Сладко от череши с черен шоколад

 

Домашното сладко е един от онези вкусове, които носят уют, спомени и аромат на лято, затворен в буркан. Всяка година много хора отделят време, за да приготвят любимите си сладка от ягоди, кайсии, праскови, малини или череши. Често обаче се сблъскват с едни и същи проблеми – продължително варене, потъмняване на плодовете, загуба на свежия им вкус или сладко, което остава прекалено рядко.

Сладко от бели череши

Сладко от бели череши с цели плодове! Боже, това не е просто сладко! Това е магия, това е изкушение, това е вкусът на живота... Вкусът на сладкото от бели череши препуска през спомените ми от детството неспирно и немирно, оставяйки ме без дъх! Понякога, когато бяхме деца, получавахме подарък бурканче от семейни приятели и това беше истински празник за мен! Но признавам си, от дете не бях опитвала сладко от бели черешки. И ето, в сряда, докато обикалях пазара в Ловеч, видя на едно място да продават скъпоценните бели плодчета. Доста се чудих дали да взема, защото малко преди това бях купила вишни за сладкото в предната публикация. Направих обиколка и все пак се върнах при белите череши. Съжалявам, че купих само килограм и половина. Не знаех дали ще го докарам като това в спомените. Но вече знам и следващия път, в който попадна на тях, ще купя отново.

Всъщност сладкото се прави много лесно. Както и повечето видове сладка. Само трябва да внимавате да не го преварите, защото ще стане една гъста лепкава маса, която не е изобщо приятна за хапване.

Продукти:

1,5 кг бели череши
1 кг захар
1 ч.л. лимонена киселина

Черешите се измиват, почистват се от дръжките и от костилките. Поръсват се със захарта и се прибират в хладилник за няколко часа. Моите череши стояха цяла нощ и сварих сладкото на следващата сутрин. Понеже черешите не си бяха пуснали достатъчно сок, се наложи да добавя към тях 150 мл вода. И така, черешите се слагат да врат на слаб огън. Оптенват се често, за да се получи хубав и бистър сироп. Периодично се разбъркват внимателно, за да не се намачкат плодчетата.
Сладкото се вари, докато капка от сиропа, капната върху чиния запази формата си и не се разлива. Пак казвам, внимавайте да не изпуснете момента и да го преварите.
Добавя се лимонтозуто и се вари още 2-3 минути. Насипва се в чисти и сухи бурканчета, които се обръщат надолу с капачката. Аз ги завивам и с 2 кърпи и ги държа така, докато изстинат напълно.

Сладко от вишни

Едно от любимите ми домашни сладка е сладкото от вишни. До скоро първенец за мен беше сладкото от смокини, но сладкото от вишни достойно го конкурира. (Да не ви обяснявам, че имам съвсем ново сладко фаворит, което ще споделя в следващата публикация...) интересно как се променят вкусовете и това, което съм харесвала много тооолкова дълго дреме, отстъпва място на други вкусове. Чудесно е да си имате в шкафа няколко бурканчета сладко от вишни. Дали ще го използвате за палачинки, за сладкиши, за добавка съм сладолед или просто ще си хапнете на филийка с масло зависи изцяло от вас. Аз мога да си хапна и просто ей така, директно от буркана. Хахах! А, да! И с цедено кисело мляко е върхът!

Досадното при приготвянето на сладкото от вишни е почистването на плодовете. Заредете се с доза търпение и около час време за целта. 

По принцип, когато приготвям сладко, рядко спазвам съотношение между плодове и захар 1:1. Но в случая на сладкото от вишни, това за мен е задължително, заради киселината на подовете. 

Продукти:

2 кг вишни

2 кг захар

1 ч.л. лимонена киселина

Вишните се измиват, почистват се от дръжките и им се премахват костилките. Аз използвам онзи уред за премахване на костилки, но успешно можете да ги извадите и с безопасна игла или фиба. 

Почистените плодове се поръсват със захарта и се разбъркват. Оставят се в хладилник за 7-8 часа. След като ги извадите, ще бъдат пуснали доста сок.

За приготвянето на сладко от вишни не е нужно да се налива вода, тъй като плодовете са си пуснали доста сок, но все пак, ако нямате време да чакате и ще варите сладкото веднага, налейте 1 чаша вода. Ако вишните ви са били в съд различен от тенджера, вече може да ги сложите в подходяща тенджера, в която да сварите сладкото.

Слагат се да врат на слаб огън. Сладкото се отпенва постоянно, докато се образува пяна и се разбърква периодично. 

Сладкото се вари докато капка, капната в суха чиния спре да се разтича. Също така може да забележите, че сиропът ще промени леко цвета си към карамелено. Това е сигурен признак, че сладкото вече е готово и трябва да го отстраните от котлона. 

Накрая се прибавя лимонтузуто и сладкото се вари още 2-3 минути с него.

Насипва се горещо в предварително подготвени сухи бурканчета, които се затварят веднага и се обръщат с капачката надолу. Аз ги завивам с 2 кърпи  и ги оставям да стоят така, докато изстинат. Чак след това прибирам в шкафа. 

Сладко от френско грозде

Приятелството ми с френското грозде е вече дългогодишно. Спомням си, когато бях дете, на село имаше в една къща до дувара. Много обичах да ме водят там и докато баба и дядо се занимаваха с други неща, аз прекарвах дълго време до храста и сладко си похапвах, нищо че вкусът на френското грозде е доста тръпчив. Явно ми е харесвал. После продадоха тази къща и последва дълга раздяла с френското грозде за мен, останах си само със спомена. Доста години по-късно пак опитах, но количеството беше минимално. Обаче тази година добро другарче ми донесе цели три пъти порядъчни количества и успях да похапна свежо, да замразя, че и сладко да направя. Сърдечно благодаря!

А рецептата за сладко от френско грозде е проста. Изключвам момента с чистенето - изприщих се 15 пъти, докато го почистя, а като си представя, че има рецепти, в които съветват да се махват и семенцата с игла... това не е за мен :)
Добре е да знаете, че за да направите сладкото, ще ви отиде повече захар, отколкото с други плодове. Има рецепти, в които препоръчват съотношение 2:1 в полза на захарта. Аз чак дотам не стигнах, но сложих повече захар от 1:1. Друго, което искам да кажа предварително е, че френското грозде съдържа пектин и не е нужно да го сварявате прекалено гъсто, защото то ще се желира впоследствие.

Пиша рецептата с количествата, с които разполагах аз. Лесно можете да намерите съотношението, ако имате различно количество плод.

Продукти:

1,3 кг френско грозде
1,8 кг захар
600 мл вода
1 ч.л. лимонена киселина

Плодовете се почистват от чепките и измиват старателно. Изсипват се в тенджера. Поръсват се със захарта и е добре да се оставят на хладно за 3-4 часа. Но ако нямате време, можете да го направите и веднага. За разлика от други плодове, докато френското грозде престоява, поръсено със захар, няма да си пусне почти никакъв сок. Затова е необходимо да се налее вода.
Плодовете и захарта се заливат с водата и се разбъркват. Тенджерата се слага на котлона и сладкото се вари на слаб огън, като се отпенва постоянно и периодично се разбърква. Варенето продължава докато достигне необходимата гъстота. Предполагам почти всички знаят - като капнете върху порцеланова чинийка от сладкото, капката трябва да се запазва, а не да се разтича.
В този момент се добавя лимонената киселина и се вари още 3 минути.

Насипва се горещо в чисти, сухи и затоплени бурканчета със суха лъжица.

Бурканчетата се затварят и се обръщат надолу с капачките, докато изстинат напълно.

Конфитюр от ягоди

Обичам ягоди. Но още повече обичам ягодово сладко. Една дебела филия хубав хляб, намазана с дебел слой краве масло и отгоре ммммм.... вкусно ягодово сладко. Какво повече ви трябва? Може би чаша чай  и се потапяте във вкусни детски спомени.
До скоро си правех сладката по традиционния начин, с дългото варене и бъркане. Сега обаче реших да го направя с помощта на гелфикс на Д-р Йоткер. И съм много доволна.  Като цяло следвах инструкциите на опаковката. 

Продукти:
2 кг почистени, измити и подсушени ягоди
2 кг захар
2 пакета Гелфикс Класик 
4 с.л. захар допълнително

Ягодите се нарязват на ситно. Тук без бой ще си призная, че сложих ягодите в робота и той много бързо си изпълни задачата.  Двете пакетчета фикс се смесват с четирите лъжици захар и се прибавят към ягодите, като се разбъркват добре. Цялата смес се слага да ври на средна температура при непрекъснато бъркане. След като заври, се отмества от котлона и се добавя захарта. Бърка се и се връща на огъня. Изчаква се да заври и се отброява една минута варене при непрекъснато бъркане.  Отстранява се от котлона и се махва пяната, която се е образувала отгоре. Готовото сладко се изсипва в сухи и чисти бурканчета. Затварят се и се обръщат с капачките надолу поне за един час. 

Сладко от смокини

Сладко от смокини. Това е любимото ми. Много го обичам. Може би защото отново го свързвам с детството си. На село има една голяма смокиня и като дете нямах търпение да дойде времето, когато ще узреят. Катерех се навсякъде, където можех, даже и в комшиите прескачах. А когато назрееха много, баба ми береше и правеше най-прекрасното сладко. И все ми разказваше, как когато баща ми бил дете, веднъж направил беля. Тя го наказала, и го заключила в една стая, в която обаче имало огромна тава, пълна с току-що сварено сладко от смокини. Отишла да си върши работата и забравила за баща ми. Когато се сетила след доста часове, отворила вратата и намерила доволния ми баща, който бил изял всичкото сладко.  И аз не бих се разсърдила да ме накажат така. Признавам си. Няма да успея да изям всичкото, нооооо... доволно ще похапна.
Сега дойде време аз да си варя сладкото. Предлагам ви моята рецепта.

Продукти:

170 бр. дребни зрели смокини
1,5 кг захар
4 ч.ч. вода
1 к.л. лимонтозу

Смокините се измиват добре, почистват се от дръжките и се надупчват с игла.
От водата и захарта се сварява сироп, който се оставя да ври около 15 минути. Добавят се смокините. Първоначално сиропът може и да не покрие всички смокини, но само след минута-две течността вече ще бъде достатъчно. Вари се до нужната гъстота на сиропа. Три минути преди да се свали от котлона, се добавя ломонтозуто и се разбърква. Сипва се в напълно сухи бурканчета, запечатва се и бурканчетата се обръщат с капачката надолу. Завиват се с кърпа и се оставят да се изстинат напълно.

Сладко от круши с карамелизирана захар

Вчера ми донесоха круши. Много круши, от малките, които в никакъв случай не можехме да изядем. Трябваше бързо да реша какво да ги правя, защото изобщо не бяха трайни. Искаше ми се да направя сладко. Обаче да е нещо по-различно. Предложиха ми рецепта за сладко, в което крушите се почистват и се запазват цели, а вътре се слага орехова ядка. После се варят в сироп. Рецептата ми хареса, но за съжаление се оказа, че моите круши са доста наранени и няма да станат. После потърсих и други рецепти и се сетих за тази на Tandoori. С карамелизирана захар. Само че промених малко съотношението захар:плодове.

Сладкото се получи повече от прекрасно. Пиша точно както го направих аз.

Продукти:

3,5 кг почистени от семките и нарязани на четвъртинки небелени круши (от тези дребните, не знам какъв сорт са)
1,2 кг захар
1ч.ч. вода за карамела
и още един литър гореща вода
1 щипка лимонтозу

Захарта и чашата вода се изсипват в голяма тенджера или тава, в която ще се вари сладкото. Слагат се на умерена температура на котлона. Сместта се разбърква непрекъснато, докато стане хубав кехлибарен карамел. Трябва да знаете, че наистина пада сериозно бъркане. Особено накрая. Става много горещо и трудно. След като карамелът е готов, върху него се излива останалата вода - 1л. Разбърква се хубаво до пълното стопяване на карамела. Когато сместта заври, вътре се пускат крушите. Вари се, до желаната гъстота на сиропа и пет минути преди да се отстрани от котлона, се добавя лимонтозуто. Сипва се горещо в напълно сухи бурканчета.