Нож и вилица

Днес на гости ми е Лили. Лили от Шматкология. Познавате ли я? Ако не, то бързичко се запознайте. Сигурна съм, че ще откриете нещичко от себе си при нея. Нищо, че блогът не е строго кулинарен. И тя готви. И то добре :) 

Но освен, че готви, Лили и пише много, много добре. 

Преди да ви оставя на нейното перо, ще ви кажа, че съм много щастлива, че я познавам, било то само виртуално. И се надявам скоро да се срещнем реално. Защо не в Париж?! (Не съм забравила, Лили. Чакам си нашето.)

Здрасти ( голяма усмивка) 

"Може и в Ловеч".- така ми каза Ил. Но аз идвам тук,На гости в един много специален блог, при много специална приятелка, която много обичам . Никога не съм срещала прекрасните очи на Ил, но я обичам.С нея се запознахме в добре познатия форум на Гответе с мен, където случайно търсех по-добра рецепта за макарони на фурна.Сега като се замисля...то пък колко рецепти да има...После дойдоха блоговете, скайп, фейсбук. И най-сетне встъпителната реч е готова. 

А за мен...ами аз съм Шматкология.В цялата си лудост, цветна палитра и псувни.

{нож.вилица.шматка.блог}

Не, няма да готвя.Макар и на гости на прекрасната Илиaнка, все още си оставам повече дегустатор ( познавам всеки вкус ей) , отколкото готвач.

„Ама хич ли не готвиш ?” – очакван въпрос

“Много даже”- неочакван отговор

Но днес съм на гости и ще кусам и давам акъли.

Та! Нож и вилица.Колко простичко , нали ?! Да, ама не!
От доста дълго време се замислям как тук , в така необичания от мен остров, децата се раждат с нож в дясната и вилица в лявата ръце.Вярно е! И полезно.

Още си спомням как един италианец омете пиле фрикасе с вилица и нож пред очите ми.Барабар със соса!Да!А аз се мъчех на сандвич, който се опитваше ( доста успешно при това) да се разлее по физиономията , блузката, панталончето, та чак то десния крак на обувката ми.Ами, забърсах се и продължих да си се срамувам от недокоснатите нож и вилица пред мен.Пиле фрикасе бе!

Забравих случая с приключването на работния обяд.После минах на клечки.Бях се обсебила от китайски храни , и не чак толкова , и бодях, въртях, суках , смуках ( леко с фантазиите) всичко що е възможно.

И това мина. После дълго време използвах вилица.лъжица.няма нож.

Пристигнах в Англия. Ножове бол.Но нещо не се харесвахме.Нож за пържола-да.Нож за салата- вие луди ли сте бе?!

Jamie обаче ми се навря у физионимията!Накара ми се, нахока ме, наплю ме и ме закачи нож на врата.С връвка и неспирно мрънкане ( подмина и мен самата дори).После гледах видеа, много видеа.Кулинарни предавания, много кулинарни предавания.Четох, рових, интересувах се.

Сега използвам нож и вилица всекидневно.Без да ми се изплъзват от лапичките, без да стържат по чинията, без да си телепортирам пържолата на съседната маса, без да мисля дори.

Нож и вилица, колко простичко.

И удобно, и полезно, и толкова изтънчено.Фръц!

Да, няма да ви е удобно да се пльоснете пред телевизора с шопската и ракията и да забиете ножа в голямото парче домат от градината.Но, можете да опитате.

Много ясно, че имам готов отговор в подкрепа на горе-издраскането.Всичко от личен опит.Тествано, изтренирано и продължително натъртвано.

Сами ще се изумите, дори ококорите какво се случва , когато някак насила се опитвате да се храните с нож и вилица.

Ще се чудите дълго време защо по еди какво си ми е притрябвал нож , когато пред мен има огромна овчарска с много мат’рал.

Ще се пробвате усилено.Ще се дивите на не-възможностите си да изядете пиле фрикасе с въпросния нож, така че да оставите бяла чиния и кокал ( евентуално) . После пак можете да се оригнете, дори и опитът да е неуспешен.

Ще забравите колко много ви се е искало да се научите да използвате ножа по предназначение

Тук някъде ще се появи някой работен обяд с важна клечка, бос, шеф , директор, от когото или зависите пряко, или увеличението ви е засегната косвено.И ще има нож.

Стягайте се и започвайте.

-ножът от дясно ( дори и при левичарите)

Кой нож?! ( ахааа, знаех си!)

Ето малко допълнителна информация.

Но нека приемем , че имаме само един нормален български нож

Важно: Не си мислете, че ножът е само за рязане.Не.Грешка.Абсурд.Не. Ножът се използва като лопатка ( аз така си го обеснявам) . Тоест поддържате хапката храна . Помага.Няма разпилени трътки по съседните маси  или в скута ви.В най-лошият случай обърната чиния и сос върху новата блуза, която ви струва половин заплата. И също така можете да си добавите ( с ножа) сос от ястието. То е хубаво и с коматче хляб да си омажете чинийката, но нека мислим за работа, бизнес, шеф.

Тренирайте.Храненето с нож помага да ограничим количеството храна.Придава още по-голямо удоволствие от ястието  ( важи за чревоугодници като мен) . И опеределно ви помага при работни срещи.

Сещам се и за приложението на лъжица , в комбинация с вилица, но за спагетите друг път.

 И за това ви трябва нож!

Та на острова не винаги е толкова скучно.Ям с нож и виличка.Режа си калмарите и си пия виното и пет паунда не давам какво се случва на съседната маса, където мазна лелка сърба лучена супа.Да, това изказване не е в мой стил ( или може и да е),но по-важното е че ми харесва тоя нож.Обичам големи ножове, с инкрустирана дръжка и по възможност назъбени до половинката. Нещо такова :

Може би не чак толкова помпозно, но да прилича пък.

Написах статията на един дъх.Планирах я отдавна за моя блог, но Ил ме изпревари. А и няка си приляга на това разкошно, уютно и толкова вкусно място.

Не подценявам възможностите на никого, само своите! Приемете съветът ми като намигване, усмихнете се и давайте както си знаете.Всеки има право на без нож ( да му се не види).

Благодаря!

Ил , поръчвам си супа при теб ! :намиг:

Поздрави от шматката с ножа!

х♥х♥х