Улични банички

Банички по време на карантина или изолация явно са възможни само в домашни условия. Или поне в нашия град е така. Миналата вечер Никол и Никола си говорят колко много им се ядат купени банички и как няма откъде да си купят. Слушах ги, слушах ги, пък им викам, че ще им направя. И те с огромно недоверие: Ти не можеш! Веднага им припомних, че вече съм правила, макар и преди много години по тази рецепта, но и двамата не си спомняха. Е, сигурно и аз съм си виновна, че улични банички за толкова време не съм повторила да направя. Но веднага се коригирах и им натрих носовете с тези прекрасни, страхотни, уханни и много хрупкави улични банички, приготвени вкъщи, а дори и по-добри от много купени. Трябва да поработя по оформянето още малко, но скоро ще ми се получават по-добри.
Този път реших да използвам рецептата на Дарина, която много добре обяснява как се правят улични банички, обаче я утроих, тъй като е само за 3 банички, а на нас ни трябват повече :)
Баничките се получиха прекрасни, много хрупкави и много вкусни. Но имайте предвид, че една баничка от тези не отговаря по големина на една купена баничка. За нас тримата 9 си бяха точното количество.

Продукти:

300 мл вода на стайна температура
3 ч.л. оцет
3 ч.л. олио
2-3 щипки сол
около 600 г брашно

олио
сирене

Аз замесвам тестото, като смесвам 400 г от брашното с изброените продукти и замесвам. След това добавям по малко от останалото брашно и меся, добавям и меся, докато тестото престане да лепи. По принцип тестото за баница не бива да е лепкаво и да е меко, защото е възможно да не може да се раздърпа добре. Постарайте се да измесите средно твърдо тесто.
Омесеното тесто се разделя на 9 равни части, които се оформят на топчета. Всяко топче се разточва на малка питка, около 10 см и се намазва хубаво с олио. Потриват се с чиста кърпа и се оставят да си починат около 30 минути.
След това се взима една питка (останалите стоят покрити, за да не съхнат) и се поставя върху намаслената повърхонст, на която ще дърпате баничката. Дарина дърпа върху кърпа, аз дърпах върху намаслена повърхност. Внимателно с ръце започвате да раздърпвате корите от средата навън. И така-докато стане тъничка кора. Кората се наръсва с олио, поръсва се сирене и се сгъва, като се прегъва от едната страна до средата, после от другата до средата и двете крайни страни се прегъват по-малко. И след това се оформя баничката на правоъгълник. Внимавайте като ги прегъвате, за да остане въздух вътре и да се издуят приятно при печене, а не да се сплескат.
Така приготвените банички се подреждат в намаслена тава, намазват се внимателно с още малко олио с четка (гледайте да не ги притискате, окато ги мажете) и се пекат в загрята на 200 градуса фурна за около 20 минути.
След като се извадят от фурната, се намазват съвсем леко с вода, както правят в баничарницата :)

Домашни тортили питки

Предполагам, че много от вас обичат да си приготвят нещо с тортила питка. И ние така. Определено са много                 удобни за различни цели.

Обикновено ги купуваме готови от магазина, но трябва да ви кажа, че домашно приготвените тортили питки са просто неустоими и определено по-вкусни от магазинските. И всъщност приготвянето на домашни тортили  изобщо не е трудно, а е и доста бързо. Тестото е без мая и като всяко друго такова, не изисква продължително втасване. По принцип би трябвало да се приготвят само от царевично брашно, но аз избрах рецепта, в която използвам царевично и бяло. Определено са прекрасни. Може да опитам и само с царевично, но не съм сигурна дали наситения царевичен вкус ще се понрави у дома.

Тортилите произхождат от Южна Америка и по-специално  от Мексико. Твърди се, че са се приготвяли и преди 10 000 години. Дали това е така, аз не знам, но знам, че с тях можете да си приготвите много вкусно ястие, с което да зарадвате близките и гостите си. (Гости ли казах? Какви гости в тия корона времена, не знам, но дано скоро да можем да си поканим такива J)

Продукти:

1 ч.ч. е с вместимост 200 мл.

около 1 ½ ч.ч. бяло брашно

½ ч.ч. царевично брашно

150 мл топла вода

2 с.л. зехтин или олио

1 ч.л. бакпулвер

Приготвянето е лесно. В купа се смесват 1 чаша от бялото брашно, царевичното брашно и бакпулвера. Разбъркват се добре. Зехтинът се слага в топлата вода,  и тази смес се изсипва при брашното. Разбърква се хубаво. Прибавя се по малко от станалото брашно и се меси, докато тестото спре да лепи. Получава се тесто с много приятна консистенция и много нежно при допир. Разделя се на 8 части, които се оформят на топчета.  Покриват се с чиста кърпа или найлоново фолио и се оставят да си починат около 20 минути.

Всяко топче се разточва на тънко кръгче с диаметър около 20 см с помощта на още малко брашно. По принцип се точат лесно, но ако не можете да го раточите достатъчно голямо, може да си помогнете с дърпане (като дърпана баница).

Така се приготвят всички питки и се подреждат върху памучна кърпа или на подходяща повърхност, за да не залепнат. Понеже нямах много място, на което да сложа 8 питки, аз ги застъпвах и не ми се залепиха.

Тиган с незалепващо покритие се загрява без мазнина, като не се използва пълната мощност на котлона, а 2/3 от нея.

Тортилите се изпичат на тигана за около 40 секунди до минута от всяка страна – да не прегарят като пърленка. Следете кога точно да ги обърнете и извадите от тигана, така че да останат светли и непрепечени. Като се сложи питката, се появяват мехурчета и обикновено с тяхната поява, тестото е готово за обръщане.

Изпечените тортили се слагат една върху друга и се покриват с кърпа, за да не изсъхнат.

Приложението им е разнообразно.

Ние този път ги хапнахме с пилешко месо като това за дюнер, пържени картофи и зеленчуци.

Понякога – нещо много любимо на Никол от години, ги приготвям на джобове, пълни със сирене и кашкавал, които изпържвам за кратко. Интересна е технологията, защото се лепят с лепило от брашно J и Никол и приятелите й много ги обичат. Също така тортила питките са много подходящи за приготвяне на различни видове парти хапки. Ето тук имам една страхотна рецепта. Освен това можете да си приготвите много бърза пица с тъничък и хрупкав блат J
Домашните тортили питки могат бързо и удобно да се превърнат в нещо като крекери като се намажат със зехтин и се поръсят със сол и любими подправки, разрежат се на триъгълници  и се запекат леко във фурната.

Разбира се, като говорим за тортила питки, е редно да споменем , че са основа на много мексикански ястия като кесадили, енчилади, буритос, фахитас и такос.

 Изобщо приложения да искате. И все вкусни J

Ами… това е. Запрятайте ръкави J

Книжен кебап със свинско

Книжен кебап обикновено се приготвя с агнешко месо, но вкъщи трудно би се яло от всички. Затова аз го предложих със свинско, като много успешно ще се получи и книжен кебап с пилешко месо. Също така прочетох доста рецепти, но начинът на приготвяне нещо не ми допадаше, затова го приготвих по мой вкус. Може за някой да не е онази рецепта, която очакват, но все пак е книжен кебап, печен е в хартия, нали? :)
Вкусът много ми хареса, а месцето беше сготвено наистина много добре.
Предлагам ви рецепта за вкусен книжен кебап, приготвен със свинско месо и бира.

Продукти за 4 порции:

около 700 г свинско месо (при мен беше плешка)
250 мл бира
100 мл вода
300 г гъби
300 г замразен грах
2 моркова
1 глава лук
2 скилидки чесън
5 парченца сушени домати
1 ч.л. червен пипер
щипка мащерка
чубрица
черен пипер
сол

Месото се нарязва на хапки. Изпържва се в 3-4 с.л. мазнина. Прибавя се червения пипер, разбърква се и се залива с бирта и водата. Добавят се замразения грах и нарязаните на кръгчета моркови. Котлонът се намалява и ястието се оставя да къкри на тих огън, докато течността се изпари и месото е омекнало. Можете да го готвите под капак първите двайсетина  минути, а след това да отстраните капака, за да изври течността, като го разбърквате периодично.

Лукът се нарязва на полумесеци, а гъбите и чесъна на филийки.
В отделен тиган се запържва лука в малко мазнина и се добавят гъбите и чесъна да се запържат за кратко. Добавят се и сушените домати, нарязани на парченца.
След като месото е останало на мазнина, се смесва с лука и гъбите. Прибавят се останалите подправки. Разбърква се хубаво.

Разрязват се листи от хартия за печене с дължина около 30 см. Кебапът се завива в хартията като пакетче и се поставя в тава с краищата надолу.
Пече се в загрята фурна на 180 градуса около 30 минути. Пакетчетата се надуват по време на печенето, така трябва. Това да не ви притеснява и не ги пукайте :)
При сервиране хартията се разрязва по диагонал с помощта на ножица.

Постен сладкиш с какао

Рецептата за този постен сладкиш, както е видно от името е подходяща за постите, но разбира се, може да се използва и от всички. В същността си рецептата е доста икономична, но аз имах ядки и сушени плодове, които реших да сложа вътре, за да го дообогатя. Ако нямате ядки и сушени плодове, можете смело да ги пропуснете. В този случай съм използвала сладко от портокалови корички и сладко от вишни, защото имах такова, но вие може да използвате всяко сладко, което имате. Чудесно би се получило с парченца круши, праскови, дюли, но и с вкусен мармалад. Тук не съм слагала канела, но смятач, че една чаена лъжичка чудесно ще подхожда.

Продукти

чаената чаша е с вместимост 200 мл.

1 ч.ч. топла вода
1 ч.ч. захар
3 с.л. кафе еспресо или варено кафе
2 с.л. прясно изцеден сок от лимон
80 мл олио
1 щипка сол
10 г бакпулвер
3 с.л. какао
2 ч.ч. брашно
ванилия
1/2 ч.ч. ядки и сушени плодове, нарязани на ситно (аз използвах микс, но може и да ги пропуснете напълно или да сложите само орехи)
2 с.л. сладко от портокалови корички
3 с.л. сладко от вишни (пак казвам, можете да използвате каквото сладко решите - общо количество 5 с.л.)

Брашното се смесва с какаото, солта и бакпулвера. Разбъркват се хубаво до хомогенна смес без бучици с помощта на телена бъркалка.
Захарта се смесва с топлата вода и се разбърква, докато се разтвори. Прибавят се олиото, кафето и лимоновия сок. Разбърква се добре. Течните съставки се прибавят постепенно към сухите, като внимателно се разбърква, докато се получи гладка хомогенна смес. Изсипват се сладкото и ядките със сушените плодове. Бърка се много добре.

Правоъгълна твичка се застила с хартия за печене, която съвсем леко се намазва с олио и сместа се изсипва вътре. Постният сладкиш се пече в загрята на 180 градуса фурна до суха клечка.

Млечна баница на розички

Допреди години, когато още не бях започнала да се занимавам с кулинария, млечната баница за мен беше тази, която се приготвяше у дома. Един вид - с юфка. Тогава все още не бях открила необятния интернет и си знаех това, с което съм израстнала. После разбрах, че млечна баница може да се прави и по други начини :)
И днес ви предлагам най-новия, който видях скоро в едно видео, което се разхождаше във Фейсбук.
Променила съм количествата на продуктите в заливката и съм добавила нещо от себе си, защото посочените в рецептата ми се сториха малко за корите, които имах. П-долу ще споделя видеото, за да  видите как се приготвя баницата, но за количеството кори, които съм използвала, имайте предвид да използвате и заливката от ецептата, която споделям.

Продукти:

400 г фини кори за баница
половин чаена чаша разтопено масло

За заливката:
5 яйца
1 ч.ч. захар
400 мл прясно мляко
100 г кисело мляко
1 щипка сол
1 с.л. натурално нишесте
2 ванилии

Тава с диаметър около 28 см се застила с хартия за печене. Всяка кора се намазва с масло, сгъва се като хармоника по дългата страна и се завива на розичка. Розичките се подреждат в тавата. Слагат се да се пекат в загрята фурна на 180 градуса, докато се зачервят леко. Гледайте да не ги препичате много, защото после ще се пекат отново и има риск да прегорят отгоре.

Ето и видеото, в което може да видите оформянето.

Всички продукти за заливката се разбиват до гладкост с телена бъркалка. Тавата със запечените розички се изважда и сместа се изсипва върху тях, като внимателно с лъжица се стараете да запълните и розичките със заливката.

Връща се във фурната и се пече до готовност. Като се запече леко, ако е необходимо, за да предпазите от изгаряне корите, можете да покриете с хартия и да продължите печенето до готовност.

Млечната баница се изважда от фурната и розичките се намазват по желание с прясно мляко, ако искате да станат по-меки. Ако желаете да са хрупкави, пропускате тази стъпка. Оставяте да поизстине и поръсвате с пудра захар.

Това е. Да ви е сладко!

Жестоката вита дърпана баница на Ирма

Рядко слагам гръмки заглавия на рецептите си, но витата дърпана баница на Ирма наистина има самочувствие с покритие. Преди няколко дни се ровех нещо в блоговете и си припомних тази рецепта. Толкова апетитна ми се стори, че не мирясах, докато не я направих. Ама то имало защо да не ми дава мира тази рецепта за вита дърпана баница. Казвам ви, невероятна се получи. Дърпана баница с такива нежни, чак копринени кори не съм приготвяла. Тук да се разбира, че корите са като копринени след изпичането на баницата. Едновременно с това има прекрасна лека коричка и цялостното усещане е за една изключителна хапка. А вкусният пълнеж от сирене тотално довършва сетивата.
Сигурно толкова поетично описание за дърпана баница никога не съм правила, но наистина съм много впечатлена, а аз доста баници досега съм опитала.

Нямах време да снимам стъпка по стъпка, но Ирма се е постарала и в нейната публикация можете да разгледате снимки, ако имате нужда от това.

Тъй като нейната рецепта е с 1 кг брашно, а за мен това количество е твърде голямо, аз намалих продуктите и приготвих една голяма вита баница в тава с диаметър 35 см.

Продукти:

за тестото:

300 мл студена вода
около 600 г брашно (аз използвах брашно за баница и ми отидоха точно 600 г)
1 равна с. л. сол
1 с.л. оцет
1 с.л. олио

за оформяне на корите

60 г краве масло
25 мл олио
4 с.л. брашно (пълни)

за пълнежа

400 г сирене
3 яйца
1/2 ч.ч. кисело мляко

още около 20 г масло за поръсване

Брашното се пресява и в него се прави кладенче.
В него се изсипват водата, солта, олиото и оцета. Замесва се гладко и еластично тесто, което не бива да лепне и се оформи хубава гладка топка.
Тестото се разделя на две части, които се оформят на фитили. Всеки фитил се нарязва на 6 равни части. Получават се общо 12 парчета тесто.
Всяко парченце се оформя на хубаво топче върху добре намаслена повърхност. Топчетата трябва да са напълно гладки.
Оставят се да почиват около 15 минути завити с кърпа. След това се натискат с длан, за да се сплескат на малки плоски питки и отново се оставят да починат около 10 минути.
През това време маслото и олиото се смесват и се разтопяват. Към тях се добавя брашното. Трябва да се получи каша, която капе на едри парцали, а не да тече. Ако е необходимо, добавете още мъничко брашно.
Взимат се една питка. Във средата й се поставя  1 с.л. от брашняната смес. Покрива се с друга питка, като краищата много старателно се слепват с пръсти. Трябва да имате 6 готови за дърпане питки, които се завиват с кърпа, за да не изсъхват. (Тук е добре да кажа, че от брашняната смес ще остане и това е най-хубавото, защото после ще се използва в баницата.)

Тавата за печене се намазва хубаво с мазнина по дъното и стените. Пак казвам, аз пекох в тава с диаметър 35 см и баницата се побра идеално, без да й е тясно и да се намачква. Не препоръчвам да печете в по-малка тава.

Сиренето се натрошава и се смесва с яйцата и киселото мляко. Разбърква се хубаво.

Необходима ви е по-голяма повърхност за дърпане, затова препоръчвам да използвате кухненската маса. Повърхността, на която ще дърпате се намазва хубаво с мазнина - при мен с олио. Поставя се една питка и се разточва с точилка внимателно, толкова, колкото можете да разточите. След това започва дърпането на кората. Изтънява се първо в средата и постепенно към краищата. Хубаво е корите да не се късат, но и да се скъсат, няма да дойде края на света. Не е драматично, не се тревожете. Корите се раздърпват максимално, така че да станат прозрачни и както се казва, да се чете вестник през тях.

Готовата кора се напръсква с остатъка от мазнината с брашното и после се ръси от сиренето с яйцата. Навива се внимателно, като се стараете да не мачкате много корите, а съвсем леко да навивате. След това от краищата се изрязва по около 1 см и така завитите рула се поставят в подготвената тава, като се завива баницата на охлюв. Внимавайте да не навивате прекалено плътно, защото баницата няма да се получи добре, ако е много плътно завита.
По същия начин се процедира и с останалите кори. Така приготвената баница се напръсква с остатъка от брашняната смес (ако имате още останала) и се поръсва с парченца краве масло.
Пече се в силно загрята фурна на 220 градуса около 15 минути или до готовност. Трябва да има хубава златиста коричка (при мен стана малко по-препечена, но не се оплаквам от това).
След като се извади от фурната, баницата веднага се напръсква с малко вода и се покрива с чиста кърпа, за да омекне около 15 минути.

Това е. Жестока е наистина тази баница и препоръчвам да се понацапате и да я направите на вашите близки. Сигурна съм, че заслужават :)
На мен ми отне точно 2 часа от замесването до изпичането, така че не губете време.
Аз я обичам с чаша зелева чорба (хаха, детски спомени), но иначе върви чудесно с айрянче, бозичка, компот и даже чай.
Да ви е сладко!

Малка вита питка със сирене

Понякога на човек му се иска да си омеси питка. Нпретенциозна и малка питка, без кой знае какво оформяне и пудрене. Знаете моята страст към тестото, но и на мен понякога ми се приискват по-прости неща. Тази питка е доста лесна, не се точи, а всичко се прави само с ръце. И въпреки това си е много вкусна и пухкава. А сиренцето и маслото я правят още по-добра. Тестото е с айрян. И друг път съм приготвяла тесто с айрян и се получава много сполучливо. Мекичко, приятно за работа и пухкав резултат накрая.

Продукти:

150 мл гореща вода
150 мл кисело мляко
20 г прясна мая
1 белтък
6 с.л. олио
1с.л. захар
1 ч.л. сол
около 550 г брашно (на мен ми отидоха точно 550г)

30 г краве масло
2 с.л. олио
150-200 г сирене (може и малко повече, според вкуса и желанието)

1 жълтък за намазване

Аз използвам киселото мляко директно от хладилника, затова постъпвам така.
В горещата вода изсипвам млякото и разбърквам с телена бъркалка до хомогенна и гладка смес.
Ако вашето мляко обаче е на стайна температура, е необходимо да съобразите и да загреете по-малко водата, така че като се изравнят температурите на двете, да се получи приятно топла течност, в която да се разтвори маята и да не се унищожат нейните дрожди.
Друг вариант е да смесите студена вода и студено мляко, да разбъркате хубаво и да ги загреете леко.
И така - във топлата течност се разтваря маята, добавя се захарта и се слагат 3-4 с.л. брашно. Разбърква се отново с телена бъркалка и се оставя да шупне хубаво.
В съд за месене се изсипва по-голямата част от брашното и се прави кладенче. Там се слагат солта, белтъка и олиото. Тъй като питката е малка, аз сложих и половината от жълтъка в нея, а останалата половинка оставих за намазване.
Изсипва се и шупналата мая и се замесва меко нелепнещо тесто, като постепенно се прибавя по малко и от заделеното настрана брашно и се меси, прибавя се и се измесва и така, докато усетите, че тестото е приятно за работа, меко е, но все пак не лепи. Писала съм и друг път, пак ще напиша, че това го правя, за да не се сложи прекалено количество брашно и да тестото да стане много твърдо и сбито. Като добавяте по малко брашно, по-трудно ще сбъркате колко да сложите. Всяко брашно е различно и е трудно да се напише точното количество. Затова аз лично процедирам така.
След като тестото е замесено, се разделя на 4 части, които се оформят на топчета, покрива се с кърпа и се оставя да втаса.

Маслото и олиото се смесват и мазнината се загрява, докато маслото се разтопи.

След това всяко топче с намаслени длани се разплесква на кора с размери около 30 на 15 см.
Кората се намазва с мазнина и се поръсва със сирене. Върху нея се поставя следващата кора, маже се с мазнина и се ръси със сирене, след това третата кора и пак мазнина и сирене. Четвъртата кора се поставя най-отгоре и се намазва само с мазнина.
След това тази купчинка се разплесква с ръце до по-голям и тънък правоъгълник - колкото ви е възможно. Навива се на руло, което отново се изтънява с длани, усуква се и се поставя в тава застлана с хартия за печене, като се навива.
Жълтъкът се смесва с 1 ч.л. вода и се разбърква хубаво. Питката се намазва добре.
Слага се да се пече веднага в студена фурна. Фурната се включва на 180 градуса и питката се пече до готовност. Ако е необходимо, за да не прегори отгоре, може да се покрие с хартия или фолио в средата на печенето.