Такива неща се случиха
в Гозбата на България в епизода от 8 октоври. Готви се древна римска кухня. Е,
ако се разровим далече в историята, сигурно може да оправдаем една такава
рецепта, пък и действието се развива сред останките на античния римски град
Никополис ад Иструм. И тъй като Щъркелово гнездо е кулинарен блог, няма да
търсим кусури на предаването, а ще си говорим за храна. Винаги ми е била много
интересна кухнята на предците ни. Жалко, че за римската кухня има достигнала
доста подробна информация до нас, а за тракийската не. Поне аз не съм открила
нещо, което да удовлетвори любопитството ми.
На много места и в Помпей, и в Херкулан видяхме термополиуми, откъдето всеки е
можел да си купи топла храна. Уличната храна не е скорошно откритие, съществува
от хилядолетия. Изобщо в тоя живот много малко неща започват от нашето време, и
то май не са най-хубавите. Даже чух как един екскурзовод разказваше, че
термополиумът е Макдоналдс на древния свят. Отворите, които се виждат на
снимката, са пълнени с гореща вода и там са се слагали съдовете с гозбите,
които са продавали.
И така, нека преминем
към рецептата, която ни представиха Димитър и Анна Спасови. Пиле Хелиогабал.
Приятно ме изненада
факта, че в тази рецепта почти няма съставки, които са трудно откриваеми в
днешно време или пък дори и да е имало, е успешно адаптирана към съвремието. Единствено
този любопитен гарум е неоткриваем, но пък може да се замени с рибен сос,
произвеждан в азиатските страни.
Иначе приготвянето е
доста елементарно, пилето се вари само във вино с подправки и праз, след това
пилето, подправките и празът се изваждат, а сосът се редуцира. Добавя се мляко
и каша от кедрови ядки, зехтин, гарум и белтъци от сварени яйца. Доста
любопитна комбинация, нали? С удоволствие бих се наредила на опашката с
купичка, за да я опитам.
Сега да видим и
рецептата за десерта. Всъщност те приготвиха нещо като сос от препържено брашно
и вода със захар. На мен лично не ми стана много ясно дали това е предварително
сварен захарен сироп или просто е разтворена във вода захар. Обаче да ви кажа,
много повече ми допадна идеята да е сварен захарен сироп. И с този сос поляха
предварително нарязани плодове. Не знам какъв вкус има този десерт, но съм
сигурна, че рецептата не е от днешно време. Обаче е чудесно, че е запазена и се
предава на поколенията. На мен тази рецепта ми напомни на кашата от брашно,
която се правеше и в моето детство. Сега не съм виждала много хора да я правят
тази каша, но аз я помня. И у нас е правена, и съм яла от нея. Има един много
приятен вариант, който се приготвя с маджун/петмез и точно тази рецепта избирам
да ви предложа днес.
И какво стана тоя път?
Улисана в древните римски истории, забравих да напиша, че Патрисия и Евгени
победиха домакините и този път. Задобряват младежите все повече. Дали имат
късмет, дали имат вътрешно усещане, но нещата започнаха да им се получават за
моя най-голяма радост.
Напомням ви, че ако сте пропуснали предаването „Гозбата на България”,
можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.
Иначе следващия епизод
може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от
22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J
Ето и обещаната
рецепта.
Халва
от брашно и петмез
Продукти:
(Използва се чаша с вместимост
200 мл)
2 ч.ч. брашно
50 мл олио
80 г краве масло
2 ч.ч. студена вода
1 к.ч. петмез
1 ч.ч. захар
2 щипки сол
1 ч.ч. счукани орехи
Водата се смесва със
солта, захарта и петмеза и се разбърква до разтопяване на захарта.
Маслото и олиото се
загряват в тиган. Сега е удобно да се използва с незалепващо покритие, но на
времето нямаше такива. Прибавят се брашното и орехите и се запържват до
златисто на слаб огън, като се бърка непрекъснато. Изсипва се водата със
захарта и петмеза на части – например по два черпака и се бърка, докато сместа
поеме течността. После се добавя още течност и така докато се свърши. Бъркането продължава. Целта е да се получи
гладка и хомогенна гъста смес. Бърка се около 4-5 минути на котлона и се
отмества.
Изсипва се в голяма
чиния и с помощта на лъжица се правят шарки отгоре. J Поне такива са моите спомени. Сега обаче аз бих я
изсипала в тава, застлана с хартия за печене и след като се охлади, бих я
нарязала на квадрати. По желание може да се залее и с разтопен шоколад.
Не знам за вас, но аз
огладнях J
Няма коментари:
Публикуване на коментар