Банички от парено тесто

Преди време видях при Ина тези банички। Още тогава обещах, че ще ги опитам। Нищо, че не беше много скоро :) Ако търсите рецепта за бърза и вкусна закуска, това е рецептата।

Продукти:
за тестото:
1/2 чаена чаша вода
1/2 чаена чаша прясно мляко
1/2 чаена чаша олио
1/2 чаена лъжичка сол
1 и 1/2 чаени чаши брашно
3 яйца

за плънката:
50 грама сирене
1 яйце

Водата, млякото, олиото и солта се смесват и се слагат да заврат. Добавя се брашното и сместа се бърка с дървена лъжица в кръг при изключен котлон, докато тестото започне да се отделя от стените на съда। Сваля се от огъня и слад като се поохлади, се прабавят едно по едно яйцата при непрекъснато разбъркване (следващото яйце се прибавя, когато предходното е напълно поето от тестото)। Тестото се изважда върху набрашнена повърхност и се измесва добре। При Ина са отишли още около 2 с.л. брашно, но при мен бяха 6 с.л. Вероятно яйцата ми бяха по-големи. Тестото трябва да бъде много меко. Разточва се на кора с дебелина около 0,5 сантиметра. Изрязват се квадрати със страна 6 сантиментра, в средата на които се слага част от плънката от разбитото яйце, от което е отделена 1 чаена лъжичка за глазура, и надробеното сиренеКвадратите се прегъват, притискат се краищата, намазват се с разбитото яйце и се пекат до златисто върху тава, покрита с хартия за печене.

Аз не изрязах квадрати, защото ми се сториха доста малки। Разрязах тестото на по-големи правоъгълници и в единия край сложих плънката। После затворих с другата страна। Следващия път бих пропусна яйцето в плънката। Може би наистина яйцата бяха доста големи и не съобразих, но баничките имаха изразен вкус на яйце।

Три годинки, три свещички...

Днес Щъркелово гнездо няма да предложи рецепта. Днес е необикновен ден, в който няма да се готви, защото се навършват три години от създаването на блога. Да, някак си неусетно изминаха три години от онзи юнски ден на 2008-ма, в който започна всичко.
Трудно ми е да си събера мислите и да кажа всичко, което искам.
Тези три серии по 365 дни бяха наситени с много приятни емоции, незабравими преживявания и приятелства, разпростряли се чрез интернет по всички континенти на земното кълбо.
Всичко започна като на шега. Просто исках да събера рецептите, които приготвям на едно място. Но се оказа, че те са доста и се появяват все нови и нови, които искам да опитам. И така – до днес.
Няма да правя анализ на посещенията и публикуваните рецепти. Те и без друго се виждат. Просто искам да кажа, че ви благодаря, че споделихте с мен тези три години. Не мога да обещая още колко ще продължа да пиша. Но мога да обещая, че Щъркелово гнездо ще остане тук, когато имате нужда от помощ.
Бях планирала да напиша още доста неща, но няма да го направя, защото кой знае защо вместо да ми е празнично, ми става тъжно.
Затова ще ви поканя само да духнете свещичките с мен.

Сладкиш "Хапки"

Обичате ли лесни, бързи и икономични сладкиши? И аз обичам  Скоро Мария пусна рецептата за тези хапки. Естествено не се стърпях и ги приготвих. Само че при мен се получиха във вид на пастички. Много са вкусни. Да знаете.

Продукти:
За тестото:
2 ч.ч. кисело мляко
1 ½ ч.ч. захар
2 ч.ч. брашно
1 ч.л. сода бикарбонат
Около половин чаша счукани орехи

За шоколадовия сос:
125 гр. масло
3 с.л. какао
3 с.л. вода
6 с.л. захар
ванилия
Млякото се смесва със захарта и се разбърква добре। Добавя се содата – предвидете си по-дълбока купа, защото когато прибавите содата и я смесите с млякото, то шупва. Последно се прибавя пресятото брашно и се разбърква хубаво. Получената смес се изсипва в тава застлана с хария за печене, намазнена с олио и наръсена с брашо. Заглажда се равномерно с лъжица. Пече се в предварително затоплена фурна на 170°. Като истине се нарязва на хапки или пастички. Поръсва се със счуканите орехи. Продуктите за заливката се смесват и се слагат на котлона. Готово е, когато маслото се разтопи и се получи хубава, гладка, шоколадова смес. Сладкишът се залива равномерно и се оставя глазурата да се стегне.
При мен се получи по-скоро шоколадов сос, който не стегна така, както при Мария. Но може би проблемът е от маслото. И въпреки това стана много, много вкусно, защото попи много добре.

Леща с бекон

Тази рецепта видях тук и начинът на приготвяне ме заинтересува। Мария и нейната дъщеря ми помогнаха с превода, за което съм им много благодарна. Рецептата е вегетарианска, но тъй като в последните дни вкъщи предлагам все такива ястия, реших да добавя и бекон. Но, разбира се, лещата е вкусна и без него. Можете спокойно да го пропуснете. Направих и накои други промени и я приготвих по следния начин:

Продукти:
125 грама леща
2 големи скилидки чесън
2 средни глави лук
1 голям морков
1 / 2 зелена чушка
1 червена чушка
2 домата
щипка канела
½ ч.л. кимион
щипка куркума
сoл
черен пипер
зехтин
200 г пушен бекон

Лукът се почиства и се нарязва на полумесеци. Чесънът се нарязва на ситно. 4 с.л. зехтин се загряват и в тях се изсипва чесъна. Оставя се за секунди и се прибавя лукът и щипка сол. Разбърква се и котлонът се намалява. Лукът трябва да се карамелизира на бавен огън за около 15 минути, докато стане приятно кафяв. Ако започне да залепва, се добавят няколко капки вода.
През това време морковите и чушките се нарязват на кубчета. Доматите се обелват, почистват се от семената и също се режат на кубчета. Когато лукът е готов, се прибавят морковите и чушките. Готви се около пет минути, докато омекнат. Прибавят се и доматите, подправките и лещата. Ястието се залива с вода – около 1-2 ч.ч., колкото да покрие. Ако е нужно, в процеса на готвене се добавя още малко вода. Готви се до готовност на лещата. Беконът се нарязва на лентички и се изпържва в малко мазнина. Добавя се към лещата. Разбърква се и ястието е готово.

Чеснови хлебчета

Днес в Ловеч се изсипа страшен дъжд. Какво да прави човек, когато си е вкъщи, а времето е лошо? В такива случай на мен ми идва вдъхновението да пека нещо. Сладко или солено - според настроението. Тази рецепта за чеснови рулца е в списъка ми от няколко дни. Ето, че дойде и нейния ред. Хлебчетата ухаят прекрасно и са много пухкави. Правят се лесно. Опитайте :)

Продукти:
За тестото:
Около 3 ч.ч. брашно
1 ч.ч. топла вода
20 г прясна мая
1 с.л. сол
1 ч.л. захар
2 с.л. зехтин

За чесновата смес:
6 с.л. масло
2 с.л. намачкан чесън
5-6 стръка магданоз

Маята се разтваря във водата и от изброените продукти се замесва тестото. Оставя се да втаса. Маслото се смесва с чесъна и ситно нарязания магданоз. Тестото се разделя на четири равни части. Всяка част се разточва на правоъгълник и се намазва с ¼ от маслото. Навива се на руло, след което всяко рулце се реже на четири равни части. Тавата, в която ще се пекат се намазва със зехтин. В нея се подреждат рулцата с разреза нагоре. Оставят се да втасат около 20 минути. Напръскват се с малко прясно мляко и се пекат в загрята на 180° фурна до придобиване на приятен загар. Хубаво е да се хапват горещи.

Киш с гъби

Вчера се озовах вкъщи със 700 г гъби без ясната идея какво да ги правя. Не ми се правеше нищо от традиционните, които приготвям и цяла сутрин се чудих как да ги сготвя. После се сетих за пай, а оттам и за киш. Паразрових се и сътворих това 

Продукти:

За тестото:
1 ½ ч.ч. брашно
125 г замръзнало масло
¼ ч.л. бакпулвер
1 разбито яйце
1 щипка сол

За киша:
700 г гъби
1 голяма глава лук
3 яйца
1 ч.ч. течна сметана
½ ч.ч. настърган ементал или кашкавал

сол

черен пипер
Брашното се пресява в купа и се смесва с бакпулвера и солта। Маслото се настъргва върху брашното, добавя се и яйцето и се замесва тесто। Разточва се с помощта на малко брашно на кора и се поставя в намазаната с масло тава за печене, като се облицоват и стените। Оставя се в хладилник за 30 минути। През това време лукът се нарязва на ситно, а гъбите на филийки। В 3-4 с.л. зехтин се изпържва лукът до златисто. Добавят се и гъбите и се готвят, докато омекнат и водата се изпари напълно. Подправят се със сол и черен пипер на вкус. Оставят се да изстинат. Гъбите се изсипва върху тестото. Яйцата се разбиват леко и към тях се прибавя сметаната и ементала. Тази смес се изсипва върху гъбите и кишът се пече в загрята на 180° фурна около 30 минути, докато хубаво се зачерви.

Ягодово парфе с... череши

Днес е първи юни। Празникът на детето. :) Винаги съм обичала този ден। И до днес си го празнувам, нищо, че вече съм голяма :)) и има кой друг да празнува. Вчера реших, че ще приготвя торта за дъщеря ми। Първо си мислех за медовик, но после реших, че трябва да се възползвам от плодовете на пазара। Парфе ще е। Но от какво? Гледам наоколо все предложения с ягоди। Обичам ягоди, но череши обожавам। Прочетох доста рецепти за парфета, но не се спрях на никоя конкретно। Излязох да пазарувам и се върнах с ягоди, череши, заквасена сметана и течна сметана। И после импровизирах। Получи се много вкусен резултат, одобрен от неядящите плодови десерти у дома।


Продукти за блата:
2 яйца
5 с.л. захар
3 с.л. брашно
2 с.л. олио
1 ванилия

За ягодовия слой:
½ ч.ч. захар
400 г заквасена сметана
1 ½ ч.ч. подсладена течна сметана
1 ванилия
300 г ягоди
200 г череши
20 г желатин

За желирания слой:
1 ч।ч। сок от компот от ягоди (ако нямате, можете да замените с подсладена вода или подходящ сок)
10 г желатин
ягоди и череши

Яйцата се разбиват със захарта. Добавя се олиото. Накрая се прибавят брашното и ванилията и се разбърква добре. Блатът се пече във форма за торта, предварително застлана с хартия за печене.
Заквасената сметана се разбърква със захарта. Оставя се за около 10 минути, докато захарта се разтопи. Течната сметана се разбива до гъст крем. Ягодите се намачкват, а черешите се почистват от костилките. Желатинът се разтваря в малко вода и се оставя да набъбне. Разтопява се на водна баня, като се внимава да не заври. Оставя се да се охлади до стайна температура. Двата вида сметана се смесват. Добавят се ягодите, черешите и ванилията и всичко се разбърква добре. Изсипва се желатина и отново се разбърква. Тази смес се изсипва върху изпечения блат, който все още е във формата. Заглажда се добре. Оставя се в хладилник, за да стегне, поне един час.
За украсата – по ваша преценка – сложете ягоди или череши, или пък и двете। Желатинът се накисва по познатия начин – докато набъбне, разтопява се на водна баня и се прибавя към сока. Излива се внимателно върху подредените плодове. Оставя се да се желира в хладилник.

Честит празник на всички деца и на тези от нас, които все още се чувстват такива, независимо на каква възраст са!