Сладко от смокини. Това е любимото ми. Много го обичам. Може би защото отново го свързвам с детството си. На село има една голяма смокиня и като дете нямах търпение да дойде времето, когато ще узреят. Катерех се навсякъде, където можех, даже и в комшиите прескачах. А когато назрееха много, баба ми береше и правеше най-прекрасното сладко. И все ми разказваше, как когато баща ми бил дете, веднъж направил беля. Тя го наказала, и го заключила в една стая, в която обаче имало огромна тава, пълна с току-що сварено сладко от смокини. Отишла да си върши работата и забравила за баща ми. Когато се сетила след доста часове, отворила вратата и намерила доволния ми баща, който бил изял всичкото сладко. И аз не бих се разсърдила да ме накажат така. Признавам си. Няма да успея да изям всичкото, нооооо... доволно ще похапна.
Сега дойде време аз да си варя сладкото. Предлагам ви моята рецепта.
Продукти:
170 бр. дребни зрели смокини
1,5 кг захар
4 ч.ч. вода
1 к.л. лимонтозу
Смокините се измиват добре, почистват се от дръжките и се надупчват с игла.
От водата и захарта се сварява сироп, който се оставя да ври около 15 минути. Добавят се смокините. Първоначално сиропът може и да не покрие всички смокини, но само след минута-две течността вече ще бъде достатъчно. Вари се до нужната гъстота на сиропа. Три минути преди да се свали от котлона, се добавя ломонтозуто и се разбърква. Сипва се в напълно сухи бурканчета, запечатва се и бурканчетата се обръщат с капачката надолу. Завиват се с кърпа и се оставят да се изстинат напълно.
Сега дойде време аз да си варя сладкото. Предлагам ви моята рецепта.
Продукти:
170 бр. дребни зрели смокини
1,5 кг захар
4 ч.ч. вода
1 к.л. лимонтозу
Смокините се измиват добре, почистват се от дръжките и се надупчват с игла.
От водата и захарта се сварява сироп, който се оставя да ври около 15 минути. Добавят се смокините. Първоначално сиропът може и да не покрие всички смокини, но само след минута-две течността вече ще бъде достатъчно. Вари се до нужната гъстота на сиропа. Три минути преди да се свали от котлона, се добавя ломонтозуто и се разбърква. Сипва се в напълно сухи бурканчета, запечатва се и бурканчетата се обръщат с капачката надолу. Завиват се с кърпа и се оставят да се изстинат напълно.
Ммм, любимото ми сладко от смокини - правя всяка година и първо свършва.
ОтговорИзтриванеАз пък като баща ти - цяла тава да ми дадеш - всичко ще изям, направо го обожавам.
Поздрави и хубава вечер!
Уффф, ами пак същото ще кажа, то колкото пъти да го видя - все по-апетитно ми изглежда.
ОтговорИзтриванеНаправи ли втора доза :)
Е, такова наказание и аз изтърпявам :)
ОтговорИзтриванеИлианка, разкошно изглежда!
Поздрави и "сладък" ден!
Привет и от мен! Лети ми препоръча твоя блог и след като разгледах вече съм ти почитател и аз.
ОтговорИзтриванеС пожелания за все така вкусни идеи!
Странно, че за повечето ми познати това сладко е любимото, а у нас друг освен мен не го яде. Изключвам родителите ми, де :) За баща ми стана ясно :))
ОтговорИзтриванеАма пък хич и не ги карам да ядат. Хапвам си го с кеф самичка.
Пепи, не съм правила повече. Това ще ми стигне. Освен, ако не дойде някоя хуна...
Здравей, Жани!
Добре дошла при мен!
Надявам се да намериш някоя идея и за себе си тук :)
Любимо сладко!
ОтговорИзтриванеАко имах като теб под ръка, непременно щях да хапна:-)
Мъхче, днес погледнах към бурканчетата веднъж, два пъти, но им се размина... засега :)
ОтговорИзтриванеЛюбимото ми сладко е това, Илианка! Изглежда фантастично!
ОтговорИзтриванеМоже ли да ми отговориш колко,като кг е 170 бр. смокини?Милена
ОтговорИзтриванеМоже би около 3 кг. Но не съм сто процента сигурна. Знам рецептата в бройки.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за рецептата.Сладкото стана чудесно.😃
ОтговорИзтриванеДа ви е вкусно, Нуше :)
ОтговорИзтриванеАз го правя по същия начин, но предварително варя смокините 10 минути, да им излезе "горчилката", както казват бабите. :)
ОтговорИзтриване