зехтин
сок от 1/2 лимон
1 к.ч. кимион
черен пипер

за поръсване:
червен пипер
зехтин
магданоз



За приготвянето на хумус с патладжан първо започваме с изпичане на патладжана. Той се измива, надупчва се с дървен шиш на няколко места (иначе понякога гърми във фурната (изпробвано е). Слага се да се пече в згрята фурна на 180 градуса докато омекне хубаво. Изважда се и се поставя в съд с капак, за да се задуши и се обели по-лесно. 
Докато патладжанът се пече, нахутът се слага да се отцеди.
Патладжанът се бели и всички продукти се пасират заедно. Ако сметнете, че сместа е прекалено гъста, може да добавите 1-2-3 с.л. от водата на нахута. 

Сервира се в подходяща чиния или купичка, като се прави кладенче, което се пълни със зехтин. Отгоре може да се поръси с малко червен пипер и пресен магданоз.

Лично на мен ми е най-вкусен, след като престои поне едно денонощие в хладилника. 





понеделник, 5 ноември 2018 г.

Слоеста навита питка със солен пълнеж


В последните 7-8 месеца се опитвах да подтисна страстта си към тестените изделия, но напоследък положението стана нетърпимо и вече се поддавам редовно на изкушението да замеся нещо. Така стана и с тази слоеста навита питка с пълнеж. Питката видях тук и веднага я приготвих с леееки промени. Много е вкусна. Пухкава вътре и с апетитни корички отгоре и долу.
Наличието на пълнеж вътре я прави подходяща и за самостоятелно похапване, с айрянче например или с чаша чай. Муцунка! Да ви кажа честно, и виното ще се впише добре тук, като се замисля...
Няма да се бавя много и ще напиша рецептата, че вече има и желаещи за нея.

Продукти:

за тестото:

200 мл прясно мляко
200 мл кисело мляко
100 мл топла вода
100 мл олио
1 белтък
40 г прясна мая
1 ч.л. бакпулвер (ще стане и без него)
2 с.л. захар
1 с.л. сол
около 900 г брашно

за пълнежа:

125 г краве масло на стайна температура
125 г крема сирене
100 г краве сирене
100 г пушено филе или шунка

за намазване:

1 жълтък
1 ч.л. олио
1 ч.л. прясно мляко

сусам за поръсване



Маята се разтваря в топлото прясно мляко. Прибавя се захарта и 3-4 с.л. брашно и се разбърква. Покрива се и се оставя да втаса, докато шупне хубаво.
Брашното се пресява, в него се прави кладенче и се изсипват всички останали продукти за тестото. Добавя се и шупналата мая и се замесва меко нелепнещо тесто. Оформя се на топка, покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса.
За приготвянето на пълнежа е необходимо филето или шунката да се нарежат на ситни кубчета. Сиренето се намачква или настъргва и всички продукти се смесват и разбъркват, докато се получи хомогенна маса.
Втасалото тесто се разточва на правоъгълна кора с размери около 60/40 см. сместа за пълнежа се разпределя върху тестото и се намазва равномерно. Разрязва се на 8 еднакви ленти.


Подготвя се тава за печене (при мен с диаметър 32 см-събра се точно), като се застила с хартия и се намазва с 1 с.л. олио.
Взима се една лента от тестото и се навива на руло.



Поставя се в средата на тавата и след това се взима внимателно следващата лента, като се завива около първото руло така, че краищата да съвпадат и е хубаво леко да се прищипват, за да не се разпадне питката.


Жълтъкът се смесва с олиото и млякото и с тази смес хубаво се маже вече приготвената питка.
Поръсва се със сусам и се слага да се пече. Аз традиционно слагам печивата в студена фурна и я включвам след като съм поставила тавата вътре. Така докато загрява фурната, питката втасва равномерно и се изпича. Пече се до готовност на 180 градуса. След като се запече леко отгоре, покривам с хартия за печене, за да не загори. Ако фурната ви е много силно, може да намалите още малко температурата.

Ако решите да приготвите тази вкусна вита питка с пълнеж, имайте предвид, че е доста голяма. Ако сте по-малко хора, намалете дозата :)




неделя, 4 ноември 2018 г.

Още един вид прясно постно зеле


Нали знаете онези моменти, в които баба ви е готвила, а вие сте спали.
Така е било и при мен, когато баба ми е готвила прясно постно зеле. Все съм спала. Дори не си спомням да съм я виждала да реже зеле, нито пък да го готви. Обаче колко много от него съм яла... Ми така е. Спала съм, спала... Мина много време в опити да сготвя постно прясно зеле, което поне малко да прилича на нейното. Все неуспешни опити. Макар и да имам една публикувана рецепта за постно зеле вече, която също е вкусна, но се различава доста от бабината като резултат.
Вчера реших да попитам момичетата от нашата група във Фейсбук как си приготвят зелето и благодарение на техните съвети достигнах за първи път максимално близо до търсения вкус. Момичета, отново ви благодаря!

И така, записвам си рецептата, за да си я имам и да не я забравям. А може и на вас да се хареса. Продуктите са малко, приготвянето е семпло.



Продукти:

1,5 кг прясно зеле
100 мл олио
1/2 буркан домати (настъргани пресни или от консерва)
1 с.л. червен пипер
сол
по желание малко черен пипер
пресен магданоз

За приготвянето на прясно постно зеле е необходимо първо да нарежете зелето. Добре е докато го режете, да му премахвате твърдите жилки. След това се посолява (внимавайте със солта, не солете прекалено) и се намачква хубаво.
Взима се голяма тенджера и в нея се сипва олиото. Загрява се хубаво и в него се изсипва намачканото зеле. Ако тенджерата ви не е достатъчно голяма и не можете да съберете зелето наведнъж, това не е драма. Разбъркайте и оставете няколко минути да се готви, обемът му ще спадне и ще има място за още. Но все пак е по-добре да го съберете наведнъж.
След като зелето е добре разбъркано с мазнината, се изсипват доматите. Ястието се оставя да ври на по-слаб огън и под капак, като се разбърква често, за да не залепва. Готви се, докато изври цялата вода и зелето остане само на мазнина. За да се изпари по-бързо течността, в средата на готвенето можете да отхлупите малко капака на тенджерата и да продължите готвенето така.
След като течността вече е напълно извряла, се прибавя червения пипер. Хубаво се разбърква, оставя се още 2-3 минути на котлона, като се бърка, защото вече има сериозен риск да залепне. Ако желаете, подправете и с малко черен пипер.
Отстранява се от огъня и се поръсва обилно с пресен магданоз.
Това е. Проста рецепта, но много, много вкусна.



събота, 3 ноември 2018 г.

Спагети със сметаново-доматен сос и пържено пиле


Тези спагети със сметаново-доматен сос се появиха след като дъщеря ми ми изпрати едно видео за приготвяне на спагети. Е, рецептата, която приготвих няма почти нищо общо с оригинала (освен основата на соса), но все пак ми послужи за идея. Не мога да посоча линк към видеото, тъй като не ползвам Инстаграм, а то е от там.

Пилешкото филе си става много вкусно и можете да си го приготвите и без спагетите, както и някои у нас го хапнаха.

Може би рецептата, която ще напиша, няма да е много кратка, но пък за сметка на това, приготвянето изобщо няма да ви затрудни и да ви отнеме време.

Пиша с уговорката, че сосът се оказа достатъчен за 2/3 пакет спагети. Добре ще бъде и за половин пакет, но за цял ми се струва малко.



Продукти:

2/3 пакет спагети

за соса:

4-5 скилидки чесън
2 с.л. доматено пюре
1/2 ч.л. кайенски пипер (лют е, ако не обичате люто, го махнете или намалете)
200 мл течна сметана за готвене
1/2 ч.ч. настърган пармезан
2 с.л. олио
1 с.л. краве масло
сол
пресен магданоз


за пилето:

2 бр пилешки гърди (едно филе пеперуда)
около 1/2 ч.ч. брашно
сол
черен пипер
1 к.л. куркума
2-3 щипки риган

4 яйца

галета



Първата стъпка в рецептата е приготвянето на спагетите. Те се сваряват според указанията на опаковката.

След това се прави подготовка за пилешкото.

Пилешките филета се разрязват на пържолки с дебелина около 7-8 мм. Посоляват се.
Брашното се смесва с черен пипер, куркумата и ригана в една чиния.
Галетата се изсипва в друга чиния.
Две от яйцата се разбиват в подходящ съд, в който могат да се потопят филетата.


Всяко филе се овалва в брашно, топи се хубаво в яйцата и се овалва в галетата. Всички филета се подреждат в голяма чиния или подходяща тавичка, покриват се с найлоново фолио и се прибират за 20 минути в хладилника (или докато им дойде времето).

След като спагетите се сварят, се изсипват в гевгир да се отцедят, като водата, в която са се варили се запазва.

Следва приготвянето на соса.
За целта чесънът се нарязва на ситно и се запържва за не повече от минута в загрятите олио и масло. Към него се прибавя доматеното пюре и кайенския пипер. Разбърква се много хубаво. Излива се сметаната. Разбърква се. Прибавя се пармезана. Опитва се за сол и се посолява, ако е необходимо. към така приготвения сос се наливат 2-3 черпака от водата на спагетите, която заделихме по-нагоре. Разбърква се и в соса се изсипват сварените спагети. Объркват се в соса и, ако е необходимо се прибавя още малко вода от варенето на спагетите. Трябва да се получат сочни, а не сухи спагети, защото после сосът стяга. Поръсва се със ситно нарязан магданоз.

И за финал - пилешките филета се изваждат от хладилника. Разбиват се останалите две яйца.
Загрява се мазнина, в която да се изпържи месото.
Всяко филе се топи в разбитите яйца и се изпържва до златисто в загрятата мазнина.

Спагетите се сервират в подходяща чиния и върху тях се подреждат нарязани парченца месо.



неделя, 28 октомври 2018 г.

Пържен паламуд и картофена салата с едрозърнеста горчица


По принцип много хора твърдят, че паламуд не се пържи. Е да, ама аз го изпържих. И да ви кажа много му отива по този начин. Това си е лично мое мнение. Не ангажирам никого с него. И понеже блогът си е мой Tongue, ще си напиша рецептата. Grin

Идеята видях в една Фейсбук група от г-н  Стоян Иванов. Той беше приготвил пържен паламуд, предварително маринован в ябълков оцет и олио. Идеята много ми хареса и тъкмо три големички екземпляра мръзнеха у нас вече почти месец, реших да ги направя така.
Ето, че сега пиша рецептата за пържен паламуд - одобри се от всички, които го опитаха.
Във варианта на г-н Иванов паламудът се маринова в ябълков оцет и олио в съотношение 50:50. На мен това количество олио ми се стори много и го намалих. Ще напиша какво съм сложила аз, а вие сами може да решите дали да промените нещо.



В тази публикация ще намерите две рецепти - една за рибата и една за картофената салата. Моята приятелка във Фейсбук Цвети Димитрова скоро ми подшушна за подобна салата и аз реших да опитам. Рецепта открих тук, но не я приготвих точно по нея. Ще напиша по-надолу как. Цвети, благодаря ти за споделянето. girl_in_love Тази картофена салата ще се задържи трайно у дома. girl_in_love

Първо пиша за рецептата за паламуд. Продуктите пиша за 3 едри риби. Вие може да прецените и да ги нагодите според количеството риба, което имате.



Продукти:

3 едри черноморски паламуда
80 мл олио
120 мл ябълков оцет
сол

брашно за овалване
олио за пържене

Рибата се нарязва  на шайби. Изчиства се много хубаво и се измива добре. Посолява се. Оцетът и олиото се смесват и се разбъркват. Рибата се полива с тях. Прибира се в хладилник за 2-3 часа, като се разбърква един-два пъти през това време.

След това се изважда и се овалва в брашно. Пържи се от двете страни в загрята мазнина до зачервяване. Не пържете на максимална степен на котлона, за да не изгорите рибата.

Това е. Лесна и вкусна рецепта за пържен паламуд.

Сега за салатата.


750 г картофи
70 мл телешки бульон
2 с.л. олио
1 1/2 с.л. ябълков оцет
2 с.л. олио
2 с.л. едрозърнеста горчица (може да използвате и друга по ваш вкус)
сол
черен пипер
4-5 стръкчета пресен магданоз

Картофите се сваряват. Обелват се и докато са още топли, се заливат с топлия телешки бульон. Разбъркват се. Олиото, оцетът и горчицата се смесват. Към тях се прибавя сол и черен пипер. Разбъркват се. С тази смес се поливат картофите. Отново се разбърква. Тук е момента да опитата и ако прецените, че картофената салата има нужда от още сол или нещо друго, да добавите. Накрая се слага ситно нарязания пресен магданоз. Салатата се обърква и се прибира да отлежи поне час в хладилник.
По принцип в салатата се слага и нарязан лук, но тъй като аз не съм му фен, го пропуснах.

В сайта, в който гледах рецептата, има и видео в края на публикацията, така че лесно може да видите как се прави салатата  и без моите промени.




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...