Скумрия на фурна - тип "Ропотамо"

Рецептата за скумрия на фурна "Ропотамо" е отговор на предизвикателството на WWF. Те се обърнаха към мен с предложение да се включа в търсенето на "съкровище" - риба в района, в който живея. Приех с удоволствие и в резултат се роди тази рецепта.

Преди да пиша за рецептата обаче, първо ще ви разкажа малко за проекта на WWF. На 31.10 в НДК те ще представят Рибен буквар 2.0 – малка книжка, която за първи път в България помага за избор на риба, който да е полезен както за хората, така и за околната среда. Електронното издание на книжката можете да разгледате тук. 
Предизвикателството към мен беше да стана един от първите изпитатели на буквара и същевременно първите посланици на каузата в нашата страна. За целта трябваше да прегледам рибите в буквара, да проверя доколко информацията, която е подбрана е практична и отговаря на предлаганото в търговската мрежа. Да „потърся съкровище“ – риба, препоръчана в Рибен буквар 2.0, а след това да приготвя с нея любима рецепта, която да споделя.

Кампанията на WWF ще покаже как нашето потребление на риба може да промени света, как всеки потребител може да допринесе за изграждането на една по-отговорна глобална икономика за хората и за природата, купувайки независимо и съзнателно устойчиви продукти. Повече по темата можете да прочетете тук и като разгледате детайлно буквара. 

И така... какво се случи в Ловеч. Посетих някои от големите вериги в града и малки магазинчета, но ударих на камък. Там не открих нищо, което да съответства на информацията в буквара.
Обаче в Ловеч има един много добър магазин за риба и това беше последната ми надежда. Отправих се към магазина за риба и рибни продукти на Сеймър ЕООД и не сбърках.
Собствениците бяха много отзивчиви и ми разказаха подробно за почти всички риби и продукти, които получават и продават в техния магазин. Те държат да продават качествена стока, отгледана в избрани райони и хранена с качествени храни.

Ако сте от Ловеч и още не сте ходили в магазина, отидете. Намира се под Билла. Ще ви препоръчат риба според вашия вкус, ще ви разкажат повече за нея и ще ви предложат рецепта как да си я приготвите. Това е страницата им във Фейсбук.

И накрая рецептата за скумрия Ропотамо.

Продукти:

4 бр. скумрия
400 г сварен грах или от консерва
400 г сварен боб или от консерва
1/2 буркан кисели краставички
1 малка глава лук
3 по-тънки моркова
около 1 кг настъргани домати или 1 буркан и половина
1 с.л. чубрица
1 ч.л. червен пипер
1 дафинов лист
1 ч.л. риган
1 ч.л. захар или мед
черен пипер
сол
брашно за овалване на рибата

рибата преди печене

Скумрията се почиства и нарязва на шайби с дебелина около 2 см. Посоляват се и се оставят да престоят около час. Лукът се нарязва на много ситно, морковите се обелват и се нарязват на кръгчета с дебелина около 2 мм. В 2-3 лъжици загрята  мазнина се изсипват лукът и морковите, готвят се докато омекнат.










При тях се слагат доматите и ястието се оставя да поизври течността около 15 минути. Отстранява се от котлона и се прибавят грах, боб, нарязаните кисели краставички, захарта и подправките. Тази смес се изсипва в тавата, в която ястието ще се пече. Всяко парче риба се овалва в брашно и се подреждат върху долната смес така, че да потънат поне до половината. Пекат се в загрята на 180 градуса фурна докато рибата се зачерви и се сготви добре.

Торта Фереро Роше

Тази торта Фереро Роше избрах да направя за подарък за хубав празник на моите родители.

Препоръча ми я Дарина и аз й се доверих. И разбира се, не сбърках. Тортата Фереро Роше има богат шоколадов вкус и е едно истинско съкровище за подарък.

Прави се доста лесно. Обичам такива торти. Видът й впечатлява, а шоколадово-лешниковият вкус напълно завършва прекрасната картина. 

Не изпълних точно рецептата, която Дарето ми препоръча, защото малката ми форма за торта е 26 см, а и трябваше да е за повече хора. Затова направих нещо като доза и половина.

Продукти:

За блата:

7 яйца размер L
150 г кафява захар
300 г сурови смлени лешници
4 1/2 с.л. какао на Д-р Йоткер
3 с.л. брашно
3 с.л. натурално нишесте на Д-р Йоткер
1 1/2 ч.л. бакпулвер

За крема:

300 г меко краве масло
300 г тъмен шоколад 50% какао
300 г Нутела
180 г  вафли с лешников пълнеж

За ганашаа:

100 г тъмен шоколад 50% какао
50 г млечен шоколад
25 г краве масло
60 мл сметана 30%

бонбони Фереро Роше за украса между 12 и 16

Яйцата се разбиват със захарта с миксер в продължение на 8 минути.
Всички сухи съставки се смесват в купа и се разбъркват много добре. Прибавят се постепенно към яйцата и всичко се бърка с шпатула до хомогенна смес. Форма за торта с диаметър 26 см. се покрива с хартия за печене и леко се намазва с олио. Сместа се изсипва в нея. Пече се в загрята на 180 градуса фурна около 25-30 минути до готовност. Проверява се с дървена клечка или шиш дали е изпечен добре.
След това се изважда и се оставя да изстива върху решетка. Разрязва се на две части и се оставя да престои една нощ.

Кремът се приготвя като шоколадът се разтопява на водна баня, оставя се да се охлади и към него се прибавят мекото масло и Нутелата. Разбива се с миксер. Добавят се  и натрошените вафли.

Върху първия блат се нанася половината от крема, поставя се втория блат и тортата се измазва отгоре и отстрани с останалия крем.
Приготвя се глазурата като всички продукти се смесват в купа и се топят на водна баня.
Тортата се залива с ганаша и той се оставя да се разтече отстрани.
Украсява се с бонбоните и се прибира на хладно да се охлади. При мен 12 часа.
Преди разрязване е добре да се извади от хладилника час-два по-рано, за да се отпусне кремът, който доста се втвърдява в хладилника.

Въртяна македонска погача със сирене

Когато видях рецептата за тази въртяна питка със сирене тук, веднага реших, че ще я направя и изобщо не се забавих. И  си представих, че ще я пека в чугунения тиган, нищо, че е малък. Така се сдобих с два броя погачи със сирене. Едната е много голяма, другата мъничка :)

Преди да напиша рецептата за въртяната македонска погача със  сирене, ще направя някои уточнения. Първо трябва да знаете, че тестото е много голямо количество. Слага се почти цял килограм брашно. Такова количество се събира трудно в нормална тава, затова ви трябва голяма. С диаметър около 40 см. Аз нямах такава тава, но тъй като сложих част от тестото в тигана, тавата ми с диаметър 32 см точно побра останалото тесто.
Като за първи опит ми се искаше да приготвя рецептата в оригинал, за да знам точно как изглежда и затова не намалих продуктите на тестото. Но за следващ път ще знам и ще сложа 300 мл вода, само 1 белтък и 50 мл олио. Другия момент, който искам да уточня е свързан с голямото количество олио, което се слага на дъното на тавата. не го пропускайте. може да го намалите най-много до 100 мл, но в никой случай не го пропускайте, защото погачата няма да е това, което е без него. То прониква във вътрешността й и я прави много маслена и вкусна, а долната коричка става уникална. Малко прилича на милинка, но не точно :)

Продукти:

около 1 кг брашно
400 мл топла вода
1 кубче прясна мая
2 белтъка
1 цяло яйце
2 ч.л. захар
1 с.л. сол
80 мл олио

още 150 мл олио, което се изсипва на дъното на тавата
300 г сирене
2 жълтъка за намазване
сусам за поръсване
100 г краве масло

В 200 мл топла вода се разтваря маята със захарта. Добавя се 3-4 с.л. брашно и се оставя да втаса, докато се надигне хубаво. Останалите 200 мл се смесват със солта, олиото, белтъците и яйцето в голяма купа. Към тази смес се прибавя шупналата мая. Постепенно се добавя от брашното малко по малко, докато се замеси хубаво нелепнещо тесто. На мен ми отиде малко по-малко от килограм брашно.
Тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса на топло.
След това внимателно без да се намесва и мачка много, се разделя на 8 равни части. Всяка част се оформя на фитил с дебелина около 1 пръст.
Тъй като ставаха доста дълги, аз ги правех един по един - правя един фитил, навивам го в тавата, след това следващия и така до края.

В тавата се излива олиото - онези 150 мл. Както казах по-горе, аз направих 2 питки от тестото. В чугунения тиган, който е 26 см, сипах 30 мл от олиото, а останалото излях в голямата тава. В средата на тавата се поставя малко сирене и първия фитил започва да се увива със сиренето, така че сиренето да остане между тестото.

Така се навиват всички фитили с цялото количество сирене.

След това погачата се намазва с разбитите с малко вода жълтъци, ръси се със сусама (можете да използвате и други семена), поставят се парченцата масло отгоре и се пече в загрята на 180 градуса фурна до готовност.

Патладжани на тиган по китайски

Не знам дали тези  патладжани наистина са по китайски или не е, но знам, че приготвени по тази рецепта са много вкусни. Приготвих ги пържени, но както знаете, когато се пържат, патладжаните поемат много мазнина и затова следващия път ще пробвам да ги изпека на фурна, след което да ги мина за бързо през тигана с останалите продукти. Това обаче в никой случай не означава, че не са прекрасни и така. Напротив, уникални са и съм сигурна, че ще остане трайно тази рецепта у дома.

Продукти:

около 1,2 кг патладжани

4-5 скилидки чесън (от малките глави чесън, ако ползвате от големите, може по желание да намалите)

2 с.л. настърган джинджифил

1 малка люта чушка

1 малка червена чушка

1 малка зелена чушка

1 връзка зелен лук

4 с.л. соев сос

4 с.л. балсамов оцет

1 1/2 с.л. захар

сол

растителна мазнина за пържене

Патладжаните се нарязват на пръчици с дължина 5-6 см. Поставят се в голяма купа или тенджера, посоляват се и се покриват с вода. Оставят се 2-3 часа да си пуснат горчилката.
Измиват се и се подсушават на чиста кърпа или с кухненска ролка.
Лукът, чушките и чесънът се нарязват на много ситно. Джинджифилът се настъргва.

В голям тиган се загрява мазнината. Патладжаните поемат много и затова ще е нужно да добавяте още докато изпържите всички.  Поставят се парчетата патладжан и се пържат до златисто от всички страни. Така се постъпва с цялото количество патладжан.
След това, ако е останала мазнина от пърженето на патладжана, използвайте нея. Ако не, налейте 1-2 с.л. в тигана да се загрее. В нея се изсипват лук, чесън, чушки и джинджифил. Посоляват се леко и се пържат за кратко - колкото да си пуснат ароматите. Изсипват се соевият сос и балсамовият оцет, добавя се захарта. Разбърква се и към тази смес се добавят всички изпържени патладжани. Внимателно се бъркат докато хубаво се овкусят.
Накрая по желание могат да се поръсят с наситнен магданоз.

*Имайте предвид, че това количество патладжани е доста и, ако правите за двама-трима човека, може да намалите количеството на продуктите.

Адаптирано от тук.

Крем пита

Тази вкусна крем пита направих почти :D по рецептата на Инчето. Харесах си нейната рецепта, добавих нещо и от мен (дали по принуда или по избор :D) и се получи този вкусен десерт.
Крем питата е много креместа, ухае на масло и е достатъчно плътна, за да могат да се нарежат хубави парчета.
Както вече написах, промених някои неща от рецептата на Инчето неволно. Първото беше бутер тестото. Който не чете внимателно, а си измисля, така става... Тя е написала, че е ползвала тесто на Билла, а аз съм прочела Белла... Взех голям пакет на всичкото отгоре, а употребих половината. :) Другото, което се случи да променя е, че добавих 50 г нишесте ягода, тъй като се оказа, че от натуралното ми нишесте е останало само 100 грама. Иначе добавих два жълтъка и сложих малко повече масло.
Така че, както виждате, рецептата търпи импровизации. Рецептата се получи и с това бутер тесто, но предполагам, че с прясно бутер тесто ще се получи по-добре.

Продукти:

1 брой свежо бутер тесто или 400 г бутер тесто на Белла
1 1/2 литър прясно мляко
1 ч.ч. захар (250 мл)
2 пакета пудинг ванилия на Д-р Йоткер
150 г натурално нишесте (може част от него и да не е натурално)
150 г краве масло
2 жълтъка
2 капсули есенция ванилия Д-р Йоткер

Започва се с изпичане на корите. Тавата, в която аз подредих крем питата е с размер 28 на 20 см и корите трябва да се съобразят с размера на тавата. Листа тесто се разделя на две равни  части. Едната кора се разрязва на парчета, колкото искаме да са големи парчетата на крем питата, която ще сервираме. Надупчват се с вилица и се намазват леко с вода, за да не се надуват много. Пекат се в загрята фурна на 180 градуса.
През това време се приготвя кремът. 1 литър от млякото се слага да заври заедно със захарта. Пудингът и нишестето се смесват с жълтъците и с останалото студено прясно мляко. След като млякото със захарта заври, се отмества от огъня и се изсипва нишестената смес. Бърка се с тел много добре, докато стане хомогенна смес и се връща на котлона, при непрекъснато бъркане да заври. Понеже сместа е много гъста, трябва да бъркате много упорито, за да се получи гладък крем. След завиране, тенджерата се отмества от котлона и се прибавя нарязаното на парченца краве масло и ванилията. Бърка се тел. В този момент кремът се разслоява от разтопеното масло. Нужно е да се разбърка много добре, докато се получи гладък и лъскав крем.
Аз застлах правоъгълната тава с найлоново фолио - дъното и стените. Може да се използва и хартия за печене. Крем питата се сглобява, като на дъното на тавата се слага цялата кора изпечено тесто. Изсипва се кремът и върху него се нареждат останалите изпечени парченца бутер тесто и леко се притиска. Оставя се да се охлади напълно, прибира с в хладилник и е нужно да престои поне 3-4 часа. Поръсва се с пудра захар.
При мен стоя цяла нощ и на следващия ден я извадих напълно стегната от тавата, отстраних фолиото и сервирах на парчета. 

Вит тутманик със сирене

Пухкав мързелив тутманик, Варошлийски тутманик, Тутманик без втасване, Тутманик (както го правеше баба)... все тутманици, все тесто със сирене, но приготвени по различни начини. Днес дойде ред на още една рецепта, която за кратко време правих няколко пъти и всичките тези пъти свършваше за отрицателно време. Този ми тутманик се получава с една такава хрупкава коричка и в същото време с мека и пухкава вътрешност. А докато се пече, се носи уникален аромат и дори и да не си гладен, рязко  ти пристъргва :)

Продукти:

400 мл топло прясно мляко (правила съм и само с вода, пак става много добре)
20 г прясна мая
около 600-700 г брашно
1 с.л. захар
1 ч.л. сол
3 с.л. олио
1 белтък (жълтъкът е за намазване)

около 300 г натрошено  сирене
олио

1 жълтък за намазване
30 г краве масло за поръсване

Маята се разтваря в топлото прясно мляко заедно със захарта в купа. Добавят  се 7-8 с.л. брашно, разбърква се и се оставя да втаса докато се образува хубава "шапка". В  брашното се прави кладенче, в което се слага солта, белтъка и олиото. Изсипва се активираната мая и се замесва средно меко и нелепнещо тесто. Разделя се на 4 части, които се оформят на топки. Покриват се с чиста кърпа и се оставят да втасат.
Всяка топка се разточва на кора с размер около 25 на 40 см. Поръсва се с 2 с.л. олио и с 1/4 от сиренето. Навива се на руло, което допълнително се изтънява с ръце и се издължава докато стигне дължина около 60 см. Усуква се внимателно.  Навива се и се поставя в намазана с олио тава.

По същия начин се точат и останалите кори, поръсват се с олио и сирене и се навиват в тавата. Така приготвеният тутманик се намазва с разбития с малко вода и 2-3 капки олио жълтък. Отгоре се поръсват парченцата масло.

Слага се директно във фурната, която не е нужно да се загрява предварително. Пече се на 170 градуса до готовност.

Пиле с гъби в тиган

За да приготвите рецептата за пиле в тиган, ви е нужен тиган, който може да се слага във фурната. Моят в този случай е чугунен, но има и други тигани, които са пригодени както за котлон, така и за печене във фурната. Така приготвената рецепта се готви в един съд, получава се много вкусна, пилето има апетитна кожичка, а се готви и с гъби, и в добавка се получава хубав сос.

Хубаво е да е придружена от хрупкав вкусен домашен хляб, за да се насладите пълноценно на соса :)

Продукти:

100 г  пушен бекон

около килограм (или колкото събира тигана) пилешко месо на парчета

1 малка глава лук

200 г гъби

4-5 скилидки чесън

1/2 ч.ч. бяло вино

1 ч.ч. пилешки бульон

1/2 ч.ч. брашно

1 ч.л. розмарин

1 ч.л. риган

1/2 ч.л. червен пипер

1/2 ч.л. мащерка

1/2 ч.л. босилек

черен пипер

сол

Месото се измива и подсушава. В чиния се смесват брашното и подправките, плюс солта. Месото се овалва в така приготвеното брашно. Беконът и лукът се нарязват. Чесънът се почиства от люспите. Гъбите се режат на филийки. 

Тиганът се загрява и в него се слага бекона. Пържи се в собствената си мазнина докато стане хрупкав. Изважда се от тигана. В мазнината от бекона (ако не е достатъчна, добавете още около 2 с.л. олио или зехтин) се слагат пилешките парчета с кожата надолу. Пържат се по 4-5 минути от всяка страна и се изваждат от тигана. В мазнината се изсипва нарязания лук и се готви докато стане златист. Добавят се гъбите, разбърква се и се готви още около 5 минути. Прибавя се виното и бульона. Слагат се почистените скилидки чесън. Разбърква се хубаво, докато всичко залепнало по дъното на тигана от месото падне. Готви се докато течността се редуцира на половина.  В тигана се връщат пилето и бекона и ястието се измества в загрята на 180 градуса фурна. Пече се около 40 минути, като на всеки 10 минути се изважда и месото се полива с бульона. Изважда се от фурната, когато кожата на пилето е станала хрупкава, а месото е идеално сготвено. 

Накрая се поръсва с пресен магданоз.

Сервира се в компанията на пухкаво картофено пюре или ориз. 

Шаран на скара

Започвам да пиша рецептата за шаран на скара с уговорката, че аз шаран по принцип не обичам. Все ми е нещо мазен, тежък и ми става зле на стомаха от него. Затова дори на Никулден хапвам едно парченце от пълнения шаран, ей така - за здраве и си избирам друга риба.
Това беше до днес. Сега категорично мога да заявя, че шаранът на скара е моят шаран. Такъв досега у нас не беше приготвян, но това ще бъде поправено. Хвърлих му око още когато Креми го представи преди време. Само от снимките ми стана ясно, че тази риба ще ми хареса много. Не се излъгах. Смятам да опитам подобно изпълнение и с други видове рибоци. Креми, благодаря, че сподели с нас тази рецепта!

Продукти:

около 1,5 кг почистен шаран

сок от половин лимон

50 мл бяло вино

60 мл зехтин (може и олио)

1 с.л. сол

1/2 ч.л. черен пипер

3-4 скилидки чесън

1 ч.л. сух девесил

Съставките за маринатата се смесват и разбъркват докато солта се стопи. Рибата се потапя в марината и се завива в найлоново фолио. Оставя се в хладилник за няколко часа - при мен от предната вечер. Рибата се пече върху нагорещена скара, като се поставя първо с кожата надолу. Пече се по 5-6 минути от всяка страна. Накрая смесих 1 с.л. оцет с 1 с.л. вода и поръсих много леко готовата риба. 

Сервирах с картофи соте. 

Картофи соте

Картофи соте може да похапнете както самостоятелно, така и като гарнитура на месо или риба. Когато приготвям картофи соте вкъщи обикновено са гарнитура към нещо и никога не ни стигат, колкото и много да опитвам да правя. Странно е може би, че обикновено картофената гарнитура у нас някак изостава на заден план, а точно тези всички много ги обичаме. А те са си простичко нещо. Но както знаем, истината е в простите неща.

Така и не са намерили място в блога до този момент, но ето, днес намерих време за това. Приготвих картофите соте за гарнитура към един много вкусен шаран на скара и си паснаха просто идеално. 

Продукти:

около 1 кг картофи

50 г масло и около 50 мл олио (Може и само с масло да се приготвят, че дори и само с олио, но каквото и да изберете, не пропускайте маслото. С тях вкусът им е прекрасен.)

2-3-4 скилидки чесън (Въпрос на вкус. Понякога използвам и чесън на прах.)

копър

Картофите се измиват и се сваряват с малко сол. Внимавайте да не ги преварявате, по-скоро е по-добре да са леко недоварени. Обелват се и се нарязват на парчета. Сега на какви парчета ще ги нарежете е ваш избор. Може и по-едро, може и по-дребни кубчета. Правила съм всякак, все са вкусни.

Тъй като това количество картофи е доста, и няма да се съберат наведнъж в тигана, препоръчвам мазнината да не се слага наведнъж първия път. Преценете колко е голям тигана ви и колко пъти ще трябва да зареждате картофките. След това си разпределете мазнината на толкова порции. Не е фатално да добавите и още малко или пък да намалите. На нас така ни е вкусно.

И така, мазнината се загрява добре и в нея се изсипват картофите. Ако е нужно, се посоляват. Разбъркват се от време на време и се готвят докато получат хубав златист тен. Дори и повече от златист. На мен ми харесват по-препърженки :) В края на готвенето се добавя нарязания чесън. (Можете да ги приготвите и без чесън, но тогава няма да са толкова вкусни.) Готви се още минута-две, като се разбърква и накрая се добавя копъра.