Питка за Илинден

Какво е празник без хубава питка? Нямаше как да пропусна да съм вкъщи и да не направя питка за своя ден. Дълго се чудих как да я оформя и реших вместо да търся ново оформление, да дам шанс на една позабравена шарка, която и преди много време съм представяла, но като Питка със сирене и кашкавал. Питката е повече от прекрасна. Тестото съм променила и сега ще напиша как точно я направих.

Продукти:

25 г прясна мая

200 мл прясно мляко

3 с.л. кисело мляко

5 с.л. олио

1 яйце + 1 белтък

1 ч.л. мед

1 с.л. сол

около 500-600 г брашно

50 г разтопено масло за намазване

1 жълтък

Маята се разтваря в топлото прясно мляко заедно с меда, добавят се 3-4 шепи брашно, разбърква се и се оставя да шупне. В брашното се прави кладенче и се поставят солта, олиото, киселото ляко и яйцата. Втасалата мая се изсипва вътре и се меси не твърдо тесто. Оставя се да втаса, покрито с чиста кърпа. След като е втасало, тестото се дели на две части. От всяка се точи правоъгълник с размери около 40 на 30 см. Единия пръвоъгълник се намазва с половината масло, поставя се втория отгоре. Хубаво се разточват с точилката до получаване на кора с размер 50 на 40 см. Намазва се с останалото масло и се завива на стегнато руло. Правят се разрези около 1,5 см, като не се реже до края. Тук можете да видите как. След това разрязаното руло внимателно се премества в застлана с хартия за печене тава. Кръгчетата се подреждат, като едното остава на мястото си, а следващото се завива навътре. Аз изрязах краищата на рулото и ги сложих в средата на питката, като розички. Така приготвената питка се намазва с разбития с малко мляко жълтък и се пече в незагрята предварително фурна на 170*. Ако ви се стори, че отгоре се запича, а вътре е още сурова, можете да покриете с хартия за печене, да намалите малко температурата и да оставите да се доизпече.

Честит празник на всички именници! Бъдете здрави и щастливи! 

Днес православната църква почита Свети Пророк Илия. Имен ден празнуват: Илия, Илин, Илина, Илинка, Илиана, Илко, Илка, Личо, Лина, Илияна. Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Народните вярвания са, че Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота. Заради силата, която притежавал, е наричан Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. Народните представи рисуват Свети Илия като господар на летните небесни стихии и градушката. Той ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която "пасе" житата. Светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята.
Огънят, излизащ от ноздрите и изпод копитата на конете му, дава дъжд и роса. На този ден се спазва строго забраната за работа. В чест на светеца се коли курбан от най-стария петел и се изпича погача. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството. Организират се и общоселски сборове с жертвоприношение на мъжко животно - овен или вол. Общоселската трапеза се нарежда на високо място или под вековни дъбови дървета. Освен носещите името на светеца, на този ден празнуват още занаятчийските еснафи на кожарите, кожухарите, самарджийте и керемидчиите.
Свети Пророк Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже. Живял около 900 години пр. Христа в град Тесвия (Палестина), по времето на израилския цар Ахав.
Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името - означава "крепост Господня".
Израилските царе се покланяли на идоли и живеели нечестиво. От всички най-недостойни били Ахав и жена му. Илия отишъл при нечестивия цар и му предрекъл поради греховете суша, която продължила три години и шест месеца. Тогава Илия събрал народа, жреците и пророците на Ваал в планината Кармил. Помолил се на истинския Бог и огън паднал от небето и запалил жертвеника.
При смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - Свети Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.