Пилешки късчета с кьопоолу

Има моменти, в които просто виждаш някаква рецепта и искаш да я направиш веднага. Така се случи и с тази. Абсолютно импулсивно изпълнение. Докато си ровех във Фейсбук, попаднах на това видео https://www.facebook.com/cznburak/posts/2151593205063840 . (Поставям го само като връзка, защото не успях да го вградя в публикацията, извинете ме за което.)
Изпълнението ме грабна на секундата и после вече знаех каква ще е вечерята.
Е, това е пълна импровизация от моя страна, защото във видеото нямаше точно описание на използваните продукти, но пък аз си го направих по мое осмотрение и вкус. За изпълнението на рецептата използвах пилешко месо, защото с такова разполагах в момента. И накрая добавих малко зехтин, а там като че ли се залива обилно с разтопено масло с подправки. Но се опитах да сложа малко мазнина, съобразено с режима на хранене, който спазвам в момента. Ако вие имате желание, можете да разтопите малко масло и да залеете готовото ястие с него.
Друго, което промених е, че поради липсата на плоча и жар - пекох всичко във фурната.

И така, ето как приготвих аз тази вкусна рецепта за пилешки късчета с кьопоолу.


Продукти:

За зеленчуците:
около 900 г патладжани
около 480 г домати
около 280 г печени чушки
2-3 скилидки чесън
1 с.л. балсамов оцет
2 ч.л. зехтин
1 ч.л. джоджен
½ к.л. червен пипер
черен пипер
сол










(Количеството на зеленчуците е ориентировъчно. Винаги можете да го промените според наличностите.)

За месото:

800 г пилешко (пържола от бут без кожа имах аз)
½ ч.л. риган
½ ч.л. черен пипер
½ ч.л. червен пипер
1 с.л. балсамов оцет
1 ч.л. зехтин
сол
пресен магданоз

люти чушки

пърленки (можете да ги приготвите по тази рецепта http://ilrai.blogspot.bg/2008/09/blog-post_7466.html, на скара, на тиган, а дори и директно върху плочата на обикновен котлон - все ще е вкусно)

 

Патладжаните и доматите се измиват. Патладжаните се надупчват с дървен шиш (защото при печене могат да гръмнат във фурната) и заедно с доматите се поставят в застлана с фолио тава. Пекат се в загряна фурна на 180 градуса, докато омекнат хубаво. 
 
Докато се пекат зеленчуците, месото се нарязва на малки късчета. Слага се в тавичка и се поръсва с подправките за месо. Добавят се балсамовия оцет и зехтина, налива се съвсем мъничко вода.

Готовите зеленчуци се изваждат от фурната и на тяхно място се слага да се пече месото, като се разбърква няколко пъти по време на печенето.
Патладжаните и доматите се оставят лекичко да се охладят и се обелват. Чушките също се белят. Всичко се накълцва на ситно, включително и чесъна.
След като месото се извади от фурната, вътре се слага подходяща тава да се нагорещи. След това в нея се изсипват накълцаните зеленчуци. Оставят се да се готвят, като се разбъркват 2-3 пъти и се изчаква водата от тях да се изпари. Изваждат се и се прибавят подправките, оцета и зехтина. Хубаво се разбъркват и се връщат за още 3-4 минути във фурната.
Лютите чушки се пукат леко на котлон.

Пилешките късчета се изсипват върху зеленчуците и се подреждат пуканите люти чушлета. Поръсва се със ситно нарязан магданоз.
Ако ще заливате ястието с разтопено масло, то тук е момента да го направите.
Накрая се добавят и пърленките :)

Да ви е вкусно!

Снимките ми не се получиха много хубави, както често ми се случва, но обикновено вечер нямам никакво време да снимам, защото човеците са много гладни :)

Това съм аз. Приятно ми е да се запознаем:)

Днес осъзнах, че нямам секция "За мен" в блога.
Затова реших да споделя с вас интервюто, което скоро дадох за списание Жената днес.
Това съм аз - Илиана. Рошава, щура, емоционална, понякога бъбрива, понякога мълчалива, обичаща безкрайно много да се смее, обичаща и наслаждаваща се на живота.

Моля, представи се – име, професия и къде живееш. Имаш ли си и друго хоби освен воденето на кулинарен блог?

Здравейте! Казвам се Илиана Николова и живея в родния си  град Ловеч. Икономист съм по професия, в момента работя в голямо предприятие. В свободното си време обичам да чета книги, а при всяка възможност съм на разходка.

Разкажи ни кога и как реши да си направиш кулинарен блог и кой или какво те вдъхнови да го направиш?

Блогът ми тази година ще отпразнува десети рожден ден, истински юбилей :) Всичко започна с включването ми в готварски форум през 2007г. Макар че още от ученичка съм се интересувала от кулинария, именно участието ми във форума отключи страстта и вдъхновението. След това, през 2008г. имахме идея с моя съпруг за съвместен проект. Той измисли името – Щъркелово гнездо, като символ на семейното огнище и домашния уют. Идеята беше като цяло блогът да не е само кулинарен, а да се включват и статии на други теми. Но вече толкова време водеща тема си остава кулинарията.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Не си спомням на каква възраст точно съм готвила за първи път, но през лятото обичах да си ходя на село. Докато баба и дядо бяха на нивата, аз отивах в градината, вадех си картофи и си ги пържех :) Имам и друг спомен. Правих палачинки за първи път. Сигурно съм била в шести клас. Пак на село. Оказаха се доста сполучливи и с брат ми ги изядохме за нула време, а не останаха за баба, която беше доста разочарована… Имам и друг опит, който си спомням, но неуспешен. За него ще разкажа малко по-надолу :)
По отношение на традициите – и друг път съм го казвала. У дома са повече традиционалисти и затова храната, която приготвям, най-често е такава. От българската кухня. Иначе уважаваме много българските празници и често менюто ни е съобразено с тях. Обичаме да се събираме около трапезата, която е подготвяна дълго, старателно и с много любов.

Кой те научи да готвиш? А ти кого научи?

Никога досега не съм се замисляла кой ме е научил да готвя. И сега не ми е лесно да отговоря, защото съм черпила идеи и от майка ми, и от бабите ми, и от свекърва ми. А братовчедките ми ме вдъхновиха да правя първите си сладкиши. Затова бих могла да кажа, че всички те са ме учили по някакъв начин. Но всъщност съм се учила най-много сама.
Кого научих аз… Все още не мога да кажа, че съм научила дъщеря ми, но смятам, че има още време за това :) Знам обаче, че съм научила мои читатели да готвят вкусни неща и съм им много благодарна, че са споделили с мен нещата, които са приготвили по предложените от моя страна рецепти.

Какво ти дава воденето на кулинарен блог?

Дава ми много… Преди всичко удоволетворение. Усещането, че си полезен на някого, дори и една проста картофена супа да се научи да готви от теб, е уникално. Наред с това чрез блога се запознах с много хора, които вече са ми много близки.

Как избираш рецептите, които да представиш в блога си?

Различно. Често виждам нещо, което ми харесва и го приготвям веднага, понякога готвя това, за което са ме помолили вкъщи, понякога приготвям нещо, което смятам, че ще бъде интересно на дъщеря ми. А понякога ми хрумва идея докато се прибирам от работа :) И когато рецептата се е оказала сполучлива, я споделям с читателите.

Кои са най-запомнящите се моменти от живота ти като кулинарен блогър?

Интересен въпрос. Хубаво е, когато вървиш по улицата, пазаруваш в магазина или си стоиш на плажа и някой те разпознава и ти се обажда. Прекрасно е, когато твои познати, за които не си подозирал, че знаят за хобито ти, ти споделят, че често се отбиват в твоето местенце и откриват идея за поредната вечеря. И тогава, когато приятел ти се обади, за да ти каже, че неговите колежки обсъждат рецепта от Щъркелово гнездо, без да знаят, че той те познава :) (Тук ще има хора, които ще се разпознаят и те си знаят кои са :) ). Изключително благодарна съм на всички, които споделят с мен, че съм им била полезна.
Няма да забравя и момента, в който получих първите си награди от „Блоговодител“ на церемонията през 2015г. Тогава беше истински вълнуващо и неочаквано за мен. Емоцията беше неописуема.
В такива моменти наистина осъзнаваш, че това, което правиш, има смисъл и ти дава много сериозна мотивация да продължаваш да го правиш, да продължаваш да се развиваш, да опитваш нови рецепти и да ги споделяш с читателите и приятелите си (защото част от читателите ми вече са ми и приятели).

Сладко или солено?

Много сладко, със солено.

На кокал или с корен?

По възможност и с тесто :)

Какво, освен вкуса, те привлича в някое ястие – случката, естетиката, географията, нещо друго?

Понякога е историята, понякога е вкусът, може да бъде и случката, а най-обичам тези от спомените. Детските спомени.

В какво се състои радостта от храната за теб?

Самото приготвяне на храната е празник за мен. И след това, когато видиш доволните лица на близките си и усетиш топлината на споделената трапеза.

Ако публикуваш кулинарна книга, на кого ще е посветена тя?

Вероятно на съпруга ми. С благодарност за подкрепата, която получавам от него и за търпението му към мен.

Кое е нещото, с което истински се гордееш?

С дъщеря ми. Радвам се, че е такава, каквато е и, че е мое дете. И с блога. Той е второто ми дете и ме радва толкова, колкото и дъщеря ми.

Имаш ли гафове в кухнята и ако да – разкажи ни поне за един?

Е, кой ли няма. Сещам се за два. Не, за три – четири. Първият беше, когато бях дете и бях решила да правя пандишпаново руло сама. Бях на село и братовчедка ми  беше дала рецептата. В нея пишеше, че трябва да обърна готовата платка  върху кърпа и да я навия гореща заедно с кърпата. Проблем с разбиването на тестото нямах. Нямаше миксери на село тогава, но баба ме беше научила да разбивам с тел. Да обаче, като не съм правила такова нещо никога сама и съм наляла много олио в тавата за печене. След като се изпече блата, го обърнах с всичкото олио на една от хубавите и нови кърпи на баба, навих го и си продължих по рецептата. След като баба се върна, няма да ви казвам какво настана. :) Така и не си спомням дали ставаше за ядене това руло, но няма да забравя напоената с олио кърпа и голямото негодувание на баба.
Помня и един изкипял кекс във фурната по една прехвалена рецепта, и едни изгорели пълнени чушки. И първата ми содена питка за Бъдни вечер, с която можех да убия някой, ако го бях ударила. Затова пък сега си имам прекрасна рецепта за такава питка и горещо я препоръчвам на всички, а рулото с много олио продължавам да правя и до днес, но си научих урока :)

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Гордея се с всяка една рецепта, която съм приготвила, защото в нея съм вложила много любов и съм зарадвала близките си. Но бих искала да ви предложа една стара семейна рецепта от българската кухня, която много обичам и винаги приготвям така, както ми я е разказала баба и както я е готвила нейната свекърва, моята прабаба. Рецептата по принцип е сезонна и се приготвя през зимата, надявам се читателите да ме извинят, но наистина тя за мен означава много и аз съм изключително щастлива, че мога да продължа традицията и да запазя и разпространявам такива рецепти, защото те са част от кулинарното ни наследство. Сигурно не е случайно, че едната ми номинация за наградите на Блоговодител тази година е в категория „Гозбите на баба“ :)
И тук следва рецепатата, която можете да прочетете на това място в блога.  https://ilrai.blogspot.bg/2009/01/blog-post_11.html

Използвам случая, за да ви кажа, че и тази година ще има Годишни кулинарни награди и Щъркелово гнездо е номиниран в две категории: Гозбите на баба и Топло от фурната.
Както и друга година, така и сега освен награди на журито, ще бъдат връчени и награди на публиката.
Така че, ако наминавате тук понякога и съм ви вдъхновила да приготвите нещо вкусно, ще се радвам да гласувате за мен.
Сайтът на наградите е този  http://kulinarninagradi.com
Там е необходимо да посетите секция "Гласувай". След това е нужна регистрация (с Фейсбук бутон става най-лесно и удобно).
Пак казвам, категориите са две - Гозбите на баба и  Топло от фурната.

Ще ви бъда много благодарна, ако ме подкрепите!

Леща с коприва

Идеята за леща с коприва дойде, след като скоро си спомних за чукан боб с коприва - нещо, което хапвах преди време в Троянско. Реших, че щом може да има боб с коприва, ще може и леща да стане. И разбира се, не се оказах първата, която прави подобна комбинация.
Вариантите, които можете да изберете да сготвите това ястие са различни, може да е като супа, като яхния, сгъстена с повече брашно, може и крем супа да направите.
Аз избрах тази простичка комбинация, която много ми хареса и която е добър вариант да съчетаете зелениите с още нещо в едно постно ястие.

Продукти:

250 г леща
100 г коприва
1 глава лук
1 морков
няколко скилидки чесън
1/2 ч.ч. домати от консерва или 1 настърган домат
3 с.л. олио
1 с.л. брашно
1/2 ч.л. червен пипер
около 1 ч.л. сух джоджен
девесил (ако имате)
черен пипер
сол
пресен магданоз

Лещата се измива и се накисва за няколко часа. (Може и да пропуснете тази стъпка, ако нямате време, но препоръчвам да я накиснете предварително.)
Копривата се почиства и измива. Попарва се с вряла вода за няколко минути, след което се нарязва.
Зеленчуците също се нарязват.
Лещата се измива отново и се залива с около 1 л вода. Слага се да ври. След като заври, към нея се прибавят лука, морковите и нарязания чесън. Огънят се намалява и ястието се оставя да ври тихо. Ако водата поизври повече, може да долеете малко, но да не става прекалено рядко.
След като лещата омекне хубаво, се прибавят нарязаната коприва, доматите, подправките и олиото.  Оставя се да ври още десетина минути.
Брашното се разбива с малко вода. Изсипва се в ястието и се оставя още 2-3 минути на огъня.

Ако имате пресни подправки - магданоз, девесил и джоджен, би било прекрасно да ги използвате, като поръсите накрая и си спестете сухите горе.

Солени кексчета с тиквички и извара

С тази публикация за солени кексчета с тиквички и извара се включвам с удоволствие в проект "Вкусно и полезно" на био магазин Зелен, целта на който е да се покаже, че здравословната храна може да бъде и много вкусна. Благодаря за поканата! Био магазин Зелен ми предоставиха продукти, с които с удоволствие ще приготвя вкусни неща.

Преди да пристъпя към рецептата, ще уточня, че тя е подходяща и за тези, които спазват Зоната. Това разбира се не означава, че останалите не могат да си хапнат вкусно, здравословно и балансирано кексче.

Продукти:

2 яйца
2 белтъка
280 г нискомаслена извара
56 г сирене
220 г кисело мляко
240 г тиквички
114 г био овесени трици
60 г брашно от нахут
2 1/2 ч.л. зехтин
5 г бакпулвер
подправки по желание (при мен са риган и черен пипер)
ако е нужно, още щипка сол

12 маслини
28 г кашкавал

След като си приготвите точните количества продукти, приготвянето е изключително лесно.
Тиквичките се настъргват и посоляват, след което се оставят да постоят около десетина минути, за да си пуснат водата. След това се отцеждат, като се притискат с ръце.
Всички продукти без маслините и кашкавала се смесват в голяма купа и разбъркват до хомогенна смес. Тази смес се разпределя във формички за мъфини. Достатъчна е за приготвянето на 12 кексчета. Отгоре се поръсва с кашкавала и се забожда по една маслинка в средата.
Пекат се в загряна на 180 градуса фурна до готовност.
Едно кексче равно на 1 зонов блок, за тези, които се интересуват.

Източник на рецептата: http://www.vzonata.com/mufini-s-tikvichki-i-maslini/

Пиле с лимон и картофи

Скоро видях при Йоли едно вкусно цитрусово пиле, идеята за което ми хареса много. Само че аз не го приготвих като нея, а промених някои неща. Пропуснах портокала и добавих моркови и маслини. Получи се много добре и бих искала да споделя с вас рецептата за това вкусно пиле с лимон и картофи.

Продукти:

1 пиле
12 по-малки картофа (или толкова броя, колкото счетете, че е необходимо)
2 моркова
10-15 маслини
1 глава чесън по желание

1/2 ч.л. смлян кориандър
1 с.л. сушен риган
1/2 ч.л. червен пипер (ако ви харесва, сложете лют)
черен пипер
сол

400 мл пилешки бульон
сок от половин лимон
половин лимон, нарязан на тънки резени
няколко листенца салвия - ако имате и харесвате този аромат
2-3 с.л. олио

Пилето се реже на порции. Поръсва се с подправките, които хубаво се втриват във всяко парче.
Картофите се обелват и се режат на тънки филийки, като не се прерязват до края. Ако случайно срежете някъде до долу, съединете картофа внимателно с клечка за зъби. Картофите се посоляват внимателно и по желание може да поръсите с мъничко червен пипер или пък с други подправки, които харесвате.
Морковите се режат на по-големи парчета. Главата чесън се реже на две или пък се слагат цели скилидки без да се белят.
Всичко се подрежда в тавата за печене. Слагат се маслините и лимоновите резени. Пилешкото се полива внимателно със сока от лимон. Поръсва се навсякъде с мазнината. Налива се бульона. Отгоре се поръсват листенцата салвия.
Пече се в загрята фурна на 180 градуса до готовност, като се полива със соса няколко пъти по време на печенето.