петък, 4 октомври 2013 г.

Гъбена чорба с картофи

Как да се представи една гъбена чорба? Как, как? С приказка...

Гъбената чорбица



Прочул се Таралежът по цялата гора, че умее да приготвя вкусна чорбица от гъби червенушки. Изредили се Катеричката, Зайчето и Свраката да го молят да им покаже, ала той все троснато ги посрещал и им отговарял:
— Забравил съм как се прави. Идете при Язовеца. Той е дваж по-опитен готвач от мене.
Отишла и баба Меца да го помоли. Занесла му цяла пита мед, дано й покаже как се вари тази вкусна чорбица, но и на нея не показал.
— Забравил съм, Мецанке. Отдавна не съм варил чорбица от гъби червенушки. Попитай Язовеца.
Заръмжала сърдито мечката, отишла си недоволна и затропала с тояжката си по зашумената горска пътека. Тръгнала да търси Язовеца.
Една сутрин едничката рожба на Катеричката се поболяла. Клюмнала главица в скута на майка си.
— Какво ти е, рожбице? — питала я натъжена Катеричката.
— Ако ми свариш гъбена чорбица, на часа ще оздравея — бълнувала Сивушка. — Много ми се яде чорбица от гъби червенушки! Моля ти се, майчице, научи как се прави!
Нажалила се Катеричката. Седи до прозорчето и въздиша. Как, от кого да се научи как се прави чорбица от гъби червенушки? Дочула старата сврака въздишките й.
— Защо си натъжена, лельо Катеричке?
Разправила й Катеричката мъката си. Показала й болната си рожба.
— Ох, само една лъжичка гъбена чорбица да можех да й донеса отнякъде — просълзила се Катеричката и погалила малката Сивушка.
— Аз ще остана при болното — рекла Свраката, — а ти напълни кошничката с гъби червенушки, вземи брашънце, прясно масълце, чубрица, па иди и се помоли на Таралежа. Дано този път не те върне. Аз знам, че днеска на огнището му къкри калено гърненце с гъбена чорбица. Може да ти насипе в една паничка. Помоли го, кажи му, че аз те изпращам!
— Хайде, върви, докато е време! — рекла старата сврака и седнала до леглото на Сивушка.
Подскочила майката Катеричка на високо клонче, напълнила кошничката със сушени гъби червенушки, поискала назаем от Зайчето бучка прясно масълце, Лисанка й дала китка чубрица и шепа бяло брашънце. Катеричката напълнила една торбичка с орехи, къпини и лешници и се запътила при Таралежа.
Като стигнала пред таралежовата колиба, той току-що пускал чубрица в уврялата гъбена чорбица и я опитвал с дървената лъжица.
Влязла добрата Катеричка и страхливо се изправила до огнището. Така хубаво й замирисала гъбената чорбица.
— Защо идваш пак? — начумерил се Таралежът и бърже захлупил гърненцето.
— Дойдох да ме научиш да си сваря и аз чорбица от гъби червенушки, бай Таралежко — казала Катеричката. — Рожбичката ми е много болна. Все за чорбица бълнува. Аз си нося всичко. Ти само ме научи. И армаган ти донесох, па ако искаш, и цяла жълтица ще ти заплатя — замолила се с премаляло сърце Катеричката майка. — За болната ми рожбичка стори тази добрина!
— Скоро да си вървиш! — развикал се Таралежът. — Аз на Мецана не обадих, та на тебе ли ще покажа!
— Ако пък… толкова не искаш да ме научиш — затрепкала с очички Катеричката, — сложи ми поне две-три лъжици от твоята чорбица!
Таралежът я погледнал накриво, ритнал с крак кошницата, разбутал главните в огнището и прибрал на полицата гърнето с вкусната чорбица.
— Моля ти се, Таралежко, не ме връщай с празни ръце. Много е болничка Сивушка!
— Ха, пръждома от вратата ми! — ококорил очи Таралежът и вдигнал бодливата метла, що била изправена до огнището. Халосал Катеричката по гърба с все сила. — Да те не виждам вече у дома!
И прас! Прас! Прас! Хубаво отупал новото й кожухче.
Смаяла се Катеричката, вдигнала лапичка да се защити от яките бодли и заплакала. Извърнала глава на прага и го проклела:
— Дано тия бодли израстат на гърба ти!
Тръшнала Катеричката вратата и разплакана се върнала у дома си.
— Хубаво надупчих новото й кожухче! Докато е жива, има да помни тия бодли! — превивал се от смях свидливият Таралеж и се навел да раздуха главните. Но като рекъл да се изправи, нещо го уболо по гърба.
Повдигнал крак да се почеше, но пак изпищял от болка. Целият му гръб бил обрасъл с бодли. От крака му потекла кръв.
— Олеле, майко, майчице! — завайкал се Таралежът и се превивал от болки. Всеки миг бодлите се умножавали по тялото му. Щръкнали и го загрозили съвсем. Нито помен нямало от гладкото му сиво кожухче… Седнал на поваления пън пред къщурката си и заплакал, колкото му глас държи.
— Какво ти е бре, Тарльо? Защо охкаш? Какво си се разплакал? — проточила любопитно набръчканата си шия Костенурката през съседния стобор.
Като го видяла такъв грозен, целия обрасъл с бодли, прихнала да се смее.
— Леле, Таралежко, леле, бабино юначе! На какво плашило си заприличал?
— Катеричката ме прокле, бабо Костенурке! Ох, ох… какъв грозник станах, как ще живея с тоя бодлив кожух. Всички в гората ще ми се присмиват! Защо не дадох на Катеричката от гъбената чорбица, защо?
— Не се кахъри, синко — започнала да го утешава старата Костенурка. — Щом отидеш при Катеричката и я научиш как се прави чорбица от гъби червенушки, бодлите ти ще окапят!
— Истина ли думаш, бабо Костенурке? — зарадвал се Ежко-бежко и още до вечерта занесъл цяла паница чорбица. Сложил паницата под високия бор и потропал на малката вратичка:
— Сивушке, покажи се на прозорчето!
Болното катериче, щом подушило вкусната миризма на гъбената чорбичка, повдигнало главица от постелята и рекло на майка си:
— Мамо, мамо, някой ни е донесъл гъбена чорбица! Как хубаво мирише!
Катеричката надзърнала през прозорчето. Видяла пълната паница и бърже, бърже се изкачила по стълбичката. Болното малко катериче лакомо изсърбало всичката чорбица и изведнъж се развеселило. Повдигнало ръчички, после размърдало краченцата си и пристъпило радостно към прозорчето:
— Мамо, мамо! Съвсем ми е добре вече!
Катеричката притиснала рожбата си до гърдите да и толкова била щастлива. До вечерта сварила цяло гърненце с чорбица. Занесла на Зайчето, на леля Сврака, на Мецана. Дори и на Къртицата насипала в една орехова черупка да я опита.
Таралежът се прибрал в колибата си и зачакал да му окапят бодлите. Чакал ден, два, три, ходел да се оглежда в бистрото изворче, ала яките му бодли все си стояли… Полека-лека привикнал с тях, но оттогава гъбена чорбица не сложил в устата си.

                                                                                         Веса Паспалеева

Дааа, така се случва. Май не само в приказките...

Но да минем към рецептата.

Продукти:

300 г пресни гъби
1 глава лук
1 морков
1 чушка
3 средни картофа
1 настърган домат
1 к. ч. фиде
девесил
джоджен
черен пипер
сол

Лукът, морковът и чушката се нарязват на ситно и се изпържват в 3-4 с.л. олио. Добавят се нарязаните гъби, разбъркват се и се оставят около 3-4 минути на тих огън. Налива се 1,5 л вода и супата се вари около 20 минути. Добавят се нарязаните на кубчета картофи и готвенето продължава. След като картофите омекнат, се слагат доматите, а няколко минути по-късно и фидето. Добавят се подправките на вкус и супата се рари до готовност на продуктите.
Накрая може да се застрои с яйце, кисело мляко и малко брашно, но може и да се остави бистра, както е при мен.
Това е. Много вкусна и много ароматна чорбичка.




3 коментара:

  1. Колко мило ми стана... Точно днес си говорехме със съквартирантката, че като чуя за гъбена чорбичка, веднага се сещам за детските приказки. И ето те, Иле, с какво изскачаш... Нека не е съдба това... :) Чудесна гозбичка, много уханна!
    Поздрави и хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Откъде я изкопа тази приказка, Илианка? :) Или не я помня или изобщо не съм попадала на нея, ако че две деца съм отгледала и безброй приказки чела. И чорбицата си я бива - точно ми е по вкуса, но с мащерка като Ежовата! :)
    Слънчев и весел уикенд! Прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  3. Ех, че хубаво,
    много аромат и вкус, топлина и уют си събрала, Илианка!
    Благодаря за удоволствието, сърдечни поздрави и усмивки, Диана

    ОтговорИзтриване