петък, 6 май 2022 г.

Гозбата на България: За тиквите, виното и любовта

 


Любовта към готвенето и храната! В последния епизод на „Гозбата на България” видяхме как домакинята Нина от Средно градище приготви тиквеника, който очаквахме от миналата седмица. Освен това се пренесохме за кратко в магичния свят на виното - във винарска изба Алексанра Естейт. И разбира се успяхме да видим представянето на Патрисия и Евгени.  Ех, какво да кажа… Малко не им стигна на тези забавни млади хора. Честно казано, предвид ниската степен на трудност на приготвяне на ястията, макар и три, се надявах, че ще се представят доста по-добре. Но липсата на опит явно си каза думата и за жалост те не успяха да преборят сладкодумната Нина.


Тиквата е царицата на есента и с нея могат да се приготвят изключително вкусни рецепти – както сладки, така и солени. Вярно, не е много популярен соленият вариант по нашите ширини, но това не означава, че не бива да
  сме отворени към нови вкусове и че щом баба ни не го  е приготвяла, ние няма да го ядем. Горещо препоръчвам да експериментирате с тиквата. Възможностите са неограничени: от супа, през яхния, пълнена тиква с месо, с булгур, с плодове, курабийки, торти, кремове, мусове… до пълнена тиква със сушени плодове и разбира се до любимия на почти всички у нас тиквеник.



Тиквеник аз ям откакто се помня и ми е много, много любим. Опитвала съм го в различни рецепти и всички те са ми много на сърце. Сега, ако ме питате коя ми е фаворит, няма начин да ви отговоря. Обичам ги всич-ки-те! Вярно, не знам коя е любимата ми рецепта, но знам какво обичам задължително да има в тиквеника. Това е канела. А в този епизод на „Гозбата” нямаше канела... Бих простила тази липса само, ако някой има силна непоносимост към тази подправка. Друго, което аз много обичам да добавям, са орехи. Обичам ги счукани, да се усещат парченцата. И тук ще ви издам една хитринка. Ако сложите пълнежа от тиква върху единия край на корите, както започна първоначално Патрисия, след това да завиете два пъти и после да поръсите орехите върху останалата част от корите и продължите да завивате рулото, орехите ще изпекат по-хрупкави и вкусът на тиквеника тотално ще се промени.

Хубав тиквеник ще ви се получи и със сурова, и със задушена тиква. Аз обаче повече обичам този със суровата. Спомням си как баба правеше вита баница с тиква. Струваше ми се като истинска магия, докато точеше корите, след това ръсеше върху тях със смесената със захар и канела тиква и завиваше. И после такъв аромат се разнасяше у дома, а аз бях така нетърпелива!!! Но това са минали времена, останали само в спомените. Днес много рядко срещам рецепти за тиквеник с домашно приготвени кори. Дори и аз самата предпочитам да го правя с готов кори. И това е съвсем нормално. Все по-често посягаме към по-бързото и по-лесното, дори и в кухнята.



И все пак, не бива да забравяме, че храната, която приготвяме бавно, търпеливо и с много любов – както за себе си, така и за любимите ни и близки хора, ни се отплаща. Отплаща ни се с вкуса и с удоволствието, което ни носи. И с удовлетворението, което изпитваме, като кулинари – че сме я приготвили, че сме я поднесли на близките си, на лицата на които се появяват блажени изражения J. Запомнете, че дори и да нямате кой знае какъв опит в кухнята, ако вложите любов, желание и повече време, храната ви ще бъде много вкусна. Не претупвайте нещата, опитайте се да бъдете търпеливи. Не мислете, че знаете всичко. Кулинарията няма граници. С едни и същи продукти можете да постигате различни резултати, прилагайки различни техники. Бъдете смели и влагайте цялата си страст, когато готвите! Уважавайте традициите, но и експериментирайте и опитвайте нови неща.



Ето нещо ново, което аз искам да опитам. Много се впечатлих от оранжевото вино на Алексанра Естейт и разбира се, пожелах да го опитам. Това, което отличава Alexandra Estate при отглеждането на лозята са принципите на органичното и биодинамичното земеделие. Alexandra Estate произвежда бели, червени и розе вина. Винификацията са извършва в съдове от инокс, както и във френски дъбови бъчви с капацитет 225 литра и 300 литра. Всички вина, с изключение на ALEXANDRA SAUVIGNON  BLANC, са ферментирали и отлежавали частично в бъчви, като дори и розето, в малък процент е ферментирало във френски дъб. Оранжевото вино се полученава от бели винени сортове грозде, които са прекарали известно време в контакт с гроздовите ципи. Ципите съдържат цветен пигмент, феноли и танини, които често се считат за нежелателни за белите вина, докато за червените, контакта с ципите е важна част от винопроизводството, която дава на червените вина цвят, аромат и консистенция. Оранжевите вина са получили името си от по-тъмния и наситен в сравнение с белите вина, леко оранжев оттенък, който може да варира до тъмнокехлибарен или цвят „сьомга“.



Повече за представянето на Патрисия и Евгени, както и за винарната, може да видите във видеото ето тук https://mmtvmusic.com/gozbata-na-bulgaria/tikvenik-s-oranjevo-vino-zashto-ne/

Новите епизоди на „Гозбата на България” пък може да гледате всяка сряда в 21.00 ч. на https://mmtvmusic.com/live/

 


 А рецептата, която ще ви предложа днес, разбира се ще е за тиквеник – по-точно за сиропиран тиквеник. Тиквеник с оранжева тиква и чаша оранжево вино.  И няма как да не се сетя за онази детска песничка… „Оранжево небето, оранжево морето, оранжева тревата, оранжев и градът. С оранжевите майки, оранжеви дечица, оранжеви китари, оранжево звънят.“ Пожелавам ви цветен, пъстър и щастлив живот!

                                         
СИРОПИРАН ТИКВЕНИК

Продукти:

около 1 500 г тиква (при мен бяха почти 1 800г)
500 г кори за баница
около 100мл олио
около 150 мл прясно мляко
около 100 г грис
100 г захар
ванилия
канела

За сиропа:
250г захар
400 мл вода


От водата и захарта се сварява сироп и се оставя да изстине напълно.
Тиквата се настъргва и смесва със 100 г от захарта (количеството захар зависи от вкуса ви и захарността на тиквата). При мен беше малко повече, защото и тиквата ми беше повече. Олиото се загрява и тиквата се задушава в него за кратко. Важно е да си запази цвета и да остане леко хрупкава, а не да стане на каша. Тъй като аз я сложих в тигана, а той не я събра цялата,  разделих тиквата и олиото на три части и ги задуших поотделно. Накрая събрах всичката тиква и добавих ванилия и канела на вкус.
Тавата, в която ще се пече тиквеника се намазва с мазнина и се слагат 2 от корите за баница. Поливат се с две супени лъжици прясно мляко, слагат се около 3 с.л. тиква или малко повече и всичко се поръсва с 1 с.л. грис. След това отново две кори, прясно мляко, тиква и грис и така докато се изчерпят продуктите. Завършва се с две кори за баница, които добре се намазват навсякъде с прясно мляко и се поръсват с малко грис. Тиквеника се нарязва с остър нож на квадрати и се пече в загрята на 180* фурна. След като се извади от фурната се залива внимателно със студения сироп и се завива с чиста кърпа да попие добре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...