Заешко с грах и картофи

В събота сутрин обичам дълго да пия кафе, да се ровя в нета или да правя нещо друго приятно. Някак си не ми е време за готвене точно тогава. Обаче гладните зверове искат да ядат на обяд. Скоро намерих решение на проблема. Просто се доверих се на Крок - пота. Зареждам го вечерта, включвам го по някое време през нощта или рано сутринта и си имам нещо точно за обяд.

Тази рецепта може да се направи в гювеч или в crock-pot.

Продукти:

половин заек на порции
1 буркан грах
около 400 г картофи
1 голям морков
2 с.л. доматено пюре
1 голяма глава лук
3-4 главички чесън - цели
100 мл червено вино
1 с.л. червен пипер
3 с.л. брашно
дафинов лист
чубрица
черен пипер
сол

Заекът се измива и подсушава. Изпържва се в загрята мазнина. Поставя се в гърнето. Картофите се обелват, измиват и нарязват и се слагат при заешкото. Изсипва се и грахът. Лукът и морковите се нарязват и се изпържват в същата мазнина. Добавя се червения пипер и се налива виното. Слагат се 3-4 дафинови листенца и се оставя да изври алкохола. Добавя се доматеното пюре и се разбърква. Всичко се изсипва в гърнето. Слагат се подправките и чесънът и се разбърква хубаво. Долива се вода, почти да покрие продуктите. Ако готвите в крок-пот, включете на втора степен за 6 часа. 30 минути преди края на готвенето прибавете размитото в малко вода брашно и оставете ястието да се сготви. Ако ще печете в гювеч, го поставете в студена фурна и гответе около два часа или докато заешкото стане готово.

Сърдечни благодарности на Пепи за помощта, която ми оказва при готвенето в Крок-пот!

Руенки

Продукти:


125 г меко масло
140 г захар
2 яйца
2 с.л. водка или бренди
380 г.брашно
1 ч.л.бакпулвер
1 ванилия 

За пълнежа:
пестил от сини сливи или гъст мармалад
пудра захар за поръсване 

Брашното се смесва с бакпулвера и от всички продукти се замесва меко нелепнещо тесто. Ако е необходимо, се добавя още малко брашно. Взима се част от тестото и се разточва на правоъгълна кора. Краищата се изрязват, ако е необходимо. В средата на кората се поставят парченца пестил или мармалад. Завиват се двете страни отгоре и се оформя на дълго руло, което се реже на сладки с размер, който ви харесва. Отгоре се правят леки разрези с нож. Сладките се поставят в подмазана или застлана с хартия за печене тава и се пекат в загрята на 200* фурна. Още горещи се овалват в пудра захар.

Източник: Таня Голева

Печени плодове в Крок-пот

Ето още един вкусен и лесен начин да си използвате крок-пота. Сега времето е много подходящо - има дюли, ябълки и круши и стават много вкусни приготвени така.

Плодовете се измиват и почистват от семената или пък се оставят цели. Въпрос на избор. Аз пекох едновременно дюли, круши и ябълки. На дюлите ми беше трудно да изрежа частта със семената и само ги разрязах на половинки, ябълките изчистих от семената, а крушите сложих цели.  На дъното на гърнето се налива 1 пръст вода или бяло вино. Поставят се плодовете и се поръсват  със захар, според вкуса, може да се замени и с мед. Пускат се две-три пръчки канела и няколко карамфилчета, вариант е да се добави и ванилия. Гърнето се затваря и уредът се включва за 3 часа на втора степен. Да ви е сладко!

Празнична питка

Вече не знам какви имена да си слагам на питките и тъй като днес е празник, я кръщавам Празнични питка.

Продукти:

200 мл прясно мляко
1 кубче прясна мая
250 г кисело мляко
2 яйца+1 белтък
7 с.л. олио
1 ч.л. захар
1 с.л. сол
около 800 г брашно

50 г краве масло

1 жълтък за намазване

Маята се разтваря в топлото прясно мляко заедно със захарта. Добавя се шепа брашно и се оставя да се активира, докато хване "шапка" В пресятото брашно се прави кладенче и в него се изсипват всички продукти, заедно с активираната мая. Меси се средно меко нелепнещо тесто. Ако е нужно, се добавя още брашно. Оставя се да втаса и след това се разделя на 4 топки, едната от които е по-малка от останалите три. Покрива се с кърпа и отново втасва. Малката топка се отделя за средата. Тавата се намазва с мазнина или се покрива с хартия за печене, като задължително стените се намасляват.  Едната топка се точи на кора с диаметър на тавата, в която ще се пече. Поставя се в нея и се намазва хубаво с половината от разтопеното масло. Точи се следващата, слага се върху долната кора и се намазва с останалото масло. Точи се и третата кора и се поставя най-отгоре. С остър нож тестото внимателно се разрязва на 16 триъгълни части (като за кифлички), като не се реже до края.



Взима се най-горния слой и всеки триъгълник внимателно се навива към стените на тавата. След това по същия начин се навиват втория и третия триъгълник. В образувалия се отвор се поставя отделената топка тесто, като леко се притиска - не е нужно да допира останалата част на питката.
Питката се намазва с разбития с малко мляко жълтък и се поръсва със семена. Поставя се в студена фурна и се пече до готовност на 170*

Източник на оформянето - тук.

Печен заек на фурна или най-вкусният печен заек на Пепи

Е, наистина е най-вкусният печен заек. Обичам заешко и имам възможност да приготвям сравнително често. Обикновено е на яхния с нещо си или пък пълнен. Факт е, че заешкото е сухо месо и от печенето често се изсушава повече. Тази рецепта обаче е прекрасна. Така месото остава не така сухо, а вкусът просто няма да коментирам. Предполагам, че добре би се получило и с пилешко и смятам съвсем скоро да се пробвам. А за това, че рецептата е много сполучлива, говори и само фактът, че е предложена от Пепи. Както и преди съм казвала, тя е един от малкото кулинари, на чиито рецепти се доверявам безусловно. За пореден път - благодарности! 

Останалите рецепти за приготвяне за заешко на Щъркелово гнездо можете да намерите в този линк (клик).

Ето рецептата, такава, каквато Пепи ни я предлага. 

Продукти:

1 заек - около 1,5 кг и повече

за „замазката”:

50-60  мл соев сос

30-40 мл зехтин/олио 

2-3 фино пасирани  скилидки чесън

3 с.л. червен пипер

2 с.л. брашно

1 ч.л. черен пипер  

1 с.л. горчица 

1 ч.л. сол или на вкус

2 х 100 мл. мл бяло вино  

60 гр. масло 

7-8  тънки ленти сланина, или суров бекон

5-6 стръка салвия

 Заека се нарязва на парчета. Измива се и се подсушава. Парчетата се намазват тънко с маслото. Всички продукти за замаската се смесват и разбъркват, така че да се получи гъста каша. Месото се намазва с кашата. Всяко парче се поставя в плrк за печене, а върху него се слага лента сланина или бекон. Подгответе си два плика, защото за цял заек са нужни два. Оставете месото за 30 минути в хладилник. Фурната се загрява на 200*. Месото се изважда от хладилника и в пликовете внимателно се наливат по 100 мл бяло вино  и по 50 мл вода. Завързва се. Пече се на 200* докато заври течността, а после температурата се намалява на 160* и се пече около час и половина или повече в зависимост от това дали е млад или по-стар заек. Накрая пликовете се разрязват и месото заедно със сосът се изсипват в тавата и се връщат във фурната за още 6-7 минути, като сланината се отстранява. 

  

Какво имам да казвам аз :D

* нямах време да го чакам да стои в хладилника 30 минути и направо го сложих във фурната

* пликовете ми се скъсаха по средата на печенето и част от сосът изтече, така че се подсигурете с по два плика 

* поради разсеяност пропуснах да сложа сланината

И въпреки всичко, това е най-вкусният печен заек!

Пепи, това е за теб!!!

Свински гърди на фурна

Продукти:

1 парче свински гърди (при мен бяха 1 килограм, може и повечко), да не са много мазни
4 с.л. соев сос
2 с.л. балсамов оцет
3 с.л. кетчуп
2 ч.л. мед
30 мл червено вино
1 ч.л. червен пипер
щипка или повече, според вкуса лют червен пипер
черен пипер на вкус, при мен 1 с.л.
сол
и още 50 мл червено вино за печенето

Всички продукти се смесват в купичка и с тях хубаво се намазва парчето гърди, както е цяло. Ако месото ви е повече, може да увеличите продуктите за намазката. Месото се прибира в хладилник за 2,3,4 часа, колкото повече стои, толкова по-добре. При мен стоя цяла нощ. Поставя се в плик за печене, в който се изсипва и сосът плюс 50 мл червено вино. И както Пепи съветва, хубаво е да се сложи още един плик, за подсигуряване. Поставя се в загрята фурна на 200*, пече се 10 минути и фурната се намалява на 160*. Пече се още поне час и половина. Аз пекох малко повече за невероятно хрупкава коричка.

Получава се уникално вкусно ястие. Върви много с пърленки.... и с червено вино. 

Гъбена чорба с картофи

Как да се представи една гъбена чорба? Как, как? С приказка...

Гъбената чорбица

Прочул се Таралежът по цялата гора, че умее да приготвя вкусна чорбица от гъби червенушки. Изредили се Катеричката, Зайчето и Свраката да го молят да им покаже, ала той все троснато ги посрещал и им отговарял:

— Забравил съм как се прави. Идете при Язовеца. Той е дваж по-опитен готвач от мене.

Отишла и баба Меца да го помоли. Занесла му цяла пита мед, дано й покаже как се вари тази вкусна чорбица, но и на нея не показал.

— Забравил съм, Мецанке. Отдавна не съм варил чорбица от гъби червенушки. Попитай Язовеца.

Заръмжала сърдито мечката, отишла си недоволна и затропала с тояжката си по зашумената горска пътека. Тръгнала да търси Язовеца.

Една сутрин едничката рожба на Катеричката се поболяла. Клюмнала главица в скута на майка си.

— Какво ти е, рожбице? — питала я натъжена Катеричката.

— Ако ми свариш гъбена чорбица, на часа ще оздравея — бълнувала Сивушка. — Много ми се яде чорбица от гъби червенушки! Моля ти се, майчице, научи как се прави!

Нажалила се Катеричката. Седи до прозорчето и въздиша. Как, от кого да се научи как се прави чорбица от гъби червенушки? Дочула старата сврака въздишките й.

— Защо си натъжена, лельо Катеричке?

Разправила й Катеричката мъката си. Показала й болната си рожба.

— Ох, само една лъжичка гъбена чорбица да можех да й донеса отнякъде — просълзила се Катеричката и погалила малката Сивушка.

— Аз ще остана при болното — рекла Свраката, — а ти напълни кошничката с гъби червенушки, вземи брашънце, прясно масълце, чубрица, па иди и се помоли на Таралежа. Дано този път не те върне. Аз знам, че днеска на огнището му къкри калено гърненце с гъбена чорбица. Може да ти насипе в една паничка. Помоли го, кажи му, че аз те изпращам!

— Хайде, върви, докато е време! — рекла старата сврака и седнала до леглото на Сивушка.

Подскочила майката Катеричка на високо клонче, напълнила кошничката със сушени гъби червенушки, поискала назаем от Зайчето бучка прясно масълце, Лисанка й дала китка чубрица и шепа бяло брашънце. Катеричката напълнила една торбичка с орехи, къпини и лешници и се запътила при Таралежа.

Като стигнала пред таралежовата колиба, той току-що пускал чубрица в уврялата гъбена чорбица и я опитвал с дървената лъжица.

Влязла добрата Катеричка и страхливо се изправила до огнището. Така хубаво й замирисала гъбената чорбица.

— Защо идваш пак? — начумерил се Таралежът и бърже захлупил гърненцето.

— Дойдох да ме научиш да си сваря и аз чорбица от гъби червенушки, бай Таралежко — казала Катеричката. — Рожбичката ми е много болна. Все за чорбица бълнува. Аз си нося всичко. Ти само ме научи. И армаган ти донесох, па ако искаш, и цяла жълтица ще ти заплатя — замолила се с премаляло сърце Катеричката майка. — За болната ми рожбичка стори тази добрина!

— Скоро да си вървиш! — развикал се Таралежът. — Аз на Мецана не обадих, та на тебе ли ще покажа!

— Ако пък… толкова не искаш да ме научиш — затрепкала с очички Катеричката, — сложи ми поне две-три лъжици от твоята чорбица!

Таралежът я погледнал накриво, ритнал с крак кошницата, разбутал главните в огнището и прибрал на полицата гърнето с вкусната чорбица.

— Моля ти се, Таралежко, не ме връщай с празни ръце. Много е болничка Сивушка!

— Ха, пръждома от вратата ми! — ококорил очи Таралежът и вдигнал бодливата метла, що била изправена до огнището. Халосал Катеричката по гърба с все сила. — Да те не виждам вече у дома!

И прас! Прас! Прас! Хубаво отупал новото й кожухче.

Смаяла се Катеричката, вдигнала лапичка да се защити от яките бодли и заплакала. Извърнала глава на прага и го проклела:

— Дано тия бодли израстат на гърба ти!

Тръшнала Катеричката вратата и разплакана се върнала у дома си.

— Хубаво надупчих новото й кожухче! Докато е жива, има да помни тия бодли! — превивал се от смях свидливият Таралеж и се навел да раздуха главните. Но като рекъл да се изправи, нещо го уболо по гърба.

Повдигнал крак да се почеше, но пак изпищял от болка. Целият му гръб бил обрасъл с бодли. От крака му потекла кръв.

— Олеле, майко, майчице! — завайкал се Таралежът и се превивал от болки. Всеки миг бодлите се умножавали по тялото му. Щръкнали и го загрозили съвсем. Нито помен нямало от гладкото му сиво кожухче… Седнал на поваления пън пред къщурката си и заплакал, колкото му глас държи.

— Какво ти е бре, Тарльо? Защо охкаш? Какво си се разплакал? — проточила любопитно набръчканата си шия Костенурката през съседния стобор.

Като го видяла такъв грозен, целия обрасъл с бодли, прихнала да се смее.

— Леле, Таралежко, леле, бабино юначе! На какво плашило си заприличал?

— Катеричката ме прокле, бабо Костенурке! Ох, ох… какъв грозник станах, как ще живея с тоя бодлив кожух. Всички в гората ще ми се присмиват! Защо не дадох на Катеричката от гъбената чорбица, защо?

— Не се кахъри, синко — започнала да го утешава старата Костенурка. — Щом отидеш при Катеричката и я научиш как се прави чорбица от гъби червенушки, бодлите ти ще окапят!

— Истина ли думаш, бабо Костенурке? — зарадвал се Ежко-бежко и още до вечерта занесъл цяла паница чорбица. Сложил паницата под високия бор и потропал на малката вратичка:

— Сивушке, покажи се на прозорчето!

Болното катериче, щом подушило вкусната миризма на гъбената чорбичка, повдигнало главица от постелята и рекло на майка си:

— Мамо, мамо, някой ни е донесъл гъбена чорбица! Как хубаво мирише!

Катеричката надзърнала през прозорчето. Видяла пълната паница и бърже, бърже се изкачила по стълбичката. Болното малко катериче лакомо изсърбало всичката чорбица и изведнъж се развеселило. Повдигнало ръчички, после размърдало краченцата си и пристъпило радостно към прозорчето:

— Мамо, мамо! Съвсем ми е добре вече!

Катеричката притиснала рожбата си до гърдите да и толкова била щастлива. До вечерта сварила цяло гърненце с чорбица. Занесла на Зайчето, на леля Сврака, на Мецана. Дори и на Къртицата насипала в една орехова черупка да я опита.

Таралежът се прибрал в колибата си и зачакал да му окапят бодлите. Чакал ден, два, три, ходел да се оглежда в бистрото изворче, ала яките му бодли все си стояли… Полека-лека привикнал с тях, но оттогава гъбена чорбица не сложил в устата си.

                                                                                         Веса Паспалеева

Дааа, така се случва. Май не само в приказките...

Но да минем към рецептата.

Продукти:

300 г пресни гъби

1 глава лук

1 морков

1 чушка

3 средни картофа

1 настърган домат

1 к. ч. фиде

девесил

джоджен

черен пипер

сол

Лукът, морковът и чушката се нарязват на ситно и се изпържват в 3-4 с.л. олио. Добавят се нарязаните гъби, разбъркват се и се оставят около 3-4 минути на тих огън. Налива се 1,5 л вода и супата се вари около 20 минути. Добавят се нарязаните на кубчета картофи и готвенето продължава. След като картофите омекнат, се слагат доматите, а няколко минути по-късно и фидето. Добавят се подправките на вкус и супата се рари до готовност на продуктите.

Накрая може да се застрои с яйце, кисело мляко и малко брашно, но може и да се остави бистра, както е при мен.

Това е. Много вкусна и много ароматна чорбичка.

Боб със свинско в гювеч или в crock-pot

Продукти:

350 г зрял боб
600 г свински ребра (може и друго месо или кокали)
1 глава лук
1 морков
1 чушка
2 сухи чушки, ако има
1 домат - настърган
4 с.л. олио
чубрица
джоджен
дeвeсил
сол

За запръжката:
3 с.л. олио
3 с.л. брашно
2 ч.л. червен пипер

За да приготвите боб със свинско е нужно първо да накиснете бобът  за около 7-8 часа. Измива се и се слага на котлон да заври. Като заври, се пуска щипка сода и се оставя да къкри около 10 минути. Измива се и се изсипва в керамичен гювеч или в крок-пот. Свинското се слага в тенджера и се оставя на огъня само да заври. Измива се хубаво и отива при боба. Прибавят се ситно нарязаните зеленчуци и олиото, налива се вода да покрие всичко и ястието се слага да се готви. Ако ще е в гювеч - в незагрята фурна, а в крок-пота - за 6 часа на първа степен. Когато бобът е вече омекнал, се прибавят доматите и солта/ за крок-пота ги прибавете на четвъртия час от готвенето.
Олиото за запръжката се загрява и в него се изпържва добре брашното. Прибавя се червения пипер и се бърка хубаво. Към тази каша се сипва от бульона на ястието и се разбърква много добре, да няма бучки. След това запръжката се изсипва обратно при боба. Оставя се още малко във фурната. Ако използвате крок-пот, запръжката се прибавя при боба  20 минути преди края на готвенето. Разбърква се добре и се готви до кроя на програмата. Накрая се слагат подправките.

Ако за това време бобът не се е сварил до готовност, го оставете да се готви, докато омекне хубаво. Аз използвах домашен боб и при мен се свари много бързо.