събота, 20 април 2019 г.

Козунак с кондензирано мляко


Рецептата за козунак с кондензирано мляко опитах още миналата година за Великден и резултатът много ми хареса, но тогава не успях да я напиша. Тази година повторих опита и отново беше много сполучлив. Ето, сега ще успея да я кача, дори и преди Великден, за да може да имате още една идея за вкусен домашен козунак.

От тази доза сега направих два малки козунака, но миналата година пекох един. Интересно беше, че изобщо не съм баяла на тестото и не съм се старала в нищо и въпреки всичко, се получи много добре. Изключвам факта, че малко го препекох, но то с козунаците често ми се случва...
Бях решила, че ще меся козунак в този ден. Обаче ми се обадиха приятели, с които не се бях виждала много време и трябваше да изляза. Замесих тестото и го зарязах на балкона на по-хладно  (за да не втасва бързо вътре в топлата стая) за около три часа. Като се върнах, си беше станало повече двойно и невероятно хубаво втасало. Тъй че тия бабини приказки за 30 градуса в стаята не са особено актуални към днешна дата. Козуначеното тесто с мая си втасва добре и на по-хладно, че и в хладилник. :)


Ето и рецептата.

Продукти:

200 мл прясно мляко
100 г захар
30 г прясна мая
2 яйца и 1 белтък
6 пълни с.л. подсладено кондензирано мляко
6 с.л. олио
кора от половин лимон
1 капсула ванилия
около 700 г брашно
50 г разтопено краве масло

1 жълтък за намазване и захар за поръсване

Маята се разтваря с топлото прясно мляко и 1 с.л. от захарта. Добавят се 2-3 с.л. брашно и сместа се оставя да хване шапка.
Брашното се пресява. В него се прави кладенче и вътре се изсипват олиото, яйцата, кондензираното мляко и ванилията. Слага се и шупналата мая. Замесва се тесто - да не лепне. На мен ми отидоха точно 700 г брашно, но при вас може да има малко разлика. Зависи от самото брашно и големината на яйцата.
Към края на месенето се прибавят лимоновите корички и тестото продължава да се меси. След това започва да се прибавя по мъничко от кравето масло и тестото продължава да се доизмесва, това продължава, докато се усвои всичкото масло. И тъй като това е козунак, ще месим още. Има една техника, с която топката тесто се хваща от единия край, ръцете се повдигат и тестото се оставя да пада към плота, като се разпъва надолу. После се събира и отново така, и пак, и пак, като внимавате разпъването да е само в една посока. Това се повтаря около 50 пъти :D, а може и повече, стига да имате време и нерви да го правите. После тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса хубаво.
След това се оформят козунаците и се поставят в съдовете, в които ще се пекат.  Пак се покриват с кърпа и се оставят да втасат още веднъж. Мажат се с разбит с малко вода жълтък и се поръсват със захар. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса.

Оформянето е въпрос на избор, напоследък на мен повече ми харесват в кръгли форми. Можете да им сложите различни пълнежи - от смлени орехи с прясно мляко, локум, мармалад, плодчета от конфитюр, бадеми, стафиди и други благинки по желание.

Това е козунака от миналата година.



вторник, 16 април 2019 г.

Таратор с репички и краставица


Сигурно всеки знае как се прави таратор. Друг е въпросът, че все още не му е съвсем сезона, но пък има ли тараторът сезон? В днешно време май няма. Е, зависи. Не всеки обича да консумира пресни зеленчуци целогодишно. Все още има хора, които консумират само сезонни плодове и зеленчуци. И сигурно имат право. Но това е друга тема. Все пак е април и краставиците на пазара стават все по-хубави, а и днешната рецепта е със съвсем сезонните репички, тъй че все пак си е точно на време тази рецепта.
Предлагам ви рецепта за таратор с репички и краставици. Разбира се, можете да си направите и само с репички, и само с краставици, ако решите.
Дълго време много недолюбвах да правя таратор. Таратор и паниран кашкавал като ми кажеха да направя и направо се изприщвах. Не че не мога, просто не обичам. Сега положението с кашкавала продължава да е на същото ниво, но нещата с таратора се попромениха. Вече го правя с удоволствие и го ям с удоволствие.
Преди да напиша рецептата, ще кажа, че наличието на чесън е въпрос на вкус и тези от вас, които не ядат чесън, могат да си направят таратор без чесън или пък да го заменят с по-малко миризливия чесън на прах. А също така количеството чесън отново е по желание. Някой може да обича с 5 скилидки, а друг с 1-2. Това ще оставя на вас да си изберете. Освен това аз добавям задължително и малко сух копър. Това доста променя нещата вкусово, според нашия вкус в положителна посока, разбира се. 


Ето моят вариант на таратор. А дали ще го направите с репички и краставици, само с репички или само с краставици, изборът е ваш.



Продукти:

1 връзка репички
1 средна краставица
1 кофичка пълномаслено кисело мляко
същата кофичка  пълна с вода
1 ч.л. сух копър
2 скилидки чесън
3-4 с.л. олио или на вкус (аз обичам и със зехтин)
сол
пресен копър



Първо се започва с чесъна. Обелва се и се нарязва на ситно. Счуква се с малко сол и чаена лъжичка олио. Репичките и краставицата се измиват и се нарязват на ситни кубчета. (Може и да се настържат, но аз все пак предпочитам краставицата на кубчета.) Смесват се с чесъна в по-голяма купа или тенджера.
Сега следва млякото. По принцип повечето рецепти казват, че млякото се разбива и се прибавя към краставиците. Обаче ще ви кажа какво правя аз и как млякото става гладко и без да го разбивам.
Просто го изсипвам при зеленчуците в купата и добавям сол. След това разбърквам с лъжица няколко пъти и то вече е гладко разбито и прекрасно. Прибавям водата, като разбърквам много добре. Подправям със сухия копър. Ако е необходимо, посолявам още малко. Изсипвам олиото и поръсвам с няколко стръкчета ситно нарязан пресен копър.
След като се приготви, тараторът се слага да се охлади в хладилник.
Това му е философията.
Да ви е сладко!

вторник, 9 април 2019 г.

Салтимбока с пилешко




Вече съм опитвала една рецепта за Салтимбока със свинско, а днешната е  Салтимбока с пилешко. Много ми хареса представянето в Бон апети и бързичко направих и аз в мой вариант.
Приготвено по този начин на симпатични малки рулца, ястието е много ефектно. Така или иначе салтимбока буквално преведено означава  „скача в устата”, на малки рулца  е далеч по-лесно изпълнението на това упражнение J
Повече за Салтимбока съм писала в тази рецепта за Свинско Салтимбока и сега няма да се повтарям.

Истината е, че приготвиш ли веднъж това ястие, след това то ще се завърне отново на трапезата ти по един или друг начин. Дали ще избереш класиката с телешко, ще заложиш на пилешко, свинско или риба, или пък дори на тиквички... не е важно. Важно е, че винаги ще имаш вкусен и впечатляващ резултат. А приготвянето е мноого лесно.



1 пилешко филе пеперуда
около 150 г прошуто
малки листенца салвия
50 мл бяло вино (Поради липсата на Марсала, използвах бяло вино и коняк. Ако имате Марсала, сложете 50 мл)
1 с.л. коняк
50 г краве масло
4 с.л. зехтин
сол и черен пипер на вкус

250 г гъби (по желание)

Месото се разрязва с остър нож. Първо филетата се режат напречно на 3 или 4 тънички филийки и след това се разрязват на лентички около 2-3 см. Лентите прошуто аз разрязах на две по дължина.
Пилешкото се посолява и подправя с черен пипер.
Върху всяка лентичка прошуто се поставя лентичка пилешко, слага се листенце салвия и се завива на рулце. Забожда се с клечка за зъби.

Гъбите се почистват и се отстраняват пънчетата.



Зехтинът се загрява с 1 лъжица масло и в тигана се поставят приготвените рулца. Готвят се от всички страни до придобиване на вкусен загар. (Аз ги готвих под капак, защото много пръскат.) Заливат се с виното и коняка и готвенето продължава докато течността се редуцира на половина. Пилешкото се изважда.
В тигана се добавя останалото масло да се разтопи. Поставят се гъбите първо с отвора нагоре и се готвят докато станат златисти. След това се обръщат и готвенето продължава  и от другата страна. Накрая пак се обръщат с дупките нагоре, посоляват се и се изваждат от тигана.

Може да сервирате като във всяка гъбка поставите рулце Салтимбока и ако ви е останал сос от тигана, може да полеете леко с него.

Това е. Да ви е сладко!

събота, 6 април 2019 г.

Мусака с лапад и ориз


С тази мусака с лапад и ориз дообогатявам колекцията от рецепти за мусака в блога.
Всъщност истината е, че торбата с лапад трябваше да стане на тези сарми, но.... ами какво да ви кажа... малко ме домързя и сармите станаха на мусака.
Трябва да се възползваме максимално от даровете на пролетта и да ги включваме често в менюто си. Лапад, коприва, спанак... не само много полезни, но и много вкусни. А предложенията с тях са безкрайно много. Само трябва да си изберете и запрятайте ръкави, не губете време.



Продукти:

500 г кайма
1 ч.ч. (от 200 мл) ориз
30 листа от лапад
2 връзки зелен лук
2 с.л. доматено пюре
3 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
1 с.л. чубрица
1 ч.л. джоджен
черен пипер
сол

за заливката:

2 яйца
300 г кисело мляко
2 с.л. брашно
1 щипка сода
100 г кашкавал



Листата лапад се почистват от дебелата жилка, попарват се с вряла вода и се нарязват.
Каймата се смесва с доматеното пюре и 100 мл вода. Разбърква се много хубаво.
Оризът се измива.
Лукът се нарязва на ситно и се изпържва в 3 с.л. олио. Прибавя се оризът и се готви, като се разбърква, докато си промени цвета. Изсипва се и каймата. Готвенето продължава на котлона, докато каймата стане на трохи. Прибавят се подправките.
Сместа се прехвърля в тавата, в която ще се пече мусаката от лапад и ориз. Прибавя се нарязания спанак и се разбърква хубаво.
Наливат се 2 1/2 ч.ч. (от 200 мл) вода.
Слага се да се пече в загрята фурна на 180 градуса докато водата изври и до готовност на продуктите.

Приготвя се заливката за мусаката с лапад и ориз.
Брашното се размива с малко вода да стане на рядка каша. Добавят се яйцата и се бърка хубаво с тел. Прибавя се киселото мляко, смесено със содата. Разбърква се добре и накрая се изсипва настъргания кашкавал.

Мусаката се изважда и се залива. Връща се във фурната и се допича до хубав загар на заливката.




петък, 5 април 2019 г.

Пържена пъстърва на шайби


Пъстървата е доста постна за мен риба, тъй като има доста ниско съдържание на мазнини. Но пък е полезна рибка, богата на Омега 3 мастни киселини и витамини А и D и присъства редовно в менюто ни. Обикновено  приготвям пъстърва по бързата процедура във фурната (по тази рецепта), но този път реших да я изпържа. По принцип я пържа цяла, сега реших да я нарежа на шайбички, по идея на колежка :) Диде, благодаря! 
Резултатът определено се хареса повече, отколкото цяла пъстърва, така че рецептата се настанява трайно у дома. Няма никаква философия в приготвянето. 

То и рецепта точна няма да има.
Трябва ви пъстърва, лимон, сол, бяло брашно и царевично брашно.

Рибата се почиства много хубаво. Често, дори и купена почистена, има люспи, които трябва да се отстранят. Те са много ситнички и се чистят много лесно. Има хора, които избират да не ги чистят, но аз ги почиствам. След това пъстървата се измива старателно, като се стараете да почистите и тъмната линия до гръбнака, тъй като ако я оставите, може да горчи.
Приключихме със сложната част. :)
Почистената пъстърва се нарязва на шайби.Посолява се. Полива се с лимонов сок на вкус. Всеки знае колко лимон понася. На нас ни харесва с по около 1 с.л. на рибка. Може и да увеличите малко, ако рибите са по-големи. Оставя се да престои 30 минути в хладилник.
Смесват се равни части бяло брашно и царевично брашно. Рибата се овалва в брашното и се изпържва в загрята мазнина.
Това е цялата философия за приготвяне на пържена пъстърва на шайби.
Да ви е сладко! 

четвъртък, 14 март 2019 г.

Пиле Франчезе


Пиле Франчезе според мен е едно от най-добрите неща, които можете да приготвите с пилешко филе. Сготвено по този начин, месото остава много сочно и много вкусно. Пилето и лимонът са класическа комбинация, която се харесва почти на всеки, а ястието се приготвя доста лесно в домашни условия.
Макар че моето проучване установи, че в България не е толкова популярно, Пиле Франчезе е доста известно на запад и в САЩ. Подобно на Салтимбока, и тук първоначално е направено с телешко месо. Дали ще изберете телешко или пилешко, важно е да го готвите на умерена температура, за да предотвратите бързо прегаряне. Т.е. не гответе на максимална степен на котлона, а на 2/3 от мощността. Също така е важно веднага да приготвите соса и да сервирате месото, ако искате то да остане толкова сочно и вкусно, а не да стане студено и сухо.
Едни източници твърдят, че Пиле Франчезе е италианска рецепта. Но според други, кулинарните историци определят, че рецептата не е нито италианска, нито френска. Има твърдения, според които това е италиано-американско изобретение, което вероятно се нарича Пиле по френски заради луксозния си сос с масло и е сътворено от италиански имигранти в Америка.
Не знам каква е истината, но знам, че ние се насладихме на едно вкусно ястие.
Можете да сервирате Пиле Франчезе с паста, картофи или подходящи задушени зеленчуци – например броколи, които да попият соса.



Друго, което бих искала да ви кажа е, че срещнах различни варианти на панировката. Рецептата, която аз избрах да последвам включва яйца, магданоз, пармезан, черен пипер и сол. Но панировката би могла да се направи и само с яйца, а също така бихте могли да добавите и щипка червен пипер или пък сирене пекорино. Още – в някои рецепти отсъства бялото вино и сосът се приготвя само с пилешки бульон, лимон и масло. Магданоз също отсъства на места. Някъде сосът се сгъстява с мъничко нишесте, разтворено във вода, на друго място има малко сметана. Общо взето и тук се импровизира според вкуса. Важното е да приготвите рецептата по начин, който ще допадне на близките или гостите ви.

Обръщам внимание и на още едно-две неща и се насочвам към рецептата, защото знам, че някои от вас вече нетърпеливо я очакват J
.
По принцип сосът трябва да е лимонов, да. Но на мен ми дойде повечко тази киселина и ако не обичате твърде кисело и тръпчиво, по-добре намалете лимоновия сок на половина.
Освен с пилешко филе изпробвах рецептата и с пържола от пилешко бутче. Установих, че се получава успешно и по двата начина, така че можете да не се ограничавате само с филе.
Това е, което се сещам да напиша към момента. Преминавам към рецептата – така, както я изпълних аз.
А по-долу ще видите и видеото, от което може да се ориентирате кое как се случва.




Продукти:

1 бр. пилешко филе пеперуда
½ ч.ч. брашно
2 яйца
една пълна шепа магданоз
50 г пармезан
100 мл бяло вино
100 мл пилешки бульон
1 скилидка чесън
4 с.л. зехтин
4 с.л. краве масло
сок от половин лимон (или на вкус – може да е на половина)
черен пипер
сол

Пилешкото филе – така както е голямо и прилича на пеперуда, се разрязва на две части. Всяка от тях се разполовява внимателно почти до края и се отваря като книга. Поставя се в найлоново фолио  и се начуква, докато се изтъни до 5-6 мм.
Магданозът се нарязва на ситно.
Яйцата се чупят в достатъчно голяма купа. Подправят се със сол и черен пипер. Леко се разбиват с тел. Към тях се прибавя настъргания пармезан и половината от нарязания магданоз. Разбърква се много хубаво.

В тиган на умерена температура (около ¾ от мощността на котлона) се слага зехтина и половината краве масло и се загряват.
Изтънените пилешки филета се потапят в брашното, изтупват се от излишното и след това  се топят в яйчната смес, като се внимава да се покрият много добре.
Филетата се поставят в сгорещената мазнина и се готвят по 4 минути от всяка страна (докато хванат хубав загар). Пилето се изважда в затоплена чиния.
По същия начин се изпържва и второто филе.
В същия тиган вече на максимална степен на котлона, се изсипва бялото вино и се прибавя пилешкия бульон. Слага се и наситнения чесън. Изсипва се лимоновия сок. Тази смес се оставя да ври докато се редуцира на половина. Котлона се намалява на много слаба температура. След това се прибавя останалия магданоз. Слага се и останалото количество масло, като се разтопява на слаб огън.
Пилето се връща в соса за коло 30 секунди.
Сервира се в затоплена чиния и се гарнира с магданоз.

Източник на рецептата - тук

неделя, 10 март 2019 г.

Питка за Сирни заговезни


Днес Българската православна църква почита църковния празник Неделя сиропустна, наричан от народа Сирни заговезни или Прошка. Празникът се нарича така, защото всеки член от семейството иска и получава прошка от по-възрастните за изминалата година.

Прошката се взима с думите Прощавай, а отговорът обикновено е Простено да ти е от мене и от Бога.
На Сирни заговезни се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви." (Мат. 6:15).

На този ден - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца.

Още от малка, всяка година почитаме този празник и приготвяме трапеза, на която винаги има питка, баница със сирене, сварени яйца, бяла халва, тахан халва, сирене и боза. Може да се приготви и рибно ястие. Понякога правим, понякога го пропускаме.



Напоследък ми харесват по-семплите питки и в последните години избирам да направя питката за Сирни заговезни на топчета. Тестото е богато - с яйца и мляко и полято с масло, което прави питката неустоима.

Продукти:

220 мл прясно мляко
30 г прясна мая
2 яйца и един белтък
7 с.л. кисело мляко
7 с.л. олио
1 с.л. захар
1 с.л. сол
около 800 г брашно

50 г краве масло
1 жълтък за намазване
сусам за поръсване



В топлото прясно мляко се разтваря маята заедно със захарта. Разбърква се и се прибавят 3 с.л. брашно. Сместа де оставя да шупне. Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Изсипват се солта, киселото мляко, яйцата, олиото и шупналата мая. Замесва се меко нелепнещо тесто. Покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса.
Втасалото тесто се разделя на 12 еднакви части. Оформят се на топчета и се подреждат в тава с диаметър 28 см. Маслото се разтопява и с помощта на четка се намазват целите топчета отстрани. Сложете цялото количество масло. След като тестото втаса, то ще остане между топчетата и се получава много вкусен ефект. Питката се завива с кърпа и се оставя да втаса.
Фурната се загрява на 180 градуса.
Втасалата питка се намазва с разбития с 1 ч.л. вода или прясно мляко жълтък и се поръсва по желание със сусам или мак.
Питката се пече в загрятата фурна на 180 градуса. Ако ви е страх да не прегори, по средата на печенето поставете парче хартия върху нея и продължете да печете до готовност.

Днес е ден за прошка. Искаме прошка и даваме прошка.
Да простим и да ни бъде простено.

понеделник, 4 март 2019 г.

Свинско с гъби и печени чушки


Обичаме си ние ястията със свинско месо и това е. А ей такива вкусни манджички, уж простички, но пък колко са вкусни! Месото е сготвено до степен на разпадане, а зеленчуците просто се топят.Свинското с гъби и печени чушки не е новост в моята кухня, но този път го приготвих с повече моркови и добавих грах. Получи се много добре.
Към ястието може да добавите вкусно картофено пюре, а и един ориз също би му дошъл добре. Но дори и хубав хляб само да имате, пак ще си хапнете добре :)

Продукти:

700 г свинско месо
2 глави лук
2 моркова
500 г гъби
7-8 печени чушки
200 г замразен грах
1 чаша от 250 г домати от буркан или настъргани
2 с.л. доматено пюре
200 мл бяло вино
100 мл вода
4-5 с.л. олио
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. захар
чубрица
черен пипер
сол


Месото се нарязва на малки късчета.  Лукът, морковите и гъбите се нарязват. Доматеното пюре се разтваря във водата. Печените чушки се обелват и нарязват.
Мазнината се загрява и в нея се запържва до златисто месото. Ако си пусне течност, изчакайте да се изпари напълно, като разбърквате периодично. Прибавя се лукът. Разбърква се, като се готви около 1-2 минути. Слагат се гъбите и се готви докато зеленчуците омекнат, като се бърка. Подправя се с червения пипер и се разбърква. Изсипва се бялото вино  и се изчаква около минутка, за да се изпари алкохола. Прибавят се настърганите домати, захарта и печените чушки. Сипва се и разтвореното във водата доматено пюре. Слага се и замразения грах и подправките.
Ястието се прехвърля подходяща тава - ако имате керамична е най-добре, може и в гювеч.
Ястието се слага да се пече във фурната на 180 градуса, докато остане почти само на мазнина и месото се е сготвило до разпадане, както се казва.





петък, 1 март 2019 г.

Крем супа от тиквички


Не е много сезона на тиквичките, но пък тази крем супа от тиквички е толкова вкусна, че човек може да си я приготви по всяко време. А и тиквички отдавна има целогодишно на пазара и не е трудно да бъдат открити. Крем супата от тиквички е изключително свежа и приятна, много лека и галеща небцето. Можете да я консумирате както топла, така е студена. Изпитано е - много е вкусна, дори и изстудена. И нищо, че  сме само началото на март, можете да си я имате предвид за студена лятна супа.
На всичкото отгоре супата се прави много лесно и всеки, който може да реже с нож и си служи с пасатор, би трябвало да се справи с нея.


За да си направите вкусна крем супа от тиквички, са ви необходими следните продукти:

800 г тиквички
350 г картофи
1 голяям морков
1 ч.л. чесън на прах или 2-3 скилидки чесън
100 г крема сирене
100 г млечна течна сметана
50 г синьо сирене
50 г настърган пармезан или грана падано
50 г краве масло
черен пипер
пресен копър
2-3-4  или повече супени лъжици прясно изцеден лимонов сок (според вкуса)



Тиквичките, картофите и морковите се режат на по-едри парчета. Заливат се с 1,5 л топла вода и се слагат да се варят с малко сол. В края на варенето се слага нарязания на ситно чесън.  След като се сварят добре зеленчуците, към тях се прибавят крема сиренето, синьото сирене, маслото и сметаната. 
Оставя се десетина минути да се поохлади, добавя се копъра и се пасира. Подправя се с черния пипер и лимонов сок на вкус и се поръсва с настърган пармезан по желание.

* Забележка: Добавянето в супата на синьо сирене и пармезан е по желание и за по-богат вкус, те не са задължителни. Можете обаче да добавите и друг вид добре топящо се сирене, ако желаете. 


                   ЧЕСТИТА БАБА МАРТА НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ НА БЛОГА! 
                       БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ВЕСЕЛИ!

неделя, 24 февруари 2019 г.

Печено пиле с хариса и чушки


Вчера видях тази рецепта на Джейми Оливър по телевизията и понеже в хладилника ми се моташе от известно време тубичка с хариса, веднага реших да я пробвам. Прекрасно пиле с хариса. Въпреки че не сложих цялото количество хариса от рецептата на Джейми, понеже ме беше страх да не подлютя прекалено домочадието, пак се получи много добре. Зеленчуците станаха прекрасно, но количеството им след печенето значително се смали. Затова следващ път ще сложа двойно. Всъщност добавих и един голям морков от мен, което в никой случай не влоши вкуса :)
Какво е хариса за тези, които не са запознати? Това накратко е паста от люти чушки с чесън, зехтин и подправки. Може да се приготви в домашни условия, но може и да се закупи готова.
Има една интересна легенда, която е свързана със създаването на  пастата хариса и която можете да прочетете тук.


Продукти:

1 цяло пиле
3 чушки (аз намерих само червени, но и така беше прекрасно)
2 глави лук
1 голям морков
2 с.л. хариса
3 с.л. зехтин
2 с.л. винен оцет
сол
черен пипер

пресен магданоз (в оригинал рецептата е с прясна мента, аз замених с магданоз, понеже не всеки у нас яде мента)



Приготвянето на пилето с хариса е много лесно. Чушките се измиват и изчистват от семената. Накъсват се грубо на едри парчета в тавата за печене. Лукът се почиства и се разрязва на четвъртини. Всяка четвъртинка се разделя на отделните пластове лук. Морковът се реже на кръгчета. Подправят се със сол и черен пипер и се смесват с половин лъжица от харисата. Поливат се със зехтина и оцета. Разбъркват се.
Идва ред на пилето. Цялото пиле се разрязва откъм гърба и се разтваря. Върху него се правят дълбоки разрези с нож (върху бутчетата и гърдите). Посолява се добре и се намазва с останалата паста хариса от всички страни. Поставя се върху зеленчуците.
Така приготвеното ястие се поставя да се пече в загрята фурна на 180 градуса за около 1 час или до готовност.

Тъй като течността беше много малко и зеленчуците започнаха да прегарят леко на дъното, аз налях мъничко вода и пекох така. Накрая се получи фантастичен леко лют сос, който чудесно се допълвеше с месото и зеленчуците.
Приготвена по този начин, рецептата е леко пикантна, но в никой случай прекалено люта. Повечето лютивина отиде в зеленчуците и в соса, а пилето се овкуси много добре.
Опитайте. Прекрасно ястие!


петък, 22 февруари 2019 г.

Броколи със сметана и сирена


Аз обичам броколи и дъщеря ми също ги обича. Скоро ме помоли да й направя броколи със сметана и сирена и ето, бързо се отзовах. Това апетитно ястие се прави много лесно и не е необходимо да имате кой знае какви умения да го приготвите, а може да впечатлите близките или приятелите си. Ако разбира се, те обичат броколи. Защото както е добре известно, не всички са почитатели на този изключително полезен зеленчук.

Продукти:

около 500 г броколи
400 мл течна готварска сметана
100 г топено сирене
50 г синьо сирене
50 г пармезан
100 г кашкавал
2 с.л. галета
сол
черен пипер


Броколите се разделят на розички. Слагат се във вряща подсолена вода и се варят около 2-3 минути. Изваждат се и се поливат веднага със студена вода да се охладят, за да си запазят цвета. Изцеждат се от водата.
Сметаната се налива в малка тенджерка и се слага да кипне на котлона. В нея се добавят топеното сирене и синьото сирене, оставя се за кратко на котлона, колкото сирената да се разтопят вътре, като се разбърква.
в подходяща тавичка се изсипва половината сметанова смес. Подреждат се броколите и се заливат с останалата смес.
Кашкавалът и пармезанът се настъргват и се смесват с галетата много добре. Тази смес се поръсва равномерно върху залетите със сос броколи и ястието се слага да се пече на 180 градуса докато хубаво се зачерви отгоре.
Това е. Бързо и много вкусно.


четвъртък, 21 февруари 2019 г.

Боб със свински джолан


Боб с джолан или джолан с боб, ама и с манатарки този път.
Отдавна джоланите с боб ми бодат очите във групите за храна и ето, че най-накрая имах възможност и аз да си направя. Купих прекрасен джолан с кожа и ето ме. Готова съм. За щастие имах и малко манатарки във фризера, които прибавих и се получи много, много вкусно ястие.
Джолан с боб можете да си приготвите по различни начини. Аз избрах предварително да сваря малко и джолана, и боба, но можете и да сложите всичко заедно в суров вид в гювеча и да го забравите във фурната за няколко часа.
Но пък при моя вариант можете предварително да си посварите джолана и боба предния ден и дори да добавите сварен боб от консерва, ако нямате време и желание да варите вкъщи.


Продукти:

1 свински джолан (при мен с кожа, но може и без, а може и обезкостен направо да си сложите)
десетина зърна черен пипер
2 зърна бахар

350 г зрял боб
1 глава лук
1 голям морков
няколко резена манатарка (по желание и възможност)
1 червена чушка или 2 сушени
1 настърган домат или от консерва
2 ч.л. червен пипер
1 1/2 с.л. брашно
чубрица
черен пипер
щипка-две мащерка
девесил
джоджен
сол
пресен магданоз



Първата стъпка е накисването на боба. Бобът се почиства, ако има от какво и се измива. Залива се с вода. Оставя се да кисне няколко часа или от предната вечер.
Джоланът се почиства от косъмчета, ако има такива останали. Може дори леко да се опърли с подръчни средства. Поставя се в голяма тенджера и се залива с вода. Добавят се зърната черен пипер и бахар и се посолява. Слага се да се вари на не много силен огън около час и половина. Размествайте джолана от време на време, за да не залепне за дъното на тенджерата, особено в началото на варенето. Може и да го обърнете 1-2 пъти докато се вари.
Когато се появи пяна, е необходимо да се отпени хубаво, защото бульонът ще е необходим по-късно.

Минаваме към боба. Излива се водата, в която е киснал и се налива нова вода. Слага се да се вари без нищо около час, час и половина, докато поомекне.
След като бобът поври, се прецежда от водата. Лукът, чушките и морковът се нарязват. Запържват се в 4-5 с.л. олио с малко сол до златисто и към тях се прибавя червения пипер и брашното. Готви се на котлона още 30-40 секунди, като се разбърква и се отмества от огъня. Бобът се изсипва в съд за печене. Може да е глинен гювеч, обикновена тава или както в моя случай чугунена тенджера.
Към него се прибавя запръжката и се разрежда с прецедения бульон от варенето на джолана. Първо добавете бульон, колкото да покрие боба и разбъркайте много хубаво. Прибавят се доматите, манатарките-нарязани на парченца и подправките - по желание. Аз сложих по около 1 супена лъжица сухи чубрица, девесил и джоджен, мащерка и черен пипер. Посолява се на вкус. Разбърква се. Джоланът се поставя в средата на боба, като се намества така, че отдолу под него да има малко боб, а повечето да е встрани. Сега отново трябва да се прецени течността в ястието. Трябва да добавите още толкова бульон, че да покрива малко повече от един пръст, дори и два боба.
Ако печете в гювеч или тенджера, похлупете ястието и го сложете да се пече. За гювеч - слагате в студена фурна и включвате на 200 градуса, за чугунена тенджера или тава - слагате в загрята фурна на 200 градуса.
Ако печете в тава, много леко намажете джолана с олио отгоре, за да не залепва и опаковайте във фолио като в средата на печенето лекичко разпуснете фолиото отстрани, за да може течността да извира по-лесно.
След като ястието заври на 200 градуса, намалете температурата на 170 и оставете да се пече до пълната готовност на джолана и боба. Изваждайте ястието 2-3 пъти, за да го разбъркавта. Ако е необходимо, може да долеете още малко бульон или вода.
Може да проверите готовността на джолана, като набодете с нож. Ако ножът влиза лесно, без съпротивление на месото, значи джоланът е готов.
След като извадите, поръсете с пресен магданоз.
А ако готвите боб със свински джолан, когато има пресни подправки, сложете пресен джоджен и девесил. Ще бъде още по-великолепно.

Да ви е сладко!





вторник, 19 февруари 2019 г.

Чеснови франзели с песто и кашкавал


Напоследък чесновите франзели, закупени от някои вериги са доста популярни. Но всъщност можете лесно да си приготвите чеснови франзели вкъщи. Гарантирам, че ще ви харесат повече от купените. Правят се лесно и лично за мен вкусът им е в пъти по-добър от магазинските.
Всъщност идеята за ароматно пълнено чесново хлебче вече присъства в блога, но пък точно франзели не бях правила. Ето, че дойде и техния ред.
Преди време Пепи показа такива и аз се водих от нейната рецепта.

Аз приготвих 3 багети с дължина около 30 см.

За тях ми бяха необходими:

около 50 г краве масло на стайна температура
1 ч.л. сух чесън (може да се замени със 1-2 скилидки много фино настърган или намачкан чесън)
песто от босилек (или друг вид)
около 80-100 г кашкавал



Пестото в рецептата можете да замените с много ситно нарязан магданоз или смес от зелени подправки, каквито вие обичате, които е необходимо да нарежете на ситно и да смесите с маслото и чесъна.

Мекото масло се смесва с чесъна, като се разбърква много хубаво и се прибавя съвсем мъничко сол.
Върху франзелите се правят разрези по диагонал през около 1,5-2 см, като се внимава да не се разрязват до края.
Разрезите се разтварят внимателно и първо се намазват с малко масло. След това се поставя по малко песто, а накрая се слага тъничко парченце кашкавал.

Така приготвените франзели се завиват във фолио и се пекат в загрята на 200 градуса фурна 6-7 минути или до придобиване на хрупкавост  и препеченост по ваше желание.

Също по желание и вкус, след като изпечете чесновите франзели, можете да ги разопаковате леко от фолиото и да поръсите с настърган пармезан и да върнете за още минутка-две във фурната да се запекат.

Аз сервирах чесновите франзелки като добавка на фантастичните крилца "3 лъжици", отново на Пепи, които ако все още не сте приготвили, а обичате пилешки крилца, си пригответе бързо. Обещавам, че ще ви харесат.

Гответе с любов и удоволствие!
Бон Апети!




вторник, 5 февруари 2019 г.

Малки вити банички с мая



В нашата кухня има толкова много видове баници, че човек направо може да се изгуби. И макар да се опитвам да пробвам нови и нови рецепти, си мисля, че още много години правене на различни баници няма да са ми достатъчни, за да опитам всички варианти.
Разбира се, много е лесно да направиш баница с готови кори. Освен, че е лесно, е и много бързо.
Обаче, няма такова удоволствие, като това сам да си замесиш тестото и да си направиш корите. Независимо дали баницата е дърпана или е точена. Честно ви казвам. А пък удоволствието да видиш колко прекрасна баница си сътворил накрая и как всички, които опитват, се наслаждават и похапват с кеф... е просто несравнимо. И да. Трудно би намерил откъде да си купиш такава баница. Затова запрятайте ръкави и, ако още не можете да дърпате или точите баница, се научете. Няма нищо сложно. Щом аз мога, значи всеки може.
Пък и наскоро в Белгия са определили българската баница за едно от най-добрите ястия в света. Разумни хора са това. Поздравявам ги за добрия вкус.

За основа на тестото на днешните банички, се спрях на рецептата на Живето, която измених малко. Но пък искам да ви кажа, че при нея има толкова много рецепти на банички, разни и разнообразни, от хубави, по-хубави, сладки и солени, с най-различни плънки и ви гарантирам, че ако влезете в нейния блог да поразгледате, в никой случай няма да останете равнодушни и със сигурност ще пожелаете да приготвите нещо.

Ъъъм, ето  и рецептата.

Продукти:

250 мл прясно мляко
2 яйца
1 к.ч. кисело мляко
15 г прясна мая
1 с.л. оцет
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
около 650 г брашно (най-добре е да използвате брашно за баница или такова с високо съдържание на протеин)

За плънката:

около 500 г сирене
2 яйца
4 с.л. заквасена сметана (или много гъсто кисело мляко в краен случай)

още брашно за разточване
олио за корите
около 50 г краве масло за намазване накрая



Прясното мляко и киселото мляко се смесват, като се разбъркват хубаво и се затоплят леко. Маята се разтваря в така приготвеното мляко заедно със захарта. Добавят се 3 с.л. брашно и сместа се оставя да шупне.
Брашното се пресява и в него се прави кладенче. Там се изливат леко разбитите яйца, солта и оцета. Излива се и втасалата мая. Замесва се меко и нелепнещо тесто.

Когато точа кори, не правя тестото много твърдо, защото по време на точенето се добавя още доста брашно и има риск баницата да се получи много корава и суха. За тези продукти 650 г брашно би трябвало да е напълно достатъчно за замесването, като после ще добавите още малко брашно.

Замесеното тесто се разделя на 12 части, които се оформят на хубави топчета. Покриват се с чиста кърпа и се оставят да втасат на топло около 20 минути.
През това време сиренето се натрошава и се смесва с яйцата и сметаната.

Много важно за приготвянето на хубава баница е да има достатъчно мазнина, за да не става прекалено суха, клисава и да се разделят хубаво слоевете. И ако при дърпаните баници обикновено топим тестото обилно в мазнина и след това дърпаме, то при варианта на точена баница аз лично поливам обилно разточената кора с мазнина, за да съм сигурна в много добър резултат. Затова, да не ви е чудно, че слагам толкова мазнина по-нататък.

Аз използвах две тави, в които  изпекох по 6 банички. За целта е необходимо тавите да се застелят с хартия за печене, която леко да се намаже с олио.




След като тестото втаса, се взима едно топче и се разточва на тънка кора с диаметър около 22-25 см. Ако ви е трудно да точите, опитайте да разточите поне кора около 20 см. И тя ще ви свърши работа. 
След това тестото се поръсва с 2-3 чаени лъжички олио. Разпределя се плънка и се завива на рехаво руло. Сега вече ако сте разточили по-малка кора, можете да издърпате рулото лекичко в двете страни, като внимавате да не го скъсате, за да стане малко по-дълго и тънко. След това рулото леко се усуква и се оформя мъничка баничка. Така приготвените банички се подреждат в тавата за печене. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса до хубаво златисто. Ако видите, че бързо започват да се препичат отгоре, ги завийте с хартия и продължете да печете още малко.
След като се извадят, още горещи, хубаво се намазват с краве масло.

И накрая навсякъде ухае божествено!

Аз ги сервирах с айрян, но може и с чай, с компот или с каквото обичате J

Без бой си признавам, това са може би най-хубавите банички, които някога съм правила. И да, трябва да ги направя на баба ми :) Сигурна съм, че тя ще се гордее с мен.

неделя, 3 февруари 2019 г.

Курбан чорба от свинско месо


Тази седмица ходих на обяд в едно заведение и от обедното меню привлече вниманието ми курбан чорба със свинско месо. Поръчах си и много ми хареса. Веднага се опитах да разгадая съставките на супата и естествено, реших, че ще се пробвам и аз.
Тъй като в моя край и в семейството и никога не се е приготвяло нещо, което да се казва курбан чорба, направих проучване в интернет за въпросната супа и намерих рецепта, подобна на това, което ядох. Направих някоя друга промяна в рецептата, според сезона и това, което сметнах, че ще обогати чорбата и се получи ето тази вкусна и прекрасна гледка.

Продукти:

600 г свинска плешка
1 глава лук
1 по-голям морков
50 г целина (глава)
2 сухи чушки (може да се сложи 1 зелена прясна чушка в летния сезон)
2 домата или 1 ч.ч. домати от консерва (250 мл)
1 к.ч. ориз
1/2 ч.л. червен пипер
1 к.л. лют червен пипер
1 1/2 с.л. брашно
1 1/2 с.л. олио
1 пълна с.л. краве масло
сол
черен пипер
джоджен (около 1 ч.л. сух сложих аз)
2 яйца



Месото се нарязва на 6-7 големи парчета. В тенджера се наливат 3 литра вода и месото се слага да се вари, като се посолява леко. Лукът, морковите, целината и сухите чушки се нарязват. След като месото поомекне, към него се прибавят нарязаните зеленчуци.
Когато месото се свари напълно, се изважда. Към бульона се изсипва измитият ориз и доматите (настъргани, ако са пресни) и варенето продължава.
Месото се разкъсва на нишки и се връща в супата. Ако е необходимо, се долива още малко гореща вода. Супата трябва да стои доста гъста, но имайте предвид, че като добавите брашното и яйцата накрая, ще се сгъсти още. Подправя се със сол и половината от джоджена.
Вари се, докато оризът се свари напълно.

Олиото и маслото се загряват в тиганче. Към тях се прибавя брашното. Разбърква се и се оставя на котлона, докато леееко промени цвета си. Слагат се червените пипери.
Отмества се от огъня и се излива в супата. Разбърква се, оставя се да заври. Подправя се с останалия джоджен и черен пипер.
Яйцата се разбиват с тел или вилица. Изсипват се във врящата супата през цедка или ситен гевгир внимателно, като целта е да се образуват конци. Ако яйцата не вървят лесно през цедката, отгоре ги разбърквайте с лъжица, за да минат по-бързо :)
Супата се поръсва с пресен магданоз.



неделя, 27 януари 2019 г.

Пълнена кисела зелка с кайма


Вече съм изпробвала два варианта на пълнени кисели  зелки, като тази със свинското ни е особено любима. Сега обаче имах кайма и реших да направя вариант между двете рецепти, които съм приготвяла. Получи се и още как. Много вкусно е зелето, приготвено така, а е и ефектно. Препоръчвам тази рецепта с две ръце.
Аз я приготвих с повече продукти, защото имах такива налични, но вие бихте могли да спестите някои от тях, ако ги нямате в момента - като гъбите и целината например, а дори и суджука. Беконът не препоръчвам да пропускате, тъй като от него ястието придобива един по-добър вкус, но не е проблем да се направи и без него. И така - задължителни се оказват киселата зелка, каймата, ориза, лук, морков, домати и подправки. Но все пак с екстрите е по-добре :)
Аз пекох ястието в чугунена тенджера с капак, но може да го приготвите и в обикновена тава, само трябва да покриете с фолио.

Продукти:

1 кисела зелка с диаметър около 20-22 см
500 г кайма (при мен смес)
100 г пушен бекон
1 парче суджук - не много сух (или сурова наденица 1 парче)
3-4 парчета сушени гъби (ако имате)
1 глава лук
2 моркова
1 суха чушка
50 г целина
1/2 ч.ч. ориз
4 с.л. домати от консерва
1 1/2 ч.ч. вода
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. чубрица
1 к.л. джоджен
черен пипер
мъничко сол
олио



От зелката се отделят най-външните две листа и се запазват. Издълбава се откъм кочана, като се внимава да се запазят външните слоеве листа и целостта на зелката да се запази.
Издълбаната част се нарязва на ситно. Лукът се реже на ситно, целината на кубчета, а морковите се настъргват на ситно ренде. Оризът се измива хубаво.
Около 40 мл олио се нагряват и в него се изсипват лука, морковите, целината, нарязаната на ситно сушена чушка и нарязания на кубчета бекон. Посоляват се съвсем малко и се готвят, докато омекнат зеленчуците. Изсипва се ориза и се бърка, докато оризът си промени цвета. Налива се водата и се прибавят доматите и нарязаните на парченца гъби. Котлонът се намалява и се сместа се оставя да къкри на слаб огън, докато течността  се поеме от ориза. Към края се слага и нарязания на по-дебели парчета суджук. Отмества се от огъня и се добавят подправките. Разбърква се добре.
Към тази смес се добавя суровата кайма и всичко се разбърква много хубаво.
Издълбаната зелка се напълва с така приготвената смес.


Остатъка от каймата и ориза се смесва с нарязаното зеле. Разстила се в съда, в който ястието ще се пече. Отгоре се полага напълнената зелка. Тази прелест се залива с около 200 мл зелева чорба и около 100 мл вода или толкова, че слоя зеле, с който сме застлали дъното, да се покрие добре. Самата зелка също се полива с част от тази течност, след което се покрива с отделените в началото листа. Намазва се отгоре с малко олио и съдът се захлупва или се покрива с фолио.
Пече се в загрята фурна на 180  градуса до готовност.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...