Гозбата на България: Люти ли са лютите чушки в село Българево?

 

В изминалия епизод на предаването „Гозбата на България” водещите Лиана и Милен се озоваха в известното като столицата на гагаузите сeло Българево, а техен домакин беше Красимир Митев. Той ги посрещна в къща за гости Левана, която носи името на неговата баба и всъщност е преустроен обор. Даа, правилно прочетохте. Къщата за гости е била обор. Но сега това място е превърнато в привлекателно кътче за отдих и от бившия обор, в който са гледани 300 овце, вече няма и помен.

Живи са само спомените на домакина Красимир. И кулинарните спомени също. И това е много хубаво! Тези от вас, които четат отдавна блога ми, знаят колко държа да предавам и разпространявам старите български рецепти. Прекрасно е, че съм създала това място и имам възможност да вдъхвам живот на кулинарните ни съкровища, защото наистина го смятам за важно.

И ето, обогатих се с още една стара рецепта. А тя е за Люто сирене. Може би някои от вас ще си кажат какво пък толкова? Едни прости люти чушки със сирене!

Да, ама не! За мен истината е, че простите неща са най-вкусни. Я си представете този прекрасен аромат, който се носи от тигана, докато се запържват лютите чушки, хем на чушка, хем на лютичко и мнооого апетитно. А после, като прибавите добро количество прекрасно, мазничко домашно овче сирене, което хем да се запържи, хем да се поразтопи леко в чушките. Ех, направо се размечтах. И ако тази прекрасна картинка се допълни от една дебела филия хубав хляб и от резенчета на добре узрял топъл от слънцето домат, няма ли да бъдете в рая?

Гарантирам ви, че тази разядка, би обрала овациите, ако я приготвите добре.

Мдаа… като казах добре, се сетих за Лиана и Милен, които за малко, но пак изтърваха победата. Така и не мога да разбера защо не опитват, когато готвят? Не си представям да сервирам на някого нещо, което не съм опитала преди това и не съм преценила става ли за поднасяне на други хора или не, пък какво остава да готвиш за състезание. Ех, дано да прочетат Лиана и Милен този съвет. Моля ви, опитвайте винаги гозбите си. Дали е сурово или вече е готово, дали е безсолно или пък е много солено, дали има нужда от още малко подправки или пък няма… Опитвайте не само накрая готовото ястие, опитвайте и докато го приготвяте, защото ако нещо сте объркали, вероятно ще имате време и да го поправите. Вярно е, че на вкус другар няма и може вашият вкус да е малко по различен от този на гостите ви или на хората, които ще опитват вашето творение, но пък си гарантирате, че на вас ще ви хареса. Това между другото е предимството да готвиш – приготвяш нещата така, както на теб ти харесва J

Връщам се пак на лютите чушки и искам да ви кажа, че ако ви се наложи да режете много от тях и много люти, е добре да използвате ръкавици. Аз поне си използвам. Освен това Лиана и Милен (а и не само те)  е добре да знаят, че като прибавят червен пипер към нещо, което се пържи, е хубаво да го прибавят в края, за да не прегаря.  

Стана ли ви интересно? Напомням ви, че ако сте пропуснали лютия епизод на „Гозбата на България”,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. А следващия епизод на предаването може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

 

А сега и аз ще ви предложа моя много любима рецепта с люти чушки J Че каква друга рецепта след този епизод на „Гозбата”?

 

Люти чушки със сос от кисело мляко

 

Продукти:

около 20 люти чушлета (хубаво е да са шарени – и зелени, и червени)
5 с.л. олио
1 с.л. захар
3-4 с.л. оцет
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
1 ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер

За соса с кисело мляко:

1 ч.ч. кисело мляко
1-2 скилидки счукан чесън
копър и магданоз по 2-3 стръкчета
сол

Първо се  приготвя киселото мляко, за да е готово, защото после всичко се случва много бързо.
Киселото мляко се разбърква до гладкост със солта. Прибавят се наситнените чесън, копър и магданоз. Разбърква се добре.

Чушките се измиват и се подсушават добре.
Пробождат се с нож или игла. Съветвам ви да не пропускате тази стъпка, защото преди много време на мен нямаше кой да ми каже и още имам белег от гръмналата чушка... Така е, човек се учи от грешките си... Понякога истински болезнени.

Олиото се загрява и чушките се изпържват до зачервяване - под капак или покрити с вестник или хартия, защото пръскат много и си е леко опасно занимание.  След като се изпържат от всички страни, в тигана се прибавят солта, захарта, оцета и чесъна. Разбърква се добре. Чушките се изваждат с помощта на щипка или решетъчна лъжица и се поставят в чиния за сервиране.
Към соса от пърженето се слага червения пипер и се разбърква. Отмества се от огъня.

Чушките се заливат с приготвения сос от кисело мляко, а отгоре се разпределя сосът от тигана с червения пипер.

Ако пък не обичате кисело мляко, може да пропуснете соса. Чушките са вкусни дори и без него. Но все пак със сос рецептата е великолепна. Нужен ви е само хубав топъл хляб да си натопите залъче, за да стане завършено изживяването.

И отново ви казвам, простичките неща са най-вкусни.

Пазете старите рецепти и ги предавайте на младите поколения. Има много вкус и много мъдрост в тях.