събота, 7 януари 2023 г.

Нашето пътуване до Неапол и Амалфийското крайбрежие

 


Отдавна ми се искаше да напиша тази статия, но все не ми достигаше време. Но ето, че и това се случи.

Може би ще се запитате защо ми е в кулинарен блог да пиша за миналогодишните ни приключения в Италия. Ами сега ще ви кажа. Организирахме си пътуването сами и ми се иска да споделя моя опит в това приключение до Неапол и Амалфийското крайбрежие. Със сигурност ще има и други като мен, които много са се чудили и ще се чудят как точно да си организират пътуванията до района, така че ще ви разкажа как постъпихме ние.



Част от вас знаят, други не, но през миналата година с Пепа и в компанията на още две дами, решихме да се разходим до Амалфийското крайбрежие. Всичко започна една сутрин през май, когато нашата многоуважаема Светла Иванова споделяше най-безсрамно снимки от своето пътуване там. Написах аз коментар, че и на мен отдавна ми е мечта. Има-няма две минути по-късно в Месинджър цъфна съобщение от Пепа. „Хайде да отидем“.  „Ами, хайде!“ – без колебание отговорих аз. Ей така стават хубавите неща. Решението за тях се взима за секунди. Така започна нашето приключение.



А както може би повечето от вас знаят, подготовката за пътуването е също толкова вълнуваща, колкото и самото пътуване. Гледахме оферти на туристически агенции, но в крайна сметка решихме, че ще се справим и сами. И успяхме. Имахме едно прекрасно пътуване, в което посетихме Неапол, Соренто, Амалфи, Позитано, Помпей и Херкулан. За жалост единия ни ден беше свръх дъждовен и опитът ни да видим Равело се оказа неуспешен. Е, аз все пак се докопах до него самичка и много мокра, но пороят беше толкова жесток, че беше абсолютно невъзможно да видя каквото и да е.



Сега ще се опитам да ви разкажа как се получиха нещата при нас.







Първо си определихме периода в който да пътуваме. Беше ни удобно да е след 20 септември и започнахме да търсим  самолетни билети  до Неапол на по-изгодни цени. Сдобихме се със заветните билети още през май. Пътувахме с Райанейр. Билети купих директно от сайта на компанията и понеже ме беше доста страх дали ще се осъществи пътуването, предвид неясната обстановка, веднага ги застраховах.



След това започна голямото четене и чудене къде да нощуваме. Разбрахме, че ако искаме да посетим Амалфи,Позитано и Равело, трябва да си организираме нещата така, че да имаме сравнително близко място, което да ни е отправна точка. Колебаехме се между Соренто, Салерно, Виетри сул Маре и още някои по-малки населени места. В крайна сметка, както повечето коментари, които прочетох, и ние се спряхме на Соренто. И не сбъркахме. Градчето е прекрасно, гледките са уникални, вижда се Везувий. Има редовен транспорт до всички места, които искахме да посетим. И не на последно място – цените на нощувките ни удовлетворяваха.



Нощувките – това беше и следващата задача. Къде? Тъй като кацнахме в Неапол към 10 сутринта, веднага се запътихме към Соренто и там спахме 4 нощи. За целта резервирахме апартамент. Последната нощ изкарахме в Неапол – там пренощувахме в близост до гарата. Знам, че ще кажете, че е опасно и т. н. Ми не беше. Беше много мръсно наоколо, но пък и много удобно, защото бяхме на точно 5 минути от гарата и от спирката на автобуса за летището, което се оказа много удобно, защото рано сутринта в 5.30 си е предизвикателство да стигнеш до този автобус и после до летището. Е, вярно че съществува и опцията такси, но с автобуса си беше много удобно  и значително по-евтино.

Тук може би е момента да кажа, че ако и вие като нас искате да си застраховате нощувките, трябва да прегледате условията на застрахователите за минималния период от време между нощуването и момента на застраховането. Ако имате по-малко от 10 дни до пътуването, вероятно няма да успеете да си направите застраховка, така че си платете нощувките по-рано и ги застраховайте. Това разбира се е по желание, но предвид динамичните времена, в които живеем, за мен си е разумен ход.

И така, вече имаме закупени самолетни билети, резервации за нощувки и застраховки и остава да почакаме, докато дойде мечтаната дата 22 септември.

И дойде. И всичко беше наред. Като по план 😊 Нашият план. Ето как се организирахме.






За всички вас, които планирате да пътувате от Неапол веднага за Соренто, ще ви кажа, че има директен автобус от летището в Неапол до Соренто. Вярно, че малко трудно открихме къде точно спират автобусите, но щом ние се справихме, ще се справите и вие. Всъщност паркират на около 7-8 минути от изхода на летището. Билетът струваше 10 евро. Пускам снимка на разписанието на автобусите към момента, в който ние пътувахме, като не мога да ви гарантирам, че и при вас ще бъде точно така.
Има и друг вариант да стигнете до Соренто – с влак. Тогава обаче ще трябва от летището да стигнете до гарата, а от там да си хванете влака. С автобус пътувахме почти два часа, макар и в разписанието да пише, че пътуването трае час и 15 минути. Пътят е тесен, с много завои и придвижването е бавно.



В този пътепис няма да се спирам много на това, което сме видяли и посетили, а по-скоро искам да ви дам детайлна информация за начинът, по който се придвижвахме.

Така че, ето ни в Соренто. Първия ден посветихме на обиколка на нашия град-домакин.

Следващия ден беше за Позитано и Амалфи – местата, които си мечтаехме да видим. Има два варианта да стигнете от Соренто до Амалфи и Позитано – по суша и по море. За нашето първо посещение, ние избрахме да се разходим по море. Тук предпочитам да ви спестя, че почти умрях на лодката, преди да стигнем до Амалфи, но после нещата се подредиха и се насладихме на прекрасно преживяване. Само ще ви кажа, че ако решите да пътувате с такова туристическо корабче, гледайте да седнете на местата най-горе. Едно, че водата няма да ви окъпе, второ -гледките са невероятни и трето – рискът да ви прилошее е по-нисък. Нашият домакин Пепоне ни предложи да пътуване по вода и ние го приехме без да се чудим много. Цената беше 55 евро, като включваше трансфер от апартамента, в който бяхме настанени и обратно до там.


Другият вариант е да пътувате с автобус. Автобусите за Амалфи и Позитано спират пред гарата. Билети може да си купите от касата, която се намира в левия край на сградата на гарата. Автобуси пътуват пред половин час. Билетът струва 10 евро и с него в рамките на целия ден можете да пътувате до всички изброени на гърба му градчета, които включват Позитано, Амалфи, Равело и доста други. Много държа тук да ви кажа, че туристите, които пътуват по този маршрут от Соренто са много. Не, че не го очаквах и аз, но все пак не бях подготвена за това, което видях. Вият се дълги опашки в хора, които чакат да се качат на автобуса. Пристига един, качват се хора, докато се напълни, останалите чакат следващите. Същото е и в  обратната посока от Амалфи. Затова бъдете предвидливи и отидете по-рано на спирката. Особено в обратна посока. Аз пътувах от Амалфи до Соренто с хора, които бяха успели да се качат чак в третия автобус – т.е. са чакали на опашката час и половина. По някакво стечение на обстоятелствата, аз се качих на този курс без да чакам и минута, но това е тема на друг разговор. Просто исках да ви предупредя, за да сте подготвени.



Другото нещо, за което трябва да сте подготвени е, че въпреки много краткото разстояние от Соренто до Амалфи, всъщност пътуването отнема около 2 часа. Завоите са наистина много, а пътищата много тесни. Въпреки всичко ви уверявам, че всяко преживяване си струва. Изобщо не съжалявам, че предприех пътуването по време на червен код за дъжд, не съжалявам, че ме валя в автобуса 😊, не съжалявам, че се намокрих зверски в Равело (Слава Богу, останах здрава!). Всяка секунда от тази изживяна моя мечта си заслужава и ще ме топли завинаги.



Мда. Продължавам нататък. Освен, че си мечтаех да видя Позитано, си мечтаех да посетя и Херкулан. Е, и Помпей, но повече Херкулан. В един ден посетихме и двата града. Помпей е огромен и ми се струва, че дори и цял ден на му бяхме отделили, нямаше да ни стигне. Пристигнахме сутринта, преди да го отворят, почакахме малко, пихме по едно кафе, влязохе, походихме около 4 часа и решихме да отидем в Херкулан. Придвижването става много лесно, с влак. Има много влаколе от Соленто до Неапол, а с тях може да пътувате до тези две места.Билети си купихме от гишета на гарите, само не трябва да забравяте да ги валидирате преди да се качите на влака.













Не сме си купували предварително билети за вход за Помпей и Херкулан. Решихме, че ще купуваме на място. Нямахме идея колко струват, видяхме в интернет. Като отидохме на място, се оказа, че цената е по-ниска. За Помпей платихме по 16 евро, а за Херкулан по 13 евро.

Няма да се спирам и да ви обяснявам какво е Помпей и какво е Херкулан. Предполагам, че ако четете тук, вече знаете, а ако не – моля информирайте се. Само ще ви кажа, че както и очаквах, мен Херкулан ме впечатли много повече от Помпей, защото има доста къщи, които са запазени напълно, за разлика от тези в Помпей, и вътре могат да се видят добре запазени мозайки и стенописи на около цели 2000 години. Ако поназнайвате английски, може да си организирате екскурзовод, който ще ви разкаже наистина интересни истории за онова време. Ние нямахме, но пък така се случи, че все се движехме край някоя група с екскурзовод и успявахме да чуем това-онова.





Следва неуспешното ни посещение до Равело. Тръгнахме от Соренто за Амалфи. Силният дъжд отказа Пепа и компания, но аз все пак тъпо и упорито реших, че щом съм стигнала до там, ще ида и до Равело. За да стигнете от Соренто до Равело, първо трябва да се доберете до Амалфи. Така се случи, че ние слязохме  и аз веднага не качих в автобус за Равело. Пътят не е дълъг. Може би около 20 минути, но отново по баири и завои. Е, аз стигнах до там, но само успях да изпия едно капучино и да се върна. Така силно валеше, че не беше възможно да се обикаля и да се види каквото и да е. И така – върнах се в Соренто, където тъкмо изгряваше слънце.








Последният ден от нашето пътуване отделихме на Неапол. Обаче пак валеше и валеше, и валеше… до следобед. Все пак тръгнахме на разходка и успяхме да посетим Катедралата на  Неапол, която е и главният религиозен храм в града. В нея се съхранява и най-голямата реликва в цялата катедрала – свещената кръв на Свети Януарий, който се смята за закрилник на Неапол.

И знаете ли какво? Видяхме стъкленицата с кръвта на Св. Януарий. Съвсем непланирано се оказахме в катедралата, без да знаем много за нея. Но и такива неща се случват понякога. Чудеса!

А иначе на мен лично Неапол много ми хареса. Въпреки всичко, което видях или пък точно за това.





Пожелах си да се върна отново там, за да имам повече време за този чуден и странен, живописен, предизвикателен, шумен, мръсен, „ароматен“, пренаселен, но и толкова вълнуващ град. А и защото не успях да видя Равело и той все още е в списъка с мечтите ми.

 Надявам се този разказ да ви е бил полезен или пък да ви предизвика и вие да си кажете като нас с Пепа „Хайде!“.

5 коментара:

  1. Чрез пътеписите, споделянето на снимки и публикациите се връщаме отново на любимите ни места и изживяваме отново емоциите.
    Едно голямо благодаря за труда по тази информативна публикация! Мечта са ми тези места <3 Тръгна ли натам, ще се върна да препрочета. Поздрави, Ил!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Катенце, и аз ти благодаря! Много се надявам с тази публикация да въздействам и аз на някой, който да сбъдне мечтата си. А ти не отлагай. Те мечтите са за това-да се сбъдват ❤

      Изтриване
  2. Ил, написах коментар, но някъде изчезна, просто пробвам дали не е за одобрение:)

    ОтговорИзтриване
  3. Ах, Ил! И при мен е така - планирам, резервирам, правя маршрути и накрая чакам с нетърпение да станат реалност. Най-хубави са самостоятелно организираните пътувания! Прекрасни преживявания, прекрасни снимки и прекрасен пътепис! Тръгна ли по тези места, ще използвам всяка информация, която си написала! Благодаря за чудесната разходка! На вас с Пепи ви пожелавам още повече такива екскурзии "Хайде!"

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...