Днес пиша хилядната си публикация в
блога и избрах тя да е от тесто :) Макар и напоследък да пиша малко, а рецептите
за тестени да са още по-малко, тестото си остава моята голяма страст. Така
избрах да публикувам рецептата за Виенски кифли, която ще допълни моята
колекция от различни кифлички, така любими на всички.
Странно или не, аз не си спомням
Виенските кифли, които са били така популярни в едно друго време. Но пък са
възпяти от песента и няма как да не предизвикат емоция в мен. Идеята за
Виенската кифла с каничката кафе винаги много ме е привличала, макар и да не
знаех как точно изглежда тази прословута кифла. В момента има няколко рецепти,
които може да откриете в българското интернет пространство за виенски кифли,
като тази на Наталина е едната от тях. Може би не е точно онази от песента, но
виенската кифличка по тази рецепта е истински вкусна, хем мекичка, хем хрупкава
и много приятна за закуска, намазана с масло и конфитюр. Разбира се, по желание
може да сложите пълнеж от сладко или шоколад вътре, но аз ги опитах съвсем
чисти, както и трябва да са.
Продукти:
175 мл прясно мляко
1 жълтък
70 г разтопено масло
60 г захар
щипка сол
настъргана лимонова кора (по желание)
400 г брашно
1 ванилия
¼ кубче прясна мая или 4 г суха мая
1 белтък за намазване
Пълнеж по желание – течен шоколад, мармалад, маков
или орехов пълнеж
За приготвяне на Виенските кифли е
необходимо да започнете с подготовка на закваската. За целта маята се разтваря
в топлото прясно мляко и към тях се прибавят лъжичка захар и 2 с.л. брашно.
Разбърква се хубаво, съдът се покрива с
чиста кърпа и се оставя да втаса докато се надигне хубаво – около 10 минути.
През това време брашното се пресява,
прави се кладенче и в него се изсипват останалите продукти без белтъка. Замесва
се хубаво гладко тесто. Покрива се с фолио или с чиста кърпа и се оставя да
втаса. Втасалото тесто се разделя на 12 еднакви части. Всяка част се разтегля с
пръсти, докато се получи продълговата „мекичка“. Ако желаете, може да сложите
лъжичка пълнеж. След това тестото се навива на руло и се оформя на буквата „С“.
Получените кифли се нареждат в тава,
застлана с хартия за печене. В една тава се слагат 6 кифли. Завиват се и се
оставят да втасат още веднъж за около 20-30 минути. Намазват се с разбития
белтък и по желание може да се поръсят с мак. Аз нямах мак и ги наръсих със
сусам. Пекат се на 170 градуса до зачервяване.
Честита хилядна рецепта,Ил.
ОтговорИзтриванеКифлите на Нат са чудесни.
При подреждането на продуктите бих ги написала в реда на използване,
защото така на мен ми е по-лесно да следя :)
Радвам се, че продължаваш да поддържаш "огъня" в блога!
Ихаа супер изглеждат.Честита 1000 рецепти Илка. Още толкова очаквам от теб.😘😘💕
ОтговорИзтриванеСтранно е, че не помниш виенските кифлички от детството ни. Аз ги помня, бяха меки, ароматни и без плънка. Както и земелките, другият ми тестян фаворит. Прегръдка.❤
Благодаря, Мими!
ИзтриванеНе ги помня, наистина. А сега пък ме застреля и със земелки... При нас имаше жестоки френски франзели, само тях помня.
Прегръдки и за теб! ❤
Малко късно да честитя 1000 рецепта, но продължавай все така усърдно да ни предлагаш вкусотии. А, че тестото ти е силата, спор няма, така че рецептата ти е точно в десятката, страхотия е!
ОтговорИзтриванеЧестита 1000 - дна рецепта Или.Дано имаш сили, желание и здраве да поддържаш този блог.Спомням си кифличките от едно време и тези ми напомнят точно за тях.
ОтговорИзтриванеПрекрасни са.Още много по 1000 рецепти да сътвориш със собствените си ръце.На добър час на този прекрасен блог !
Виенските кифлички за мен са мил спомен от студентските години. Нарязани на парченца,намазани с масло и запечени на фурна - това беше най-вкусното и евтино мезе. Но виенската кифличка беше без плънка.А вкусът и беше по-близо до хляб, отколкото до кроасан.
ОтговорИзтриване