Пържено тофу със сладко-кисел сос

 

Последната рецепта, която някога бих си представила, ме ще пиша преди Коледа в блога е за тофу. Обаче това тофу със сладко-кисел сос си го сготвих тази вечер и го показах в групата ни във Фейсбук. И се случи чудо :) Рецептата предизвика интерес и затова ще я споделя и тук, защото може да е полезна на още хора.

Честно казано досега никога не ми е харесвало тофу. Обаче нали знаете, че са пости в момента и аз се изкуших отново да си купя, защото го видях в Лидл и би внесло малко разнообразие в постната ми храна. Беше пушено тофу, но предполагам, че рецептата успешно ще се получи и с друг вид. И да ви призная, внесе разнообразие. Дори си го хапнах с голямо удоволствие, защото се получи доста приятно на вкус :) Дори съжалявам, че го открих чак сега...

Ето и семплата рецепта.

Продукти:

200 г тофу (в случая е пушено)

3-4 с.л. натурално нишесте

черен пипер

за соса:

1-2 скилидки чесън, нарязан на ситно или счукан

3 с.л. мед

около 6-7 с.л. соев сос

3-4 с.л. прясно изцеден лимонов сок

1 с.л. оцет

сусам за поръсване

Нишестето се смесва с мъничко черен пипер. Тофуто се нарязва на кубчета с големина по желание. Овалва се в нишестето и се оставя да постои, докато нишестето се овлажни. Пържи се в тиган с малко мазнина, докато се зачерви от всяка страна. Изважда се в чиния.

В същия съд с останалата мазнина се слага чесъна. Оставя се за не повече от минутка и се прибавят всички останали продукти за соса. Те са ориентировъчни. Ще бъде необходимо да опитвате и да добавяте повече мед, повече соем сос или повече оцет, в зависимост от вашия вкус. Сосът се вари, докато се редуцира и се посгъсти. Не го сгъстявайте прекалено много, защото като се охлади леко, се сгъстява още. 

С готовия сос се полива тофуто. Ако искате да запази хрупкавата си коричка, може да не го заливате, а да топите всяко парченце в купичка сос. По желание се поръсва със сусам.

Бонбони от моркови

 

Дори са постни/веган тези прекрасни бонбони от моркови. Не подхождайте със снизхождение към тази рецепта. Трябва да ви кажа, че всички, които ги опита, се изненадаха от вкуса им. А доста хора имаха възможност да ги опитат :) Всъщност това е едната от рецептите, които приготвих за моето участие в предаването "Гозбата на България". :) За тези от вас, които не са успели да го гледат, уточнявам, че скоро ще бъде качено на сайта на телевизия Евроком ето тук https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya и ако ви представлява интерес как се справих, можете да го гледате :)

Постните бонбони от моркови могат да бъдат чудесно допълнение към трапезата ви за Бъдни вечер, ако и вие като мен се стремите понякога да я разнообразите. Вярно е, че традициите са традиции и е хубаво да се спазват, но пък не е лошо понякога да добавим и нещо различно. В този ред на мисли, да ви кажа, че ето тук съм събрала всичките си постни рецепти, а те изобщо не са малко. Цели 115 са, така че все нещо може да си харесате. https://ilrai.blogspot.com/search/label/%D0%9F%D0%BE%20%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BF%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8

Май вече да минавам към рецептата за постни бонбони от моркови.

Продукти:

500 г моркови

150 г пудра захар

настъргана кора от един портокал

1-2 с.л. ароматен алкохол - коняк, уиски, ром, а може и ликьор - с каквото разполагате в момента.

ванилия

50 г смлени орехи

50 г кокосови стърготини

по желание плодове от сладко или вишни от вишновка

още орехи или кокосови стърготини за овалване

Приготвянето е лесно. Морковите се настъргват - по-добре е на ситното ренде, но не е проблем и на по-едро да са. Слагат се в тенджерка или в друг подходящ съд. Към тях се прибавя кората от портокал, пудрата захар и алкохола. Сместа се слага на котлона докато течността се изпари напълно. Препоръчвам ви да бъркате почти постоянно, за да не загорят морковите. Когато водата се изпари, морковите придобиват леко карамелен цвят и вече са готови. Отместват се, охлаждат се малко и към тях се прибавя ванилията, орехите и кокоса. Всичко се смесва много добре. 

Оформят се топчета, като в средата им по желание се поставя вишна или друго плодче от сладко по желание. Овалват се в кокосови стърготини или в орехи. На мен повече ми харесаха тези в орехите. 

Добре е да престоят поне 24 часа преди консумация, за да се смесят вкусовете и да се отпуснат ароматите ,но и веднага да ги хапнете, пак не е лошо :)

„Гозбата на България”: Родопската кухня се опря на Патрисия и Евгени

 

Три  вкусни ястия приготвиха в изминалия епизод на предаването „Гозбата на България” Патрисия и Евгени. Въпреки старанието им обаче, победата се изплъзна от ръцете им и отиде при техните домакини от с. Кутела, община Смолян – Снежи и Диди. Макар напоследък да си личеше, че Пати и Евгени са понатрупали опит, този път родопската кухня се оказа препъни камък и те се озоваха в ролята на губещи.  Какво ги препъна? Една огромна тиква, два клина и една пъстърва с Холандез. Мда.

Признавам си, че Снежи много приятно ме изненада с две автентични рецепти за клин, които никога не бях чувала, какво остава пък да видя как се приготвят – тиквов клин и кутелски клин. За разлика от Патрисия и Евгени, аз поне знам, че в Родопите приготвят клинове. Срещала съм много рецепти за тях, но не и точно в такива варианти.

Какво е клин?  Това вероятно ще се запита още някой, който не е чувал за тези ястия от нашата кухня. Накратко това е вид родопска баница, която се състои от две кори, по средата на които се изсипва целия пълнеж. Така приготвения клин се пече на котлон или върху печка (не във фурна), като на дъното на тавата се слага повече мазнина, за да може да не залепва. Като се изпече от едната страна, се обръща от другата  и се доизпича. Пълнежите могат да бъдат и сладки, и солени. Като че ли на-често съм срещала рецепти с ориз, но с много различни добавки към него.

Тиквеният клин на Снежи е с доста семпли продукти. Тестото се замесва с минимум съставки, а към тиквата се добавят захар и царевично брашно. Интересно ми е какъв е вкуса на тиквата, примесена с толкова царевично брашно. На финала определено ми изглеждаше много вкусен, но друго си е да опита човек.

Кутелският клин пък е с нещо като кексово тесто между корите. Как се изпича на котлон тази смес, поставена между две кори, също и е интересно. Може пък някой ден да им отида на гости и аз в село Кутела. Кой знае…

Младата домакиня Диди ни изненада с модерно ястие на фона на дълбоките родопски традиции. Тя приготви пъстърва, при това не каква да е, а филетирана. Определено се опита да покаже майсторство, а дали й се получи, може да видите сами, ако изгледате епизода – ако все още не сте. Пъстървата няма да коментирам. Обаче сосът към нея… не знам. Почти сос Холандез, ама не точно.  Направи ми впечатление, че Диди каза, че ползва основата на Холандез, само че не го сложи на водна баня, както обикновено се подготвят яйцата за него, преди да им се добави маслото. Вярвам, че и нейната импровизация се е получила сполучлива и е била много вкусна.

Още повече, че Пати и Евгени май се справиха най-добре със соса J Много се измъчиха милите с пустото точене на кори. Пък и то тънко трябваше да бъде. Трудна работа е това. Доста трудна даже. А за филетирането на рибата няма да отварям изобщо дума. Не е по тяхната част. Дано да репетират и  през следващата година да покажат повече майсторство. Може би ги очакват още по-сложни задачи от тази година.

Хм. Сега се сещам да ви кажа, че тази събота може да гледате моето съревнование с Пати и Евгени в „Гозбата на България” J Точно така – на 10 декември 2022 г. И аз очаквам с нетърпение да видя как ще се представим дружно. Не, че не знам какво се случи, но друго е с трепет да очакваш появата си на екран J Признавам си, вълнувам се и съм нетърпелива J

Ако ви е интересно как се приготвят автентични родопски клинове,  може да ги видите подробно в последния епизод на „Гозбата на България”, който е достъпен онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод с моето участие може да гледате на малкия екран в събота – 10.12.2022 г. от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

 

Дойде ред и за моята рецепта. Понеже говорихме за сладък тиквов клин, реших да ви покажа тиквената баница на моята баба Станка. Тиквена баница с точени кори.

Продукти:

За тестото:

300 мл топла вода
1 ч.л. оцет
2 с.л. олио
1 ч.л. сол
около 500-600 г брашно за замесване (аз използвам брашно за баница)
и още брашно за разточване

още:

около 600-800 г тиква (зависи колко богат пълнеж обичате)
олио
захар на вкус
1 с.л. канела (може по-малко или повече)

От посочените продукти за тестото се омесва меко, гладко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Поставят се в наръсена с брашно тава, покриват се с кърпа и се оставят да си починат минимум 20 минути.
През това врече тиквата се почиства и се настъргва на ситно ренде. Всяка тиква има различна сладост, а и всеки има свой вкус, така че захарта и канелата, които се добавят към настърганата тиква са на вкус. Разбъркват се. Някои тикви пускат много течност, други по-малко. За приготвянето на баница с тиква и точени кори е по-добре да отцедите течността, за да не стане много клисава баницата.

Всяко топче се разточва на тънка кора, като се ръси постоянно с брашно, за да не залепва. Поръсва се с 1/4 от тиквата  и с 2-3 с.л. олио, хубаво върху цялата кора и се завива на рехаво руло. След това първата кора се свива на охлюв и се слага в намазана с олио тава по средата.
Останалите кори се навиват наоколо. Оформената баница се намазва много леко с олио, като внимавайте да не натискате при намазването, защото ще се сплеска.
Пече се до златисто в загрята фурна на 180  градуса. По средата на печенето може да я покриете с хартия, за да не загори.
След като се извади от фурната, се оставя хубаво да се охлади и се поръсва обилно с пудра захар.

Да ви е сладко!

Пълнени сухи чушки с боб

Чудя се цял ден как да започна тази публикация за пълнени сухи чушки с боб. Дали да пиша, че тази рецепта приготвям традиционно у дома за Бъдни вечер или просто да я напиша като една мнооого любима от детството още постна рецепта? Така и не мога да избера нищо и просто ще публикувам как правя тези толкова любими постни сухи чушки с боб. Вече написах, че много, много ги обичам и освен това мога да ги ям по всяко време на годината. Сушените чушки придават невероятен вкус във всяко ястие, в което попаднат. Обичам да ги пълня, обичам да добавям по една-две в боба, докато се вари, обичам да ги слагам като подправка - нарязани на ситно в различни пълнежи. А има едно по-скоро пролетно ястие - комбус, за което съм писала тук и в него прекрасно се комбинират със зелении, яйца и сирене - http://ilrai.blogspot.com/2018/04/blog-post_19.html. Обаче пак да си кажа - за мен най-фантастичната комбинация е пълнени сухи чушки с боб. Точка. 

Ето и рецептата:

Продукти:

1 буркан готов сварен боб  (признавам си, че напоследък използвам готов сварен боб от буркан, защото времето ми е кът, но вие може да си сварите боба и да го отцедите преди да го използвате за тази рецепта)

около 10 сухи чушки (тук броя зависи и от размера им)

2 глави лук

около 70 мл олио

1 с.л. червен пипер

1 с.л. брашно

сух джоджен

сух девесил

чубрица

сол

Изчистват се чушките от семки, ако има и се накисват в гореща вода, докато омекнат.

През това време се реже на  ситно лука и се изпържва много добре на по-слаб огън, докато се карамелизира по крайчетата. Добавя се 1 равна с.л. брашно и се запържва за минутка. Слага се червения пипер и се махва от котлона. Прибавя се сварения и добре изцеден боб и подправки на вкус.

Чушките се отцеждат от водата и се пълнят с малка лъжичка с приготвената бобена смес. По желание се потапят откъм отвора в брашно. 
Подреждат се в тава, която е намазана с малко мазнина. Наливат се 150-200 мл  вода и се поливат с тънка струйка олио отгоре.

Пекат се на 180 градуса докато се запекат леко. Следете ги, защото ако дагорят прекалено, няма да са така вкусни и ще станат много твърди.

Много люто в „Гозбата на България”

 

В последния епизод предаването „Гозбата на България” отново гостува във Варненския край. Този път в село Страшимирово, Община Белослав. Любезни домакини бяха Дарина Родинова и дъщеря й Славена от „Лютата ферма”. Те доста се постараха да подлютят живота на Патрисия и Евгени, но въпреки кашлящото, потящо и плачещо предизвикателство, нашите младежи отново се справиха отлично. Част от нещата, които домакинята предложи, бяха нови и за нея самата, тъй като тя е приела доста сериозно предизвикателството на предаването. Така вместо да готви традиционни български гозби, е решила да измисли нови, с които тепърва да създава традиции. Е, нови, нови… колко да са нови… Досега за каквото съм се сещала, все съм го намирала направено от много хора преди мен. Дори на пръв поглед доста странни комбинации, се оказват традиция за някоя кухня. Хората отдавна комбинират несъвместими за някои други разбирания продукти. А всъщност в кулинарията ограничения няма. И ако вие искате да експериментирате и опитвате нови неща, изобщо не се съобразявайте с това, че някой ви казва например „Ама как така ще готвиш патладжан с шоколад???” Ами ей така. Щом ми е хрумнало, значи мога да го сготвя, а дори и да го изям, защото е вкусно.

Та и в предаването се оказва така. Срещат се рецепти за баници с люти чушки, макар и в по-различни варианти, но ги има. А предложената баница например на мен ми се стори доооста суха. Носеше още някое яйчице и мазнина в пълнежа. Дори можеше яйцата да бъдат оставени сурови. Стори ми се напълно излишно яйцето да е сготвено, преди да се пече баницата. Но това е решение на домакинята. А по отношение на доматчето, ми направи впечатление начина на белене. Няма лошо и в този начин, но най-добре домати се белят, като им се направи един недълбок разрез. След това се пускат за няколко минути в гореща вода. Веднага след това се прехвърлят в студена вода и се държат толкова, колкото да се охладят и да не ви парят. След това кожата леко се дръпва там, където е разреза и доматите се белят много лесно, като се отделя само ципата, без да се взима от месестата им част.

По отношение на бонбоните от люти чушки, не се изненадах. Люти чушки, които са потопени в шоколад не са новост в кулинарния свят. Аз може и да не показвам такива рецепти, но пък достатъчно се интересувам и съм виждала различни варианти. От друга страна шоколад с люти чушки по магазините се продава отдавна, а в някои заведени има и горещ шоколад с люти чушки. Дори и бонбони трюфели има с люти чушки. Все пак оценявам високо подготовката на Дарина, а още повече оценявам това, че много искаше Патрисия и Евгени да спечелят. Дори приложи и хитрост, като пробута на журито стара баница J

Без малко да забравя да ви кажа и за предястието от халапеньо със сирене. Помните ли онзи епизод на предаването от с. Българево, в който Красимир предложи рецепта за люти чушки със сирене? Тогава първата рецепта, която исках да ви напиша, беше точно за такива чушчици.Обаче в последния момент реших да я сменя и предложих друга рецепта. Е, явно е имало защо да не я пиша – защото я видяхме в много добро изпълнение от Дарина и Славена. А тази рецепта е много популярна и я има в различни изпълнения. И аз съм я правила. Получава се много добре и на скара J

Много люти чушки имаше в това предаване. И много им лютя на Патрисия и на Евгени J, докато готвиха. И въпреки всичко, се представиха доста прилично и победиха за пореден път. Е, все пак имам да им кажа нещичко и на тях. Трябва да знаете например, че когато правите баница, е добре плънката да се размазва по цялата кора и да се мачкат корите, а по-скоро да се накапва по нея. И още – при навиването не трябва да се притиска така душмански, защото всички обичаме пухкави банички, пък като се натисне, не става добре. Навивайте по-рехаво баниците си, внимателно, без да ги притискате, за да е сочна баницата. Иначе поздравявам най-сърдечно Пати и Евгени с успеха и много им се радвам на напредъка в кухнята.

Ако сте пропуснали как се подлютиха Патрисия и Евгени, може да видите последния епизод на „Гозбата на България” онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Сега е мой ред да ви подлютя. Няма да търся засукани рецепти, а ще ви предложа една моя много любима такава за люти чушки в буркани. Колко много я обичаме, говори и количеството, което направихме тази година – цели 40 буркана J Е, може да ни останат и за следващата година, но със сигурност са трайни, така че това не е проблем. Освен, че е много вкусна, харесвам тази рецепта и защото няма нужда бурканите да се варят или пък да се добавя аспирин. Лютивината на чушките и захарта са достатъчни,  за да издържа доста време без да се развалят вкусовите качества на чушлетата.

 

Пукани люти чушлета в сладко-кисел сос

 

Продукти:

3 кг люти чушки (добре е да са смесени сортове и цветове – най-много ми харесва с камбички, рибки и шипки например)
1 кг захар
1 л оцет
60 г сол
2-3 глави чесън (или по ваш вкус)

4 средни моркова
1/2 връзка магданоз
1/2 връзка копър

 

Дръжките на чушлетата се изрязват толкова, че да остане малка дръжчица, колкото да може да се хване чушката. Измиват се, подсушават се и се опукват. (По време на печенето/пукането на чушлетата, може да гърмят. За да предотвратите това, ако имате време и здрави нерви, преди печенето  може да продупчите леко всяко чушле с остър нож. Аз такива нерви нямам и ги пека с каска. Шегувам се :)
Опуканите чушлета се слагат в голям съд, в който ще се съберат заедно с маринатата. Например голяма тенджера.
Оцетът, захарта и солта се смесват и се слагат да кипнат, докато захарта напълно се разтвори.
Към опуканите чушлета се прибавя нарязания чесън и нарязаните моркови, заедно със ситно нарязаните копър и магданоз.
Заливат се с горещата марината и се оставят да престоят 3-4 часа.
Пълнят се с буркани, като чушките не се притискат прекалено много, за да може да поемат повече от соса. След това се заливат с останалия сос и се запечатват. Прибират се на тъмно и хладно място.

Гозбата на България: Добре дошла, Поли!

Има ново попълнение в предаването „Гозбата на България” и това е Паулина Ванегас. Тя новата половинка на Милен и двамата си партнираха чудесно в последния епизод на предаването. Поздравявам Поли с добре дошла и пожелавам успех на техния дует с Милен. Крайно време е вече да запишат победа. Да, ама ще е друг път. И този път не успяха да се докопат до нея. Ех! А къде и какво готвиха? Техни домакини бяха от бутиковата семейна винарска изба Шато Бургозоне край Оряхово, а местните ястия показа Виолета Тачева. В последния епизод на „Гозбата на България” Виолета показа как се готви Дунавска рибена саламура и Оряховска баница със стафиди. Доста се постараха Поли и Милен, но не успяха да преборят Виолета.

И така… какво е това нещо саламура? В случая това е прекрасен вид супа с риба. Среща се и саламура с пилешко месо, а също и с агнешко. Рибните саламури доколкото ми е известно са основно два вида – такива с пържена риба и другите с печена. С пържена риба се приготвят в дунавския район, а саламурата с печена риба е от тетевенския край. И в двата вида присъстват домати, но технологията на приготвяне е малко по-различна. Хубаво е саламурата да се приготви с няколко вида дребни рибки, но за случая бе избран сом. Е, сомът си е една великолепна риба и аз не се съмнявам във вкуса на крайния продукт. В предаването ми направи впечатление, че не видяхме пълното приготвяне на саламурата – нито от Виолета, нито от Поли и Милен. Все пак аз ще ви разкажа на кратко какво видяхме и ще предложа мой вариант как да довършите саламурата, ако решите да си  я приготвите у дома. Всъщност накрая ще ви предложа и моята рецепта за тетевенска саламура, така че да може да си изберете тази, която повече ви е на сърце.

Виолета започна с почистване на рибата. Първо натърка сома със сол и после го изми добре. Тази процедура се прави, за да не се хлъзга рибата, докато я обработвате. Рибата се почиства от вътрешностите, нарязва се и се посолява. Оставя се около десетина минути и след това се овалва в царевично брашно и се изпържва.
Домати и чушки се изпичат и се нарязват. Слагат се в тенджера с вода или рибен бульон и от тук пълна мъгла. Виолета поне  изброи съставките за саламурата и по тях може да гадаем какво се случва по-нататък. Остава ни някак да наместим чесън, олио, оцет, сол, черен пипер на зърна и магданоз. А защо Поли и Милен сипаха бяло вино, това е съвсем друг въпрос J

Аз бих довършила саламурата така: Ще обезкостя изпържената риба и ще я накъсам на парченца. В тенджерата с доматите и чушките ще добавя сол, черен пипер на зърна, малко олио и няколко скилидки счукан чесън. Разбира се, могат да се добавят и други подправки на вкус, а също и две-три люти чушлета. Прибавя се и обезкостената риба и се вари докато добре се сварят доматите и се смесят вкусовете. Накрая се слага пресния магданоз, а може и пресен девесил, който чудесно ще допълни вкуса на тази чудесна рибена супа. При сервиране се добавя оцет или лимонов сок.

Милен и Поли добре започнаха с приготвянето на саламурата, но пак не са опитвали тези хора. Пак нещо не са докарали на вкус и пак изгубиха битката.

Оряховската баница ме изненада с присъствието на стафиди в нея. Баница с грозде съм виждала, но нямам спомен да съм чувала за баница със стафиди. Сигурна съм обаче, че е била вкусна. Е, разбира се, вкусна е, ако е приготвена и изпечена добре. Явно и тук не им се получи хич добре баницата на Поли и Милен. Даже журито я нарече „течна”. Иначе баница като нормална баница със сирене, но върху плънката от яйца и сирене се поръсват стафиди и накрая изпечената баница се поръсва с пудра захар.

Бих искала да обърна внимание за печенето. За да се изпече равномерно баницата, е добре да се пече на по-ниска температура. Аз я пека на 200 градуса, като може в средата на печенето да намаля фурната на 180. Също така, за да се избегне прегаряне отгоре, а и за да сме сигурни, че вътре е добре изпечена, като се зачерви леко отгоре, може да се покрие с хартия и да продължи да се пече до готовност. Когато правя баница или питка и ги приготвям за повод – с повече хора, винаги се притеснявам дали ще са изпечени добре. Затова ги пека на по-слаба фурна и ги покривам с хартия.  Веднъж донесоха у нас прекрасна на вид питка, но беше много сурова отвътре. От тогава ме гони параноя дали моите неща са добре изпечени J и това е моята препоръка и към вас. Пропуснах да кажа, че при печенето на питки и баници никога не включвам фурната с вентилатор.

Ако сте пропуснали последния епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком 

Дойде време да ви предложа и моята изпитана рецепта за саламура – в случая това е тетевенска саламура и ви гарантирам, че ако я приготвите така, ща получите една вълшебна рибена чорба.

Обикновено тази рецепта се приготвя с прясна речна риба. Има твърдения, според които трябва задължително да се прави с  пъстърва, пъстърва в комбинация с други по-дребни рибки, а има и такива, според които рибата трябва да е само дребна. Също така могат да се срещнат варианти с пресни домати, които се изпичат преди да се прибавят в супата, със сурови домати или пък  само с консервирани домати, вариант, който избрах и аз. Друго важно нещо е прибавянето на 2-3 речни рака. Ако има. Аз нямах и я приготвих само с пъстърва, защото не се сдобих и с раци...

Продукти:

2 бр. пъстърва
500 г цели домати от консерва
3 люти чушки (може и повече и по-малко - зависи колко люто обичате)
2-3 скилидки чесън
1/2 връзка копър
оцет (или мен 2 1/2 с.л.)
сол

Доматите се обелват и намачкват. Не е нужно да се пасират, само се намачкват добре. Смесват се с около 1,2 л вода в тенджера и се слагат да заврат със сол. В същото време на жар, скара, ламарина или грил тиган се запича рибата от двете страни. Там се слагат и лютите чушки да се запекат. Ако имате и раци, сложете 2-3 броя също да се изпекат. Не е нужно да печете рибата дълго. Тя по принцип се готви бързо, а в случая ще се готви и още малко в супата.
Запечената риба се пуска във врящите домати директно от скарата, както е гореща. По принцип тетевенци казват, че трябва да се чуе един характерен звук при докосването на горещата риба и течността, нещо като "фъссс". Освен рибата, вътре се пускат и лютите чушки, както са цели.
Така чорбата се оставя няколко минути да ври. След това рибата и чушките се изваждат. Рибата се почиства от костите и се накъсва на парчета заедно с кожата. Лютите чушки се почистват от семената, а може и от ципите, за да не стане прекалено люта супата.
Ако използвате дребни рибки, може да ги оставите директно цели и да пропуснете обезкостяването.
Рибата и чушките се връщат в супата. Ако прецените, че е нужно, може да долеете още малко вода. Оставя се да ври още 20-30 минути.
Чесънът се нарязва на ситно и се прибавя десетина минути преди края на варенето на чорбата.
Накрая тетевенската саламура се подправя с оцет на вкус и се поръсва с нарязания копър.

Гозбата на България: Люти ли са лютите чушки в село Българево?

 

В изминалия епизод на предаването „Гозбата на България” водещите Лиана и Милен се озоваха в известното като столицата на гагаузите сeло Българево, а техен домакин беше Красимир Митев. Той ги посрещна в къща за гости Левана, която носи името на неговата баба и всъщност е преустроен обор. Даа, правилно прочетохте. Къщата за гости е била обор. Но сега това място е превърнато в привлекателно кътче за отдих и от бившия обор, в който са гледани 300 овце, вече няма и помен.

Живи са само спомените на домакина Красимир. И кулинарните спомени също. И това е много хубаво! Тези от вас, които четат отдавна блога ми, знаят колко държа да предавам и разпространявам старите български рецепти. Прекрасно е, че съм създала това място и имам възможност да вдъхвам живот на кулинарните ни съкровища, защото наистина го смятам за важно.

И ето, обогатих се с още една стара рецепта. А тя е за Люто сирене. Може би някои от вас ще си кажат какво пък толкова? Едни прости люти чушки със сирене!

Да, ама не! За мен истината е, че простите неща са най-вкусни. Я си представете този прекрасен аромат, който се носи от тигана, докато се запържват лютите чушки, хем на чушка, хем на лютичко и мнооого апетитно. А после, като прибавите добро количество прекрасно, мазничко домашно овче сирене, което хем да се запържи, хем да се поразтопи леко в чушките. Ех, направо се размечтах. И ако тази прекрасна картинка се допълни от една дебела филия хубав хляб и от резенчета на добре узрял топъл от слънцето домат, няма ли да бъдете в рая?

Гарантирам ви, че тази разядка, би обрала овациите, ако я приготвите добре.

Мдаа… като казах добре, се сетих за Лиана и Милен, които за малко, но пак изтърваха победата. Така и не мога да разбера защо не опитват, когато готвят? Не си представям да сервирам на някого нещо, което не съм опитала преди това и не съм преценила става ли за поднасяне на други хора или не, пък какво остава да готвиш за състезание. Ех, дано да прочетат Лиана и Милен този съвет. Моля ви, опитвайте винаги гозбите си. Дали е сурово или вече е готово, дали е безсолно или пък е много солено, дали има нужда от още малко подправки или пък няма… Опитвайте не само накрая готовото ястие, опитвайте и докато го приготвяте, защото ако нещо сте объркали, вероятно ще имате време и да го поправите. Вярно е, че на вкус другар няма и може вашият вкус да е малко по различен от този на гостите ви или на хората, които ще опитват вашето творение, но пък си гарантирате, че на вас ще ви хареса. Това между другото е предимството да готвиш – приготвяш нещата така, както на теб ти харесва J

Връщам се пак на лютите чушки и искам да ви кажа, че ако ви се наложи да режете много от тях и много люти, е добре да използвате ръкавици. Аз поне си използвам. Освен това Лиана и Милен (а и не само те)  е добре да знаят, че като прибавят червен пипер към нещо, което се пържи, е хубаво да го прибавят в края, за да не прегаря.  

Стана ли ви интересно? Напомням ви, че ако сте пропуснали лютия епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

 

А сега и аз ще ви предложа моя много любима рецепта с люти чушки J Че каква друга рецепта след този епизод на „Гозбата”?

 

Люти чушки със сос от кисело мляко

 

Продукти:

около 20 люти чушлета (хубаво е да са шарени – и зелени, и червени)
5 с.л. олио
1 с.л. захар
3-4 с.л. оцет
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
1 ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер

За соса с кисело мляко:

1 ч.ч. кисело мляко
1-2 скилидки счукан чесън
копър и магданоз по 2-3 стръкчета
сол

Първо се  приготвя киселото мляко, за да е готово, защото после всичко се случва много бързо.
Киселото мляко се разбърква до гладкост със солта. Прибавят се наситнените чесън, копър и магданоз. Разбърква се добре.

Чушките се измиват и се подсушават добре.
Пробождат се с нож или игла. Съветвам ви да не пропускате тази стъпка, защото преди много време на мен нямаше кой да ми каже и още имам белег от гръмналата чушка... Така е, човек се учи от грешките си... Понякога истински болезнени.

Олиото се загрява и чушките се изпържват до зачервяване - под капак или покрити с вестник или хартия, защото пръскат много и си е леко опасно занимание.  След като се изпържат от всички страни, в тигана се прибавят солта, захарта, оцета и чесъна. Разбърква се добре. Чушките се изваждат с помощта на щипка или решетъчна лъжица и се поставят в чиния за сервиране.
Към соса от пърженето се слага червения пипер и се разбърква. Отмества се от огъня.

Чушките се заливат с приготвения сос от кисело мляко, а отгоре се разпределя сосът от тигана с червения пипер.

Ако пък не обичате кисело мляко, може да пропуснете соса. Чушките са вкусни дори и без него. Но все пак със сос рецептата е великолепна. Нужен ви е само хубав топъл хляб да си натопите залъче, за да стане завършено изживяването.

И отново ви казвам, простичките неща са най-вкусни.

Пазете старите рецепти и ги предавайте на младите поколения. Има много вкус и много мъдрост в тях.