Печена тиква

Печена тиква

Живееш ли със тиква - животът е чудесен,
до тебе крачи тиква в петмезената есен.
Ако със тебе тиква добро и зло споделя,
животът се протяга и става на неделя.

                                              Автор: Marta

Мда, така е. Тиквени размисли за печена тиква има при мен днес. Не че е кой знае какво да опечеш тиква. Но пък обещах да напиша как я правя аз и ето, появи се и тази публикация. Баба на времето режеше тиквата на парчета с кората, мяташе я във фурната на печката на дърва и я забравяше там. После вадеше едни велики парчета с карамелизирана коричка и ви казвам направо да не спираш да ядеш. Е да, ама сега е друго. Мисля, че никога няма да мога да опека такава тиква, затова и не се опитвам. Макар че знае ли човек. Може пък да ми се получи на слаба фурна и по-продължително време.

Днес ще напиша начините, които съм приготвяла аз и по които най-много ми харесва печената тиква. Уточнявам, че я пека със захар. Ако на някой не се харесва този факт, да не чете нататък.

Първи начин - тиквата на снимката горе. Тиквата е тип продълговата (дългошиеста или не знам точно как се казва, защото се изгубих в разнообразието от тиквени сортове). Тиквата се срязва на две по дължина, като се преценява да се реже така, че двете половини спокойно да могат да си стоят прави в тавата, а не да се наклоняват настрани. Не се бели. Ако е необходимо, може да се среже мъничко от дъното на тиквата, за да се закрепи. Внимателно се изчиства от семките и се измива. Поставя се в тавата, в която ще се пече и се поръсва със захар. Хубаво е, ако имате време, да изчакате захарта да се разтопи върху тиквата. Ако нямате, пак ще се получи, но все пак е добре да изчакате 20 минути поне. След това се ръси с още захар, колкото да може хубаво да се покрие или пък на вкус. Може да я оставите още десетина минути след второто слагане на захар и след това да я сложите във фурната, а може и веднага.

На дъното на тавата се налива вода около 2 пръста. Тя ще изври по време на печенето и ще се налага да доливате вероятно поне 2 пъти. 

Така подготвената тиква се слага в загрята фурна на 180 градуса. Когато захарта започне да се стопява, ще се образува сироп, който би трябвало да изпълни дупката на тиквата (зависи колко вода има в нея, но поне малко ще се образува). Това да не ви притеснява. Не го отстранявайте. 

Печенето продължава и като започне да хваща лек загар отгоре, фурната се намалява на 160-170 градуса и тиквата може да се покрие леко с фолио, за да не загаря (не да се обвива цялата тава, а просто се слага лист фолио върху самата тиква).. Така се пече до пълното й омекване и карамелизиране отгоре.

Печена тиква

Друг любим начин за печене на тиква ми е този. Тук използвам бяла голяма тиква. Реже се на парченца, които се обелват. Измиват се и се нареждат в тавата, в която ще се пекат. Ръсят се обилно със захар и тиквата се оставя, докато захарта се стопи и обикновено върху парченцата се появяват капчици. В тавата се налива вода - да покрива 1/3 от парчетата тиква. Ако е необходимо, може да се долее още малко по време на печенето, но да се внимава, защото в края водата трябва почти да се е изпарила. Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност.

Преди сервиране много ми харесва да я поръся с канела.

Пълнена печена тиква

И тук ще припомня още един вид тиква, който обикновено приготвям по празници - това е пълнената тиква. Рецептата съм публикувала преди време ето тук. 

Тя подлежи на импровизация според сушените плодове, които вие предпочитате, но на нас ни харесва най-много с тези, които съм посочила. Внимавайте с меда или захарта, тъй като сушените плодове традиционно са си много сладки, а има и локум.