Това е другата рецепта, с която гостувах на Пепи в Храна за нейните канибали.
Видях тази рецепта на няколко места в нета и ужасно много ме привлече. Предполагам, че част от вас знаят за моята страст към тестото. Е, така се получи и сега. Щом я съзрях, веднага реших, че ще я направя. Малко ми се промениха плановете за гостуването на Пепи, но мисля, че тя ще го преживее :) Ще уточня, че не знам дали правилно съм си превела рецептата от сръбски и вероятно малко съм я променила. Но за мен важното е, че се получи много вкусно и успешно. Първоначално изпаднах в паника, защото не обичам рецепти за тесто, в които не е посочено количеството вода. И не правя такива. Но идеята за тази толкова ме заплени, че реших да опитам. И така. Пиша рецептата така, както съм я направила аз.
Продукти:
250 мл хладка вода
100 мл кисело мляко
4-5 ч.ч. брашно
½ кубче мая
3 ч.л. сол
60 г масло
8 с.л. заквасена сметана
около 350 г сирене
Млякото се смесва с водата и се разбърква хубаво. В брашното се натрошава маята (за първи път слагам прясна мая без да съм я разтворила във вода или мляко предварително) и се слага солта. Изсипва се водата с млякото и се меси средно твърдо тесто. Ама внимавайте да не го направите толкова твърдо, че да убиете някой... :D Тестото се разделя на 10 части, които се правят на топчета. Те се разточват с диаметър около една педя. Пет от така получените питки се мажат обилно с разтопено масло и се похлупват с останалите.
Тавата, в която ще се пече сеченицата се намазва с олио. Пригответе си тава с диаметър от 25 до 28 см. Получените двойни питки се разточват на по-големи кори с размера на тавата, в която ще се пекат. Първата се слага в тавата и се намазва с 2 с.л. заквасена сметана и се ръси обилно със сирене. Отгоре се слага следващата и отново се маже със сметана и ръси със сирене. И така до четвъртата кора. Последната се слага отгоре, реже се с остър нож на квадрати и се намазва с масло. Оставя се да втаса около 20-30 минути. Пече се в загрята на 170* фурна до златисто.
Рецептата видях от тук.
Рецептата видях от тук.








