Pages

неделя, 29 юли 2018 г.

Пърлени питки


Тези пърлени питки приготвяше моята баба от с. Голяма Брестница. Тестото е най-обикновено, без мазнина и мляко, приготвя се само с вода, мая, сол и брашно. Аз обаче добавям и щипка захар. По принцип биха се получили и с друго тесто, не съм опитвала обаче и вероятно резултатът няма да е съвсем същия.

Рецептата по принцип се приготвя на печка на дърва.
Питките се слагат на плочата на печката отгоре, да се опърлят леко, но не прекалено. Трябва да хванат лек кафяв загар и от двете страни. След това веднага се преместват във фурната на печката на дърва, като не се поставят в тава, а се пекат директно в нея.
Но аз промених малко начина на приготвяне за тези от нас, които не разполагат с печка на дърва. Обаче за целта са необходими най-обикновен котлон с обикновена плоча  и една по-стара тава. Сега ще напиша как.



Продукти за две малки питки, приготвени на котлон:

250 мл вода
15 г прясна мая
1 ч.л. сол
1 щипка захар
около 450-500 г брашно

Маята се разтваря в хладката вода. В пресятото брашно се прави кладенче и вътре се изсипват разтворената мая, солта и захарта. Замесва се меко и нелепнещо тесто.
Ако рецептата ще се изпълнява на котлон, е необходимо тестото да се раздели на две топчета, за да могат питките да се съберат на котлона.  Ако имате печка на дърва, оставете тестото на една топка. Тестото се покрива с чиста кърпа и се оставя да втаса.
Котлонът се включва на не повече от 2/3 от мощността и се загрява.
Стара тава се поставя във фурната, като се обръща с дъното нагоре. Фурната се загрява на 180 градуса заедно с тавата.
Взима се едното топче тесто и се разплесква на кръгла питка с дебелина около 1 см. Поставя се на загрятия котлон и се пече до лек кафяв загар. Обръща се да се опърли и от другата страна.
Веднага се поставя във фурната върху загрятата тава. Пече се докато хубаво покафенее цялата.
Понеже другото топче тесто е втасало по същото време, а не може да се приготви веднага, след като сложа първата питка във фурната, аз го премесвам и разплесквам на питка, след което го завивам с кърпа и го оставям да втаса отново. По този начин, докато първата питка се пече във фурната, втората втасва  и е готова за печене, когато извадим първата. От тук нататък и с втората питка се постъпва като с първата. Пърли се на котлона от двете страни и се премества във фурната.
Опечените питки се увиват в месал и още 1-2 кърпи и се оставят да си обиколят нивката около 30 минути.
След това са вкусни всякак. И само с шарена сол, и с масло, и със сиренце, и с нещо месно, както ви душа иска. Но най-вкусно ми е с кротмач с печени чушки.




събота, 28 юли 2018 г.

Вкусните люти чушки със сос от кисело мляко на Ася и Йоли


Тази рецепта за люти чушки с много вкусен сос от кисело мляко Йоли сподели преди доста време, като тя самата я е научила от Ася и рецептата стана много популярна като Лютите чушки на Ася. Лютите чушки, поднесени по този начин, изглеждат толкова апетитно и предизвикаха много хора да ги направят. Е, и аз съм сред тях :)
Какво да ви кажа. Рецептата е семпла и много вкусна. Освен като апетитка, с топъл хляб направо може и да си се наядете само с това :) Топите сосче и хапвате чушчица. Направо мечта.
Между другото, ако не сте любители на лютото или пък не ви понася по някаква причина, можете да си ги приготвите със сладък сорт чушлета.

Ще ви напиша как ги приготвих аз :)

Продукти:

около 20 люти чушлета
4-5 с.л. олио
1 с.л. захар
3-4 с.л. оцет
1 скилидка чесън, нарязана на ситно
1 ч.л. сол
1 ч.л. червен пипер

За соса с кисело мляко:

1 ч.ч. кисело мляко
1-2 скилидки счукан чесън
копър и магданоз по 2-3 стръкчета
сол



Първата стъпка при мен е да си приготвя киселото мляко, за да ми е готово, защото после всичко се случва много бързо.
Киселото мляко се разбърква до гладкост със солта. Прибавят се наситнените чесън, копър и магданоз. Разбърква се добре.

Чушките се измиват и се подсушават добре.
Пробождат се с нож или игла. НЕ ПРОПУСКАЙТЕ тази стъпка, защото преди много време на мен нямаше кой да ми каже и още имам белег от гръмналата чушка... Мда, човек се учи от грешките си... Понякога истински болезнени.

Олиото се загрява и чушките се изпържват до зачервяване - под капак или покрити с вестник, защото пръскат много и си е леко опасно занимание.  След като се изпържат от всички страни, в тигана си прибавят солта, захарта, оцета и чесъна. Разбърква се добре. Чушките се изваждат с помощта на щипка или решетъчна лъжица и се поставят в чиния за сервиране.
Към соса от пърженето се слага червения пипер и се разбърква. Отмества се от огъня.

Чушките се заливат с приготвения сос от кисело мляко, а отгоре се разпределя сосът от тигана с червения пипер.

Въоръжавате се с пресен домашен хляб и... да ви е сладко! :)

Пропуснах да кажа, че чушките са много вкусни и без киселото мляко. Така че, ако не обичате мляко, просто го пропуснете и само си ги изпържете с другия сос. Обещавам, няма да съжалявате :)

четвъртък, 26 юли 2018 г.

Миди с масло и бяло вино

Много обичам миди. Обичам ги от лятото, в което бях в четвърти клас и бяхме на море. Тогава една вечер група родители запалиха огън и пекоха миди на ламарина. За първи път ги опитах и завинаги вкусът им се запечата в съзнанието ми. И така, днес аз, любителката на миди ви предлагам тази много вкусна рецепта за миди с масло и бяло вино. Повече време отнема да ги почистите и измиете, отколкото да ги сготвите, но това едва ли е проблем, защото докато са в ръцете ви, вече мечтаете да ги опитате...

Предполагам, че повечето от вас знаят как се почистват мидите, но все пак е напиша.
Трябва хубаво да се почисти черупката на мидите. След това е необходимо да се отстранят мустачетата. Нещо много важно: ако има отворени миди, изхвърлете ги, не ги гответе. Трябва да са добре затворени преди готвенето. Всяка мида се измива старателно с много вода. Мидите се отцеждат от водата и се поставят в тенджера.

Продукти:

1 кг миди
150 мл бяло вино
70 г краве масло
2 с.л. зехтин
4-5 скилидки чесън
черен пипер
девесил
магданоз
сол

В по-голяма тенджера се слагат маслото и зехтина и се загряват. Прибавя се чесъна и се готви около 30 секунди, като се разбърква. Почистените и измити миди (по начина, който описах по-горе) се слагат в тенджерата. Изсипва се бялото вино и тенджерата се захлупва с капак. Мидите се готвят, докато се отворят. След като са се отворили, вече са готови. Поръсват се с малко сол, черен пипер и пресните подправки.
Преди сервиране, ако има миди, които не са се отворили по време на приготвянето, се отстраняват и се изхвърлят.
Мидите се поставят в подходящ съд и се поливат със соса от готвенето.

Това е. Много лесно, много лятно, много любимо. Миди с масло и бяло вино. Да си оближеш пръстите!


вторник, 10 юли 2018 г.

Тънки селски питки със сирене и кашкавал

Тънки селски питки, гарнирани с вкусно сирене и кашкавал. Ако добавките са от овче мляко, толкова по-добре. А ако са домашно производство, още по-добре. Ех, мечти... Времената се менят и вече много малко хора гледат животни на село. Уви...
Но темата днес няма да бъде какво имаше някога и с какъв вкус беше, защото тя е безкрайна, а и не виждам смисъл да я разисквам точно тук.
Затова ще се съсредоточа върху рецептата за тези тънки питки. Избрах да ги направя в два варианта. Единият вариант е подобен на пица или пърленка със сирена, но питката се получава мекичка, а другият вариант е този на горната снимка, в който пълнежът е скрит вътре. Който и вариант да изберете, със сигурност ще останете доволни. А може да направите като мен - да приготвите две питки по двата начина.

Продукти:

200 мл вода
200 мл пълномаслено кисело мляко 

1/2 кубче мая
2 пълни с. л. свинска мас
1 с.л олио
1 яйце
1 с.л сол
1 ч.л захар 

около 700 г брашно

за пълнежа:

около 200 г сирене
около 200 г кашкавал

краве масло за намазване
чубрица за поръсване



Млякото се смесва с водата, разбърква се много хубаво и така приготвения айрян се затопля леко. В него се разтваря маята. В брашното се прави кладенче и се изсипват всички продукти. Не е необходимо маста да е разтопена. Сложете я в твърдо състояние. Тя лесно ще се разтопи от топлия айрян и от топлината на ръцете ви, докато месите. Меси се меко нелепнещо тесто. Дели се на 2 топки, покрива се с чиста кърпа и се оставя да втаса.

Кашкавалът и сиренето се настъргват (сиренето може и да се натроши).
Едната топка се разточва на кръг с дебелина около 5 мм. В средата й на купчинка се слагат половината от сиренето и кашкавала. Краищата на тестото се събират нагоре и се прищипват върху сиренето. Леко се притискат, за да излезе въздуха колкото може и се разточват на тънка кръгла питка с диаметър около 28 см първо от затворената страна, а после и от гладката. Тавата за печене се намазва с олио по дъното и стените (може да сте по-щедри, не е необходимо да мажете съвсем леко с четка, а изсипете малко повече олио, като не прекалявате съвсем да плува в мазнина; около 1 1/2 с.л. са достатъчни). 
Питката внимателно се премества в тавата със събраната част надолу, леко се притиска с върховете на пръстите, да оставят отпечатъци, намазва се с малко разтопено масло - около 2 с.л., поръсва се с малко едра сол и с чубрица. Пече се в загряна на 180 градуса фурна до готовност. По време на печенето е възможно да се надигне доста и да се получи като балон. Това да не ви притеснява. Значи, че се е получила много добре. После ще спадне :) 


Докато първата питка се пече, можете да приготвите втората. Тя се прави по-лесно. 
За нея реших да намажа тавата със свинска мас. Беше ми любопитно как ще се получи. Оказа се, че е много вкусно. 
Тестото се разточва на кора с дебелина около 5 мм. Прехвърля се в тавата за печене. Намазва с с 2 с.л. разтопено масло. Отгоре се слага сиренето и кашкавала. Поръсва се с чубрица. Аз добавих и по едно резенче салам, което се изпече много хрупкаво, но може и да спестите. Поръсва се с чубрица. Пече се в загряна фурна на 180 градуса.
 

събота, 7 юли 2018 г.

Пържен барбун и пържени картофи под капак



Барбунът се нарича още "Царска риба". Има изключително вкусно, бяло и леко месо, което има много приятен и различен вкус. Може да се приготви  на скара, пържен, а дори и в цитрусова марината, както Пепи предложи преди време тук. Като за първа среща с тази риба, аз избрах да я приготвя пържена по класическия начин. Оваляна в смес от царевично и пшенично брашно. Получи се превъзходно и следващ път, ако попадна на такава рибка, няма да я пропусна в магазина. Тогава бих експериментирала по-смело.

Освен рибата, в тази публикация ще споделя и начин за приготвяне на прекрасни пържени пресни картофки, начинът за приготвяне на които заимствах от Мариана Видева. Получават се прекрасни пържени картофки.


Първо ще се спра на картофките. Приготвят се много лесно. Пресните картофи се измиват много хубаво, като се почистват с четка. Така, че да могат да се използват заедно с кората, без да се белят. Подсушават се и се нарязват на не много тънки резени.
В касерола или подходящ тиган се наливат около два пръста и половина олио. Загрява се много хубаво. Част от картофите се пускат във врящата мазнина. Не слагайте прекалено много картофи наведнъж. Върху касеролата или тигана се поставя капак и картофите се оставят да се пържат под капака. Разбъркват се веднъж-два пъти по време на пърженето. Пържат се до златисто. Изваждат се, изцеждат се от мазнината и се посоляват. Това е. Простичко и много вкусно.



А сега рецептата за барбуна. Тя също е проста.

Продукти:

барбун
царевично брашно и пшенично брашно в съотношение 50:50
сол
черен пипер

мазнина за пържене (зехтин или олио)

Рибата се почиства от люспите и вътрешностите. Измива се много добре, подсушава се и се посолява и поръсва с малко черен пипер. Ако попаднете на дребни екземпляри, това е всичко. Но ако рибите ви са по-едри, като моите, тогава преди да ги посолите, им направете разрези от двете старни, за да могат да се посолят и изпържат рибките по-добре.

Двата вида брашно се смесват и в тях се овалва рибата.
Изтупва се от излишното брашно и се пържи в загряна мазнина от двете страни. Изважда се върху кухненска хартия, за да се изцеди излишната мазнина.




петък, 6 юли 2018 г.

Супа от манатарки


Да приготвиш гъбена супа всъщност е много лесно. А гъбената супа от манатарки си е направо фантастична. Приготвих супата от манатарки с пресни гъби,  които ме намериха случайно. Не съм гъбар и нищо не разбирам от гъби. Само мога да ги готвя и ям, но и това не е малко girl_blum
В рецептата, която ви предлагам, можете да замените манатарките с друг вид гъби, с които разполагате в момента. А ако пък ги смесите, още по-добре thumbup Аз сложих малко картофи, така ми хареса - за по-голяма плътност. Затова е хубаво да си готвим вкъщи, слагаме тези продукти, с които ни харесва най-много ястието.
Стига съм плямпала, ето и рецептата.

Продукти:

500 г манатарки
1 малка глава лук
1 морков
1 картоф
3-4 скилидки чесън
1 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло
3-4 с.л. зехтин или олио
черен пипер (или меланж, ако имате)
сол
магданоз


Гъбите се почистват, като не се мият. Режат се на едри парчета. Лукът се нарязва на дребно. Морковът се настъргва на ситното ренде. Картофите се режат на дребни кубчета.
Маслото и зехтина се загряват в тенджера. Вътре се изсипват лука и морковите и се готвят, като се разбъркват докато омекнат. Прибавят се картофите, разбъркват се хубаво и се готвят около 2 минути. Изсипват се и гъбите. Всичко се задушава, като се разбърква често, докато гъбите спаднат на 2/3 от първоначалния си обем. Налива се вода - в зависимост от това колко гъста искате да е супата ви, като отчетете, че накрая ще се добави и прясното мляко.
Прибавя се наситнения чесън и супата се оставя да ври на слаб огън около половин час.
Налива се прясното мляко и супата се посолява и подправя с черен пипер. Може да добавите и мъничко мащерка, ако харесвате тази подправка. Оставя с да заври и се отмества от котлона.
Поръсва се с пресен магданоз.
Случайно установих, че и девесил пасва добре на гъбената супа от манатарки.

вторник, 3 юли 2018 г.

Суджукакя


Суджукакя е популярно гръцко ястие, което на пръв поглед може да ви изглежда като простички кюфтенца с доматен сос, но всъщност... хм! Това са най-вкусните кюфтенца с доматен сос, които съм опитвала и правила някога. Рецептата знам отдавна, но скоро Мария ми я припомни и аз реших да опитам. Разрових в интернет и видях, че рецепти има и при Йоана, и при Креми. Харесах си по щипка от всяка рецепта и така сглобих моето ястие.

Продукти:


За кюфтенцата:

500 г кайма 
1 яйце 
3 с.л. галета
1 ч.л. кимион
1 скилидка чесън, нарязан на ситно
3 с.л. ситно нарязан магданоз
черен пипер и сол  

брашно за овалване

За соса:

1 глава  лук
2 скилидки чесън
120 мл червено вино, може и бяло 
1 компотен буркан домати  на кубчета или настъргани (може и консерва)
3 с.л. доматено пюре
1 ч.л. захар
черен пипер
сол



За направата на суджукакя първо се започва с кюфтенцата. За целта каймата се омесва с всички посочени продукти. От нея се оформят 12 кюфтенца с продълговата вретеновидна форма. Овалват се в брашно и се изтупват от излишното.
Изпържват се за кратко в малко загрято олио от всички страни. Подреждат се в тавата, в която ще се пекат. 




В същото олио се слага нарязания на ситно лук и 2 скилидки скълцан чесън. Оставя се да се запържи за кратко и се изсипват 120 мл червено вино. Като заври виното, се изливат доматите. Добавят се и  доматеното пюре.
Оставя се на котлона да поври десетина минути. Подправя се с черен пипер и сол, слага се и малко захар на вкус и се излива върху кюфтенцата в тава. Слага се да се пече в загряна фурна докато водата от соса хубаво изври. 

Могат да се сервират с ориз или картофено пюре или с нещо което вие обичате.



Забележка: Понеже приготвих ястието два пъти за няколко дни, на горната снимка е в една доза, но на снимката в началото на публикацията е двойна доза. Също така, към двойната доза прибавих люта чушка, срязана по дължина към соса за допълнителна пикантност на ястието. 

неделя, 1 юли 2018 г.

Кюфтета от тиквички


Кюфтетата от тиквички са много вкусно нещо, но и доста трудоемко за мен. Затова не ги правя особено често през сезона на тиквичките и затова досега толкова години не са намерили място в блога. Изпробвала съм различни рецепти, търсейки перфектната. Все още не съм я открила, но мераклийските кюфтета на Жани най-много се доближават до нея.
Изпробвала съм рецептата на Жани , като съм спестила лука от нея, а тези горе на снимката са с допълнение от варени картофи. С картофите повече ми харесват, отколкото само с тиквички кюфтенцата.
На горната снимка реших да опитам два варианта - и пържени, и печени. И двата вида са много вкусни, но мнозинството хареса повече пържените.

Казах по-горе, че за мен тези кюфтенца от тиквички са доста трудоемки, защото тиквичките за тях трябва да се изцедят изключително добре преди да се приготвят. Все още за съжаление не съм открила бърз и лесен начин за това и карам по стария и изпитан метод - изцеждане с ръце :) Хубаво би било, ако има някой, който да ви помага в тази задача.


Кюфтета от тиквички без картофи

Продукти:

около 1,2 кг тиквички
около 400 г сварени картофи
около 200 г натрошено сирене
2 яйца
7 с.л. галета
4 с.л. брашно
1 ч.л. бакпулвер
2 скилидки чесън
няколко стръкчета копър
няколко стръкчета магданоз
2-3 връхчета пресен джоджен или 1/2 ч.л. сух
сол

Печени кюфтета от тиквички
Тиквичките се настъргват и се посоляват. Хубаво се разбъркват и се оставят около час да си пуснат водата. След това следва най-неприятната част с изцеждането. Тиквичките се изцеждат колкото може по-добре от водата, като се изстискват с ръце. Сварените картофи се настъргват. Всичко се слага в голяма тава или купа. Добавят се останалите съставки и сместа се обърква много добре.
Ако е нужно, се добавя още галета, за да стане по-стегната сместа. Оформят се кюфтенца, които се пържат до златисто в загрята мазнина.
Другият вариант е кюфтенцата да се пекат. За целта тавата се застила с хартия за печене, която много леко се намазва с мазнина. Подреждат се оформените кюфтенца, които отгоре се поливат леко със струйка олио. Пекат се в загряна фурна на 180 градуса до готовност.

Пържени кюфтета от тиквички