събота, 22 юни 2019 г.

Салата Капрезе

 


След краткото ми пътуване до Италия, нямаше как да не предложа и една италианска рецепта. След като няколко дни се чудих каква да бъде тя, рецептата сама ме откри. Попаднах на едно чудесно видео, в което Дженаро Конталдо приготвя тази салата и ето, че вдъхновението веднага дойде. Да ви кажа честно, салата Капрезе до този момент ми се струваше доста скучна. Но не и след като изгледах въпросното видео, което толкова ми повлия, че ме накара да я приготвя почти веднага. И не съжалявам изобщо, защото за три дни си я направих три пъти, което си е направо пристрастяване :) Сигурна съм, че занапред трайно ще я приготвям точно по този начин и то много редовно.

Преди да продължа с рецептата, ще споделя с вас малко снимки от Италия. Бяхме в град Фолиньо, участвахме в проект по Еразъм+, но  в малкото свободно време успяхме да разгледаме малко наоколо.
Тези от вас, които искат само рецептата, моля да отидат в най-долната част на публикацията. :)

Град Асизи е невероятно място и ако можете да го посетите, просто не го пропускайте. 
Асизи
Асизи

Фестивалът Quintana във Фолиньо се провежда два пъти в годината по две седмици - през юни и септември. Всеки ден има различни събития, а Парадът е почти на финала и е  нещо изключително. Хората се готвят дълго време за участие в него, а дрехите са доста скъпи. Една рокля стрева около 10 000 евро. 
Парадът - част от Фестивала Quintana във Фолиньо

Не мога да покажа всички снимки тук, но поне да имате някаква представа, ако се интересувате.





Понте деле Тори е впечатляващ виадукт в Сполето, който е висок 81 метра. 


Перуджа 



И ето, връщам се вече към салатата. Мислех да правя публикация за Италия и за преживяванията ни там, но няма да ми остане време за съжаление. Затова скромно минавам само с няколко снимки и рецепта за салата Капрезе.


Както казах в началото, вдъхнови ме видеото. Затова ще ви го поставя тук, за да се насладите и да си приготвите салата Капрезе. 


Всъщност рецепта при мен точна няма. 

Но да кажем, че сложих това в моята салата.

1 голям хубав домат
6 чери домата
половин топка моцарела  - около 60 грама
зехтин на вкус - полях обилно
едра сол 
сушен риган
черен пипер
пресен босилек

Ако имате възможност, изберете няколко вида домати. 
Доматите се нарязват на по-едри парчета. Поставят се в чиния. Отгоре се реже моцарелата - в случая на пръчици. Тази хубост се полива хууубаво със зехтин, посолява се с едра сол. След това се ръси с риган и черен пипер и накрая се поставят листата босилек. Разбърква се преди консумация.
Прекрасна е с хубав хляб.

Това е. Остава да се насладите.
Пожелавам ви прекрасно лято!

сряда, 29 май 2019 г.

Бъркани яйца по селски


Каквото и да си говорим, яйцата винаги ще останат един от най-бързите варианти за приготвяне на нещо за хапване. Дали ще изберем бъркани яйца, пържени яйца, яйца по панагюрски, сварени яйца или някакъв друг вариант, все ще станат бързо. Пък и са доста евтин вариант за вечеря. По 2-3 яйца на човек, придружени от купичка таратор и ето, вечеря за левче J Че даже и вкусна ;)
Вариантът, който ще ви предложа днес е за бъркани яйца. Кръстих рецептата Бъркани яйца по селски, защото е спомен от моето детство. Майка ми готвеше често такива яйца. В нея се слага малко брашно и червен пипер, което променя другата рецепта за бъркани яйца. Знаете, в бедните години, хората са се опитвали с малко продукти да сготвят повече храна.
Аз обогатих рецептата, като прибавих и наденица – по-скоро кълцаница, но ще напиша и как да си приготвите само яйцата. А по желание можете да прибавите каквото пожелаете. Дали ще е някакъв вид наденица, колбас, сирене или кашкавал (а защо не и от всичко :D), вие ще си изберете. Също така аз приготвих 6 яйца и ще напиша количествата продукти, които сложих за тях, а вие можете лесно да си сметнете какво да прибавите за 2 или 3 яйца. Освен това трябва да кажа, че може да сготвите яйцата по-малко или повече. Аз предпочетох да ги направя по-сухи.


Продукти:

6 яйца
1 ½ с.л. брашно
½ до 1 ч.л. червен пипер (на вкус)
сол
черен пипер
100 мл вода
3-4 с.л. олио

пресен магданоз
пресен девесил

Яйцата се счупват в купа и се разбиват леко с вилица. Не е необходимо да се смесват жълтъка и белтъка.
Олиото се загрява и в него се изсипва брашното. Посолява се. Готви се, като се бърка, докато порозовее.
Прибавя се червения пипер и се налива водата. Разбърква се много хубаво и се оставя да заври добре.
Изсипват се яйцата и се готвят, като се бъркат постоянно до степента на сготвяне на яйцата, която на вас ви харесва. Можете да ги оставите по-влажни, можете и да ги направите по-сухи, като мен J
Накрая се поръсват с черен пипер, пресен магданоз и пресен девесил.

Ако ще добавяте сирене или кашкавал, прибавете ги накрая. Ако е някакъв вид наденица или колбас, запечете ги леко на тиган преди да ги прибавите.

За ястието на снимката, аз първо запекох кълцаницата на сух тиган, след което я извадих и в същия тиган сготвих яйцата. Ако мазнината в тигана стане прекалено много, отстранете част от нея, преди да прибавите яйцата. А за да не се смесват вкусовете прекалено, можете да си запечете наденицата в един тиган, а яйцата да приготвите в друг J


неделя, 12 май 2019 г.

Ретро сладкиш


Ако посещавате често Щъркелово гнездо, вероятно знаете за моето влечение към ретро рецептите. Обичам тези простички вкусове и това е. Тази рецепта по принцип е за сладкиш с 1 яйце и ми я даде колежката Калонкина, която пък я е взела от своята майка :) Ей, толкова ги обичам тези бабини рецепти! Толкова са лесни за изпълнение, с продукти, които вероятно всяка домакиня има в шкафа и хладилника и може да ги забърка във всеки един момент.
Да се върна на рецептата. Видоизмених я малко, защото ми беше необходимо по-голямо количество сладкиш. Затова ще напиша и оригинала, и моето изменение с увеличени продукти.

Оригиналът е следния:

1 яйце
1 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. олио
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода за хляб
2 ч.ч. брашно
1 бакпулвер

шоколад за заливане

За мен толкова сода и бакпулвер са прекалено много и пропуснах бакпулвера. Но вие, ако прецените, си ги сложете.



Ето как излезе рецептата през моя поглед.

Продукти за тава с диаметър 28 см.
Чаената чаша е 200 мл.

2 яйца
1 1/2 ч.ч. захар
120 мл олио
1 1/2 ч.ч. кисело мляко
1 ч.л. сода
3 ч.ч. брашно
2 ванилии

150 г шоколад



Яйцата се разбиват със захарта с миксер.
Содата се разтваря в киселото мляко и се изсипват при яйцата. Разбъркват се. Сипва се олиото и отново се разбърква. Добавя се ванилията. Брашното се прибавя на порции, като се разбърква. Аз разбивам направо с миксера на ниска степен.
Тавата се намазва леко с олио и се набрашнява. Сместа се изсипва в нея. Сладкишът се пече на 180 градуса в загрята фурна до хубав загар и до суха клечка.
Изважда се от фурната и се оставя да се охлади.
 По желание се залива с разтопения на водна баня шоколад.
Но и без шоколад, с поръсен с пудра захар, пак е чудесен.
Получава се много пухкав и вкусен сладкиш.



събота, 11 май 2019 г.

Пържени питки


Когато преди години чух за Пържени питки, много се изненадах. Не ми бяха известни.Оказа се, че в някои краища на България наричат мекиците пържени питки. В нашия край им казваме мекици, но пък и пържените питки ми харесват като наименование, защото си носят традициите на регионите, в които живеят много други хора и аз нямам нищо против това :)

В блога имам рецепти за мекици, но днес представям рецептата за Пържени питки, която видях при Джемма и която ми стана много интересна. Тестото е с мая и сода и за разлика от другите рецепти, които съм приготвяла, тези могат да се пържат веднага след замесването, което си е супер, защото отнемат по-малко време и могат да се приготвят по-бързо за гладни хора :)
Друго, което бих искала да кажа, преди да напиша продуктите е, че не съм разтваряла маята в течност предварително и не съм я активирала, както обикновено правя. Просто я натроших в кладенчето и изсипах всички останали продукти. И още - и киселото мляко, и яйцата ми бяха току-що извадени от хладилника. Не съм ги държала на стайна температура да се топлят. :)  И пак станаха чудесни тези пържени питки.



Продукти:

2 яйца
1 кофичка кисело мляко (400г)
1 с.л. сол
1 с.л. захар
1 ч.л. сода бикарбонат
1 кубче прясна мая
1/2 к.ч. олио
около 1 кт брашно

Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Натрошава се маята. Содата се шупва в киселото мляко и се изсипва. Добавят се солта, захарта и олиото. Слагат се и яйцата. Меси се меко и нелепнещо тесто. Не оставяйте тестото прекалено меко и лепкаво, защото после ще ви бъде трудно с раздърпването на питките. Ако е необходимо, добавете малко повече брашно.

По отношение на брашното, както вероятно знаете, едно тесто може да поеме повече или по-малко брашно. Много си зависи от самото брашно и от големината на яйцата в случая.
А скоро другарче сподели в нашата група във Фейсбук за случай, в който хлябът е поел почти едно към едно вода и брашно. На практика това прави почти невъзможно да се каже точно колко брашно ще поеме вашето тесто. Но нека това не ви обърква. Месете смело.
Споделяла съм и друг път как процедира аз. Изсипвам първо половината от посоченото в рецепта количество, добавям всички останали продукти и започвам да разбърквам. После добавям по мъничко брашно към тестото и меся, докато видя, че твърдостта ми харесва.

След това отклонение, продължаваме към рецептата :)

След като се замеси тестото, се разделя на 24 части.
Не е нужно тестото да втасва, питките могат да се пържат веднага. При мен в случая престоя около 20 минути, защото трябваше спешно да свърша нещо друго.  Всяка част от тестото се оформя на топче.
Може да приготвите пържените питки със сирене или без сирене. По желание. У нас винаги има желаещи за двата вида, така че аз обикновено правя и от двата вида.

Ако ще правите питките без сирене, разтеглете топчетата на кръгли тънки питки и изпържете в повече загрята мазнина на 3/4 от мощността на котлона.
Ако ще ги правите със сирене, разтеглете питката, поставете сирене в едната страна, прегънете и с пръсти притиснете отстрани. Изпържете по същия начин.

Да ви е сладко!



събота, 20 април 2019 г.

Козунак с кондензирано мляко


Рецептата за козунак с кондензирано мляко опитах още миналата година за Великден и резултатът много ми хареса, но тогава не успях да я напиша. Тази година повторих опита и отново беше много сполучлив. Ето, сега ще успея да я кача, дори и преди Великден, за да може да имате още една идея за вкусен домашен козунак.

От тази доза сега направих два малки козунака, но миналата година пекох един. Интересно беше, че изобщо не съм баяла на тестото и не съм се старала в нищо и въпреки всичко, се получи много добре. Изключвам факта, че малко го препекох, но то с козунаците често ми се случва...
Бях решила, че ще меся козунак в този ден. Обаче ми се обадиха приятели, с които не се бях виждала много време и трябваше да изляза. Замесих тестото и го зарязах на балкона на по-хладно  (за да не втасва бързо вътре в топлата стая) за около три часа. Като се върнах, си беше станало повече двойно и невероятно хубаво втасало. Тъй че тия бабини приказки за 30 градуса в стаята не са особено актуални към днешна дата. Козуначеното тесто с мая си втасва добре и на по-хладно, че и в хладилник. :)


Ето и рецептата.

Продукти:

200 мл прясно мляко
100 г захар
30 г прясна мая
2 яйца и 1 белтък
6 пълни с.л. подсладено кондензирано мляко
6 с.л. олио
кора от половин лимон
1 капсула ванилия
около 700 г брашно
50 г разтопено краве масло

1 жълтък за намазване и захар за поръсване

Маята се разтваря с топлото прясно мляко и 1 с.л. от захарта. Добавят се 2-3 с.л. брашно и сместа се оставя да хване шапка.
Брашното се пресява. В него се прави кладенче и вътре се изсипват олиото, яйцата, кондензираното мляко и ванилията. Слага се и шупналата мая. Замесва се тесто - да не лепне. На мен ми отидоха точно 700 г брашно, но при вас може да има малко разлика. Зависи от самото брашно и големината на яйцата.
Към края на месенето се прибавят лимоновите корички и тестото продължава да се меси. След това започва да се прибавя по мъничко от кравето масло и тестото продължава да се доизмесва, това продължава, докато се усвои всичкото масло. И тъй като това е козунак, ще месим още. Има една техника, с която топката тесто се хваща от единия край, ръцете се повдигат и тестото се оставя да пада към плота, като се разпъва надолу. После се събира и отново така, и пак, и пак, като внимавате разпъването да е само в една посока. Това се повтаря около 50 пъти :D, а може и повече, стига да имате време и нерви да го правите. После тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса хубаво.
След това се оформят козунаците и се поставят в съдовете, в които ще се пекат.  Пак се покриват с кърпа и се оставят да втасат още веднъж. Мажат се с разбит с малко вода жълтък и се поръсват със захар. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса.

Оформянето е въпрос на избор, напоследък на мен повече ми харесват в кръгли форми. Можете да им сложите различни пълнежи - от смлени орехи с прясно мляко, локум, мармалад, плодчета от конфитюр, бадеми, стафиди и други благинки по желание.

Това е козунака от миналата година.



вторник, 16 април 2019 г.

Таратор с репички и краставица


Сигурно всеки знае как се прави таратор. Друг е въпросът, че все още не му е съвсем сезона, но пък има ли тараторът сезон? В днешно време май няма. Е, зависи. Не всеки обича да консумира пресни зеленчуци целогодишно. Все още има хора, които консумират само сезонни плодове и зеленчуци. И сигурно имат право. Но това е друга тема. Все пак е април и краставиците на пазара стават все по-хубави, а и днешната рецепта е със съвсем сезонните репички, тъй че все пак си е точно на време тази рецепта.
Предлагам ви рецепта за таратор с репички и краставици. Разбира се, можете да си направите и само с репички, и само с краставици, ако решите.
Дълго време много недолюбвах да правя таратор. Таратор и паниран кашкавал като ми кажеха да направя и направо се изприщвах. Не че не мога, просто не обичам. Сега положението с кашкавала продължава да е на същото ниво, но нещата с таратора се попромениха. Вече го правя с удоволствие и го ям с удоволствие.
Преди да напиша рецептата, ще кажа, че наличието на чесън е въпрос на вкус и тези от вас, които не ядат чесън, могат да си направят таратор без чесън или пък да го заменят с по-малко миризливия чесън на прах. А също така количеството чесън отново е по желание. Някой може да обича с 5 скилидки, а друг с 1-2. Това ще оставя на вас да си изберете. Освен това аз добавям задължително и малко сух копър. Това доста променя нещата вкусово, според нашия вкус в положителна посока, разбира се. 


Ето моят вариант на таратор. А дали ще го направите с репички и краставици, само с репички или само с краставици, изборът е ваш.



Продукти:

1 връзка репички
1 средна краставица
1 кофичка пълномаслено кисело мляко
същата кофичка  пълна с вода
1 ч.л. сух копър
2 скилидки чесън
3-4 с.л. олио или на вкус (аз обичам и със зехтин)
сол
пресен копър



Първо се започва с чесъна. Обелва се и се нарязва на ситно. Счуква се с малко сол и чаена лъжичка олио. Репичките и краставицата се измиват и се нарязват на ситни кубчета. (Може и да се настържат, но аз все пак предпочитам краставицата на кубчета.) Смесват се с чесъна в по-голяма купа или тенджера.
Сега следва млякото. По принцип повечето рецепти казват, че млякото се разбива и се прибавя към краставиците. Обаче ще ви кажа какво правя аз и как млякото става гладко и без да го разбивам.
Просто го изсипвам при зеленчуците в купата и добавям сол. След това разбърквам с лъжица няколко пъти и то вече е гладко разбито и прекрасно. Прибавям водата, като разбърквам много добре. Подправям със сухия копър. Ако е необходимо, посолявам още малко. Изсипвам олиото и поръсвам с няколко стръкчета ситно нарязан пресен копър.
След като се приготви, тараторът се слага да се охлади в хладилник.
Това му е философията.
Да ви е сладко!

вторник, 9 април 2019 г.

Салтимбока с пилешко




Вече съм опитвала една рецепта за Салтимбока със свинско, а днешната е  Салтимбока с пилешко. Много ми хареса представянето в Бон апети и бързичко направих и аз в мой вариант.
Приготвено по този начин на симпатични малки рулца, ястието е много ефектно. Така или иначе салтимбока буквално преведено означава  „скача в устата”, на малки рулца  е далеч по-лесно изпълнението на това упражнение J
Повече за Салтимбока съм писала в тази рецепта за Свинско Салтимбока и сега няма да се повтарям.

Истината е, че приготвиш ли веднъж това ястие, след това то ще се завърне отново на трапезата ти по един или друг начин. Дали ще избереш класиката с телешко, ще заложиш на пилешко, свинско или риба, или пък дори на тиквички... не е важно. Важно е, че винаги ще имаш вкусен и впечатляващ резултат. А приготвянето е мноого лесно.



1 пилешко филе пеперуда
около 150 г прошуто
малки листенца салвия
50 мл бяло вино (Поради липсата на Марсала, използвах бяло вино и коняк. Ако имате Марсала, сложете 50 мл)
1 с.л. коняк
50 г краве масло
4 с.л. зехтин
сол и черен пипер на вкус

250 г гъби (по желание)

Месото се разрязва с остър нож. Първо филетата се режат напречно на 3 или 4 тънички филийки и след това се разрязват на лентички около 2-3 см. Лентите прошуто аз разрязах на две по дължина.
Пилешкото се посолява и подправя с черен пипер.
Върху всяка лентичка прошуто се поставя лентичка пилешко, слага се листенце салвия и се завива на рулце. Забожда се с клечка за зъби.

Гъбите се почистват и се отстраняват пънчетата.



Зехтинът се загрява с 1 лъжица масло и в тигана се поставят приготвените рулца. Готвят се от всички страни до придобиване на вкусен загар. (Аз ги готвих под капак, защото много пръскат.) Заливат се с виното и коняка и готвенето продължава докато течността се редуцира на половина. Пилешкото се изважда.
В тигана се добавя останалото масло да се разтопи. Поставят се гъбите първо с отвора нагоре и се готвят докато станат златисти. След това се обръщат и готвенето продължава  и от другата страна. Накрая пак се обръщат с дупките нагоре, посоляват се и се изваждат от тигана.

Може да сервирате като във всяка гъбка поставите рулце Салтимбока и ако ви е останал сос от тигана, може да полеете леко с него.

Това е. Да ви е сладко!

събота, 6 април 2019 г.

Мусака с лапад и ориз


С тази мусака с лапад и ориз дообогатявам колекцията от рецепти за мусака в блога.
Всъщност истината е, че торбата с лапад трябваше да стане на тези сарми, но.... ами какво да ви кажа... малко ме домързя и сармите станаха на мусака.
Трябва да се възползваме максимално от даровете на пролетта и да ги включваме често в менюто си. Лапад, коприва, спанак... не само много полезни, но и много вкусни. А предложенията с тях са безкрайно много. Само трябва да си изберете и запрятайте ръкави, не губете време.



Продукти:

500 г кайма
1 ч.ч. (от 200 мл) ориз
30 листа от лапад
2 връзки зелен лук
2 с.л. доматено пюре
3 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица
1 ч.л. джоджен
черен пипер
сол

за заливката:

2 яйца
300 г кисело мляко
2 с.л. брашно
1 щипка сода
100 г кашкавал



Листата лапад се почистват от дебелата жилка, попарват се с вряла вода и се нарязват.
Каймата се смесва с доматеното пюре и 100 мл вода. Разбърква се много хубаво.
Оризът се измива.
Лукът се нарязва на ситно и се изпържва в 3 с.л. олио. Прибавя се оризът и се готви, като се разбърква, докато си промени цвета. Изсипва се и каймата. Готвенето продължава на котлона, докато каймата стане на трохи. Прибавят се подправките.
Сместа се прехвърля в тавата, в която ще се пече мусаката от лапад и ориз. Прибавя се нарязания спанак и се разбърква хубаво.
Наливат се 2 1/2 ч.ч. (от 200 мл) вода.
Слага се да се пече в загрята фурна на 180 градуса докато водата изври и до готовност на продуктите.

Приготвя се заливката за мусаката с лапад и ориз.
Брашното се размива с малко вода да стане на рядка каша. Добавят се яйцата и се бърка хубаво с тел. Прибавя се киселото мляко, смесено със содата. Разбърква се добре и накрая се изсипва настъргания кашкавал.

Мусаката се изважда и се залива. Връща се във фурната и се допича до хубав загар на заливката.




петък, 5 април 2019 г.

Пържена пъстърва на шайби


Пъстървата е доста постна за мен риба, тъй като има доста ниско съдържание на мазнини. Но пък е полезна рибка, богата на Омега 3 мастни киселини и витамини А и D и присъства редовно в менюто ни. Обикновено  приготвям пъстърва по бързата процедура във фурната (по тази рецепта), но този път реших да я изпържа. По принцип я пържа цяла, сега реших да я нарежа на шайбички, по идея на колежка :) Диде, благодаря! 
Резултатът определено се хареса повече, отколкото цяла пъстърва, така че рецептата се настанява трайно у дома. Няма никаква философия в приготвянето. 

То и рецепта точна няма да има.
Трябва ви пъстърва, лимон, сол, бяло брашно и царевично брашно.

Рибата се почиства много хубаво. Често, дори и купена почистена, има люспи, които трябва да се отстранят. Те са много ситнички и се чистят много лесно. Има хора, които избират да не ги чистят, но аз ги почиствам. След това пъстървата се измива старателно, като се стараете да почистите и тъмната линия до гръбнака, тъй като ако я оставите, може да горчи.
Приключихме със сложната част. :)
Почистената пъстърва се нарязва на шайби.Посолява се. Полива се с лимонов сок на вкус. Всеки знае колко лимон понася. На нас ни харесва с по около 1 с.л. на рибка. Може и да увеличите малко, ако рибите са по-големи. Оставя се да престои 30 минути в хладилник.
Смесват се равни части бяло брашно и царевично брашно. Рибата се овалва в брашното и се изпържва в загрята мазнина.
Това е цялата философия за приготвяне на пържена пъстърва на шайби.
Да ви е сладко! 

четвъртък, 14 март 2019 г.

Пиле Франчезе


Пиле Франчезе според мен е едно от най-добрите неща, които можете да приготвите с пилешко филе. Сготвено по този начин, месото остава много сочно и много вкусно. Пилето и лимонът са класическа комбинация, която се харесва почти на всеки, а ястието се приготвя доста лесно в домашни условия.
Макар че моето проучване установи, че в България не е толкова популярно, Пиле Франчезе е доста известно на запад и в САЩ. Подобно на Салтимбока, и тук първоначално е направено с телешко месо. Дали ще изберете телешко или пилешко, важно е да го готвите на умерена температура, за да предотвратите бързо прегаряне. Т.е. не гответе на максимална степен на котлона, а на 2/3 от мощността. Също така е важно веднага да приготвите соса и да сервирате месото, ако искате то да остане толкова сочно и вкусно, а не да стане студено и сухо.
Едни източници твърдят, че Пиле Франчезе е италианска рецепта. Но според други, кулинарните историци определят, че рецептата не е нито италианска, нито френска. Има твърдения, според които това е италиано-американско изобретение, което вероятно се нарича Пиле по френски заради луксозния си сос с масло и е сътворено от италиански имигранти в Америка.
Не знам каква е истината, но знам, че ние се насладихме на едно вкусно ястие.
Можете да сервирате Пиле Франчезе с паста, картофи или подходящи задушени зеленчуци – например броколи, които да попият соса.



Друго, което бих искала да ви кажа е, че срещнах различни варианти на панировката. Рецептата, която аз избрах да последвам включва яйца, магданоз, пармезан, черен пипер и сол. Но панировката би могла да се направи и само с яйца, а също така бихте могли да добавите и щипка червен пипер или пък сирене пекорино. Още – в някои рецепти отсъства бялото вино и сосът се приготвя само с пилешки бульон, лимон и масло. Магданоз също отсъства на места. Някъде сосът се сгъстява с мъничко нишесте, разтворено във вода, на друго място има малко сметана. Общо взето и тук се импровизира според вкуса. Важното е да приготвите рецептата по начин, който ще допадне на близките или гостите ви.

Обръщам внимание и на още едно-две неща и се насочвам към рецептата, защото знам, че някои от вас вече нетърпеливо я очакват J
.
По принцип сосът трябва да е лимонов, да. Но на мен ми дойде повечко тази киселина и ако не обичате твърде кисело и тръпчиво, по-добре намалете лимоновия сок на половина.
Освен с пилешко филе изпробвах рецептата и с пържола от пилешко бутче. Установих, че се получава успешно и по двата начина, така че можете да не се ограничавате само с филе.
Това е, което се сещам да напиша към момента. Преминавам към рецептата – така, както я изпълних аз.
А по-долу ще видите и видеото, от което може да се ориентирате кое как се случва.




Продукти:

1 бр. пилешко филе пеперуда
½ ч.ч. брашно
2 яйца
една пълна шепа магданоз
50 г пармезан
100 мл бяло вино
100 мл пилешки бульон
1 скилидка чесън
4 с.л. зехтин
4 с.л. краве масло
сок от половин лимон (или на вкус – може да е на половина)
черен пипер
сол

Пилешкото филе – така както е голямо и прилича на пеперуда, се разрязва на две части. Всяка от тях се разполовява внимателно почти до края и се отваря като книга. Поставя се в найлоново фолио  и се начуква, докато се изтъни до 5-6 мм.
Магданозът се нарязва на ситно.
Яйцата се чупят в достатъчно голяма купа. Подправят се със сол и черен пипер. Леко се разбиват с тел. Към тях се прибавя настъргания пармезан и половината от нарязания магданоз. Разбърква се много хубаво.

В тиган на умерена температура (около ¾ от мощността на котлона) се слага зехтина и половината краве масло и се загряват.
Изтънените пилешки филета се потапят в брашното, изтупват се от излишното и след това  се топят в яйчната смес, като се внимава да се покрият много добре.
Филетата се поставят в сгорещената мазнина и се готвят по 4 минути от всяка страна (докато хванат хубав загар). Пилето се изважда в затоплена чиния.
По същия начин се изпържва и второто филе.
В същия тиган вече на максимална степен на котлона, се изсипва бялото вино и се прибавя пилешкия бульон. Слага се и наситнения чесън. Изсипва се лимоновия сок. Тази смес се оставя да ври докато се редуцира на половина. Котлона се намалява на много слаба температура. След това се прибавя останалия магданоз. Слага се и останалото количество масло, като се разтопява на слаб огън.
Пилето се връща в соса за коло 30 секунди.
Сервира се в затоплена чиния и се гарнира с магданоз.

Източник на рецептата - тук

неделя, 10 март 2019 г.

Питка за Сирни заговезни


Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се нарича така, защото всеки член от семейството иска и получава прошка от по-възрастните за изминалата година.

Прошката се взима с думите Прощавай, а отговорът обикновено е Простено да ти е от мене и от Бога.
На Сирни заговезни се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15).

На този ден - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца.

Още от малка, всяка година почитаме този празник и приготвяме трапеза, на която винаги има питка, баница със сирене, сварени яйца, бяла халва, тахан халва, сирене и боза. Може да се приготви и рибно ястие. Понякога правим, понякога го пропускаме.



Напоследък ми харесват по-семплите питки и в последните години избирам да направя питката за Сирни заговезни на топчета. Тестото е богато - с яйца и мляко и полято с масло, което прави питката неустоима.

Продукти:

220 мл прясно мляко
30 г прясна мая
2 яйца и един белтък
7 с.л. кисело мляко
7 с.л. олио
1 с.л. захар
1 с.л. сол
около 800 г брашно

50 г краве масло
1 жълтък за намазване
сусам за поръсване



В топлото прясно мляко се разтваря маята заедно със захарта. Разбърква се и се прибавят 3 с.л. брашно. Сместа де оставя да шупне. Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Изсипват се солта, киселото мляко, яйцата, олиото и шупналата мая. Замесва се меко нелепнещо тесто. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса.
Втасалото тесто се разделя на 12 еднакви части. Оформят се на топчета и се подреждат в тава с диаметър 28 см. Маслото се разтопява и с помощта на четка се намазват целите топчета отстрани. Сложете цялото количество масло. След като тестото втаса, то ще остане между топчетата и се получава много вкусен ефект. Питката се завива с кърпа и се оставя да втаса.
Фурната се загрява на 180 градуса.
Втасалата питка се намазва с разбития с 1 ч.л. вода или прясно мляко жълтък и се поръсва по желание със сусам или мак.
Питката се пече в загрятата фурна на 180 градуса. Ако ви е страх да не прегори, по средата на печенето поставете парче хартия върху нея и продължете да печете до готовност.

Днес е ден за прошка. Искаме прошка и даваме прошка.
Да простим и да ни бъде простено.

понеделник, 4 март 2019 г.

Свинско с гъби и печени чушки


Обичаме си ние ястията със свинско месо и това е. А ей такива вкусни манджички, уж простички, но пък колко са вкусни! Месото е сготвено до степен на разпадане, а зеленчуците просто се топят.Свинското с гъби и печени чушки не е новост в моята кухня, но този път го приготвих с повече моркови и добавих грах. Получи се много добре.
Към ястието може да добавите вкусно картофено пюре, а и един ориз също би му дошъл добре. Но дори и хубав хляб само да имате, пак ще си хапнете добре :)

Продукти:

700 г свинско месо
2 глави лук
2 моркова
500 г гъби
7-8 печени чушки
200 г замразен грах
1 чаша от 250 г домати от буркан или настъргани
2 с.л. доматено пюре
200 мл бяло вино
100 мл вода
4-5 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. захар
чубрица
черен пипер
сол


Месото се нарязва на малки късчета.  Лукът, морковите и гъбите се нарязват. Доматеното пюре се разтваря във водата. Печените чушки се обелват и нарязват.
Мазнината се загрява и в нея се запържва до златисто месото. Ако си пусне течност, изчакайте да се изпари напълно, като разбърквате периодично. Прибавя се лукът. Разбърква се, като се готви около 1-2 минути. Слагат се гъбите и се готви докато зеленчуците омекнат, като се бърка. Подправя се с червения пипер и се разбърква. Изсипва се бялото вино  и се изчаква около минутка, за да се изпари алкохола. Прибавят се настърганите домати, захарта и печените чушки. Сипва се и разтвореното във водата доматено пюре. Слага се и замразения грах и подправките.
Ястието се прехвърля подходяща тава - ако имате керамична е най-добре, може и в гювеч.
Ястието се слага да се пече във фурната на 180 градуса, докато остане почти само на мазнина и месото се е сготвило до разпадане, както се казва.





петък, 1 март 2019 г.

Крем супа от тиквички


Не е много сезона на тиквичките, но пък тази крем супа от тиквички е толкова вкусна, че човек може да си я приготви по всяко време. А и тиквички отдавна има целогодишно на пазара и не е трудно да бъдат открити. Крем супата от тиквички е изключително свежа и приятна, много лека и галеща небцето. Можете да я консумирате както топла, така е студена. Изпитано е - много е вкусна, дори и изстудена. И нищо, че  сме само началото на март, можете да си я имате предвид за студена лятна супа.
На всичкото отгоре супата се прави много лесно и всеки, който може да реже с нож и си служи с пасатор, би трябвало да се справи с нея.


За да си направите вкусна крем супа от тиквички, са ви необходими следните продукти:

800 г тиквички
350 г картофи
1 голяям морков
1 ч.л. чесън на прах или 2-3 скилидки чесън
100 г крема сирене
100 г млечна течна сметана
50 г синьо сирене
50 г настърган пармезан или грана падано
50 г краве масло
черен пипер
пресен копър
2-3-4  или повече супени лъжици прясно изцеден лимонов сок (според вкуса)



Тиквичките, картофите и морковите се режат на по-едри парчета. Заливат се с 1,5 л топла вода и се слагат да се варят с малко сол. В края на варенето се слага нарязания на ситно чесън.  След като се сварят добре зеленчуците, към тях се прибавят крема сиренето, синьото сирене, маслото и сметаната. 
Оставя се десетина минути да се поохлади, добавя се копъра и се пасира. Подправя се с черния пипер и лимонов сок на вкус и се поръсва с настърган пармезан по желание.

* Забележка: Добавянето в супата на синьо сирене и пармезан е по желание и за по-богат вкус, те не са задължителни. Можете обаче да добавите и друг вид добре топящо се сирене, ако желаете. 


                   ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ НА БЛОГА! 
                       БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ВЕСЕЛИ!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...