петък, 22 април 2022 г.

Гозбата на България: Изненада в с. Малиново. Бюрекът се оказа лесна топка за Патрисия и Евгени


Ето, че дойде време и за продължението на Малиновската сага в „Гозбата на България” и приготвянето на бюрек с кокошка от отбора на Патрисия и Евгени. В епизода видяхме, че месенето на тесто от младежи без опит в кухнята си е истинско предизвикателство. Е, някои от нас си спомниха своя първи самостоятелен опит за приготвяне на питка, резултатът от който спокойно можеше да се използва за опит за убийство… толкова твърда беше… Спокойно, жертви няма JВсе пак, добре, че няколко години по-късно си намерих едни добри хора в един форум, които толкова много ме впечатлиха и мотивираха, че тестото стана една от най-големите ми страсти. Всъщност, който редовно чете блога Щърткелово гнездо, вече знае това.

Какво да ви кажа, отплеснах се в спомени, а трябваше да ви разкажа как се справиха Патрисия и Евгени. Сигурно това, че повикаха Лео Меси на помощ, се оказа много добър коз в техните ръце, защото в крайна сметка… те се оказаха победители. Изненадани ли сте? Честно казано и аз. Макар да видях някои пропуски в изпълнението им, журито категорично се изказа в тяхна полза. Няма да се спирам на това, което ми липсва и няма да ги критикувам. Вярвам на преценката на журито. Вместо това обаче, ще използвам тази публикация и ще ви дам някои съвети за месене, които ще послужат на съвсем начинаещи. А вие можете сами да гледате видеото тукhttps://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/patrisia-i-evgeni-gotviat-v-malinovo/

А следващия епизод на „Гозбата на България” може да гледате идната сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

А ако сте пропуснали предната публикация, в която разнищихме бюрека с кокошка, можете да я прочетете тук http://ilrai.blogspot.com/2022/04/blog-post.html



Преди обаче да премина към Патрисия и нейните затруднения, ще вметна, че малиновската баклава, която видяхме във видеото е наистина чудесна. Аз засега само съм я опитвала и ви уверявам, че си заслужава. И ако имате възможност, наесен посетете Празника на баклавата. Кой знае, и мен може да срещнете там J А аз обещавам да потърся рецепта и в подходящ случай да я направя и споделя и на вас.

Сега се връщаме към представянето на нашите главни герои Патрисия и Евгени. Видяхме, че Патрисия се затрудни в замесването на тестото и целите  ѝ ръце до края се оказаха плътно в рядко тесто. За да избегнете този момент, ако и вие сте начинаещ кулинар, на който много му се иска най-накрая да си замеси едно тесто у дома, има един прост метод, който работи чудесно. Методът на лъжицата. J Да ви призная, едно от нещата, които хич не обичам, е да ми лепне тестото по ръцете. И прибягвам до този или подобен трик. Правя уговорката, че този прийом може да използвате, ако нямате модерни кухненски уреди, които напоследък се използват доста често и улесняват живота на хората. Е, на някои от тях. Аз все още предпочитам да си меся на ръка повечето теста, макар да имам и планетарен миксер, и хлебопекарна. Честно, друго си е да усетиш тестото, да изпиташ удоволствие, че твориш с ръцете си и да се понацапаш малко J

Опасна ли е точилката???
Така. Какво е важно да запомните тук. Изсипете си течността в голяма купа. В случая имаме вода и оцет, но би могло това да е вода, прясно мляко, яйца, кисело мляко… Ако рецептата ви е с мая, прибавете и нея, като следвате указанията в рецептата. Добавете солта и ако има нещо друго. Разбъркайте с телена бъркалка. Смесете си течностите и постепенно към тях започнете да добавяте брашното. Не го изсипвайте всичкото наведнъж. Нищо, че в рецептата може да пише точно количество, често се случва, когато месим, да ни отиде повече или по-малко брашно. Причините за това могат да бъдат различни, но в този пост няма да ги коментираме. И така, изсипете половината от посоченото в рецептата брашно и разбъркайте много хубаво, докато всички съставки се смесят. След това започнете да добавяте по малко от брашното и продължавайте да бъркате с лъжицата. Продължете, докато тестото стане много, много тежко и трудно за разбъркване. Тогава вече, ще трябва да се прежалите и да пуснете ръцете в действие, но пък няма да се нацапате толкова, обещавам ви. Тук вече трябва да започнете да месите. Ще ви бъде по-удобно, ако прехвърлите тестото на плот и продължите процеса там. Продължавайте да добавяте по мъничко от брашното и месете, докато тестото го поеме добре и докато тестото стане меко и спре да лепне. Трябва обаче да внимавате, защото ако сложите повече от нужното количество брашно, тестото ще стане прекалено твърдо и няма да имате добър резултат. Затова отново ви казвам, добавяйте по мъничко от брашното и го измесвайте, докато прецените, че тестото вече не лепне прекалено и е мекичко.

Това ви препоръчвам, независимо дали ще месите тесто за питка или за баница, а защо не и козунак.



Козунак ли казах? Ами да, на прага на Великден сме  и кулинарното пространство е залято от публикации за яйца, козунаци, агнета и други вкусни лакомства, които традиционно се сервират на трапезата в тези празнични дни. И няма как да е иначе. Всички обичаме да се съберем със семействата си и да им предложим най-вкусното, което сме способни да приготвим. А традициите… те май се променят в годините. Но пък традиции можем да си създадем и ние, в нашето си семейство и с тези традиции да израстнат децата ни.

Най-важното на Великден са традиционните боядисани и украсени яйца. Те са символ на възраждането на природата и духа, на победата на живота над смъртта.

В последните години агнешкото навлезе като традиционно за Великден, макар и аз да не съм много съгласна с това. В моето детство не си спомням никога на Великден да е имало агнешко. Винаги агнетата са били за Гергьовден. Това ме провокира да направя проучване сред близките ми хора, което установи, че и при тях не е имало агнешко на великденската трапеза. Все пак, както казах, традиции можем да си създадем и сами, за нашето си семейство. Така че какво месо ще изберете за Великден, е въпрос на избор и предпочитания. Чела съм все пак, че в някои краища на страната се яде пиле. Приемам този вариант и дори и аз мисля да заложа на пилешки изкушения в неделя. Каквото и да изберете вие, сигурна съм, че ще ви бъде вкусно.



Другото задължително нещо, което сигурна съм ще има във всеки дом, са козунаците. Дали ще си купите или ще си приготвите домашен козунак, не знам. Но знам, че няма да го пропуснете. Много мислих дали да ви споделя моята любима козуначена рецепта или пък да ви кажа кое агнешко ми е фаворит, но няма да го направя. Интернет пространството кипи от подобни предложения, затова реших да ви предложа рецепта за една фантастична торта, която се прави с… козунак.

Така де, истина е, че покрай Великден дни наред ядем останали яйца и козунаци и като че ли краят им никога не се вижда. Но аз ще ви предложа рецепта за торта, в която можем да оползотворим някое друго парче останал козунак. Рецептата наистина е чудесна и горещо ви я препоръчвам.

В рецептата използвам и бишкоти, но вие може да ги замените с още един ред козунак.

 

Торта с козунак

За приготвянето на тази торта с козунак и бишкоти съм използвала купен козунак, който ни беше подарък и който беше с тегло 500г. Ако използвате домашен, най-вероятно ще ви трябва повече, тъй като той е доста по-тежък от купения.

Продукти за форма с диаметър 26 см:

1 козунак
около 300 г бишкоти

1 л прясно мляко
2 пакета пудинг ванилия
12 с.л. захар
4 жълтъка
50 г краве масло
2 ванилии

400 г заквасена сметана
250 г маскарпоне

1/2 бурканче сладко от боровинки
2 с.л. ром
прясно мляко за потапяне на бишкотите и сиропиране на козунака

шоколадови стърготини
бадеми

Приготвянето на тортата с козунак започва с  направата на  пудинга. Тъй като трябва да е напълно охладен, можете да направите това доста по-рано.

850 мл от млякото се слага да заври със захарта. Пудингът се смесва с останалото мляко и жълтъците и се разбърква добре. След като млякото заври, тенджерата се измества от котлона и към млякото бавно при непрекъснато бъркане се прибавя горната смес.
Връща се на котлона, като се бърка постоянно и се държи докато заври отново и сместа се сгъсти. Слага се маслото и се бърка, докато се стопи.

Оставя се да се охлади напълно.

Смесват се маскарпонето, заквасената сметана и ванилията, като задължително се разбъркват 
с вилица или тел и в никой случай с миксер.

Прибавят се лъжица по лъжица към охладения пудинг и всичко се разбърква добре до идеално гладка смес. Без да използвате миксер, за да не се разводни заквасената сметана.

Сладкото се смесва с рома и малко вода, за да стане леко течно.


Взима се ринга от формата за торта и стените се облепват с хартия за печене. Поставя се направо върху тортената чиния, върху която ще се сервира тортата.


Козунакът се нарязва на филии с дебелина 1 см. 


На дъното на чинията се подреждат филии козунак, като всички дупки между парченцата се запълват внимателно. Козунакът се сиропира с прясно мляко. Отгоре се сипва от крема, а върху него 1/3 от сладкото. Бишкотите се топят една по една много бързо в мляко и се подреждат върху крема. 

Следва нов слой крем и сладко и отново един ред бишкоти, крем и последното сладко. 
Най-отгоре се завършва с ред козунак, който леко се сиропира с мляко. Намазва се с крем и тортата се прибира поне за 6 часа в хладилника (при мен стоя цяла нощ). Накрая от крема трябва да остане за доизмазване, който също се прибира в хладилника.
Кремът на пръв поглед изглежда много, но на мен ми отиде цялото количество.
Изважда се и внимателно се освобождава от формата. Измазват се стените с крем, ако отгоре се е напукал креместия слой, също се маже със свежа доза крем.
Украсява се с филирани бадеми и шоколадови стърготини.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...