Сиропиран орехов сладкиш с шоколад

 

Миналия месец Живето показа този разкошен орехов сладкиш с шоколад и аз веднага реших, че ще го правя. Изобщо не съм се излъгала, че ще ми хареса. Не просто ми хареса, а много се хареса на всички, които го опитаха. Да знаете, не лъже външния вид на истински приготвените рецепти. Ако ви изглежда вкусно и имате доверие в източника, не се колебайте, а бързо запрятайте ръкави и действайте.

Приготвих рецептата точно така, както я е описала Живето, така ще я дам и на вас. Обаче преди това ще ви кажа, че за направата на сладкиша ще ви трябва тава с диаметър 24 см или квадратна със страни 25 см. 

Продукти:

150 г шоколад, начупен 

150 г масло

130 г пресято брашно

1 ч.л. канела

1 щипка смлян карамфил

1 бакпулвер

ванилия

4 яйца

150 г захар

250 г смлени орехи

За сиропа:

350 г захар

400 мл вода

1 к. ч. коняк (аз имах уиски)

2 с.л. лимонов сок

около 1/3 ч.ч. орехи за поръсване

Фурната се загрява та 170 градуса. Тавата се намазва с масло и се оставя настрана.

Брашното се смесва с бакпулвера, канелата и карамфила. 

Шоколадът се разтопява заедно с маслото.

Яйцата се разбиват със захарта, докато побелеят и бухнат. Прибавя се ванилията.

Изсипва се разтопения шоколад и сместа се разбърква добре на ръка. Прибавя се по малко от брашното и се редува със смлените орехи. Разбърква се добре. 

Сместа се изсипва в подготвената тава и се пече до суха клечка.  Ако клечката за зъби или дървено шишче излезе чисто, без залепнало тесто, значи и готово. Изважда се от фурната и се оставя да се охлади напълно, както е в тавата.

Водата, коняка  и захарта се слагат в тенджера и след като заври, сиропът се вари още 3-4 минути. Махва се от котлона и се прибавя лимоновия сок. Разбърква се и се оставя около 15 минути да се поохлади. 

Сладкишът се нарязва на парчета с големина и форма по желание и бавно с черпак се залива със сиропа. Оставя се да поеме сиропа и се прибира в хладилник за вяколко часа или най-добре за цяла нощ. 

Преди сервиране се поръсва с останалите смлени орехи. 

Тиквички бюрек

 

Много години отлагах да направя тази рецепта за тиквички бюрек, защого все ми се струваше, че е голяма занимавка. Ами... не била чак такава, а резултатът е тооолкова добър, че сега съжалявам много. Както и да е, ще преглътна тази грешка и вече ще знам, че си заслужават. Всъщност веднъж опитах тиквички бюрек на фурна, но резултатът хич не ме удовлетвори. Е, тези са пържени, но са вкусниии! 

Има няколко варианта да ги направите. За да се получат добре бюреците, е необходимо тиквичките да минат първоначална обработка. Имате 4 варианта: да ги изпържите, да ги изпечете на грил или скара, да ги бланширате или да ги запечете на фурна. Аз избрах последния вариант, но вие да си знаете, че може и по друг начин. Освен това плънката може да бъде от сирене и яйце, но може да добавите и малко настърган кашкавал, а също така и наситнена шунка или пушено филе. Избрах панировка с галета, но може да бъде и само с брашно и яйце.

Горещо препоръчвам рецептата, която приготвих аз, така че ако ви се цапа, действайте!

Продукти:

3 тиквички

около 200-250 г сирене

1 яйце

2-3 стръка копър

За панировката:

брашно

2 яйца

около 1 ч.ч. галета (може да отиде и повече, зависи колко са големи тиквичките и коло броя ще бъдат бюреците)

1 ч.л. червен пипер

1 ч.л. сушен магданоз

1 ч.л. сушен копър

черен пипер

Тиквичките се измиват и се нарязват на ленти по дължина. Не е нужно лентите да са прекалено тънки. 5-6 мм би било добре. Посоляват се и се оставят да постоят около 15 минути. Подсушават се и се подреждат в голяма тава, леко намазана с олио. Отгоре се поръсват с тънка струйка олио и се слагат да се пекат в загрята фурна на 220 градуса. Не е нужно да се пекат прекалено дълго. Трябва леко да омекнат и да се извадят от фурната. НЕ ги пресготвяйте, за да не ви бъде после трудно сглобяването.

Изпечените тиквички се оставят да се охладят, за да може да се работи с тях. През това време сиренето се намачква добре и се смесва с яйцето и наситнения копър.

Взима се лента тиквичка, поставя се от сиренето и се покрива с подходяща по размер друга лента тиквичка. Така се сглобяват всички тиквички.

Галетата се смесва с подправките и се разбърква хубаво.

Яйцата се разбиват хубаво.

Подготвените тиквички се овалват много хубаво в брашно, после се потапят в разбитите яйца и накрая хубаво се овалват в галета. Препоръчвам ви преди пърженето, да приготвите всички тиквички до тази фаза с галетата.

Пържат се в силно сгорещена мазнина на маслена баня.

Много са вкусни с чеснов сос после :)

Панирани свински котлети

 

Ако търсите начин как котлетите ви да останат сочни и да не остават сухи, както често се случва при приготвянето им, това е един от начините. Вярно е, че са пържени, но пък на вкус са разкошни, така че ако си търсите добра рецепта, ви препоръчвам тази. Тази рецепта за панирани свински котлети е комбинация от две вече публикувани тук рецепти - за котлети по милански и тези хрупкави пилешки шницели. Тези две рецепти сами по себе си са много добри, но комбинацията тук е още по-успешна. 

Напоследък ми харесва да използвам в доста рецепти сушен магданоз и успешно го внедрих и тук. Смятам, че не му отдаваме достатъчно внимание, а той заслужава. Ето и рецептата.

Продукти:

4 свински котлета

2 яйца

1 с.л. горчица

около половин чаша брашно

около 1 чаша галета (зависи и колко големи ще са котлетите)

1 с.л. червен пипер

1 с.л. сушен магданоз

черен пипер

сол

Котлетите се почистват от мазнините отстрани, посоляват се и се начукват равномерно. Яйцата се разбиват заедно с горчицата. Галетата се смесва с червения пипер, черния пипер, магданоза и малко сол, като се разбърква добре. Котлетите се овалват добре в брашното, после се потапят в яйцата и накрая се овалват в галетата, като се внимава да ги покрие равномерно. С обратната страна на ножа се правят няколко "разреза" като решетка, които помагат да се задържи по-добре панировката.

В широк тиган се загрява олио, смесено с парче краве масло. Котлетите се пържат на средна степен на котлона по около 4 минути от всяка страна. Изваждат се и се изцеждат върху салфетка.

Ако правите повече котлети, не ги поставяйте един върху друг, за да могат да останат хрупкави. Аз директно ги вадя в отделни чинии.

Сервирах ги с картофено пюре и запечени домати с чесън и зехтин. 

Още едно пиле фрикасе и за едни прекрасни 14

 

С кое да започна, с кое? С фрикасето или с прекрасните 14?Ми може да не е типична почерпката с пиле фрикасе, но пък що не? Щом това е една от любимите ми рецепти напоследък, защо да не ви я поднеса за 14-годишния рожден ден на Щъркелово гнездо :) Така де :) С удоволствие ви съобщавам, че вчера станаха точно 14 години от създаването на блога. 14 години вдъхновение, 14 години страст, любов и удоволствие, 14 години търпение, 14 години всеотдайност, 14 години споделени моменти, прекрасни приятелства и удовлетворение. 

Бих искала да благодаря на себе си, че въпреки всички предизвикателства успях да продължа да пиша тук. Благодаря на вас, че продължавате да ме четете тооолкова дълго време и да изпробвате рецептите ми! Благодаря на всички партньори на блога, че повярваха в мен и ми помогнаха да се развивам повече!  

Мислех си да пиша повече неща, но май казах най-важното. И то е БЛАГОДАРЯ!

Затова ще мина на рецептата, щото може да реша да пиша още нещо, пък то няма нужда.

Рецептата за това прекрасно Пиле фрикасе видях при Ирма преди известно време. И я приготвях няколко пъти, но така и не стигна до блога. Е, ето я сега изпълненена и споделена с вас. Имам една рецепта за пиле фрикасе написана отдавна, но пиша и тази, защото ми е фаворит и се яде от всички у нас. При Ирма е вариант с телешко, но у нас е с пилешко.

За изпълнението на рецептата може да използвате и останало печено пиле, и сварено пиле. Тук важното е, че не се използва бульон, в който е варено пилето, а се слага само прясно мляко. Така че може да използвате каквото месо решите. На мен така и не ми остава печено пиле, затова си варя за фрикасето. 

Правила съм вариант с гъби и вариант без гъби. Ще ви дам този с гъбите, а вие ако нямате в момента, просто ги пропуснете и давайте нататък от запържването на брашното.

И така, ето моето изпълнение на рецептата.

Продукти за 4 порции:

4 пилешки бутчета

250 г гъби

5 с.л. масло

5 с.л. олио

1 литър прясно мляко

3-4 с.л. заквасена сметана

3 с.л. брашно

сок от половин лимон (може да добавите и повече, ако ви харесва)

2 жълтъка

куркума по желание и на вкус

черен пипер

сол

Бутчетата се почистват и се слагат да се сварят добре в подсолена вода. След като се сварят, се обезкостяват.

Гъбите се нарязват на филийки. 3 с.л. от маслото и олиото се смесват в подходящ съд и се загряват. Изсипват се гъбите и се пържат за кратко до зачервяване. Гъбите се изваждат и се добавят останалите 2 лъжици масло. Като се разтопи маслото, се сипва брашното и се запържва 30-40 секунди. Започва да се налива по малко от млякото, като се разбърква непрекъснато, докато стане гладък сос. Добавя се заквасената сметана, солта и черния пипер. Бърка се постоянно, докато сосът заври и стане плътен. 

Жълтъците се смесват с лимоновия сок. Сосът се измества настрана от котлона и на тънка струйка се прибавят жълтъците. Изсипват се гъбите и накъсаното пилешко месо. Връща се на котлона да поври още минута-две, като се бърка.  

Може да стане дълго писането, но изпълнението е действително много бързо. Опитайте :)

Ветрила от патладжани с моцарела и песто

 

Няма как започвайки тази публикация, да не спомена от кой за първи път преди вече мнооого години видях патладжаните ветрило. Е как при кого? При Пепчо, разбира се. Само че не в блога й Храна за мойте канибали, а във форума на Гответе с мен. Толкова отдавна беше, че дори не мога да повярвам как това време е отлетяло безвъзвратно. Но все пак ние още сме тук. И още пишем блогове. Леле, Щъркелово гнездо съвсем скоро тия дни ще празнува цели 14 години от създаването си. Мдааа.... Въпреки всичко, което ми се е случило през тези години, все пак съм щастлива, че продължих да пиша. Но по тази тема може би ще отделя някой друг ред след няколко дни.

Връщам се на патладжана. Исках да кажа, че след като Пепи ни показа тази рецепта, тя се превърна в любима на много от нас. И претърпя много импровизации. Такава е и днешната рецепта. Скоро във Фейсбук една дама - Звездалина Стамова беше публикувала супер апетитна снимка на ветрила от патладжани с моцарела и песто и аз реших бързо да я приготвя. При нея пестото беше от магданоз, а при мен е босилеково, но съм сигурна, че което и да изберете, все ще е супер.  Комбинацията е много добра, така че смело опитвайте, ако се чудите какво да готвите.

Преди да напиша рецептата, правя уточнението, че аз харесвам тъмносините/лилави патладжани. Белите и шарените не ми допадат много. И независимо от твърденията, че днешните сортове не пускат горчилка, на мен не са ми приятни на вкус, ако не ги оставя да постоят посолени 20-30 минути, за да си пуснат горчивината. Така, изказах се, ето и рецептата.

Продукти за 3 порции:

3 по-малки патладжана

2 домата

4 с.л. босилеково или магданозено песто

зехтин

2-3 скилидки чесън

125 г моцарела (може и повече)

Патладжаните се измиват и се режат на филийки около 5-7 мм, като не се разрязват до края, а се оставя около 1 см преди да се достигне дръжката. Хубаво се посоляват филийките и се оставят за 20-30 минути. След това се измиват добре от солта и горчивият сок и се подсушават. 

Пестото се смесва с намачкания чесън и зехтин, така, че да стане приятно рядко и да може лесно да се маже. Патладжаните се намазват много хубаво от двете страни на всяка филийка. 

Тава се застила с хартия за печене и така подготвените патладжани се слагат да се пекат в загрята фурна за около 30 минути на 200 градуса или докато омекнат приятно. 

Доматите се нарязват на тънки кръгчет и леко се посоляват. Патладжаните се изваждат и внимателно с помощта на нож между филийките се подреждат кръгчета домати. Връщат се във фурната и се пекат още около 20 минути. 

Изваждат се и върху тях се слага нарязана моцарела. Връщат се във фурната, докато моцарелата се разтопи и веднага се изваждат. Поръсват се с още малко песто преди сервиране.

Това е. Лесно и много вкусно лятно ястие.

Гозбата на България: Има ли круши в Крушуна и как готвят там?

Днес в публикацията ми, посветена на „Гозбата на България”, ще се спра на епизод 3 и епизод 4, в които домакини са младото семейство Джоневи от прекрасното село Крушуна. Техните предложения пък трябва да сготвят Лиана и Милен – другата двойка кулинарни ентусиасти, за които пиша за първи път. Предполагам мнозина от вас са чували за Крушунските водопади, които се намират близо до селото. Ако не сте, то задължително потърсете информация за тях и ги посетете, защото това наистина е място, което си заслужава да се види. Ще ви отправя само една препоръка, ако решите да отидете там  - гледайте да не е в много сух период. Районът е прекрасен и има с какво още да го комбинирате.

Май се отплеснах малко и забравих, че трябва да ви разкажа какво сготвиха семейство Джоневи, а не да ви предлагам туристически справочник… Така е то, когато има много неща за казване J Те предложиха интересни блюда на зрителите – пилешко филе на грил с гарнитура от пълнени с булгур патладжани и запечени круши в меден сос.

За филето нямам какво толкова да кажа – класика. Изглеждаше доста добре изпечено и сочно. Браво! Бих искала да маркирам няколко неща по отношение на патладжана обаче. Чудесен избор е плънката с булгур. По-различна е рецептата отколкото с ориз и по-здравословна, а явно домакините имат предпочитания към по-здравословни храни. Това е прекрасно и е въпрос на избор за всеки от нас.

Бих искала обаче да ви кажа, че по-лесно горчилката от патладжана ще излезе, ако първо го посолим добре и след това го оставим да постои около 30 минути, а може и повече. Освен този начин за премахване на горчилката, има и друг – поставяме нарязаните патладжани в посолена вода да киснат същото време. И след двата варианта зеленчукът се измива добре от горчилката и солта. Аз лично използвам и двата, зависи какво приготвям. Ако трябва да ги режа на кубчета, ги слагам във вода, в останалите случаи по-често ги посолявам и оставям така.

И ако приготвяме пълнен патладжан, в плънката на който прибавяме издълбаната част, то не забравяйте, че и от нея трябва да се премахне горчилката по същия начин, преди да се прибави към останалата част от пълнежа.

Освен това, ми направи впечатление, че ястието се приготвя на две части. Патладжанените кошнички се изпичат и плънката се приготвя на котлона. След това патладжаните се пълнят и е готово. Струва ми се обаче, че ако просто напълните патладжаните и веднага сервирате, сините домати ще си останат някак по-безвкусни, защото с нищичко не сме ги овкусили преди печенето. Затова бих препоръчала два, не два, а три начина. Кошничките могат да се овкусят с подправки по желание и да се намажат с мъничко мазнина преди да се сложат във фурната. След това могат да се напълнят по начина, предложен от домакините. Вариант 2: Пълним кошничките и ги оставяме да се охладят поне няколко часа, за да поемат от аромата на пълнежа. Вариант 3: Когато се приготвя плънката, може да се остави една идея по-сочна, да се напълнят патладжаните и да се върнат във фурната за още около 5 минути.

Всъщност при всичките варианти аз лично бих овкусила кошничките патладжани преди печенето им. Сигурна съм, че ще се получи доста апетитно ястие, което ще харесат и най-капризните.

За крушите май нямам какво да кажа… или почти. Изглеждат наистина великолепно и съм сигурна, че са мноооого вкусни. Жалко, че е сезона на ягодите и черешите, иначе щях да скокна и да си направя веднага. Само не разбрах къде отиде мащерката, която трябваше да им бъде сложена. Не видях нито Рени, нито Лиана и Милен да я слагат. Може да са я сложили, може и да не са. Но ако се чудите как трябва да бъде – ще ви кажа. Слага се при меда и маслото, преди да се сложи на котлона. За предпочитане е да ползвате мащерка на клонче, която после лесно ще отстраните, но ако нямате, не е драма да сложите и ронена. И за финал на крушите ще кажа, че страхотно ще вървят с топка сладолед и ядки (орехи, лешници, бадеми).

Епизод 3 от „Гозбата на България можете да видите тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/epizod-3-domakinite-gotviat-tristepenno-menu/

Сега да отделя малко внимание на представянето на Лиана и Милен. Това е тяхното първо самостоятелно готвене и това си личи. Ама как само. J Е нищо де, като за първи път е много добре и резултатът го показва. Дуелът завърши 1:1 и в Крушуна не излъчихме победител. Това, което горещо препоръчвам на тях, на Патрисия и Евгени, а и на всеки начинаещ в кухнята, е да опитвате. Опитвайте какво готвите през цялото време – дали е достатъчно солено и овкусено, дали е добре сварено, изпържено или изпечено ястието ви. Никога не сервирайте храна на други хора, без да сте я опитали. Е, изключвам моментите, когато готвите нещо, което вие лично не ядете. Макар че и тогава е добре да опитате по някакъв начин… Ако на вас не ви хареса, едва ли бихте го дали на други хора да ядат, нали? Аз поне не бих.

Епизод 4 с представянето на Лиана и Милен гледайте тук https://mmtvmusic.com/gozbata-na-bulgaria/epizod-4-kak-se-prigotviat-krushi-s-med-v-selo-krushuna/

Понеже повече време отделих на патладжаните в публикацията, ще ви предложа две мои рецепти с тях. Едната е с кайма, другата е постна. Постна, но невероятно ароматна и вкусна! Обожавам и двете рецепти и с удоволствие ги споделям с вас.

 

Пълнени патладжани с кайма и доматен сос

 Продукти:

4  не много големи патладжана

500 г  кайма

1 глава лук

1 морков

1 малка зелена чушка

2-3 скилидки чесън (може и повече, според вкуса)

4-5 големи домата

1 ч.л. червен пипер

черен пипер

сол

мащерка

риган

200 г кашкавал

1 с.л. захар

 

Патладжаните се разрязват на лодки, издълбават се, посоляват се добре и се обръщат с отвора надолу, за да изтече горчилката - трябва да престоят около 30 минути. Въпреки някои твърдения, че днешния патладжан може да се готви и директно като се пропусне горната процедура, на мен не ми харесват и винаги си ги приготвям така. Издълбаната част се посолява добре и се залива с вода. Също се оставя около 30 минути.
През това време се нарязват лука, чесъна и чушката на ситно. Морковите се настъргват на едро ренде. Доматите се настъргват.

Патладжаните се измиват от чернилката и солта. Издълбаната част също се измива, подсушава и нарязва на дребни кубчета.
В 3-4 с.л. загрята мазнина се изсипват лука, морковите, чесъна и чушката. Готвят се като се разбъркват, докато омекнат. Добавят се патладжаните на кубчета (аз сложих около половината от тях, защото иначе щеше да ми се получи повече плънка отколкото ми е необходимо). Каймата се смесва с 1 ч.ч. от настърганите домати и се размесва много хубаво. Като се задушат зеленчуците, се изсипва и каймата. Готви се, като се разбърква на тих огън, докато водата се изпари. Отмества се от котлона и към сместа се добавя солта и подправките. Разбърква се хубаво.
В подходяща по размер тава се изсипват останалите настъргани домати. Посоляват се и се подправят с черен пипер и риган. Добавя се 1 с.л. захар, 1 ч.ч. вода и 2 с.л. олио. Разбъркват се. Издълбаните патладжани се пълнят с горната смес и се подреждат върху доматите. Слагат се да се пекат в загрята на 180 градуса фурна до готовност на патладжаните и извиране на доматения сос.
Поръсват се с настърган кашкавал и се връщат за още десетина минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи.

Имамбаялдъ

Продукти:

около 1 кг по-малки патладжани

3 домата

1 голяма глава лук

2 моркова

3 печени чушки

1 глава чесън

сол

черен пипер

магданоз

На патладжаните се изрязва капаче по дължина и внимателно се издълбават. Посоляват се отвътре и се оставят да се отцедят. Издълбаната част също се посолява и се оставя да се отцеди от горчилката. 

През това време се нарязва лука на едро, настъргват се морковите, нарязват се печените чушки и чесъна. Два от доматите се нарязват на кубчета.

 В дълбок тиган се загряват 5-6 с.л. олио и се изсипват лука и морковите. Леко се посоляват и се готви при непрекъснато бъркане до омекване. Прибавя се издълбаната част от патладжаните и печените чушки и готвенето продължава докато патладжанът също омекне добре. Изсипват се доматите и чесъна. Готви се още около пет минути, като се бърка често. Подправя се със сол и пипер и се поръсва с магданоз.
 Издълбаните патладжани се изплакват със студена вода и се пълнят с приготвената зеленчукова смес. Отгоре се подреждат резенчета домати. Поставят се в намаслена с олио тава и се налива около 1 пръст топла вода.
Пекат се в загрята на 180 градуса фурна докато патладжанените лодки омекнат добре.

Гозбата на България: Изгори ли копривата Патрисия и Евгени?

 

Тази пролет баба Живка

почна да бере копривка.

Аз в двора съм до нея,

искам да помагам,

но не смея.

Вкусна каша става от коприва,

ала знам я колко е парлива.

Имало желязо в нея

гледам, гледам и се смея.

Става ли желязна закачалка

от такава билка малка.

 Иван Иванов

Съвпадението на името на баба Живка от стихчето горе и леля Живка от Гара Бов, която бе домякиня на Патрисия и Евгени в последния епизод на”Гозбата на България”, вероятно е чисто съвпадение J Обаче пък е толкова хубаво J В стихчето баба Живка явно ще готви каша от коприва, а в „Гозбата” леля Живка ни я сготви наистина. И то как! Така, както и аз не съм виждала… Признавам си без бой, не знам всичко и имам много още да уча в кулинарията. Честно, изненада ме леля Живка и с това, че приготви вкусна копривена каша със сушена коприва, и с това, че вместо обичайното за кашите бяло брашно, тя използва царевично, а даже и с това, че нямаше подправки.

Свикнала съм на друг вид каша. Баба ми някога правеше мнооого хубава каша от коприва, но доста по-богата от показаната във видеото. Знаем как в миналото хората са приготвяли храна от минимум продукти, с които да нахранят пълна къща. Вероятно и тази рецепта идва от тогава. Вода, сушена коприва, царевично брашно, сол и малко олио. Стига толкова. И пак вкусно, а? Не е ли изумително. Много съм щастлива, че именно такива рецепти помагам да се запазват. Вероятно почти всеки може да приготви какво ли не със скъпи и луксозни продукти, но е истинско майсторство да нахраниш семейството с минимум и на много ниска себестойност. Точно такава е днешната рецепта. Другото й предимство е, че със сушена коприва може да си готвим каша почти през цялата година. Е, само трябва да се внимава да не й мине времето и да започне да горчи.

Използвала съм сушена коприва като добавка към супи и яхнии – по една лъжица за вкус и цвят. Но за каша наистина не бях чувала. Много съм впечатлена явно, щом като отново се връщам на тази тема. Ами ще взема да си изсуша и аз, че да пробвам. Такова любопитство ме обзе. Иначе, все пак като представител точно на времето, в което живеем, ще ви кажа, че копривата може да се съхрани и като се замрази. Простичко е. Дори не е нужно да се бланшира. Измива се хубаво, оставя се да се изцеди продължително и се слага в пликчета във фризера.Това е философията. Просто и лесно. А сушенето си е по-продължителен процес. След като я изсушите, трябва да я стриете или смелите на прах. Хубаво е да се съхранява в хартиени пликове или в картонени кутии.

А знаете ли как хубаво действа на косата  отвара от коприва? Опитайте и ще разберете. Аз знам J

Обаче сега да се върнем към последния епизод на „Гозбата на България”. Като разбрах, че ще готвят каша от коприва, много се надявах Патрисия и Евгени да трябва да си  наберат сами парещото растение. То пък какво се оказа… тя готова изсушена дойде при тях. Ех, нищо. Ще преживея това разочарование, но някак ми е трудно да преживея, че тези двама хубавци отново постигнаха загуба… И то с такава уж простичка рецепта. Всъщност, както писах и малко по-горе – изненада тук няма. Защото майсторството на кулинара се крие точно в приготвянето на такива рецепти. С прости продукти и с малко подправки.

Всъщност епизода можете да изгледате тук https://mmtvmusic.com/mm-player/most-viewed/shows/djurkana-kopriva-ot-gara-bov/

Предлагам да вземем да им организираме някой урок на Патрисия и Евгени, че ми домъчня все да губят. Честно.

Иначе с джуруляка разбраха какво се прави. J Джурка се. Баба много го използваше да каша и за тиква с мляко. Нямяше пасатори на село тогава, пък и с пасатор е друго, няма как да се постигне същия резултат. Много обичах този уред и я гледах с нескрит интерес как го върти. Детски работи разни. Така де и аз съм била дете. Сякаш съвсем не беше отдавна, макар и като преброя годините, хич да не е така… Ама сега няма да се натъжваме от това. Напротив. Благодарна съм, че съм изживяла точно тези моменти и имам точно тези спомени. Жалко само, че бях калпазанка и не се научих да правя някои неща, които баба правеше…  вече е късно, уча се сама. В някои успявам, в някои хич. Но то май е масово явление това, внучките да не могат да приготвят ястията на бабите си точно както те са ги готвили.

Върнах се много назад във времето с тази каша от коприва. Ех… какви спомени само. Сигурно с тази публикация ще събудя спомените и на други хора. Нека оживеят в нас и ни донесат шепа щастие по детски J

Както е тръгнало, сигурно ще очаквате да ви споделя рецепта за каша от коприва. Е да, ама няма. Избрах да ви споделя изключително любима моя рецепта за супа от коприва, която обаче може да си приготвите и с лапад или спанак, а може и в комбинация на различни зелении.

 

Продукти:

300 г прясна коприва
1 малка глава лук
1 морков
3 с.л. олио
2 малки картофа
1 к.ч. фиде (не пълна)
1 к.ч. домати от консерва или настърган пресен домат
1 1/2 с.л. брашно
1 ч.л. червен пипер
джоджен
черен пипер
сол

1 яйце
3 с.л. сок от лимон
1 ч.л. натурално нишесте

 

Копривата се измива и се попарва с вряла вода. Оставя се да постои десетина минути. Прецежда се и се нарязва на дребно.
Лукът и морковът се нарязват и се задушават в загрятата мазнина. Прибавят се брашното и червения пипер, разбърква се хубаво и се налива вода - около 1,5 л. Добавя се копривата и се оставя да заври. През това време се обелват картофите и се нарязват на ситно. Добавят се към врящата супа. Готви се докато картофите омекнат леко и се добавя фидето. Оставя се да ври, докато картофите и фидето се сварят добре и се прибавят доматите и подправките. Вари се още около пет минути и се отмества от огъня.

Оставя се за около 10 минути да поизстине и се застройва. За застройката се смесват яйцето, лимоновият сок и нишестето и се разбъркват много добре с тел в голяма купа. Сипва се по малко от супата към застройката, като се разбърква добре (4-5 черпака са достатъчни) и цялата смес се връща обратно в тенджерата.  Разбърква се и се оставя около 15 минути без капак, за да не се пресече застройката.