Pages

събота, 16 юни 2018 г.

Сладко от бели череши

Сладко от бели череши с цели плодове! Боже, това не е просто сладко! Това е магия, това е изкушение, това е вкусът на живота... Вкусът на сладкото от бели череши препуска през спомените ми от детството неспирно и немирно, оставяйки ме без дъх! Понякога, когато бяхме деца, получавахме подарък бурканче от семейни приятели и това беше истински празник за мен! Но признавам си, от дете не бях опитвала сладко от бели черешки. И ето, в сряда, докато обикалях пазара в Ловеч, видя на едно място да продават скъпоценните бели плодчета. Доста се чудих дали да взема, защото малко преди това бях купила вишни за сладкото в предната публикация. Направих обиколка и все пак се върнах при белите череши. Съжалявам, че купих само килограм и половина. Не знаех дали ще го докарам като това в спомените. Но вече знам и следващия път, в който попадна на тях, ще купя отново.



Всъщност сладкото се прави много лесно. Както и повечето видове сладка. Само трябва да внимавате да не го преварите, защото ще стане една гъста лепкава маса, която не е изобщо приятна за хапване.

Продукти:

1,5 кг бели череши
1 кг захар
1 ч.л. лимонена киселина



Черешите се измиват, почистват се от дръжките и от костилките. Поръсват се със захарта и се прибират в хладилник за няколко часа. Моите череши стояха цяла нощ и сварих сладкото на следващата сутрин. Понеже черешите не си бяха пуснали достатъчно сок, се наложи да добавя към тях 150 мл вода. И така, черешите се слагат да врат на слаб огън. Оптенват се често, за да се получи хубав и бистър сироп. Периодично се разбъркват внимателно, за да не се намачкат плодчетата.
Сладкото се вари, докато капка от сиропа, капната върху чиния запази формата си и не се разлива. Пак казвам, внимавайте да не изпуснете момента и да го преварите.
Добавя се лимонтозуто и се вари още 2-3 минути. Насипва се в чисти и сухи бурканчета, които се обръщат надолу с капачката. Аз ги завивам и с 2 кърпи и ги държа така, докато изстинат напълно.


1 коментар:

  1. Страхотно ти се е получило, и аз го обичам.
    Май ще варя и аз сега, а после никой не ги яде, пълно е мазето:))

    ОтговорИзтриване