петък, 25 септември 2015 г.

Шницелчета за много или бързи шницели


Тази рецепта знам и правя от мнооого отдавна. Още от първите предавания на Ути. Спомням си, че той я представи в едно предаване и я нарече "Шницелчета за много".  Така съм си я записала и  в моя стар тефтер с рецепти и в онези години я правехме много често у дома.
Странно е, че все още не съм я написала тук, но май от много време не съм ги и правила.  Тези дни ме подсетиха за рецептата и реших да ги приготвя отново.

Ако си търсите бърза рецепта за обяд или вечеря, а основния продукт, с който разполагате е кайма, то тогава можете да се доверите на това предложение.

Продукти:

500 г кайма
1 ч.ч. вода
1 1/2 ч.ч. брашно
4 яйца
1 ч.л. сода за хляб (равна)
сол
черен пипер
кимион
пресен магданоз

Използвам чаена чаша с вместимост 200 мл.

Технологията е проста. Смесвате всички продукти и обърквате много добре. Получава се сравнително рядка смес, която се оставя в хладилник за поне 30 минути. Разбира се, можете да си приготвите сместа от предния ден. След това се загрява малко олио в тиган и с лъжица се изсипва от сместа. Пържат се от двете страни. Изцеждат се върху салфетка и са готови за консумация.
По принцип използвам супена лъжица и шницелчетата стават доста малки. Но този път нямах много време и взех голяма лъжица. Отново се получиха добре.

вторник, 22 септември 2015 г.

Турски сусамени симити със сирена и сусамени гевречета


Ами... какво да ви кажа. Не съм планирала да опитвам такава рецепта скоро, но посещението ми в Берлин миналата седмица ме провокира. Всяка сутрин от престоя ни там, ходехме с колежката в една пекарна да пием кафе и да хапнем нещо вкусно за закуска и за първи път опитах симити. Не съм ходила в Турция и не съм опитвала тамошните, но да ви кажа честно и тези в Берлин много ми харесаха. Толкова много, че веднага влязоха в списъка ми за правене в най-скоро време.

В края на престоя ни влязохме в друга пекарна, в която предлагаха и симити със сирене. Не ги опитах, защото вече не бях гладна, но пък ги запомних и потърсих рецептата, след като се завърнах. Попаднах на тази рецепта и реших да опитам. Е, нямах махлеб, но се получиха и без него. Малко увеличих количеството на прясното мляко, за повече бройки. Лакомия. Това е то!
И използвах нашенски сирене и кашкавал.


Продукти:

300 мл прясно мляко
1 кубче прясна мая
125 мл олио
2 яйца
2 с.л. захар
около 5 ч.ч. брашно
1 ч.л. сол

сирене
настърган кашкавал

2 с.л. петмез
1/2 ч.ч. вода

1 ч.ч. сусам (на мен ми отиде малко повече от половината на това количество)


 Сусамът се изсипва в тавичка и се слага в загрята фурна да се изпече, като се разбърква няколко пъти. След като леко започне да се зачервява, го извадете от фурната. Маята се разтваря с прясното мляко и захарта. Прибавят се яйцата, солта и олиото, разбърква се добре, слага се постепенно брашното и се замесва меко и нелепнещо тесто. Оставя се да втаса покрито с кърпа около 40 минути. Разделя се на 16 части, които се оформят на топчета.  Всяко топче се оформя на малка плоска питка с диаметър около 10 см. Слага се натрошено сирене и краищата на питката се събират отгоре. Така се приготвят всички топчета. Поставят се с ръба надолу.

Аз оставих няколко, от които оформих гевречета

Петмезът се смесва с водата. Всеки симит се потапя от горната страна в него, а след това обилно в сусам. Подреждат се в тава, застлана с хартия за печене, която е леко намаслена. Оставят се да втасат около 20 минути. След това с остър нож се правят разрези отгоре, така че да се види сиренето вътре.
Тъй като се страхувах кашкавалът да не изгори при толкова дълго печене, реших да го сложа по към края.
Втасалите симити се пекат в загрята на 180 градуса фурна. Когато леко се зачервят отгоре, се изваждат и в отворите се поставя кашкавал. Връщат се обратно и се допичат. Ако се притеснявате, че може да загорят, ги покрийте с хартия.



Тук може да се проследи целия процес на правене на тези вкусни сусамени симити със сирена.


неделя, 20 септември 2015 г.

За една вкусна пилешка супа


Пилешката супа, заедно с картофената  и супа топчета са едни от най-често приготвяните у дома. Обикновено я приготвям по тази рецепта, която си е изпитана и много любима.
Разбира се, безспорно най-вкусната супа се получава с домашно пернато.
Такива са и детските ми спомени. Много често, когато си отидехме на село, вече ни чакаше приготвена голяма тенджера вкусна пилешка супа. Двете ми баби я приготвяха по различен начин. Едната застройваше с яйце, кисело мляко и брашно, а другата или изобщо не застройваше, или слагаше само яйце. Но и двата варианта бяха много вкусни! За съжаление от едната си баба не успях да науча почти нищичко, а само егоистично консумирах... Когато си дете, смяташ всичко това за даденост и не обръщаш внимание на неща, които после ще ти се струват важни и интересни.
Нещо се разсеях от основната тема днес, която всъщност е един малко по-различен вариант на приготвяне на пилешка супа. Първоначално не възнамерявах да публикувам тази рецепта и й направих не много хубава снимка, но реших да я споделя, защото супата се хареса много и се изяде за отрицателно време. И домашните си поръчаха отново съвсем скоро. Тогава ще се опитам да снимам по-добре.

Продукти:

около 1/2 пиле (може да се използват бутчета, крилца, гръбчета или дори гърди, но според мен е добре да има от всичко)
1 не голяма глава лук
1 голям морков
1 малка чушка (или половинка)
1 парче целина
парче пащърнак
(последните две не са задължителни, но придават много по-добър вкус)
1 настърган домат (или от консерва)
3 не много големи картофа
две шепи фиде

50 г краве масло
1-2 с.л. олио

чубрица
черен пипер
щипка-две естрагон (ако имате)
пресен магданоз
и аз много обичам пресен девесил - ако имате и обичате тази подправка, сложете малко

Пилето се нарязва на парчета, почиства се, ако има от какво и се измива. Подсушава се. На дъното на тенджера се слагат маслото и олиото. Загряват се хубаво и се слагат парчетата пилешко месо да се запечатат в мазнината (докато придобият лек розов загар). След това към тях се добавят нарязаните лук, морков, чушка, целина и пащърнак. Разбъркват се и се задушават докато омекнат. Посоляват се леко и се наливат около два литра вода. Супата се оставя да ври на бавен огън, докато месото се свари добре. След това месото се изважда, оставя се леко да изстине и се обезкостява. Към бульона се прибавят картофите, чубрицата и черния пипер, оставят се да врят десетина минути и се добавят доматите и фидето. Супата се вари до готовност на всички продукти. Накрая се добавя естрагона и след като изстине малко се слагат пресния магданоз и девесил.
Това е. Много вкусна пилешка супа с масло.

И още една снимка от поредната супа :)



събота, 19 септември 2015 г.

Зимнина: Зелени домати - кисели цели зелени домати или пък нарязани в бурканче


Ще се опитам в една публикация да събера две различни рецепти.
Едната е за нарязани зелени домати, другата е за цели кисели зелени домати (която рецепта обаче се различава от тази за червените домати, които публикувах преди време).

Преди да напиша рецептите, държа да отбележа, че нарязаните домати се тестват за първи път у нас и все още не сме ги опитали, но пък горещо ни ги препоръчаха познати и решихме да си направим от тях.

Туршия от нарязани зелени домати

На дъното на компотен буркан се слагат:

2 стрити на прах аспирина
1 равна супена лъжица сол
1 чаена лъжичка захар
5 супени лъжици оцет

Доматите се режат на тънки кръгчета или резенчета каквито ви се харесват.
Нарязват се целина, магданоз и чесън в количества по желание (няколко стръка целина, връзка магданоз, 2-3 глави чесън), които се смесват в купичка.
От тази смес се слага на дъното на бурканите при останалите съставки - около 2 с.л. Подреждат се нарязаните домати, като по средата на буркана и отгоре отново се слага от магданоза и чесъна.
Така подготвените буркани се заливат с вряла вода - внимателно и по малко, за да не се спукат бурканите. Слагат се капачки, но не се запечатват окончателно. Оставят се три дни и се разклащат два пъти дневно (у нас с помощта на найлонова капачка). След това се запечатват с найлонова капачка и се прибират.




Кисели зелени домати

Правят се в трилитрови буркани.

На дъното на буркан се слагат:

половин глава лук, нарязан на филийки
5-6 зърна черен пипер
3 с.л. сол
3 ч.л. захар
6 с.л. оцет
9 стрити на прах аспирина

копър и целина

Подреждат се доматите, копър и целина в буркана и се долива студена вода. Бурканите не се запечатват окончателно. Поставя се капачка отгоре, но не се затваря плътно, за да не изкипят. Около дни всеки ден трябва да се разклащат поне веднъж, като им се поставя найлонова капачка. После тази капачка се махва и отново се слага друга капачка, без да се затваря плътно и бурканите се прибират.

Ще използвам тази публикация, за да напиша как е направена туршията в другия буркан на горната снимка.

На дъното на буркана се слагат:

3 с.л. сол
3 ч.л. захар
250 мл оцет
9 стрити аспирина

Подреждат се зелени домати, моркови, зеле, може да се сложат краставички и карфиол. Отгоре се слагат стръкове целина и се долива студена вода.
След това се процедира както в горната рецепта.

Двете рецепти са на свекърва ми и са многократно изпитвани у дома.

Зимнина: Пълнени камби с моркови и зеле


Нямам точни пропорции за тази рецепта, само знам, че така се получават много вкусни пълнени камби с моркови и зеле! Рецептата е от свекърва ми. Миналата година ги тествахме и много ни харесаха. Сега - повторение.

Моркови се настъргват и се смесват с фино нарязано зеле в съотношение 70:30 в полза на морковите. Смесват се и се омачкват  леко с малко сол. 
Нарязват се няколко стръка целина и връзка-две магданоз и се смесват с нарязан чесън (2-3 глави). 
Камбите се изчистват с остро ножче от семената и дръжките. Подреждат се в тавичка с отвора нагоре, посоляват се с щипка сол и захар и се поливат с тънка струйка олио. Пекат се в загрята фурна на 180* докато леко омекнат, но внимавайте формата им да се запази. 
Изваждат се и се пълнят с морковите и зелето. Поливат се отново леко с олио. Връщат се във фурната и се пекат докато морковите и зелето леко омекнат. 

На дъното на един компотен буркан се слагат:
2 счукани аспирина
5 с.л. оцет
1 с.л. от чесъна с магданоз и целина


След това с щипка се изваждат горещите камби и се слагат в буркана, като се притискат. Между тях се слагат по лъжица-две от магданоза и чесъна. Бурканът се запечатва и се обръща с капачката надолу. Завиват се с кърпа и се оставят така докато изстинат. След това се обръщат и се подреждат на подходящо място. Три дни се разклащат по два пъти дневно и се прибират да чакат да ги хапнем :)

събота, 12 септември 2015 г.

Телешка супа със зеленчуци


Това месо трябваше да стане на Телешко варено, но в последния момент реших, че при наличието на толкова пресни зеленчуци у дома, ще променям плана. И така се получи прекрасна богата и гъстичка Телешка супа със зеленчуци. Ами какво да ви кажа... много богат и наситен вкус, питателно и вкусно ястие.
И много се връзва с хладното време в момента :)


Продукти:


около 600-700 г телешко месо, по възможност с кост (при мен беше от джолан)
1 глава лук
2 по-малки моркова
1 зелена чушка
100 - 200 г гъби
3 картофа
200 г грах от консерва
1 малка тиквичка
1 по-голям домат или домати от консерва
шепа фиде (или повече, ако обичате)
5-6 зърна бахар
черен пипер

За застройката:
1 яйце
2 с.л. брашно
1 к.ч. кисело мляко

Месото се нарязва на хапки и се слага в тенджера със студена вода. Слага се да заври, като много внимателно се отпенва, за да остане бистър бульона. През това време се нарязват зеленчуците, а доматите се настъргват.
След като месото заври и е добре отпенено, се добавят лука, морковите и чушката, и бахара. Посолява се леко и се оставя на тих огън да ври, докато месото омекне хубаво. (Отварям скоба, за да кажа, че на нашия пазар не можем да сме сигурни дали месото наистина е телешко или е доста по-стар роднина на телето и затова времето на сваряване на месото зависи много от възрастта. Може да се свари за час и половина, но може и за три. Аз в случая бях късметлийка, което много ме изненада, но за час и половина месото ми се беше сварило.)

Може би тук е мястото да кажа нещо, което знам от дядо ми. Когато баба вареше телешка супа, той все й се караше, че долива вода, като изври. Винаги настояваше да налива повече вода в началото, за да може като изври, да остане толкова, колкото ще е нужно за супата, без да се долива.
Та така... и аз в случай на дълго варене на месо за супа, първоначално наливам доста повече вода, отколкото смятам, че ще ми е необходимо. Тук бяха почти три литра.

След като вече имаме омекнало месо, се добавят гъбите, нарязани на ситно (аз нарязах две-три на филийки, за да е по-красиво). Оставят се да врят около 10-15 минути и след това се слагат тиквичките и картофите, нарязани на кубчета.  Ври на тих огън до готовност на продуктите. Тогава се слагат доматите и грахът, вари се още около 5 минути и се прибавя фидето. Готви се докато фидето хубаво се свари. Подправя се със сол и черен пипер. Отмества се от огъня.

За застройката се смесват всички продукти в огнеупорен съд и се слагат на не много силен огън да заврят при непрекъснато бъркане. Когато застройката заври, се отмества от огъня и към нея внимателно се добавя по малко от бульона, като се разбърква. След това цялата засройка се връща в тенджерата, разбърква се и се оставя без капак за около 20 минути, за да не се пресече застройката. Поръсва се с пресен магданоз.
Чудно й подхожда и  лимон.








събота, 5 септември 2015 г.

Картофени кюфтенца със сирене


Не знам дали има някой, който да не обича картофени кюфтета. Е, у нас поне няма. 
По принцип, рецептата, по която обикновено ги правя е тази - Картофени кюфтета. Стара и много изпитана е. Но в нея няма сирене. Да, обикновено не слагам сирене в картофените кюфтета. Сега реших да опитам нещо друго и да ги оформя по различен начин. Може би малко по форма приличат на тези картофени топчета, но по съдържание доста се различават от тях.
На нас много ни харесаха. Хрупкави отвън и много мекички и топящи се вътре. Вярно, че е малко повече разправията и времето, което отнемат, но си заслужават чакането.



Продукти:

800 г картофи
80 г масло
около 200 г сирене
2 жълтъка
черен пипер
индийско орехче на вкус (при мен около 1 1/2 к.л.)
сол

брашно
двата белтъка заедно с още едно яйце за паниране
галета

Картофите се измиват и се сваряват в леко подсолена вода. Охлаждат се леко и се обелват. Нарязват се на парчета, слагат се в купа и към тях се прибавя маслото. Намачкват се с вилица и се смесват хубаво с маслото. Прибавят се жълтъците, сиренето и подправките. Внимавайте със солта, защото сиренето също е солено.
Сместа се разбърква много добре и се прибира за около час и половина - два  часа във фризер. Трябва да изстине много добре и да се втвърди силно. Изважда се от фризера и с мокри ръце цялата смес внимателно се оформя на топчета. След това топчетата едно по едно се овалват в брашно. 





 Когато оваляте всички топчета в брашното, се разбиват останалите два белтъка с едно яйце и щипка сол. Галетата (около 100 г при мен) се изсипва в по-голям съд. Всяко топче се взима, пуска се в яйцата да се покрие добре от всички страни и след това отива в галетата, където внимателно се овалва в нея.


Така се приготвят всички топчета и са готови за пържене.
Изпържват се в маслена баня на висока температура.



Това е. Много са вкусни, вървят с хубаво пиво и добра компания 


сряда, 2 септември 2015 г.

Зимнина: Лютеница на фурна или най-бързата и мързелива лютеница

Всичко в домашната кухня е въпрос на вкус и предпочитание. Така е и с лютеницата. 
За мен най-вкусната домашна лютеница е тази, в която чушките са изпечени на жар. Но в градски условия това е трудно постижимо, освен, ако не запаля огън пред блока (и това се е случвало, но беше отдавна  ). Има моменти, в които няма как да си отида на село, а продуктите просто стоят и ми се молят да ги приготвя. Тогава прибягвам към мързеливи и лесни рецепти.
Напоследък фурната се е превърнала в предпочитан вариант за готвене на какво ли не за мен. (Май само супа не съм правила там, но и това ми е в главата )
И така - през почивните дни се оказах с голямо количество домати и чушки, които трябваше да оползотворя. Освен доматен сок, смлени домати и печени чушки с домати, реших да пробвам и лютеницата във фурната. За рецептата се доверих на Катето и действах като нея, само пропуснах лука, тъй като аз лично предпочитам да не го добавям в лютеница, но пък сложих повече чесън.

Понеже най-голямата ми тава, която се побира във фурната събира половин доза от посоченото количество зеленчуци, се наложи да пека на два пъти. Тавата е с размери 40 см дължина, 25 см широчина и 6 см  височина.

От посоченото количество продукти получих осем бурканчета вкусна домашна лютеница.


Продукти: 

3 кг  чушки (за предпочитане червени, но при мен имаше и доста зелени)
2 кг домати 
1 кг патладжан 
600 г моркови 
2/3 ч.ч. захар 
1/3 ч.ч.  смес от винен оцет и тъмен Балсамико в съотношение 50:50
3 с.л. сол (при мен отиде малко повече)
1 1/4 ч.ч. олио 
2 глави чесън 
1 1/2 връзки магданоз 
черен пипер
кимион (ако ви харесва - аз го пропуснах)



Първо си пригответе патладжанът. Обелва се и се нарязва на едри кубчета. Посолява се и се оставя да се отцеди. След това доматите се обелват и се нарязват на едро. Посоляват се леко и се оставят в тава под наклон, за да се отцеди по-голямата част от течността, която съдържат.
Морковите се почистват и нарязват на парчета, измитите чушки също се режат на едро. Поставят се в дълбока и голяма тава. Прибавят се доматите и измитите от горчилката патладжани. Захарта и солта се смесват и зеленчуците се поръсват с тях. Прибавят се двата вида оцет и олиото. Разбърква се хубаво.
Тавата със зеленчуците се поставя в загрята на 250 градуса фурна. Отгоре се поставя алуминиево фолио, не се запечатва тавата с него. Поставя се само за да не прегорят зеленчуците, тъй като фурната е силна. Не запечатвайте тавата, защото течността вътре трябва да се изпарява. Пече се докато течността се изпари и остане само на мазнина. Разбърква се периодично, докато се пече. При мен печенето отне два часа на тава.

След като зеленчуците се изпекат, фолиото се махва и  се прибавя нарязания на филийки чесън. Разбърква се и се връща във фурната без фолио за 7-8 минути. Изпечените зеленчуци се изваждат и към тях се прибавят подправките и нарязания магданоз.
Оставя се леко да се охлади и се пасира - колко едро ще пасирате, зависи от вашите предпочитания.

Готовата лютеница се поставя в измити и добре подсушени бурканчета и се стелиризира за 15 минути след като водата заври. Бурканчетата се изваждат внимателно от горещата вода и се обръщат с капачките надолу. Оставят се да изстинат.
Готовата лютеница се съхранява на тъмно и хладно място.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...