Домашни милинки с галета

 

Много, много бързам да ви споделя  рецептата за милинките, които направих тази вечер. Вече имам една рецепта за вкусни милинки в блога, която съм писала през далечната 2008 г. http://ilrai.blogspot.com/2008/08/blog-post_08.html. Тя категорично е много добра, но уверявам ви, настоящата рецепта я превъзхожда. Няма как да ви опиша колко са вкусни, пухкави и мекички са тези милинки с галета. Просто хапки съвършенство.

Продукти:

150 мл прясно мляко

150 мл вода

20 г прясна мая

1 с.л. захар

1 с.л. сол

60 мл олио

около 500 г брашно

около 200 г сирене

За заливката:

80 г краве масло

60 мл олио

3 с.л. галета

Млякото се смесва с водата и се затоплят леко. Прибавя се маята и захарта и се разбърква хубаво. Добавят се 3 с.л. брашно и отново се разбърква. Оставя се да втаса, докато хване хубава шапка.

Около 300 г от брашното се изсипват в голяма купа. Прави се кладенче, в което се слагат солта и олиото. След като сместа с маята втаса, също се изсипва в купата. Разбърква се добре, докато се усвои цялото брашно и постепенно се прибавя останалото брашно, като тестото се меси, докато се получи нелепнещо тесто. Ако е необходимо, може да добавите още малко брашно, докато тестото спре да лепне.Тестото веднага се нарязва на парченца колкото орех. От тях се оформят топчета, в средата на които се слага малко сиренце. Така приготвените топчета се подреждат в тава, която е добре намаслена. Аз пекох в тава с диаметър 28 см.

Между топчетата се натрошава по още малко сирене. 

Малслото се смесва с олиото за заливката в подходящ съд и се загрява на котлона, докато се разтопи. Прибавя се и галетата и се пържи около 2 минути. С тази смес внимателно се заливат всички топчета. Пекат се веднага в загрята фурна на 180 градуса около 30 минути.

Наистина се получават вълшебни милинки с галета. Опитайте и вие!

Гозбата на България: Банатски вкусотии от село Асеново

 

В последния епизод на Гозбата на България Патрисия и Евгени бяха посрещнати от известната майсторка на банатски гозби Мария Иванова от село Асеново, община Никопол. С нея се запознах през пролетта на тази година и ви уверявам, че тя има много какво да покаже  и със сигурност заслужава титлата „Пазител на традициите на банатските българи”. Традициите – не само кулинарни, но и традициите, свързани с автентичните облекла, песни, танци и обреди на банатските българи. Мария вече над 50 години е секретар на Народно читалище „Петър Парчевич – 1927 г.” и неуморно и всеотдайно работи за съхраняването и популяризирането на традициите на местната банатска общност.  Май пропуснах да ви кажа, че не само я познавам, но и имах удоволствието да опитам от тяхната кухня, защото те дойдоха в Ловеч, за да участват в Кулинарния конкурс, който се проведе по време на традиционния ни празник Цветница. Както се казва, дойдоха, видяха и победиха. Така де… победиха в Ловеч, ноооо… в „Гозбата на България” друг победи J

Хич вече не е случайно, че Патрисия и Евгени побеждават. С всеки изминал епизод си личи, че стават все по-уверени в кухнята. Хм, дали ще успеят някой ден да победят и мен J

Рецептите на ястията, които приготви Мария Иванова, са доста добре представени във видеото и няма да ви ги преразказвам подробно. Ако сте пропуснали миналия епизод,  можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.

Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Много интересни рецепти предложи Мария – не само като приготвяне, но и като имена – саланкарчета, саланкарева пита и галушки. Галушките не са ми непознати, вече съм срещала такива рецепти, макар и да не съм ги опитвала. Но като цяло приличат на прясна паста. Доколкото разбрах, има два вида – такива които са бъркани и тестото е сравнително редичко и такива от твърдо тесто. Мария ни показа бъркани галушки, които явно са по-лесни  и бързи за приготвяне, защото не е нужно тестото да се меси и после от него да се оформят галушки и чак тогава да се варят. При бърканите е по-лесно. Нужна е само лъжица и по малко от гъстата каша се пуска във вряща вода. Това е. После сварените тестени изделия се заливат с препържени хлебни трохи с червен пипер.  Отгоре по желание може да се настърже сирене. Освен това има още нещо мнооого вкусно – специално панирано пушено месо, местен деликатес.

Името на саланкарчетата пък идва от тамошното наименование на амонячната сода – саланкар. Всъщност това са сладки с мас, на които се добавя само амонячна сода. От същото тесто се приготвя и саланкаревата пита. Тестото се разточва на две кори, първата се слага в тава, покрива се с настъргани ябълки, а върху тях се поставя втората кора. Правят се шарки с вилица и сладкишът се пече. Интересен ми е вкуса на питата, след като сокът от ябълките апетитно се е поел от масленото тесто.

Както виждате, рецептите изобщо не са трудни за приготвяне, но пък са доста интересни. Как се справиха Патрисия и Евгени с тях? При галушките си пролича, че кашичката им беше по-гъста, отколкото показа Мария, но не беше и съвсем твърдо тесто. Може би точно затова станаха по-добри? Кой знае? Не съм ги опитала, за да сравня, но пък видях J При месенето на тестото за саланкарчетата си пролича, че Патрисия действа доста уверено. Не знам дали се е упражнявала между снимките или просто е придобила повече опит, но определено е задобряла доста. Омеси и разточи тестото с лекота. И после последва забавление. Е, всички деца обичат а изрязват сладки с формички. J Разбирам ги.Обаче важното е, че се отнесоха отговорно към задачата и се справиха чудесно. Толкова, че да победят J Поздравявам ги за старанието и за победата! Сигурна съм, че им предстоят още много такива.

Тъй като нямам нищо общо с банатските българи и техните гозби, бих искала да ви предложа една чудесна рецепта за сладки с мас, която е от моето детство и която е едно от първите неща, които съм започнала да приготвям преди мнооого години, още като ученичка.

 

Сладки „Розички”

 

Продукти:

4 жълтъка

2 ч.ч.свинска мас

2 ч.ч.захар

6 с.л. кисело мляко

1 ч.л. сода

2 прахчета ванилия

брашно за не много меко тесто - около 800 г

 От посочените продукти се замесва  тесто. Тестото да не е меко и лепкаво, защото сладките ще се разлеят, докато се пекат. Шприцоват се в подходяща тава, която не се маже с мазнина, нито се застила с хартия. Оформят се малки топчета, които се поставят върху сладките. Пекат се в предварително загрята на 200 градуса фурна  докато станат златисти. Изваждат се много внимателно, защото лесно се трошат. След като изстинат се слепват с мармалад. Колкото повече стоят, толкова по-хубави стават. 

Гозбата на България: Как кмета на Каварна разби Лиана и Милен

 

В последния епизод на „Гозбата на България” водещите Лиана и Милен претърпяха истинско корабокрушение на черноморския бряг край Каварна.

Те преживяха тежка загуба от кмета на града г-жа Елена Балтаджиева, която ги победи в приготвянето на прекрасна морска храна.

Благодарение на гостоприемната г-жа Балтаджиева научихме вкусна рецепта за кефал с морски дарове. Всъщност тя предложи две рецепти – едната е тази, която вече споменах, а другата беше печен на фурна кефал във фолио. По отношение на втората рецепта нямам какво да кажа. Тя е от вида просто и много вкусно. Казвала съм и друг път, че простичко приготвената храна е най-вкусната и за уменията на един кулинар може да се съди именно по този тип храна. Ако умееш да приготвиш с малко продукти нещо много вкусно, поздравления! 

Иначе със скъпи и луксозни продукти ще се справят повечето хора. Обаче дали сред тях са и Лиана и Милен? Май…. Не. Все се надявам да успея да видя поне една тяхна победа, но все още поне засега май не съм станала свидетел на такава.

В епизода много добре се вижда начина на приготвяне на рецептите и нужните за тях продукти, така че аз няма да се спирам на това. Може да гледате предаването „Гозбата на България”, ако сте го пропуснали  на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya. Иначе следващия епизод може да видите на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Връщам се отново на темата с готвенето. Много ми хареса комбинацията в рецептата за кефал с морски дарове. Да си призная, понякога завиждам на хората, които живеят край морето за това, че имат достъп до прясна морска храна. Е, скаридите, които бяха използвани в рецептата не бяха черноморски, но пък това едва ли е проблем, при положение, че се е получила толкова вкусно ястие. Всъщност да се комбинират различни видове риба и морски дарове си е нещо познато сред ценителите на този тип храна. Дори и рибената чорба се получава най-вкусна, когато се прави от комбинация от риби, а ако вътре пуснете по 2-3 скариди и миди или дори само черупките от тях, ще получите изумителен вкус.

В днешната рецепта видяхме хармонично съчетание на кефал, миди и скариди с доматен сос. Прекрасна комбинация на вкусове, аромати и текстури. При приготвянето на рецептата ми хареса, че г-жа Балтаджиева използва и соса, в който се вариха мидите. Така гарантирано е получила още по-силен и богат вкус на своето ястие. Поздравления за госпожата, много ми хареса нейната рецепта.

Между другото, докато пишех този текст, си дадох сметка, че тук не разказвам нищо, свързано с моите спомени от детството например. И разбира се, това е напълно нормално, защото не съм израсла край морето и рибата не е била сред основните неща, с които са ни хранили като деца. Изключвам момента, в който с брат ми ходехме за риба на близкия язовир и си хващахме основно таранки, които после си чистехме и даже пържехме сами, макар и според днешните критерии да сме били доста малки за това.

Доколкото разрбах, темата на следващото предаване „Гозбата на България” утре ще е отново нещо малко познато за мен – а именно банатски вкусотии. Тях ще представи майсторката на банатски гозби Мария Иванова, която пък аз имах възможността да срещна лично през тази година. Чакам с интерес новия епизод на гозбата, за да обогатя моите знания и да видя как Патрисия и Евгени ще се спуснат в това предизвикателство. Напомням ви, че може да гледате предаването „Гозбана на България” в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, по телевизия Евроком.

 

Дълго се чудих каква рецепта да ви предложа към този епизод на Гозбата. Както вече казах, тук нямам някаква традиционна рецепта, тъй като не съм израсла край морето. Колебаех се между рецепти със скариди, миди, риба… рецепти, които обаче не са част от нашата кухня. Затова ще ви предложа вкусна рибена чорба, а вие може да я приготвите с каквато риба имат под ръка – дали е морска или сладководна, или пък комбиняция от двете, все ще стане вкусна, гарантирам ви. А ако пък решите да добавити скариди или миди… ех, размечтах се!

 

Рибена чорба

Продукти:

Около 700 г риба (най-добре да смесите няколко вида)
2 глави лук
3 картофа
2 моркова
2 домата(може и от консерва)
1 лимон
1 ч.л. сол
1/2 глава целина
магданоз
девесил
черен пипер


Рибата, предварително измита и почистена, се вари в около 1,5 - 2 литра вода за около 15 минути, докато омекне. Зеленчуците се режат на кубчета. Когато рибата стане готова, се изважда от бульона. В малко олио се задушават лука, целината и морковите за около 3-4 мин. Добавя се прецедения през цедка рибен бульон и след като кипне, се слагат картофите, доматите и солта. Оставя се на тих огън за около 20 мин. През това време се обезкостява рибата и се махват кожата и тлъстините, ако има. Връща се в супата. Ври още 5 мин. Накрая се поръсва със ситно нарязан магданоз и девесил, и черен пипер. Подправя се с лимоновия сок.

Да ви е вкусно!
Гответе с любов и всеотдайност и ястията ви ще се отблагодарят с прекрасен вкус.

Гозбата на България: Кухнята на древен Рим, претворена в България

 

Такива неща се случиха в Гозбата на България в епизода от 8 октоври. Готви се древна римска кухня. Е, ако се разровим далече в историята, сигурно може да оправдаем една такава рецепта, пък и действието се развива сред останките на античния римски град Никополис ад Иструм. И тъй като Щъркелово гнездо е кулинарен блог, няма да търсим кусури на предаването, а ще си говорим за храна. Винаги ми е била много интересна кухнята на предците ни. Жалко, че за римската кухня има достигнала доста подробна информация до нас, а за тракийската не. Поне аз не съм открила нещо, което да удовлетвори любопитството ми.

Някои от вас знаят, други не, но миналия месец се разходихме с госпожата Стоева до Италия и посетихме Помпей и Херкулан. С голям интерес разгледахме овъглена храна, която е била на масите, когато Везувий е изригнал. Изключително е усещането да се разхождаш по път, който е правен преди около две хилядолетия, да влизаш в толкова стари сгради, да видиш прекрасно запазени мозайки и стенописи. Разхождаш се и си представяш как са живели древните римляни, как са пирували, богато са похапвали от красиви сребърни съдове, разчупвали са хубави хлябове. Е, разбира се, това е било в богатите домове. Бедните са се хранели по-различно, както и споменава домакинът в този епизод на „Гозбата” Димитър Спасов. По-бедните римляни са хапвали готова храна в някои от многобройните закусвални и кръчми и само богатите са се радвали на своя кухня, готвач и прислуга.

На много места и в Помпей, и в Херкулан видяхме термополиуми, откъдето всеки е можел да си купи топла храна. Уличната храна не е скорошно откритие, съществува от хилядолетия. Изобщо в тоя живот много малко неща започват от нашето време, и то май не са най-хубавите. Даже чух как един екскурзовод разказваше, че термополиумът е Макдоналдс на древния свят. Отворите, които се виждат на снимката, са пълнени с гореща вода и там са се слагали съдовете с гозбите, които са продавали. 

И така, нека преминем към рецептата, която ни представиха Димитър и Анна Спасови. Пиле Хелиогабал.

Приятно ме изненада факта, че в тази рецепта почти няма съставки, които са трудно откриваеми в днешно време или пък дори и да е имало, е успешно адаптирана към съвремието. Единствено този любопитен гарум е неоткриваем, но пък може да се замени с рибен сос, произвеждан в азиатските страни.

Иначе приготвянето е доста елементарно, пилето се вари само във вино с подправки и праз, след това пилето, подправките и празът се изваждат, а сосът се редуцира. Добавя се мляко и каша от кедрови ядки, зехтин, гарум и белтъци от сварени яйца. Доста любопитна комбинация, нали? С удоволствие бих се наредила на опашката с купичка, за да я опитам.

Сега да видим и рецептата за десерта. Всъщност те приготвиха нещо като сос от препържено брашно и вода със захар. На мен лично не ми стана много ясно дали това е предварително сварен захарен сироп или просто е разтворена във вода захар. Обаче да ви кажа, много повече ми допадна идеята да е сварен захарен сироп. И с този сос поляха предварително нарязани плодове. Не знам какъв вкус има този десерт, но съм сигурна, че рецептата не е от днешно време. Обаче е чудесно, че е запазена и се предава на поколенията. На мен тази рецепта ми напомни на кашата от брашно, която се правеше и в моето детство. Сега не съм виждала много хора да я правят тази каша, но аз я помня. И у нас е правена, и съм яла от нея. Има един много приятен вариант, който се приготвя с маджун/петмез и точно тази рецепта избирам да ви предложа днес.

И какво стана тоя път? Улисана в древните римски истории, забравих да напиша, че Патрисия и Евгени победиха домакините и този път. Задобряват младежите все повече. Дали имат късмет, дали имат вътрешно усещане, но нещата започнаха да им се получават за моя най-голяма радост.

Напомням ви, че ако сте пропуснали предаването „Гозбата на България”, можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.

Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

 

Ето и обещаната рецепта.

Халва от брашно и петмез

Продукти:

(Използва се чаша с вместимост 200 мл)

2 ч.ч. брашно

50 мл олио

80 г краве масло

2 ч.ч. студена вода

1 к.ч. петмез

1 ч.ч. захар

2 щипки сол

1 ч.ч. счукани орехи

 

Водата се смесва със солта, захарта и петмеза и се разбърква до разтопяване на захарта.

Маслото и олиото се загряват в тиган. Сега е удобно да се използва с незалепващо покритие, но на времето нямаше такива. Прибавят се брашното и орехите и се запържват до златисто на слаб огън, като се бърка непрекъснато. Изсипва се водата със захарта и петмеза на части – например по два черпака и се бърка, докато сместа поеме течността. После се добавя още течност и така докато се свърши.  Бъркането продължава. Целта е да се получи гладка и хомогенна гъста смес. Бърка се около 4-5 минути на котлона и се отмества.

Изсипва се в голяма чиния и с помощта на лъжица се правят шарки отгоре. J Поне такива са моите спомени. Сега обаче аз бих я изсипала в тава, застлана с хартия за печене и след като се охлади, бих я нарязала на квадрати. По желание може да се залее и с разтопен шоколад.

Не знам за вас, но аз огладнях J

Гозбата на България: За едни вкусни миди с ориз и прекрасна лятна постна манджа от с. Селце

 

В последния епизод на Гозбата на България нашите приключенци Патрисия и Евгени се озоваха в интересното Селце. Техен домакин бе кметът на селото Павлина, която предложи да сготвят две много вкусни рецепти – миди с ориз и лятно постно ястие. Макар и вече есен, все още можем да си набавим хубави зеленчуци и да си приготвим лятното ястие. Не знам дали бихте успели да се сдобиете с миди, но рецептата изглежда толкова апетитно, че уверявам ви, заслужава си да се опита. Патрисия и Евгени се справиха отлично с приготвянето на мидите. Дори и да не съм ги опитвала, личи си, че са приготвени много добре. Иии заслужено спечелиха мидения дуел J

В предаването доста детайлно е представен начина на приготвяне и на двете ястия, затова няма да се спирам на това. Но пък искам да ви кажа, че ако ще готвите миди за първи път, е добре да знаете, че първо трябва хубаво да се почисти черупката им. След това е необходимо да се отстранят мустачетата. Нещо много важно: ако има отворени миди, изхвърлете ги, не ги гответе. Трябва да са добре затворени преди готвенето. Всяка мида се измива старателно с много вода. Мидите се отцеждат от водата и тогава се готвят.

Какво се случи по-нататък в предаването? Дим, миризма, овъглен лук… сурови зеленчуци. Добре, че нямаше щети в дома на Павлина J Неее, не тя е причината! Всичко при нея си беше чудесно, дори аз ще опитам нейното ястие, защото точно в такъв вариант не съм пробвала, а ми изглежда така, сякаш много ще ми допадне. Какво се случи ли? Тъкмо се канех да похваля Патрисия и Евгени за сериозния им напредък ииии… те се издъниха. Ех, така ме хвана яд!

Може би е добре тук да ви кажа каква грешка допуснаха. Видно е, че мазнината беше твърде силно загрята, олиото пушеше още преди да изсипят лука в него. И това е моментът, от който тръгна провала. Съветвам ви, ако по някаква причина ви се сгорещи толкова много мазнината, просто отместете тигана или тенджерата от котлона за малко, леко да се охлади, после я върнете и продължете да си готвите, като  разбира се, намалите котлона малко. Това в случай, че рецептата, която готвите не изисква мазнина, загрята на изключително висока температура. Има и такива рецепти, но често е предварително добре уточнено и обикновено в добрите блогове и сайтове се дават съвети за това.

Логично, в крайна сметка Патрисия и Евгени победиха в битката с мидите, но за жалост много се изложиха при готвенето на наглед простата манджа. Все пак изглежда равния резултат ги устройва и те продължават към следващото си приключение, което ще очакваме с нетърпение.

Ако сте пропуснали предаването и шоуто с димната завеса, можете да го видите онлайн на сайта на телевизия Евроком https://eurocom.bg/show/gozbata-na-blgariya.

Иначе следващия епизод може да гледате на малкия екран в събота от 21.00 ч., с повторение в сряда от 22.00 ч, разбира се по телевизия Евроком J

Много мислих каква рецепта да ви споделя след тоз епизод на ”Гозбата на България” и реших да ви предложа две.

Ето първата от тях.

 

Миди с масло и бяло вино

Продукти:

1 кг миди
150 мл бяло вино
70 г краве масло
2 с.л. зехтин
4-5 скилидки чесън
черен пипер
девесил
магданоз
сол

В по-голяма тенджера се слагат маслото и зехтина и се загряват. Прибавя се чесъна и се готви около 30 секунди, като се разбърква. Почистените и измити миди (по начина, който описах по-горе) се слагат в тенджерата. Изсипва се бялото вино и тенджерата се захлупва с капак. Мидите се готвят, докато се отворят. След като са се отворили, вече са готови. Поръсват се с малко сол, черен пипер и пресните подправки.
Преди сервиране, ако има миди, които не са се отворили по време на приготвянето, се отстраняват и се изхвърлят.
Мидите се поставят в подходящ съд и се поливат със соса от готвенето.

И след това си облизвате пръстите J

 

Има още една рецепта с миди, която много харесвам, и тя е Миди с бекон. На някой комбинацията може да се стори странна, но ви гарантирам, че резултатът е изключително вкусен.

 

Миди с бекон

Продукти:

300 г замразени миди - ядки
130 г пушен бекон
2 скилидки чесън
1 с.л. зехтин
1 с.л. краве масло
сол
черен пипер

Мидите се размразяват и се подсушават. Беконът се нарязва на лентички - моите са по-тънки, защото обичам да е добре препечен. Маслото и зехтинът се загряват в тиган и към тях се прибавя бекона. Пържи се 4-5 минути и се добавят мидите и чесъна. Разбърква се и се готви още десетина минути. Подправя се със сол и черен пипер.
Това е. Много бързо и невероятно вкусно!